Всичко върви по план!

16.02.2016 г.

Събитията през последната година показват, че всичко върви по план. Общите очертания на този план са описани в книгата ми „България – астрологична прогноза за 21 век“. Там става въпрос за това, че съдбата на един етнос се предопределя от космическите периоди, в които попада той в един или друг исторически период от време. А тези периоди се предопределят най-вече от прогресните позиции на планетите. Прогресните планети пък се движат повечето време напред, но понякога и назад, като изключително важни са точките им на статичност. Там става обръщането на движението им. Получава се, че цялата история на етноса се пише всъщност от циклите от статичност до статичност, като самите точки на статичност са всъщност един вид „крайъгълните камъни“ на историята.

Тъй като различните планети се движат с различна скорост, то и времето в което те се заседяват в статичните точки е различно. Например, Юпитер се обръща за около 11 години, а Сатурн стои неподвижен около 15 години. Уран се обръща за около 21 години, на Нептун са му нужни около 27 години, а на Плутон – цели 32 години. Докато планетата „седи“ неподвижно в едно и също положение се извършва огромна криза в областите на живота на етноса, които са подвластни на съответната планета. В тези сфери се провежда, така да се каже, „капитален ремонт“ и „благоустройство“, след което съответните сфери започват да изглеждат съвсем различно. Тръгва се по съвършено нов път на развитие, който няма почти нищо общо с предишния. По този начин се дава възможност на етноса да изживее нещо ново и да се опита да разреши старите си проблеми с нови методи.

Всъщност на практика реално нищо не се променя. Историята винаги се повтаря. Тя се повтаря винаги облечена в нова форма, но си остава същата по съдържание. Това е все едно един и същ човек да се преоблича в различни дрехи. Макар, че на външен вид той изглежда с всяка нова дреха различно, реално това си е все същият този човек. Каквито и дрехи да облече, той си остава същият. Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия. Така и с историята на народите.

Например на българския народ вече няколко пъти му е била поставяна задачата да бъде балансьор на силите между Изтока и Запада. И основно това е ставало по време на статичен Сатурн. За Сатурн знаем, че управлява материалния живот на земята, държавното устройство на етноса и изобщо всички държавнически структури, свързани с материалната организация на етноса. И когато Сатурн в българската астрологична карта застане статичен, следва да очакваме кардинално преустройство на държавното управление. То може да се изразява например като необходимост да се направи избор между Изтока и Запада. При провеждането на умна, отговорна, далновидна, държавническа политика, България в такива ситуации е печелела много. Но при провеждането на безотговорна, тяснопартийна, късогледа и некомпетентна политика, България е губела много. Ето някои от по-важните примери:

1. Първи стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 1°02′ в Лъв. Започва на 6 септември 870 г. Кулминира на 15 декември 877 г. Приключва на 14 април 885 г. Става въпрос за основен теологичен спор между Изтока и Запада, като България е поставена по средата. По това време католицизмът заличава индивидуалния човешки дух от първоначалното човешко триединство. Преведено на съвременен език, ролята на индивидуалния човешки дух се обезличава, премахва се понятието „прераждане“ и волята на човека изцяло се подчинява на църквата. Всъщност, това което наблюдаваме днес като смазване на отделната човешка личност от страна на държавния апарат или дори от цели наддържавни трансатлантически корпорации е всъщност продължение на същата тази политика, която е започнала именно тогава, през IX век. Нищо ново под слънцето. Казахме, че историята винаги се повтаря облечена в нова форма, но със същото съдържание. Та тогава, в посочените по-горе години, по време на статичен Сатурн се е извършила огромна криза в държавното управление в България понеже е ставало въпрос към коя от двете църкви да се присъедини България – към католическата или към източноправославната? Тогава след дълги перипетии, които няма да описваме тук (те са описани в книгата), цар Борис I присъединява България към източноправославната църква, като при това успява балансирайки между интересите на Изтока и Запада да извоюва за българската църква една доста голяма автономност. Това е пример за умна, отговорна, далновидна, държавническа политика, от която в крайна сметка държавата ни е спечелила много.

2. Втори стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 24°06′ в Рак. Започва на 19 февруари 1005 г. Кулминира на 3 август 1012 г. Приключва на 4 януари 1020 г.На 29 юли 1014 г. т.е. точно в средата на Сатурновата статичност цар Самуил губи битката при с. Ключ. Ромеите, предвождани от Никифор Ксифий тайно минали в обход и се появили в гръб на българските войни. Ясно е, че без предателство от българска страна няма как ромеите да са били успешни в този ход. Кой е бил предателят остава неизвестно. Ясно е обаче едно – че плановете на цар Самуил са станали по някакъв начин достояние на самия ромейски император. Дали Самуил се е предоверил на някой свой много близък човек, или самият той е извършил национално предателство, или пък някой друг близък в обкръжението му с измама е научил военните му планове и после ги е предал на ромейците, можем само да гадаем. Последствията обаче са ясни. Василий II успява да плени 15,000 български войници и ги ослепява всичките. На всеки 100 войника остава един с по едно око да ги отведе обратно при Самуил. Самуил умира и скоро след това България пада под Византийско управление. Така за първи път губим държавата си. Ето това е блестящ пример за безотговорна външна политика, която довежда държавата до пълен крах.

3. Четвърти стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 7°43′ в Лъв. Започва на 3 май 1384 г. Кулминира на 10 ноември 1391 г. Приключва на 21 май 1399 г. През 1371 г. на власт идва Иван Шишман, който се оказва последният български владетел от Втората българска държава. Той сключва васален договор със султан Мурад I и му дава сестра си Мара Тамара за жена. Бракът на българска принцеса за мюсюлманин се изживява като истински шок за българите, но и това не успява да ги спаси. Един по един падат българските крепости под турско робство. София пада през 1385 г., после Солун през 1387 г., след това Варна през 1389 г. и накрая пада Търново през 1393 г. Забележете с каква математическа точност загива Второто ни българско царство именно по времето на 15-те години статичен Сатурн. При това причините трябва да търсим в самите себе си – раздробеност на държавата ни на няколко царства, неприязън между управляващи и управлявани, липса на сговор между народа, липса на сговор вътре в елита и т.н. Ето ви още един пример за лошо управление на българската държава, което довежда до втория ѝ голям крах.

4. Шести стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 21°01′ в Лъв. Започва на 15 април 1763 г. Кулминира на 14 ноември 1770 г. Приключва на 26 юни 1778 г. Паисий Хилендарски написва своята „История славянобългарская“ в самото начало на статичния Сатурнов период – вероятно някъде през 1762 г. Оттам насетне по време на 15-те години статичност тази книга се е преписвала на ръка и се разпространявала из цялата страна. При това нека да припомним, че в онези времена хората не са имали интернет и мобилни телефони, чрез които бързо и за секунди да обменят информация. Тези 85 страници българска история са се преписвали на ръка, бавно буква по буква, за което са били нужни много месеци бавен и търпелив труд. След това на магарета, каруци или пеш книгата е била отнасяна до следващото селище, където е била преписвана от други хора. При това не забравяйте, че не всеки е можел да чете и пише в онези времена, така че процесът е текъл доста бавно. Останали са около 60 преписа, по което можем да се досещаме, че общият им брой е бил поне 10 пъти повече. Така, че цялата шеста Сатурнова статичност преминава под знака на националното самоосъзнаване. И в крайна сметка тук се появява пак зародишът на нов тип държавно управление – от турско робство към общонационално въстание и последвалото образуване на Трета българска държава! В следствие на което отново кардинално се променя типът на държавното управление в България. Ето това пък е положителен пример как може да действа статичния Сатурн – чрез единство на народа. Крайният резултат е един и същ – кардинална промяна на типа държавно управление на етноса.

5. Седми стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 10°47′ в Дева. Започва на 28 март 2005 г. Кулминира на 17 август 2012 г. Приключва на 19 януари 2020 г. България става член на НАТО през март 2004 г., т.е. една година преди началото на статичността, а след това става член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато статичността вече е в пълна сила. Оттам насетне типът на държавното ни управление съществено се променя. На първо място това се изразява в делегирането на една голяма част от националния ни суверенитет на външни организации. По същината си това си един вид нов тип робство, макар и да е замаскирано с красиви слова и лозунги. Тоест, историята се повтаря в нова форма, но под същото съдържание. В наши дни не е необходимо вражеска конница да обсади София и да развее байрака си над парламента. Както виждате достатъчно е приятелска, турска партия съвсем официално да си действа вътре в самия парламент. Или турски самолети да пазят родното ни небе (от кого?). Или все повече американски танкове и въоръжение непрекъснато да навлизат на наша територия. Или да ставаме все по-зависими от все нови и нови външни дългове, които не можем да изплащаме и т.н. Този списък може да бъде продължен безкрайно дълго. Така че, при провеждането на недалновидна, тяснопартийна политика става ясно, че и в наши дни войската ни е в метафоричен смисъл пак ослепена, с тази разлика, че няма на всеки 100 войника дори един с едно око да ги води. Всички са слепи, понеже практически няма изобщо войска. Дори главният военнокомандващ е винаги щастлифт и не знае какво говори. Това не е ли слепота? Остатъците българска армия се командват от натовски логистични центрове. Така, че по времето на тази Сатурнова статичност България почти изцяло е загубила националния си суверенитет. Предполагам това вече е станало ясно на всички.

И така, от казаното дотук става ясно, че до края на Сатурновата статичност през 2020 г. следва да очакваме кардинална промяна на държавното устройство. Дали то ще е положително за България или отрицателно зависи от решенията на политическия ни елит. Засега нямаме особен повод за национална гордост. Но както е ставало преди, така ще се случи и сега. Когато България е падала под робство, това е ставало именно поради недалновидна политика. И обратното също е вярно – когато е извоювала самостоятелна българска църква или е организирала национално-освободителни въстания, това е ставало благодарение на навременни и правилни действия. Значи и сега следва да очакваме същото.

Също така, както и преди сме избирали към коя църква да се присъединим, така и сега ни очаква подобен избор. Дали ще продължим по пътя на така наречените „евроатлантически“, „евролиберални“, „евродемократически“ и прочие в този дух ценности, или ще се обърнем към православните си корени и традиционните си български ценности? Второто несъмнено предполага да обърнем поглед на Изток, а не за Запад. Ето това е най-важният въпрос, на който трябва да бъде даден окончателен отговор до края на Сатурновата статичност (а вероятно и доста преди това).

Интересното е, че както съм казал в книгата си „България – астрологична прогноза за 21 век“ още през 2013 г., събуждането на българския народ няма да осъществи благодарение на българските националистически партии, а именно благодарение на партията „Движение за права и свободи“. Това е истината и тя несъмнено ще излезе наяве. Българинът ще се събуди, но не поради българските националистически партии, а благодарение на ДПС. Това е необходимото „горчиво лекарство“ за българина.

Обърнете внимание как дори и най-малките сътресения в тази партия се превръщат в новина номер 1 по всички български медии, докато когато нашите националисти си дерат гърлата по площадите, практически никой не им обръща внимание. Защо ли? Българинът има много точен нюх за това кой защитава българския национален интерес и ако той чувстваше, че това са действително онези, които се провъзгласяват за патриоти, то тогава той несъмнено би ги подкрепил. Обаче не.

Стигна се до абсурда, че на Ахмед Доган му забраняват да влиза в Турция, но Красимир Каракачанов, Ангел Джамбазки, Валери Симеонов и Волен Сидеров могат спокойно да си отидат на почивка в някой луксозен турски курорт това лято, ако поискат. Защо ли турската държава е толкова благосклонна към българските патриоти (които крещят ужасяващи лозунги против Турция по площадите), но в същото това време е толкова враждебно настроена към почетния председател, основал уж „турската“ партия ДПС?

На български има една приказка „Кажи ми кои са твоите приятели, за да ти кажа какъв си“. Тя може да се перифразира и така: „Кажи ми кои са твоите врагове, за да ти кажа какъв си“. Защото ти явно си обратното на своите врагове. И ако Турция закономерно защитава своя национален интерес, а пък се държи враждебно към Ахмед Доган, то значи е логично да предположим, че той не защитава турския национален интерес, а защитава българския. Това е толкова просто и закономерно, че предполагам вече не остана човек, който да не го разбира. Но защо Турция се държи по този опърничав начин – от крайна дружелюбност към крайна недружелюбност? Отговорът както винаги ще намерим чрез астрологията, и по специално, като разгледаме турската астрологична карта.

Съвременната държава Турция е наследничка на Османската империя. За нея знаем, че тя води началото си от 27 юли 1299 г. и че е основана от Осман I в северозападна Анадола. Тук можем да отбележим мимоходом, че Осман I е наследствен лидер на рода Кай (Кайтаг), принадлежащ към Огузките родове. Кай също използват за свой племенен знак символа ипсилон с две хасти IYI. Този символ е гравиран на меча на Осман I в музея Топкапъ в Истанбул.

Знаем датата, но не знаем точния час на събитието. Понеже тази карта все още не е ректифицирана, не можем да я използваме пълноценно. Но дори и да знаехме точния час, етническата карта на турците съвсем не е тази от 1299 г. Преди Османската империя е съществувал Иконийският султанат на селджукските турци в Мала Азия, за който се предполага, че е съществувал в периода 1077 – 1307 г. А селджукските турци произлизат от огузите, които вече споменахме. Те населявали северните брегове на Аралско море.

Историята на турците е сложна и заплетена. Всъщност, дори самото понятие „турци“ не е строго научно определено. Има различни теории, но всички те са по-скоро с политическа подплата, отколкото с научна. Можем да кажем обаче определено, че понятието „турци“ е събирателно, подобно на понятието „американци“, „канадци“ или „австралийци“. Отоман означава европейската дума „атаман“ (предводител, която дума е запазила своето значение в украинския, руския и българския език). Така, че „османци“ не е народ, нито етнос. Това е една династия, една фамилия, която впоследствие събира под своите знамена много различни етноси и народи. Същото е със селджуките. И те са просто един владетелски род.

Освен това нямаме сведения, че народите, образували Византийската империя са изчезнали и са се разтворили някъде в небитието. Следователно те както са си съществували по времето на Византийската империя, така са си останали да си съществуват и по времето на Османската империя. Това е бил един врящ котел от различни националности, които генетически са си останали приблизително същите и преди Османската империя и след нея. А народите, които са населявали Анатолия в античността (преди нахлуването на гърците) са генетически сродни и близки с тези народи, които населяват Балканите. Съществената разлика е само в това, че по времето на Византийската империя тези народи са имали за държавна религия православието, а след това по времето на Османската империя са започнали да изповядват исляма.

Така, че това е съществената разлика. Религиозната. Други разлики (особено генетически) няма. Така че ако трябва да търсим етническата карта на съвременните турци ние трябва да я търсим в годините на Византийската империя или даже още преди това – по времето на гръцката епоха. На съвременните турци може и да им е неприятно да чуят това, но астрологически погледнато нещата стоят именно така. Тяхното образуване като етнос води своето начало далеч преди исляма и всъщност няма нищо общо с исляма. Те са ислямизирани значително по-късно. Както за родопските българи не можем да кажем, че те водят своето начало от момента, когато са ги помюсюлманчили през средните векове, така и за съвременните турци не можем да кажем, че те водят своето начало от момента, когато династическият род на османците са застанали начело на една новосформирана ислямска държава. Генетически народите на Балканите и турците имат общи корени и те водят своето начало далеч преди исляма и далеч преди християнството да навлезе по нашите земи.

С две думи, без да се отклоняваме повече по темата, трябва да отбележим факта, че турците засега нямат привилегията да притежават астрологическата карта на етноса си, докато на нас тази чест ни е оказана. Независимо от всичко обаче, можем спокойно да използваме турската астрологична карта от 1923 г., като правим уговорката, че това не е астрологичната карта на турския етнос, а астрологичната карта на съвременната турска държава. Това е оправдано, понеже тази карта е нещо като вододел между старата теократична османска държава и съвременната светска турска държава. Разликата е огромна.

Османската империя губи Първата световна война и огромният конгломерат от територии и народи, които преди това са се намирали под управлението на Султана се разпадат на няколко нови държави и територии. Разделянето на Османската империя протича в периода от 30 октомври 1918 до 1 ноември 1922 г. По време на този процес възникват държавите Сирия, Ливан, Месопотамия, Палестина, Саудитска Арабия и Йемен.

Турция и до ден днешен не признава, че над арменците по това време е бил извършен геноцид, но така или иначе е факт, че между 1918 г. и 1923 г. всички останали живи гърци и арменци са били принудени да напуснат Анадола. На 2 декември 1920 г. се създава Армения, която влиза в състава на СССР, като съветска социалистическа съюзна република.

И така да обобщим. През 1920 г. Османската империя е победена в Първата световна война. На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Вследствие на него 1,3 милиона гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хиляди турци и помаци са принудени да напуснат Западна Тракия и Егейска Македония. После, в резултат на национално-освободително движение на 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република, столицата е преместена в Анкара и е приета Конституция. Мястото и часът на събитието са известни. Това става точно в 20,30 ч. в Анкара. След това общо взето настъпва дълготраен мир. И така можем спокойно да използваме тази карта, тъй като тя много добре описва политическите процеси в съвременна Турция.

Картата има много силно ударение върху два знака – Везни и Скорпион. Три планети се намират във Везни (Меркурий, Марс и Сатурн), а други три са разположени в Скорпион (Слънце, Венера и Юпитер). Получава се, че 60% от всички планети в турската карта са разположени в тези два знака. Това говори, че през половината от времето турската държава ще прави всичко възможно да постига целите си по мил, любезен, дипломатичен и донякъде задкулисен начин (Везни), а когато се види, че този тип поведение не върши работа, турците започват да дрънкат оръжие, да колят и да бесят (Скорпион). Сега вече започваме лека-полека да си обясняваме рязката промяна в отношението на турската държава към почетния председател на ДПС. Досега Везни са вършели работа, а сега в обръщение е влязъл Скорпионът.

Но това не е всичко. В турската карта забелязваме доста точен съвпад на планетата Уран на самия връх на картата с МС. При това и Уран и МС се намират в знака Риби. Несъмнено, когато точката, определяща целите на една нация (МС) се намира в Риби, то значи тези цели несъмнено са от религиозен характер. А пък Уран управлява новата епоха на Водолея. Излиза, че една от главните задачи на Турция е да „модернизира“, да „обнови“ и да „осъвремени“ определени стари религиозни идеи и да ги поднесе на света като нещо ново, модерно и съвременно.

На български обаче ние имаме една поговорка, която гласи, че вълкът козината си мени, но нрава не. Така и тук. Определени стари, религиозни закостенели идеи не подлежат на модернизация и обновление. Както каменните сечива не подлежат на обновление и модернизация, така и някои остарели идеи и схващания не подлежат на осъвременяване. В наши дни сме захвърлили каменните сечива на бунището на историята и сме ги заменили с електроника, компютри и автоматизирани процеси. Така ще се случи в крайна сметка и тук.

Освен това Уран в най-високата точка на хороскопа говори за голяма опърничавост, непредвидимост и ексцентричност на действията. Такава е природата на Уран. Той първо прави нещо, а след това мисли за последствията. Понякога идеите му са страхотни, друг път са налудничави. Един път те водят до нови пътища за разрешаване на стари проблеми, друг път създават проблеми на пусто място. Руснаците всъщност и до ден днешен не могат да разберат каква муха беше ухапала турците тогава, че те решиха да свалят руския самолет? Каква полза извлече турската държава от това си действие?

После каква полза могат да извлекат те като забранят на Доган и Пеевски да влизат в Турция? Не че те ще седнат на Капитан Андреево да ронят сълзи, но все пак, какъв беше смисълът на това безумно действие? Вместо да се тръшнат покрусени от скръб на земята, Доган и Пеевски могат да отидат на почивка на Каймановите острови, например. Сигурен съм, че там за разлика от турците ще ги посрещнат изключително дружелюбно. И така оказва се, че Уран за добро или за зло е непреодолим фактор в турската външна политика. Но аз съм оптимист, че в края на краищата турското „Ураново“ поведение ще донесе за тях положителни резултати, тъй като и МС и Уран са изключително добре аспектирани в турската астрологична карта.

Трябва да обърнем внимание и на нещо друго, което е важно. На нас българите може и да ни е неприятно да правим аналогии между българската и турската карти. Обаче в интерес и на двата народа се налага да направим именно това. Българската и турската карти са типичен пример за единство и взаимно допълване на противоположности. Ако това бяха карти на хора щях да им препоръчам да се оженят, тъй като характерите им си пасват много добре. Защо?

Защото противоположностите се привличат. Винаги за да има добър брак е нужно картите да са в известен смисъл противоположни. Тогава съпрузите най-добре се учат един от друг на примера на собствените си недостатъци. Например, единият е много пестелив, а другият е голям разсипник. Пестеливият се учи от разсипника, а разсипникът се учи от пестеливия. Или пък единият е много саможив, а другият прекалено общителен. Саможивият се учи да бъде по-отворен, а прекалено общителният се учи да прекарва известно време в къщи.

И така гледаме към българската и турската карти. На Асцендента на българската карта откриваме Козирог, а на Десцендента (съседите) откриваме Рак. При това управителят на Асцендента – Сатурн е в Рак и се намира в VII дом. Значи, като мотивация българите са изключително прагматичен и земен народ, но що се отнася до съседите им и взаимоотношенията им с чуждите държави, българите могат да бъдат изключително чувствителни и емоционални (Рак). По отношение на съседите им (например турците) веднага се включват защитните им механизми. Това е също типично поведение за Рак. Сега гледаме към турската карта. Там пък нещата са обърнати точно на 180 градуса. На Асцендента откриваме Рак, а на Десцендента – Козирог. Какво означава това? …

Продължи нататък към втората част на статията …