Връзката между гръцката криза и Голдман Сакс

18.07.2015 г.

Неравенство за всички 1Само преди няколко дни известният американски икономист Робърт Райш излезе със статия в сп. „The Nation“, озаглавена: „Как Голдман Сакс спечели от гръцката дългова криза“ (1). Основната идея, залегнала в тази статия е, че инвестиционната банка е направила милиони долари печалба, като е използвала различни не особено почтени финансови инструменти, за да прикрие истинските размери на гръцкия държавен дълг. По този начин те са допринесли в последствие този дълг да бъде двойно увеличен. Райш знае какво говори, защото освен, че е университетски професор в Калифорнийския университет в Бъркли и е написал 14 бестселъри по икономика, той също така е заемал и най-високи постове в три администрации, а именно тези на президентите Форд, Картър и Бил Клинтън.

През 2013 г. излезе документалният му филм „Неравенство за всички“. В него по един изключително елегантен и визуален начин той обяснява с прости думи причините за съвременната глобална финансова криза, най-последната жертва на която стана и Гърция. Основният проблем се корени в неравното разпределение на световното богатство, а това влече след себе си почти всички останали световни проблеми и води както виждаме в последно време даже до фалитите на цели държави. Един от начините да разберем дълбочината на проблема е като например сравним доходите на един работник от средната класа с представител на така нареченият 1% (най-богатите хора в Америка). Сравнителната таблица представена тук сравнява разликите в доходите между тези две социални класи през 1978 г. и през 2010 г., като се отчита и инфлацията.

Разлика в заплащането на среден работник и представител на най-богатите в САЩ (т.нар. 1%)
Средно заплащане на работник от средната класа Средно заплащане на т. нар. 1% (най-богатите хора)
1978 г. $ 48,302 $ 393,682
2010 г. $ 33,751 $ 1,101,089

И какво установяваме? Виждаме, че реалните доходи на работниците през последните тридесетина години са спаднали с около една трета, докато доходите на богатите са се увеличили почти тройно. Така, че пропастта между бедни и богати е придобила вече колосални размери и продължава да се увеличава експоненциално. Вече се е стигнало до парадоксалното положение, при което днес около 400 американци притежават повече пари, отколкото половината население на САЩ. С други думи, около 400 американци днес притежават повече пари, отколкото 150 милиона американци взети заедно.

Неравенство за всички 2Защо това е изключително голям проблем? Тук даже не става въпрос за това защо едни трябва да притежават повече материални блага от други. Тук става въпрос че при такова изключително несъразмерно нарастване на доходите на една шепа хора за сметка на огромната част от останалото население, вече става въпрос за подкопаване на основните крайъгълни камъни на демокрацията. Когато тези няколкостотин човека притежават такива несметни материални богатства, те са в състояние „да си купуват“ политици, парламенти и даже цели държави, както се вижда от примера на Гърция, пък защо да изключваме и България от този списък?

И когато това се случи, демокрацията се превръща в плутокрация. При тази система един съвсем малоброен елит, който е съсредоточил в ръцете си почти всички световни богатства започва (използвайки икономически лостове) да налага виждането си, морала си, религията си и ценностите си на всички останали хора по света. А ако приемем, че най-богатите хора в света са продали, така да се каже, душите си на дявола, не е трудно да определим на кой господар служат те, каква политика налагат тези хора чрез купените от тях правителства и парламенти на всички нас и къде най-накрая ще завършим всички ние, ако не се противопоставим задружно на разгърналите се по този начин процеси.

Да видим например какво е участието на Голдман Сакс в кризата в Гърция. Както е известно това е една от най-големите компании на Уол стрийт, чийто общи активи се оценяват на 856 милиарда долара и чийто печалби за миналата (2014) година надхвърлят 40 милиарда долара. От 2006 г. досега главният изпълнителен директор на банката е Лойд Бланкфейн. Неговата заплата например през 2013 г. нарасна с 2 милиона долара и стана 23 милиона долара на година (2). Но 2 милиона долара са джобни пари за този човек, тъй като общото му състояние в момента вече се оценява на 1,1 милиарда долара (3). Така че той несъмнено влиза във въпросния 1% от изключително богати хора, за които вече стана дума. И интересното е, че докато всички световни медии се концентрират само върху това какво бил казал Ципрас и какво му била отговорила Меркел и така нататък, всъщност основният въпрос се изплъзва от полезрението ни. А именно това, че политическите фигури са просто едни кукли на конци, разиграващи просто един театър пред публиката, т.е. пред всички нас. От тях вече отдавна не зависи нищо или не зависи нищо значително.

Основните процеси се движат от големите банкови корпорации, начело на които стоят хора, като Лойд Бланкфейн, като естествено не бива да забравяме, че и самият той е само една видима публична фигура и като такава се намира едва на върха на айсберга. Това, което се намира „отдолу“ в „дълбините на океана“ (т.е. останалите хора в единия процент, а също така и тези, които не влизат в никакви статистики) е невидимо за обикновеното око и за това си има много добра причина. А тя е, че ако хората видят цялата истина, те просто ще се парализират от страх.

Но дори и да разгледаме само поведението на видимите обществени фигури пак ни става ясно горе-долу за какво иде реч. И така. Още през 2001 г. Гърция търсеше начини как да замаскира високия си външен дълг. Договорът от Маастрихт задължаваше всички страни-членки от Еврозоната да демонстрират напредък в техните публични финанси, но за съжаление още тогава Гърция вече се движеше в неправилната посока. Именно тогава Голдман Сакс „се притече на помощ“, като предложи на гърците да подпишат секретен заем от 2.8 милиарда евро кръстосан валутен суап (cross currency swap). Без да навлизаме в подробности какво точно означава това, можем просто да кажем, че благодарение на този комплициран финансов инструмент, Гърция успя да конвертира една голяма част от външния си дълг в еврооблигации, използвайки измислен валутен курс. По този начин 2% от гръцкия външен дълг изведнъж като с вълшебна пръчица се изпари от официалните счетоводни книжа. За оказаната услуга, Голдман Сакс получиха в награда 600 милиона евро (около 793 милиона USD). В онези времена Лойд Бланкфейн не беше още СЕО на банката, но беше завеждащ отдела, който пряко се занимаваше с тази сделка. Благодарение на нея Голдман Сакс отчете рекордни печалби през 2001 г.

Но непосредствено след това се случи атаката от 11 септември 2001 г. Доходността на облигациите се срина, което доведе до огромни загуби за Гърция, поради формулата, която Голдман Сакс бяха заложили за изчисляване на вноските по този суап. И така до 2005 г. дългът на Гърция нарасна от 2.8 на 5.1 милиарда евро. Тогава през 2005 г. дългът беше реструктуриран и тези 5.1 милиарда евро бяха вече официално включени в гръцкия държавен дълг. Вероятно не е случайно, че Марио Драги, който в момента е изпълнителен директор в Световната банка и като такъв преговаря с гърците относно техните „спасителни“ пакети, е бил по това време завеждащ в международния отдел на Голдман Сакс. Така че, не може да се казва сега, че Европейските институции изобщо са си нямали и представа по онова време какво прави Гърция с външния си дълг. Така че не бива сега цялата вина да се прехвърля от здравата глава на болната и да се казва, че кризата в Гърция се е случила само защото гърците „били мързеливи“, „не желаели да си плащат дълговете“ и прочие подобни митове. Немалка вина за създалото се положение имат всъщност най-големите акули в международния финансов пазар, а те заедно с правителствата и европейските институции се управляват от гореспоменатия вездесъщ „един процент“.

Но Гърция дори не е най-големият длъжник, нито пък е най-крупният участник в подобни финансови далавери. Следващите в списъка са Испания, Португалия, Ирландия и даже Италия и Франция. За всички тези държави се подозира, че имат подобни тиктакащи бомби, заложени във финансовите им споразумения с големи частни търговски банки. Обаче обърнете внимание, че винаги когато една държава взема големи външни заеми или подписва съмнителни финансови споразумения, винаги непосредствено след това се случва „нещо“, което води до огромен крах и колосални загуби за тази държава, но в същото време тези събития неимоверно много обогатяват въпросния „един процент“ от неприлично богати хора. Именно те след подобни катаклизми стават многократно по-богати.

В недалечното минало на България също има подобни случаи. Така че, ако сме прекалено вглъбени в настоящите си политически пристрастия и не можем обективно да разглеждаме това, което ни се случва в момента, то поне ако имаме малко здрав разум, можем да се учим от събитията, които са се случили в недалечната българска история. Например в началото на века България взема изключително висок заем, за да консолидира външните си дългове. В онези години е ставало въпрос за 160 милиона златни лева, което е било изключително висока сума за онези години. „По случайност“ това съвпада с предишния период на статичен Юпитер в картата на България. Няколко години след вземането на дълга, България е въвлечена в редица войни и ги губи всичките до една. Може би и това също е станало „случайно“? Става въпрос за Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Така се стига до Първата национална катастрофа. Сега, непосредствено в началото на следващата статичност на Юпитер, българското правителство отново изтегли един изключително висок външен заем, този път от 16 милиарда лева. Обърнете внимание как дори и цифрата на взетия дълг е една и съща. Този път просто има прибавени две нули. Всеки здравомислещ човек ще обърне внимание на подобни „случайности“, които съдбата създава.

Много от българските граждани пропуснаха покрай ушите си изключително важната информация, която се изнесе покрай гласуването на новия ни 16 милиарден дълг на 25.02.2015 г. Предполагам, че вече много хора забравиха за нея. Става въпрос за това, че в договора по дълга са заложени много капани и един от тях е възможността за предварителното му изискване. Този договор е извънредно екзотичен и досега подобни документи не са били подписвани със държави, а само с финансови организации. И за това си има добри причини. Но нашите политици и на това пропуснаха да обърнат внимание. А в договора за 16 милиардния външен дълг почти всички клаузи са обвързани с индекси. Това означава, че ако например драстично се промени курса на долара към еврото, цялата сума по външния ни дълг може да бъде изискана предварително. А ако това се случи (или по-скоро когато това се случи) ние няма да имаме никаква ликвидност, с която да можем да покрием задълженията си към външните кредитори.

В договора по дълга (за тези, които са си направили труда да го прочетат) е записано, че в такъв случай държавата отговаря с ВСИЧКИТЕ си активи за неговото обезпечение. А какво означава всички активи? Това е българската земя, недрата, полезните изкопаеми, реките, полята, националните паркове и изобщо всичко, което е национална собственост. Това означава, че в случай че се случи нещо (а то както се е видяло винаги се случва), българската държава ще е принудена да разпродава активите си, включително да преотстъпва територии на съседни държави, които могат да си позволят и изразяват желание да закупят наши територии. И тъй като Турция се очертава засега единствената ни съседка, която може да си позволи подобно нещо, то вече ясно се заформя и сценария, по който в най-близко бъдеще е много вероятно България да бъде изиграна. Не е нужно човек да е финансист или астролог, за да се сети какво го чака за в бъдеще. Достатъчно е да бъде здравомислещ. Повече информация по въпроса можете да прочетете в блога ми „Възможна ли е промяна на системата по демократичен начин“ . Също така, допълнителна информация можете да получите и от линковете дадени в препратките.

ПРЕПРАТКИ:
1. How Goldman Sachs Profited From the Greek Debt Crisis http://www.thenation.com/article/goldmans-greek-gambit/
2. Goldman CEO Lloyd Blankfein Gets a $2 Million Rise http://fortune.com/2014/04/04/goldman-ceo-lloyd-blankfein-gets-a-2-million-raise/
3. Goldman Sachs CEO Lloyd Blankfein is now a billionaire http://www.businessinsider.com.au/goldman-sachs-billionaire-ceo-lloyd-blankfein-net-worth-2015-7
4. Филм „Неравенство за всички“ http://inequalityforall.com/ и https://www.youtube.com/watch?v=0NdDupITDv8