До Токио и назад: пътеписи от Страната на изгряващото слънце – част V

Разглеждайки секундарните прогресии в картата на Япония, откриваме удивителни „съвпадения“. Управлението на всеки японски император се вписва в точно определена отсечка на графиката на прогресния Юпитер. За официалната японска религия Шинто и как тя е свързана с „божествеността“ на императора. За корените на японския национализъм. 

24 ноември 2014 г.

Фиг. 15 Астрологическа карта на държавата Япония.

В предишната, четвърта част издигнахме тезата, че за астрологическа карта на държавата Япония трябва да се приеме онази, която се изчислява за полагането на първата копка на днешния град Токио (тогавашния град Едо). Тези, които са чели моята книга „България – астрологическа прогноза за 21 век“, имат необходимата подготовка, за да разберат по-добре методиката, която използваме за доказателство на въпросната астрологическа карта. В тази книга подробно е обяснено действието на секундарните прогресии и как тяхното движение пряко влияе върху съдбите на народите.

Един от основните постулати, с които работим в мунданната астрология, се заключава в това, че ако искаме да се убедим в работоспособността на дадена мунданна астрологическа карта, ние трябва да видим как тя работи в продължение на целия исторически период – от възникването на държавата или етноса до наши дни. Тоест картата трябва да описва в себе си цялостните цикли и периоди, през които преминава даденото етническо или държавно образувание, а не само отделни събития, свързани с него. Разбира се, картата задължително трябва да работи и по отношение на отделните събития (особено ако те са доста значими в националната история), но много е важно в нея съвсем отчетливо да се отразяват основните цикли (периоди), през които преминава нацията в своето историческо развитие.

Две планети имат особено важно значение в мунданната астрология. Това са Юпитер и Сатурн. По-специално разглеждаме техните прогресни позиции по методиката на секундарните прогресии. Тогава съвсем ясно си проличава  дали дадената астрологическа карта работи, или не. Юпитер управлява ценностната система на народа и неговото материално благосъстояние, а Сатурн има отношение към държавното управление. Особено ни интересуват следните три неща:

а.) Ингресия на планетата в нов знак.

б.) Ингресия на планетата в нов дом.

в.) Планетата спира да се движи (периоди на статичност).

Затова нека да проследим първо как се е променяла прогресната позиция на планетата Юпитер в картата на Япония и как това веднага се е отразявало на ценностната система на японците и на тяхното материално благосъстояние.

Таблица 3. Аспекти на прогресния Юпитер в астрологическата карта на Япония.

Интересно е да се отбележи, че по време на Юпитеровата статичност през 1820 -1832 година са статични и още две планети – Уран и Плутон. Така че става въпрос за тройна статичност. Плутон обаче все още не е открит по това време, затова неговото външно проявление в държавните дела е спорно. Така или иначе това е особено преломен момент в историята на нацията, понеже се променя всичко – не само идейното възприятие на света, идеалите, ценностите и въжделенията (Юпитер), но също така и социалното устройство (Уран), като в същото време се извършват и съществени размествания в подсъзнателните пластове, които са управлявали досега подсъзнанието на японската нация (Плутон). Така че планетите указват кардинални преобразования и именно на такива ставаме свидетели.

Цялата тази статичност на прогресния Юпитер се вписва напълно в управлението на японския император Нинко (дядо на бъдещия император Мейджи). Той заема трона от 1817 г. до 1846 г. (вж. фиг.17). В „Уикипедия” четем, че неговото управление съвпада с отслабването на т.нар. власт на „бакуфу“. Този термин на японски обозначава системата на управление на феодална военна диктатура, осъществявана в името на шогуна. Затова на запад тази система остава известна с наименованието „шогунат“. На теория императорът (и в негово лице държавата) е владеела собствеността на всички земи в Япония. На практика земята се е владеела от сложна система от феодални собственици и зависимости между тях, като по-малките собственици са обещавали вярност към по-големите.

Всеки феодал е поддържал властта си чрез собствена армия от самураи. Между самураите също са съществували множество кланове, с голяма раздробеност по чин и привилегии.  Самураите са били възнаграждавани за своята лоялност със земеделска продукция (обикновено ориз) или с безплатния труд на селяните. Самите самураи не са били собственици на земята. Това, което е поддържало тази феодална система през всичките векове на нейното съществуване, са тесните връзки на лоялност между феодалите, самураите и техните подчинени.

Всички отделни феодални общности (а в Япония такива е имало около 250-300) се намирали в постоянно динамично равновесие. Властта непрекъснато се е местела от един клан на друг и от един самурай на друг, така че често не е било съвсем ясно кой кого управлява. Проучването на тези приливи и отливи и до днес занимава умовете на специалистите учени-историци.

Фиг. 17. Схема, показваща нагледно управлението на японските императори от последната статичност на Юпитер до днес. Обърнете внимание на „съвпаденията“: управлението на император Нинко се вписва точно в периода на статичността, а управлението на император Мейджи завършва точно при прехода на Юпитер от Лъв в Дева.

И фактически цялата тази сложна система, която успешно е просъществувала в продължение на десетки векове, изведнъж започва да се руши по време на управлението на император Нинко. Тоест цялото негово управление се вписва тъкмо в продължилата 12 години статичност на Юпитер. Смятам, че това е много важно обстоятелство за всички българи, които четат тази статия. Това е така, понеже в астрологическата карта на България нашият прогресен Юпитер спря своето движение и застана статичен в края на 2012 г. Той няма да се движи до началото на 2023 г. Ако нашият опит през предишните седем стационарни положения на Юпитер в собствената ни история не може да ни убеди, че тези статичности обозначават кардинална смяна на ценностната система на народа, то тогава нека да се поучим от опита на японците. Ето какво е станало в тяхната страна.

Пак в „Уикипедия” четем, че управлението на император Нинко съвпада с това, което се нарича „късен Токугава шогунат“. По-специално става въпрос за упадъка на шогуна и на неговата власт „бакуфу“. Окончателното падане на шогуната Токугава идва по времето на реставрацията на Мейджи, вследствие на отварянето на феодална Япония към капиталистическия западен свят. Гибелта на съществуващия строй не може да се припише просто на неспособността на шогуна да се справи с положението. За това са допринесли и редица обективни фактори, които са се случили по това време ²⁷.

В средата на 19. век вече се заформя сериозна политическа борба за власт между привържениците на „бакуфу“ и критиците на съществуващата система. Още от самото начало, управляващият клан Токугава се стреми да потисне натрупването на материални богатства от определени семейства. Шогунът започва да провежда политика, наречена „обратно към земята“, като се опитва да въздигне фермерите в ранг на „идеалните хора на обществото“. Това се прави, за да не могат определени семейства да забогатяват изключително много, за сметка на отделните производители (фермерите). Ограничаването на тяхното богатство е наложително, понеже става ясно, че натрупването на големи излишъци от средства в ръцете на крупните земевладелци застрашава върховната власт на шогуна.

За негова зла беда обаче, тъкмо това време съвпада с изключително дълъг мирен период, много богати и урожайни години, подобрен транспорт и непрекъснато нарастващо жилищно строителство с все по-добро качество. В резултат на всичкото това, стандартът на живот на обикновените хора започва да се повишава, на хората им остава повече свободно време за развлечения и философски размисъл. Започва рязко да расте броят на образованите хора особено сред самураите и сред търговците. Така че всички опити на шогуна за понижаване на жизненото равнище на народа остават безуспешни, а вместо това настъпва нещо като „японски ренесанс“.

Фиг. 18. Император Нинко

Правителството прави всичко възможно да обяви търговците за „паразити“, които нищо не произвеждат, а чрез покупката и продажбата на продукция живеят на гърба на честните земеделски производители. Затова представителите на търговската каста не се допускат във висшето общество и против тях се води необявена война. Този план не успява, тъй като самураите се нуждаят от търговците. Без търговците самураите не могат да оцелеят, понеже последните им доставят оръжие, дрехи, (а впоследствие книги) и всичко останало, от което те се нуждаят. Самураите не притежавали собствена земя, те били изцяло зависими от търговците за своето оцеляване. Това довело до обръщането на самураите към търговците, което от своя страна предрешило изхода на вътрешното политическо противостояние между кастите на феодалите и капиталистите ²⁷.

Друга причина, поради която шогунатът губи позиции, се корени в тромавата му държавно-бюрократична система. Тя не може да се нагоди към зараждащите се нови (капиталистически) обществени отношения. Населението експоненциално расте, а държавният пирамидално-бюрократичен модел си остава същият. Според преброяването от 1721 г. населението на страната е съставлявало 26 милиона обикновени хора и 4 милиона самураи и техните семейства. Ясно е, че 15% привилегирована каста е прекалено висок процент за какъвто и да било тип общество.

Освен това можем да предполагаме, че набиращата все повече сили буржоазна класа на търговците започва постепенно да корумпира държавните служители в своя полза. В крайна сметка, определени феодални семейства, които преди са били много богати, сега започват да обедняват. Някои от тях се превръщат в наематели на собствената си земя. Други отиват да живеят в големите градове. От тази прослойка се формира бъдещата работническа класа. Населението в градовете силно започва да се увеличава, за сметка на населението в селата. В същото време нарастват икономическата мощ и влиянието на търговците и на крупните земевладелци. Формира се нова богаташка прослойка, която натрупва много пари,  а следователно започва и да се бори за политическо влияние ²⁷.

Ето как неусетно, лека-полека вследствие на комбинация на различни фактори японското общество бавно се преобразява. То започва Юпитеровата статичност като типично феодално общество, а я завършва с всички признаци на новосформиращо се капиталистическо общество. Това се получава, понеже Юпитер (планетата, която управлява благосъстоянието на нацията) вследствие на своята статичност започва да преразпределя движението на материалните потоци по различен начин. Ако преди парите и земята са били притежание на определена каста от хора, в жилите на които е течала „синя кръв“, то сега парите и земята стават притежание на онези, които могат да управляват паричните потоци по нов (капиталистически) начин. Преди богатството се е предавало по наследство, според произхода на човека, а след статичността на Юпитер богатството постепенно е преминало в ръцете на онези, които са показали определени способности за водене на успешна търговия и предприемачество.

Нужно е да се подчертае дебело, че подобен плавен преход от едно разпределение на богатствата към друго се извършва всеки път, когато Юпитер застава статичен. Например последната статичност на Юпитер в българската карта се извършва в периода 1894 – 1905 г. В този период бушува невиждана дотогава финансова криза, останала в историята под наименованието „консолидация на външния дълг на България“. Тогава Юпитер е преминал от право в ретроградно движение. Преди статичността е било характерно българите масово да даряват своята собственост в полза на държавата. С огромни частни дарения са били построени Софийският университет, Народната библиотека, много училища, паметници и обществени сгради. След статичността, този процес секва, започва противоположният процес – ориентирането към натрупване на все по-големи лични богатства, за сметка на ограбване на държавната собственост.

Следва ли да предполагаме, че в периода 2012 – 2023 г., когато Юпитер отново застава статично (и преминава от ретроградно в право движение) ще се разгърне обратният процес? Тоест, можем ли да предположим, че българите отново ще започнат да даряват на държавата? Можем ли да изкажем тезата, че като нова ценност ще бъде издигнат общият интерес, вместо частните интереси? Можем ли да се досетим, че някои олигарси ще бъдат съдени и че незаконно заграбените им богатства ще бъдат върнати в полза на държавата?

Разглеждайки графиката на прогресния Юпитер в картата на Япония (фиг.17), не може да не ни направи впечатление, че периодите на управление на отделните императори изключително добре се вписват в отделните отсечки на графиката на тази планета. Например целият статичен период на Юпитер, т.е. кризата на ценностите и началото на трансформацията към капиталистическо общество, съвпада изцяло с управлението на император Нинко. За да добием представа какво значи статичен Юпитер и как той променя цялостната ценностна система на етноса, нека да направим следното мислено упражнение.

Доколкото ни е известно от историята, българският владетел Кубрат от рода Дуло (635 – 650) обединил българите в могъщ племенен съюз, наречен Стара Велика България. Това става точно по времето, когато започват да се появяват първите писмени доказателства за японското, императорско семейство. Преди смъртта си той съветва петимата си синове да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи (междувпрочем от тази легенда произлиза девизът „Съединението прави силата“). Синовете му обаче не го послушали и се разделили. Най-големият Бат Баян (Безмер) се заселил между реките Дон и Днепър.  Другият син Котраг отива на север по Дон и се заселва там, където се сливат реките Волга и Кама. Най-малкият брат Аспарух поема на запад, пресича Дунав и основава през 680 г. Първата българска държава, там където се намира днешна България. За другите двама сина се знае много малко. За единия от тях се предполага, че е Кубер, който основава Куберова България в Македония. За другия не се знае почти нищо със сигурност. Има голяма вероятност той да е създал някаква българска държава в Азия. За това има останали косвени исторически доказателства например от Константин Багренородни.

А сега нека да пофантазираме малко. Да си представим, че петият син на Кубрат тръгва на изток и стига до източните брегове на Азия. Там той успява да намери изолиран остров, на който се заселва и на който живее в пълна откъснатост от външния свят в течение на 1300 години. През това време българите съхраняват акуратно всички традиции, вярвания и обичаи на дедите си. Тоест, те не се християнизират, не се приобщават към ценностите на другите народи, а в продължение на векове си остават точно такива, каквито са си били по времето на владетеля Кубрат – същата религия, същите символи, същото държавно управление и т.н.

После в един прекрасен момент до острова доплува американска военна ескадра и поставя ултиматум за отваряне на границата. Тоест поставя ултиматум за де факто насилствено приобщаване на местното население към „цивилизования“ американски свят. Но прабългарите са запазили убеждението си, че те са най-старият народ и че водят началото си от самото създаване на земята. Затова те вярват, че именно тяхната религия, техните богове и техните традиции са правилните, а американците, които току-що са се появили на картата на света, са нещо като един вид неразумни деца, т.е. „варвари“. За съжаление обаче палавият и непослушен американски етнос разполага с отлично, модерно въоръжение. Поставя се въпросът: или прабългарите ще запазят своите традиции, но ще бъдат изтрити от лицето на земята като етнос (каквато участ е сполетяла коренното американско население – индианците) или ще се „американизират“ и „модернизират“, за да оцелеят. Всъщност точно така е бил поставен въпросът за японската нация. И то е бил поставен точно по времето, когато Юпитер е застанал статично.

А сега вижте аналогията с нашето съвременно развитие. В продължение на 45 години българите строиха социализъм в своята народна република. По това време те бяха един вид откъснати от външния свят. Между „запада“ и „изтока“ беше спусната желязна завеса, символизирана от Берлинската стена. После в един момент стената падна и страната ни започна да се „американизира“. Започна да се въвежда „демокрация“, да се строят молове, да се въвежда западният начин на живот. Но през цялото това време на българина и през ум не му минаваше, че всъщност ние не сме желани на запад. Търсихме причините за неуспехите ни изключително само в нашите политици. Но изведнъж от края на 2012 г. нещата започнаха да се променят. Тогава Юпитер в българската карта застана статичен. Именно тогава започна ясно да се вижда, че западът не инвестира в нас, но в същото време не ни разрешава да се сближим с традиционния ни  търговски партньор Русия.

И тогава започна да става ясно на всички, че през цялото време на така наречения „преход“ ние сме били използвани като буферна зона, чието предназначение е било чисто и просто да се ограничи влиянието на Русия. Политиката през цялото това време е била насочена към постепенно унищожаване (геноцид) на българския народ. Някои го наричат плана „Ран-Ът“. Сега става въпрос за обръщане към традиционните ни ценности, така че да може българският народ да оцелее и да не изчезне от лицето на земята. Това става точно по време на Юпитеровата статичност в българската астрологична карта.

И ако сега е трудно на българския народ да преодолее наследството на 45 години социализъм и 25 години „преход“ (тоест на изолация от света), то представете си колко многократно по-трудно би било на българите да направят подобна промяна на ценностите си, ако бяха живели изолирано от целия свят на един остров в продължение на 1300 години, а след това им се беше наложило изведнъж внезапно да се интегрират. Подобен рязък и бърз преход се е изисквал от японския народ. Ставало е въпрос за оцеляването или за изчезването на японския етнос от лицето на земята. Японците са избрали първото, но това им е струвало огромни жертви. Само в продължение на малко повече от един век те е трябвало да наваксат развитие, което останалите, (европейски) държави са извървели постепенно в продължение на хилядолетия. Ето така работи статичният Юпитер.

И който си мисли, че през 2023 г. (тоест в края на статичността) България ще изглежда по същия начин както и през 2012 г (тоест в началото на статичността) е просто откъснат от реалностите на живота. За да оцелее и за да се запази като етнос, на българския народ ще му се наложи кардинално да промени ценностната си система и да се обърне в правилната за него посока на развитие. И тъй като посоките в момента са само две, като не става на запад, значи посоката трябва да се обърне на изток. Именно това показва статичният Юпитер, който обръща движението си в директно. Това се вижда винаги във всяка една карта на етнос или държава, когато се наблюдават подобни процеси.

Както виждате астрологическата карта на Япония не прави изключение, а съвсем ясно подчертава този преход към нови ценности в нужния за страната период. В картата на японците това се вижда  отчетливо, понеже народът е живял изключително дълго в условия на изолация, а после е трябвало да се отвори внезапно към света. Но когато това е станало, японците са пренесли своите стари богове, своята стара религия в новите условия и поради тази причина им се налага да претърпят огромно крушение на националните си идеали, години по-късно, по времето на Втората световна война. Виждате, че нито една мунданна карта не прави изключение. И българската карта също няма да направи изключение. Нещата ще се развият според плана на звездите. Периодът на социализъм и последвалата „американизация“ на обществото завършва. След края на статичността за България ще настъпи нова епоха, която ще трае три века и половина и през което време нашата нация ще изпълни истинската си мисия.

Но да се върнем на картата на Япония. След края на Юпитеровата статичност на власт идва синът на император  Нинко – император Комей. Той е преходна фигура. Опитва се да продължи делото на баща си, но не успява. Умира едва 36-годишен. Най-вероятно бива отровен.

Фотография 18. Император Мейджи

Същинските преобразования настъпват по времето на император Мейджи (син на Комей и внук на Нинко). Той идва на власт на 3 февруари 1867 г. и управлява до 30 юли 1912 г. Неговото управление се вписва идеално в два астрологически аспекта. Първият е прогресен Юпитер тригон натално Слънце. Мейджи се ражда около година, след като този аспект започва, а идва на власт точно когато аспектът се намира в своята кулминация. Наличието на този аспект в астрологическата карта на Япония говори за укрепването на централната власт (на императора) и именно това се случва по времето на Мейджи.

Втората половина от неговото управление е свързана с квадратура между прогресния Юпитер и наталната Венера (1896-1902-1907). Мейджи умира няколко години, след като този аспект достига своята кулминация. Аспектът точно съвпада с водените през това време от Япония войни, които силно източват държавната хазна. През това време Япония вече е водила първата Китайско-японска война (1894-1895) и е завладяла Тайван (1895). През 1899 г. до 1901 г. се хвърлят много средства за потушаване на Боксерското въстание в Китай.

То е насочено против чуждото вмешателство в икономиката на страната, външната ѝ политика, религиозния ѝ живот и въобще китайските дела. Насочено е против всички чужди сили в страната. Накрая въстанието бива потушено от алианс от осем империалистически държави, в това число и Япония. По това време избухва и първата Руско-японска война (1904-1905). В нея Русия губи целия си Тихоокеански и Балтийски флот. За първи път азиатска страна печели война срещу европейска страна, което значително издига престижа ѝ в международно отношение. Тук е интересно да се спомене, че точно по време на войната, прогресният Марс на Япония прави тригон към Северния ѝ лунен възел (03.07.1904 – 11.12.1905 – 21.05.1907).

Император Мейджи управлява 45 години. Името му означава „просветен владетел“. Под неговото управление Япония се превръща от изостанала феодална държава в развита капиталистическа империя. Фактически цялото негово управление съвпада точно с директното движение на прогресния Юпитер, който след статичността си на 19°59′ в Лъв поема своя път напред по градусите на последната декада на този знак. Забележително е, че точно три години след смъртта на този император, Юпитер променя знака си и преминава в Дева.

Затова и целият следващ период (чак до наши дни) е вече много по-различен от предишните исторически периоди. Завършва тоталитаризмът, започва японската демокрация. На престола се възкачва синът на Мейджи – император Тайшо. Името му означава „голяма справедливост“. Той управлява от 30 юли 1912 г. до 25 декември 1926 г. Още като тримесечно бебе се разболява от церебрален менингит, което оказва сериозни последици върху здравето му и умствените му способности. Един от редките случаи, когато той е бил видян от обществото е бил през 1913 г. на откриването на парламента на Япония. Тогава той взел речта си, навита като пергамент, и я използвал като далекоглед, за да наблюдава събраните пред него хора. След този инцидент, императорът е държан извън полезрението на обществеността колкото се може повече, а реално страната била управлявана от доближени хора в кръга му. Известно е, че силно влияние са имали Пазителят на тайния печат и Имперският министър на домакинството му.   След 1919 г. император Тайшо практически не е поемал служебни задължения, а функциите му лека-полека преминават в ръцете на вече пълнолетния му син Хирохито.

 Фотография 19. Император Тайшо

Казахме, че още в самото начало на епохата на Тайшо Юпитер сменя знака си и навлиза в Дева. С това реално се променя всичко. От конституционна монархия, начело на която стои просветен монарх (Юпитер в Лъв), държавното управление постепенно започва да придобива все повече народностен характер (Юпитер в Дева). Макар че истинска демокрация в Япония реално не съществува дори и днес, все пак възгледите на народа и начинът, по който те възприемат своя император и неговите функции, започват съществено да се отличават спрямо предишния (Мейджи) период.

През май 1925 г. в Япония за първи път се въвежда всеобщо избирателно право. Тази законодателна реформа дава на всички поданици от мъжки пол на възраст над 25 години право на глас, при условие че те са живели в съответния избирателен район повече от една година и не са бездомни. По този начин броят на избирателите се увеличава от 3.3 милиона души на 12.5 милиона ²⁸. Едновременно с това обаче се въвежда и друг закон, който силно ограничава индивидуалните права и свободи на гражданите в Япония. За незаконни се обявяват всички групи, които се опитват да променят системата на управление или се борят за премахване на частната собственост. Това се прави с цел запазване на капиталистическо-империалистическото статукво на страната особено като се има предвид, че социалистическата революция в Русия се е извършила само няколко години преди това (през 1917 г.). Така че според управляващите вероятността за „експорт на социализъм“ е била голяма.

Законът се приема спокойно от гражданите, понеже в Япония никога не е съществувало ясно разделение между обществения и частния живот на поданиците. От тях винаги се е изисквала безпрекословна лоялност към държавата (императора) на всички нива. Така че от една страна се въвеждат демократични права, каквото е правото на гласуване, но от друга страна личните права и свободи на гражданите силно се ограничават. Според новия закон всяко инакомислие лесно можело да се обяви за незаконна, противодържавна дейност. Така или иначе, полага се началото на „демократичния“ период в Япония. Можем да го наречем така, защото преди това японските поданици не са имали изобщо никакви права. От тях винаги се е очаквало само безропотно и безпрекословно подчинение. Така че „демокрацията“ в Япония (независимо колко крехка и недоразвита е тя) започва именно при император Тайшо. А неговото управление е белязано с това, че започва с промяна на знака, в който се движи прогресният Юпитер. Планетата излиза от тоталитарния Лъв и влиза в народовластната Дева.

Фотография 20. Младият император Хирохито (посмъртно Шова)

Император Тайшо умира на 25 декември 1926 г. и на престола се възкачва синът му, император Шова (който остава в историята известен повече под личното си име Хирохито). В Япония съществува традиция имената на императорите  да се променят след смъртта им, за да отразяват епохата, в която са управлявали. Така че приживе императорът е бил наричан с личното си име Хирохито, а след смъртта му получава името Шова. То означава „изобилие, добродетели, просветена хармония“. Новият император заема трона до смъртта си на 7 януари 1989 г. – тоест цели 63 години (вж. фиг. 17).  Никой друг император преди него не е управлявал толкова дълго.

Неговото ръководство коренно се отличава от безпрекословното подчинение на просветения монарх Мейджи или от половинчатата демокрация на Тайшо. Условно периодът Шова може да се раздели на два доста различни по своята същност времеви участъка – този преди края на Втората световна война и този след края на Втората световна война.

Ролята на Хирохито в първия времеви участък е спорна. По това време изключително много се засилва японският национализъм. През 1931-1932 г. Япония окупира Манджурия (част от Китай) и установява там свое марионетно правителство. През 1937-1941 г. Япония води втора Китайско-японска война, която после се слива с Втората световна война. Апогеят на японския национализъм достига своята кулминация по време на Втората световна война, която завършва за Япония с безусловен крах и американска военна окупация на страната, продължила официално 7 години. Но дори и днес в Япония има силно американско присъствие, макар то да не се афишира, както сред японското общество, така и сред международната общественост. Ролята на Хирохито в националистическите процеси е спорна. Някои историци утвърждават, че неговите действия са в основите на водените завоевателски войни, а други твърдят, че той не е имал друг избор и е бил притиснат от военните кръгове.

Така или иначе е ясно, че без официалната или неофициална благословия на императора не би било възможно японският национализъм да се превърне в национална политика в продължение на няколко десетилетия. Корените на този неистов японски национализъм трябва да се търсят дори не в самия император, а още по-дълбоко. Те се намират в религиозните убеждения на народа на тази страна. Става въпрос за религията шинтоизъм.

Тя е толкова древна, че на практика тече в кръвта на всеки японец от момента на неговото раждане до самата му смърт. В нея трябва да се търси обяснение на народопсихологията на японската нация. Без изучаване на шинтоизма не можем да си обясним и 1% от постъпките на японците, да не говорим за поведението им във вътрешната и в международната политика. На първо място, нека да изброим какво НЯМА в шинтоизма:

• Няма основател.
• Няма останали писмени исторически свидетелства. Първите такива се появяват едва през VIII век.
• Няма стриктни правила за морално-етично поведение.

 Фиг. 19. Символ на религията Шинто

• В шинтоизма има богове, но те не са нито добри, нито лоши. В този смисъл съществото, което се превежда на европейските езици като „дявол“, в шинтоизма изобщо няма тази бесовска и сатанинска окраска, която влага в нея християнството. Това е по-скоро същество (или същества) което управлява природните сили. Според шинтоизма тези същества имат и редица положителни качества, например дават сила, издръжливост, кураж, дълголетие и богатство.
• Няма понятия „рай“ и „ад“. Затова от човека не се изисква да живее праведно, за да попадне в рая. Няма и заплахата, че ако греши ще попадне в ада. Следователно шинтоизмът не изисква от хората да работят по своето собствено усъвършенстване, а още по-малко изисква от тях да намират кусури в управляващите и в държавата, които имат „свещен произход“. Този аспект на шинтоизма се оказва съществен препъни-камък в условията на 21. век, защото ликвидира всякакви предпоставки за народовластие още в самия им зародиш.

Фотография 21. Жрец и жрица на религията Шинто.

• Няма върховно божество. В шинтоизма боговете са наречени „ками“, а духовете на умрелите също се превръщат в „ками“. Затова няма строго разделение между бог и човек. Човекът има дух, който след смъртта отива да обитава в природата. По тази логика „бог“ може да се намери в свещеното дърво или в планината, ручея, облаците, дъжда и т.н. Семействата имат свои семейни „ками“, които ги пазят и закрилят. Те могат да живеят в къщата, в дървото зад къщата, в хълма до къщата и т.н. Това са все свещени места за даденото семейство.
•  Няма нищо абсолютно. Няма абсолютно добро или абсолютно зло. Никой не е съвършен. Този аспект на шинтоизма позволява насилие над другите, ако то се прави за тяхно „добро“. Няма и наказуемост след смъртта, понеже човекът по дефиниция не е създаден съвършен.
• Няма забранени ритуали. Духовете „ками“ могат да се извикват и да се работи с тях. Това прилича много на магия (и всъщност е точно това), с тази разлика, че тя е „бяла“ и „черна“ едновременно. Целта на повечето ритуали на шинтоизма е да се държат злите духове на разстояние чрез пречистване, молитви и приношения. Но по пътя на логиката можем да се досетим, че в случай на нужда свещениците могат да използват и „злите“ духове за постигане на своите цели. И какво би ги спряло, след като няма наказуемост след смъртта?
• В шинтоизма няма такова понятие като „ценности, присъщи на отделната човешка личност“. Там има само „ценности, присъщи на цялото общество“. Това е дотолкова вкоренено в японеца, че дори в японския език не съществува единствено и множествено число. Тоест казва се: една чаши и много чаши, един хора и много хора и т.н. Всичко е едно единно цяло. Отделният човек може да се разглежда единствено и само като отделна част на общия държавен организъм.
• Няма канонично писание.
• Няма организирана теологична система.

Фотография 22. Император Хирохито преди края на Втората световна война.

• Макар да няма върховно божество, императорът е нещо като въплъщение на „бог“ (ками) в човешко тяло. Това е споменато в рескрипта на образованието на Мейджи, за който говорихме в предишната (четвърта) част на този труд. Там е записано, че императорският трон е връстник на Небето и Земята (условно казано това са „добрите“ и „лошите“ духове според християнската традиция). А самият императорски трон стои между тях и е техен връстник. Тази идентификация на императора с основните сили (духове, ками), които управляват живота на земята, се обозначава с думата „тен-но“. Затова тази приставка се добавя към името на всеки японски император например Шова Тен-но, Тайшо Тен-но или Мейджи Тен-но. Оттук произтичат и множество вторични правила. Не може „тен-но“ да се гледа направо, нито е позволено да се слуша неговият глас, дори до средата на 20. век е било забранено да се гледат негови изображения. Да се правят снимки на „тен-но“ или да се рисуват неговите портрети е било кощунство. Естествено всичко това започва да се променя още по времето на Мейджи и особено след като Юпитер навлиза в Дева, но е необходимо да споменем това тук, в този раздел, защото в противен случай поведението на японците, без разбиране на тяхната религия, ще ни е напълно необяснимо и ирационално.

Дотук казахме какво НЕ Е шинтоизмът. Логично следва въпросът: тогава какво Е шинтоизмът? Изобщо религия ли е това, или суеверие? Ако трябва да дадем определение с две думи, то това е религия, която представлява набор от различни традиционни и ритуални практики, които създават и изразяват естествената връзка между боговете Шинто (наречени „ками“) и хората, земята, местата и природата на Япония ³⁰. Понеже е толкова древна и толкова дълбоко вкоренена в манталитета на японците, тя в продължение на векове не се е преподавала в училище. Дори когато се правят опити тя да започне да се преподава официално в училищата в епохата Мейджи, това не постига голям успех и скоро след това тази практика се преустановява. Защо е нужно да се преподава нещо, което всеки знае, чувства и носи в кръвта си от самото си раждане?

Коя друга нация в света може да се похвали, че има управляващи, чиято непрекъснаталиния на управление на мъжки наследници води самото си начало от основополагащите Земята и Небето духове (ками)? С други думи, японците вярват, че са се появили като народ, когато са създадени Небето и Земята, следователно, те са специален народ. А относно техният пръв император японците смятат, че той има корени в още по-високи духовни светове. Според шинтоизма, първият японски император е бил император Джиму. Той произлязъл директно от слънчевата богиня Аматерасу Омиками. Неговото управление започнало на 11 февруари 660 пр.н.е ³². Тази божествена кръв се е предавала от поколение на поколение в непрекъсната наследствена линия в продължение на 2674 години и е запазена дори и до днес в „тен-но“ (тоест в божественото тяло) на днешния император Акихито.

Фотография 23. Друга фотография на император Хирохито преди края на Втората световна война.

Естествено, невъзможно е да се докаже тази легенда. От този период не са останали никакви исторически доказателства. Също така не се знае дали Джиму е бил реална историческа фигура или това е събирателен образ на поколение императори. Но така или иначе японците са вътрешно убедени, че  те са най-старата нация в света, че притежават монопол на непрекъсната кръвна императорска линия, че именно тяхното управление е най-свещено, понеже е базирано на свещената кръв на императора и т.н. Оттук произтича обожествяването на императора, безпрекословното подчинение на неговата воля, готовността да се жертва личният живот в името на държавата (императора) и т.н. Този тип възгледи са господствали в японския обществен и политически живот от началото на реставрацията Мейджи до края на Втората световна война. Затова без разбиране на религията Шинто, която лежи в самите основи на японската държавност по това време, не можем да си обясним абсолютно нищо във вътрешната и външната политика на тази държава.

В продължение на векове японците са били убедени, че тяхната система е най-правилна, че именно така трябва да бъде устроено държавното управление навсякъде по света, че именно те са образец за останалите нации и народи, и че другите националности трябва да се прекланят пред тяхното превъзходство и техния „божествен произход“. А оттук до национализма и до фашизма има една крачка. Сега вече предполагам лесно можете да си обясните постъпките на японците по времето на Втората световна война ³¹.

Изнасилването на стотици хиляди жени в Тайван, Корея и Китай е било „добро“, понеже така те са изчиствали недостойните и са облагородявали „варварските племена“ с божествена кръв. От тяхна гледна точка те са им правили услуга, понеже след изнасилванията жените са зачевали поколение, което според японците несъмнено е имало отлични генетични качества, много по-добри от тези, които са заложени в местните туземци (китайци, корейци и прочие).

Фотография 24. Фотография на император Хирохито на обиколка из страната след края на Втората световна война. Обърнете внимание, че императорът след края на войната никога повече не облича военна униформа и че не всички негови поданици му се покланят.

По време на Втората световна война стотици камикадзе са отивали на сигурна смърт, като са направлявали самолетите си така, че да се разбиват в американските самолетоносачи. С това са предизвиквали огромна паника сред американската армия и са деморализирали техния боен дух. Американците с тяхното западно светоусещане никога не биха могли да разберат как и защо един войник е можел да се самоубие в името на своя император. Докато от гледна точка на японския войник той просто е отивал при „ками“ (духовете на своите предци), с което е правел страната си още по-силна. Дори е имало планове да се създаде милионна армия от камикадзе, които да се бият до последно с американските завоеватели. И това реално е щяло да бъде направено, ако не беше атомната бомба над Хирошима и Нагасаки.

А дори и след бомбардирането на Япония с атомно оръжие, една огромна част от населението не е искала да се предава, а е настоявала да се води боят до последната капка кръв на последния останал жив японец. И това също реално е можело да се осъществи. Наложило се е император Хирохито за първи път в историята на страната да направи радио обръщение към нацията, по време на което лично да заповяда на поданиците си да прекратят бойните действия и да обяви пълната и безусловна капитулация на страната. Пък дори и тогава пак много японци не са искали да се предават. Те са сметнали своя император за предател. За първи път престижът на японския император се сринал толкова ниско.

Съществува теория, че ако американците бяха изправили на съд японския император и го бяха осъдили на смърт за военни престъпления, е щяло да стане още по-лошо. Тогава японците толкова силно щели да се деморализират, че щели с отворени обятия да прегърнат комунистическите идеи на СССР. Идеите за сплотеност и единство на нацията, обединена около общ идеал, никога не са им били чужди. Останали без император, те реално биха били само на крачка от комунизма. Затова американците избрали по-малката беда – оставили императора жив и здрав, но му делегирали чисто формални, протоколни функции. През 1946 г. и 1947 г. го накарали да обиколи Япония надлъж и нашир, за да повдигне духа на нацията и да накара японците да работят усилено по възстановяването на страната. Пътешествието на императора се извършвало под зорката охрана на американски войници, които обаче избягвали да застават пред обективите на камерите. Така че фотографиите от онези дни запечатват най-вече императора и неговите поданици, а не окупацията. Така той пак се оказал полезен на страната си.

А после, благодарение на извършените реформи, настъпва истинско „икономическо чудо“. Така че император Хирохито: поема Япония в началото на управлението си като девета икономическа сила в света; първоначално започва да провежда националистична политика; преживява пълния разгром на Япония след Втората световна война; тотално променя политиката на страната, която се превръща в окупирана земя, но затова пък прави така, че тя започва да се развива с невероятни темпове в икономическо отношение. Когато императорът умира, Япония, която преди е била на девето място, вече е втората по сила икономика в света и представлява сериозна конкуренция за Съединените Щати.

По-подробно за това как се развиват историческите процеси в Япония по времето на император Хирохито и каква е връзката им с движението на планетите Юпитер и Сатурн, четете в следващата част на този труд.

ПРЕПРАТКИ:

27. Wikipedia. Emperor Ninkō. http://en.wikipedia.org/wiki/Emperor_Nink%C5%8D
    28. Wikipedia. Shōwa period. http://en.wikipedia.org/wiki/Sh%C5%8Dwa_period#End_of_.22Taish.C5.8D_Democracy.22
    29. Wikipedia. List of Wars, involving Japan. http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_wars_involving_Japan
    30. Shinto Basics. http://www.world-religions-professor.com/shinto.html
    31. BBC. Shinto and Nationalism. http://www.bbc.co.uk/religion/religions/shinto/history/nationalism_1.shtml
    32. Jed Portman. Five Things You Need to Know About Emperor Akihito. 29 March 2011. http://www.pbs.org/wnet/need-to-know/five-things/emperor-akihito/8253/
    33. Wikipedia. Japan Self Defence Forces. http://en.wikipedia.org/wiki/Japan_Self-Defense_Forces

Зареди цялата статия оттук като pdf:

Tokyo_5