До Токио и назад: пътеписи от Страната на изгряващото слънце – част VI

Защо всички японски императори се вписват в циклите на Юпитер, а всички японски шогуни –  в циклите на Сатурн? Таблица с астрологичните аспекти на Сатурн през вековете. За малкоизвестната кореспонденция между японския шогун Токугава Иеясу и английския крал Джеймс I. Подробно анализиране на графиката на Сатурн. Аналогии с България.

29 ноември 2014 г.

Фотография 25. Точна реплика на облеклото на японски самурай от епохата Токугава в пълно бойно снаряжение ⁴⁰.

В предишната, пета част на този труд подложихме на проверка астрологическата карта на държавата Япония, като я проверихме според прогресното движение на планетата Юпитер. Убедихме се, че периодите, през които са управлявали отделните японски императори, доста точно съвпадат с отсечките на тази графика. Например статичният период на Юпитер в средата на 19. век много точно се вписва в управлението на император Нинко. Управлението пък на изключително популярния просветен монарх, император Мейджи абсолютно точно съвпада с движението на планетата в последните 10 градуса на знака Лъв.

В момента, в който Юпитер излиза от този знак и влиза в Дева, настъпва съвсем друга епоха, която условно можем да наречем „японска демокрация“. Тя силно се отличава от западната демокрация, поради особеностите на японската култура, но все пак в нея се наблюдава доста повече народовластие, отколкото в предишните периоди (когато Юпитер се е движел в Лъв). Непосредствено по времето, когато Юпитер сменя знака, на власт идва нов император и се въвежда общоизбирателно право. Видяхме, че и аспектите на прогресния Юпитер много добре се вписват в съответния тип управление на всеки император.

Методиката на секундарните прогресии е подробно описана в книгата ми „България – астрологична прогноза за 21 век“. Така, че тези, които са я чели, са в по-голяма степен подготвени да разберат графиките и таблиците на секундарните прогресии на планетите Юпитер и Сатурн, представени тук. Онези от вас, които са чели внимателно предишната част на тези пътеписи,би трябвало досега да са си задали въпроса: Защо отделните периоди, в които управлява един или друг император толкова добре се вписват именно в циклите на Юпитер? След като става дума за императори (т.е. за върховни ръководители на нацията), не би ли следвало тяхното управление да се търси в графиките на Сатурн? Нали именно под влиянието на Сатурн се намира държавното управление на страната?

Упражнение 1. Тук предлагам на читателя, който се стреми към задълбочаване на своите знания по астрология, да спре да чете за малко, да помисли по този въпрос, да се опита да си отговори сам на него и едва след това да продължи нататък. А тези, които нямат намерение да изучават астрология, могат направо да продължат нататък.

През всичките векове на своето съществуване императорите не са преставали да изпълняват задълженията си на първосвещеници, на вдъхновители и на духовни лидери на своя народ. Едно от техните задължения е било да изпълняват най-главните (магически) ритуали, свързани с религията Шинто. Споменахме, че тази религия е заложена в основата на цялата японска култура, особено от епохата на Мейджи (втората половина на 19. век), както и след това през първата половина на 20. век. Най-главният храм на шинтоизма се намира в гр. Исе. Там се пази светая светих на тази религия – свещеното огледало на богинята Аматерасу Омиками. Според преданието, първият японски император Джиму (11.02.660 пр.н.е – 09.04.585 пр.н.е) води потеклото си директно от тази богиня, а всички останали японски императори са наследници на Джиму по мъжка линия. В този смисъл, според шинтоистките вярвания, кръвта на всички императори е свещена, понеже се предава вече 2674 години непрекъснато от баща на син, а води началото си от богинята Аматерасу.Отговорът на горния въпрос се корени в спецификата на японската структура на управление. Ние загатнахме в предишните части, че в продължение на много векове императорът се е ползвал с огромно формално уважение, но реалната власт е била съсредоточена в ръцете на шогуна, а не на императора. Императорите са били нещо като висши свещеници, осъществяващи връзката между боговете и хората. Затова тяхното управление така добре се вписва в движението на Юпитер. А шогуните са били главните военачалници. В техните ръце е била съсредоточена военната, политическата и изпълнителната власт. Затова тяхното управление се вписва в движението на планетата Сатурн.

Естествено, невъзможно е да се докаже подобно твърдение. Повечето хора със западен манталитет гледат изключително скептично на подобни легенди. Те са точно толкова склонни да повярват в божествения произход на японския император, колкото са склонни да повярват в историята на Пепеляшка, Червената шапчица или на дядо Мраз. Но важното е не дали хората със западен манталитет вярват в това. Важното е дали  127 милиона японци вярват в това предание и какви последствия може да имат подобни концепции върху световната политика.

Едно е сигурно, японските императори Мейджи, Тайшо и Хирохито стриктно са изпълнявали задълженията си на върховни жреци при извършване на най-важните ритуали, посветени на богинята Аматерасу Омиками в главния шинтоистки храм в гр. Исе.  Съдейки по това, че първожреци в храма могат да бъдат само най-високопоставените лица от императорското семейство, можем да предположим, че и днешният император не може да стои настрана, когато се извършват тези изключително важни (магически) ритуали. Достъпът на външни лица до храма, както и до цялата територия около него, е силно ограничен. На обществеността се позволява да види само сламените покриви на централните сгради, скрити зад четири високи дървени огради.

В епохата на Мейджи в движението на Сатурн са се вписвали кабинетите на премиер-министрите и генералите. Те са държали изпълнителната власт на държавата. В наши дни същата тази роля се изпълнява от премиер-министрите на Япония, различните министерства и ведомства, както и от съвременните военни кръгове (които са аналог на древните шогуни). Но през цялото това време ролята на императора си остава тази на баща на нацията, на идеен вдъхновител, на първожрец и на духовен водач. Той не взима директно участие в управлението на страната, но без неговата благословия нищо не може да се извърши.

Фиг.20. Рисунка на дървено блокче от 1894 г. На заден план е император Мейджи. На преден план генералите обсъждат конкретните планове за нападение на Китай.

В това отношение рисунката на дърво от 1894 г., представена на фиг.20, е много показателна. Генералите са се събрали около масата и обсъждат военния план за нападение над Китай преди първата Китайско-японска война. Император Мейджи е изобразен на заден план. Той не взема пряко участие в обсъждането на конкретните военни планове (това е работа на генералите), но по това, че той заема централна позиция в композицията, можем да се досетим, че именно той е вдъхновителят на самата война. Така че политическото и държавното управление на премиерите, кабинетите, генералите и шогуните ще търсим в графиките на Сатурн, а управлението на императорите – в графиките на Юпитер. Тези, които спряха на предишната страница и правилно си отговориха на този въпрос, могат да се потупат ободрително по рамото.

А сега, нека да построим таблица, отразяваща движението на прогресния Сатурн, по същия начин, по който направихме това за прогресния Юпитер в предишната (пета) част на този труд. От новата ни таблица се вижда, че Сатурн е свързан със съвсем различни области на живота. Ако в предишната таблица (на Юпитер) основно ставаше въпрос за национални идеали и материално благосъстояние, то сега в Сатурновата таблица събитията основно са свързани с борба за политическа власт, корупционни скандали и законови уредби. А статичните периоди на Сатурн са пряко свързани с кризи в държавното управление, налагане на съществени реформи в начина на управление на държавата и преминаване към друг тип административно управление.

Таблица 4. Аспекти на прогресния Сатурн в астрологическата карта на Япония.

В таблицата са отразени само основните астрологични аспекти. Минорните аспекти не са обозначени. Тези, които притежават програмата „SolarFire“ и желаят да усъвършенстват знанията си по секундарни прогресии, е желателно самостоятелно да се задълбочат в темата. Минорните аспекти в картата на Япония съвсем не са за подценяване. Например в рождената карта на тази държава откриваме Слънцето и Меркурий в 8 дом, следователно всички аспекти, които се делят на 5, като например квинтил и биквинтил (т.е. които имат отношение към магията) придобиват важно значение. Макар че тези аспекти не действат открито във външен план, тяхното действие е изключително важно за това какво става „в кухнята“ на японската политика. Следователно, те могат да се окажат дори много по-съществени от съвпадите, опозициите, тригоните и т.н.

Фотография 26. Макети на самураи в доспехи. Изложба в музея на изкуствата в Портланд, Орегон, САЩ ³⁸.

Последните два реда в таблицата са оставени празни нарочно, за да подтикнат читателя към самостоятелно мислене. Сигурен съм, че тези, които са имали търпението да прочетат книгата ми „България – астрологична прогноза за 21 век“, както и всички части на този труд от началото досега, ще могат да се справят с тази задача. В крайна сметка, астрологията стъпва на единна база с останалите науки. Това е научният подход.  Въз основа на него се изграждат теории, които се доказват, опровергават, допълват, изменят и т.н. Всеки, който има достатъчно желание и търпение, може да се научи как да изгражда правилни астрологични хипотези относно бъдещото развитие на една или друга държава или на един или друг етнос, опирайки се на правилата, които научният подход ни предлага. А ако човекът не го прави, то причините за това не са обективни, а чисто субективни. Тоест, те трябва да се търсят вътре в самия човек, а не във външните уж „обективни“ причини. Такива реално няма.

Ако човекът не се занимава с подобен вид дейност самостоятелно, то значи е нужно да се само-изследва. Какво не му стига – време, желание, възможности, самочувствие и т.н. Ето например, аз не съм ходил на специални курсове по история на Япония, а съм се самообразовал вкъщи. Не мога да се нарека специалист по японска история, но знам достатъчно и предостатъчно относно всичко това, което ми е нужно, за да работя със секундарните астрологически прогресии на тази страна. Затова искам дебело да подчертая, че когато един човек иска да направи нещо, той търси НАЧИНИ да го постигне, а когато го мързи да направи нещо или приоритетите в живота му са различни, той си търси ОПРАВДАНИЯ защо не може да го направи.

Оправдания от рода на „нямам време“ са по принцип напълно несъстоятелни и безсмислени. Какво значи „нямам време“? Всеки един човек разполага точно с 24 часа в денонощието и с нито една секунда повече или по-малко. Оттам нататък как той си разпределя времето е абсолютно друг въпрос. Ако човекът има време да излиза на хапване и пийване с приятели, но няма време за астрология, то значи това е въпрос на приоритети. Ако човекътима време да си чати с този и онзи във Фейсбук, а няма време за натрупване на астрологически знания, то това е въпрос на лоша организация или мързел и т.н. А откакто съм изнесъл цялата информация за секундарните прогресии в книгите си, блоговете си и видеоклиповете си, всеки един човек, който може да чете на български език, разполага с методиката, по която да определя сам развитието на държавите и етносите – това са графиките и таблиците, описващи движението на прогресните позиции на планетите Юпитер и Сатурн. Тоест, методологията е дадена. Оттук нататък всичко е въпрос на самообразование и практика.

Нека сега да изобразим движението на Сатурн във вид на графика (както направихме и в предишната, пета част с Юпитер). Нека да наложим върху движението на планетата основните събития, които са се случили във връзка с управлението на държавата. Особено интересни са статичните периоди на Сатурн. Такива има общо три от 1457 г. (основаването на Токио) до днес.

1. Първият е свързан с консолидацията на властта в ръцете на бъдещия шогун Токугава Иеясу.
2. Вторият е свързан с управлението на шогуна Токугава Йенари.
3. Третият протича в условията на политическа криза и води до създаването на нова договореност за държавно управление (наречена „системата от 1955 година“), която макар и де факто еднопартийна, се оказва доста продължителна и стабилна.

Фотография 27. Празник в гр. Окасаки, Япония в чест на първия японски шогун Токугава Иеясу. Конникът е облечен в точно копие на неговите дрехи ³⁹.

И при трите Сатурнови статичности се стига до сериозна криза в държавната власт и, в крайна сметка, настъпва преобразуване на държавния тип управление от един модел в друг. Също така е нужно дебело да се подчертае, че при всички статичности (както при тези на Сатурн, така и при тези на Юпитер) винаги се появява една личност, с чието име се свързва цялата статичност на съответната планета. Това може да е шогун, политик или държавник, (ако става въпрос за Сатурн) или император, духовен водач или идеен лидер (ако става въпрос за Юпитер). Този човек, така да се каже „изкарва на плещите си“ цялата статичност. Той помага на народа да излезе от кризата и му посочва посоката, в която е нужно да се придвижи. Понякога статичността се изнася колективно от група хора, като например от поредица от премиер-министри да речем. Например по време на кризи е нормално премиерите да се сменят често един след друг. Но дори и при тези ситуации накрая пак се появява една личност, която разрешава проблема. Изобщо историята се пише от личностите, а не от народите. Затова винаги всяка една статичност обикновено е свързана с действието (или бездействието) на една-единствена личност.

Да разгледаме трите периода на статичен Сатурн по-подробно (виж графика 21). По време на първата му статичност се вижда, че властта в отделните раздробени феодални имения започва постепенно да се консолидира в ръцете на един-единствен човек. Това е бъдещият шогун, който ще управлява цяла Япония. Той ще стане основоположник и родоначалник на династията шогуни Токугава, която реално ще управлява страната в продължение на следващите 250 години.

Фиг.21. Движението на прогресния Сатурн и как то съвсем точно съвпада с ключови фигури от управлението на страната.

Знаем, че асцендентът на Япония се намира в знака Дева, а той се отличава с голяма раздробеност на отделни съставни части. При Девата сглобяването в едно цяло е задача с повишена трудност. Виждате, че чак средата на 16. век японците започват да изграждат някаква що-годе централизирана държавност. За сравнение, древните прабългари, родени под силен Козирог на асцендента, са направили това още през 7. век, а вероятно и доста по-рано.

Това подчинение на отделните даймьо на централното управление на един върховен военачалник се е извършвало постепенно в статичния период на Сатурн, започнал през 1573 г., достигнало е кулминация през 1581 г. и е завършило през 1589 г. Сега на нас ни е много лесно да кажем с едно изречение, че ето през този период се извършва подчинението на отделните феодални имения на централизираната военна власт на шогуна. Обаче, ако можеше дори само за минута да се потопи в атмосферата на тази отминала епоха, съвременният човек би  изживял промяната по изключително емоционален начин. По същия този емоционален начин ние  изживяваме съвременните статичности на планетите. От гледна точка на живелите през 16. век японци, тези години са бил изпълнени с отчайваща нестабилност.

Докато преди статичността все пак е имало някаква система и се е знаело кой на коя земя е собственик, то когато настъпила статичността на Сатурн, в продължение на около 15 години се е възцарило страхотно безвластие. Не се е знаело кой на кого е господар. Водели са се непрекъснати войни. Дадени територии са преминавали под управлението на един или друг военачалник. Борбата за власт е била изключително ожесточена, а бездържавието е оказвало своите пагубни последици най-вече върху обикновените граждани. С две думи обикновените хора през тези години не са знаели към кого да се обърнат и на кого да се подчиняват. От едната страна са ги притискали свирепите даймьо (досегашните собственици на земята), а от друга страна е настъпвал не по-малко безскрупулният Токугава Иеясу (претендентът за шогун, т.е. върховен управляващ).

Тези, които си мислят, че това са отдавна отминали периоди, които нямат нищо общо с настоящето,  жестоко се лъжат. Ползата от историята (особено съчетана с астрологията) се състои в това, че ни дава ключове за това как да разчитаме съвременните събития, на базата на историческите съпоставки. Когато се повтарят едни и същи астрологически аспекти, те винаги водят до едни и същи по дух и съдържание процеси. Различна е само тяхната външна форма, но за наблюдателния изследовател същината на процесите е една и съща. Ето да вземем за пример  днешното българско съвремие, когато Сатурн в нашата собствена карта също е статичен. Казахме, че преди в аналогична ситуация японският народ е бил притиснат от двама силни феодали, всеки от които се е борил да се докопа до централната власт. В резултат на техните битки са загинали хиляди самураи, а хиляди други фермери и селяни са били или убити, или разорени от водените войни. А какво е положението днес?

Между едни от най-големите български олигарси Цветан Василев и Делян Пеевски се предполага, че се води икономическа война, в която фалират банки, инвеститори губят своите капитали, редица предприятия не могат да се разплащат по сметките си и в която битка фактически загиват най-вече спестяванията на гражданите. Преди, всеки един от феодалите се е борил да се докопа до най-високия военен пост в държавата. Днес, всеки един от олигарсите се бори или лично да се докопа до най-високия пост в държавата, или да постави там свои подставени лица. Преди, победеният феодал е загивал в битка или е бил принуден да си направи ритуално самоубийство (сепуко). Днес, олигархът може да е принуден да си направи икономическо самоубийство, като източи собствената си банка и избяга зад граница. Но вследствие на борбата между тези двама „съвременни шогуни“ се подкопава финансовата стабилност на цялата държава ⁴¹.

Фиг.22. Външната форма на борбата за власт и пари се изменя през вековете, но съдържанието ѝ винаги си остава едно и също.

Фотография 28. Точна реплика на бойните доспехи на първия шогун на Япония Токугава Иеясу.

Виждаш ли драги читателю, колко е голяма ползата от изучаването на историята? Особено ако я комбинираш с добро познание по астрология! Така ще можеш не само да разбереш положението, в което се намира сега държавата ти, но и сам ще можеш да предвиждаш бъдещото ѝ развитие, без да ти е нужен астролог (а още по-малко политик), който да ти прави прогнозите. А да не говорим, че по същия начин можеш да се научиш да четеш миналото, настоящето и бъдещето и на други държави и народи. От теб самия зависи дали ще положиш нужните усилия, за да придобиеш това знание. Казано е: Помогни си сам, за да може да ти помогне и Бог.

Първата статичност в историята на Япония кардинално преобръща държавното управление на страната. Преди началото на статичността, Япония е раздробена на множество феодални имения, всяко със своя собствена армия от самураи и със свой собствен военачалник. В края на статичността очертанията на феодалните имения като цяло се запазват и в тях продължава да съществува относителна автономност, но се появява съществена разлика. Всички отделни управители на тези имения (даймьо) вече се подчиняват на един върховен главнокомандващ – шогуна. Първият шогун Токугава Иеясу е встъпил в длъжност официално през 1603 г., когато е бил вече на 60 години. Но реално, той е управлявал почти цяла Япония доста от преди това. Формално, две години по-късно той напуска длъжността си, но реално остава да управлява чак до смъртта си през 1616 г. В резултат на неговите действия Япония се оказва обединена и най-накрая, след като той получава цялата власт, в страната настъпва дългогодишен мир.

Упражнение 2. Тук предлагам на читателя, който се стреми към задълбочаване на своите знания по астрология, да спре да чете за малко и да помисли по следните въпроси. Сатурн в картата на България е застанал статично през 2005 г. Статичността му ще приключи през 2020 г. Спомняте ли си колко олигарси е имало в България в началото на този период и колко предполагате ще има в края на статичността? Увеличава ли се техният брой или намалява? Възможно ли е в някакъв момент от време повече от 50% от цялата финансова мощ на страната (тоест, така да се каже „контролният пакет“ от националните активи) да се съсредоточи в ръцете само на един-единствен олигарх? И дали тогава ще настъпи дългогодишен мир? Има ли някакви шансове мир и спокойствие да настъпят преди края на статичността?

Писмата между двамата владетели се пренасят чрез Британската източноиндийска компания. Тази компания е основана от ЕлизабетIпрез 1600 г. Тя играе важна роля в колонизацията на източните земи, тъй като със специален декрет има правото да води търговия с Индия от името на Короната. Така от търговско дружество компанията постепенно се превръща във военна и правителствена организация, която монополизира пазара с Индия и администрира британските колониални територии ³⁶.Тук трябва да направим едно отклонение и да кажем следното. Токугава Иеясу е поддържал кореспонденция с първия крал на Англия от династията на Стюардите Джеймс I. За него се знае, че той първоначално е бил крал на Шотландия, но през 1603 г. успява успешно да обедини Шотландия с английската корона. Макар че и след обединението двете държави запазват своята самостоятелност и всяка една от тях има свой собствен парламент, съдебна система и закони,  след тази година те започват да имат общ монарх – Джеймс I. Тоест, между Англия и Шотландия се извършва консолидация в нещо като федерация. Това полага основите на съвременната държава Великобритания. Нещо подобно се извършва точно по това време и в Япония. Там също отделните феодални имения се консолидират в една федеративна по тип държава. Така че и двамата владетели (и Джеймс I, и Токугава Иеясу) са били изправени пред един и същ тип проблеми, всеки в своята страна – те и двамата са обединявали териториите на своите владения и са създавали консолидирани държави.

Фотография 29. През 2013 г. по случай 400 години от установяването на дипломатически отношения между Япония и Великобритания са пуснати в обращение 400 такива специални монети.

От тона на писмата между двамата владетели съвсем ясно се вижда, че Джеймс I се обръща към Токугава Иеясу като към напълно равнопоставен владетел. Например той подсказва идеята, че „търговията между нациите би било нещо похвално, защото по този начин се улеснява обменът на стоки и товари, които биха били от най-голяма полза за всяка една от страните“ ³⁷.  Но в писмата няма и нотка на превъзходство или високомерие, а още по-малко на насилие, да не говорим за военни заплахи или ултиматуми, какъвто е тонът на американците два века и половина по-късно. Доктрината на Джеймс I се основава на божественото право на монарсите да управляват всеки своята страна, което убеждение силно резонира с японското виждане за нещата. Това няма нищо общо с политиката на въоръжените до зъби американски кораби, които се появяват по-късно през 1863 г. и предявяват своите „права“ за (неравноправна) търговия с Японските острови, основани на някакво фиктивно „право на всички народи за свободна търговия“.

Така че историческите доклади за „опърничавостта“ и „затвореността“ на японската нация (написани главно от американски изследователи) са доста субективни и преувеличени. Просто, изглежда американците (отново) не са намерили правилния политически подход. Не са приложили взаимното уважение, не са показали взаимен респект и не са отчели интересите и на двете страни. Вместо това техните собствени виждания относно „демокрацията“ и „свободната търговия“ се налагат със силови методи и то главно така, че това да облагодетелства само  самите американци. Напълно естествено е такава политика да среща отпор от останалите държави. Отрицателната реакция в такива случаи не е типична само за японците. По същия начин се посреща американската силова политика в страни като Югославия, Ирак, Либия, Афганистан, Сирия, Русия и много други държави, при които са правени опити да се насажда „демокрация“ с огън и меч.

Така или иначе факт е, че при все цялата им географска и културна отдалеченост, между двамата владетели Джеймс I и Токугава Иеясу се формират близки, политически връзки. Двете страни официално установяват дипломатически отношения през 1613 г. Тогава двамата владетели си разменят подаръци и на Британската империя се предоставя специален патент с червен печат, който позволява на английските кораби свободно да купуват и продават стоки в Япония.

Фотография 30. Редки запазени писма от кореспонденцията между английския крал Джеймс Iи японския шогун Токугава Иеясу в периода 1603 – 1616 г..

Така че по време на първия статичен период на Сатурн в картата на Япония държавното управление се реорганизира по съществено различен начин. То започва да се основава на  съвършено нов принцип. Статичността започва с изключително голяма нестабилност, поради водената борба за власт. Но накрая, след като всички японски феодални имения се консолидират под управлението на един главнокомандващ (шогуна), настъпват мир и спокойствие. Япония дори частично се отваря за търговия с Англия и Холандия. Отделен е въпросът, че по това време англичаните са прекалено заети да усвояват Индия и затова не се възползват напълно от предоставените им привилегии.

След това прогресният Сатурн в картата на Япония започва да се движи постъпателно в знака Стрелец и достига почти до края му, когато отново застава статичен.  Това е периодът 1809-1816-1824 г.. Тоест изминали са около два века, откакто Токугава Иеясу обединява раздробените японски владения в нещо като федеративна държава. Междувременно са управлявали десет шогуни, на власт е дошъл единадесетият.  Шогуните, които са идвали на власт, все повече и повече укрепвали своя авторитет и вземали все повече и повече налози от своите подчинени феодали-даймьо. С това икономическата сила на шогуната нараствала. Едновременно с това нараствало и разточителството на управляващите. При единадесетия шогун то достигнало патологични размери и се стигнало до сериозна криза. Именно по това време Сатурн отново спира да се движи.

Този единадесети шогун се казвал Токугава Йенари. Той управлявал достатъчно дълго – цели 50 години, като статичността на Сатурн се пада горе-долу по средата на управлението му. Неговата администрация остава в историята под името „период на управление на почиващия си шогун“. С други думи цялото внимание на върховния главнокомандващ било насочено само към личните му дела (любовници, ядене, пиене, развлечения), а за решаването на държавните проблеми почти не му оставало никакво време. Преди всичко го интересували жените в харема му и многобройните му деца.  Според някои източници той имал не по-малко от 900 жени (от които само около 50 официални) и 75 законни деца ³⁵. Давал децата си за осиновяване на различни даймьо в различните части на страната. По-късно те изиграли важна роля по време на късния Токугава период, когато вече шогунатът падал и започнала реставрацията на Мейджи. Тогава те активно се борили против реставрацията. Във филмите на Немури Киоширо те са изобразявани като различни злодеи, подлеци и разбойници.

Управлението на Токугава Йенари е белязано като време на неспирни плътски удоволствия, развлечения, разточителство, корупция, назначаване на близки роднини на важни държавни постове, перверзности и т.н. Всичко това води до изпразване на държавната хазна и до масово гладуване на населението на страната. В периода 1832-1837 г. недохранването приема бедствени размери. Хиляди японци просто измират от глад.

Веднага можем да направим съпоставката и с нашето съвремие. Докато народът масово гладува или живее на границата на бедността с 300-400 лв. месечна заплата, някои съвременни български „даймьо“ живеят в изключително разточителство и охолство и се интересуват преди всичко само от личните си проблеми. Естествено, както и преди, така и сега богаташите живеят на гърба на народа. Докато народът гладува, богатите пируват. Както виждате историята винаги се повтаря в нова форма, но със същото съдържание.

По време на втората статичност държавното управление на страната също се променя. Разликата се състои в това, че след приключване на предишната статичност, Сатурн тръгва напред, докато сега след статичността той тръгва назад (тоест обръща своето движение в ретроградно). Право движещият се Сатурн обозначава силна държавност. Ретроградно движещият се Сатурн обозначава отслабена държавност или зависимост от други държави. Така или иначе при ретроградно движещ се Сатурн държавните мъже обикновено не са в състояние да вземат свободни политически решения и често се оказват с вързани ръце. Тази ситуация може да е предизвикана от вътрешни или от външни фактори (или от двата вида едновременно). Това е актуално и за България, тъй като Сатурн в нашата карта сега също се обръща в ретроградно движение. Вече споменахме, че по време на самата статичност държавността е отслабена вследствие на корупцията и разточителството на шогуна. Но проблемите на Япония в този период съвсем не се изчерпват само с това.

Фиг. 23. Управлението на Токугава Йенари се е характеризирало с разврат, разточителство, пиянство и отдаване на всякакви лични удоволствия, за сметка на постоянно изпразване на държавната хазна. 

Много скоро след приключването на статичността на Сатурн (т.е. когато планетата току-що е потеглила назад) на бреговете на Япония се появява черната ескадра на американския военачалник Матю Пери, който поставя ултиматум за отваряне на границите на Япония към света (тоест, разбирай към САЩ). При това условията за водене на съвместна търговия са били изключително експлоататорски и неравноправни. Япония е била принудена да ги приеме, понеже американците силно са превъзхождали японците във военно отношение. С това фактически се поставя началото на реалната колонизация на Япония.

Началото на този процес е започнало официално с реставрацията на императора Мейджи. Можем да предположим, че всичко е било акуратно планирано, инсценирано и проведено от американските политически съветници. 15-годишният Мейджи отваря страната за САЩ, което носи на американците невиждани печалби. След това имаме всички основания да вярваме, че западните „инвеститори“ са използвали японската държава като маша за провеждането на своята собствена политика – най-вече с цел отслабването на китайската държава. Така се разпалват първата и втората Китайско – японска война. След това са провокирали японците да участва във Втората световна война, смазали са ги военно, окупирали са ги, пренаписали са им конституцията, премахнали са върховенството на императора и са провеждали своя собствена икономическа политика с тях в продължение на много години. В продължение на около 250 години, (тоест през цялото това време, докато Сатурн се е движел ретроградно) Япония реално не е могла да провежда своя, собствена държавна политика. През целия този период тя е  била в действителност нещо като колония (придатък) на САЩ.

Направете аналогия с нашето собствено развитие. Скоро след като Сатурн застана статичен през 2005 г., България влезе в НАТО, а след това в Европейския съюз. Откакто се случи това България реално не може да упражнява своя собствена самостоятелна външна или вътрешна държавна политика, тъй като цялото ни законодателство и всичките политически решения на страната трябва да бъдат обезателно съгласувани с Брюксел. Нашият Сатурн ще се движи назад през следващите 150 години. Наивно е да се вярва, че през този период България ще може да бъде самостоятелен играч на световната арена, както е била по времето на хан Аспарух, хан Крум и т.н. Ясно е, че през следващия век и половина тя ще бъде сателит на големите играчи. Но все още не се знае дали България ще бъде сателит на САЩ или на Русия. Това е избор, който тепърва трябва да бъде направен в близките години.

Обърнете внимание на това, че докато Сатурн в картата на Япония се движи напред в страната има силна държавна власт (изреждат се десет шогуни). После, през целия период, докато планетата се движи назад, за силно самостоятелно държавно управление и дума не може да става. Първо по време на статичността на власт идват разточителни шогуни, които нехаят за държавата и се грижат изключително само за личните си интереси. После шогунатът изобщо се срива и се заменя с друг тип държавно управление – този на императора. Имаме всички основания да вярваме, че дошлият на власт император Мейджи е бил до голяма степен подставено лице, зависимо в решенията си от западните сили. Тоест той е следвал инструкциите на тези, които са го „реставрирали“ във властта. После на власт идва император, който още в ранното си детство се разболява от церебрален менингит и остава слабоумен. След него на трона се възкачва император Хирохито, който продължава линията на Мейджи и е бил доста зависим от западните държави. След Втората световна война неговите управленчески функции изобщо са иззети. Япония е била официално окупирана от съюзническата (т.е. американската) армия в продължение на 7 години, но неофициално американските военни бази остават на японските острови доста по-дълго време. Много от тях са си там и до днес.

Япония получава реален шанс за промяна в държавното си управление едва по време на третата Сатурнова статичност, която настъпва в периода 1950 – 1958 – 1966 г. Тогава се създава „системата от 1955 година“, която е уникална само за японското държавно управление. Вместо традиционната двупартийна система „ляво-дясно“, се създава системата за управление „една партия и половина“, при която Либералната демократична партия (LDP) има около два пъти повече места в парламента от опозиционната Японска социалистическа партия (JSP). Двете партии се намират в такова неизменно паритетно равновесие в продължение на много години и фактически управляват заедно. Тази система просъществува стабилно чак до 1993 г. С други думи в Япония последната Сатурнова статичност завършва с това, че се измисля нова политическа система на управление, при която в страната няма реална опозиция, а се създава нещо като широка (перманентна) коалиция с горе-долу постоянен състав в парламента.

Това може да прозвучи като недемократично решение на европейския читател, но тук трябва да направим уговорката, че така наречената „демокрация“ далеч не е най-идеалната система за държавно управление. Не може също така да се твърди, че тя пасва безпроблемно на всяка една държава по света. Ето например в България виждаме, че многопартийният модел винаги е водел до състоянието „орел, рак и щука“ и е крайно дестабилизиращ за страната като цяло. Обратното – когато в страната е имало силна централизирана власт (например по времето на социализма или по времето на Борис III) икономическите показатели за развитие на страната са били много по-добри. Така се случва и в Япония. Моделът от 1955 г. води до небивал икономически растеж на страната, в условията на изключителна политическа стабилност.

С други думи след последната Сатурнова статичност на Япония е даден исторически шанс отново донякъде да поеме държавното управление в свои ръце. Реално през целия период, когато прогресният Сатурн се е движел назад (т.е. от времето на шогуна Токугава Йенари до системата от 1955 г.), Япония е била „де факто“ колонизирана територия. Вземането на самостоятелни държавнически решения (донякъде) става възможно едва след като Сатурн започва отново да се движи напред (т.е. едва в последните десетилетия). И то тази самостоятелност е с доста уговорки, поради голямата обвързаност на икономиката на Япония с тази на другите западни държави и особено с икономиката на САЩ.

Упражнение 3. Казахме, че всяка Сатурнова статичност е свързана с определена историческа личност, която обръща посоката на държавното управление. В книгата ми „България – прогноза за 21 век“ са описани шестте Сатурнови статичности, които са се случили досега в българската история. Вижте дали можете самостоятелно да свържете всеки един от тези периоди с личността, която се е намирала в центъра на събитията на всяка статичност. Седмата статичност тече в момента и още не е приключила. Според вас кой български държавник ще остане в историята, свързан с нея?

В следващата част продължаваме астрологическия анализ на картата на Япония, вече на базата на конкретни исторически събития.

ПРЕПРАТКИ:

34. JAPAN: “1968”—HISTORY OF A DECADE  by Claudia Derichs. http://www.ghi-dc.org/files/publications/bu_supp/supp006/bus6_089.pdf
35. Tokugava Ienari. http://en.wikipedia.org/wiki/Tokugawa_Ienari
36. Japan400. 400 Years of Japan-British Relations. http://www.uk.emb-japan.go.jp/en/webmagazine/2013/12/400.html
37. The History of Anglo-Japanese Relations. Volume 1: The Political-Diplomatic Dimension, 1600 – 1930. Edited by Ian Nish and Yoichi Kibata. http://www.palgraveconnect.com/pc/histback/browse/inside/inline/9780230598959.pdf?chapterDoi=$%7Bchapter.getDoiWithoutPrefix%28%29%7D
38. Samurai Armour by Victor Bloomfield on November 9, 2013. Exhibit at the Portland Art Museum of Samurai armor from the Ann and Gabriel Barbier-Mueller Collection in Dallas. http://blog.lib.umn.edu/victor/hereandthere/2013/11/samurai-armor.html
39. http://okazaki-kanko.jp/contents/schedule/images/hp.jpg
40. Do You Have Handmade Samurai Armor? This Guy Does by Amy Ratcliffe on MAY 31, 2013 http://fashionablygeek.com/costumes/do-you-have-handmade-samurai-armor-this-guy-does/#Dcihl72YoR7wzjEL.99
41. Разводът Пеевски – Василев. Империята на задкулисието се разпада с обиски, смъртни заплахи и разпити. Димитър Пеев. Капитал. 13 юни 2014. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/06/13/2322765_razvodut_peevski-vasilev/

Зареди статията от тук като pdf:

Tokyo_6