Глава 10. Подробно разглеждане на настоящите събития чрез аналогия с минали събития при движението на прогресния Юпитер

Bulgaria_21__vek_oblozka

В този смисъл ще ни бъде много полезно да разгледаме по-подробно движението на прогресния Юпитер в началото на XIX, когато той е пресичал абсолютно същите градуси и минути от градуса, където се намира и сега. Събитията, които са се разиграли тогава, могат да ни дадат важни указания за това какъв тип събития следва да очакваме и сега. Затова нека да се концентрираме отново на миниатюрната отсечка от 0°59′ до 1°11′ в Телец. Прогресният Юпитер в картата на България е преминал тази зона в периода от 4 декември 1814 г. до 1 декември 1815 г. Всъщност той се застоява на 1°11′ чак до 31 декември 1815 г., и преминава на 1°12′ след тази дата. Значи всъщност става въпрос за почти една календарна година.

Датите са дадени по нов стил (т.е. те са с около две седмици напред във времето). По това време в България все още не е приет Григорианският календар и датите у нас продължават да се записват по стар стил. Но понеже събитията, които има да разглеждаме основно се разиграват в Европа ще използваме новия стил, за да няма разлика с историческите източници, на които ще се позовем.

В онези години България все още не е съществувала като самостоятелна държава и в летописите са останали много малко отразени събития от нашите земи. В същото време в Европа през тази една година (1815 г.) се разиграват редица изключително важни събития, които определят физиономията на континента за следващото столетие. Когато един етнос няма собствена държава, върху него оказват влияние другите големи етноси, които играят ключова роля по това време. Затова нека да насочим погледа си към тях.

Данните, които ще използваме, са взети преимуществено от публикуваните през 1815 г. материали в западно-европейските вестници53 . Както вече видяхме от фиг. 9 събитията, разиграли се по това време, имат пряко отношение към ставащото в момента в България. Формата на събитията е различна, но съдържанието на процесите би трябвало да е идентично. Става въпрос за национално самоопределение, очертаване на новите граници на Европа, бунт срещу установените порядки, реставрация на стария режим и разделянето на света на сфери на влияние. Също така обърнете внимание, че по това време се сменя общественият строй, тъй като точно през тази година се извършва реституцията на монархията във Франция. От република Франция се преустроява пак на монархия.

  • 3 декември 1814 г. „Съюзническите сили са се договорили да се срещнат във Виена на 1 октомври 1814 за разрешаване на всички териториални спорове“52 .
  • 17 декември 1814 г. Папата се връща отново в Рим. Той отменя Наполеоновия код и търговските му закони и възстановява предишните закони. „Гражданската държава“ е отменена. Всички предишни титли, дадени по времето на Наполеон, са анулирани. Възстановяват се предишните данъци52 .
  • Януари 1815 г. Писма от Париж твърдят, че Луи XVIII е конфискувал цялата собственост на Наполеон Бонапарт във Франция, включително и имотите на Йожен дьо Боарне.53 [Бел.авт. Йожен е доведен син на Наполеон от първата му жена Жозефин дьо Боарне]
  • На 3 януари 1815 г. австрийците, французите и британците подписват тайно споразумение. Според него те се съгласяват да се съюзят във война, в случай на необходимост, за да предотвратят реализацията на руско-пруския план за експанзия37 .
  • На 26 февруари 1815 г. Наполеон бяга от остров Елба и се отправя към Париж36 . (Това е отбелязано в таблица 3 като събитие номер 2).
  • „Наполеон е събрал няколко малки лодки през февруари 1815 г. и се е качил на брега за Фрежюс [град във Франция] на 26 февруари. Той е пристигнал на 1 март с около 1,100 войници – французи, поляци и корсиканци. Той отива в Париж. Луи XVIII има 60,000 мъже в Париж. Подбраното време от Наполеон е отлично. Тайлеран се намира в момента извън Париж, заради Конгреса. Наистина всеки един важен европейски дипломат е в този момент във Виена. След подписването на мира много френски офицери са били уволнени и не са получили никаква друга работа. Големият брой френски затворници от войната, които са върнати във Франция наскоро, също нямат никакви средства за издръжка. Тези две групи най-вероятно на драго сърце ще се присъединят към Наполеоновият призив за слава“53.
  • На 7 март 1815 г. (събитие номер 3 в таблица 3) в близост до Гренобъл той установява контакт с 5-ти полк, на който е заповядано да го залови. Наполеон се приближава сам до войниците и когато се намира в обсега на пушките им, слиза от коня си и се провиква: „Ето ме. Ако искате, убийте Императора си!“. Войниците се провикват: „Да живее императорът!“ и тръгват с него към Париж36 . Луи XVIII бяга от града.
  • 11 март 1815 г. „Наполеон акостира в залива на Туан. Той изпрати 60 мъже до коменданта на Antibes Fort, който ги арестува, вместо да ги приветства. Наполеон пренебрегна това и тръгна за Гренобъл, където се срещна със 7-ми полк, чийто Генерал се съюзи с бившия Император. Наполеон продължи до Лион, като пристигна там на 11 март. Гарнизонът на града се оттегли при неговото пристигане. Луи XVIII свиква законодателната власт и поиска указ за обявяването на Наполеон извън закона“53.
  • На 13 март 1815 великите сили, събрани във Виена се договарят да съборят режима на Наполеон и го обявяват извън закона. Това са Великобритания, Русия, Австрия и Прусия. Всяка една от тях се ангажира да предостави 150,000 войници, за да сложат по този начин край на неговото управление37 .
  • „Наполеон влезе в Париж на 18 март. [Бел. авт. По други източници той е влязъл в Париж на 20 март]. Огромна тълпа, възлизаща на 500,000 (половината от населението на Париж) излезе да го посрещне и да го проводи в града. Жозеф Бонапарт [негов по-голям брат, крал на Неапол и Сицилия] също е бил там. Наполеон веднага обяви възобновяването на френското правителство. Първият му акт е премахването на търговията с роби. Това ще разгневи имигрантите [става въпрос за имигриралите след революцията благородници и чиновници, близки до монархията], но ще зарадва Англия. Вторият му акт е признаването на Белгия. Това е в отговор на британските оплаквания. Всички имигрантски благородници напуснаха Париж при неговото наближаване, като каруците натоварени с техните архиви и съкровища думдяха по калдъръмите на улиците. Уелингтън остана в Париж в продължение на 10 дни, след пристигането на Наполеон, но не е известно дали те са се срещнали. Още един Бурбонски крал избяга от Париж (Луи XVIII), този път за Лил, където се събира съюзна армия. Генерал Шварценберг има 100,000 души, Блюхер 80,000 и Уелингтън 45,000, като последният държи върховното командване. Австрия, Прусия, Русия и Англия са договорно задължени да защитават Бурбоните от всякакви граждански безредици и ще се противопоставят на Наполеон.“53
  • На 20 март 1815 г. (събитие номер 4 в таблица 3) Наполеон влиза в Париж и започва последните 100 дни на своето управление. До края на юни под негово ръководство вече се намират над 200,000 войници. Той решава да премине в офанзива, за да се противопостави на напредващите от запад британски войски и на напредващите от изток пруски войски36 .
  • 25 март 1815 г. „Французите показаха, че са недостатъчно отговорни, за да могат да се наслаждават на свободата. Републиканското правителство и Конституцията са неподходящи за тях. Те имат нужда да се намират под продължително стабилно държавно управление, което да намали броя на недоволните. Недоволните са бивши войници и парижки работници, които смятат, че страната трябва да се ръководи от самите граждани, т.е. от тълпата. Новата конституция ще потвърди напълно властта на Краля, но хората изглежда не признават своя късмет и продължават да насърчават глупавите си демократични идеи. Междувременно, съюзниците обмислят новото лице на Европа.“53
  • Април 1815. „Обръщението на Наполеон към френския народ твърди, че всичко, направено от Бурбоните без съгласието на народа е незаконно. Преди 20 години Франция пое по нов курс и сега е твърде късно да се върне старата система. Той казва, че феодалните права на краля и на неговата малка клика от благородници не може да са в сила над народ, който е осъзнал степента на своята мощ“.53
  • 6 май 1815 г. „Подготовката за преговорите във Виена имат два трудни въпроса, по които мъчно ще се постигне съгласие. Прусия иска Саксония като обезщетение за жертвите си в последните битки с Наполеон, докато Русия иска по-голямата част от Полша. Касълрей се противопоставя на премахването на Саксония от картата“53 . [Бел.авт. виконт Роберт Стюард Касълрей е министър на външните работи на Англия, много влиятелна фигура в Европа след падането на Наполеон. Той е представял Англия на Виенския конгрес]
  • 2 юни 1815 г. Gazette. „Великобритания обявява война на Франция. Чужденците трябва да се регистрират с кмета на най-близкия град. Договорите на всички войници са удължени едностранно и задължително за срок от три години“.
  • Съдбата на Наполеон е решена на 18 юни 1815 г. (събитие номер 5 в таблица 3) по време на битката при Ватерло, където армията му е напълно разгромена.
  • 1 юли 1815 г. „Договорените териториални разпределения във Виена са следните. Прусия получава 40% от Саксония и старият крал запазва 60%. Прусия получава Вестфалия, Берг и различни други малки държави по течението на Рейн. Холандия получава Белгия. Оранската династия [Холандия] получава Люксембург. Джордж III добавя Източна Фризия до Хановер и получава граница с Холандия. Германските държави се разпределят между Прусия, Бавария и Австрия. [Бел.авт. Всички копия на вестника от 1816 и 1817 години са изчезнали от Британската библиотека. Те са съдържали информация за събития, случили се в периода от юни 1815 до юни 1817]
  • 8 юли 1815 г. Луи XVIII повторно се възкачва на трона. Първоначално Наполеон избягва и крои планове да се прехвърли в Америка, но поради липса на попътен вятър те се оказват неуспешни.
  • 15 юли 1815 г. Наполеон доброволно се предава в ръцете на неприятелите си.
  • 12 август 1815 г. Четири вагона със злато и сребро, отправени от Лондон до Белгия за Бурбоните, са спрени на френската граница и са задържани.
  • 26 септември 1815. В Париж е сключен т.нар. „Свещен съюз“ между Русия, Австрия и Прусия. Наричан още и „Акт за взаимна помощ на християнските монарси“ той представлява своеобразен опит за защита на старите консервативни порядки срещу наследството от Френската революция и Наполеоновите войни. Този съюз полага началото на реставрацията и възстановяването на старите монархически порядки. В крайна сметка, чрез него се постига стабилност в Европа в продължение на близо един век (чак до Първата световна война).
  • 4 ноември 1815 г. “Писмо от Porto Ferrajo. Наполеон престана да внася подобрения в дома си на о. Елба през септември. Много от неговите ракли, съдържащи лични вещи, които той донесе от Париж не са отворени. Местните жители по този повод се чудят колко време той ще остане [на острова]. Налице е редовен обмен на куриери между този остров и Виена (където живеят жена му и синът му)“.53
  • На 20 ноември 1815 г. се подписва Парижкият мирен договор от четирите велики сили плюс представител от Франция. Турция е изключена от преговорите. Подписването на Парижкия мирен договор е отбелязано като събитие номер 6 в таблица 3. Всъщност това съглашение не е нищо друго освен трайно прекрояване границите на Европа. След подписването му всяка една от четирите велики сили получава негласното право да разширява териториите си, съгласно договорените тайно и явно сфери на влияние. Това дава възможност на Русия например през 1817 г. да започне Кавказката война и да се разшири на юг. Следва войната ѝ с Турция през 1828 г. Французите пък през 1823 г. провеждат интервенцията в Испания, а Австрия успешно се справя с помощта на Русия с Унгарската революция от 1848 г.
  • 23 декември 1815 г. „Съюзническите армии са в цяла Франция. Англичаните и прусаците са на север, руснаците, баварците и австрийците са на изток. Всички те живеят на гърба на страната, което причинява голямо обществено недоволство. Населението на Париж беше обложено с репарации от 100 милиона франка, но после, след намесата на Бурбоните тази сума беше намалена на 8 милиона франка. Намерението на съюзниците е да накажат френския народ, задето е приветствал завръщането на Наполеон. Водят се значителен брой малки битки“53 .
  • 30 декември 1815 г. „Във Франция цари бунтовнически дух. Хората не са доволни, че са били спасени от Наполеон. В действителност те се противопоставят на военното ни присъствие. Няколко френски армии продължават да се борят и в много градове [местните] гарнизони не ни дават да влезем. Властва дух на демокрация всред обикновените хора и (както се предполага) разпуснатата армия. При нормални условия ние бихме въвели тежки назидателни наказания, както направихме в Ирландия, но несъгласието е твърде широко разпространено и се страхуваме от нова революция. Бурбоните ще трябва бързо да се уредят под формата на ново правителство, за да си осигурят подкрепата на регионалните центрове. [след това липсват изданията от началото на януари до края на април 1816 г.]

Фактически „свещеният съюз“ между Русия, Австрия и Прусия е имал за цел поддържането на монархическата власт в Европа и подавянето на революциите, които целели свалянето на съществуващите режими. Най-голямата заплаха, изиграла ролята на катализатор за сформирането на съюза, било завземането на властта от Наполеон. „Свещеният съюз“ се разпада чак през 1853, когато Франция предизвиква Кримската война, а Прусия не помага на Русия, както първоначално е било предвидено по договор.

Сега нека разгледаме по-подробно указаните в таблицата събития, случили се през 1815 г. Те са много важни, понеже те се разиграват в България в обратен ход от 2007 до 2018.   В началото на годината, на 26 февруари 1815 г. Наполеон бяга от о. Елба, а към края на годината, на 20 ноември 1815 г. се подписва Парижкият мирен договор. Фактически става въпрос за опита на един бивш император да завладее властта против сговора на Великите сили. Макар че успява да се върне на власт за 100 дни, накрая е заловен, и заточен на о. Св. Елена, където умира. Обстановката във Франция в началото на годината е била крайно нестабилна. Тогава с помощта на Великите сили на власт е реституиран Луи XVIII, но той е непопулярен всред народа. Наполеон бяга, завзема властта за 100 дни, но накрая претърпява огромно крушение при Ватерло, заловен е и е заточен. Крайният резултат от всичко това е сплотяването на всички монархически сили срещу непокорния Наполеон и премахването му от власт.

Естествено това не може да спре процеса на разпадането на монархическите режими и както знаем от историята те след известно време са започнали да падат един по един. Това е било неизбежно, тъй като процесът на реституцията не е отчитал изменените по това време производствени отношения в Европа. Кралете са можели да съществуват само при феодален начин на производство. При зараждащо се капиталистическо производство и възникваща буржоазна класа те неизбежно е трябвало да бъдат премахнати. И така е станало в последствие. Но ние в момента разглеждаме само една година от историята (а именно 1815 г.), тъй като събитията, разиграли се тогава имат пряко отношение към 22 години от най-новата ни българска история.

Можем с голяма доза увереност да твърдим, че подобна по дух драма ще се развие в България на два пъти. Това е така, защото Юпитер преминава на два пъти през същите градуси, където се е намирал през 1815 г. От 1 януари 2007 до 14 февруари 2018 той ги изминава „на заден ход“. Периодът е толкова „разтеглен“ във времето, защото по това време планетата се движи изключително бавно, като постепенно навлиза във фаза на статичност. Веднага се набива на очи фактът, че в началото на този процес България влиза в Европейския съюз, а към края на периода ще цари доста голяма нестабилност. За 1815 г. видяхме, че там в началото обстановката е била крайно нестабилна, а най-накрая периодът завършва с реституция, тоест с приемането на Франция обратно в лоното на монархическите държави. При нас, когато става въпрос за периода 2007 – 2018 всичко е обърнато, поради ретроградното движение на Юпитер. В края на периода обстановката е нестабилна, а в началото му се извършва присъединяването на България към Европа.

После от 14 февруари 2018 до 19 ноември 2028 г. Юпитер ще премине през същите градуси, но този път при правото си движение. Всъщност периодът ще бъде удължен до началото на 2029 г., защото чак тогава Юпитер ще премине от 1°11′ на 1°12′ в Телец. Тогава цялата сага от 1815 г. ще се повтори отново, но този път на прав ход. В началото на този период обстановката ще е нестабилна, а към края му България ще бъде интегрирана към някаква бъдеща Европейска общност. Тази европейска общност, в която влязохме в началото на 2007 няма да е същата с тази, в която ще бъдем приети повторно в началото на 2029 г. Ще има съществени разлики. За това ще стане въпрос по-късно. А сега нека да обърнем внимание на стоте дни на управлението на Наполеон, което се извърши по средата на 1815 г. След като Юпитер преминава през същите градуси на зодиака, по логика би следвало да очакваме, че нещо подобно би трябвало да се разиграе на два пъти в нашата съвременна българска история – един път при ретроградното му движение и един път при правото.

Проследявайки движението на прогресния Юпитер в картата на България веднага се набива на очи аналогията на стоте дни на управлението на Наполеон с правителството на Бойко Борисов. Г-н Борисов дойде на власт на 27 юли 2009 г., а подаде оставка на 13 март 2013 г. От фиг. 9 се вижда, че това точно кореспондира на датите в началото на февруари 1815 г и в началото на юли 1815 г. Само трябва да имаме предвид, че по времето на управлението на Бойко Борисов Юпитер се е движел ретроградно. Затова началната и крайната точка на процесите са обърнати, но иначе самите дати съвпадат абсолютно точно. През февруари Наполеон бяга от о. Елба, а през юли той доброволно се предава в ръцете на неприятелите си. Затова в случая цялото управление на Бойко Борисов трябва да разглеждаме като един вид повторение в съвременен вариант на стоте дни на един български Наполеон. Само че за разлика от Наполеон, Бойко Борисов управлява не 100 дни а 1355 дни поради „разтегленото“ движение на Юпитер и постепенното му преминаване в статичност. Точно се потвърждава правилото на прогресния Юпитер месец за година.

Тук трябва да направя едно уточнение и да кажа, че в никакъв случай не бива да сравняваме една историческа личност с друга в буквалния смисъл. Иначе ще стигнем до най-различни недоразумения. Най-погрешното нещо, което можем да направим, е да сравняваме личните качества на един политик с друг. Естествено те са живели в различни епохи, израснали са в различни среди, получили са съвсем различно възпитание и т.н. Затова едно такова механично сравнение не бива да се прави в никакъв случай. Това, което е важно да разглеждаме, са историческите процеси и да видим как една или друга историческа личност се вписва в тях. През 1815 г. обстановката в Европа е такава, че Великите сили се опитват да наложат реституция, т.е. да възвърнат монархическия режим. На това се противопоставя Наполеон, който иска да измени статуквото.

По същия начин трябва да разглеждаме и управлението на Бойко Борисов. До неговото идване на власт на политическата сцена в България имаше само един определен тип политици. С неговото появяване се появи друг тип политик. Тук не желая да се впускам в оценки дали този нов тип политик е бил положителен или отрицателен, само искам да подчертая, че е бил различен. По същия начин не се наемам да давам и оценки на Наполеон за това дали той е изиграл положителна или отрицателна роля за своята страна. Едно може да се каже със сигурност: а то е, че той определено е бил различен от всички останали! Аз съм астролог, а не политик и не желая да се ангажирам с политически оценки за когото и да било. Но това, което забелязвам като астролог, са аналогиите и съответствията в астрологическите цикли. Макар че външно погледнато тези двама политици нямат нищо общо помежду си, живели са в различни епохи и са съвсем различни по произход и възпитание, има определени сходства в политическите задачи, които е трябвало да изпълнят, а именно: да се противопоставят на съществуващото статукво.

Всеки един човек, докоснал се до властта, се покварява в една или друга степен. Наполеон идва на власт като един човек от народа, но после постепенно започва все повече да прилича на останалите управляващи монарси. Накрая се превръща в своего рода диктатор и дори си присвоява титлата „император“. По същия начин и Бойко Борисов дойде на власт като един наглед обикновен човек, но после беше обвинен, че управлява авторитарно и еднолично. Наполеон разбива кликата на приближените до монархията и ги принуждава да напуснат страната. Така те стават известни под името émigré (емигранти). Бойко Борисов разбива до голяма степен организираната престъпност и ограничава дейността ѝ в България. Подобно на Наполеон, той приложи силови методи за утвърждаването на закона.

Както Наполеон се опита да се пребори с монарсите, така и Бойко Борисов се опита да се пребори с олигархията. Както Наполеон въведе в управлението на страната хора от народа, така и Бойко Борисов се опита да въведе в управлението нови неопетнени лица. Наполеон страдаше от мания за величие. Може би в подобна светлина беше видян и Бойко Борисов. Накрая Наполеон бива победен поради това, че против него се съюзяват тримата монарси от Великите сили. По същия начин правителството на Бойко Борисов не беше в състояние повече да управлява страната, понеже против него се съюзиха трите останали политически сили – БСП, ДПС и Атака. Има и много други аналогии, които сами се набиват на очи.

Българинът обикновено прави грешката да бъде свръхкритичен и да е вечно недоволен от своите управляващи. Това отношение не е конструктивно, понеже всеки един човек от плът и кръв е склонен да допуска грешки. Безгрешни хора няма. Особено тези, които се занимават в държавна политика, са принудени да се потопят в голяма нечистотия. Но нещата трябва да се разглеждат от една по-висша точка. Западните народи са много по-толерантни към своите управляващи, понеже тези етноси са по-прагматично настроени. На тях им е ясно, че един идеалист не би могъл да се задържи на власт дори един ден. Тактиките, които се използват в политиката, често са коварни и безмилостни. Така че що се касае до политиците, то както на Запад, така и у нас засега се налага да се избират не онези, които са най-положителни и добродетелни, а онези, които са най-малко зли и пагубни.

След падането на Наполеон от власт положението на французите не се подобрява. Народът масово не поддържа краля, а продължава да изпитва симпатии към бившия си император. По логика в България нещата би трябвало да се развият в същата насока. Правителството на Бойко Борисов падна от власт, вследствие на уличните протести, но „реституцията“ на предишните режими няма да бъде посрещната с одобрение от народа. Най-вероятно те ще продължават да таят симпатии към бившия си премиер-министър. Идеални хора няма. За идеални политици да не говорим. Така че народът може и да не е бил напълно доволен от управлението на Бойко Борисов, но сега като започне Юпитер да се приближава все повече към абсолютната си зона на статичност, ще става ясно, че преди е било по-добре, отколкото е станало след това.

Вероятно много от критиките, отправени към Бойко Борисов са основателни. Всъщност такива критики могат да бъдат отправени към всеки един човек. Може ли някой да посочи един безгрешен политик? Но всъщност е добре да разберем, че той до голяма степен не е имал голям избор поради две причини. Първата е тази, че за да можеше да остане сравнително неопетнен в условията на развихрена корупция, които царяха в страната през 2009 г., той беше длъжен да пази определена дистанция и да се постави в определена изолация. На второ място излиза важното обстоятелство, че според картата на България именно такъв тип силов политик е трябвало да дойде на власт през споменатия период. Вижда се, че Бойко Борисов по времето на своето управление правилно е изиграл предначертаната му роля.

Интересно е да отбележи още и фактът, че при излизането си от зоната на статичност Юпитер ще повтори отново движението си по абсолютно същите градуси. Това означава, че за в бъдеще следва да очакваме нови три години и половина управление на подобен род правителство. Дали това ще бъде пак самият Бойко Борисов или не, бъдещето ще покаже. При всички положения обаче на власт ще дойде политик от същия тип и правителство от същия тип. Като се изследва фиг. 9 се вижда, че това ще стане към средата на 2021 г. и ще продължи до към края на 2025 г.

За да разберем как точно ще се развиват събитията около статичната точка на Юпитер, трябва да се върнем малко назад и да видим какво се е случило няколко месеца преди Наполеон да избяга от о. Алба. Откриваме, че в началото на годината, докато все още се е провеждал Виенският конгрес, се стига до най-спорната тема, а именно Полско-саксонската криза. Руснаците и прусаците направили предложение, според което една голяма част от владенията на Прусия и Австрия в Полша трябвало да отидат във владение на Русия. Идеята била да се създаде голямо независимо Полско кралство, намиращо се под опеката на Русия. В замяна, на прусаците се предлагало да получат цяла Саксония. Това предложение се посрещнало с неодобрение от австрийците, французите и британците. На 3 януари 1815 г. те подписали тайно споразумение (отбелязано в таблицата като събитие номер 2). Според него те се съгласявали да се съюзят във война, в случай на необходимост, за да предотвратят реализацията на руско-пруския план37 .

Виждаме, че крайните споразумения на Виенския конгрес биват предхождани от тайни споразумения между, източно-европейските, средно-европейските и западно-европейските държави. По същия начин което и българско правителство да се намира на власт в периода 21 февруари 2015 – 12 февруари 2021 (а най-вероятно през този период ще се сменят няколко такива), то тези правителства ще бъдат принудени да лавират между интересите на Запада и Изтока. Най-вероятно ще става въпрос за редица тайни споразумения, които ще бъдат договорени както с Европейския съюз, така и с Русия, а може би ще се обърне сериозно внимание и на Китай. Споразуменията ще са до голяма степен секретни, в стила на подписания таен договор от 3 януари 1815 г. Това е наложително също така, предвид сложната социално-политическа обстановка и масовите протести срещу ниския стандарт на живот в България.

Но както тайните споразумения на Виенския конгрес са станали явни, така и този път всички секретни споразумения рано или късно ще излязат на бял свят. Следната история например е доста показателна. Подписаното тайно споразумение между Австрия, Англия и Франция и което всъщност било пряко насочено срещу Русия е било отпечатано само в три екземпляра. Един е останал във Виена в ръцете на Метерних. Друг един екземпляр е бил даден на ръка на Касълрей, който лично го отнася до английския принц регент Георг. А третият екземпляр е бил предаден на Талейран, който незабавно го изпраща в Париж до Луи XVIII. Междувременно обаче Наполеон бяга от о. Елба и скоро след това влиза в Париж. Това станало толкова внезапно, че никой не бил подготвен за това. Луи XVIII панически напуска двореца един ден преди Наполеон да влезе в града. В суматохата той забравя важния договор на бюрото в кабинета си. Наполеон, след като го прочел, веднага наредил на куриер да замине за Австрия и да го предаде лично на руския император Александър I. Ето така политическият заговор бива разкрит. В противен случай тази машинация никога нямаше да влезе в учебниците по история.

Изобщо в историята на човечеството вие ще срещнете много такива „случайности“, които ни позволяват да си изградим една малко по-правилна представа за историческите събития, които иначе ни се предават само в крайно изопачен вид. Тайното ще стане явно и този път. Каквито и „секретни“ преговори да се водят в периода 2015 – 2021 г. те ще станат достояние на българския народ.

Юпитер преминава през 0°59′ Телец за пръв път при директното си движение в края на 1814 г. – именно тогава току-що е бил започнал Виенският конгрес. Следователно точката на абсолютна статичност, в която Юпитер ще се установи от 2015 г. до 2021 г., няма начин да не протече в духа на това изключително важно събитие. Фактът, че прогресният Юпитер ще се закове в продължение на шест години в тази точка е от изключително голямо значение за бъдещето на България и това на Европа. При това не бива да изпускаме от вниманието си обстоятелството, че става въпрос именно за началото на Виенските преговори, които продължили доста месеци наред.

В точките на статичност се задава курсът на новото направление за доста голям период от време нататък. Астрологическото откритие, че тази точка на статичност кореспондира именно със случилото се на Конгреса във Виена, може да ни даде ключ към разгадаването на това, какво предстои да се случи в най-скоро време. Ако този конгрес не беше толкова важен, бившият съветник по национална сигурност на САЩ Хенри Кисинджър нямаше да напише своята дисертация именно на тази тема. Той започва с това, че за успешното достигане на краен договор не са нужни само дипломатически умения, а нещо много повече. Всяка една отделна нация не се съмнява в собствената си добросъвестност, но в същото време нито една нация не може да заложи изцяло суверенитета си върху добрата воля на своите съседи. От гледна точка на отделната нация нейните териториални претенции са „справедливи“ и „легитимни“. Но такива са също така претенциите и на нейните съседи. Ако една отделна нация би могла да получи всички възможни гаранции за всички свои претенции, то то това би означавало, че нейните съседи би трябвало изцяло да загубят своите собствени гаранции. Следователно заключава Кисинджър „тъй като абсолютна сигурност за една власт означава абсолютна несигурност за всички останали, това може да се получи само чрез силово завладяване и никога чрез законно споразумение.“

Така че в основата на всеки един траен мирен договор трябва да залегне относителната сигурност (а следователно и относителната несигурност) на всички негови членове. Гаранцията за стабилността на всеки продължителен мирен договор трябва да се търси не в липсата на претенции от страна на останалите участници, а в липсата на достатъчно големи претенции, които да търсят по насилствен начин преразглеждането на целия договор. Следователно, докато претенциите на всички участници могат да бъдат разглеждани в рамките на съществуващия договор има стабилност. В момента, в който един от участниците не вижда повече възможност да намери решение на своите претенции в рамките на съществуващия договор, се стига до военно положение.

Но протичането на Виенския конгрес става по доста своеобразен начин. Първоначално замисълът е бил решенията да бъдат вземани само от страните-победителки – Австрия, Прусия, Великобритания и Русия. Функциите на включените други страни (като Франция, Испания, Португалия и Швеция) е трябвало да бъдат сведени само до ратификация на вече готовите договорености. Но се случва нещо интересно. Френският представител Тайлеран успява ловко да използва противоречията между големите четири държави и да ги противопостави една на друга. По такъв начин неговата собствена намеса като балансираща сила става абсолютно необходима. И великите страни започват да търсят неговата помощ, за да могат да разрешат собствените си противоречия.

За нас от особено значение е периодът на преговорите към декември 1814 / януари 1815, защото прогресният Юпитер в картата на България ще се задържи на същия градус, който е пресичал по това време. А точно тогава се достига до най-дълбоката криза на преговорите, поради невъзможността на страните да намерят решение относно Полско-Саксонския въпрос. Прусия е била на границата на обявяване на война заради Саксония. По този повод Хенри Кисинджър пише в своята дисертация следното:

По този начин, въпреки че от средата на декември Виенският конгрес като че ли беше достигнал задънена улица, зад сцената се подготвяше фундаментална трансформация… [териториалните] оспорвания, направени през октомври и ноември, разбиха мита за съюзническото единство и заплахата от Франция не изглеждаше вече по-голяма  от тази на някогашните съюзници… Така че в крайна сметка беше доказано, че договореност без равновесие е невъзможна, макар че крайното решение не дойде от осъзнаването на този факт. Европа беше спасена не в името на Европа, а в името на Саксония“55 .

Глава 11. Прогнози за бъдещето, базирани на Юпитеровото “минало”