Глава 7. Тълкуване на движението на прогресния Юпитер през вековете в астрологическата карта на България

Нека сега да разгледаме движението на прогресния Юпитер в исторически план, като през цялото време не бива да забравяме, че Юпитер управлява ценностната система на един народ, идеалите и въжделенията му, схемата на държавното управление, обществения строй, устройството и типа на държавната власт, отношението със съседите и всички правови, законодателни и идеологически процеси. Това, което често се подминава от повечето мунданни астролози (а което е от изключително голямо значение в наши дни), е прякото отношение, което Юпитер има също така и към материалното благосъстояние на един народ. Юпитер е планета на изобилието и когато той е добре разположен и аспектиран, следва да очакваме изобилие от материални блага за народа. Обратното – в стационарните зони на Юпитер следва да очакваме трудности и кризи в материалната сфера.

За българина, който е доста измъчен през последното четвърт столетие от безпаричие и лишения, е трудно да проумее за какво материално благополучие става въпрос. Но аз като астролог разглеждам историята на българския етнос през столетията. Нещата трябва да се видят в перспектива, за да може да се обясни настоящето положение. Ако даден човек пътува в един влак и в един момент преминава през тунел, той не си казва, че за него е настъпил вечен мрак. Обратното – той би трябвало да си казва, че за него временно е настъпил мрак, но това ще му позволи да пристигне на своето крайно местоназначение по-бързо. Ако тунели нямаше, щеше да ни се налага да пътуваме многократно по-дълго до крайната си дестинация.

Освен това нека не забравяме, че материалното благосъстояние на народа е придобило такова огромно значение за хората едва през последните няколко столетия. Във вековете преди това въпросът е бил поставен по съвсем различен начин. Вместо за пари в банката, хората са се молели да имат добра реколта. Вместо за признание от Европейския съюз, тогава те са се борили за признание от Византийската империя. Или вместо да протестират срещу монополите, които се управляват от някакъв чужд център, хората са се борили да речем за самостоятелна българска църква и богослужение на български език. Всички тези области се намират под управлението на Юпитер. Естествено е важно да виждаме нещата в перспектива и според конкретната специфика на историческите времена. Когато Юпитер повтаря едно и също движение, тогава веднага се набива на очи сходство в типа на протичащите по това време исторически процеси. Следователно, като изучаваме историята си и я свързваме с астрологическите цикли, които са били в сила в отминалите времена, можем и сами по аналогия да си направим „предсказания“ за типа на процесите, които ще се разгръщат в българското общество за в бъдеще. Историята винаги се повтаря по съдържание, а не по форма.

Освен това важно е да помним, че въпреки настоящото критично положение, в което се намират много българи, все пак в рождената карта на България Юпитер е разположен в първи астрологичен дом и е добре аспектиран! Също така три планети в картата на етноса ни са разположени в Телец и са също като цяло доста добре аспектирани. Това по принцип вещае много добро материално благополучие и краен успех за нашата нация, независимо от всички трудности, през които ни се налага да преминем в момента. Затова, когато разглеждаме стационарните периоди на Юпитер, добре е да помним, че това са повратни моменти в нашата история, когато ценностната система, държавното управление и материалната база на етноса биват разклатени, обаче това е абсолютно необходимо, за да може да се избере след това ново направление на движение. Тези повратни моменти са критично важни, понеже предопределят посоката за развитие на етноса за цели столетия напред. А циклите на движение на Юпитер напред и назад са необходими, за да може етносът да пробва да изгражда материален просперитет по различни начини.

Както животът на един отделен човек се дели на периоди, така и развитието на етносите преминава през различни фази. Един човек може да посвети десет години от живота си да трупа пари, а след това да достигне етап в живота си, когато разбира, че това не е най-важното за него. Достигнал това прозрение той може да се отдаде на съвсем различни занимания. Например, той може изцяло да се посвети на семейството си, или да стане по-духовен или по-религиозен. Възможен е и обратният преход. Така е и при етносите, само че тъй като процесите там протичат много по-бавно, отрязъците от време се измерват не с години, а със столетия. А в повратните точки, където става преходът от директно в ретроградно движение или обратното, прогресният Юпитер се задържа средно по около 11 години.

Това може да се види от таблица 2. Общо за цялата история на България Юпитер се е застоял статично в осем такива точки досега. Това са осем периода по 11 години. Това прави общо 88 години, а цялостният период от историята на България, който разглеждаме тук е около 1500 години. Следователно, Юпитер не се движи в около 5% от разглежданото време. През останалите 95% от времето той се движи, което означава тласък и развитие.  Движението му може да бъде напред или назад, като естествено преобладава правото движение. В никакъв случай не може да се каже, че движението на Юпитер назад означава бедност и мизерия. Просто това може да е посока, която не е съвсем „правилна“.

Целият период на комунизма например се вписва в един от циклите, когато Юпитер е ретрограден. Не може да се каже, че българският народ по времето на комунизма гладуваше. Но в същото време, докато ние почти половин столетие си играехме да строим „развития социализъм“ и прочие, западните държави натрупаха огромен капитал и ни изпревариха значително във финансово отношение. Затова сега десетилетия по-късно се оказваме в неравнопоставено и зависимо положение от държавите в Западна Европа. По тази логика, ако международните отношения между държавите продължават и за в бъдеще да се изграждат главно на основата на парите, това означава, че ние ще останем в зависимо положение от по-богатите европейски държави за столетия напред, ако не и повече. Пари при пари отиват и колкото повече време минава, толкова повече разликата между богати и бедни държави не само че няма да се изравнява, но точно обратното – все повече ще се задълбочава. Богатите държави ще стават супербогати, а бедните – супербедни.

Затова единственият начин за нас като българи да преодолеем проблема е да изменим системата и вместо на финансова, да я поставим на съвсем различна основа. Явно след толкова много години на ретроградно движещ се Юпитер ние вече сме изпуснали възможността да се превърнем в икономическия тигър на източна Европа. Затова пък когато един човек е лишен донякъде от материалното, той е принуден да се развива повече в духовен план. И именно в това се състои проблемът на богатите държави – те пък поради добрата си икономическа база не виждат особен смисъл да се развиват духовно и поради тази причина започват да изостават значително именно в това направление. За това ще говорим по-подробно по-нататък в тази книга. Засега е необходимо само да подчертаем, че на нашата нация „по рождение“ ѝ е даден задоволителен материален просперитет. Може да не е много, но е напълно достатъчно от гледна точка на това, което ни е нужно.

Когато Юпитер се движи, било напред, било назад, периодът е положителен от гледна точка на развитието на етноса. Нещо се строи, нещо се изгражда. Статичните точки, от друга страна, са именно тези повратни моменти, когато развитието като че ли спира, за да поеме от този момент в нова посока. Обикновено тези периоди са травмиращи за етноса, понеже изискват много преобразувания и жертви. В същото време те са и крайно необходими. Статичните периоди на Юпитер може да се сравнят с крайъгълни камъни, които обозначават смяната на посоката, в която се движи етносът. Сега нека да разгледаме тези периоди поотделно.

Стационарни периоди в движението на прогресния Юпитер през вековете

I. Първи стационарен период. Юпитер е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 22°11′ в Козирог. Започва на 11 април 687 г. Кулминира на 17 ноември 692 г. Приключва на 24 юни 698 г.

Този период настъпва само 7 години след възникването на новообразуваната българска държава. Трудно е да се каже определено какво точно се е случило тогава, поради крайно оскъдните исторически писмени свидетелства, останали от онова време. Не е трудно да се досетим обаче, че най-вероятно статичният Юпитер е предизвикал криза в новообразувания етнос относно новите правила и разпоредби, които е трябвало да консолидират прабългарите и славяните в единен народ. Прогресният Юпитер се е движил тогава в наталния си знак Козирог, следователно кризата на ценностната система на етноса е засягала сферите, намиращи се под управлението на този знак – организационната структура на държавата, модела на държавно управление, границите и очертанията на новообразуваната държава и т.н.

В изворите се споменава, че през 687 г. император Юстиниян II нарушава мира с българското ханство по Долни Дунав. Той сключва изгоден договор с арабите и насочва имперската военна машина към Балканите. На следващата година той организира военен поход срещу Куберовите българи и съюзното им славянско племе драговити в Македония. В края на лятото на 689 г. на връщане от похода си срещу славяните от околностите на Солун армията на Константин IV е разбита в околностите на Кавала от Куберовите българи10. Тези първи трудности на новосъздадения етнос най-вероятно са изиграли консолидираща и сплотяваща роля срещу общия им неприятел. Юпитер преминава от стационарно в ретроградно движение, което означава, че насоката за преосмисляне на ценностите е насочена навътре, а не навън. Следва да очакваме криза на държавното управление, вседствие на която на преден план излизат и се разрешават някои вътрешни проблеми и противоречия в новообразуваната държава.

II. Втори стационарен период. Юпитер е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 12°21′ в Козирог. Започва на 30 декември 807 г. Кулминира на 28 юни 813 г. Приключва на 28 декември 818 г.

Този период на статичност съвпада с въвеждането на така наречените „Крумови закони”. Хан Крум превзел източната част на Аварския хаганат през 805 г., с което сложил край на съществуването му. След като сторил това, той разпитал аварските пленници какво според тях е довело до краха на държавата им. Те отговорили, че причините се коренели във взаимните лъжливи обвинения, пиянството, подкупничеството и взаимното мамене, вследствие на търговията.

А като чу това, той [Крум] свика всички българи, и заповяда, като законоположи: Ако някой обвини (набеди) някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се намери, че той е бедил и лъгал, да се убие. Нито се допуща да се дава на крадящия храна. И ако някой се осмели на това, да се конфискува [имотът му]. И на крадящия да се строшат свирките [на краката]. А всичките лозя да се изкоренят – заповяда. И на всеки просещ да не се дава просто (безразборно), а според потребата му, за да не би пак същият да проси. Който пък не върши това да се конфискува [имотът му] [12].

Цитатът е от византийската енциклопедия „Свидас“. За да можем да разберем важността на тези закони, е нужно да се опитаме поне частично да се потопим в епохата на тези отминали времена. Става въпрос за тотален криза на ценностната система на етноса и взети мерки от страна на хан Крум за преодоляването ѝ. Прогресният Юпитер продължава да се намира в знака Козирог. Следователно, кризата на ценностите ще е свързана със същите теми, които споменахме и преди – типа и устройството на държавата, модела на държавното управление, издаване на точни и стриктни закони в управлението и затвърдяване на границите. Разликата се състои в това, че сега Юпитер от ретроградно преминава в право движение, следователно търсенията няма да са насочени навътре, към етноса, а най-вече навън, към узаконяване на положението. Точно по това време старите родово-племенни отношения биват заменени от създаващия се нов феодален ред. Това е драстична промяна на съществуващия обществен строй. Според новите правила на обществено поведение частната собственост започва да се зачита, затова и на кражбите започва да се гледа с други очи. В предишните епохи частна собственост не е имало. Съществувала е само племенна собственост, затова и „кражба“ (в смисъла на това понятие, което е започнало да се влага след това) не е имало.

Между впрочем такъв тип светоусещане и до ден днешен съществува в някои етнически общности, при които собствеността продължава да се възприема като племенна. Те не виждат нищо лошо в това да ползват едни или други вещи, които в момента им трябват, без оглед на това, на кого „принадлежат“ тези вещи. Разбирането е такова, че след като всички ние сме създадени от един бог, следователно на всички ни се дава правото да ползваме всички материални блага на земята. Това е най-примитивното разбиране за собствеността. Тя е родово-племенна или както още я наричат в някои други изследвания – тя е първобитно-общинна. Цялата собственост принадлежи колективно на племето. По подобен начин е организиран и животът на животните. Птиците, рибите и бозайниците не заделят част от земята си като „своя“. Изключение правят само някои висши бозайници, които имат териториално поведение. Но животните не са стигнали дотам в своето развитие, че да произвеждат материални блага. Също така те нямат развито „Азово“ съзнание и не се усещат като отделни индивиди, а по-скоро се възприемат като част от общия вид.

В по-древните народи е преобладавало подобно първично светоусещане. „Азовото“ светоусещане започва по-силно да се развива в българския народ именно през посочените векове. Дотогава всички представители на племето са живели един общ, колективен живот. Те не са се усещали толкова като отделни индивиди, а са се възприемали само като част от общия организъм на племето, на рода. Затова и разделянето на частната собственост на отделни части не е имало никакъв смисъл. Но с напредването на „Азовото“ съзнание всеки един член на колектива е започвал малко по малко все повече да се усеща като отделен индивид, със своя собствена индивидуалност, задачи, карма и т.н., Те вече не винаги са съвпадали с общите. В наши дни например, този процес е доведен до крайност. А в Крумовите времена някои отделни индивиди (бъдещите феодали например) започвали постепенно да отделят част от общата собственост и да я наричат „своя“. Това не е нищо друго, освен кардинална промяна на мисленето, ценностите, разбирането за света и в крайна сметка на обществения строй.

До началото на този процес да се вземе нещо от общото за лично ползване е било нещо напълно естествено, тъй като частна собственост не е имало. Всичко е било общо. Но след като е започнало да настъпва „Азовото“ съзнание същото това действие вече не било класифицирано като нищо друго, освен като кражба. Българският етнос преди Крум е имал един тип светоусещане, а след това е настъпила коренна промяна. Затова се наложило да бъдат въведени и Крумовите закони, за да се регламентира промененото съзнание на народа. С Крумовите закони частната собственост е била узаконена и са били регламентирани мерки, които са я защитавали от посегателство.

С появата на частна собственост започва да се появява за първи път и социалното разслоение. Този феномен не е съществувал преди, защото всички представители на племето са били еднакво „бедни“ или еднакво „богати“. Законодателството на Крум е доказателство за настъпилите промени в социалната структура на обществото именно по времето, когато Юпитер е бил застанал статичен. За да се преодолее обедняването на значителен слой от населението и за да се предотврати безконтролното съсредоточаване на имоти в ръцете само на малка група на заможен елит, Крумовото законодателство предвижда задължителна помощ за безимотните от страна на заможните, но само дотолкова, колкото им е необходимо за да оцелеят.

Фактически това не е нищо друго освен, както ги наричаме днес, „социални помощи“ или „обществено осигуряване“. Тази държавна политика е била въведена в България за първи път от хан Крум още в самото начало на IX в., по времето на втората Юпитерова статичност, т.е. много преди подобни политики да бъдат възприети в западния свят. Между впрочем ние самите бихме могли да се поучим от собствената си история, защото политиката за подпомагане на социално бедните е особено актуална и в наши дни, когато както ще видим по-нататък в тази книга, Юпитер отново е застанал статично. Ако трябва да следваме духа на Крумовите закони, би трябвало да постановим чрез законодателството си отново, че най-заможните българи са длъжни да помагат на най-бедните. А на най-алчните и на най-егоистичните заможни хора, които всячески се стараят да заобикалят закона трябва да се конфискува имуществото и трябва то да се раздаде на най-нуждаещите се. В настоящия момент, когато Юпитер отново е застанал статично, може да има сериозно преосмисляне на ценностите именно в тази насока. Формата на историята се изменя, но съдържанието на процесите – не.

Този стационарен период на Юпитер се характеризира и с две много важни победи за българската държава. Първата се осъществява през пролетта на 809 г., когато българската армия с изненадващ удар превзема крепостта Сердика (София). Градът е един от най-големите в европейските провинции на Византия. Той е разположен на кръстопътя на основните пътища на Балканите. Смята се, че Сердика е ключът на българското придвижване към славянските територии в Македония [10].

Също така в нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. българите извоюват блестяща победа над византийската войска в сражението при Върбишкия проход, където загива император Никифор I Геник. Добре е известна миниатюрата от Манасиевата хроника, където българският владетел е изобразен да пирува след тази победа, като пие от обкования със сребро череп на убития император. Смятало се е, че в черепа на човека е концентрирана неговата сила и следователно, като пиели от черепа на поваления си неприятел, хан Крум и неговите вождове продължавали да черпят от неговата сила.

След края на статичния период на Юпитер България излиза реформирана, благодарение на въведените Крумови закони, и извоюва изключително важна победа над основния си противник – Византийската империя. Това предопределя развоя на събитията за доста дълъг период напред, не само в Югоизточна Европа, а въобще в цялото европейско пространство. От този момент нататък България се превръща в държава, която никой вече не може да си позволи да игнорира. Нещо повече – тя става ключов фактор в европейския политически живот [10].

Много важно е да се отбележи и още едно нещо. Макар Крумовите закони да са разглеждани от историците в смисъла на държавни закони, които институционализират определено поведение, имаме всички основания да смятаме, че законите всъщност са последица от настъпилите вече изменения на душевно-духовната ценностна ориентация на народа. Настъпила е промяна на съзнанието, при което частната собственост вече е била започната да бъде разглеждана като неприкосновена. С други думи извършила се е вътрешна промяна в светоусещането и в ценностната система на народа. От родово-племенни, отношенията между членовете на обществото са започнали да се променят във феодални. Тоест става въпрос за постепенна промяна на ценностната система, а оттам и на обществения строй. Законите само са формализирали промяната.

Ако беше станало обратното – т.е. ако първо бяха въведени строги закони от страна на държавата, а след това обществото би било принудено да ги следва, то тогава този период щеше да се извърши по време на стационарен Сатурн. Обаче не. Крумовите „закони“ излизат по времето на стационарен Юпитер а не на стационарен Сатурн. Повече за стационарния Сатурн ще говорим в глава втора на тази книга. Но тук само ще отбележим мимоходом, че Сатурн отговаря за държавните структури, законите в една страна, държавните институции, полицията и всички механизми, които силово поддържат властта в една държава. Юпитер – обратно, обозначава вътрешни стремежи, идеали и въжделения. Затова, самият факт, че Крумовите закони са били написани по времето на Юпитерова, а не на Сатурнова статичност говори, че те са имали вторичен, а не първичен характер. Първо е настъпила кризата на идеалите и въжделенията, а законите са написани впоследствие, като отражение на вече настъпилите промени в съзнанието на хората. Това е един забележителен пример как на основата на астрологията ние можем да се научим правилно да тълкуваме историческите факти.

III. Трети стационарен период. Юпитер е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 27°56′ във Водолей. Започва на 27 януари 1090 г. Кулминира на 16 август 1095 г. Приключва на 28 февруари 1101 г.

Точно по средата на този статичен, преминаващ в ретроградно движение, период папа Урбан II в предпоследния ден на Клермонския събор във Франция на 27 ноември 1095 г. обявява началото на първия кръстоносен поход с думите „Dieu lo volti“ (Бог го желае). Официалният претекст на това начинание е уж Йерусалим да се завладее обратно за християнството. Първоначално проповедта на папата подтиква неорганизирани тълпи от обикновени хора да се отправят на Изток. Въпреки изричното желание на папата в похода да участват само здрави и  добре въоръжени мъже, в редиците на кръстоносците попадат всякакви хора, в това число престъпници. Но Амиенският свещеник набързо опрощава дълговете им [13].

Пътуването започва през 1096 г. Повеждат ги Петър Пустинника и Валтер Голтака. Движейки се по пътя, който свързва днешните градове Белград-Ниш-София-Пловдив-Истанбул, те трябва да преодолеят безчет трудности, пресичайки „голямата българска гора“. Достигайки населените равнини, те влизат в конфликт с местното българско население 10. Според автора на “Gesta Francorum” след навлизането си в България, Боемунд се обърнал с предупреждение към войските си да преминат смирено, без да опустошават “тази земя, която принадлежала на християни”. По думите на Балдрик, който предава същото събитие, Боемунд определил земята, на която се намират, като “християнска”, а жителите ѝ като “братя” [14].

Въпреки тези благородни намерения, кръстоносците ограбвали и опустошавали българските предели. Поради тази причина местното градско население често припомняло и засвидетелствало на поклонниците своята конфесионална принадлежност чрез демонстративни църковни процесии с кръстове, икони и хоругви, търсейки по такъв начин гаранция за сигурността си. Въоръженият отпор, най-вече чрез засади или открити сблъсъци, било другото средство за самосъхранение на българите. Тези действия били схванати от кръстоносците като неадекватно отношение на едни християни към други и предизвиквали голямо изумление, огорчение и възмущение у тях [14].

Същата година и по същия път минава 100-хилядна армия на рицарите от Първия кръстоносен поход, ръководен от Готфрид Булонски, херцог на Лотарингия. Една след друга минават войските на италианските нормани Боемунд и Танкред и на френския граф Раймонд от Тулуза 10. От гледна точка на коренното българско население по тези земи кръстоносните походи носят разорение и разграбване.

Кризата на ценностната система на българския етнос е предизвикана от това, че всъщност едни християни ограбват други християни. Това пряко противоречи на християнското учение. Българите, невиждайки изход от ситуацията, често отговарят с насилие на грабежите, което пък предизвиква недоумение и възмущение в кръстоносците. Това ясно си личи в хрониките и летописите им. Те считат, че българите като християни би трябвало да ги подпомагат в техните „благородни начинания“.

Фактически за първи път след образуването на Първата българска държава се извършва сериозен сблъсък на две диаметрално противоположни ценностни системи – тази на Източна и на Западна Европа. Този проблем, естествено, не е разрешен и до днес и ние ще видим как се проявява отново дори и в наши дни (по времето на осмия стационарен период на Юпитер). Виждаме как статичният Юпитер има пряко отношение, както към системата от социални, религиозни и държавни ценности, така и към материалното благосъстояние на етноса.

Тъй като точката на статичност попада във Водолей, кризата на ценностната система има отношение към връзките ни с останалите народи и с различията между нашата и тяхната народопсихология. Видяхме, че когато Юпитер беше застанал стационарен във фиксирания Козирог, кризата на държавното управление засягаше преди всичко вътрешното управление на държавата. Сега при статичен Юпитер във Водолей на преден план излизат различията между ценностните системи на българския етнос и неговите европейски съседи. По времето на третия стационарен преход Юпитер преминава в ретроградно движение, което означава насочване навътре. Етносът страда от ограбванията на преминаващите кръстоносци, но той не натрапва на останалите своите виждания. Вместо това по-скоро етносът извършва вътрешно преосмисляне на собствените си разбирания.

IV. Четвърти стационарен период. Юпитер е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 18°03′ във Водолей. Започва на 25 януари 1209 г. Кулминира на 28 юни 1214 г. Приключва на 28 ноември 1219 г.

Две години след началото на статичния Юпитеров период се провежда Антибогомолски църковен събор в Търново. На събора присъстват всички висши духовници и боляри. Ръководи го самият цар Борил. Той се възкачва на престола през 1207 г. , т.е. две години преди началото на статичния период, непосредствено след внезапната смърт на Калоян. Между впрочем сравнително малко се знае за това как точно е дошъл на власт. Той е племенник на тримата първи Асеневци от тяхна сестра. Анализирайки данните от изворите, мнозинството от съвременните историци приемат, че той узурпира търновския престол и дори го подозират в участие в заговора и предполагаемото убийство на царстващия му вуйчо [10].

Личната намеса на Борил в борбата срещу богомилската ерес е доказателство за широкото ѝ разпространение в българското общество. Никога преди това цар не се е намесвал така пряко във въпроси, касаещи вярата. Както следва да очакваме, криза в ценностната система на етноса се наблюдава именно по време на стационарен период на прогресния Юпитер. Точката на статичност, също както и в предишния стационарен период, отново попада във Водолей, но този път планетата преминава в директно движение.

Значи на преден план отново излизат идейните противоречия, но този път очакваме да бъдат предприети действия, насочени навън и засягащи европейските ни съседи. Всъщност, точно така се и случва. Богомилите биват подложени на яростни гонения и много от тях емигрират в Западна Европа. Оттам те дават тласък на редица други течения, които предизвикват реформаторското движение, настъпило по-късно.

И така периодът на статичност започва с голям антибогомилски събор. По личното нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в така наречения „Синодик на цар Борил“. Гръцкият Синодик от 843 година е преведен на български език. Той съдържа опровержения и анатеми срещу по-стари ереси, съществували във Византия. В превода е прибавена специална глава, в която се излагат и се проклинат схващанията на богомилството. Извадка от Синодика е преведена по долу.

След тези [първите Асеновци] прочее, когато прие царството техният сестринец, преблагочестивият цар Борил, изникна като някакви зли тръни триклетата и богомерзка богомилска ерес, чийто основоположник тогава се яви прескверният поп Богомил със своите ученици, както някога Аний и Ямврий, които се противяха на Мойсей. Те като някакви жестоки вълци безпощадно разхищаваха Христовото стадо, за което той проля своята пречиста кръв. Като узна това прочее преблагочестивият цар Борил, разпали се от божествено желание, изпрати да ги съберат по цялото негово царство подобно на някакви плевели в снопи и повели да се събере събор. Когато прочее се събраха всички епископи, свещеници и иноци, а също така и всички боляри и голямо множество избран народ и когато царят узна, че всички са се събрали, веднага излезе със светла багреница, седна в една от тогавашните големи църкви, а съборът насяда оттук и оттам. Той заповяда да доведат сеячите на нечестието, но не ги отрече изведнъж, а ги улови с голяма хитрина, като им рече да отхвърлят от себе си всякакъв страх и с дръзнование да изкажат своето [бого]хулно учение. С цел да уловят царя и онези, които бяха с него, те подробно изложиха цялата своя злоумишлена ерес. Царят и намиращите се с него с мъдри въпроси им отговаряха в много нещо по божието писание, докато изобличиха злоумишленото тяхно мъдруване. А те, като стояха безгласни подобно на риби, бяха обзети напълно от недоумение. Благочестивият пък цар, като ги видя съвсем посрамени и дявола паднал и победен, а Христос възвеличен, изпълни се с радост. Той повели да бъдат поставени под Страха те самите, както и прелъстените от тях. Те, щом като видяха това, отново се възвърнаха към съборната църква. А онези, които не се покориха на православния събор, бяха предадени на различни наказания и заточение, След това благочестивият цар Борил повели да бъде преведен от гръцки на неговия български език сборникът. По негова повеля и този свет събор бе вписан между православните събори, за да бъде прочитан в първата неделя на светите пости, както светите отци предадоха изначало на съборната и апотолска църква. Преди неговото царуване прочее никой друг не е свиквал такъв православен събор. Всичко това бе сторено и заповядано от благочестивия цар Борил в годината 6718 [= 1211], индикт 14, година на луната XI, година на слънчевия кръг XV, месец, февруари, 11 ден, петък на сиропостната неделя. И като нареди добре всичко това, православният наш цар завърши събора, влезе в църквата и след като отблагодари богу, отпусна всекиго в своята област. Вечна му памет! Трижди [15] .

Приведеният по-горе текст е отличен пример за това, как историята НЕ БИВА да се тълкува само на базата на оцелелите исторически извори. Естествено, те могат и трябва да бъдат използвани, но винаги трябва да ги четем с много отворено съзнание. Процесът не е много по-различен от това как възприемате новините, отпечатани по вестниците. Вярвате ли на всичко, което е написано в абсолютно всеки един вестник, който се намира на пазара? Ако поради някаква причина след столетия е оцелял само един екземпляр на един единствен вестник, редно ли е да си изградим представа за нашето съвремие, единствено на базата на това, което е написано в него? По същността си въпросният оцелял синодик е аналогичен на платеното време по телевизията, което дадена политическа партия в нашето съвремие използва, за да представи предизборната си програма. Никой не крие факта, че синодикът е бил написан по личното разпореждане на цар Борил. Естествено е в него той самият да е представен като благочестив, мъдър и ловък политик, който е разобличил ересите, воден единствено от грижата за благоденствието на българския народ. Всъщност, за да проникнем по-навътре в нещата, трябва да се опираме на информация и от други източници, а също така трябва да използваме и способностите си за критично мислене и разсъждение.

Ако съпоставяме фактите и от други източници, всъщност Борил може да се опише като жаден за власт държавник, готов на всичко (включително и на физическа разправа с роднините си), за да се възкачи и да остане на престола. Известно е, че цар Калоян не оставя мъжки наследник, което позволява на племенника му Борил да вземе властта. За да легитимира и да утвърди позицията си на цар, той сключва брак с вдовицата на покойния цар. Обезпокоен от евентуален преврат срещу него той започва разправа срещу братовчедите си – Йоан Асен и Александър, които са синове на цар Асен. Това ги принуждава да избягат от България и да намерят спасение в руското Галичко княжество. Управлението на Борил се характеризира с гонения, насочени срещу претендентите за престола, както и с последвало отцепване на значителни територии от България от племенници на Калоян. Те основали самостоятелни царства. Всичко това показва, че държавата по времето на неговото управление е била крайно нестабилна и че новодошлият владетел не е успял да се справи с проблемите на вътрешната политика [16] .

В крайна сметка, през 1217 г. Иван Асен потегля за България, за да си върне бащиния трон, воюва с Борил, побеждава го и обсажда Търново. Информацията е твърде оскъдна, за да се възстанови напълно достоверно как е протекъл ходът на историческите събитията. Повечето съвременни историци са на мнение, че поредицата от външнополитически неуспехи на царя увеличава не само масовото народно недоволство, но създава и сериозно брожение сред болярските среди. Двамата братя Иван Асен и Александър, които са синове на цар Асен и братовчеди на Борил, вдигат своята армия от руското Галичко княжество и идват в България. Към тях се присъединяват и множество българи. Армията отвоюва североизточните територии и се оказва пред стените на Търново. След седеммесечна обсада градът е превзет. При опит за бягство цар Борил е заловен и ослепен като узурпатор на търновския престол [10] .

Самото ослепяване не бива да се разглежда просто като варварски акт. Повечето действия на древните българи следва да се разглеждат в езотеричен контекст, предвид коренно различното им светоусещане в сравнение с нашето. Съвсем не е било едно и също дали в онези времена на един човек са му чупели краката, отрязвали са му ръцете, или са го ослепявали. Тези наказания са били налагани в пряка зависимост от извършените грехове. От астрологична гледна точка всеки един орган на тялото се управлява от даден знак на зодиака. Този знак определя основния тип енергия, с която даденият орган се захранва. Следователно, когато боледува даден физически орган, ние веднага можем да си извадим заключение в коя точно област на духовните ни тела сме сбъркали нещо. Нередностите на духовно ниво водят до заболявания на физическо. Ние никога не можем да си ударим някой пръст „по случайност“. Нито е случайно кой точно пръст сме си ударили, нито е случайно дали става въпрос за дясната или лявата ръка и т.н. Това важи за абсолютно всяко едно нараняване и за всяка една област на тялото. За тези, които знаят как да тълкуват нещата, „случайни“ заболявания няма.

Тези неща в наши дни са скрити от познанието на болшинството хора, защото през последните векове духовният свят е затворил вратите си временно пред човечеството. Но във времената, за които става въпрос, всеки е знаел това. Затова, когато даден човек е бил наказван, той е бил наказван по съответния начин, за да стане ясно на всички в какво се е състояло неговото провинение. С други думи наказван е бил именно този орган в тялото, който е пряко свързан с духовните компоненти на човека, откъдето е тръгнало неговото разложение. В дадения случай Борил е бил ослепен, защото той не е можел „да вижда“ в духовния свят. Легитимните царе са били ясновиждащи. Те са унаследявали своите ясновиждащи способности по кръвен път. Те са имали пряка връзка с Бога, което им е помагало да направляват поверения им народ в правилната посока. Но тези, които нелегитимно са се възкачили на трона и не са били ясновиждащи или посветени, са били все едно слепи и следователно неспособни да виждат правилната посока за развитие на народа. Ето защо и наказанието, което им е било налагано е било физическа слепота, която е следвала духовната им слепота.

Всъщност, ако трябва да бъдем обективни, трябва да признаем, че цар Борил далеч не е бил единственият владетел, който се е борил с богомилите. Те са били преследвани, както преди него, така и след него. Но именно по времето на неговото управление, гоненията против тях са достигнали своята най-голяма ожесточеност, особено след събора, който той провежда. Интересно е да се отбележи „съвпадението“, че целият период на статично застанал Юпитер почти идеално се вписва в годините, когато е царувал Борил. Той е бил на власт от 1207 до 1218, а Юпитер, както може да се види от таблица 2, е бил статичен от 1209 г. до 1219 г. Ако сме наясно с богомилството и целите, които то преследва, както и ако сме запознати с целите на царската институция и целите, които тя преследва, няма да ни учудва приемствената враждебност от страна на царете ни към богомилите. Всъщност интересите и целите на царската институция от една страна и на богомилите от друга са точно диаметрално противоположни! Именно оттук произтича и огромната криза в ценностната система на етноса, която достига своя апогей по времето на статично застаналия Юпитер.

Повечето съвременни историци дават висока оценка на богомилството. Признават, че то е една забележителна проява на прогресивност за времето си. Отличавало се със стремеж да се запази чистотата на високите идеали на християнството, които са му били присъщи в самото му зараждане. За съжаление, през вековете една голяма част от изначалното християнско учение е било догматизирано, канонизирано и по този начин всъщност опорочено. Целта на догмата е била естествено не духовен подем на народа, а запазване на статуквото, на съществуващия режим. Основните пазители на порядките са били на първо място църковното духовенство, а на второ – феодалната върхушка (царстващ дом и болярство). В условията на безнаказаност, много от тях са стигнали до крайно разложение и разгул. Естествено, в техен интерес е било да запазят съществуващото положение и огромните лични облаги, които са извличали от това, че са били на власт. В този смисъл богомилството, което е проповядвало чистота на първоначалното учение, некорумпираност и реформаторски идеи, се е явявало като реална заплаха за управляващите. Затова и всички управляващи царе и духовници са се стремили с всички сили богомилството да бъде безжалостно потъпкано.

Предполагам читателят може сам да  направи паралел между всичко гореизказано и извършващото се в момента. Времената са се променили, но същността си остава винаги една и съща. Народът се надява управляващите да извършат реформи, без да си дава сметка, че абсолютно всички, които са се докоснали по някакъв начин до властта (без изключение), са заинтересовани в запазване на съществуващото статукво. Гоненията, които цар Борил организира срещу богомилите съвместно с духовенството, не отстъпват по своята жестокост нито на Вартоломеевата нощ, нито на методите на борба на Светата Инквизиция. Впрочем тези издевателства стават у нас 360 години преди Вартоломеевата нощ. Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират масово на Запад. Оттам те дават тласък на западното реформаторско движение, вследствие на което Западът по-късно започва да процъфтява. В България остават само последователите на исихазма, които отстояват идеите на върховното българско духовенство и по този начин народът изпада в идеен застой.

Но историческият процес винаги търси народи, подходящи да поемат новите идеи. Ако на ръководителите на един народ липсва политическа далновидност „да видят“ новите духовни идеи, то тези личности рано или късно биват отхвърлени безвъзвратно от политическата сцена. А народът, управляван от такива политици, след това дълго време понася последствията на политическата слепота на своите управници. Така и в дадения случай – лишен от живителните сокове на реформаторското богомилско учение, българският народ загубва верската си свобода, претърпява военно поражение и попада под османско иго в продължение на пет века! [17]

Тук е интересно да се направи съпоставка между извършващото се гонение на богомилите през XIII и XIV в. и гонението срещу учението на всемировия учител Беинса Дуно през XX в. Той също е провеждал съборите си във Велико Търново, понеже според него този град има особено физикогеографско положение и се явява важен магнетичен център на земята. Така търновци имали щастието да общуват лично с Учителя, ценейки го като лечител, френолог, а малко по-късно като ясновидец. Присъствието му оказва осезателно влияние върху града, но веднага си навлича завистта и реакцията на Светия Синод. Така през годините 1913, 16, 17, 18, 23 и 24 години съборите на неговите ученици и последователи са забранени. През 1922 г. Светия Синод и Търновският владика Филип вземат решение всички бели братя-дъновисти да бъдат отлъчени от Църквата, а Учителят е обявен за самоотлъчил се. Първа от Църквата е отлъчена Гина Папазова от с. Дебелец (от свещеник Кънчо Паунски), а след това и всички останали. Уволняват учители, офицери и пр. През 1925 година православните архиреи в Търново събират подписи против организирането на съборите в града. Същата година съборът е разтурен на четвъртия ден. От следващата година съборите се провеждат в София [18] .

С всичко това искам да кажа, че историческите свидетелства трябва да се четат с отворен ум, а не да се възприемат буквално. Ако четем историческите извори с отворено и критично съзнание, ще получим правилна картина, за това какво всъщност се е случило. Това, което ще извлечем от тях, не е колко ловко и хитро се е справил великият цар Борил с напастта богомилство. Всъщност това, което разбираме е, че по време на неговото управление България достига апогей на една от своите най-големи идеологически кризи. На съществуващото разложение във феодалната върхушка се противопоставя идейното течение на богомилството. То бива удавено в кръв. Вследствие на това управляващата върхушка запазва своите позиции. Цената, която се плаща, е социално разслоение, силово наложения исихазъм и териториалното разцепление на държавата. Всичко това се извършва през единадесетте години на статично застанал Юпитер, които почти изцяло съвпадат с единадесетте години управление на цар Борил.

Продължи нататък …

---