За Духовната наука и за нейния създател – д-р Рудолф Щайнер

Духовната наука е създадена от д-р Рудолф Щайнер в края на 19-ти и началото на 20-ти век под името Антропософия. На запад д-р Щайнер е познат най-вече с основаните от него училища, известни като Валфдорски училища, където основният акцент във възпитанието на децата е положен не върху зазубрянето на определена информация, а върху развиването на тяхното артистично въображение и талант, което е специфично за всяко едно дете. Приносът на д-р Щайнер далеч не се изчерпва със създадените от него Валфдорски училища. Той има редица разработки почти във всяка една сфера на човешкия живот, от които по-известни са земеделието, духовният танц (евритмия), изкуствата, медицината и социално-икономическите отношени. Незаменим е приносът му относно разкритието на откровенията и посланията от духовния свят относно дълбоките причини за всичко произтичащо на Земята, което е свързано с всички минали събития (кармата) и духовните закони, които управляват всичко, както на Небето така и на Земята.

Той е бил първият човек, който е могъл да опише на обикновен език определени факти, които е извличал директно от духовния свят и ги е предоставял в своите лекции и книги на другите хора, които не са имали способността сами да надникнат в духовния свят. По този начин те са могли да формират за себе си определени концепции за принципите, изграждащи самите основи на духовния свят, които фактически управляват всичко видимо и невидимо. Основният принос на Щайнер се корени в това, че запознавайки по такъв начин обикновените хора с тази духовна информация, те са могли да бъдат подготвени за една много по-осъзната борба с невидимите сили, противопоставящи се на еволюцията на човечеството. В противен случай човек много лесно се превръща в играчка на едни могъщи сили, които управлявайки го по един невидим начин, го превръщат в марионетка и оръжие в своите ръце. В книгите на д-р Рудолф Щайнер са изложени също така конкретни указания за това как един човек може да се издигне до едно такова ниво на съзнанието, при което да възприема сам духовния свят, като една обективна реалност.

Духовната наука първоначално произлиза от теософията, което означава наука за боговете. В продължение на доста години д-р Щайнер е бил секретар на немската секция на Теософското общество. Самата теософия е основана от Мадам Хелена Блаватски и първоначално това учение е включвало в себе си повечето езотерични истини, които са били достъпни за хората през 19-ти век. За съжаление, по-късно, това учение попада под силното влияние на една определена Тибето-Индийска окултна група, която фактически вдъхновява Блаватски да напише своята “Тайна Доктрина”. Това влияние става още по-очевидно по времето след смъртта на Блаватски, когато Теософското общество се възглавява от Ани Безант. Накрая това влияние достига своята кулминация по времето, когато Ани Безант се опитва да провъзгласи едно младо момче, наречено Кришнамурти като новия Христос, новия Мартрейа или като и двете заедно.

Прозирайки ясно в духовния свят, д-р Щайнер категорично заявява несъгласието си с тази абсурдна идея и изнася множество лекции, в които разяснява централната роля на Христовото същество, която вече се е разиграла на физическия план като Мистерията на Голгота. Според духовната наука не би имало никакъв смисъл Христос да се преражда отново в физическо тяло и да повтаря отначало това, което вече е извършено; в такъв смисъл Второто Пришествие на Христос може да бъде осъществено само в етерния, а не във физическия свят. Тук може да отбележим в скоби факта колко прозорлив е бил д-р Рудолф Щайнер, който още преди повече от 100 години предвижда едно събитие на което ние сме днес очевидци. Засилващият се брой на хора с екстрасенсорни, медиумни и лечителски способности е едно от доказателствата, че все повече и повече хора по света влизат в директна връзка с Христос не чрез физическия, а чрез етерния (невидимия) свят. Това би било невъзможно, ако Христос не се беше появил за нас отново, само че вече не на физически, но на етерен план.

Това несъгласие на д-р Щайнер с линията, инспирирана от изключително силното Индо-Тибетско влияние, завладяло теософията и достигнало върхова точка по времето на Ани Безант, води до изключването на цялата немска секция заедно с д-р Щайнер от Теософското Общество. Обаче цялата тази схема с момчето Кришнамурти се сгромолясва няколко години по-късно, когато самият Кришнамурти в безпрецедентен акт на храброст публично обявява, че: “Истината е поле без определен път; тя не може да бъде постигната чрез определена религия или секта.” По-нататък той заявява, че не иска да има последователи, защото този, който следва един определен човек, престава да следва Истината. След това изказване той напуска Теософското общество и отива да живее в Тибет (макар че продължава да поддържа известна връзка с него), и основава своя собствена група, където проповядва своето собствено учение до края на живота си. Този инцидент нанася извънредно тежък удар на Теософското общество, което дори в наши дни още не може напълно да се възстанови от него.

От друга страна д-р Рудолф Щайнер, който е бил принуден да напусне Теософското общество, създава нова организация и я нарича Антропософско общество или наука за духовната структура на хората и на Космоса. И двете науки – и теософията и антропософията са базирани на едни и същи езотерични истини. И двете науки описват човешкия организъм като състоящ се от седем тела, от които само едно (физическото) е видимо а другите са невидими. Тази концепция е подробно развита в английската версия на сайта ми “Седемчленната структура на човешкото същество”. И двете течения описват по подобен начин езотерическите събития, които се извършват с човека след неговата смърт и до новото прераждане. И двете дисциплини описват еволюцията на Земята като верига от последователни прераждания, имащи за цел еволюцията на хората и на духовните същества, обитаващи Земята и Космоса.

За съжаление, поради силната си ориентация към далечния Изток, теософията не е в състояние да обясни най-важните събития, разиграли се в човешката история през последните 2000 години, започвайки с инкарнацията на Христовото Същество. Източните учения са действително много стари и корените им трябва да се търсят в една епоха, която в много отношения е била доста по-различна от радикално променилите се след няколко хилядолетия обстоятелства. Поради тази причина теософията не разполага с един съвременен език и подходяща терминология, с която да обясни своето учение на модерния човек със западна ориентация. Не само това, но теософията поставя християнството и всички останали религии на едно и също ниво, като по този начин затваря пред себе си възможността да разбере колосалното космическо значение на Мистерията на Голгота, която изменя цялата еволюция на човечеството в едно съвършено ново направление. От друга страна духовната наука ни дава един правилен баланс между Изтока и Запада, въоръжава ни с една правилна и разбираема терминология, описваща законите на духовния свят и поставя Мистерията на Голгота на своето правилно място, а именно в центъра на цялото земно развитие през настоящата реинкарнация на Земята.

Нека да използваме следния пример за да илюстрираме този факт. Когато децата растат, е нормално за тях да преминават от първи във втори а после в трети клас и т.н. Тези ученици, които са вече в трети клас не отричат всичко научено от времето, когато са били първолаци, но от друга страна на тях им е ясно, че не може да изучават азбуката до безкрайност. Един път вече научили буквите, те ги използват като градивни камъни за да построяват по-сложни структури, като например да четат, да пишат свои собствени съчинения и т.н. Обаче този, който е заседнал в доктрините на източните учения, не е в състояние да разбере фундаменталните промени, които се извършиха в духовния свят след раждането на Христос преди 2000 години. Казаното не означава, че ние непременно трябва да станем религиозни в тесния смисъл на думата, а точно обратното – подобно на Рудолф Щайнер, който израства в едно не-особено религиозно семейство, но в последствие, достигайки сам по един съвсем научен, езотеричен начин до духовните истини за Христовото същество, се изпълва с огромно преклонение към неговата космическа мисия и го поставя на неговото заслужено място – в центъра на земната еволюция. Така че, ако не приемем тези истини в сърцата си, ние, подобно на привържениците на източните учения ще приличаме на ученици, които години наред повтарят до безкрайност едно и също – А, Б, В…

Една от големите заслуги на д-р Рудолф Щайнер е в това, че основавайки духовната наука и обяснявайки фактите от духовния свят по един достъпен начин, той вдъхновява хората да растат духовно и да се развиват по един правилен начин в духа на розенкройцерското учение. Той е първият, който обявява, че духовният свят не бива да се обяснява с мъгливи и неясни понятия и учи че събитията и законите в духовния свят могат да бъдат ясно систематизирани, описани и обяснени, също както и законите във физическия свят. По този начин той пръв въвежда понятието духовна наука, която борави със същите прийоми, с които се ползва официалната наука. Основният научен постулат гласи, че след като едно и също събитие предизвиква едни и същи последствия, при едни и същи обстоятелства, то може да бъде описано като закон. Единствената разлика за обикновения човек е тази, че законите във физическия свят могат да бъдат наблюдавани непосредствено, докато последствията от духовните закони се стоварват върху нас или след време, или индиректно, но при всички положения работят по същия неумолим начин.

Друга негова заслуга е разработването на терминология и на разбираем за обикновения човек език, с който той си служи, за да описва духовния свят. Тази терминология заимства определени думи също и от източните учения, но е основно базирана на езотеричното християнство. Това е особено важно, за да могат да се обяснят някои от най-съществените духовни процеси и мистерии, протекли по времето на християнския мистицизъм или така наречената Епоха на Рибите. Концепцията за различните Епохи от астрологична гледна точка е подробно обяснена в статията ми (на английски език) The Age of Aquarius. Независимо от всичко казано по-горе, не очаквайте да четете с лекота книгите и статиите на Рудолф Щайнер, така както четете един обикновен роман. Този, който си мисли, че ще прелисти една негова книга и автоматично ще получи най-дълбоки и съкровени прозрения за духовния свят в една съвсем лесна за сдъвкване и сбита форма, се заблуждава.

Причините за това са няколко. На първо място, д-р Щайнер е живял преди повече от 100 години, когато езикът, на който са говорели хората, се е различавал доста от този, който ние използваме днес в ежедневието. Да не забравяме, че това не е било все още епохата на радиото, телевизията, Интернет и изобщо всичко, което ни бомбандира с информация от всички страни и очаква от нас моменталната й обработка без всякакво замисляне. По онова време хората все още са имали време да седнат по няколко часа пред камината и да прочетат задълбочено по една книга, а това е основната предпоставка за да може един човек да се развива духовно и особено, ако иска да развива органите си за духовно възприятие. Второ, Рудолф Щайнер е бил първият, който е разработил духовната наука.  Tой е положил, така да се каже, основите. На него му е било ясно, че неговите идеи ще се пишат и пре-написват отново и отново от други хора и използвайки други думи, за да могат да приведат духовната наука в крак със съвремието. Има много антропософи (в това число си позволявам да се причисля и аз), които работят в това направление.

От трета страна е невъзможно да се постигне дълбоко духовно познание, ако духовният закон е описан просто с едно изречение. Вие често ще забележите, че в своите трудове Щайнер говори страница след страница на определена тема, но не бърза да изказва същината, а чака читателят сам да отвори сърцето и душата си за да стигне сам до истината. Ако истината беше формулирана накратко още в самото начало, то тогава присъщият на човешкия разум критицизъм би могъл да се намеси и да се оплете в собствените си интелектуални разсъждения. Но когато нещата са поднесени по един бавен и постепенен начин, то човек  достига до истината сам по естествен и непринуден начин и я приема като своя, а не като натрапена му отвън. Този метод е особено валиден за истините от духовния свят, до които трябва в крайна сметка всеки един човек да стигне сам. Никой не може да бъде “доведен” до истината. Пътят може да му бъде посочен, но всяка една човешка душа трябва да извърви този път сама, без външна намеса. В противен случай се отрича свободната воля на човека, а това е едно огромно духовно престъпление.

Един по-дълъг и по-сложен текст обаче не бива да ни плаши. Човешкият ум и интелект могат да бъдат тренирани и поставени в една добра форма подобно на това как човек тренира и увеличава силата и издръжливостта на своите мускули, като посещава фитнес редовно. Застоят пред телевизора с хапване и пийване в ръка е точно толкова пагубен за физическото тяло, колкото четенето на всякакъв род жълта преса и гледането на комерсиална телевизия е пагубно за човешкият интелект и мислене. От друга страна, ако положите усилия да четете поне по половин час на ден една от книгите на Рудолф Щайнер, то това за вас ще е все едно като редовен фитнес за вашата душа, ум и Висш Аз. Сами ще се изумите от резултатите, които ще постигнете, дори само след няколко месеца. Ако никога през живота си не сте чели книга от д-р Рудолф Щайнер, препоръчвам ви да започнете от неговото “Въведение в Тайната Наука”. В България тази книга се издава от антропософското издателство Даскалов и се разпространява в антропософските книжарници, които имат филиали в почти всички големи градове на страната. Пълен списък на книжарниците, които предлагат книгите на Рудолф Щайнер може да намерите на официалния сайт на Антропософското Общество в България.

От моята страница може да заредите безплатно електронния вариант на книгата на Рудолф Щайнер “Въведение в Тайната Наука”. Моля имайте предвид, че правата по българския превод са собственост на издателство “Даскалов” и издателството трябва да се указва винаги при ползване на цитати или препратки в текста.

Рудолф Щайнер -Въведение в тайната наука_