Петър Дънов

Петър Дънов е един от най-извисените духове на нашата епоха. Едно от безобразията на материалистичното ни съвремие се изразява в това, че западната цивилизация практически не знае абсолютно нищо за него. Той и Рудолф Щайнер са двата духовни колоса, на които днешният човек може да се опре, ако желае да получи достоверна и правдива информация за законите в духовния свят. Да се спори кой от двамата е по-голям или по-важен е глупаво и контра-продуктивно. Това е все едно да спорим кое око ни е по-важно – лявото или дясното.

И двамата са живели приблизително по едно и също време. Дейността на единия се  разгръща основно в Германия и в Австрия, а на другия – в България. Във възгледите, които застъпват, няма да намерите принципиални разлики. Разликите са не в истините, които изповядват, а в методите, които използват в своята преподавателска дейност. Щайнер е по-систематизиран, методичен, научно-ориентиран и академичен. Дънов, обратното, е по-доближен до народа, използва прости думи и изрази, разбираеми за всички,  и набляга повече на душата, отколкото на ума. В дейността си Петър Дънов поставя ударението върху движението, танца, музиката и задружния, непретенциозен, духовен, братски начин на живот.  Разликите в подходите на тези двама велики духовни учители са необходими, защото те работят с две различни групи от народи.

Щайнер работи предимно с англосаксонското население на Западна Европа, докато Дънов работи със славянските народи в Източна Европа и по-специално с българския народ. Хората, населяващи Източна и Западна Европа, са устроени по доста различен начин и затова в духовната работа с тях се изискват различни подходи. Колкото и да си говорим за единство и равенство в обединена Европа, в крайна сметка, това си остава една химера, една фикция. Тя няма почти нищо общо с реалностите на живота, а просто обслужва определена политическа поръчка. Крайната ѝ цел е под благовидния предлог за единство и равенство едни народи да заробят други. В известен смисъл народите на Източна и Западна Европа са диаметрално противоположни народностни групи. Те имат различни функции, раждат се с различно светоусещане и са им възложени различни задачи. По същия начин човек се ражда с две ръце, които по рождение не са еднакви. Те са създадени различни от Природата, понеже всяка една от тях изпълнява различни функции.

Тези неща трябва да се отчитат, защото в противен случай и източноевропейските и западноевропейските народи ще преминат през катастрофални изпитания. Опитайте се да вършите с лявата си ръка това, което обикновено вършите с дясната, и сами преценете какво е качеството на свършената работа. Така е и с народите. Всеки народ си има своето предназначение. Тази работа, която е възложена на един народ, не може да бъде свършена от друг. В природата съществува разделение на труда и дума не може да става за каквото и да било химерно равноправие или равнопоставеност. Това е важно да се има предвид, защото колкото по-дълго време живеем с определени заблуди, толкова по-дълго време ще страдаме.  Казано е, че само истината ще ни направи свободни.

В момента англосаксонското население има водеща роля в международната политика, но тук не се отчита следното. Силата на западноевропейските народи е в овладяването на материята. Дейността на тези народи улеснява много живота на човека на земята. Силата на източноевропейските народи се гради върху здравата им връзка с духовните светове и с Бога. Тяхното предназначение е да бъдат духовни водачи на човечеството. През последния един век се направи всичко възможно нещата нарочно да бъдат поставени по такъв начин, че да изглежда все едно, че единствените ценности на човечеството са само тези от материален характер. Това е една огромна лъжа и заблуда, в която хората умишлено бяха вкарани. Именно това позволи на англосаксонските народи да заемат лидерска роля в света. Понеже тяхната сила е в материализма, то когато духовният живот изобщо е премахнат от обществения живот, тогава напълно естествено е тези народи да застанат начело. Така и стана.

Но всичко това е на път да се промени и то в най-скоро време. Смисълът на човешкия живот съвсем не се състои само в това човекът да е добре нахранен, обут и облечен, защото тогава той се превръща в разглезен потребител, който няма ясна цел защо се е появил на тази земя. Материалното задоволяване в разумни граници е необходимо, но е нужно и още едно много важно нещо. Тъкмо духовната съставка е тази, която крещящо липсва в съвременната западна цивилизация, а без този ингредиент цялата им манджа не става за ядене. И на практика тук възниква нуждата от източноевропейските народи, защото само те са в състояние да добавят в гозбата нужните подправки, в нужното количество.

В новата епоха на Водолея е предначертано човечеството да стане в пъти по-духовно, отколкото преди. И поради тази причина сегашната материалистична организация на света неизбежно ще се срине и ще бъде заменена с принципиално нов тип управление. На света ще са нужни нови, духовни лидери, а те просто няма начин как да се родят из средите на англосаксонските народи. Ето защо, през 21. век е отредено водеща роля в света да има славянското население и то главно в лицето на Русия. Бъдещата цивилизация, която ще се формира под ръководната роля на Москва, ще има съвършено друг тип ценностна система от тази, която в момента господства в света. Алчността и желанието за лично облагодетелстване няма да бъдат повече единствената движеща сила в социално-икономическите отношения между хората. Капитализмът няма да изчезне веднага (това ще се случи едва след около век и половина), но неговите основни принципи ще бъдат до голяма степен модифицирани още в близките десетилетия.

През първия етап от бъдещите преобразования държавата ще се намесва много по-енергично в регулирането на редица сфери в обществения живот, като основно ще се ръководи от това какви са обществените нужди, а не какви са домогванията на една или на друга частна корпорация. Ясно е, че когато целият обществен живот е поставен в плоскостта на извличането на максимални частни печалби, то тогава редица обществени сектори се корумпират, деградират или загиват. Най-вече страдат образованието, здравеопазването и пенсионната система, чието предназначение по дефиниция противоречи на капиталистическия принцип за извличане на огромни частни печалби. Но както можем да се убедим от печалния пример на България, не по-малко заплашени от разрушение и разграбване се оказват и енергетиката, транспортът, сферата на изкуството и т.н.

По принцип, за да няма постоянно преливане на средства от държавния джоб в частния (т.е. кражби), може да се тръгне по един от следните възможни пътища:

а.) богатите доброволно даряват една голяма част от състоянието си на държавата (подобно дарителско движение е било масово явление в новоосвободена България по време на Възраждането, но този процес се е обърнал по знак, след като прогресният Юпитер започва да се движи назад в картата на България след 1900 г. )

а.) Насилствено се национализира цялата частна собственост и тя става държавна (това беше опитано в България в периода 1944-1989, но моделът се оказа не съвсем удачен).

б.) Цялата държава трябва да стане частна собственост на един човек или на много малка група от извънредно богати хора (олигарси). Целият български преход от 1989 г. насам е всъщност движение в тази посока.

Тоест, след като вече са опитани първите два варианта, в момента в България се опитват да приложат третия. Когато най-накрая този „преход“ бъде завършен и се определи кои ще са бъдещите олигарси, няма да има повече смисъл едноличният собственик на държавата (супер-олигархът), да краде от нея, защото това е равносилно все едно да краде от самия себе си. Вместо това той ще постави на ключови места в държавното управление свои хора (мини-олигарси), които да отговарят лично за неговата частна собственост в различните региони, отрасли и сфери. Едва тогава в страната ще започне пак да се изгражда, а не да се разгражда и разграбва общото, каквато беше масовата практика през последните 25 години. При този модел държавна собственост де факто няма да има, понеже на хартия всичко ще принадлежи на един-единствен човек. Цялата държава тогава ще е всъщност негова частна собственост.

Но на практика този модел до голяма степен ще наподобява годините на социализма, където цялата собственост беше уж „държавна“, но реално тя си принадлежеше само на един-единствен човек – първия държавен и партиен ръководител, другаря Тодор Живков. Така че в известен смисъл се очаква връщане към този вече изпитан модел, но с някои модификации. Когато той най-накрая се наложи, кражбите в държавата ще бъдат прекратени.

Но най-важното се корени в обстоятелството, че ако начело на такава държава застане човек с духовен уклон, то тогава и духовното развитие на хората ще се превърне в държавен приоритет. Естествено, винаги съществува опасността да се случи и обратното – начело на държавата могат да застанат хора с изключително материалистичен светоглед и тогава цялото население целокупно започва да се спуска в бездната. Всъщност, на това сме свидетели в нашето съвремие.

Противопоставянето на Изтока и Запада не може да се разглежда само в контекста на противопоставянето на Русия и НАТО. Става въпрос за противопоставянето на две цивилизации с две съвършено различни ценностни системи. Това не е нещо ново, тъй като се е извършвало многократно и преди. Знаем и как е завършвало. Следователно знаем и този път как ще завърши. Историята има странното свойство непрекъснато да се повтаря. Формата всеки път е различна, но смисълът и съдържанието на случващото се всеки път са едни и същи.

Духовният план за развитието на човечеството през новата епоха на Водолея съвсем не е задълбочаване на материализма. Точно обратното – планът е да се стъпи върху вече изграденото, но върху него да се надстроят духовността, грижата за другия, колективният живот и братската взаимопомощ (т.е. всички основни християнски ценности). Те трябва да станат основни ръководни принципи на бъдещата държавност.

Така че светът към края на века ще бъде променен из основи. Подобни коренни промени се извършват винаги на границата на смяната на две астрологически епохи. Циклите могат да бъдат изчислени с помощта на астрологията с математическа точност. Те настъпват винаги на всеки 2160 години. Промяната през този век ще бъде точно толкова кардинална, каквато е била и промяната в обществените отношения по време на смяната на предишната епоха. Сравнете например как е изглеждал светът сто години преди раждането на Христос и сто години след смъртта му. Така и сега. Сравнете света с това, което е бил той сто години преди раждането на Петър Дънов с това, което ще бъде той сто години след смъртта му. С други думи, светът ще се промени до неузнаваемост.

Петър Дънов е емблематична фигура на идващото ново време. Както Христос е донесъл със себе си новото учение за епохата на Рибите, така Петър Дънов е донесъл новото учение за епохата на Водолея. Неговата задача се е изразявала в това да подготви българите за важната мисия, която ни предстои, за да може българският народ достойно да изпълни функциите, които са му отредени в бъдещото световно устройство. Може смело да се каже, че България, която е родена под знака на силен Козирог (държавното управление),  е призвана да смени системата и да въведе в държавното управление съвсем различни принципи от тези, които в момента господстват в света. На първо място в държавното управление трябва да залегне принципът на Любовта. Знам, че това през 2015 година може да звучи утопично или дори еретично, но тези, които внимателно наблюдават световните процеси, знаят, че това е истина.

Самият факт, че духовен водач от такъв висок калибър е избрал за своето превъплъщение малката страна България е изключително показателен. На фона на жалкото икономическо състояние на страната в момента е трудно да си представим, че нашата страна има да играе каквато и да била роля в световните политически процеси. А ние говорим тук не само за каквато и да била роля, а за решаваща роля. При това обаче трябва да се помни, че говорим за процеси от духовно, а не от икономическо естество.

Всъщност, идеите за кардинална промяна на системата могат да дойдат само от държава, която в икономическо отношение е стигнала до дъното. Богатите и напълно задоволени във всяко едно отношение държави в никакъв случай не могат и не желаят да променят статуквото. Тях напълно ги устройва съществуващият световен икономически порядък, в който един народ експлоатира останалите и една страна живее на гърба на другите. Затова пък държава, която по никакъв начин не се вписва в планирания бъдещ световен ред, която е оставена на периферията на световното икономическо развитие и е доведена до пълна икономическа разруха е изключително подходящ терен за изпробването на нови, прогресивни модели за бъдещото, по-справедливо държавно устройство. В този смисъл, всичко, което се случва в момента в България, е нужно, логически оправдано и абсолютно необходимо, за да може българите да изпълнят предначертаната им мисия, точно така, както това е било предречено от Петър Дънов още в началото на миналия век.

Учителят е роден на 11 юли (денят на свети Петър) 1864 г. в с. Николаевка, Варненска област. Негов баща е бил свещеникът Константин Дъновски. По това време е имало обичай да се записват имената на новородените в семейната библия. При раждането на сина му Петър, той собственоръчно написва на празна страница в семейната библия следното откровение: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща, да изпроводи в моя дом своя възлюбен Син, като знамение за всеобща радост на родът человечески, за по-добър, по-светъл и правдив живот.”

Във времето, когато се ражда Петър Дънов, България е била все още част от Османската империя. Тя се отделя като самостоятелна държава 14 години по-късно, след приключването на Руско-Турската война (1877-1878). Дъновски е бил първият свещеник във Варна, който е провеждал богослужението на български език. Той също така е участвал в борбата за независима българска църква. Синът му Петър Дънов след Освобождението на България от турско робство завършва Петокласна мъжка гимназия във Варна. През 1886 г. завършва Американското научно-богословско училище в Свищов. После около година преподава в местното училище на с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където прекарва известно време в Методистката теологическа семинария в Медисон, щата Ню Джърси. Завършва образованието си там през май, 1892 г. През септември, същата година е приет в богословския факултет на университета в Бостън. Дипломната му работа е: „Миграцията на немските племена и тяхната християнизация“. Продължава образованието си в медицинския факултет на същия университет и през 1894 г. получава диплома, която му дава правото да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се завръща във Варна. Предлагат му да работи като методистки свещеник, но той отказва. Тогава се проявяват първите му търкания с официалната църква като институция. Става ясно, че на него му е предопределен съвсем различен път на развитие, който не се вписва в стандартните рамки на един обикновен човешки живот. Оттук нататък животът на Петър Дънов може условно да бъде разделен на три основни периода.

1. Първи период. Подготвителен. 1895-1912 г.

През този период той подготвя основите на своето учение, изучава средата, в която живее, и формира основните си възгледи. Занимава се с образователна, научна и организационна дейност, пише книги, чете лекции и участва в създаването на първия център на братството. Повратен момент е създаването през 1897 г. на „Асоциация за повишаване на религиозния дух на българския народ“, членовете на която са и първите му ученици. Сдружението се трансформира във „Веригата“, която от своя страна прераства във „Всемирното бяло братство“. Името е знак за идентификация на всички привърженици и симпатизанти на движението.

Тук трябва да се отбележи, че Бялото братство не принадлежи на физическия свят. Това не е организация, общество или сдружение в тесния смисъл, който се влага в тези думи. Нито пък реално могат да бъдат посочени членове или поддръжници, които формално да бъдат определени като „бели братя“. Бялото братство се състои от същества, които са завършили своето развитие на земята. Братството се оглавява от Исус Христос. Представителите му се въплъщават за определен период от време, за да изпълнят дадена мисия на земята. За тази цел те се нуждаят от помощни органи, които могат да използват във физическия свят. Асоциациите, обществата, веригите и личностите са просто физическите форми, които се използват от Учителя.

Последовател на Бялото братство е всяко едно лице, което някога е следвало Учителя по времето на неговата последна инкарнация, а в наши дни – това са хората, които четат Словото му и се стремят да го следват с делата си. Най-високата позиция, която може да заеме всеки един човек тръгнал по този път, е „ученик“. Дънов дава изрично определение на тези понятия. „Учителят“ и „ученикът“ не са рангове, звания или титли, а просто различни нива на съзнанието.  В братството не съществува йерархия, няма специални тайни посвещения, вътрешни опознавателни знаци, символи, ръкостискания и прочие. Участието в лекциите и събранията е безплатно, а значението на всички външни материални знаци е сведено до минимум. Най-важната задача на Братството е осъществяването на връзка с Христос. Симпатизантът на Бялото братство се превръща в ученик тогава, когато той напълно и безусловно приеме Христос в сърцето и душата си.

Годишните срещи на братството са наречени събори. Първият се е провел през 1900 г. във Варна. На него са присъствали трима ученици. По-късно през 1920-те и през 1930-те години съборите са били посещавани от стотици и хиляди последователи на учението. Те са се провеждали в Бургас, Велико Търново, София и планините Витоша и Рила. От 1901 г. до 1912 г. Учителят пътувал из цяла България, посещавал редица градове и села, като изнасял беседи и провеждал френологични измервания. По този начин той изработил пълна картина от физиологични и психични параметри, чрез които се описвала народопсихологията на поверения му народ – българския. Въвеждал данните в специално отпечатани за тази цел френологични картончета. Според някои източници в картотеката му имало над 5000 такива картончета.

През 1912 г. в с. Арбанаси, в близост до Велико Търново, Дънов пише „Завета на цветните лъчи на светлината“. Тази малка книжка е съставена от определени пасажи от Библията, които са подредени по специален начин така, че всяка глава да се отнася към един от седемте лъчи на светлинния спектър. Тази книжка условно може да се нарече „Третият завет на Новото време”. В нея в синтезиран вид са заложени методите за работа с духовни същества от най-висок порядък. Резултатите от правилната работа с тази книжка могат да бъдат определени като магически. На заглавната страница Учителят записва в закодиран вид следното изречение: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божи, 15 август, Търново, 1912.“

 2. Втори период. Разпространение на учението. 1912 – 1922 г.

През този период Дънов се премества да живее постоянно в столицата София, и около него постепенно се формира кръг от поддръжници. На датата 9 март 1914 (22 март по нов стил) той официално обявява, че е започнала новата епоха на Водолея. От този ден нататък членовете на Бялото братство започват да се обръщат един към друг с християнското обръщение „брат“ и „сестра“. Датата 22 март е обявена от Дънов за национален празник. На 16 март 1914 г. (пак по стар стил) произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човека“, с която слага началото на сериите „Сила и живот“. В тях излага основните принципи на Новото Учение на Бялото Братство. Оттам насетне почти всички негови беседи, разговори и лекции са били стенографирани и издавани в отделни книги. По същия начин са били разпространявани и лекциите на Рудолф Щайнер. През 1917-1918 г. българското правителство интернира Петър Дънов във Варна, под предлог, че подкопавал бойния дух на българските войници. По това време България е била въвлечена в Първата световна война, която завършва с национална катастрофа за страната ни.

3. Трети период. Окултен. 1922 – 1944 г.

На 24 февруари 1922 г. Дънов се завръща в София и открива Школата на Всемирното Бяло Братство, в която създава два класа от ученици – общ окултен клас и специален (младежки) окултен клас. Лекциите продължават ежеседмично в продължение на 22 години до декември 1944 г. Учителят също така продължава да изнася и Неделните си лекции. Някои от тях са били посветени само за жени, други само за мъже. Това се е правело, понеже Учителят е отчитал различните особености във възприятията на мъжете и на жените. Повечето лекции обаче били изнасяни пред смесена публика. Рудолф Щайнер е имал същия подход.

Учителят също така е изнасял и сутрешни беседи, диалози на Рила и на Витоша, като в същото време е провеждал и ежегодните събори на братството. Общо е изнесъл над 6 000 лекции. Около две трети от тях са били стенографирани и издадени. Това е несметно количество от духовни импулси, които Учителят е възприел от духовния свят и е превел за нас на достъпен и разбираем, български език. По време на тази последна фаза на живота му броят на неговите последователи нараства експоненциално. Според някои източници това са били над 40,000 души. Регионални братства са организирани в над 70 града и села. Реално  привържениците на Учителя са били много повече. Без да се обявяват открито, те са работили в царския двор, всред офицерите в армията, като чиновници, служители, работници, селяни и т.н.

През 1927 г. Учителят създава в покрайнините на тогавашна София селището „Изгрева“. Днес това е квартал „Изгрев”. Някои от неговите поддръжници се преместват да живеят при него. Построява се специална сграда за публични изяви там. През 1929 г. той за първи път устройва лагер в Рила, в района на Седемте рилски езера. Алпинизмът и изкачването на високи планински върхове оттогава се превръщат в неразделна част от братския живот и тази традиция е запазена и до днес.

В работата си Учителят включва три нива на съзнанието. Първото обхваща физическия свят – това е материалната форма. Второто е свързано с астралния свят и се изразява в движение. Третото е свързано с менталния свят. Проявява се чрез интуиция, отваряне на канал на мисли, саможертва и радост. Според Дънов, високите планински върхове са проводници на енергиите на менталния свят. В тези места връзката с висшите мисловни сфери се усилва многократно.

Особено свещен е районът около Седемте рилски езера. Тъкмо на това място в България се проектират определени съзвездия от много висок духовен порядък. Хармоничното синтезиране на енергиите на трите свята се постига чрез Паневритмията – специален колективен танц, разработен от Учителя, който зарежда хората с енергия и повишава тяхната духовна сила. След 1934 г. той постепенно започва да комбинира музика, слово и движение. Участниците носят бели дрехи и танцуват боси в кръг. По този начин те установяват връзка с висши духовни светове, които са здраво свързани с българската земя и направляват нейните съдбини. Участването в Паневритмията е мощен лечебен метод, акт на пречистване и разширяване на съзнанието.

Чрез Словото си, Учителят насити българската земя и света с определени импулси, които ще действат през всички етапи на новата епоха на Водолея. Основният предмет на всичките му лекции и беседи е Любовта. Това е изключително важно, понеже в новата епоха, това ще бъде доминиращият принцип, който ще обединява човечеството.

Досега светът е бил повече от „мъжки“ тип – опитвал се е да разреши проблемите и противоречията си чрез брутална сила и водене на множество войни. При този подход на преден план се извикват нуждите на отделния индивид. А когато силният отделен индивид е начело на мултинационална корпорация или на силна държава, то тогава започват да се водят глобални войни и насилието се превръща в държавна политика. Така се стигна до самоубийствената ситуация, при която едни нации се поставят в положението на „господари“, а други – на „роби“. Подобен егоистичен, пирамидален подход е напълно неприемлив за новите условия в епохата на Водолея. Той не само не решава проблемите, нещо повече – той ги умножава и задълбочава. При него, в крайна сметка, се стига до взаимно изтребление.

Поради тази причина бъдещата цивилизация ще бъде предимно от „женски“ тип. Бъдещите поколения ще се опитват да разрешат проблемите си главно чрез повишена интуиция, духовно възприятие и засилена чувствителност. В този смисъл, Любовта е единствената съставка, която може да обедини всички хора от всички националности и да ги спои около обща ценностна система. На правата, свободите и нуждите на отделните индивиди няма да се обръща чак такова голямо внимание, както това се прави днес. Вместо да се възвеличават егоистичните и потребителски нужди на отделния индивид, на дневен ред ще се включат общите нужди, стремежи, желания и потребности на цялото човечество.

Целта ще бъде всички народи на планетата да работят заедно и в синхрон като отделни части на един хармоничен и задружен, цялостен организъм. Любовта ще бъде спойката, която ще свързва отделните части на световния организъм в едно цяло. С други думи, Любовта ще трябва да пропие всички аспекти на социалния и обществен живот – следователно тя неизбежно ще трябва да залегне в абсолютно всички аспекти на държавното управление!

Начинът и методите на тази грандиозна промяна в общественото устройство и в човешкото съзнание са ни дадени в Словото на Учителя – при това на напълно достъпен и разбираем български език. Там са описани всички промени, които ще настъпят на земята и в душевната организация на хората. Остава само да си направим труда да го четем и да го следваме.

В този смисъл въплъщаването на Петър Дънов в началото на епохата на Водолея се приравнява по значимост с въплъщаването на Христос в началото на епохата на Рибите. Както Христос навремето със своето Слово е положил основата на християнството (основното учение в последвалата епоха на Рибите), така Петър Дънов чрез своето Слово полага основата на бъдещото ново учение в настъпващата епоха на Водолея. Ето защо българският език е точно толкова свещен, колкото и останалите езици, на които са дадени предишните учения.

Петър Дънов е знаковата фигура за цялата нова епоха на Водолея точно така, както Христос е знаковата фигура за цялата предишна епоха на Рибите. И точно, както Христос се ражда в правилното време и място, за да даде своето учение, така и Петър Дънов се ражда точно в най-правилното време и на най-правилното място, за да даде своето учение. Между двете учения има огромна приемственост. Точно така има приемственост и между ученията на Новия и на Стария завет. Христос не отрича всичко написано в старите писания, а прави точно обратното – той ги запазва като основа, върху която надгражда своето учение. Така и Дънов надгражда своето учение върху основните християнски принципи. Именно по този начин Дънов изразява Божието откровение за идните времена и за идващата Шеста раса. Без неговото Слово не бихме могли да разберем дълбокия смисъл на промените, които ще настъпят през тази нова епоха. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г., но думите му ще живеят сред нас завинаги.

Части от тази статия са взети от сайта http://www.beinsa-douno.com/biography-of-the-master-beinsa-douno-peter-deunov.html, където можете да намерите още много допълнителна информация за него и за неговото учение.