Определянето на астрологическата карта на етноса на България трябва да става на основата на астрологически, а не на исторически доказателства.

Заредете оттук целия доклад за астрологичната карта на българския етнос

Когато се изработват карти на особено древни етноси, какъвто е например българският, точният момент на възникването на етноса е практически невъзможно да се определи по исторически документи. Причината за това е, че историческите свидетелства, останали от един или друг летописец, са в значителна степен субективни и много често не отразяват точния момент на възникването на този етнос. Това се случва поради това, че летописецът често се ръководи от други съображения, присъщи на неговата собствена етническа принадлежност, както и политическата обстановка в дадения исторически период.

Изработването на една астрологическа карта на една съвременна държава е лесна задача, тъй като в наши дни съществуват множество технически средства, които документират точния момент на възникването и. Например картата на Руската Федерация от 25 декември 1991 г. е изработена точно за момента и мястото, когато за първи път се вдига флагът на Федерацията. Това събитие е филмирано и точният час може да се изчисли. Обаче преди много векове, когато са възниквали древни етноси, (като българския например), нещата са стояли много по-различно. Естествено прабългарите и древните славяни не са сключили своя мирен договор на мегдана, вдигайки своето общо знаме, заобиколени от телевизионни и фото-журналисти. По това време прабългарите и славяните не са имали още писменост, или нека да кажем така – тяхната писменост изобщо не е имала вида и съдържанието на това, което влагаме в смисъла на тази дума днес. При тези народи писмеността, такава, каквато я разбираме днес, е възникнала значително по-късно. Една голяма част от събитията не са се записвали, защото са били достъпни за всички в така наречената „Акашова Хроника“. Писмеността е възникнала едва тогава, когато древното ясновидство е започнало постепенно да угасва.

От друга страна древните летописци от съседните страни, записали това събитие години по-късно, са го отразили по свой субективен начин, съобразявайки се с политиката на държавата или управника, под който са се намирали. Тази субективност при отразяването на историческите събития е очевидна дори и днес. В наши дни средствата за масова информация играят ролята на „летописци“. Обърнете внимание как едно и също събитие се отразява по коренно различен начин от различните телевизионни канали, в зависимост от това чии интереси представлява. За мен беше много интересно да проследявам например начина, по който CNN отразяваше работата на Горбачов през годините, когато той беше на власт и как същите тези действия се възприемаха в Русия. Докато на запад Горбачов беше възприеман като един от най-прогресивните руски лидери и се ползваше с огромно уважение и популярност, в собствената си страна той си остана човекът, който разби силата и величието на една огромна държава. По тази логика аз си мислех, че днес след като Путин е толкова зле представен в западните медии, значи се ползва с авторитет и добра популярност в собствената си страна. Това ми предположение се потвърди по времето на посещението ми  в Москва през април 2006 г. Тази динамика се е запазила и досега (2013 г).

Така че едно и също събитие може да се представи от две съвсем различни гледни точки, като формално погледнато и двете ще отразяват “истината”. Например две различни телевизионни компании могат да направят два различни репортажа, озаглавени по един и същи начин – “България днес”, които имат една и съща задача – да отразят съвременната българска действителност. Единият репортаж може да покаже ромските квартали в България, ниските пенсии, хората просещи по улиците, бездомните и т.н. Другият репортаж може да заснеме супер луксозните коли по улиците на София, които не могат да се видят дори и по улиците на най-развитите западни страни, издигащите се непрекъснато нови и красиви постройки, свободния пазар, развиващата се инфраструктура, новите линии на метрото, райската красота на българската природа, топлото и гостоприемно отношение на българина и т.н.

И двата репортажа де факто показват „истината“.  Обаче какво е истината? Оказва се, че всяка истина може да има много лица. Мизерия и нищета съществуват във всяка една страна по света. Дори и в най-развитата западна страна – САЩ, която дава тон и определя почти цялата световна политика, има много повече бездомни и безпризорни хора, отколкото може да видите тук, в България. Милиони американци живеят по-зле от българите, на прага на бедността и мизерията. Обаче винаги, когато се говори за САЩ се показват небостъргачите, Статуята на Свободата и разкошът в Ню-Йорк или в Холивуд. Обаче паралелно с това съществуват гета за чернокожи, където си е направо опасно да се ходи без оръжие, или колежи, където ежегодно млади хора се застрелват един друг в междучасията, да не говорим за хилядите бездомни, живеещи в картонени кутии по улиците. Ако се направи репораж за всичко това, той ще е много по-ужасяващ от това, което може да се заснеме в България. Къде е истината тогава? По думите на Оскар Уайлд „Истината много рядко може да се намери в чист вид и никога не е проста за разбиране“ ⁶.

Оказва се, че всяка една държава има много лица. Те могат да изглеждат съвсем различно, но са лица на един и същи етнос. Всичко зависи от това кой какво гледа, с каква цел го прави и чии интереси обслужва. Както няма нито един отделен човек, който да няма както положителни така и отрицателни качества, така няма и да намерите нито една държава без поне едно красиво и поне едно грозно лице. Тези лица се описват в различните медии по различен начин в зависимост от това коя е медията и чии интереси обслужва. Ако медията е наета например от туристическа фирма, то лицето на държавата изглежда просто нереално красиво, също както и манекените, които ни рекламират различни продукти от страниците на вестниците и списанията. Ако медията е наета с политическа цел (а такива има предостатъчно, както отвън така и отвътре в държавата), то лицето и може да изглежда грозно и отблъскващо. И едната и другата форми постигат своята определена цел.

Тази двойственост при отразяването на политическите и исторически събития в наши дни не е изобщо нещо ново. Нещата в миналото не са стояли по различен начин. Империите, които са разполагали с летописци (а това е еквивалентно на медиите за масова информация в наши дни) фактически държали монопола върху това какво и как да се записва, за да остане в историята точно по един такъв начин, който да е удобен именно на тази империя. Много е наивно да се смята, че в наши дни един глобален телевизионен канал като CNN например отразява събитията в България пък и по света като цяло, без да взема в предвид техните си собствени, американски интереси. А що се отнася до частните, издържащите се от реклами медии, там истината изобщо не може да бъде от първостепенно значение. Доларите на рекламодателите определят каква е „истината“, излъчвана на екрана.

Един от най-фрапантните случаи е описан подробно в статията „Съдът постанови, че медиите могат законно да лъжат“ ⁷от 2003 г. Става въпрос за делото, което FOX News заведе срещу своите бивши служители Джейн Ейкр и Стив Уилсън. FOX News е собственост на австралийския/американския медиен магнат Руперт Мърдок. На него до 2010 г. принадлежеше и българският канал bTV. Докато все още работели за FOX през 1997 г. двамата журналисти подготвили материал за вредата от определени хормони, разработвани от компанията Monsanto Corporation. Тези хормони били давани на кравите, за да може да се увеличи добивът на мляко. Впоследствие обаче телевизионната компания решава да измени историята на журналистите, за да не загуби милиони долари от реклама на млечни продукти. Те обаче не се съгласяват с политиката на компанията да изопачава истината и завеждат дело срещу работодателя си. На първото дело те печелят, обаче FOX News обжалва под предлога, че няма закон в САЩ който да задължава частните медии да съобщават истината в новинарските си емисии. През февруари 2003 г. апелативният съд във Флорида признава аргументите им за валидни и постановява, че Джейн Ейкр и Стив Уилсън трябва да платят на FOX News сумата от 24.3 милиона долара, за да въстановят разходите им по адвокати. С това се създава прецедентът, че новините по телевизията могат съвсем законно да бъдат фалшифицирани или изопачавани.

След като дори в наши дни не съществува закон, според който новините трябва да бъдат истинни и правдиви, можем да си представим колко лесно е било те да бъдат манипулирани в древността. В наши дни „истината“ бива отразена така, както желаят тези, които държат парите, но в древността те са държали още и меч в ръка. Само с едно движение на сабята лесно е могло да бъде заличена всяка истина. Летописците от Византийската империя например дори не са се и старали да отразяват историческите събития обективно. За тях е било съвсем естествено да описват в своите летописи историята на България по начин, който ще представи Византия в по-изгодна светлина пред бъдещите поколения.

Този момент е много добре отразен и в епическия филм “Хан Аспарух”, където по един грандиозен начин е описано създаването на българската държава. Византийският император отива да преговаря с хан Кубрат и взима с себе си сина си Велизарий. Споразумението се осъществява, но като залог прабългарите взимат Велизарий, в случай че императорът не удържи на думата си. Така че Велизарий живее дълги години с прабългарите и става свидетел на цялото им преселение и на основаването на новата българска държава. Отначало той не разбира народопсихологията на прабългарите, понеже ги наблюдава с “византийски” очи.

Впоследствие обаче, той усвоява част от народопсихологията на този народ, и започва да разбира логиката и дълбокия смисъл на тяхното поведение, понеже вижда, че причината за този тип поведение се корени в здравата връзка на този народ с духовния свят и Боговете, които го управляват оттам. Може да се каже, че Велизарий вследствие на дългите години, прекарани сред българския етнос, става частично също и негов представител. След години той се завръща в Константинопол и описва съвсем правдиво историческите събития, които е преживял лично, заедно с прабългарският народ.

Историята може да се опише най-правдиво именно от един такъв тип хора, които по рождение не принадлежат на даден етнос, но поради факта, че са живели в продължение на много години сред представителите на този етнос, могат да го изучат много добре отвътре, и могат вече като частични представители на този етнос да го виждат и изучават обективно.

Летописите на Велизарий обаче биват унищожени от византийския император, който няма интерес историята да бъде предадена правдиво. После той възлага тази задача на други византийски летописци. Те не са непосредствени свидетели на събитията, но са съгласни да ги опишат по съответния начин, изхождайки от византийските интереси. Така в хрониките новообразуваната българска държава е представена в една съвсем различна светлина.

Безспорно византийците са се възползвали от факта, че тогавашните прабългари и славяни не са записвали до голяма степен историята си. По онова време тези народи са били все още ясновиждащи и не им е било нужно да записват неща, които са били очевидни за всички. А византийците са вече били потопени в материята до такава степен, че духовният свят за много от тях е вече започнал да се затваря. Затова и на тях е била нужна писменост. Така че това което е останало записано в изворите, е отразявало до голяма степен интересите на Византийската империя.

В наши дни теоретически всеки един народ има право да отразява историята, но поради липсата на пари пак има един световен център, който ръководи и манипулира средствата за масова информация в глобален мащаб. Този център беше особено активен по времето на Студената война и направи всичко възможно (при това съвсем успешно) да подкопае основите на “развития социализъм” отвътре. Известна истина е, че Студената война беше спечелена от Запада фактически благодарение на медиите. Социализмът трябваше да падне, но това не стана чрез танкове и бомби, а чрез спечелването на медийната война по пътя на убеждението. При това Западът защитаваше собствените си интереси, а далеч не интересите на страните от източна Европа. Така че при определянето на такива събития като момента на възникване на българския етнос ние трябва крайно предпазливо да се отнасяме към всякакъв род византийски, гръцки, римски или каквито и да било други свидетелства, уверяващи ни, че нещата са станали именно така, а не иначе.

Има и друг момент – много от съседните народи са имали съвършено друга народопсихология, която коренно различно е възприемала това, което се извършвало в България. От тяхна гледна точка много от действията, извършвани по това време от прабългарите и славяните, с присъщото им за тях естествено ясновидство и близост до духовния свят, са били в голяма степен нереазбираеми за един византиец или римлянин. Това е така, понеже тези хора, бидейки представители на съвсем различен етнос, биха постъпили по един съвсем различен начин при същите обстоятелства. Това е напълно разбираемо, тъй като ръководещите архангели на двата етноса са съвсем различни.

Както и в земния живот между хората възникват различия, така и в духовния свят различията не са напълно преодолени. Всъщност всяка една война между два народа е пряко следствие на различия между двата архангела. В духовния свят войната се води на астрален план, където смърт не може да настъпи, но във физическия свят конфликтът е значително по-груб и страшен. В течение на вековете превес взима ту единият, ту другият архангел, което води до доминация на единия или на другия народ. Предвидено е през следващите 2000 години в епохата на Водолея да се преодолеят различията между народите на основата на всемирната, братска Любов. Тук вече ръководеща роля ще играе Христос, който живее над архангелите. И действително, обединяването на народите е очевиден факт за всеки, който умее обективно да проследява световната история. Този процес води началото си отпреди 100 години, когато човечеството започна да навлиза в новата епоха.

Но засега различия между народите все още съществуват. Те не се изразяват вече във водене на непрекъснати войни, но имат своето изражение в икономическата зависимост на едни народи от други. Всъщност причината, поради която едни народи се стремят да доминират други се корени във неразбирането на народопсихологията на другия народ, а оттам следва липсата на Любов. Този тип поведение е много типичен и при отделния човек. Когато един човек се старае да доминира друг, в основата на това поведение почти винаги се намират една или повече от следните емоционални линии на поведение:

а). Страх, че ще го загубим.

б). Липса на увереност, че притежаваме необходимите качества, за да остане той при нас доброволно (т.е. ниско самочувствие).

в). Желание да изградим собственото си щастие на основата на принудата и нещастието на някой друг.

Можем детайлно да опишем как всяка една от тези парадигми е обречена на провал, поради несъстоятелността си. Страхът е сковаващо чувство и е разрушително по своята същност. Следователно, тези които манипулират останалите от страх да не ги загубят предварително се обричат на провал, понеже се ръководят от деструктивно чувство. Вторият случай е класическо „избиване на комплекси“, при което ниското самочувствие бива компенсирано със силови действия. Този модел също е обречен на провал, тъй като силовите действия рано или късно водят до разрушение. Нищо трайно никога не е било построено чрез принуда. Третият сценарий няма бъдеще, понеже щастието на един не може да бъде заплатено с нещастието на друг. Бог, като създател на всички хора и на всички етноси не може да изпита пълно щастие, докато абсолютно всички части на неговото Творение не започнат да съществуват в пълна хармония и разбирателство. А това ще се осъществи едва тогава, когато всички хора и всички етноси започнат истински да се обичат помежду си.

Това засега може да звучи като утопия, но началото на този процес е вече поставено. От началото на миналия век с откриването на планетата Плутон беше поставено началото на западната астрология във вида, в който я познаваме днес. Тази наука започна да обединява астрологията и психоанализата в едно. За изминалите 80 години доста хора вече научиха истините, които изнесохме по-горе на примера на отделните хора. Сега остава хората да научат и урока, че същите принципи важат и за етносите. В бъдещето общество няма да има доминация на един етнос от друг. Тогава хората ще изучават и ще разбират различията в народопсихологията си и ще се обичат един друг въпреки различията си.

В момента параноята на доминиращите етноси, вследствие неразбирането на чуждата народопсихология е ясно изразена. Това намира отражение дори в законодателството. Западните бизнесмени пристигат в България и се чудят, защо тук нещата се поставени по един съвсем различен начин, спрямо практиката в техните собствени страни. Но българският дух и народопсихология имат своите корени в една хилядолетна история, където са здраво свързани с духовното и с духовния свят. Тази връзка е запазена до голяма степен дори и днес. В същото време на един американец например, принадлежащ към млад и меркантилен етнос, са му съвсем непонятни много от елементите на българската народопсихология.

Това неразбиране на един етнос от друг се отразява, разбира се, и в медиите, тъй като и журналистите волю-неволю са представители на определен етнос. За етнос, за който материалното благоденствие и парите стоят над всичко, е непонятно поведението на древни етноси с дълбоки духовни корени като българския или руския. Така че доказването на момента на образуване на българския етнос на базата на някакви бележки и записки от един или друг летописец от съседна държава е не само неправилно, но може смело да се каже, че е напълно погрешно. Такъв подход може да доведе до редица грешни изводи за собствената ни история. Той също може да има плачевни последствия за нас, които като етнос с такава готовност се доверяваме на историческите “доказателства”, предоставяни ни отвън. Датата, часът и мястото на раждане на нашия етнос са записани в звездите, а не в записките на чуждестраните летописци. Картата на етноса на България трябва да се изработи и докаже само от астрологическа, а не от историческа гледна точка и целта на този доклад е именно тази – да докаже на основата на астрологически методи, че картата на етноса на Българския народ е именно тази, предложена от Михаил Борисович Левин.

Тук може да възникне въпросът, че Левин не е българин, обаче удивително много са случаите, когато важни национални въпроси в историята на България са били решавани с помощта на руската школа. Причините за това са, че българският и руският етноси на едно по-високо ниво имат общ произход. Независимо че това са два отделни етноса със специфична народопосихология, те все пак имат общи славянски корени. Архангелите, които ръководят българския и руския етноси произлизат от други още по-висши духовни същества – това са йерархиите на архаите. Оттук и връзката на двата етноса, при която те взаимно си помагат, за да могат да изпълнят заедно своята обща глобална мисия за човечеството.

Поради тази причина руският етнос заимства първо от нас азбуката, която има откровено божествен произход, а впоследствие българският етнос получава свободата си и независимостта си с помощта на руския етнос. Както на личен план по-големият брат първо помага на по-малкия да се научи да чете и пише, така и по-малкият брат впоследствие, бидейки по-млад и силен, помага на големия да се освободи от оковите, които са го стягали с векове. Само че на степентта на архаите времето тече много по-различно отколкото във физическия свят и това, което за нас се измерва с векове, за тях се измерва с няколко години.

А лично Левин е кармично свързан със съдбата на България и това може да се прочете в неговата натална карта. Неслучайно този човек (пък и неговата жена) са се научили да говорят перфектно български език и многократно са посещавали нашата страна. Това е свързано с личната карма на това семейство, което макар през това прераждане да е родено като част от руския етнос, не е прекъснало връзката си, която кармично го свързва със съдбата и историята на българския народ. Нещата и обстоятелствата са били различни, но мисията си остава същата.

Така че нещата трябва да се приемат на една по-висока степен, защото да се възприема този човек чисто по външен принцип като чужденец е просто една нелепост. За този, който е добре запознат с кармическата астрология, пада булото на мистерията зад външната обвивка и нещата се виждат през различните прераждания и връзката им с това, което се извършва сега.

Замислете се само за момент, възможно ли е един човек, който никога в предишните си превъплащения не е имал каквото и да било отношение към астрологията изведвъж да се събуди в един прекрасен ден и от нямане какво да прави да стане водещ астролог? А после и ректор на академия по астрология. А после и учител на цяло поколение дипломирани (славянски) астролози, както в Русия, така и в България. И това става „по случайност“ именно тогава, когато астрологичните среди в България бяха толкова силно разединени, че се наложи именно този човек (уж външно погледнато чужденец) да ги обедени по един такъв елегантен начин, като им показа тяхната собствена карта на етноса. Ако всичко това ставаше случайно, защо тогава в главата на Левин не се зароди астрологичната карта на полския или на унгарския етноси? И защо в духовен план той остава свързан така силно именно с България, а не с някоя друга страна? Така че ние само можем да бъдем благодарни на Левин за това, че дори и в това му прераждане той остава свързан с българския етнос и му помага чрез изработването на една толкова чудно замислена и удивително точно работеща астрологична карта.

⁶ Wilde, Oscar. The Importance of Being Earnest, 1895, Act I

⁷ CMW REPORT, Spring 2003. Title: .“Court Ruled That Media Can Legally Lie”. Author: Liane Casten. http://www.projectcensored.org/top-stories/articles/11-the-media-can-legally-lie/

Продължи нататък към третата (последна) част на доклада: Древният светоглед на прабългари и славяни