За и против електронното гласуване

08.10.2015 г.

На 25 октомври 2015 г. българските гласоподаватели ще имат правото да отговорят с „да“ или „не“ на следния въпрос: „Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“ Всички знаем, че това далеч не е най-важният въпрос за нацията ни в момента. Къде-къде по важни са например въпросите: „Да остане ли България страна-членка на НАТО?“ или „Да продължи ли България да бъде страна-членка на ЕС?“ или дори „Подкрепяте ли отменянето на икономическите санкции на България срещу Русия и подаването на молба за влизането на България в Евразийския съюз?“ Ето това са действително важните въпроси, по които точно сега би трябвало да се проведе референдум. Ако бяхме действително демократична държава, именно по този тип въпроси трябваше да се води дискусия в парламента и да се допитват политиците до мнението на народа. Но ние не сме демократична държава. Реално положението в България по-скоро наподобява мутренско-олигархичен деспотизъм и затова задаването на подобен род въпроси на референдум на този етап, при този род правителства, които се сменят през последните 26 години е просто немислимо.

Същите тези правителства, когато вземаха решенията за НАТО през 2004 г. и за ЕС през 2007 г. „забравиха“ да питат народа за мнението му по тези важни въпроси. Решенията тогава бяха спуснати отгоре и с това се сложи точка. Тези решения се взеха от една шепа хора, а в момента ние всички трябва да понасяме последствията. Съвсем ясно е, че в наши дни е нереалистично да очакваме от ястреба-американофил Плевнелиев (за когото има нарастващи съмнения за национално предателство), да постави на обсъждане пред нацията действително важните за българите въпроси. Вместо това по негово предложение ще ни питат какво е нашето мнение за електронното гласуване. Но и за това благодарим все пак. Тъй като така или иначе референдумите са скъпо занятие, пък и до мнението на хората както се е видяло не се допитват често, според мен би било глупаво да бойкотираме така предоставилата ни се възможност. Вместо това би трябвало да направим всичко възможно да използваме този шанс да кажем на управляващите какво е нашето мнение по въпроса. Като не ни дават възможност да се изкажем по най-съществените въпроси, поне да им кажем какво мислим по по-малко съществените. Пак е по-добре, отколкото нищо.

В медийното пространство вече бяха озвучени някои от аргументите „за“ и „против“. Постарах се да събера по-важните от тях и ги систематизирах в следната таблица:

И с невъоръжен поглед се вижда, че един човек със средна компютърна грамотност може да обори веднага половината аргументи в колонката „ПРОТИВ“. А един инженер и един IT специалист може да ги обори несъмнено всичките. Стига естествено да разговаря с аудитория, която да се намира на неговото ниво и да може да разбира техническия език, на който той е свикнал да се изразява. Проблемът обаче се състои в това, че политиците ни като цяло имат доста ниска компютърна грамотност, а за съжаление именно те са тези, които формират общественото мнение чрез медиите. От всички изказвания, които чух в подкрепа на аргументите „против“ най-смехотворни ми се видяха тези, където се споменава тезата с купуването на IP адреси. Едва ли не словосъчетанието „IP адрес“ се е превърнало вече в някаква магическа мантра и всеки политик, който я произнесе, едва ли не изглежда вече много начетен и компетентен в областта на компютърните технологии.

Нека да разясним следното. Всеки път, когато вие се свързвате в интернет, вашият доставчик (например　Blizoo, BGLan, Bulsatcom или който и да било друг доставчик) ви дава един определен виртуален номер, който се нарича IP адрес. Останалите потребители на интернет ви изпращат информация чрез него, за да не стане грешка. В този смисъл IP адресът е нещо като телефонен номер. За да предадете някаква информация на някакъв определен човек вие му звъните на неговия телефонен номер. Защото ако се обадите на грешен номер, информацията ви може да попадне на друг човек. Така и при IP адресите. Те са въведени, за да не стават такива грешки.

Но има някои съществени различия. Първо, чрез IP адреса отсрещната страна не може да идентифицира самия човек, като име, адрес и т.н. Най-много по IP адреса може да се разбере кой е интернет доставчика на въпросния човек, държавата в която той се намира и при добро желание най-много може да се уточни и района (например „Люлин“ или „Дружба“). А често и районът не може лесно да се идентифицира, а само градът. Останалите данни са защитени. Освен това IP адресът не е нещо постоянно. Доставчиците често използват така наречените динамични IP адреси. Така че ако изключите захранването на компютъра и модема си, а след това да речем след половин час ги включите отново и пак се свържете към своя доставчик, шансовете са на страната на това, че вече ще имате различен IP адрес. Така че за разлика от телефонния ви номер, IP адресът не е нещо постоянно, а може се променя при всяко следващо свързване с интернет доставчика ви. В този смисъл да се говори за купуване и продаване на IP адреси е просто смехотворно. То ще ви свърши точно толкова работа, колкото и купуването и продаването на телефонни номера по време на избори. Защото вие сами разбирате, че важни са не самите телефонни номера, а човекът, който стои зад въпросния телефонен номер. Именно човекът решава как и за кого ще гласува. Телефонният му номер не решава тези неща вместо него.
Освен това има големи опасения, че електронното гласуване ще предизвика увеличение на корпоративния и купения вот, но вярно е всъщност точно обратното. Корпоративният и купеният вот зависят ИЗЦЯЛО САМО от хартиените бюлетини. Защо това е така? Защото вашият бос или човекът, който ви принуждава по един или друг начин да гласувате за него не е в състояние да следи електронния ви вот. Той може само да проследи и да манипулира това, което е записано на хартиен носител. Да предположим например, че в денят на изборите някакъв бос събере в кабинета си всички негови служители и ги принуди по команда да гласуват в негово присъствие за определен човек. Да, обаче веднага след като се върнат в къщи, първото нещо, което тези хора ще направят е да седнат пред компютрите си да гласуват отново. При електронния вот може да се гласува многократно, като се зачита единствено само последният вот. Така че по този начин цялата тази операция с принудителното гласуване става напълно безсмислена. Още повече кой бос ще събере целия си колектив в неделя и ще ги държи в офиса си до самия край на изборите? А дори и да го направи, достатъчно е човек да отиде до тоалетната например и да гласува оттам чрез мобилния си телефон. Изобщо възможности за манипулации при електронния вот има много по-малко, отколкото при хартиения носител.

Същото се отнася и до циганските барони, местните феодали и прочие местни величия. Не надценявайте тези хора и не си мислете, че те могат да „надцакат“ българския компютърен гений. Тези хора са в основата си с доста примитивно, практическо мислене. Те не мислят в абстрактни понятия като програмистите. Те са се специализирали до съвършенство в различните видове шмекерлъци и тарикатстване чрез хартиен носител, но техните интелектуални възможности в повечето случаи просто не им позволяват да манипулират електронния вот на хората. Те просто не разбират тази технология. Те се плашат от нея. В най-добрия за тях случай те ще трябва да платят на някой компютърен специалист, да направи машинацията вместо тях. Но така е пак по-добре, защото при електронните шмекерлъци винаги остават някакви следи, които могат да бъдат проследени след това.

Каза ни се също така, че масово от Турция щели да гласуват десетки хиляди хора, като естествено повечето от техните гласове щели да отидат за ДПС. Това може и да е така, но тогава масово от чужбина ще гласуват също така и „красивите“, „умните“ и „образованите“ българи. Тези хора бяха масово и последователно прокуждани от родината си (не без участието на същото това ДПС), което в явна или тайна коалиция с всички антибългарски правителства, управлявали България през последните 26 години доведоха страната ни до жалкото положение, в която се намира тя в момента. А като се има предвид, че зад граница живеят около 2 милиона етнически българи, то техният вот на фона на останалите в България реално около 5 милиона съвсем не е маловажен. В този смисъл евентуалното прибавяне на около 2 милиона етнически българи към гласоподавателите е много по-съществено, отколкото евентуалното увеличение на „турския“ вот за ДПС с около 30-50 хиляди.
И изобщо колкото повече време минава, толкова повече мнението на етническите българи, които живеят зад граница ще става все по-значимо. Защото реалностите на живота са такива, че пенсионерите постепенно ще си отиват с всяка измината година. Именно те са хората, които не гласуват електронно. Но имигрантите и техните деца (ако им се даде възможност), все по-активно ще се включват в управлението на България. А тези хора обикновено са добре обезпечени материално. Техният вот не може да бъде купен за жълти стотинки. Излиза, че кандидатите за управляващи в България ще трябва да започнат да предлагат идеи, с които действително да запалят сърцата на тези хора. Управляващите ще трябва все повече и повече да са честни по отношение на избирателите. За в бъдеще по отношение на тях ще има все по-малка толерантност при разминаване на думи и дела. Защото за в бъдеще референдумите ще станат обичайна, повсеместна и ежедневна практика. Чрез нея всеки един политик все по-лесно ще може да бъде изритан извън управлението, ако не заслужава да се намира в него. Методите на лъжите, сопите, тоягите и кебапчетата безвъзвратно си отиват.

Но те не си отиват, понеже идва електронното гласуване. Те си отиват, понеже се променя съзнанието на хората. Трябва да се постави конят пред каруцата. Първо се променя съзнанието на хората, а като следствие на това се появяват технологии, които отразяват по осъвременен начин вече промененото съзнание на хората. Винаги първо се променя съзнанието, а след това се променя и материалната действителност. Затова някои етноси прогресират (понеже се променя тяхното съзнание), а други етноси имат проблем с този прогрес (понеже тяхното съзнание си е останало същото и затова те не могат да се справят с технологиите). Съзнанието на някои етноси си е останало на същото ниво, на което то се е намирало например през 12 век. Вече става все по-очевидно за всички, че съзнанието на българския етнос с всяка измината година нараства все повече. Каквото и да си говорим, българският етнос е започнал да се събужда. И този процес е невъзможно да бъде спрян. Той тепърва ще набира все по-голяма сила и скорост. И именно поради тази причина, че българският народ започва да се събужда, при етническите българи вече възниква необходимостта от електронно гласуване. А при някои други етноси, като циганският етнос например, съзнанието си е останало на същото ниво каквото е било то преди много векове. И именно поради това този етнос най-вероятно ще има проблем с електронното гласуване.

Но не става въпрос само за циганите. Много други етноси ще имат голям проблем да се впишат в новата епоха на Водолея. Защото тяхната народопсихология не позволява промяна. Те са прекалено фиксирани в своите убеждения. Техният начин на възприятия не се променя с времето. В това се състои огромният им проблем. Става въпрос например за редица етноси, които живеят в арабските страни, или са разпръснати по целия африкански континент, както и тези етноси, които населяват части на югозападна Азия (страни като Афганистан, Пакистан и т.н.). Само след няколко века светът ще се изправи пред този много сериозен глобален проблем, защото някои етноси са готови за глобалната промяна, която неминуемо настъпва, а други не са. И колкото повече време минава, толкова повече този проблем ще се задълбочава. Докато се стигне до същата тази ситуация, която е добре описана в романите на братя Стругацки като „прогресорство“. Там напредналите космонавти се опитват да цивилизоват местните туземци, населяващи далечни планети. Това не се получава, защото няма начин как местните хора да прескачат по три-четири стъпала нагоре по еволюционната стълбица. Това няма как да се случи. Още повече ако те самите нямат желание това да се случи. Затова те са обречени един вид да изпаднат от световната еволюция и да се развиват по свой много бавен път на развитие, доколкото това е възможно.

Така че за в бъдеще неминуемо ще станем свидетели на едно разделение на хората, точно така както го е предрекъл основателят на духовната наука Рудолф Щайнер навремето. Разделението ще е на основа: „степен на съзнанието“. Една част от хората ще развият супер-съзнание и ще станат нещо като супер-хора. За тях материалният живот няма да е изпълнен със много смисъл. Техният взор ще се насочи основно към духовните светове. А другата (доста по-многобройна) част от хората ще останат приковани на тази степен на съзнание, на която се намират в момента. Те ще се интересуват преди всичко от задоволяване на сексуалните си нагони, ядене, пиене, работа и т.н. И между тези две групи от хора ще зейне непреодолима яма, точно така както днес между хората и животните има непреодолими различия, или между хората и растенията или между хората и минералите. Или както е казано в Библията, ще настъпи времето да се отдели зърното от плявата.

Всъщност това време вече е дошло. Вече са налице първите признаци за това разделение. Най-общо можем да кажем, че едни етноси са вече дотолкова напред в своето развитие, че говорят за повсеместно национално електронно гласуване, независимо от това в коя точка на планетата се намират и искат да работят заедно за процъфтяването на своята цивилизационна идентичност. А други етноси в същото това време, в следствие на своите религиозни, национални и етнически особености взривяват паметници на културата, режат глави на „неправоверни“ и водят същият начин на живот, какъвто са водели техните предци през 12 век. Тези различия няма как да се преодолеят.
Каза ни се също така, че сега не било дошло още времето българите да имат електронно гласуване, но истината изобщо не е такава. Именно сега е правилното време. Дори само след 1-2 години може да е станало прекалено късно. Не забравяйте, че докато на власт са същите тези хора, които управляват България вече 26 години и за минута не е отминала опасността от някаква още по-голяма национална катастрофа. В сравнение с нея всичко което се е случило досега може да ни се види като детска приказка. Виждаме какво става. Огромни външни дългове, все по-малко инвестиции, все по-голяма мизерия, все повече и повече американско оръжие на българска земя, все по-неистова антируска пропаганда и т.н. Държавата ни реално се намира в колапс и няма съпротивителни сили да се защити, в случай че към нас се предявят претенции отвън или отвътре. То и електронното гласуване не е гарант, че при сегашното управление някой ще се вслуша в гласа на народа, но все пак повече шансове това да се случи има тогава, когато такава възможност е предоставена. Иначе ако няма електронно гласуване, то такава възможност с достатъчна представителност изобщо няма.

Втълпява ни се, че електронното гласуване щяло да компрометира тайната на вота. Това е точно толкова вярно, колкото е вярно, че банкирането по електронен път компрометира тайната на вашите банкови вложения. Вие сами виждате, че при спазване на всички правила за сигурност и безопасност, електронното банкиране е даже по-сигурно и по-безопасно, отколкото ходенето из целия град с големи суми пари в брой и разплащането на каса. Вотът можел да се манипулира. Колкото парите ви в банката могат да бъдат манипулирани, толкова и гласът ви по електронен път може да бъде манипулиран. Технологията е принципиално същата. Електронният вот можел да бъде преброяван неправилно. Всъщност дори и сега гласуването в България е полу-електронно. Резултатите от комисиите се вкарват в компютър и там се сумират. И почти във всички случаи досега манипулации при електронното броене не са открити. Открити са само манипулации в секциите, където се работи с хартиените бюлетини.

Чрез електронното гласуване можело да бъде компрометирана тайната на вота. Че тя и сега може да бъде компрометирана. Особено в малките населени места това се прави най-редовно. И никакви тъмни стаички не могат да спасят положението. В този смисъл гласуването от къщи по електронен начин е много по-сигурно, отколкото разходката до местната секция под зоркото наблюдение на местните величия. И изобщо по принцип не съществува технология, която да е 100% защитена. Както и не съществува гласуване с хартиени бюлетини, което да е 100% защитено от измами. В случая определящото е не технологията, а човекът. Съвременната технология само помага на напредналия човек да участва в политическия процес по-активно. Нищо повече. Самата технология не може да измени същността на човека. Тя може само да му помогне в неговия стремеж за по-голямо участие в политическия живот на страната.

Например, преди около 20 години, когато все още компютрите не бяха широко разпространени имаше две категории хора в България – такива, които обичаха да четат книги и такива, които не обичаха да правят това. Ученолюбивата част се редеше на дълги опашки пред книжарниците, ходеше редовно по библиотеките и изобщо търсеше всяка възможност да намери и да прочете някоя хубава книга. Останалите хора се интересуваха основно за това какво да ядат, какво да пият, как да си купят нова кола, нов телевизор и т.н. Какво се промени сега, след 20 години? Пак има две категории хора. Едната пак обича да чете и прави това активно по интернет. Тези хора се радват на технологиите, понеже те им дават възможност много по-бързо да намират книгите и статиите, които търсят. Посредством тях те могат да свалят електронни книги и вече не им се налага да пътуват до библиотеките и да се ровят в прашните каталози. Но принципно нищо не се промени по своята същност. Както и преди съществуваха ученолюбиви хора, така ги има и сега. Просто новите технологии им предоставят нови, още по-големи възможности. И благодарение на новите технологии те могат да израстват и да се развиват по-бързо, отколкото преди.

Другата категория също е налице. Те както са си живели преди, така го правят и сега. Наличието на компютри не ги е направило по-ученолюбиви, по-мъдри и по-знаещи. Цялото море от полезна информация се намира буквално под носа им в интернет, но те не го търсят, те не го забелязват, за тях все едно, че тези знания ги няма. Те използват интернет само за да пазаруват онлайн, да намират евтини стоки на добри цени, да следят движението на парите си в банката и да удовлетворяват някои други свои потребности, за които няма нужда да се разпростираме тук. Няма да видите този тип хора да си губят времето в четене на разни електронни книги, електронни статии и прочие „глупости“. Така че, както виждате определящото не е самата интернет технология. Определящото е човекът, който ползва тази интернет технология. Самата технология предоставя еднакви възможности на всички хора, но те я ползват според достигнатата от тях степен на съзнание. Определящото е нивото на съзнанието на конкретния потребител. Съзнанието на човека е първичното. Степента на ползване на технологията е вторичното.

Каза ни се също така, че много малко страни по света били въвели електронното гласуване. А защо ние винаги трябва да се водим по акъла на другите страни? Ние свой акъл нямаме ли? С какво ние сме по-лоши от останалите? Ако става за въпрос, то IQ-то на българите е далеч по-високо от това на американци, англичани или германци взети заедно. Това, че през вековете тези нации по едни или по други начини са заграбили огромно количество пари и ресурси от други нации и народи не ги прави с нещо по-велики в очите на Бога. Светът е видял много империи, които са били много богати и са грабели от съседните народи, а след това тези същите богати империи са се разпаднали без следа. И с днешните империи пак така ще се случи. А от българският етнос само е вземано. Ние никога не сме грабели чуждото. Според мен това е и една от основните причини, поради която нашият етнос винаги и при всички обстоятелства е оцелявал. Затова не бива да се водим по ума на чуждите нации, където единственото мерило са само парите и други морални норми не съществуват. Ние трябва да се водим по нашите собствени морални норми и убеждения.
Това са правили нашите предци в миналото, това трябва да правим и ние днес. Светите братя Кирил и Методий не са чакали първо германците, французите и англичаните да си създадат своя азбука и едва след това да създадат славянската писменост. Вместо това те са създали нещо прогресивно, далеч преди западните народи да осъзнаят необходимостта да се направи нещо подобно. И такива нововъведения са се правили в България многократно. Да не говорим за богомилите и т.н. И сега пак така ще стане. Ние сме тези, които ще учим за в бъдеще западните народи на демокрация, а не обратното. И това ще стане именно на основата на електронните технологии.

Астрологичната карта на България говори, че българите имат много големи заложби и способности в областта на електронните технологии. В българската астрологична карта Слънцето и Уран се намират в изключително близък съвпад – разстоянието между тях е едва 0°42′, тоест няма дори и един градус от зодиака. И в картата на руския етнос се наблюдава нещо подобно, но там орбисът е доста по-широк. В руската карта разстоянието между Слънцето и Уран е 7°23′. Тоест и там има съвпад, но не е чак толкова силен, колкото е при нас, българите. Така че тези два народа ще променят представите за демокрация и това ще стане именно на основата на компютърните технологии.

Не случайно в България и в Русия се раждат толкова много изключително добри IT специалисти, програмисти и компютърни професионалисти. Това, комбинирано с изключително голяма душевност и стремеж за духовни познания ще постави България и Русия сред водещите страни в бъдещата епоха на Водолея. Но трябва да се тръгне отнякъде. Затова този референдум може да се счита за първата стъпка в правилната посока. И ние всички трябва да я направим. Затова на 25 октомври 2015 г. нека всеки един българин, който има възможност да упражни своя вот на референдума да отиде и да гласува на него с „ДА“!