US танковете в България: “присъствие” или “робство”?

04.07.2015 г.

„При днешното обществено и политическо устройство на човечеството сиромахът е навсякъде роб, а робът навсякъде – сиромах“ – Христо Ботев

България - продава се евтиноПреди няколко дни публикувах статията си „България е вече официално под робство (за трети път)!“. В нея ставаше въпрос за стационарните периоди на планетата Сатурн. Говорихме за това как всеки път, когато тази планета застава статично в астрологическата карта на България, се стига до кардинална криза в държавното управление и до сериозни повратни точки в българската държавност. Такива статичности за цялата история на България е имало общо седем. Те продължават около 20 години и се отбелязват с три години – начало, кулминация и край на статичността. Така например при една от предишните статичности (1005 – 1012 – 1020) България е паднала под Византийско робство, а след това при една от следващите статичности (1384 – 1391 -1399) е паднала под Турско робство.

В статията представих таблица, от която се вижда колко удивително точно съвпадат по дати всички събития, които се разгръщат по време на статичността и които в крайна сметка водят до пълна загуба на национален суверенитет. Защото една държава не пада под робство за един ден. Това е сравнително дълъг процес. Така е било и по времето на Самуил, който е водил продължителни войни с Византия, докато най-накрая Първата българска държава престанала да съществува. Така е станало и втория път, когато едно по едно са падали българските царства (първо София, после Солун, след това Велико Търново и най-накрая Никопол). И всички тези събития са се вписали астрологически съвсем конкретно именно в статичните периоди на планетата Сатурн (която е всъщност и най-важната планета за България).

Същият ТИП процеси се разгръщат и в нашето съвремие, тъй като Сатурн отново е застанал статично от 2005 година насам, а целият процес ще приключи през 2020 г. Казахме, че този процес започна с влизане на България в НАТО през 2004 г., а след това в Европейския съюз през 2007 г. След това последва една верига от събития, които в крайна сметка довеждат до почти пълната загуба на държавния ни суверенитет. Не можем да виним нито една отделна политическа партия за случилото се, тъй като всички участвали в управлението през последните десетилетия със задружни усилия допринесоха това да се случи.

Някои хора обаче се подразниха от използваната в заглавието дума „робство“ и счетоха, че моята цел била да плаша хората и да търся сензации. Това ме амбицира да напиша настоящата статия, за да определим съвсем научно какво е това „робство“ и има ли то почва у нас?

В примера на един отделен човек, той е роб тогава, когато не притежава лична свобода да взима решения относно своята собствена съдба. Неговата воля е изцяло подчинена на волята на неговия господар. В този смисъл господарят може да го накара да работи принудително или да извършва действия, които са против личните интереси на роба, но които принасят полза на господаря. Когато говорим за държави, положението е аналогично, само че там се говори не за свобода на личните действия, а за държавен суверенитет. Ако той е налице, значи народът е свободен да отстоява националните си интереси. Ако суверенитетът не е налице или е частичен, то значи народът се намира под частично или под пълно робство.

В нашето съвремие се наблюдава един нов момент, който в предишните векове или го е нямало, или е бил доста слабо проявен. Става въпрос за това, че националният елит на някаква държава вкупом предава националния суверенитет на собствената си държава, в името на личното облагодетелстване на всеки един представител от този елит. Тогава народът се оказва пак под робство, само че привидно неговата държава уж продължава да съществува.

Този момент е доста опасен, защото се извършва неусетно и до голяма степен незабелязано. Особено в началото, когато в държавата все още има достатъчно богатства и сигурни пилони, на които да стъпи националният суверенитет, една голяма част от народа може и изобщо да не осъзнае какво точно се случва. Но с напредване на времето ситуацията се изостря и тогава, когато кокалът е вече почти оглозган, а разграбването продължава, националното предателство започва да става все по-очевидно.

Така че в наши дни съществува тази определена особеност на нашето съвремие. Държавата продължава да си съществува и на хартия тя продължава да си е суверенна. Само че вече всички я усещат не като майка, а като мащеха. Тя защитава например интересите на имигрантите и на малцинствата, но не и на българските граждани. Получава се интересната ситуация, в която народът е бил неусетно заробен, обаче без обаче видимо поробителите да са ни завладели. Те са направили това чрез подставени лица, марионетки-политици, които са свършили мръсната работа вместо тях. Хем интелигентно, хем чисто, хем демократично. Но на народа от цялата тази работа не му става по-лесно. Защото съгласете се от гледна точка на човека, на него му е все едно кой го е заробил: дали това е неговата собствена държава (която е станала заложник на чужди интереси) или го е заробила „де факто“ някаква чужда държава. В наши дни даже и за държави не става въпрос, а за наддържавни корпоративни, икономически и идеологически организации, които лека-полека отнемат националния суверенитет на държавите.

Когато една държава отнема националния суверенитет на друга по силов начин, има много по-добри шансове за организиране на национално-освободително движение, отколкото ако завладяването се прави чрез подставени, корумпирани лица в управлението. Това е така, защото когато една държава е официално поробена от друга държава, нещата са пределно ясни. Съвсем ясно се очертава образът на врага и на всеки поробен поданик е пределно понятно с кого трябва да се бори. Докато във втория случай нещата са доста по-сложни и робството настъпва без на всеки даже да му е станало ясно, че робството всъщност вече е настъпило. Това е така, защото националната държава уж продължава привидно да си съществува, макар че тя вече реално е превзета отвътре от чужди агенти. Проблемът е, че тези агенти говорят много добре на български език и успиват хората, че ето видите ли, те всъщност живеели вече приобщени в „европейското семейство“ и че благодарение на това у нас вече била настъпила „свободата“ и „демокрацията“. Но нещата реално изобщо не стоят така. Най-трудно се освобождава от оковите си този роб, който наивно продължава да вярва, че е свободен.

Ето Василий II например, идва в България, разбива Самуиловата войска при с. Ключ (естествено вследствие на предателство от българска страна), ослепява 15,000 български войници, на всеки 100 остава един с по едно око да ги води, после превзема царския дворец, отвежда царица Мария в заточение, взема със себе си и царските дъщери, патриарха на България, както и повечето български боляри. След това образува темата България и я включва в пределите на Византия. Какво тук има непонятно? За всички е пределно ясно кой е врагът и с кого трябва да се борят. Именно това позволило на българите след известно време да се вдигнат на въстание и да основат по-късно Втората българска държава.

Когато през 14. век падаме отново под робство, нещата също са пределно ясни. Идват в нашите земи османците, говорят на чужд език, обличат се по съвсем различен начин, изповядват съвършено различна религия от нас, имат съвсем различни обичаи и начин на живот и налагат на раята с огън и меч своята собствена държавност. Какво тук има непонятно? И тук нещата са пределно ясни. За никого не е имало и капка съмнение кои са „те“ и кои сме „ние“ и срещу кого трябва да се борят.

Докато в наши дни нещата са поставени по изключително сложен начин и се прибягва до огромна демагогия, лъжи и измами, така че населението стои омотано в една паяжина от заблуди и не знае на кого да вярва. Уж има някаква опозиция, обаче тя дружно гласува заедно с управляващите за заробването на нацията с 16-милиарден външен дълг. После пак уж едните са против другите, а в крайна сметка в България един след друг пристигат все повече танкове на чужди армии. След което пък ни казват, че видите ли тези танкове всъщност били „наши“. И хората вярват, понеже в правителството уж има българи, а не американци. Да обаче, оказва се, че нещата изобщо не са такива, каквито изглеждат и трябва да се гледа много по-задълбочено. Въпросът стои така: не е важно дали политиците ни умеят да говорят добре на български език или не, важното е дали те защитават българските национални интереси. Тоест стигаме до добре познатата ни максима, завещана ни в Библията: „По делата ще ги познаете.“ Обаче делата на политиците изобщо не говорят в тяхна полза.

Всеки един здравомислещ човек ще ви каже, че когато танкове на чужда армия навлизат на територията на една държава, това си е всъщност окупация или заробване. Спомнете си, че робът няма право на глас, а е длъжен да постъпва при всички обстоятелства, както му нареди господарят. Това може да вреди на интересите на роба, но затова пък обслужва интересите на господаря. Ако американците действително искаха танковете да са „наши“, то тогава те действително щяха да си бъдат наши. Щеше да бъде създадена силна българска армия с български танкове и след това те можеха да бъдат насочвани натам, накъдето диктуват българските национални интереси. Но нашата, национална българска армия беше съвсем съзнателно разбита още от самото начало на статичния период на Сатурн. И това беше направено напълно целенасочено именно от същата тази организация, която днес вкарва у нас своите собствени танкове – а именно от НАТО. Затова трябва дебело да се подчертае, че танковете, които влизат сега на територията на България, изобщо не са наши. Те са натовски. Това са танкове на чужда армия.

В България се изписаха тонове мастило по въпроса за това какво е имало в България след 14. век – турско робство или турско присъствие? След като и този аспект на българската история се опитват да преиначат, значи могат да преиначат абсолютно всичко. И за съжаление все се намират хора да им вярват. Затова нека да зададем и въпроса за танковете по аналогичен начин. Въвеждането на чужди танкове в България „присъствие“ ли е или „робство“?

Отговорът се крие пак в словосъчетанието „национален суверенитет”. Някои казват, че България не била под турско робство, а тогава просто имало някакво си там османско присъствие. Но ключовият въпрос е имала ли е тогава България национален суверенитет или не? Имала ли е България собствена армия, собствени закони, собствени съдилища, собствено правителство, собствени финансови институции и изобщо възможността да провежда независима национална политика? Ако отговорът на всички тези въпроси е „не“, то значи е било робство. А какво е положението днес, когато Сатурн отново е застанал статично и тихомълком през задния двор ни вкарват танковете?

За да отговорим на този въпрос, нека да разгледаме по-подробно какво включва националният суверенитет на една държава. В този смисъл официалните определения, които са дадени в Уикипедия, не ни вършат работа, тъй като всички те звучат много добре на хартия, но съвременните реалности на живота недвусмислено показват, че съвсем не е достатъчно суверенитетът на една държава да се запише на лист хартия, за да стане обективен факт. Например Пуерто Рико и Гватемала могат да се опитват да преговарят със САЩ от позициите си на „суверенни“ държави, но това едва ли някога ще им се удаде.

Затова нека да разгледаме последователно основните пилони, на които се крепи реалният суверенитет на една държава и сами да си направим изводите дали те са налице в нашата съвременна държава или не. За прегледност ще използвам таблица, в която ще разгледам само периодите от Третата българска държава, включващи Княжество България и царство България (1878 – 1944) Народна република България (периода 1944-1989) и съвременната Република България, образувана в началото на т.нар. „преход“ (1989-2015). При добро желание впоследствие тази таблица може да бъде допълнена и с други предишни периоди, например от Първата българска държава преди покръстването, след покръстването, Византийското робство, Втората българска държава или турското робство, за да се види още по-прегледно какъв е бил суверенитетът на държавата ни тогава и какъв е станал той сега. Общият тренд е такъв, че най-голямо количество национален суверенитет сме имали при основаването на Първата българска държава през 680 г., а след това със всяка следваща статичност той постепенно е намалявал все повече, докато се стига накрая до съвременното положение. Но да се концентрираме засега само на последните три периода. Те са дадени в следната таблица.

Показатели за национален суверенитет Княжество България и царство България (1878 – 1944) Народна Република България (1944 – 1989) Република България (1989 – 2015)
Политически суверенитет С решението на Берлинския конгрес от 1878 г. страната ни е обявена за васално княжество на Османската империя. Източна Румелия е обявена за османска провинция с широко самоуправление, но с големи финансови задължения към Високата порта,и без право на собствена външна политика. Пълният суверенитет на България се обявява от цар Фердинанд едва през 1908 г. България притежава ограничен политически суверенитет в рамките на господстващата по онова време социалистическа идеология в страните в Източна Европа. България води своята вътрешна и външна политика в синхрон с официалната идеология на всички страни от източния блок. България притежава ограничен политически суверенитет в рамките на Европейския съюз. Във вътрешната си и във външната си политика България е принудена да се съобразява с Европейското законодателство и с всички европейски директиви.
Правен суверенитет Съединението на България и източна Румелия през 1885 г. не е признато юридически от Великите сили. Турция и Великите сили признават независимостта на България едва през април 1909 г. Едва тогава България става царство, Фердинанд приема титлата „цар на България“ и едва след това България получава пълен международен политически и правен суверенитет. Юридически България е официално призната от международната общност за суверенна държава. Юридически България е официално призната от международната общност за суверенна държава.
Икономически суверенитет България не влиза в задължителни икономически съюзи (т.е. България официално не е задължена да се придържа към някакво международно законодателство, което да задължава страната ни да търгува само с едни държави и да не търгува с други). България притежава ограничен икономически суверенитет в рамките на Съюза за икономическа взаимопомощ (СИВ). Основно цялата външна търговия се води с Русия и със страните от Източна Европа. България,притежава ограничен икономически суверенитет в рамките на Европейското,законодателство. Например, тъй като ЕС наложи ембарго върху търговските,операции с Русия, България е длъжна да го спазва. Също така България беше,принудена да се „откаже“ от строителството на Южен поток и т.н.
Държавни дългове След периода на статичен Юпитер (1894-1905) България взема огромни външни заеми и изпада в силна икономическа зависимост от западноевропейския банково-лихварски капитал. Оттогава тя притежава само ограничен икономически суверенитет, тъй като е принудена да изплаща колосални финансови задължения и лихви, за да обслужва дълговете си. Настанилият се в София представител на френската банка „Париба“ Жорж Буске в годините 1902-1912 има реално по-големи правомощия, отколкото което и да било българско правителство. През по-голямата част от този период, България не е имала външни дългове. Обратното – по думите на Тодор Живков в последното му интервю България е имала 2 милиарда долара натрупан запас, които са били откраднати впоследствие от правителството на Луканов. Не само това, но Луканов обяви, че през 1989 г. България имала натрупан 10-милиарден външен дълг. Живков категорично заявява, че това е лъжа. Ако Живков казва истината, тогава излиза, че всички дългове в България са натрупани след началото на „прехода“. Виж:

последното интервю на Тодор Живков (1).

 Според БНБ в края на април 2015, брутният външен дълг на страната е 75.902 милиарда долара (2). При настоящата икономическа ситуация на страната този дълг няма начин как да бъде изплатен и след 100 години. Икономическото заробване на България с такъв огромен външен дълг оказва пряко влияние върху възможността да се упражнява какъвто и да било национален суверенитет.
Стабилност на банковата система С изключение на голямата финансовата криза, бушувала в периода на статичен Юпитер (1894 – 1905), като цяло банковата ни система е сравнително стабилна през мирно време, като се има в предвид международната обстановка в онези години. Не се създават пирамиди и няма епидемия от фалиращи банки. Като цяло състоянието на банковата система в България през този период не води до заплаха за националния суверенитет. Всички граждани държат спестяванията си в една национална банка – Държавна спестовна каса (ДСК), която се управлява от държавата и е изключително стабилна. В периода 1962 – 1989 цените в България са толкова стабилни, че те са дори гравирани върху самите продукти. 99% от банките в България днес не са български, а чуждестранни. Множество банки фалираха по време на „прехода“, като последният пример е фалитът на КТБ, която беше най-голямата действително българска банка. Според някои версии фалитът на КТБ е бил съзнателно и целенасочено осъществен със прякото съдействие на държавата. Ако това се окаже вярно, то тогава излиза, че самите държавни служители, бидейки подкупени от чужди агенти, сами подкопават суверенитета и националната сигурност на България.
Военен суверенитет През 1880 г. се въвежда всеобща задължителна военна служба. В периода 1878-1885 княжество България разполага с пет бригади. След 1889 г. княжеството разполага с общо 34 полка и пет армии, с обща численост 318,000 души. След Ньойския мирен договор от 1919 г. числеността на армията е драстично намалена и е сведена до 33,000 души. Постепенно тя се увеличава и към края на Втората световна война достига 450,000 души. България е член на Варшавския договор и има ограничен военен суверенитет в рамките на този военен съюз. България разполага със солидна армия от 200,000 души, задължителна наборна служба и внушително въоръжение във всички родове войски, авиация, артилерия, флот и сухопътна армия. България е член на НАТО и има ограничен военен суверенитет в рамките на алианса. България практически не разполага с боеспособна армия и има по-скоро символично въоръжение. Предвижда се в скоро време армията ни да бъде сведена до 27,000 души.
Охрана на държавните граници Създава се най-строга охрана на държавните граници. Първият пограничен батальон е създаден през 1880 г. След 1895 г. пограничната стража преминава в подчинение на Военното министерство. Статутът на пограничните постове се определя като равен на предните постове по време на война. След 1909 г. се назначават специални погранични роти. След 1912-1918 ротите се превръщат в дружини. След 1923 г. в сила влиза Законът за войската и пограничната стража, според който се създават 8 погранични сектора, всеки със свой щаб, погранични участъци и картечен взвод. Въвежда се желязна охрана на държавните граници, особено на гръцката и на турската. В приграничните територии се пътува само с открит лист. Незаконното прекосяване на държавната граница носи потенциален риск за живота и е практически сведено до нула. Стотици хиляди нелегални имигранти (в това число бременни жени и деца) непрекъснато прекосяват държавната ни граница и продължават да го правят. Тези хора се заселват на наша територия, раждат тук деца и не след дълго ще започнат да претендират за българско гражданство, след което ще се превърнат в гласоподаватели и по „законен“ начин скоро след това ще могат да претендират за отцепване на български територии. Тяхното безконтролно пропускане на наша територия се явява пряка заплаха за националната ни сигурност.
Съдебна система и престъпност Търновската конституция отстоява принципа за разделение на властите. В чл.13 се определя, че съдебната власт принадлежи на съдебните лица и места, действащи от името на Княза. Спазват се следнитe принципи – принцип на законност, принцип на равенство пред законите, никой не може да се наказва без съд и присъда и принцип на законоустановеност на наказанието. Военните и религиозните съдилища имат специален статут Престъпността в НРБ беше изключително ниска. Законите бяха приведени в съответствие с господстващата по това време в цяла източна Европа марксистко-ленинска идеология. Почти нямаше незаловени и неосъдени престъпници. Равенството пред закона успяваха да заобиколят донякъде само немногочислените представители на номенклатурата и техните деца, роднини и т.н. Престъпността в България е много висока. Битовата престъпност е достигнала колосални размери. Много престъпници са на свобода. Хиляди не са осъдени или са пуснати под гаранция, а после са изчезнали. Много мафиоти са практически недосегаеми. Когато възникне спор между българин и представител на малцинствата, полицията и прокуратурата почти винаги защитава малцинствата. Държавата вместо „майка“ се е превърнала в „мащеха“ за етническите българи. Не може да се говори за национална сигурност и национален суверенитет, когато тези понятия са подкопани отвътре и гражданите се чувстват незащитени и обезправени в собствената си държава.
Енергетика Първата ТЕЦ е пусната в експлоатация през 1899 г. в гр. Перник. През 1900 г. е пусната първата ВЕЦ в Панчарево. До 1944 г. са построени общо 117 малки местни електроцентрали с годишно производство от 310,000 МВтч. АЕЦ Козлодуй и другите държавни електроцентрали произвеждаха достатъчно количество евтина електроенергия, която обезпечаваше нуждите на промишлеността и битовия сектор. През 1982 г. страната произвежда 40,135,000 МВтч. електроенергия. Енергетиката е много важен пилон за суверенитета на една държава и на нея беше обръщано първостепенно внимание. Затворени бяха атомните реактори в Козлодуй, а в същото време плащаме огромни пари за американски ТЕЦове, които даже не произвеждат нищо. Електропреносната мрежа беше дадена на чужди концесионери, което допълнително изсмуква парите на народа и бизнеса. Поради тази причина дори и производството на енергия да расте, цените на електронергията продължават да нарастват, което подкопава стабилността на държавното управление.
Нефт, газ, природни ресурси През 1933 г. Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват „Първа българска петролна индустрия“ Всички природни ресурси (като нефт, газ и прочие) бяха доставяни от СССР по много ниски цени. Цената на нафтата например беше 0,04 лв на литър. Хората се отопляваха масово през зимата с нафтови печки. Проблемът с природните ресурси стои съвсем остро, тъй като ни забраниха да строим Южен поток, а в същото време друга евтина алтернатива няма. Цената на горивата расте. Не може една държава да има национална сигурност, без да има енергийна сигурност.
Образование През 1923 г. се въвежда задължително образование до осми клас. Образованието възпитава децата в патриотичен дух. Има въведени и задължителни предмети по вероучение. Образованието, историята и религията са основни пилони на държавния суверенитет. В училищата децата се възпитаваха в патриотичен дух, като в същото време бяха създадени всички условия за добро развитие и на малцинствата. Нивото на образованието беше изключително високо. Поради политкоректност, българската история се преподава на децата по изкривен и изопачен начин. Децата се възпитават във фалшиви ценности. Нивото на образованието е много ниско и продължава стремглаво да пада.
Медицинско обслужване Първото висше медицинско училище у нас е Медицинският факултет, разкрит към Софийския университет през 1918 г. –непосредствено след Втората национална катастрофа. Тогава в страната работят около 150 български лекари, завършили медицина в чужбина. На всички граждани в НРБ беше осигурено безплатно медицинско обслужване, безплатни санаториуми и безплатни почивни бази чрез предприятията по месторабота. Почти всички здравни и социални придобивки бяха ликвидирани. Здравната каса непрекъснато бива източвана и в резултат на това хората уж се осигуряват, но като дойде време да ползват здравните си осигуровки им се налага да си плащат отново. Сега усилено се говори и за приватизация на медицинските заведения, което означава, че медицинското обслужване може да стане достъпно само за богатите хора.
Емиграция Емиграцията през този период не е отвътре навън, а обратното – отвън навътре. През 1918-1925 в България се завръщат над 100,000 македонски българи от Егейска Македония и Тракия. След загубата на Северна Добруджа в страната ни се завръщат 250,000 български имигранти. През 1926 г. България взема бежански заем, за да може да ги подпомогне. Процентът на емигриралите зад граница българи беше сравнително нисък, тъй като границите се охраняваха изключително твърдо както на влизане, така и на излизане. Данните за емигриралите българи по време на „прехода“ се движат между 2 и 3 милиона души, което е равносилно на Трета национална катастрофа. Как може да се изгражда една суверенна държава, когато тя самата прокужда своето собствено население зад граница?
Промишлено производство и селско стопанство През 1921 г. в царство България има 1544 промишлени предприятия с общо 55,000 работници. През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия. През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9%. През 1939 г. доходът в земеделието нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв. на ден, средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв. на месец. В страната бяха създадени и работеха десетки хиляди печеливши промишлени предприятия. Селското стопанство обезпечаваше не само страната, но и изнасяхме огромна част от селскостопанската си продукция за руския пазар. Изградени са хиляди нови промишлени заводи в енергетиката, черната металургия, цветната металургия, нефтохимическата промишленост, машиностроителната промишленост, химическата промишленост и други. Изградени са цели нови градове, които обслужват промишлеността, като например Димитровград, Рудозем, Мадан и др. Всички промишлени предприятия бяха приватизирани на безценица и впоследствие повечето от тях бяха съсипани. Селското стопанство също е в разруха.
Раждаемост и етнически въпрос През 1900 г. раждаемостта в България е 42.2 ‰, през 1934 г. тя е 30.1 ‰, през 1939 г. – 21.4 ‰. Респективно естествения прираст на населението (т.е. като се вземе предвид и смъртността),е следният: през 1900 г. +19.7‰, през 1934 г.+16.0‰, през 1939 г. +8.0‰. През 1970 г. раждаемостта в България е 16.3‰, а естественият прираст е +7.2‰.,През 1985 г. раждаемостта в България е 13.3‰, а естественият прираст е+1.3‰.,Държавата полагаше много усилия във всяко едно семейство да има по три деца. Съществуваха немалки по размер майчински помощи, а също така бяха предвидени многогодишни отпуски по майчинство, които поощряваха раждаемостта. През 2012,г. раждаемостта в България е 9.5‰, а естественият прираст през последните 25,години е стабилно отрицателен и се движи между -5‰ и -7‰. През 2012 г. той е -5.5‰.Няма статистика колко от родените деца са етнически българчета и колко от тях принадлежат към малцинствата. Суверенна,българска държава може да съществува само ако в нея живеят българи. Ако българите се изселват, останалите в страната българи не раждат, а раждат само малцинствата, то е ясно, че ако нищо не се направи по въпроса, то в най-близко бъдеще тази „суверенна“ българска държава просто ще изчезне демографски.
Корумпираност на политиците (предателство на

националните интереси)

 На мен лично не са ми известни данни за

предателство и корумпираност на политици по време на царска България. Доколкото знам, предателството е било престъпление от висш порядък и просто се е наказвало с разстрел. За най-висш патриотичен дълг се е считало служенето на Царя и на Отечеството.

 Дори и да е имало някакви отделни случаи на предателство към българската държава, към действията на подобни хора са се отнасяли с изключителна сериозност и твърдост. Общият морал в държавата по това време е, че подобен род действия са престъпления от най-висок порядък. Единствено

само политическите имигранти зад граница са били финансирани от съответните чужди държави и при добро желание са могли сравнително необезпокоявано да подкопават българската държавност отвън.

 Корумпираността и продажността на политиците е масово явление. Общият морал в държавата е, че това е напълно нормално явление и че е в реда на нещата да се предават националните интереси, за сметка на личните. При това трендът в нашето съвремие е, че колосалната част от подкопаването на националните интереси се прави отвътре, а не отвън.
Наличие на партии , сформирани на етническа или на верска основа в политическия живот на страната (пета колона) Създаването на етнически партии в царска България е нещо немислимо. Това е просто един абсурд. След деветоюнският преврат през 1923 г. редица политически партии изобщо са забранени със Закона за защита на държавата (1924). Под него попада и БКП. Счита се, че действието на тези партии действа подривно по отношение на държавната власт и суверенитет. Забранява се всякакво изповядване на идеология, чуждестранни връзки и помагачество. Единствената партия, в ръцете на която е съсредоточена цялата власт е Българската комунистическа партия (БКП). Наличието на каквито и да било други партии, официални или неофициални е просто немислимо. Движението за права и свободи се легитимира с решение на Конституционния съд от април 1992г., което обаче е подписано с особено мнение от 6 съдии (от общо 12), а един е отсъствал по болест. В този смисъл някои все още оспорват легитимността на тази партия и спорят дали тя е „етническа“

или не. Документът е изтрит от сайта на Конституционния съд, но все още можете да го намерите тук. (3)
Наличие на неправителствени организации (НПО) Не ми е известно в България да се съществували подобен род организации по това време. НПО организациите започват да възникват в България едва по времето на „демокрацията“. Създаването на подобни организации в България по това време е просто немислимо, тъй като добре се знае, че макар и непряко, те все пак оказват съществено влияние върху държавната политика и подкопават националния суверенитет. В България към края на 2012 г. има регистрирани над 35,000 неправителствени организации (НПО). Те са с 1850 повече, отколкото са били през 2011 г (ръст от 5.5% за една година). (4)
Индекс на човешко развитие на ООН Този индекс се въвежда едва през 1990 г. затова за предишните периоди няма данни. През,1990 г. България е на 27-мо място в света. Пред нас са само СССР (на 26-то,място) и Чехословакия (на 25-то място). Останалите страни напред в класацията,са Япония, Швеция, Канада, Австралия, САЩ и т.н. През,2013 г. България е на 57-мо място в света. Пред нас се нареждат следните страни (тяхното място в класацията е дадено в скобките): Румъния (56), Русия,(55), Черна гора (52), Беларус (50), Литва (41), Латвия (44), Хърватия (47),,Полша (39), Унгария, Естония (33), Гърция (29), Чехия (28), Словения (21) и,т.н.

Предполагам, че има и още много области, които могат да се включат в тази таблица, но засега и тези ще ни свършат работа. На базата на това сравнение какви изводи можем да си направим като здравомислещи хора? България суверенна държава ли е или не? Увеличил ли се е националният ни суверенитет по време на „прехода“ в сравнение с периода на съществуването на Народна република България или обратното – драстично е намалял? Кога България е била по-свободна да взема решения, преди или сега? Ако приемем, че националният ни суверенитет драстично е паднал през последните 25 години, то тогава следва и да признаем обективната истина, която никой политик не желае да изкаже на глас – а именно, че сега българската нация е неимоверно повече заробена, откогато и да било в историята на Третата българска държава. В този смисъл предишната ми статия е озаглавена съвсем правилно – България е вече официално под робство (за трети път)!

ПРЕПРАТКИ:
1. Последното интервю на Тодор Живков. http://lubomirtchervenkov.blogspot.com.au/2015/03/blog-post.html
2. БНБ. Брутен външен дълг, април 2015 г.http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/201504_s_ged_press_a1_bg.pdf
3. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдиите Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев по к.д. № 1/91 г.http://www.bgpatriot.com/resources/KD1_1991_OsobenoMnenie.htm
4. USAID. Индекс за устойчивост на НПО в България, юни 2013.http://www.bcnl.org/uploadfiles/documents/news_docs/bulgaria.pdf