За Духовната Наука и за нейният създател д-р Рудолф Щайнер

Духовната наука е създадена от д-р Рудолф Щайнер в края на 19-ти и началото на 20-ти век под името Антропософия. На запад д-р Щайнер е познат най-вече с основаните от него училища, известни като Валфдорски училища, където основният акцент във възпитанието на децата е положен не въху зазубрянето на определена информация, а върху развиването на тяхното артистично въображение и талант, което е специфично за всяко едно дете. Приносът на д-р Щайнер обаче далеч не се изчерпва с създадените от него Валфдорски училища, но също още и в земеделието, духовният танц (евритмия), изкуствата, медицината, социално-икономическите отношения, а така също с откровенията и посланията от духовния свят относно дълбоките причини за всичко произтичащо на Земята, което е свързано със всички минали събития (кармата) и духовните закони които управляват всичко както на Небето така и на Земята.

Той е бил първият човек който е могъл да опише на обикновен език определени факти които е извличал директно от духовния свят и ги е предоставял в своите лекции и книги на другите хора, които не са имали способността сами да наднкикнат в духовния свят. По този начин те са могли да формират за себе си определени конценпции за принципите изграждащи самите основи на духовния свят, които фактически управляват всичко видимо и невидимо. Основния принос на Щайнер се корени в това, че запознавайки по такъв начин обикновените хора с тази духовна информация, те са могли да бъдат подготвени за една много по-осъзната борба с невидимите сили, противопоставящи се на еволюцията на човечеството. В противен случай човек много лесно се превръща в играчка на едни могъщи сили, които управлявайки го по един невидим начин го превръщат в марионетка и оръжие в своите ръце. В книгите на д-р Рудолф Щайнер са изложени също така конкретни указания за това как един човек може да се издигне до едно такова ниво на съзнанието при което да възприема сам духовния свят, като една обективна реалност.

Духовната наука първоначално произлиза от теософията, което означава наука за Боговете. В продължение на доста години д-р Щайнер е бил секретар на немската секция на Теософското общество. Самата теософия е основана от Мадам Хелена Блаватски и първоначално това учение е включвало в себе си повечето езотерични истини, които са били достъпни за хората през 19-ти век. Обаче, по-късно, това учение попада под силното влияние на една определена Тибето-Индийска окултна група, която фактически вдъхновява Блаватски да напише своята “Тайна Доктрина”. Това влияние става още по-очевидно по времето след смъртта на Блаватски, когато Теософското общество се възглавява от Ани Безант. Накрая това влияние достига своята кулминация по времето когато Ани Безант се опитва да провъзгласи едно младо момче наречено Кришнамурти като новия Христос, новия Мартрейа или като и двете заедно.

Прозирайки ясно в духовния свят д-р Щайнер ясно заявява несъгласието си с тази абсурдна идея и изнася множество лекции в които разяснява централната роля на Христовото същество, която вече се е разиграла на физическия план като Мистерията на Голгота. Според духовната наука не би имало никакъв смисъл Христос да се преражда отново в физическо тяло и да повтаря отначало това което вече е извършено; в такъв смисъл Второто Пришествие на Христос може да бъде осъществено само в етерния, а не във физическия свят. Тук може да отбележим в скоби само факта колко прозорлив е бил д-р Рудолф Щайнер, който още преди 100 години предвижда едно събитие на което ние сме днес очевидци. Засилващия се брой на хора с екстрасенсорни, медиумни и лечителски способности е едно от доказателствата че все повече и повече хора по света влизат в директна връзка с Христос не чрез физическия, а чрез етерния (невидимия) свят. Това би било невъзможно ако Христос не се беше появил за нас отново, само че вече не на физически, но на етерен план.

Продължи нататък...