Глава 5. Директно и ретроградно движение на прогресния Юпитер в картата на България

В мунданната астрология е прието точките на статичност да се отчитат с орбис от 3 ъглови минути. Тоест, ако точката на абсолютна статичност е, да речем, 3 градуса в Телец, максимално допустимото отклонение от тази стойност е 03°03′ в Телец- ако планетата преминава от ретроградно в директно движение, или 02°57′ в Телец – ако планетата преминава от директно в ретроградно движение. Тоест, когато планетата се застоява около въпросните 3° в Телец и не се отклонява на повече от три минути от градуса от това положение, я приемаме за статична.

Следователно, продължителността на периодите на статичност зависи от скоростта на движение на планетата. По-отдалечените планети се движат доста по-бавно, затова и техните периоди на статичност продължават доста по-дълго. За прогресния Юпитер периодите на статичност обикновено продължават около 10-12 години, Сатурн стои статично около 15 години, докато прогресният Плутон може да се застоява в такива зони до 30-33 години. За живота на етноса това не са продължителни периоди от време, но за отделния човек, естествено, не може да се каже същото.

Точките на статичност на Юпитер са много интересни с това, че винаги по време на такива периоди се извършва някакво основно преразглеждане на цялата ценностна система на етноса, след което настъпва кардинална промяна в това отношение. Когато Юпитер променя знака си, обикновено съществуващият дотогава начин на социална подредба радикално се променя. Например от царство етносът може да се преустрои в империя или да кажем в република. В други случаи може да е съществувал робовладелски строй, който да прерасне във феодализъм или пък феодализмът може да прерасне в капитализъм. В други случаи, както може да се наблюдава в примера с картите на САЩ и Австралия, бившата колония може да се обособи в самостоятелна федерация и т.н. С други думи именно по време на статичните периоди настъпва криза в ценностната система на етноса и се извършва основна идеологическа промяна от която следва и промяна на обществения строй.

При това има значение дали Юпитер преминава от директно в ретроградно движение (което често се приема доста по-стресиращо) или преминава от ретроградно в директно движение. Последното обикновено преминава по-леко и има явен положителен ефект за етноса. И така, сега вече можем да се обърнем пак към графиката, отразяваща движението на прогресния Юпитер в картата на България, и да я разгледаме по-подробно. Да разгледаме фиг.6.

Фиг.6 Директно и ретроградно движение на прогресния Юпитер в астрологичната карта на българския етнос

Вертикалната ос е разделена на 30 астрономически градуса. В най-горната част са обозначени 0° на даден знак, в най-долната – 30°. Хоризонталната линия е разделена на около 1500 години – тоест обхваща цялата история на България от 680 г. до 2180 г. Червената лъкатушна линия рисува движението на прогресния Юпитер през годините. В най-лявата си част графиката започва от годината 680 г., когато възниква българският етнос. Тогава Юпитер се е намирал в 21°56′ в Козирог. Първоначално той се е намирал в директно движение, но много скоро след това застава стационарен, след което се връща назад. Точката на абсолютна статичност се достига през годината 692. Тази статична точка обаче не се вижда много добре на графиката, защото се намира в самото ѝ начало, затова засега ще я подминем и ще преминем към следващата.Вертикалната ос е разделена на 30 астрономически градуса. В най-горната част са обозначени 0° на даден знак, в най-долната – 30°. Хоризонталната линия е разделена на около 1500 години – тоест обхваща цялата история на България от 680 г. до 2180 г. Червената лъкатушна линия рисува движението на прогресния Юпитер през годините. В най-лявата си част графиката започва от годината 680 г., когато възниква българският етнос. Тогава Юпитер се е намирал в 21°56′ в Козирог. Първоначално той се е намирал в директно движение, но много скоро след това застава стационарен, след което се връща назад. Точката на абсолютна статичност се достига през годината 692. Тази статична точка обаче не се вижда много добре на графиката, защото се намира в самото ѝ начало, затова засега ще я подминем и ще преминем към следващата.

Червената стрелка, която сочи нагоре, обозначава, че през този период Юпитер се движи ретроградно. Можем да проследим как от 21°56′ в Козирог Юпитер постепенно се връща на 12°21′ в Козирог. Това е втората му стационарна точка, която е обозначена на фиг.6 с жълт маркер. Обозначаваме я с буквите SD понеже това е стационарна точка, след която движението на Юпитер става директно.

Втората червена стрелка, която сочи надолу, обозначава период, през който движението на Юпитер е директно. Юпитер постепенно напредва през Козирог, преминава го и през годината 932 навлиза във Водолей. На това място графиката прекъсва и от най-долната част (30° в Козирог) продължава в най-горната част (0° във Водолей). Постъпателното движение напред на Юпитер продължава във Водолей, докато той не достига 27°56′ във Водолей. Това става през годината 1095. Това е третата стационарна точка на Юпитер. Обозначаваме я с буквите SR, което означава стационарна точка, след която движението на планетата се обръща в ретроградно. Сега вече, след като сме запознати с тази методика, можем да проследим всички стационарни точки при движението на прогресния Юпитер през вековете. В картата на България те са общо осем. Можем да ги видим на фиг. 7.

Глава 6. Статични зони в движението на прогресния Юпитер