България между ЕС и Русия: от два стола на земята!

 

7 декември 2014 г.

Two chairs and a man and flagsНа 1 декември 2014 г. руският президент Владимир Путин официално заяви от Анкара, че газопроводът „Южен поток“ няма да минава през територията на България. Руската страна е взела окончателно решение тръбата да преминава през Турция. По този повод веднага се разгоряха дебати между традиционните „русофили“ и „русофоби“ в България. Едните обявиха, че България е загубила сделка за милиарди, а другите отговаряха философски: „Една врата се затворила, друга ще се отвори“. Делението на русофили и русофоби е твърде емоционален акт. А когато се нажежават страстите, изчезват логиката и здравият смисъл. Когато човек се мята от една крайна емоция в друга, много е трудно той да стигне до истината. Затова се опитах да напиша тази статия, в която да разгледам проблема за „Южен поток“ от прагматична, земна, и доколкото мога, безпристрастна гледна точка.

Този проект има вече седемгодишна история. Намерението за неговото строителство беше първоначално обявено от главния изпълнителен директор на италианската енергийна компания ENI Паоло Скарони и вицепрезидента на руския „Газпром” Александър Медведев. Двете компании първо подписаха меморандум за разбирателство на 23 юни 2007 г. в Рим, а после създадоха и съвместна компания на 22 ноември 2007 г. в Москва. В Уикипедия четем, че първоначалното намерение за изграждането на новия тръбопровод е било да въведе диверсификация между различните страни, през които преминават газови тръби 1. Дотогава монопол върху транзита на газ в Южна и Източна Европа са държали само две страни – Украйна и Турция. С преминаването на новия газопровод през България се е целяло да отпадне тази силна зависимост от съществуващите дотогава маршрути.

Първоначалното споразумение за изграждането на газопровода през наша територия е подписано на 18 януари 2008 г. и впоследствие ратифицирано от парламента на 25 юли 2008 г. По това време министър-председател на България е Сергей Станишев от БСП. След това Русия започва да подписва съглашения и с други държави, първо със Сърбия, после с Унгария, а след това и със Словения и Гърция. На 15 май 2009 г. в Сочи премиер-министрите на всички страни по проекта подписват съвместен договор за изграждането на „Южен поток“. Скоро след това се включват и други държави – Словения, Македония и т.н.

Съвместното предприятие „South Stream AG“ е регистрирано на 18 януари 2008 г. в Швейцария с еднакво участие на ЕНИ и Газпром. На 16 септември 2011 г. бе подписано акционерно споразумение между Газпром, ЕНИ, Électricité de France и Wintershall за учредяването на нова проектна компания „South Stream Transport AG“, чиято цел е да изгражда секцията, която минава през Черно море. Тази компания беше създадена на 3 октомври 2011 г. в гр. Цуг, Швейцария. След това бяха подписани финални споразумения с Турция, Сърбия и Унгария. Финалният инвестиционен договор с България е подписан между Български енергиен холдинг и Газпром на 15 ноември 2012 в Москва 2. На подписването присъстват, от руска страна главният изпълнителен директор на Газпром Алексей Милер, а от българска – тогавашният директор на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов. Подписването става в присъствието на българския премиер-министър Бойко Борисов.

Това е важно да се подчертае, понеже сега, на 3 декември 2014 г. г-н Борисов заяви от трибуната на парламента, че не можел да се добере до договорите за „Южен поток“. „Никой от нас не е прочел цифра колко България ще спечели и откога“, каза той. Като обикновен наблюдател на тези процеси си мисля, че тази амнезия на нашия премиер-министър може да се дължи, да речем, на едно от следните три неща:

  • г-н Борисов е присъствал на подписването на финалното инвестиционно решение, но само проформа, без всъщност да си направи труда да прочете въпросния документ.
  • г-н Борисов е присъствал на подписването на финалното инвестиционно решение и е прочел документа, но е забравил какво пише в него.
  • г-н Борисов е присъствал на подписването на финалното инвестиционно решение, прочел е документа и си спомня много добре какво пише в него, но нещо се е случило между 15 ноември 2012 г. и 3 декември 2014, което го е накарало да „забрави“ всичко, така че сега му се налага да лъже и да извърта.

Моето лично мнение е, че първият вариант е най-неправдоподобен. Когато се подписват договори за такива крупни суми, обикновено те се предхождат от дълги и продължителни преговори. Все пак България не подписва сделки за стотици милиони всеки ден, а далеч дори не и всяка година. Правителството на ГЕРБ идва на власт на 27 юли 2009 г. Тоест, г-н Борисов е бил на власт повече от две години, преди да се подпише финалното инвестиционно решение по проекта „Южен поток“. Две години на министър-председателския пост е достатъчно и предостатъчно време, да се обсъди и разгледа всичко в най-малките детайли.

Вторият вариант също ми се вижда нереалистичен. Нашият премиер е в момента 55-годишен, така че му е рано да проявява признаци на деменция. Вярно е, че подобна участ може да връхлети всеки, но все пак говорим, че средностатистическата вероятност за това е малка. Освен това, дори и да не може да си спомни подробности, то поне той би трябвало да си спомня от какъв порядък са били числата, записани във въпросния инвестиционен документ. А пък ако и това не помага, би могъл да се разрови в интернет например и да прочете собствените си изказвания, които е направил на 15 ноември 2012 г:

„Преговорите бяха тежки, защото на базата на обемите е голяма разликата. Затова ние сме постигнали цена, която е малко по-висока от тази на Германия или ако трябва да обобщя, на държавите, които не влагат милиарди евро в разработка на газовите находища в Русия“ 3.  

Затова и второто предположение най-вероятно е несъстоятелно. Можем да си отдъхнем с облекчение, защото ако първото ни и второто ни предположения не са верни, това означава, че нашият премиер-министър чете договорите, които подписва, и не страда от амнезия. Това са добри новини. Сега остава да разгледаме и третото предположение. Какво може да се е случило в отрязъка от време ноември 2012 – декември 2014?

Как загубихме първия стол, на който можехме да седнем (руския)?

Последното нещо, което идва наум, е посещението на бъдещия премиер Бойко Борисов в САЩ през юни 2014 г. Това посещение не беше изтълкувано от руската страна като добър знак. Затова те имаха своите основателни причини. Досега те опитваха три пъти да направят крупни инфраструктурни инвестиции в България, но в двата предишни пъти тези проекти бяха спрени, и то именно от г-н Борисов. Първият провален проект беше „Бургас-Александруполис“. Той стартира през 2007 г., но през цялото време България не взимаше участие във финансирането му. После в началото на декември 2011 г. българският финансов министър Симеон Дянков и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заявиха, че България се оттегля от този проект. Като причини бяха изтъкнати екологически съображения. В крайна сметка, се наложи с решение на Министерски съвет да се отпуснат 12.6 милиона лева за погасяване на дълга по него. Тогава Русия не искаше да вдига много шум по темата, понеже още вървяха преговорите по подписването на финалното инвестиционно решение по проекта „Южен поток“.

После се спря и строежът на атомната електроцентрала в „Белене“. Сагата по него се проточи от 2005 г. до 2011 г. Най-накрая решението беше взето. На 28 март 2012 г. заместник-министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че Белене няма да се строи. После и премиерът Борисов потвърди взетото решение с аргумента, че е по-добре сега България да плати 1 милиард евро неустойки, отколкото да плати за в бъдеще 10-20 милиарда по този проект с лихвите. На площадката на Белене решиха да строят газова централа. Но сега като спряха „Южен поток“ откъде ще идва газ до тази площадка? Добруджа е наблизо. Предполагам, че сключеното от предишното (временно) правителство споразумение с „Шеврон“ е именно за решението на този проблем. Ще дойдат американците и ще надупчат Добруджа за шистов газ. Ето, значи прави са били тези, дето казват, че като се затвори една врата, се отваря друга. Значи, ще имаме и собствена газова централа и собствен газ. Само дето ще си отровим природата, земите и водите. Но за това да му мислят следващите правителства.

Непосредствено преди да бъде избран за втори път като министър-председател на страната Бойко Борисов се отправи на работно посещение в САЩ през юни 2014 г. Там той проведе работни срещи в американския конгрес. Срещна се с президента на Международния републикански институт посланик Марк Грийн, проведе работни срещи в Атлантическия съюз и Центъра за европейски политически анализи. В рамките на посещението си той се срещна и с известния американски политолог Збигнев Бжежински. Бъдещият премиер беше придружаван от Румяна Бъчварова, член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ и бившият енергиен министър Делян Добрев. Тримата участваха в кръгла маса за енергийната сигурност в Търговската камара на САЩ.

Нормално ли е това поведение да се изтълкува от руската страна като получаване на инструкции на бъдещото правителство за спиране на проекта „Южен поток“? Според мен е напълно нормално и логично. Два големи руски проекта досега са били спрени именно от г-н Бойко Борисов, поради един или по друг повод. Така че руснаците с пълно основание са преценили, че след въпросната визита, проектът „Южен поток“ също няма да го бъде. И най-вероятно още тогава са започнали преговори с турската страна за пренасочване на тръбата към тяхна територия. По този начин влиянието на Турция силно ще нарасне, но пък ще се изпълни главната цел на руснаците – да заобиколят непредсказуемата Украйна (а сега вече и непредсказуемата България). Естествено, най-добре би било в България да има нормално правителство, което да сътрудничи с тях. Тогава действително би имало диверсификация. Но като не става, не става. Какво да се прави? Руските съмнения се потвърждават. Непосредствено след избирането на Бойко Борисов за втори мандат, той получава писмо от американския президент Барак Обама, в което се казва следното:

Уважаеми господин министър-председател,

Поздравления за избирането Ви за втори мандат като министър-председател на България. Очаквам с нетърпение да продължа да работя с Вас за задълбочаване на връзките между нашите две страни.

Във време на множество глобални и регионални предизвикателства зная, че САЩ може да разчита на България като на свой съюзник и приятел в придвижването напред на нашите общи евроатлантически цели. Трябва да продължим да подкрепяме суверенитета на Украйна, изправена лице в лице пред руската агресия, което включва твърдо придържане към санкции. Като отбелязваме десетата годишнина на членството на България в НАТО, бих искал да Ви благодаря за трайната ангажираност на Вашата страна в Афганистан и за вашата подкрепа на международните усилия за противодействие на Ислямска държава в Ирак и Леванта.

Надявам се, че като министър-председател ще продължите да водите управлението си по пътя на реформите, включително чрез борба с корупцията на всички етажи и надпартийно с цел изграждане на по-силна и по-благоденстваща България и благоприятен за чуждестранни инвестиции климат. Поздравявам България за приемането на хиляди бежанци и ви насърчавам в хода на работата ви за интеграцията им в обществото публично да отстоявате нуждата от толерантност. Имате нашата постоянна подкрепа в тези усилия.

Желая Ви всичко най-хубаво за успешен втори мандат и очаквам нашето бъдещо сътрудничество.

С уважение,
Барак Обама 5

 

С две думи американското правителство поставя на Борисов следните пет приоритета:

  1. Стриктно да се придържа към санкциите срещу Русия.
  2. Да бъде плацдарм на НАТО.
  3. Да сътрудничи на САЩ с ударите срещу Ислямска държава.
  4. Да пропуска безпрепятствено американските компании у нас (например тези за добив на злато и шистов газ, генно-модифицирани храни, хранителни вериги и т.н.)
  5. Да приема бежанци и да ги „интегрира“ (?) с българите.

Върху всяка една от тези точки може да се напише отделна статия, но ние няма да се разпростираме сега върху тези теми. Важното е, че инструкцията за кабинета Борисов е написана черно на бяло – никаква търговия с Русия! Санкциите против тази „непослушна“ страна трябва обезателно да продължават. Следователно, за руската страна подписването на договор с Турция всъщност е бил единственият възможен ход, който им остава да предприемат. Така след три спрени много важни руски проекта, България благодарение главно на г-н Бойко Борисов се лиши от възможността да седне когато и да било в обозримо бъдеще на руския стол. Остана само западният (европейският).

Как загубихме възможността да седнем и на втория стол (европейския)?

Така идваме до второто нещо, което се случи във въпросния промеждутък ноември 2012 – декември 2014 г. А именно: случиха се събитията в Украйна. Те започнаха през януари 2014 г. и в резултат на действията на Майдана кулминираха в преждевременното сваляне от власт на президента Янукович и в избирането на негово място на сегашния президент Порошенко. Днес различните медии спорят за това какво точно се е случило. Едни го наричат „революция“, други считат, че това е по-скоро „въоръжен преврат“. Така или иначе, крайният резултат от всичко това, което се случи, беше, че се смени властта в Киев. Предишната власт поддържаше много по-тесни връзки с Москва, докато сегашната е изключително зависима от Вашингтон.

В света в момента има само два лагера, които се борят за икономическо, а следователно и за военно-политическо господство. Подробно съм писал за това в статията си „Каква ще е съдбата на българския политически елит?“. В дадения случай Украйна се превърна в разменната монета между двете суперсили. Но западните държави не разиграха картите си правилно и загубиха Крим, както и богатите на шистов газ източни региони на Украйна. Останалите региони на Украйна са толкова бедни, че се нуждаят от многомилиардни инвестиции и дълги години на „преход“ (звучи познато, нали?) преди да могат да влязат в ЕС. Западните държави не са склонни да правят подобни инвестиции, което не вещае нищо добро за икономическото развитие на украинците в обозримо бъдеще. Но така или иначе Украйна се превърна в ябълката на раздора, която скара Вашингтон и Москва. Именно поради това започнаха да се въвеждат санкции против Русия. Именно поради това страните в Европейския съюз в момента гласуват санкционни политики, които са в явен ущърб на собствените им национални интереси. Именно поради това напрежението и разделението на света на два лагера е толкова очевидно и буди такова голямо безпокойство.

Реално обаче Евросъюзът никога не е имал общи интереси и никога няма да има. Това е една организация, която изначално беше създадена, за да подобри икономическото състояние на европейските народи. Наличието на обща „европейска“ култура е една химера, една фикция. Културата винаги изхожда от езика, традициите, светогледа и разбиранията на съответния творец, който произвежда тази култура. А творецът винаги се ражда като представител на даден етнос. И това ясно се вижда в астрологическата карта на съответния етнос. Един грък например не може да твори като един французин, а един немец не може да твори като един италианец. Културите са различни и те са предопределени от различното светоусещане на различните народи. А светоусещането може да се изследва с помощта на астрологическата карта на народа. Едно е народът да има асцендент Козирог, друго е там да е разположен Водолей, а съвсем трето е като изгряващ знак една нация да има Овен. Съвсем различно е.

Културата е винаги оцветена с национална принадлежност – тя може да бъде немска, френска, италианска и т.н., но тя не може да бъде „европейска“. Иначе ако физическото смесване на различните народи водеше автоматически до тяхното асимилиране в една аморфна маса, то в света отдавна да е изчезнал етническият проблем. Защо например турците, които живеят в Германия 20-30 години и повече, не са се „интегрирали“ все още с немците? Кога според вас ще стане това? Защо французите вдигнаха ръце от ромите, вместо да пожелаят да се интегрират с тях? Да се говори за „европейска култура“ е всъщност равносилно на това да предадем собствената си национална идентичност и собствената си култура, за да прегърнем тази на други народи – немци, французи, италианци и т.н.

Още Паисий Хилендарски през 1762 г. ни е завещал да не се водим по ума и културата на чужди народи, а да се придържаме към своите традиции и да тачим българското. Интересно е, че по времето, когато той е писал своята книжка „История славянобългарска“, прогресният Сатурн в картата на България също е бил статичен, както и сега. И тогава се е подронвала българската народност и сега се повтаря същото. Но в онези времена българите са успели да надигнат глава и да укрепят, в крайна сметка, националното си самосъзнание, а ние днес какво правим? Придържаме се към някакви химерни „европейски“ ценности и си мислим, че като предаваме националните си ценности и идеали, значи еволюираме и постепенно ставаме „европейци“. Нищо подобно. Ние сме си европейци, още от 7. век. Просто напълно доброволно предаваме собствения си род, държава, традиции и култура, а в замяна получаваме някакви жълти стотинки от Запада „за поощрение“. Всъщност, вече и това не получаваме.

Много е важно да се уточни, че европейският път е  път на икономическо развитие. Опитите да се говори за приобщаване на българите към „европейските“ ценности е все едно да бъдем превзети отвътре като с троянски кон. Един немец например никога няма да тръгне да учи българска култура, български обичаи, български език, български традиции и т.н. Има и такива, но те са много малко. Затова пък западната култура просто е заляла цяла България – кино, телевизия, изкуство, медии, молове и т.н. С две думи, ние се присъединихме към Европейския съюз, защото искахме да живеем по-добре икономически, искахме да сме проспериращи финансово, искахме да бъдем равнопоставени „европейци“ – в смисъл да имаме същите или подобни доходи и същата покупателна способност, на каквато се радват немците, французите или англичаните. Искахме да бъдем свободни да пътуваме, да се радваме на същите социални придобивки като останалите „европейски“ народи и т.н. Това беше целта, а не тоталното загубване на националната ни идентичност!

Но за да можеше да се случи всичко това, беше нужно в страната ни да се налеят големи инвестиции. Именно инвестициите водят до икономическо развитие и нарастване на просперитета. Но това не се случи. Ето вече седем години откакто България е член на Европейския съюз, но у нас практически не се инвестира. Всъщност прави се точно обратното – и малкото, което е останало, се източва на запад. За сравнение, след падането на Берлинската стена правителството на Западна Германия официално инвестира в Източна Германия 850 милиарда дойче марки (436 милиарда евро) само за първите шест години 4. Това са само официалните данни на правителството, без в тази цифра да се включват много от преките частни инвестиции. Или, с други думи, официалните инвестиции в Източна Германия за първите шест години от техния „преход“ са били около 25,000 евро на човек! Докато на нас от целия ЕС ни подхвърлят около стотина евро на човек на година и в замяна на това ни карат да изпълняваме точките, заложени по-горе в цитираното писмо на Обама. Виждате ли разликата? Всъщност, ако се задълбочим в цифрите, дори и тези стотина евро на човек на година не ни ги дават, а реално ни ги взимат. Това е така, понеже БНБ включва в показателите за инвестициите много числа, които всъщност не бива да включва там. Реално, цифрата по инвестициите е отрицателна.

 Foreign investment

Истинските данни могат да се извадят направо от Гугъл, който пък взима числата направо от Световната банка. И когато се погледнат нещата по този начин, става ясно, че от България се източват на запад много повече пари, отколкото се вливат. От графиката ясно се вижда, че най-големият удар по България е нанесен около 2007 г., когато около 13 милиарда долара са изнесени оттук. След това през 2008 г. са изнесени още 9 милиарда. Ясно е, че по време на световната криза, който е имал инвестиции в България, си ги е преместил обратно, откъдето са дошли. В момента от България се източват около 2 милиарда долара годишно. Това означава, че Сърбия и Македония с техните нулеви инвестиции са пак по-добре от нас. Те поне нито получават, нито дават. А ние даваме огромни суми за членство в ЕС и НАТО, а нищо не получаваме в замяна. Цифрите говорят много по-красноречиво, отколкото всички политици взети вкупом.

Как можем да станем европейци, след като в нас не се инвестира? В момента евроинтеграцията в България върви само в една-единствена посока. Ние трябва да затворим всичките си конкурентоспособни предприятия, да съсипем енергетиката си, да разтурим селското си стопанство, да унищожим армията си и да пренапишем всичките си закони буква по буква от немското, френското и английското законодателство. След това трябва да консумираме изключително само тяхната (западна) култура, като напълно разбием собствената си културна индустрия. И така нататък и така нататък. Това са само някои от причините, поради които не можахме да седнем и на „европейския“ стол. Останалите можете да прочетете в статията ми „Може ли качеството на управлението да се измерва по научен начин?“

Пак се стигна до „криворазбрана цивилизация“, както и по времето на предишния стационарен период на Юпитер, когато Добри Войников е написал своята популярна пиеса. Тогава външният дълг на България е бил консолидиран от френската банка „Париба“. В онези времена българите са се опитвали във всичко да подражават на французите. А днес при следващата статичност на Юпитер те във всичко се стараят да подражават на американците и на тяхното творение, наречено „Европейски съюз“. Ние напълно доброволно предадохме собствената си култура и националната си идентичност, но това не доведе до инвестиции в България. Точно обратното. В смисъла на колониалната политика на грабеж, която и до днес продължава под нова форма, от нас се взема, а нищо не ни се дава. Ето така под нас беше издърпан и вторият стол, на който можеше да седнем (европейският).

Защо се получи така? Защото България обърка икономическото евроинтегриране с културното претопяване. Получихме претопяването, а не получихме никакви инвестиции, за да можем да се интегрираме финансово. Просто такава е колониалната политика на Запада. При нея доходите само на няколко държави нарастват експоненциално, за сметка на останалите, които служат само за периферия. Затова народът обеднява с всяка изминала година все повече и повече. А всеки път, когато Русия ни предлагаше да инвестира милиарди в нашата икономика, ние отказвахме, защото послушно изпълнявахме инструкциите на Вашингтон. И накрая изпуснахме и дивото, и питомното. Западът не желае да инвестира в нас, понеже от край време ни смята за руски агенти. А Русия сега също вече се отказа от нас, понеже ни смята за американски агенти. Ето как от два стола се оказахме на земята.

Какво означава „третият енергиен пакет“?

Периодично в медиите, когато се изказва един или друг политик, чуваме приблизително следното. България е твърдо за това да се строи „Южен поток“, но само ако този проект се намира в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Но понеже проектът противоречи на така наречения „трети енергиен пакет“, то следователно строителството на проекта не може да продължава, понеже то е така да се каже „незаконно“. Затова просто се налага да кажем няколко думи и за това какво всъщност представлява тази част на европейското законодателство.

В енергийния пазар на Европейския съюз съществува голяма концентрация. Много малък брой фирми контролират огромната част от пазара. Взети заедно трите най-големи производители притежават повече от две трети от общия капацитет за генериране на 840 000 MW 6. Става въпрос най-вече за Royal Dutch Shell (наследницата на Източноиндийската компания от 17. и 18. век), британската BP (водейки своя начален капитал от британската колонизация на света) и френската Total (чийто активи са наследени от френската колонизация на света).

По логика можем да се сетим, че съвременните супербогати енергийни концерни не са нещо по-различно от колонизаторите, експлоатирали други страни и народи в продължение на векове. В предишните години това е ставало с оръжие в ръка, а сега става чрез икономическо заробване с енергийни продукти. Ако не вярвате, погледнете си сметката за тока. Схемата е една и съща. В крайна сметка, тя води до обогатяване само на няколко държави за сметка на всички останали. В последните векове са се променили само методите им на работа. Същината си остава същата.  Годишният оборот на енергийните компании в Европа е даден в таблицата. От нея се вижда, че ако последните шест компании съберат заедно всичките си активи пак няма да имат повече пари от най-големия играч –  Royal Dutch Shell. А за другите фирми, които не са включени в таблицата, няма какво да говорим. Техните активи са толкова малки, че те изобщо не биха могли и да си помислят за конкурентна борба.European Oil and Gas Companies

Поради тази причина ЕС, уж загрижен за доброто на Европа, предлага три възможни мерки, за да отслаби пазарната мощ на трите най-големи електроенергийни дружества – отделянето на собствеността, независими системни оператори (ISO) и достъп на трети страни до преносните мрежи. Всичко това звучи много похвално, но като се има предвид, че обикновено този, който има пари, диктува политиката, би трябвало да сме нащрек, че всъщност, използвайки благи думи и „справедливо законодателство“, големите компании на пазара се опитват да защитят своята „де факто“ монополна позиция чрез своите подставени лица в Европейския парламент.

Относно „Южен поток“ най-големите спорове възникнаха около Директива 2009/73/ЕС, която третира общите правила за вътрешния пазар на природен газ, т.е. така наречената Трета газова директива. Според нея преносните газопроводи не трябва да бъдат притежавани от доставчиците на газ и операторите на газопроводите трябва да ги предлагат и на други участници „по честен и прозрачен начин“. На теория всичко това звучи много добре, но на практика не може да бъде изпълнено и именно поради тази причина нито един газопровод в ЕС досега не отговаря на третия енергиен пакет. Причините са следните:

  1. Съществуващите досега три най-големи доставчици (Royal Dutch Shell, BP and Total) са прекалено големи и нямат реална конкуренция. Дори когато тръбата се отвори по „честен и прозрачен“ начин за ползване от трети страни, такива страни не се намират, тъй като никой друг няма такива пари за инвестиране, както големите играчи.
  2. Третият пакет предвижда да се даде достъп на трета страна за прекарване на газ по тръбата „Южен поток“. Технически това означава на стотици километри навътре в морето да се изгради приемателна станция на газопровода и към нея да се свърже друг газопровод. Такава практика на този етап не е известна никъде по света.
  3. Въпросната приемателна станция не може да бъде изградена и върху сушата, понеже Третият пакет не поставя подобни изисквания. В този смисъл морските газопроводи, които доставят природен газ от трети страни, които не са част от вътрешния газов пазар на ЕС не попадат под юрисдикцията на Третия пакет.
  4. Именно такъв подход е приет към останалите функциониращи газопроводи в ЕС, към които Третият пакет не се прилага, а именно:
    1. „Зелен поток“, който свързва Либия и Италия,
    2. „Магреб“, който свързва Алжир с Испания, пресичайки Мароко,
    3. „Трансмед“, от Алжир до Италия през Тунис,
    4. Бъдещият газопровод „Галси“ между Алжир и Италия 7.
  5. Третият пакет не се прилага и в най-големия аналогичен действащ проект „Северен поток“. Там също според Третия енергиен пакет Газпром не може да доставя повече от 50% от газта, която преминава по тръбата. Останалите 50% би трябвало да се доставят от някакви други играчи на пазара. Но такива няма. Големите бойкотират Русия, а малките не са конкурентно способни. Това ясно пролича през юли 2014 г. когато Европейската комисия искаше да организира търг за останалите 50%, но в крайна сметка този търг беше отменен. Така че Европейският съюз нарушава собственото си законодателство по отношение на „Северен поток“ но бойкотира „Южен“. Това си е чиста проба лицемерие и двоен стандарт, което българските политици усърдно се правят, че не забелязват.

И така, ако трябва да обобщим, можем да кажем следното. Третият пакет е въведен на 3 септември 2009 г., т.е. две години след като вече беше решено да се строи „Южен поток“. Въпреки това Европейската комисия прави всичко възможно днес да наложи своите ограничения със задна дата. В същото това време не се прави нищо, за да се въведат подобни ограничения със задна дата и по отношение на „Северен поток“, който обезпечава Германия с евтина руска газ. Нито пък Европейската комисия се е разтревожила по отношение на останалите газопроводи, които вече си действат в Европейския съюз. Следователно, причината съвсем не е в „законодателството“, „справедливостта“, „обективността“ и прочие празни думи. Казано на прост език причината е следната.

На европейския енергиен пазар има трима големи играчи, които диктуват всичко. Това са Royal Dutch Shell, BP и Total. На четвърто и пето място са съответно руският Газпром и италианският ЕНИ. Руснаците и италианците се опитаха да се кооперират, за да могат да пробият монопола на останалите три компании, но естествено първите три правят всичко възможно това да не се случи. Между впрочем именно под благия предлог за „разбиване на монопола“.

Тук също е добре да се помни, че когато борбата се води на такова високо ниво понятията „законно“ и „незаконно“ стават много относителни. Световните компании непрекъснато се окрупняват и този, който накрая прибере всичките пари в джоба си, пише законите. Така че победителят ще решава кое е законно и кое ще бъде обявено за незаконно. Това си е всъщност една игра на Монопол, която е достигнала вече своята финална фаза. Само че при нея залогът не са къщичките, хотелите и хартиените пари, с които ние си играем, а съдбата на нациите и народите. Тоест, води се икономическа борба за световно господство.

Равносметка

И така след дълго увъртане и усукване ние загубихме и трите крупни руски проекта. Главно, благодарение на г-н Бойко Борисов. В същото време Западът и не мисли да инвестира у нас, тъй като ни смята за незначителна (и то славянска) периферия. Точно обратното – той източва и малкото, което ни е останало. Ето как от два стола се оказахме на земята. И какво ни чака сега? Външните дългове на България придобиват застрашителни размери. Зависимостта ни в енергетиката е вече колосална. Практически ние вече сме изцяло зависими от Турция в областта на енергетиката. Ако преди за югоизточна Европа имаше само две страни, през които преминаваше руският газ (Украйна и Турция), то сега остана само една-единствена страна – Турция. Така че вместо диверсификация, се получи тотален монопол именно от тази наша съседка. Просто е неизбежно при това положение да не започнат да се вдигат цените на парното и на електроенергията. Обещаха ни „плавно“ покачване с 10%, но при така създалата се ситуация, това изглежда е само началото. Февруарските протести от 2013 г. ще достигнат своята неизбежна кулминация в близките години, когато Юпитер достигне пика на своята статичност.

За огромно наше съжаление досега през целия така наречен „преход“ не можа да се сформира нито едно българско правителство, което да защити националния интерес. От една страна е разбираемо защо политиците правят това. Ако не отидат на инструктаж във Вашингтон, то може би ги чака сваляне от власт по украински сценарий. Но ако те отидат там и след това изпълняват възложените им инструкции, то те се превръщат в марионетки и национални предатели. Историята винаги се повтаря, облечена в нова форма, но изпълнена със същото съдържание. При предишната статичност на Сатурн също е ставало въпрос за оцеляването на българската държава. Тогава българите, които са въставали срещу поробителите си, също са се страхували. Това е напълно нормално. Съществувала е реалната опасност, че турците ще отрежат главите на всички, които са се бунтували. Всъщност така е и ставало. Но каква е била алтернативата? Робско, мизерно съществувание и криво-ляво свързване на двата края, в името на  това да се оцелее физически?

Около времето на Паисий Хилендарски народът е започнал да разбира това. Поради тази причина нашите пра-пра-пра дядовци и пра-пра-пра баби са се вдигнали на въстания, шиели са знамена, изработвали са черешови топчета и изобщо са започнали национално-освободително движение. Без тези въстания, Русия не би имала повод да обяви война на Турция и не би се стигнало до създаването на Третата българска държава. Така че, ако не бяха действали решително по този начин, нашите прадеди не биха могли да обърнат историята. Ако те не бяха действали решително тогава, най-вероятно България щеше и до днес да си остане турски вилает. Впрочем, този вариант изглежда напълно осъществим сега, при седмата Сатурнова статичност, съдейки по развитието на събитията. След като загубихме проекта „Южен поток“ и той премина към Турция, възможността да станем икономически вилает на Турция става все по-реална. А оттам до откъсването на територии има само една крачка. И тя може да се направи и „без пушка да пукне“.

Така че затова нашите деди са се борили за независимостта си. А какво правим ние днес? Поединично предаваме интересите на страната си или като емигрираме, или като си траем. За огромно наше съжаление не се намери нито един български политик, който да прояви достатъчно мъжество и да защити българския национален интерес. Вместо това, по всичко личи, че всеки един от тях, пак за огромно наше съжаление, защитава преди всичко собствените си, лични интереси. Това е доста късогледо решение, като се има предвид как ще се развият нещата в най-скоро бъдеще. Не е чак толкова трудно да се изчислят бъдещите тенденции за развитие на страната ни и да се види къде ще бъде позиционирана България в Новия световен ред. А оттам е ясно каква ще е най-скорошната съдба на така наречения „елит“ на нашата нация. За тази цел не е нужно човек да е професионален астролог. Достатъчно е само да е здравомислещ човек. За повече информация по този въпрос четете статията ми „Противостоянието между Изтока и Запада: каква ще е съдбата на българския политически елит?“

Така че всеки накрая ще си получи заслуженото. Това винаги е ставало досега и сега нещата пак ще развият по същия начин. Както хората изкупуват карма, така и народите изкупуват карма. Но разрухата дотогава може да достигне бедствени размери. Кой ще пресметне загубите от всички пропуснати икономически ползи досега? И кой ще пресметне какво означава за една страна да изгуби 2 милиона души от общо 9? Кой ще понесе отговорност? Ако нещата продължават в същия дух, след още 25 години в България ще живеят вече само 5 милиона граждани, а може би и по-малко. Сетете се колко от тях ще бъдат етнически българи. За какво е нужно да бъдем превземани отвън с вражески конници, или с турски ятагани, както е било преди? Достатъчно е да поставим на власт този предателски политически елит, с който разполагаме в момента, и той ще свърши отлична работа.

Но нека това да ни бъде на всички нас един голям урок, за да не бъркаме като народ никога повече икономическата интеграция с културната. Ето да вземем пример от турците. Те не предават своята културна идентичност, но търгуват активно и с руснаците, и с Европейския съюз. От това те ни най-малко не са загубили своя суверенитет или национална идентичност, а точно обратното. Затова сега повече от всякога те са в състояние да вземат политически решения, базирани на националните си интереси. Затова сега тази нация реално седи на два стола. А ние? Ние правим точно обратното. Интегрираме се културно, а не търгуваме вече нито с Русия, нито с Европейския съюз. И така от двата стола се оказахме на земята. Дано скоро и тя не се продъни под нас.

ПРЕПРАТКИ:

  1. Южный поток. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA
  2. Russia, Bulgaria sign final investment decision on South Stream gas pipeline. Moscow (Platts)–15Nov2012/1045 am EST/1545 GMT http://www.platts.com/latest-news/natural-gas/moscow/russia-bulgaria-sign-final-investment-decision-8916177
  3. Darik news. Бизнес. Щтрихи от съдбата на „Южен поток“ у нас. 3 декември 2014 г. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1367250&audio_id=185338
  4. Economic History of German Unification. http://en.wikipedia.org/wiki/Economic_history_of_the_German_reunification
  5. 24 часа онлайн. Обама в писмо до Борисов: САЩ разчита на България, трябва да подкрепяме Украйна. 21.11.2014 г. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4439474
  6. Third Energy Package. http://en.wikipedia.org/wiki/Third_Energy_Package
  7. Нарушава ли „Южен поток“ действително европейското законодателство? 09.06.2014 г. http://glasove.com/politika/37711-narushava-li-dejstvitelno-iujen-potok-evropejskoto-zakonodatelstvo