1. Ранно Детство

Аз съм роден на 20 Октомври 1966 в 1.00 ч. сутринта в София, България. За тези, които са добре запознати с астрологията, това изречение резюмира целия ми живот. За тези които не са, ще продължа по-нататък. В английската версия на моята интернет страница, на това място аз разказвам накратко къде се намира България и онагледявам с географска карта месторазположението й. Ако обаче четете тази написана на български език страница, се предполага, че вече знаете това, затова ще ви спестя подобна информация. Важно да се спомене, че България е една от водещите страни в света по брой на хората с изявени психични, медиумни или лечителски способности. Този факт никак не бива да се пренебрегва, тъй като мястото на раждане и обкръжаващата среда, в която израства индивидът определят до голяма степен неговите наклонности, способности, увлечения и изобщо начина, по който той ще бъде склонен да възприема света. Българите, като цяло, имат много по-голяма генетична предразположеност към духовно развитие и самоусъвършенстване. Явно е, че изборът на страната, в която да се родя, съвсем не е бил случаен.

По време на детството и юношеството си обаче, изобщо не съм се замислял върху това. Майка ми тогава беше активен член на комунистическата партия и дълги години работеше в различни министерства и ведомства, основно в сферата на образованието. Баща ми също имаше висше образование. Той беше агроном по професия, но неговият характер беше диаметрално противоположен на този, на майка ми. В рязък контраст с нея, той не притежаваше никаква амбициозност, стремеж за правене на кариера или желание за каквато и да било обществено-политическа активност. И двамата не наподобяваха ни най-малко това, което днес наричаме “хора с духовна насоченост”. Впрочем, основното вярване и в обществото като цяло по онова време, пък и в моето семейство в частност, беше, че Бог няма и всичко, което обективно съществува, е направено само от материя. Така безметежно, лежерно и безвъпросително бях възпитан в духа на диалектическия материализъм, както и милиони други хора по онова време. Може би именно поради тази причина днес вярата ми в Бога и общуването ми с духовния свят са толкова силни. Аз стигнах до сегашните си убеждения напълно сам, без те да ми бъдат натрапени отвън. Все пак трябва да отбележа, че по-късно майка ми започна да чете духовна литература и постепенно промени възгледите си по редица въпроси, но баща ми така си и умря атеист.

В училище се учих добре. Не създавах грижи и тревоги на родителите си, защото нито бягах от часове, нито имах серозни проблеми със съучениците си, а и имах добри бележки. Докато другите момчета  предпочитаха да прекарват часове в игри или да ритат топка, аз прекарах почти цялото си детство вкъщи – четях и пишех. На 10 години започнах да изучавам английски език. През 1976 г. той беше започнал да излиза на мода в България, най-вече поради засиления интерес към западната поп-култура. Този език разкри пред мен един съвършено различен нов свят. В началото ми беше странен – граматичната му структура беше доста по-различна от тази на българския. Най-вече ми беше необяснима фонетиката му и записването й. Беше ми необяснимо защо думите се пишат по един начин, а се четат по съвсем по друг. За мен това беше все едно да напишеш “София”, а след това да го четеш “Пловдив”. С течение на времето обаче, ми се изясни тази необходимост в западните езици и взаимовръзката на това изписване с народопсихологията на англоезичните народи.

Спомням си, че когато бях малък, се влюбих не в друго, а в света на писменото слово – играех си на журналист, редактор, издател. Правех си мои вестници и списания. Почти всяка седмица или месец издавах нов брой, докато накрая се събра цяла камара – своеобразен архив на въображението ми. Когато “излизаше от печат” поредният нов брой, карах майка ми да го прочете веднага. И тъй като тя беше единственият ми читател, полагах много усилия да я задържа в тази й роля. Винаги успявах. Но тази моя любов към словото не ми попречи да вляза в Техникума по слаботокова електротехника “Попов” и да го завърша с отличие. Математиката явно беше моето бъдеще. Майка ми ме напътства да стана инженер. Сега си мисля, че сигурно четенето на моите вестници и списания явно й беше дошло в повече.

2. Период в Русия (днешна Украйна)

Имаше някои елементи в комунистическото общество, които по мое убеждение бяха добри за хората. Един от тях беше всеобщото, задължително и преди всичко безплатно образование. Държавата пое разноските по моето следване. По онова време ученето зад граница беше рядкост и аз бях един от малкото щастливци, които можаха да учат в странство. На основание на отличните си бележки бях приет в Института за инженери на гражданската авиация в гр. Киев (днешна Украйна). Другото преимущество на безплатното образование е неговото много високо качество. Когато всички преподаватели във всички учебни заведения са на държавна работа и преподават по един и същ учебен план, тогава те са просто задължени да поддържат нивото на преподаване високо. Положението е съвсем различно в капиталистическото общество, където студентите се разглеждат като клиенти, от които зависи заплатата на преподавателите. При тези обстоятелства преподавателите по неволя са принудени да пускат всички студенти на изпитите, което силно снижава общото ниво на преподаване.

Трудно бих могъл да опиша с няколко думи студентските си години, но все пак ще опитам. Времето, прекарано в Русия, беше смислено и стойностно, изпълнено с копнеж и прозрения. Бях отдаден на моята страст – книгите. Четях много, но подбирах произведенията, така че да бъдат над тогавашното ми литературно ниво. Четях трескаво, като че ли извършвах физическа тренировка. Тогава открих астрологията, но все още се занимавах с отблясъците. Тогава все още не бях се докоснал до същността й. С нея давах имена на света, като се забавлявах. През този период започнах също така да чета и Библията.

Руската култура със своята необятност и дълбочина изпълваше съществото ми. Смята се, че руснаците са хора на идеята и това може би е така. Любопитното за тогавашното общество там бе, че то не отговаряше никак на стереотипите, налагани от властващата соцпропаганда. Според официалната власт в Русия, пък и вследствие на едно чисто повърхностно наблюдение на обществото излизаше, че в страната яростно действа атеизмът. Това всъщност изобщо не беше така. Хората, като цяло, бяха изключително духовни и по своему вдъхновени от Бога и това се доказа впоследствие по историческото развитие на събитята. 72 години съветска власт не можаха да изкоренят източното православие. В момента, в който започнаха демократичните промени, настъпи огромен поддем на църквата. В отличие, западното общество представлява точно обратната картина – на думи всички признават религията и църквата, а в душата си подавляващото мнозинство са върли атеисти. Моето съприкосновение с руската култура промени силно представите ми за света и мястото ми в него. На вътрешно, духовно ниво аз станах друг, но на този етап промяната не бе забележима външно.

Няколко години преди да завърша висшето си образование започна “перестройката” и всичко се промени. Източният блок се разпадна, което всъщност беше една кардинална промяна на обществения строй. На хората по същество беше наложен (или по-скоро насилствено натрапен) нов обществен договор. Така че аз започнах образованието си в една държава, а се оказа накрая, че го завърших в друга. Предполагам не бях единственият, който по това време не се усети каква е истинската цел на тази промяна. Когато като първокурсник се оказах в Киев през 1987 г. практически всред населението нямаше разделение между руснаци и украинци. Всички живееха задружно като един народ. Питал съм много хора като какви се самоопределят. Всички се затрудняваха да отговорят. Докато живеех в Киев пет години, не чух нито един човек да се нарече чистокръвен “руснак” или “украинец” – дотолкова през вековете кръвта на двата народа се беше смесила. И езикът, на който говореха всички беше един – руски, който беше официалният език на всичките 15 републики взети заедно. Едва сега, 20 години по-късно става ясно защо е било нужно да се създава Украинска държава. Възпитано е едно цяло поколение в дух на войнствен национализъм, което изобщо не би било възможно в условията на бившия СССР. И всъщност това, което беше посяно тогава, се жъне сега. В края на следването си защитих титлата Магистър на техническите науки, която е призната днес в Австралия. През 1993 г. се оказах дипломиран, но безработен инженер в България. Междувременно развитият социализъм в България се разпадаше, а новодошлият капитализъм беше започнал да се утвърждава с методите на Дивия запад. Работа нямаше, а онази, която се предлагаше, се заплащаше чисто символично. По неофициални данни над 1 милион българи емигрираха на Запад по онова време. Аз бях един от тях.

3. Малтийски период

Първоначално отпътувах за Малта –  малък остров в Средиземно Море, близо до Сицилия. Преходът от Изтока към Запада преобърна из основи всичко, което знаех до тогава. Новата среда беше толкова различна, че често си представях как скачам в морето и го преплувам на един дъх обратно до България. Все пак свикнах с новото си положение. Не е важно дали ще паднеш в нокдаун – важното е дали ще можеш после да станеш. Аз станах. Вярно, бях леко зашеметен, но и много обогатен, а следователно и доста по-силен. По рождение ми е дадено да се приспособявам лесно към новите обстоятелства. След няколко години започнах да откривам положителните страни и предизвикателства на моя нов начин на живот. Условията на живот бяха доста по-уредени и регламентирани, което правеше живота по-лесен. Но като най-съществено преимущество веднага изпъкваше разликата в заплатите. Работех като сервитьор, но получавах много повече, отколкото бих получавал в България като професионален инженер.

Покрай житейското правило да оцелявам усвоих и принципа, че е важно не само да знаеш как да си беден (да си беден е лесно), но да знаеш и как да си богат. Разбрах простата истина, че парите и материалната страна имат значение, много по-голямо, отколкото си мислех преди. Научих се как да ги ценя повече. Вярата в силата на материалното благополучие фактически изгражда самите основи на живота на Запад. Разбрах, че парите до голяма степен управляват живота ни. И ако исках да контролирам живота си, трябваше да имам пари и да знам как да работя с тях правилно. Това между впрочем е едно голямо изкуство, което само малцина умеят. Повечето хора, когато имат пари или ги пръскат безразборно наляво-надясно, или ги влагат в нещо (банка, недвижимост, акции) и никога не ги харчат. Всеки разбира, че липсата на пари е сериозен проблем. Но не всеки осъзнава, че те се превърщат в не по-малка спирачка също така и тогава, когато в името на тяхното заработване човекът се превърща в техен роб. Парите са ценни единственно при положение, че дават на човека свободата, да прави това, което желае. Следователно, тяхното трескаво натрупване е точно толкова неправилно, както и безразборното им харчене.

Работейки в Малта имах малко по-голяма свобода, отколкото в България, но аз не бях малтийски гражданин. За да остана постоянно в Малта, най-лесният начин беше да си уредя гражданство и документи, като се оженя за някоя малтийска девойка . Обаче бракът по сметка не ме привличаше. Аз изключително силно желаех да остана верен на сърцето си и на жената, която единствено обичах. След многобройни трудности успях да извикам от Киев моята дългогодишна приятелка. Впоследствие сключихме брак и след година тя ме дари със син. В тези кратки изречения е заложена една изключително голяма вътрешна драма и едно лично геройство. Хората от средното поколение, които помнят Шенген и невъзможността да се пътува където и да било с български паспорти, ще ме разберат за какво говоря. За по-младите хора, израснали с идеята за единна Европа и свободно движение на хора и капитали, трябва да се даде едно сравнение, за да стане по-ясно. В онези времена, за един българин беше точно толкова лесно да отиде да живее в Малта, да се ожени там за една украинка и после да се премести в Австралия, колкото е лесно днес за някой, роден в бедна африканска държава, например да се премести да живее в САЩ и да стане там проспериращ инженер. Както и да е, тогава имаше един краткотраен период, в който бях много щастлив съпруг и баща. Обаче временният ми статут на емигрант подкопаваше основите на това щастие.

През 1996 г. компанията, за която работех, бе закрита и временният ми статут беше отнет. Жена ми, аз и нашият едногодишен син трябваше да напуснем Малта, да оставим след себе си всичко придобито и да се върнем временно в България, където ни очакваха много други трудности. За съжаление икономическата и политическата ситуация в страната тогава бяха такива, че не предлагаха нищо друго освен крайна бедност, развихрена престъпност и беззаконие.  В крайна сметка този изключително труден период се оказа и един от най-благоприятните и ползотворни периоди за мен в духовно отношение. Именно тогава започнах да търся сериозните духовни причини за това, което ни се случва, и ги открих в астрологията. Тогава се научих как да изчислявам астрологически карти и да правя предсказания за бъдещето. Използвах същата методика, за да се върна назад в минали събития и случки. Така открих, че всички важни епизоди през живота ми – напускането на родината ми, раждането на сина ми и много други – са се случили по време, когато тези събития е трябвало да се случат. Освен това тези събития имат не просто някакво механично звездно съответствие, а специфична духовна осмисленост, последователност и логичност.

Не се задоволих със собствената си астрологична карта, а продължих с изследвания на картите на съпругата ми, сина ми, родителите ми, приятелите ми и т.н. Всеки път откривах поразителни “съвпадения”. Като дипломиран инженер и човек, закърмен с традициите на официалната наука, никога не бих могъл да приема каквито и да било твърдения или теории без доказателства. След като вече бях съставил и бях обстойно анализирал астрологичните карти на стотици хора, се убедих във факта, че нищо не се случва на Земята, ако не е предварително записано на небесата. “Каквото долу, такова и горе”, казва Хермес Трисмегист. Астрологията е наука, обединяваща научния и духовния подход, и това я правеше повече от привлекателна. Впоследствие, в търсене на духовни истини и знание бях силно повлиян от трудовете на д-р Рудолф Щайнер. Духовната наука приведе в мен в хармония научния подход, астрологията, духовността и религията. На 28 години вследствие на една вътрешна необходимост избрах да се покръстя в Българската православна църква.

След немалко трудности и перипетии успях да върна семейството си в Малта. Там намерих по-добре платена отпреди работа като инженер. Вече не исках да живеем където и да било със статут на чужденци. Затова подадох документи за постоянна имиграция в Австралия. След три дълги години на чакане, оформяне на документи, изпити и т.н. най-накрая получих потвърждение от Австралийското посолство за придобит статут на постоянен гражданин на основанието на години, образование, стаж и владеене на английски език. Това беше едно от големите постижения в живота ми.

4. Австралийски период

В Австралия пристигнахме през септември 1998 г. Първите 6 месеца бяха много трудни – нова страна, нови условия и липса на работа. Всеки работодател в Австралия се страхува да даде работа на новопристигнал. Все пак накрая намерих работа като преподавател на професионални инженери и техници. Проблем се оказа и езикът. Моето убеждение, че владея отлично английски език се разби на пух и прах, защото австралийският сленг беше доста по-различен от всичко, което бях чувал дотогава, и фактически трябваше да започвам отначало. По-късно се справих с езиковия проблем, но трябваше да положа многогодишни усилия в тази област, за да постигна добри резултати. Дори написах и учебник по електроника, който и до днес се използва. Нека да вметна, че имам изгряващ знак Лъв, и затова никога не бих допуснал да се изправя пред студентите си и да говоря с акцент, от който никой нищо да не разбира. В крайна сметка смятам, че съвсем заслужено си извоювах авторитет по отношение на езика, на познанията ми и на работата ми. В същото време продължих заниманията си по астрология и тук, като правех астрологични консултации.

Моята австралийска мечта за дом, семейство и работа обаче беше разбита две години по-късно. Тогава преминах през особено болезнен развод. Навремето в България ни учеха, че един мъж, който не е ходил в казарма нищо не знае. В наши дни може да се каже, че един мъж, който не се е развеждал в Австралия, нищо не знае. Шегата настрана, но като имигрант, идващ от съвсем различна култура, нямах представа, че в Австралия жените след развода се ползват от много повече права от мъжете. В почти всички случаи майката получава опека над децата, взима къщата, колата и по-голямата част от имуществото. Като добавка държавата й привежда немалко допълнителни средства всеки месец. На бащата в повечето случаи се присъжда невероятно висока издръжка, която той трябва стриктно да изплаща. Доста бащи в Австралия (особено ако става въпрос за 2-3 деца) се оказват след развода под границата на бедността.

Оттук нататък ролята на бащите в живота на децата в повечето случаи става просто символична, като се изключи стриктното задължение за издръжката. Това е една огромна трагедия на западното общество, която всички обичат да премълчават, тъй като проблемът е изключително сложен и всестранен.  В допълнение на това бракът в западното общество е единственият договор, който няма абсолютно никаква сила, понеже може да бъде разтрогнат по всяко  време, с повод или без повод. За съжаление тази политика,  през последните 30-40 години подрони самите устои на семейството и дава множество негативни последствия във всички области на живота. Вече трето поколение деца расте практически без бащи. Много тийнейджъри в Австралия са отделени и никога не са видели положителната, възпитателна роля на някой преуспяващ мъж изобщо. На момчетата се втълпява, че тяхната основна цел е да станат просто силни физически като професионалните спортисти по ръгби, но нищо не се споменава за нуждата им от емоционално или пък духовно развитие, доказване на собствената им ценност в живота, следване на определени идеали и т.н. Така че животът ме принуди да преразгледам всичко, което бях научил дотогава за мъжете и за жените, за техните взаимоотношения, задачи и роли. Най-накрая, след дълги съдебни битки, и многогодишни усилия повечето от нещата си дойдоха на мястото. Най-ценното е, че след като навърши 16 годишна възраст синът ми сам реши да се премести да живее постоянно при мен. После той завърши техникум по кино и телевизия, а в момента учи в университет със същата специалност.

Междувременно, работата ми на астролог се разрасна. Доста хора идваха при мен за всевъзможни астрологически услуги. Търсеха ме, не само за да разрешат проблемите си, но и да споделят или просто да научат нещо за себе си. И тъй като те ставаха все повече, а аз нямах достатъчно време за тях, реших да напусна работата като инженер и да се заема единствено само с астрология. Проучих практиката на астролозите в гр. Пърт, Австралия, където живея и сега. Установих, че повечето от тях работят целодневно в друга сфера, а се занимават с астрология като хоби и приемат хора у дома си. Затова реших да открия първия официален център по астрология. Това стана в началото на 2004 г. Офисът се намираше в самия център на града (все едно на бул. Витоша в София) и бе сравнително малък. През 2008 г. отворих  нов, по-голям, и с по-добър архитектурен вид в Саут Лейк (South Lake) в южната част на града.

От дълго време участвам в поредица статии в тукашната периодика, организирам постоянно лекции и семинари по астрология и езотерика, консултирам хора от различни градове на страната, като пътувам до тях. Водя и курсове по астрология за начинаещи и напреднали, а за завършилите тези два курса при мен предлагам и семестър по езотерична астрология.  С течение на времето все по-голяма част от услугите, които предлагам, се изместиха в Интернет пространството. Така консултирам хора, живеещи в различни места в света – България, Австралия, Испания, Англия, САЩ, Канада, Нова Зенландия и много други. Практически всички услуги, които предлагам, могат да се изпращат в писмен вид чрез имейл, а консултациите се провеждат или по телефона, или по Skype. За повече информация, виж Астрологически услуги.

Астрологичните ми консултации са официално регистрирани в Австралия и под всички параграфи дейността ми може да се квалифицира като бизнес, освен един – резултатът, който моята дейност произвежда в душите на хората, и положителните изменения в техния мироглед и живота им като цяло. Това е нещо, което не се оценява с пари.