До Токио и назад: пътеписи от Страната на изгряващото слънце – част III

„Разделяй и владей“ в сингапурски вариант. Защо, след като живеят заедно от 200 години, различните етнически общности на острова не са се смесили? И може ли да се поучим и ние от този опит, че пристигащите у нас „бежанци“ и след 200 години пак няма да са интегрирани с българите? За новите търговски центрове. Неусетната подмяна на старите богове с нови. Защо „Боингите“ падат и „изчезват“ само когато трябва? За развлекателния парк ‘Legoland’ в Малайзия и неговите образователни функции.

10 ноември 2014 г.

Разказът ми за Сингапур не би бил пълен, ако не споменем и за разделението на населението по граждански статут, тъй като всичко това, което разказахме за жизнения стандарт на сингапурците в предишната част на тези пътеписи, се отнася само за онези, които имат сингапурско гражданство. Всъщност от 5.5 милиона население само около 3.3 милиона са сингапурски граждани и притежават съответния паспорт. Около 2.1 милиона са постоянно пребиваващи в страната чужденци 9. Техните доходи в доста случаи са по-ниски от тези на сингапурците-граждани. Така че тук между хората е създадено голямо разделение. Чужденците плащат по-високи данъци, нямат право да гласуват, не могат да заемат длъжности в държавната администрация, не могат да работят в службите за национална сигурност, или във въоръжените сили, не могат да притежават определени категории недвижими имоти, не притежават сингапурски паспорт и не се ползват със защитата на държавата, при положение, че изпаднат в нужда, когато се намират зад граница.

Поддържането на около една трета от населението на страната в по-непривилегировано положение от останалите има своите преимущества. По този начин една голяма част от населението лесно се противопоставя на останалата, а от това управляващите острова несъмнено извличат голяма полза. Онези, които са наредени на опашката за сингапурски паспорт, са много по-податливи на всевъзможни манипулации от страна на работодателите. Те са много по-зависими и доста по-добре управляеми. Те сравнително по-бързо се съгласяват да работят по-дълги часове за по-ниско заплащане. Освен всичко друго те се стараят да проявят и „добър характер“, тъй като това се взема предвид след години, когато му дойде времето да се разглеждат техните заявления за сингапурско гражданство.

Figura_8Фиг. 8 Карта на Сингапур и съседния малайзийски град Джохор Бахру. Разстоянието между Universal Studios в Сингапур и Legoland в Малайзия по права линия е около 30 км.

Представете си един колектив, който не е сплотен, понеже в него са смесени хора от различен етнически произход и различни религиозни и културни вярвания, а в допълнение на това едните се ползват с привилегиите на граждани, а другите – не. Тези, които не са граждани (а това са средно някъде около 30% от работещите във всеки колектив), обикновено с най-голяма охота изпълняват желанията на началниците, не членуват в каквито и да било профсъюзи и както сами можете да се досетите с много по-голяма охота информират началството за всичко, което се говори и върши „в низините“. Естествено, че такава разединена общност се управлява много по-лесно, отколкото сплотен, задружен и етнически чист колектив.

Предполагам читателят започва сам да се досеща защо тези, които бавно и неусетно налагат новия световен ред, се борят с такава жар да премахнат етническата сплотеност на народите. Това съвсем не се прави от алтруистични подбуди за сформирането на единно общество, без расови и национални различия. Подобно нещо е напълно неосъществимо на практика, по начина, по който се прави. Опитът в западните страни го показва.

Ето да вземем като пример страни от „западен тип“ като Сингапур, САЩ, Канада или Австралия. Там вече от много десетилетия живеят съвместно представители на най-различни раси и националности. Но вместо да се смесват, те се обособяват в отделни райони и територии. После се учат, работят, контактуват и се женят само с представителите на собствения си етнос. Един район в града става китайски, друг се превръща в италиански, трети пък е населен само с виетнамци.

В Германия, Франция и Италия също има доста голям процент от хора, които са представители на други етноси и националности. Особено много са представителите на мюсюлманското малцинство. Те живеят в западноевропейските страни вече от доста десетилетия. И въпреки всичко практически те не се смесват с местното население. Процентът на смесените бракове е просто смешно нищожен. Нито пък се смесват различните етнически и расови групи в САЩ, Канада или Австралия. Междурасовите бракове там са по-скоро изключение, отколкото правило.

Foto 6Фотография 6. Централният вход на Legoland ® в Малайзия. Отляво се вижда част от хотела, който също е като че ли изграден от лего блокчета.

В Сингапур тази тенденция е особено ясно изразена, тъй като островът е твърде малък и следователно е изключително удобен за подобен тип наблюдения. В предишната статия казахме, че територията му е приблизително колкото тази на София, населението му е около пет пъти по-голямо и там живеят представители на три основни етнически групи – китайци, индийци и малайзийци. И какво виждаме? Сингапур се е отделил от Джохорското султанство през 1819 г. Значи от оформянето му като сравнително самостоятелна държава досега са минали почти 200 години. През това време са се родили около 10 поколения. И въпреки всичко и до ден днешен индийците се женят за индийци, китайците се женят за китайци, а мюсюлманите се женят за мюсюлмани. При примера на Сингапур съвсем очевидно се вижда, че народите едва ли някога ще бъдат претопени чрез механичното им събиране да живеят заедно на едно място.

Този процес може да се ускори по неестествен начин, например чрез изкуствено осеменяване в лаборатории. Но ако се следва естественият ход на нещата, практиката показва, че различните националности и особено различните раси практически НЕ подлежат на смесване. Или ако се смесват, трябва да се чака хилядолетия, а не столетия, за да се видят резултатите.

Дори в Сингапур, където представителите на различните етноси са механично смесени и са поставени да живеят на едно много тясно пространство в продължение почти на два века, това не се е случило. Независимо, че са принудени да живеят заедно толкова дълго време, хората там не са образували една единна общност чрез смесени бракове. Нищо подобно. Те и до ден днешен продължават да следват позива на кръвта си и продължават потомството си чрез бракове, осъществени с представители изключително само на собствената им национална принадлежност. По същия начин българи и турци не са се смесили в продължение на пет века, независимо че са живели съвсем близо един до друг на едно малко парче земя.


Foto 7Фотография 7. Паркът в Legoland ®, Малайзия, където са пресъздадени най-интересните постройки във всяка страна на азиатския континент. На заден план се вижда хотелът.

Предполагам читателят сам се досеща, че пристигащите в момента в България сирийци и прочие „бежанци“ с мюсюлманско вероизповедание никога няма да се смесят с българите, дори и след пет века. Те ще си останат представители на тяхната много различна от нас култура и религия. По същия начин ромите не са се интегрирали с българите в продължение на векове и никога няма да го направят. Техният начин на живот винаги ще си остане различен. Това е така, понеже тяхното възприятие за света е коренно различно от нашето.

От метафизична гледна точка астралните тела на различните етноси принадлежат на различни свръхсетивни същества (архангели), които ги управляват. А един от основните духовни закони гласи: „Каквото горе, такова и долу“. Тоест първо се променя това отгоре (духовният компонент), а след това се променя и това отдолу (физическият компонент). Никога не може да  стане обратното – чрез промяна на физическия компонент да се постигне промяна на духовния компонент. Именно поради тази причина физическото смесване на хора от различни националности никога не може да доведе до тяхната истинска и пълна интеграция. Ако желаем да постигнем това, трябва да се прави точно обратното – хората трябва да се интегрират първо в духовен план (тоест между тях да се премахват религиозните, идеологическите и културните различия), а физическото смесване ще се извърши впоследствие от само себе си.

Следователно можем да си направим извода, че чисто механичното смесване на представители на различни култури и религии, което се провежда насилствено в момента във всички точки на земното кълбо, изобщо няма за цел тяхното сближаване и уеднаквяване. Макар че в това се опитват да ни убедят с всички сили. Истината е съвсем друга и тя е доста проста за разбиране особено когато се наблюдава внимателно как се управлява огромното население на такива пренаселени острови като Сингапур. Физическото смесване на представители на различни националности на една малка територия има за цел точно обратното – то постига разединението на народите, което ги прави по-лесни за управление, манипулация и обработка.

Много по-трудно се управлява единен народ, който има своя силна религия, силни национални убеждения, свой език, култура, традиции и обичаи. Но ако всред него се вкара клин – представители на чужди етноси, с различна религия, различен език, различни обичаи и различни традиции, тогава много лесно може да бъде противопоставен единият етнос на другия. По този начин и двата етноса могат да бъдат много по-лесно управлявани и манипулирани от управляващия елит. Ако хората се разделят допълнително и по гражданска принадлежност (т.е. ако едните се обявят за „граждани“,  а другите за „постоянно пребиваващи в страната чужденци“), то тогава разделението между тях става още по-голямо.

През октомври 2013 г. реших да отида на посещение и в Сингапур, и в Малайзия. Всъщност двете държави са разделени само от един тесен пролив, на който са построени два широки моста – единият от северната страна на Сингапур, а другият – от северозападната (вж. фиг. 8). Така че прехвърлянето от едната държава в другата, при положение че не трябваше да се преминава през всичките възможни бюрократични, митнически и паспортни проверки, не би трябвало да отнема повече от 5-10 минути. Понеже и друг път съм бил в Сингапур, специално през 2013 г. целта ми беше да посетя увеселителния парк Universal Studios, който дотогава не бях посещавал. Освен това точно от другата страна на моста (тоест на територията на Малайзия), около половин година преди аз да отида там (т.е. през септември 2012 г.), беше открит друг голям увеселителен парк – Legoland Malaysia Resort 19.

Foto 8Фотография 8. Из улиците на Сингапур.

Явно детето в мен не е умряло, тъй като имах голямото желание да посетя и него. Той е интересен с това, че е построен изцяло от блокчета на конструктора Lego. Разстоянието между двата парка по права линия е 30 км., но те се намират в две различни държави с много различни правила на живот, различен стандарт, различно държавно устройство, различни национални валути и т.н. След кратко умуване реших да отседна в гр. Джохор Бахру, който се намира в непосредствена близост до Сингапур, но е на малайзийска територия. Стандартът на живот в Малайзия е по-нисък, което ми позволи да отседна в доста добър хотел. Същите средства биха ми осигурили в Сингапур съвсем скромно настаняване. Идеята беше през първите дни на ваканцията да посетя Legoland, който се намираше съвсем наблизо, а в останалите дни бих могъл „да прескачам“ до Сингапур, за да разгледам и там, каквото си бях набелязал в програмата.

Макар че ги дели само един тесен пролив, двете държави (Малайзия и Сингапур) са коренно различни. В Сингапур времето е пари и хората забързано се стремят да правят все повече и повече пари. Всъщност цялото ежедневие на сингапурците е просто пропито с желанието да се правят все повече пари и тази тяхна склонност не може да не се усети от наблюдателния турист.  Интересно е да се види как хора, принадлежащи на традиционно спокойни етноси, каквито са индийският, китайският и малайският, са до такава степен „обработени“ от наложените им съвременни условия на живот, че се състезават забързано един с друг и със съседите си кой ще забогатее по-бързо.

В същото време от отсрещната страна на моста времето сякаш е спряло. Там хората, като че ли в много по-голяма степен продължават да се придържат към своите традиционни ценности, значителна част от които са свързани с изповядваната от тях религия – исляма. Създава се впечатлението, че парите за малайзийците изобщо не са крайната им цел в живота. Ясно се усеща, че парите са по-скоро средството, което тези хора използват, за да достигнат важните си житейски цели. А не би ли трябвало да бъде така по принцип?

Започнах да усещам разликите между двете държави още от момента, в който се обадих за пръв път по телефона в Джохор Бахру, за да си резервирам стая в хотела. Оттам любезно ме информираха за цените и условията в хотела, които напълно ме устройваха. След това ме попитаха за номера на кредитната ми карта, за да направят резервацията. Това е съвсем нормална практика по цял свят. Обикновено от картата ви се взема някакъв депозит, например цената за една нощувка, а останалото се начислява в последния ден преди заминаването. Така че аз естествено им дадох номера на кредитната си карта. Но моето учудване беше голямо, когато след няколко дни забелязах, че никакви пари не са били взети от картата ми. Помислих си, че просто са забравили и ще го направят по-късно. Но дори и по-късно, това пак не се случи.

След няколко седмици ние пристигнахме и се настанихме в хотела, но когато проверих транзакциите по картата си, установих, че пак никакви пари не ми бяха взети. Накрая след седмица престой тръгнахме да си ходим обратно. Наложи ни се да станем доста рано сутринта, понеже имахме ранен полет. Ето сега вече, помислих си аз, най-накрая ще си начислят каквото им е нужно, както си му е редът. Но дори и при заминаването ми това не се случи. Момчето на рецепцията каза да не се притеснявам, защото мениджърът щял да ми се обади по-късно. Беше минала повече от седмица, откакто моят престой в Малайзия завърши, когато мениджърът на хотела ми изпрати по имейл фактурата за него. Те най-сетне бяха изтеглили съответната сума от кредитната ми карта. Трябва да кажа, че подобно нещо никога, ама никога не може да ви се случи в Сингапур, Австралия, САЩ, Япония или която и да е друга държава със „западен“ манталитет, „западно“ мислене и изобщо със „западен“ начин на водене на бизнес. Но в Малайзия това се оказа напълно в реда на нещата.

Друга особеност на Малайзия е различното възприятие за време.  В Сингапур транспортът е организиран според английската система. Там има точно и ясно разписание за влаковете и автобусите и те пристигат по разписание. Ако например приложението на смартфона ви показва, че следващият автобус ще пристигне след 35 мин., това означава, че следващият автобус ще пристигне след 35 минути. Ако в Малайзия написаното най-често на ръка разписание на автобусната спирка ви информира, че следващият автобус ще пристигне след 35 мин., това абсолютно нищо не означава. В действителност, автобусът може да пристигне след 5 мин., след 15 мин. или след 155 мин., а може и изобщо да не пристигне.

Например, ние така се подлъгахме при пристигането. След като проучихме по интернет кои автобуси би следвало да ни вземат от сингапурското летище и да ни отведат то гр. Джохор Бахру, ние спокойно си зачакахме на спирката. Когато рейсът започна да закъснява повече от половин час, започнахме да нервничим. След един час стана ясно, че има нещо нередно, но все още не бяхме съвсем сигурни какво точно е то. След час и половина по случайност мина един човек и ни информира, че тъкмо в този ден имало голям религиозен празник. Затова, каза той, имало голяма вероятност шофьорът да е отишъл на утринна молитва, вместо да подкара автобуса в уреченото време. Затова пък, след като молитвата приключи, следващият автобус закъсня само 15 мин. от разписанието.

Цените на автобусите са наистина народни. Преведено в български пари, за около левче можете да минете цялото разстояние от летището в Сингапур до централната автогара в гр. Джохор Бахру, което е около 40 км. Впоследствие научихме, че ако искаме да се движим по разписание, трябва да се качваме на сингапурските автобуси, които вървят приблизително по същия маршрут. Затова пък те са около 3-4 пъти по-скъпи.

Храната в Малайзия е изключително евтина и според мен доста качествена според азиатските стандарти. Заслужава си да се опита, така нареченият “Warung” – нещо средно между кафене, ресторант, място за срещи, заведение за бързо хранене в търговски център или просто място за почивка. На фотография 9 е показано какво може да се купи за обяд във Warung. Две порции пържено пиле, риба, зеленчуци и ориз за 18 малайзийски рингита (тоест общо 9.50 български лева за двете порции).

Основно Warung се ползва като заведение за хранене, но съм виждал хора, които отиват там да четат вестник, книга или просто да релаксират. В това отношение между Малайзия и Сингапур също има огромна разлика. В Сингапур хората отиват в заведение с единствената цел да се нахранят. Вие няма да видите в заведенията хора, които просто кибичат там с часове, зяпат насам-натам или четат вестник. Това се смята за загуба на време. А времето за тях, както вече споменахме, е пари. Следователно за един сингапурец загубеното време са всъщност загубени пари. За малайзиеца няма такова понятие като „загубено време“.

Foto 9

За малайзиеца има добре прекарано време и лошо прекарано време. Според него добре прекараното време може да включва чисто и просто релаксация, следобедна дрямка, разговор с приятели на чашка кафе или четене на книга. Да, да, в Малайзия вие все още може да видите хора, които четат книги във  Warung, колкото и странно да ви прозвучи.  Да не говорим за това, че много от тях редовно по няколко пъти на ден посещават и място за молитва. Но от гледна точка на забързаното ежедневие в Сингапур това си е чиста проба загуба на време.

Тук опираме до един философски въпрос, който като че ли е поставен ребром по границата на тесния пролив, разделящ тези две страни. Кой е прав: този, който смята, че животът трябва да се разглежда единствено от неговата прагматична, материална страна или този, който вярва, че ежедневието му трябва да се подчинява освен на материалното, още и на други, духовни закони? Тук, естествено, оставяме настрана спора, коя е „правилната“ религия, тъй като този спор е неразрешим. Но въпросът е: трябва ли човек в жизненото си поведение да се ръководи от нещо по-висше, нещо по-духовно от чисто прагматичната грижа за материалното му съществувание или подобни вярвания само му пречат? Отговорът на този въпрос може да ни насочи и към следващия изключително важен въпрос: трябва ли държавата да поощрява подобни вярвания, или трябва да ги изключи напълно от дневния си ред?

Въпросът е много актуален, понеже в редица западни държави се прави всичко възможно духовният компонент да отпадне напълно от светския живот. Смята се, че по този начин хората се сближават повече, тъй като така се изключва тяхното разделение по религия. Този аргумент има определена валидност. Не е нужно да се връщаме далеч назад в историята, за да намерим множество примери за изключително съществени конфликти, породени от верските различия между хората. Но от друга страна, съвременните западни общества постепенно се превръщат в конгломерати, чийто членове външно са уж ръководени от едни и същи правила за поведение в държавата, но реално те са толкова силно разделени едни от други, колкото никога досега не са били в човешката история.

Стига се до парадоксалното положение, че в един и същ блок живеят хора, които формално са граждани на една и съща държава, но в действителност нямат нищо общо помежду си и между тях не съществува абсолютно никаква спойка. Това съвсем ясно се забелязва в Сингапур, който е една механична амалгамация от различни раси и националности. Привидно погледнато уж всеки си има свой Бог, а на практика се оказва, че „няма време“ да му служи. А в гонитбата да направят повече пари хората престават да се зачитат един другиго дори и на най-елементарно ниво. В крайна сметка, се оказва, че държавата в редица западни страни е подменила истинските, добри, стари богове с нов един-единствен бог, на който всички се прекланят. Този съвременен нов бог се нарича „Пари“.

Парите са новият универсален бог на съвременното човечество. Той, като че ли устройва всички. Всички го харесват. Всички го обичат. Всички го почитат. Той преодолява преградите между нациите, расите, половете и държавите. В негова чест са издигнати величествени нови храмове, наречени търговски центрове. Такива има в абсолютно всеки един голям град по света. Там хората прекарват една голяма част от времето си, като принасят жертвоприношение на този бог, наречено пазаруване. В предишни времена хората са посвещавали неделята си, за ден, в който са служели на Бога. В някои езици дори самата дума неделя е запазила оригиналното си значение, като ден на Бога. Например, на български език „неделя“ означава „не делá“, т.е. „ден без дела“, или „ден, на който не се работи“ 22. На италиански думата „неделя“ се пише така “Domenica”. Тази дума произхожда от Dio – Бог или иначе казано, това е ден, посветен на Бога. На английски неделя е „Sunday” – the day of the Sun, денят на Слънцето. Трябва да се има предвид, че в повечето религии основното божество винаги е било Слънцето.

В наши дни много малко хора си „губят времето“ да ходят по църкви в неделя. Затова пък този ден редовно се използва за пазаруване. Излиза, че нямаме време за старите си божества, но имаме време за новите. И пак, като че ли всичко е променено така, че да остане всъщност непроменено. В отминалите епохи хората са пренасяли жертви на олтарите в своите храмове. В началото това са били животни, после след идването на Христос жертвата е станала „безкръвна“. Тя е била заменена с хляб и вино. Хлябът е символизирал тялото на Христос, а виното – кръвта му. Те са били пренасяни в жертва по време на специалния неделен църковен ритуал в църквата.

В еврейската религия също има един ден в седмицата, посветен на Бога. В тази религия това е съботата. Интересно е да отбележим мимоходом, че съботата стана официално почивен ден едва преди няколко десетилетия. Преди това се работеше и в събота. Аз бях дете тогава и си спомням, когато въведоха новото правило. Такова беше положението не само в България, а и в другите страни по света.Figura 9

Фиг. 9 Модерна интерпретация на Антони Фреда относно изгонването на търговците от храма 21.

Освен жертвите на олтара, хората в предишните времена са принасяли в жертва и времето си. Те са „жертвали“ един ден в седмицата, в който не са работили. Вместо да произвеждат в този ден материални блага, те са отдавали своето време на Бога. Вместо да продължават в този ден да произвеждат материални блага, с които да направят собствения си живот на земята по-лесен, те са предпочитали да се занимават през този ден на седмицата с други (метафизични) неща. В неделния ден те са се грижили не за тялото си, а за духа си. По този начин те са се подготвяли за това, което ги е очаквало един ден след неизбежната смърт.

Затова пък в наши дни този ритуал е модернизиран ето така. В неделя хората отиват да пазаруват в търговския център. Това са съвременните храмове на новия универсален, международен бог, наречен „Пари“. Хората смятат, че там те прекрасно си прекарват времето, но всъщност те жертват неделния си ден, прекланяйки се пред този модерен, съвременен бог. Вместо да заработват пари в този ден, те ги харчат. В предишни времена на олтара на старите, истински богове хората полагали цветя, животни и други жертви, т.е. те са се отказвали от нещо материално, което е представлявало някаква ценност за тях. В наши дни единствената ценност, в която болшинството хора вярват, са парите. Затова хората всяка неделя извършват следния важен ритуал. При това, забележете, те правят това напълно неосъзнато. Те принасят в жертва това, което им е най-ценно – т.е. заработените с тежък труд пари. За да направят това, те влизат в модерния, съвременен, жертвен олтар (наречен магазин), който е разположен в светая светих в новите храмове (наречени търговски центрове) и полагат там жертвата си (т.е. парите си) на специално оборудвани за това места (наречени касови апарати).

Интересно е да се отбележи, че така наречената „глобализация“ има определени отличителни черти, които винаги се повтарят във всяка една държава, независимо в коя точка на земното кълбо се намира. Например, прави се всичко възможно да се заличат старите богове и старите религии. Подбудите за това на пръв поглед са най-хуманни – да се заличат религиозните противоречия между хората. Вместо това, по цял свят се строят огромни търговски центрове, където хората от най-различни раси, националности и религии трескаво пазаруват в свободните си дни. На пръв поглед и в това няма нищо нередно – хората се събират на едно място и се чувстват като една общност, понеже правят един и същ ритуал (наречен „пазаруване“, тоест принасяне в жертва на собствените си пари).

Но интересното е, че ако проследим кои са собствениците на почти всички търговски центрове по света неизменно ще открием, че това са всъщност едни и същи хора. Те се маскират под различни имена на най-различни организации, концерни и мултинационални компании. Често названията са такива, че да създават илюзията за „родно производство“. Например в Сингапур много от търговските центрове носят имената на районите, в които са разположени. Такива са Bugis Cube, Marina Bay Sands или Serangoon Plaza. В София наименованията не правят изключение. Ние си имаме например „София Мол”, „Сердика център”, „София Ринг Мол” и т.н. В наши дни собствениците на какъвто и да било крупен бизнес умело се замаскират чрез редица подставени фирми, акции и сложно регламентирани нива на собственост. Това е направено нарочно, за да не може така лесно да се посочи кой е собственикът на имота, търговския център или предприятието във всеки конкретен случай. Но така или иначе реално почти винаги собствениците на големите търговски молове трябва да се търсят в небостъргачите в Ню Йорк. Какво следва от това?

Старите религии постепенно биват унищожавани, а новата религия (изповядваща преклонение единствено само към парите) незабелязано бива пробутвана на населението по един изключително тънък и неусетен начин. И докато народите още не могат да се усетят какво точно им се случва, в един момент се оказват впримчени в една нова неоколониална система, при която всеки задължително изповядва само един-единствен бог – този на Парите! Ето така господарите на новия световен ред са на път да изкоренят верските различия между хората и да ги заменят с едно ново съвременно идолопреклонение!

В Библията изрично се казва, че Христос е изгонил всички търговци от храма. А какво се случва днес? Строят се храмове, посветени на самите търговци. И понеже всички търговци, в крайна сметка, служат единствено само на парите, то следва, че всички новопостроени гигантски съвременни храмове (чети търговски центрове) са съвременните светилища на Парите. И целият обществен живот се управлява от търговците. Търговците и парите са изместили Бога във всичките му обществени проявления.Figura 10

Фиг. 10 Илюстрация от Антони Фреда 20.

От езотерична гледна точка съществува знак на равенство между парите и свръхсетивното същество, което наричаме Ариман (в християнската религия – Сатана). Той е този, който властва върху материята. Той си служи с инструмента, наречен „пари“, за да упражнява своето влияние върху хората. И в това по принцип няма нищо лошо, дотолкова, доколкото икономическият живот на хората през вековете е бил до голяма степен отделен от религиозния. Дори по време на комунизма икономиката беше подчинена на идеологията. Затова през тези 45 години в България имаше сравнително добро здравеопазване, образование, социални политики и т.н. Но когато се извършва срастване между финансовите олигархии и държавните структури, то тогава на хората се налага един съвършено нов модел на социално поведение, който би било най-правилно да наречем с думата сатанизъм, т.е. прекланяне пред бога на Парите, вместо пред истинския (Слънчев) бог.

И като че ли никъде другаде по света разликите в светогледа на хората не изпъкват така ярко на преден план, както на границата между Сингапур и Малайзия. От едната страна на моста с всичка сила напира новият неоколониален ред, а от другата страна, подобно на магаре на мост се е запънала Малайзия, която не иска абсолютно нищо да променя в своите религиозни и културни убеждения. Затова от едната страна на моста автобусите вървят винаги по разписание дори в неделя, докато от другата страна хората „си губят времето“ в молитва. От едната страна на моста ще ви вземат парите от кредитната карта седмица преди да отседнете в хотела, а от другата ще си потърсят парите седмица, след като сте си заминали. От едната страна на моста виждате несекващ човешки поток, вечно забързан да прави все повече пари, а от другата виждате хора, които релаксират по градинките, пият си кафето и за които като че ли времето е спряло.

Трудно е да се дават обективни оценки за тези диаметрално противоположни житейски подхода, но на мен лично като на страничен наблюдател ми се стори, че хората в Малайзия, макар че в материално отношение са по-бедни, са всъщност доста по-богати духовно. Те ми се сториха много по-сърдечни, по-готови да помогнат и по-любезни отколкото хората от другата страна на моста. Струва ми се, че има нещо общо между ориенталския лайфстайл на малайзийците и ориенталския манталитет на българите. Нашият народ също обича да релаксира по кафенета, ресторанти, „капани“ и други български вариации на малайзийския Warung. Макар вече да става все по-рядко явление, българинът продължава да обича да играе на карти, на табла, на шах, да си пие питието с приятели, да чете книги, да се разхожда в парка, да си чете вестника в градинката и изобщо да „си губи времето“ по най-различни други начини.

Има един добър начин да се разбере дали една държава се придвижва с бързи темпове към световния неоколониализъм или не. Това са различните „инциденти“, „санкции“ или „произшествия“, които „най-случайно“ започват внезапно да ѝ се случват, ако тя с нещо не е угодила на световните господари. Например, в последните десетилетия не сме станали свидетели на изчезването на нито един американски, английски, френски или германски самолет. Затова пък само за една година един малайзийски самолет изчезна, а един падна над Източна Украйна. По теория на вероятностите е много малко допустимо подобни инциденти да са били напълно случайни. Най-вероятно лошият късмет на малайзийците е бил предизвикан от нежеланието им да се интегрират в новата световна парична религия и да започнат час по-скоро да се покланят на новия световен доларов бог.

Тук мимоходом само ще отбележа в качеството си на дипломиран инженер, че е практически абсолютно невъзможно един цял Боинг „да изчезне“. Един технически грамотен човек никога, ама никога не би могъл да повярва в подобна нелепа версия. Замислете се малко. Всеки един собственик на смартфон би трябвало да знае, че тези модерни електронни устройства са снабдени със специални системи за следене. В случай, че собственикът загуби телефона си, има възможност веднага да се проследи в коя именно точка на земното кълбо се намира неговият мобилен телефон. После може дистанционно да се изключи SIM картата или да се проследи какви точно разговори са провеждани, с кого, кога, с каква продължителност и така нататък. При това става въпрос за сравнително просто електронно устройство за лично ползване от простолюдието. Цената на един смартфон е няколкостотин лева.

А сега само си представете каква електроника има монтирана на борда на един Боинг 777, който струва няколкостотин милиона долара. Не знам дали ви е известно, но много от смартфоните никога реално не се изключват. Дори и когато си мислите, че батерията им е изцяло разредена, те може и да не са изключени и да продължават да предават минимално количество информация относно географското им положение и да продължават да обменят информация с най-близката кула. Или вие си мислите, че когато смартфонът ви показва, че батерията ви е паднала до 0%, тя реално е паднала до 0%? Нищо подобно. Тези устройства почти винаги са програмирани така, че да показват 0% заряд на батерията дори тогава, когато в нея реално има още поне 20% живот. Това им дава възможност да продължават да обменят информация дори и когато видимо уж батерията им е напълно разредена. Замислете се само, защо последните модели смартфони са така направени, че батерията им да не може да се изважда от корпуса? В по-старите модели можеше, а в по-новите не може. Защо?

И след като подобни похвати се използват в едни нищо и никакви телефони за лично ползване помислете дали е възможно някой от екипажа на борда на един Боинг да натисне някакво копче, с което да изключи всички възможни приемо-предавателни устройства? След което цялото това изключително сложно техническо чудо на съвременните технологии просто ей така да се разтвори в небитието и никога повече да не се появи на бял свят? Ако това беше така, то нито една застрахователна компания в света не би се нагърбила с отговорността да застрахова граждански самолети. А нито един самолет не може да се издигне във въздуха, ако не е предварително застрахован. При това тези застраховки са за стотици милиони долари. Следователно там трябва да се дадат железни гаранции, че самолетът не само няма да изчезне, но няма да се отклони и на метър от зададения курс и че отговаря на абсолютно всички технически условия за безопасност. Просто е нелепо един човек да вярва, че която и да било уважаваща себе си авиокомпания ще пусне един изключително скъп летателен апарат с 300 души на борда да лети, при положение, че съществува и най-малката вероятност той да се отклони от курса или внезапно да „изчезне“.

Но ето, че малайзийският самолет „изчезна“. Още по-трагично е, че много хора повярваха в изчезването му. Което показва до какво ниско ниво на самостоятелно мислене се е отпуснало съвременното човечество, за огромно наше съжаление. Вместо да разсъждават сами, повечето хора предпочитат да приемат за единствено вярна официалната позиция, която им се сервира по телевизията или чрез медиите (а кой контролира медиите?). Но много малко хора се замислят за това, което действително стои в основата на тези „инциденти“. Може би малайзийците трябваше да бъдат наказани за нещо друго? Например, за бавната им и неохотна световна интеграция. Явно някой силно желае да им „помогне“ да не „изостанат“.

Foto 10Фотография 10. Пред един от павилионите в Legoland, Малайзия.

И защо това трябваше да стане със самолети? След въпросните инциденти пътниците по малайзийските авиолинии рязко намаляха. Затова пък печалбите на съседните сингапурски авиолинии внезапно се покачиха. Отбелязвам това просто като интересно съвпадение.

А може би изчезването на единия малайзийски самолет и разбиването на другия се вписва в световната военна офанзива, която се води по отношение на целия мюсюлмански свят? Явно той доста бавно се интегрира в световните процеси и това не се харесва на тези, които ръководят световните дела. Затова най-лесно е ислямският свят да бъде демонизиран, много от представителите на тази религия да бъдат обявени за „терористи“, а техните самолети да „изчезват“, или да падат тук и там. Може би по този начин се цели именно отвръщането от тяхната традиционна религия и покланянето на новия бог на парите, както вече са заставени да правят и всички останали народи? Защото ако е така, резултатите са налице. В Австралия, САЩ и Канада например, доста мюсюлмани все по-плахо показват открито принадлежността си към „опасната“ мюсюлманска религия, когато се движат на обществени места.

Почивката ми в Джохор Бахру, Малайзия през октомври 2013 г. започна с посещение на парка Legoland. Това е едно удивително място, една приказка за малки и големи деца, която освен развлекателна има и образователна цел. Децата, например, се учат на наука, как да конструират и да проектират различни неща. Естествено нивото е ниско, но все пак е нещо в сравнение с другите паркове, където децата не ги учат на абсолютно нищо, а по-скоро дори затъпяват от предлаганите в тях „развлечения“. Но към тази тема ще се върнем по-късно, когато стане дума за Дисниленд в Токио.

На мен лично ми направи впечатление, че децата, които посещаваха Legoland, ги учеха на някои елементарни неща, най-вече свързани с наука и техника. Например, в едни стаички се чакаше ред и там не можеха да влязат повече от 10-15 деца, тъй като на всяко дете му се предоставяше компютър и то трябваше там да реши някакви задачи. Аз дори се снимах пред портрета на Айнщайн, направен от Лего блокчета, построен пред тези зали.

Примерите на обучение включват построяване на язовирни стени, усещане на връзката между ламинарни и турбулентни потоци, чрез изграждане на различни конструкции от Лего блокчета, интерактивни музикални инструменти, като например музикални фонтани, подводен орган и други. Имаше и училища, където учеха малчуганите да карат кола, да плуват с лодка, да летят с балон, да летят със самолет и т.н. И естествено имаше и традиционните влакчета, оформени като дракони, които стремително се издигаха нагоре, а после се спускаха надолу. На друго място в парка имаше зона, където за 10-15 минути човек можеше да обиколи цяла Азия. Там можеха да се видят най-известните забележителни сгради на азиатския континент. Сред тях бяха:

•Храмът Ангкор Ват, построен през 12 век в Камбоджа. Най-големият индуистки (а впоследствие будистки) религиозен комплекс в света. Сградата се счита за върховно постижение на кхмерската архитектура и дори е изобразена на националния флаг на Камбоджа.
•Мавзолеят Тадж Махал в гр. Агра, Индия. Комплексът е построен през 1653 г. и според определението на ЮНЕСКО е обявен за „перлата на изкуството на мюсюлманите в Индия и един от най-високо оценяваните шедьоври на световното културно наследство“ 17.
•Кралската джамия в Бандар Сери Бегаван в Бруней.
•Виетнам е представен с крайбрежния град Хой Ан, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
•Храмът Уат Арун, разположен в Банкок, Тайланд. Съществува поне от средата на XVII век, като характерните му съвременни кули са построени през XIX век при управлението на крал Рама II. Храмът носи името на индуисткото божество Аруна, персонификация на изгряващото слънце.
• Mother Temple of Besakih, е комплекс от 23 хиндуистки храма, построени в подстъпите на планината Маунт Аугунг в източната част на остров Бали, Индонезия. Според някои изследователи в основата на храмовете са заложени блоковете на пирамиди, съществували на това място преди повече от 2000 години.
•Малайзийската столица Куала Лумпур е представена със своята най-голяма забележителност – двата небостъргача-близнаци Петронас. Това е най-високата постройка в света, с височина повече от 10 метра, за построяването на които са били изразходвани над половин милион оригинални Лего блокчета 18.

В следващата част на пътеписите вече действително ще се придвижим към Япония и ще разберем какво ни очаква и там. Какви са приликите и разликите между Страната на изгряващото слънце и останалите азиатски държави, които описахме досега? Каква важна функция изпълнява тази държава и пред какви предизвикателства е изправена? Какви са особеностите на тяхната народопсихология и дали един българин би искал да бъде роден японец?

ПРЕПРАТКИ:

17.UNESCO World Heritage Centre. “Taj Mahal – UNESCO World Heritage Centre”. www.Whc.unesco.org. Retrieved 10 November 2014
18.Tour the World in LEGOLAND® MINILAND http://blog.legoland.com.my/tour-world-legoland-miniland/
19.About LEGOLAND ® Malaysia Resort http://www.legoland.com.my/Explore/About-Legoland/
20.Anthony Freda. Illustration. http://www.anthonyfreda.com/
21.The Pope: “Corruption is Greater Evil Than Sin”, posted on October 25, 2014. http://www.washingtonsblog.com/2014/10/pope-corruption-greater-evil-sin.html
22.Съботата през вековете. http://duh-i-istina.net/subotata.php

Зареди статията от тук като pdf:

Tokyo__3

[ultimate_spacer height=”600″]
[ultimate_spacer height=”600″]
[ultimate_spacer height=”600″]
[ultimate_spacer height=”600″]
[ultimate_spacer height=”600″]
[ultimate_spacer height=”600″]