Глава 3. Защо използваме най-вече прогресния Юпитер и прогресния Сатурн?

Когато се занимаваме с мунданна астрология, (т.е. когато изследваме влиянието на планетите върху цели етноси, народи или държави), Слънцето не е най-подходящото небесно тяло, което можем да използваме за прогресиите. Това е така, понеже от гледна точка на етноса то се движи прекалено бързо. Всеки 30 години то ще сменя знака си. 30 години е прекалено кратък период от време да се изследва един етнос. Българската история например надхвърля 1300 години. Безпредметно е да търсим съществени промени в историята ни всеки 30 години. Ясно е, че особено когато сме били под турско робство в продължение на пет века, съществени промени не са настъпвали така често. Трябва да търсим други планети, които очертават само няколко основни кардинални промени в историята ни. В идеалния случай те би трябвало да съвпадат с кардиналните промени на държавната ни структура – например Първа българска държава, византийско робство, Втора българска държава, турско робство, Трета българска държава. Значи трябва да търсим такава планета, чийто прогресии горе-долу съвпадат с тези големи кардинални цикли. Слънцето не е особено подходящо за тази цел.

Планетите Меркурий и Венера също са неподходящи, тъй като те са „вътрешни“ планети. Тяхната орбита е разположена между тази на Земята и тази на Слънцето. Те се движат сравнително близо до Слънцето. Например, когато наблюдаваме Меркурий от Земята, той никога не се отдалечава на повече от 28° от Слънцето. Тоест той се движи почти прикрепен към него и никога не се отдалечава на повече от един знак преди или след него, а доста често слънцето и Меркурий се намират в един и същ знак. Отделен е въпросът, че понякога ние го виждаме да се движи напред, а понякога назад. На тази оптична илюзия, която се нарича „ретроградно движение” ще се спрем подробно след малко.

Засега е важно да отбележим, че поради прикрепеността си към Слънцето, средното време, за което Меркурий обикаля всички знаци на зодиака, е същото като Слънцето, тоест 365 дни или точно една година. Значи при изготвянето на прогресиите той пак ще се застоява средно във всеки един знак около 30 години. Разликата е единствено в това, че движението му не е право постъпателно, както при Слънцето. При Меркурий не следва да очакваме да напредва точно с един градус на година. Понякога той ще се движи бързо напред, после ще се забавя и спира, след това ще тръгва назад, пак ще се забавя и спира, след което отново забързано ще поема напред. При танца си около Слънцето обаче неговата средна скорост си остава абсолютно същата като тази на Слънцето – средно около 30 години на знак. А от гледна точка на мунданната астрология тази бърза скорост не ни устройва.

За Венера можем да кажем абсолютно същото. Нейната орбита е малко по-широка. Тя не се отклонява на повече от 48° от Слънцето, затова винаги попада или в същия знак като него или отива най-много два знака напред или изостава два знака назад от него. Танцуването ѝ около Слънцето наподобява много това на Меркурий, с тази разлика, че е малко по-бавно. В крайна сметка, и тя се придвижва от знак в знак със същата средна скорост, тоест прогресната ѝ позиция средно преминава през един знак за 30 години.

Следващата планета, която можем да изследваме, е Марс. Тази планета е „външна“, т.е. нейната орбита лежи извън тази на Земята. Затова нейното положение на еклиптиката не зависи от това на слънцето. Следователно от наша гледна точка тя води сравнително по-независим и самостоятелен живот, отколкото вътрешните планети Меркурий и Венера. Марс напредва средно с около 31 минути 27 секунди от градуса на ден. Тези данни можем да вземем от таблица 1, приведена по-долу. Можем да изчислим, че на Марс са му необходими около 686 дни, за да направи една пълна обиколка през знаците на зодиака. Това можем да направим, като първо обърнем градусите, минутите и секундите в десетична дроб, а след това разделим 360 градуса (пълен кръг) на така полученото число. Ако се затрудняваме да обръщаме градусите и минутите в десетични дроби и обратното, можем да използваме онлайн калкулатори. И така за един пълен цикъл на Марс получаваме една година плюс 321 дни.

Но дори и този период не е достатъчно дълъг в мунданната астрология, за да ни свърши добра работа. Още повече, че Марс управлява области, които в дадения случай не са ни особено полезни. Марс е агресивна планета, по нейното движение могат да се определят войните, войската, въоръжението, борбата, въстанията, пожарите, инцидентите, произшествията и други подобни. Като цяло това са интересни теми, и те често са добре документирани в историческите извори. Обаче всички тези събития съставляват само една малка част от живота на един етнос.

Таблица 1. Скорост на движение на планетите в Слънчевата система. Геоцентрична означава, че измерванията са от гледна точка на земния наблюдател.

Затова има смисъл да се обърнем към следващата по ред планета – Юпитер. Нейният пълен цикъл е почти съвсем равен на 12 години, т.е. Юпитер се застоява във всеки знак на зодиака около една година. Значи, следва да предположим, че прогресният Юпитер по методиката ден-за-година ще преминава един знак на зодиака за около 365 години. Всъщност, при такива големи отрязъци от време трябва да се отчете и още едно много бавно движение на земната ос, което се нарича „прецесия на равноденствията”. Затова пътят на прогресния Юпитер през един знак на зодиака средно продължава около 390 години. Това е една приблизителна средно-аритметична стойност, тъй като има периоди, през които прогресният Юпитер преминава през даден знак на зодиака много бързо, а друг път се застоява там доста дълго, като се движи напред-назад. Но средното време, което прогресният Юпитер прекарва в един знак на зодиака можем да приемем, че е около 390 години. Това вече е по-приемлив отрязък от време, като се има предвид, че от създаването на България досега са изминали над 1300 години. Значи е логично да очакваме движението на прогресния Юпитер да обозначи около три-четири качествено различни по своето държавно управление периода в живота на етноса от момента на възникването му до сега.

Изучавайки картата на България, може да се види, че Юпитер досега е направил всъщност седем такива кардинални промени. Те всичките съответстват на критични точки от нашата история. А защо периодите са повече от очакваното? Защото Юпитер се движи директно напред, а после за известни периоди от време се движи ретроградно назад. По време на един от тези периоди той временно излиза от знака, в който се намира в момента, и за известен период от време се „завръща“ в предходния. Затова и общият брой на периодите се увеличава. Но за директното и ретроградно движение ще говорим по-подробно по-нататък. Засега ще отбележим само важното обстоятелство, че за разлика от Слънцето, Меркурий, Венера и Марс, прогресният Юпитер от гледна точка на мунданната астрология ни върши много по-добра работа. Още повече, че тази планета управлява онези области от живота на един етнос, които ни вълнуват най-силно в момента – а именно ценностната система на етноса, държавното устройство и преобладаващите в обществото стремежи и идеали.

Нека също така да направим и няколко предварителни уточнения, преди да продължим нататък. По-долу, на графика 2 е представено движението на прогресния Юпитер от началото на създаването на България през 680 г. до края на 21-то столетие. Хоризонтално тече времето. Вертикално са разположени 30° от еклиптиката. Те точно отговарят на един астрологичен знак. Виждаме, че 0° са разположени най-отгоре на графиката, а 30° най-отдолу. Червената линия, която криволичи отляво надясно, обозначава траекторията на планетата. Следователно, когато червената линия се движи отгоре надолу, това означава, че планетата се движи по своето нормално право движение напред. Тогава тя се намира, да речем, първо на 15°, после на 16°, след това на 17° в някакъв определен астрологичен знак. Когато обаче графиката се движи отдолу нагоре, това означава, че планетата се движи на заден ход, т.е първо се намира на 17°, а след това на 16°, после на 15° и т.н. в дадения знак.

Фиг.2 Право и ретроградно движение на прогресния Юпитер. Периоди на статичност. Преход от един знак в друг.

Една кола, която се движи по една улица със средна скорост от 60 км/ч, не може внезапно да се закове неподвижно, и веднага да тръгне назад. Тук влиза в сила законът за инерцията. Нещо подобно се случва и с движението на планетите. Преди да обърнат посоката на своето движение те първо бавно намаляват своята скорост, след това спират и застават неподвижно. Те стоят така известно време, а после „превключват на задна скорост“ и бавно потеглят назад. След известно време отново забавят своето движение, спират, стоят неподвижно за малко, „включват пак на първа скорост“ и пак внимателно потеглят напред. Тези зони, в които планетата е спряла и не се движи, се наричат „зони на статичност”. Те са обозначени на графиката с жълт маркер. За тях също ще говорим доста по-подробно по-нататък в тази книга.

И накрая още едно уточнение. За по-голяма пригледност вертикалната ос на графиката е разделена само на 30° (т.е. един зодиакален знак), а не на 360°. За цялата многовековна българска история Юпитер сменя знака си само 2-3 пъти, така че не е нужно на графиката да се нанася целият зодиак. Пълното преминаване на планетата през знака ще бъде обозначено с червената линия, която започва от най-горната част на графиката, която съответства на 0° от даден знак. После линията обикновено преминава през определени криволичения (право и ретроградно движение) и най-накрая стига до най-долната част на графиката. Това отговаря на 30° от съответния знак. Пълното преминаване на червената линия от най-горната част на графиката до най-долната означава, че планетата е преминала през един цял знак на зодиака, от самото му начало до самия му край.

След това червената линия отново „скача“ в най-горната част на чертежната скица, понеже планетата вече се намира на 0° в следващия знак. На фигурата е изобразен моментът, когато Юпитер преминава при правото си движение от знака Риби в знака Овен. След това червената линия прави „лупинг“, т.е. обръща движението си от право в ретроградно. Моментът по средата, където планетата се застоява статично, е обозначен с жълт маркер. После планетата тръгва назад. Движейки се назад, тя достига до най-първия градус на дадения знак и оттам „скача“ на най-последния градус на предишния знак. Тогава тя преминава от най-горната част на графиката в най-долната. Един такъв обратен преход от Овен пак в Риби, следващ ретроградното движение на Юпитер, е показан на фиг. 2.

Глава 4 Право (директно) движение на планетите и насочено назад (ретроградно) движение