“Рождена карта на българския етнос”

Нептун в първи дом (откъс от книгата), част 1

Поради изключително близкото разположение на Нептун до Асцендента, тази планета е в I дом по всяка една домова система. Преди да пристъпим към анализ на това астрологично разположение обаче, трябва да направим уточнението, че планетата Нептун е открита на 23 септември 1846 г. Някои астролози утвърждават, че независимо кога е открита дадена планета, тя винаги си е действала и винаги е оказвала влияние върху хората. Дава се пример с вирусите. Казва се например, че вирусите са действали върху хората и преди да са били открити. Те и тогава са убивали хората, както и сега ги убиват. Обаче не се прави съществената разлика, че преди откриването на вирусите, хората са умирали от тях неосъзнато, докато след откриването на вирусите, положението съществено се е променило. Когато едно нещо те убива неосъзнато, ти нямаш оръжие да се бориш срещу него. Ти даже не знаеш, така да се каже, кой е врагът ти и как действа. Докато, след като вече си го открил, ти започваш известно взаимодействие с това явление. То може да продължава да те убива, а може и да не те убива, понеже ти вече знаеш за него и можеш да откриеш антидот срещу него (например антибиотиците) и т.н.

Така че има голямо разлика как протича животът на хората преди откриването на дадена планета и след откриването ѝ. Задълбоченото изследване на мунданните събития показва, че хората започват масово да реагират на влиянието на една планета едва след официалното ѝ откриване. Може би това се дължи на обстоятелството, че преди откриването на планетата, хората все още не са изработили в себе си възприемателни центрове, които да улавят сигналите, изхождащи от нея. Така или иначе, вследствие на еволюцията си, хората постепенно се научават да реагират на нейните влияния, което в крайна сметка води и до официалното „откриване“ на планетата.

Под управлението на Нептун например попадат всички социалистически и комунистически движения. Исторически ние не можем да открием подобни движения преди 1846 г. Но забележителен е фактът, че „Комунистическият манифест“ на Карл Маркс и Фридрих Енгелс е публикуван на 21 февруари 1848 г. и с това се слага началото на една цяла нова епоха в световен план. В нея на първо място изпъква стремежът за равнопоставеност между хората, което е типично Нептунова идея. Макар че именно в годините, в които пиша тези редове (2016 г.), тази идея изглежда вече безнадеждно остаряла и дори може да звучи като налудничава, всъщност задълбоченият астрологичен анализ показва, че действителността е много по-различна. Тази идея е подложена само на краткосрочна хибернация, но тя ще бъде събудена отново в най-скоро време. В следващото столетие ще има повторение на социализма под нова форма, но с много подобно съдържание.

С две думи трябва да подчертаем, че когато изследваме народопсихологията на българския етнос, е нужно да отчитаме влиянието на Нептун едва след 1846 г. Във вековете преди откриването на тази планета, Нептун все едно, че го е нямало в българската карта. Тоест той пак си е бил там, но неговото влияние не се е усещало масово от хората. Затова правим уговорката, че всичко, което ще напишем тук, в тази глава, се отнася най-вече за по-новата ни българска история, т.е. за периода, непосредствено свързан с национално-освободителното ни движение и периода след Освобождението до наши дни. Не бива да търсим влиянието на Нептун в I дом например по времето на Първата или на Втората българска държава, нито по времето на византийското или турското робство.

Като цяло Нептун в I дом подкопава основите на индивидуалната изява на човека и възпрепятства свободното проявление на много от качествата на изгряващия знак. Дори най-волевите знаци на Асцендента ще придобият определена мекота, когато в I дом е разположен Нептун. На тези хора може да им бъде трудно да проявяват открито и целенасочено силата на волята си. Много от решенията им ще бъдат емоционални, спонтанни, неорганизирани и хаотични. Това е така, защото I дом има отношение към изграждането на уникалната специфика на човешката личност. По разположените в този дом планети можем да съдим за отличителните характеристики на личността, които я правят единствена и неповторима. А Нептун се интересува преди всичко от точно обратния процес – разграждането на отделната човешка личност и разтварянето ѝ обратно в мировия океан на колективното его. Оттук произтичат и ключовите думи за тази планета – саможертва, посветеност, всеотдайност, съпричастие, състрадание, себеотрицание.

Точно когато тези хора си мислят, че са започнали да изграждат уникална структура, която да придава яснота и специфика на тяхната личност, Нептун започва да руши самите основи на тази структура и всичко, изградено до момента, се срива. Независимо колко пъти този процес започва отначало, винаги се стига до известно сътресение. Силата на този аспект зависи от близостта на Нептун до Асцендента. Колкото по-близо до Асцендента се намира той, толкова по-размити и замъглени стават характеристиките му. При положение че Нептун е отдалечен на не повече от 10° от Асцендента, става въпрос за съвпад, който аспект е описан подробно по-нататък в тази книга в раздела „Астрологични аспекти“ и на който трябва да се обърне сериозно внимание. В картата на българския етнос Нептун се намира само на 3°28′ от Асцендента. Това се счита за един доста точен съвпад, което означава, че влиянието му е изключително силно и то се превръща в доминиращ фактор в цялата карта.

Като че ли поради някаква незнайна космическа причина, Вселената не иска да позволи на тези хора да изградят свои собствени силно отличаващи се лични характеристики. Като че ли те са призвани всеотдайно да жертват себе си в името на другите или на някаква по-висша идея или духовно учение. Тези хора често могат да остават незабелязани на пръв поглед. Те не изпъкват силно на фона, на който се намират. По същия начин етноси, които имат в астрологическите си карти това разположение, не изпъкват силно на преден план. Останалите държави и нации по света знаят всъщност много малко за тях. Това твърдение с пълна сила се отнася и за България. Независимо от богатата си и древна култура, независимо от дълбоките си духовни традиции, независимо от изключително красивите си природни и уникални човешки дадености, светът всъщност знае много малко за България. Може да се каже, че светът практически не знае почти нищо за България.

Някои ще кажат, че причината се крие в обстоятелството, че ние не рекламираме себе си достатъчно пред света. Това донякъде е така. Но дори и тогава, когато наши деца печелят престижни олимпиади, техните постижения някак си пак остават сравнително незабелязани от световната общественост. Нашите спортисти поставят световни рекорди, но това също много бързо се забравя. Наши откриватели правят зашеметяващи изобретения и никой не знае нищо за това. Вие знаете ли например, че голяма част от компютърните алгоритми, които са създадени за превод от един език на друг (така нареченият Гугъл преводач, Google Translator) са създадени от българи? Или, че много от патентите,  включени в световно известния формат „PDF“, са също създадени от българи? Или, че основните алгоритми от софтуера за разпознаване на лица на хора от компютърни програми също са създадени от българи? В главата „Уран в III дом“ изброихме доста дълъг списък от научно-технически изобретения, направени от българи. Там отбелязахме, че ако всичките тези изобретения бяха направени например от някоя англосаксонска нация, щяха да ни проглушат ушите за това, но понеже става въпрос за българи-изобретатели, техните имена сякаш се разтварят в небитието. Сега постепенно на основата на астрологията започваме да разбираме защо българите винаги остават на заден план….

[следват няколко страници от текста, които не са приведени тук]

Никой досега не е успял да предвиди и да изчисли точно какви ще са действията на един българин в една или друга ситуация и това никога докрай няма да им се отдаде. Вероятно това е така, защото и самите българи не знаят точно какво ще направят в следващия момент. Тази непредвидимост на действията е част от програмата, която им е спусната свише да изпълняват. А тя се свежда до следното. Да се оглеждат в чуждите народи, да ги попиват, да ги изучават и същевременно да се разтварят в тях, като ги подобряват по качество. С други думи с Нептун в I дом ние сме нещо като една попивателна гъба, която всмуква в себе си астралните полета на чуждите народи, преработва ги, подобрява ги и им ги връща обратно в качествено нов подобрен вид.

Руснаците също имат подобна програма. Разликата в действието се състои само в астрологичния знак. Българският Нептун се намира в земния Козирог, което означава, че част от мисията на българите се състои в практическо, земно преобразяване на материалната действителност. Руският Нептун е в знака на Водолей, което означава, че задачата на Русия е свързана с идейното преобразяване на света.

Дори и ние, които сме близки до руснаците по език, манталитет и култура, може да се каже, че всъщност доста слабо ги познаваме. А по примера на руската астрологична карта съвсем не можем да използваме аргумента и оправданието за малките размери на държавата. Това, че светът много слабо познава особеностите на руската нация, се дължи единствено само на астрологични, а не на географски разположения. А Русия, подобно на България, е „родена“ с Нептун в I дом. Нека да обърнем сега нещата. А нас руснаците познават ли ни? Все пак дълги години бяхме свързани с тясна дружба? Обаче въпреки всичко може да се каже, че те също много слабо ни познават. Защо? Защото и ние имаме Нептун в I дом. Тази планета в близост до Асцендента прави почти невъзможно близкото опознаване на нашата народопсихология от други народи. Дори и от такива близки нам народи като руския.

С Нептун в I дом почти никога това, което се вижда на повърхността, не е това, което всъщност е. В този смисъл, макар че в момента България изглежда като един разграден двор, затрупан с много боклук, всъщност, ако се разровим дълбоко навътре в боклука, можем да открием заровено гърне, пълно с жълтици. Може би именно в това се и състои смисълът на това разположение? Ако всички нации по света знаеха истинската стойност на българите и руснаците, щяха да се надпреварват да живеят по тези места. Но тези места не са за всеки. Само на определени хора им е даден достъп до тези територии. И за да могат тези територии сами да се опазят, е нужно да не се вижда ясно отвън това, което е заровено вътре. То може да се покаже на повърхността, но само тогава, когато му дойде времето.

Нептун в I дом действа така, че силно индивидуалистичните характеристики на Асцендента биват размити и донякъде обезличени. Дори и знаци на Асцендента, които се отличават обикновено с голяма пробивност и настъпателност (като Скорпион или Козирог например), придобиват доста смекчени и жертвоготовни оттенъци. В този смисъл можем да кажем, че твърдите и студени качества на „българския знак“ Козирог ще бъдат в известен смисъл омекотени от този съвпад. В допълнение на това и Луната също е в съвпад с Асцендента, пък и самият Нептун също се намира в съвпад с Луната така, че влиянието на Козирог е смекчено. И действително, независимо колко загрижени и навъсени изглеждат българите, те само в един момент могат да проявят към вас крайно добро разположение и предразположеност. След това могат пак да се върнат към проблемите си и пак да се намусят. Изобщо Луната на Асцендента предразполага към голяма променливост на настроенията. Но самото присъствие на Нептун в близост до Асцендента смекчава много от иначе традиционно суровите и твърди качества на Козирог. Като тук подчертаваме отново, че това олекотяване и смекчаване на крепките и твърди качества на Козирог е започнало да се извършва едва през последните 170 години, т.е. след откриването на планетата Нептун. Във вековете преди това Козирог в българската карта не е бил омекотен под никаква форма!

Много от хората, родени с това астрологично разположение, си измислят най-различни оправдания, за да не развият напълно заложбите и талантите, които са им дадени по рождение. Това е така, защото Нептун, от една страна, подкопава самоувереността на човека. От друга, той засилва мечтателността, отнесеността „в облаците“ и идеализма. Засилени са и всички тенденции за бягство от действителността чрез алкохол, цигари, опиати и други подобни. Българите са на едно от челните места в света по брой на пушачите, изразено като процент от общото население. Към това можем да прибавим и склонността на българина да си пийва редовно ракийка, винце и друг тип алкохол. И то в количества, които са доста над средноевропейските норми. Това също е част от българската народопсихология.

Ние винаги обичаме да се хвалим, че знаем как да пием, докато руснаците били пияници и не знаели как да го правят. Но обективният астрологичен анализ разкрива друга картина. И българите, и руснаците имат в астрологичните си карти Нептун в I дом. Това означава, че и двете нации обичат да бягат от действителността чрез цигари и алкохол. В наши дни към този списък се прибавят също така и наркотиците, опиатите и други подобни субстанции. Разликата е единствено само в астрологичния знак. Тоест разликата е само в това ПО КАКЪВ НАЧИН се проявява тази склонност за бягство от действителността, а не дали тя е налице или не. Защото пределно ясно е, че тя е налице в еднаква степен и в двете карти. Българският Нептун е в земния Козирог и е аспектиран с 4 положителни аспекта и 1 отрицателен. Руският Нептун се намира във въздушния Водолей и е аспектиран с 2 положителни аспекта и 1 отрицателен. Именно поради тази причина българите могат да пият по малко по-контролируем начин. Земният знак Козирог, в който се намира българският Нептун, дава способността алкохолът да се приема по един по-бавен, по-разумен и по-контролируем начин. Но в крайна сметка в много случаи става въпрос пак за пиянство.

Както и да го въртим и сучем, и в двете карти става въпрос за чиста проба бягство от действителността с всички произтичащи от това последици. Тази склонност към всекидневна употреба на алкохол и цигари я няма в повечето западни народи. Те имат съвсем различни карти. Освен това Луната на българите се намира в XII дом, което означава, че те обичат да водят задушевни разговори в затворени пространства (например в кухнята или в кръчмата). Докато руснаците нямат планети в XII дом. Затова те нямат такава необходимост. Те могат да пият и на улицата. Нищо не им пречи. Докато българите обезателно първо трябва да се затворят някъде (кръчма, кухня, на маса) и едва след това могат да пристъпят да правят същото. Но ако накрая теглите чертата и сравните обективно общото количество изпито алкохол и изпушените цигари от представителите и на двете нации (българската и руската), ще видите, че те не се различават съществено като количество. Крайният резултат и в двата случая е пак един и същ. С други думи, различието между руснаците и българите не е в това, че едните са пияници, а другите не са. В известен смисъл и двете нации са много подобни. Разликата е единствено в НАЧИНА, по който се пие, а не в самата СКЛОНОСТ да се пие, която е всъщност една и съща и при двата народа.

В наши дни списъкът с похвати за бягство от действителността е значително разширен и обогатен с множество други, съвременни методи. Вече не става въпрос само за традиционните цигари и алкохол, а има и множество нови, съвременни способи, които вършат същата работа. Важното е тези методи да откъсват човека от преките му земни задължения и да го потопяват в някаква измислена действителност. Към тях можем да причислим прекалено многото гледане на телевизия, дългото ненужно застояване пред компютъра, продължителното и всекидневно играене на различни компютърни игри, живот във виртуална действителност (например социалните мрежи, „Фейсбук“) и т.н. Всички тези уж на вид невинни занимания, често пречат на човека да изпълнява конкретните си земни задачи. И българите, както и руснаците, са много по-податливи на този нов вид опасности, отколкото другите (западни) народи. Това е добре да се има предвид.

Може да се каже, че Нептун в I дом обича да свети с отразена светлина. Вместо да подпомага изграждането на личността по уникален, специфичен начин, той започва да отразява характеристиките на хората около него. Казахме, че Нептун се свързва с желанието за разтваряне на егото в общия миров океан, откъдето то е произлязло. Така и тук – Нептун се чувства едно цяло с останалите, когато имитира техните характеристики. Вместо да развива своя собствена индивидуалност, той предпочита да изобразява такива черти, които другите хора биха искали да видят в него. Поради тази причина, той засилва склонността на човека да подражава в поведението си на околните.

Тоест започва да представя онези характеристики, които биха се харесали на другите, като си мисли, че чрез подобна мимикрия е изградил собствена уникална личност. След време се оказва, че съградената по този начин уж уникална „личност“ е само илюзия. Нептун в I дом се отнася по този начин не само към някакъв определен, конкретен човек. Това е нормалното му поведение по принцип към всички. Той самият като че ли не притежава свои собствени характеристики, а е като огледало, в което се отразяват качествата и свойствата на всички и всичко, което го заобикаля. Той обаче не може да отразява непрекъснато едно и също нещо, тъй като отразеното се променя с промяната на средата и обстоятелствата около него. Например човекът с Нептун в I дом си мисли, че е намерил духовен спътник и „отразява“ за известно време неговите качества. Той прави това, не защото самият той желае да изгради в себе си споменатите качества, а защото усеща, че най-много би се харесал на партньора си, ако проектира именно този образ. Обаче не след дълго отражението трепва и изчезва, партньорът си отива, илюзията приключва и Нептун е оставен сам да събира отломките от счупеното огледало.

В картите на народите се наблюдава абсолютно същият този процес, само че тук цялата нация в някакъв момент от време започва колективно да халюцинира. Изведнъж тя страстно пожелава да прилича отсега нататък на някаква друга нация. И така от този момент насетне, всички българи колективно започват да идеализират примерно американците. След време обаче Нептун се разочарова от действителността, той изведнъж „проглежда“ и тогава захвърля в калта своя идол, комуто досега се е кланял. Това е много типично поведение за Нептун. Така нашата нация се хвърля основно в две крайности – идеализация и очерняне. Обикновено първо се извършва идеализацията. Тоест на този първи етап, другата нация се разглежда изключително само в позитивна светлина. Тогава нещата изглеждат така, сякаш хората, принадлежащи към този народ, все едно, че нямат абсолютно никакви недостатъци. След това се случва „нещо“ (няма значение какво) и изведнъж същите тези хора в очите на българите се сриват от пиедестала и оттам се оказват право в калта. Правейки това, ние залитаме в другата крайност и за нас представителите на тази нация изведнъж стават по-черни и от дявола.

С две думи Нептун не може да види нещата обективно, т.е. нация с такова астрологично разположение не може да възприема останалите народи по нормален и естествен начин, с всичките им положителни и отрицателни черти. Когато Нептун е разположен в I дом (на психологическата мотивация), целият народ възприема характеристиките на останалите нации изключително само или през розови очила, или само през черни очила. Тоест виждат се или САМО положителните черти на другите народи (без каквито и да било техни отрицателни черти), или пък се прави обратното: виждат се САМО отрицателните им черти (без да се забелязва нещо хубаво в тях).

Ясно е, че при това положение, залитанията от изключително идеализиране към дълбоко разочарование всъщност съвсем не са ни причинени от самите тези чужди народи. Те не правят абсолютно нищо различно, от това което са правели винаги. Причината за нашите проблеми се корени вътре в самите нас. По-скоро тя се корени в изкривеността на нашето собствено, българско възприятие. Защото ние в един момент правим грешката, че виждаме у тях само положителното (и ги идеализираме), а след това изведнъж започваме да виждаме пак в същите тези хора само отрицателното (и естествено, изживяваме огромно разочарование). Тоест ние самите сме си виновни за това, че не можем да възприемаме останалите народи по един нормален, обективен начин с всичко положително и с всичко отрицателно едновременно. От казаното предполагам става ясно, че това астрологично разположение ще изисква от нас да си изработваме обективност, практичност и всеобхватност на мисленето и на възприятията.

Пак повтаряме, това залитане от едната крайност на възприятията в другата не е било типично явление за българите в продължение на първите дванадесет века от нашето цивилизационно развитие. Но откакто бива открита планетата Нептун, тя започва да оказва своето влияние върху нашия народ и започва постепенно да вгражда в националното самосъзнание именно споменатите по-горе характеристики, докато днес може да се каже, че този начин на възприятие е вече неотделима част от българската народопсихология. Това е добре да се има предвид.

И така, какво се получава? В началото, непосредствено след откриването на планетата Нептун, през 1846 г. българите искали първо да приличат на гърците. Това е, защото гърците също като нас са православен народ, който обаче успял с помощта на дружни усилия да се освободи от турците преди нас. Докато ние, вследствие на нашия негативно аспектиран Марс в VI дом, сме седели и сме чакали някой друг да дойде и да ни поднесе свободата на тепсия. Тоест надявали сме се на дядо Иван да дойде и да ни оправи бакиите (пак илюзии). За наше огромно щастие, руснаците обаче също имали Нептун в I дом, така че взели, че го направили. Те също хранели илюзии, че след като освободят от робство българския православен народ, ще получат в наше лице верен и предан съюзник на Балканите. Естествено, руснаците се надявали, че с наша помощ биха могли да провеждат своята политика в този регион. И това е напълно нормално в случая, предвид  десетките хиляди скъпи жертви, които са дали. Да, обаче изживели в това отношение огромно разочарование. Какво да се прави? Нептун в I дом. Не преценили, че българите имали освен всичко друго и Юпитер в I дом, което ги карало да се мислят за много велики. Общо взето от гледна точка на руснаците, българите се оказали доста неблагодарно племе.

Независимо от огромните жертви, които дали руснаците по време на Руско-турската война и независимо от десетките хиляди загинали руски войници, техните въжделения изобщо не се оправдали. Сърбите например винаги твърдо и непоколебимо са стояли постоянно зад руснаците, независимо от обстоятелствата. Докато българите изобщо не постъпвали така. Погледнато отстрани, те винаги се извъртали като фурнаджийска лопата всеки път, когато това им било изгодно. Ние винаги сме предавали руснаците при първа възможност. Четете историята ни от Освобождението насам и ще видите. И до ден днешен си намираме хиляди оправдания защо сме постъпили именно така, а не иначе.

Важен е обаче крайният резултат. А той е, че ние изобщо за нищо не се чувстваме виновни. Това е все едно някой да ви подари един чисто нов автомобил. Защото подаряването на свободата и даването на възможността да си имате чисто нова държава е все едно, метафорично казано, подаряване на един нов автомобил. А вие после за благодарност да вземете и да блъснете с този автомобил този, който ви го е подарил. Не само това, но после да излезете от колата и да започнете да му викате и да му се карате, че той ви се е пречкал в краката и не ви е давал възможност да карате там, където сте си поискали. Един вид ограничавал ви е полето на движение, затова напълно заслужено сте го блъснали. Ето това е общо взето благодарността на българите по отношение на народа, който им е поднесъл свободата на тепсия.

Ясно е, че без осъзнаване на проблема, той няма начин как да се разреши. И тогава рано или късно последиците от нашите действия кармично ни се връщат като бумеранг и ни удрят доста силно по дебелата глава. Каквито и оправдания да си изнамираме в наша полза, както е речено „по делата ще ги познаете“. А нашите дела не говорят в наша полза. След Освобождението, в България последователно (с малки изключения) на власт са идвали все антируски правителства. Така че в наши дни руснаците тълкуват така развилите се събития като чиста проба предателство от наша страна. И естествено, ще ни се наложи да си изтърпим последствията. Ние сега можем да спорим до безкрайност кой е прав и кой е крив. Но самият живот ще ни подскаже правилността или неправилността на нашите действия. Защото законите на кармата действат неумолимо. И ние ще видим съвсем ясно какви са те през следващия век и нещо, докато нашият прогресен Сатурн се движи назад. Ако ние нямаме натрупана тежка карма по отношение на руснаците, то тогава няма от какво да се боим. Ако обаче те започнат да се извъртат в полза на техния собствен национален интерес и в ущърб на нашия, значи, имаме тежка карма по отношение на този народ и тя ще трябва да бъде изкупена по някакъв начин.

Руснаците са си прави по своему и ние всъщност няма в какво да ги виним. Проблемът е, че те, също като нас, досега са ни виждали изключително само в розова светлина, а сега вече в последните години започват да виждат предимно само недостатъците ни. И това съвсем не е добре за нас. В смисъл, добре е, понеже ще ни се преподаде нагледен урок какво значи да си имаш работа с народ, който има Нептун в I дом. Оказва се, че това съвсем не е лесна задача, от гледна точка на този, който трябва да си има вземане-даване с такъв народ. В един момент всички дарове се сипят на главата му, а в следващия момент на гърба му се изсипват сто тояги, като човекът сам не може да разбере с какво е предизвикал този гняв. Той си е останал същият, както и преди, с нищо не се е променил, като продължава да прави и сега същото, което е правил и преди. Само дето изведнъж народът с Нептун в I дом взел че „прогледнал“ (всъщност заменил е розовите си очила на тъмни) и сега вече възприема другия по съвсем различен начин. Преди го е идеализирал и тогава всичко е било цветя и рози. А сега пък го възприема изключително само в негативна светлина. Сега пък каквото и да направиш все ще излезеш черен. Да, трудно се угажда на такива народи.

Така че сега на българите през следващото столетие ще им се наложи да учат всичките тези уроци на Нептун в I дом бавно и постепенно на гърба си, докато се научат как да се оправят с това астрологично разположение. Цялото наше отношение към руснаците каквото е било досега (добро или лошо), ще ни се върне през следващите стотина години обратно на наш гръб. От 1900 г. до 2018 г. нашият прогресен Юпитер се е движел назад и ние не сме виждали нещата обективно. Затова досега каквото и да са правели руснаците за нас, все не са могли да ни угодят, понеже сме ги възприемали в черни краски. Сега след 2018 г. нашият прогресен Юпитер ще тръгне да се движи право напред. Сега вече ние ще започнем да възприемаме руснаците сравнително по-обективно. Но те пък ще са разочаровани от нас и ще ни възприемат изключително в негативна светлина.

Затова каквото и да правим ние сега, все няма да им угодим. Това се казва карма. Да се научим следващия път на обективност на възприятията. Да се надяваме, че в крайна сметка, когато намерим решението на този проблем, не само ние самите ще успеем да се подобрим като нация, но ще успеем да научим на това и руснаците. Успявали сме в миналото да го правим (когато сме им дали азбуката), мисля че имаме всички шансове да го направим и за в бъдеще. Само че ще трябва да изчакаме стотина години и нещо, докато се изчисти кармата ни по отношение на тях и докато нашият прогресен Сатурн, също подобно на Юпитер, не обърне своето движение в право.

Но нашето неправилно възприятие на чуждите народи не се изчерпва само с гърците и руснаците. След огромната финансова криза, бушувала в България в периода 1898-1905 г., огромно влияние върху България придобива Франция. Кризата се разрешава с вземането на огромен външен дълг, даден на българската държава от френската банка „Париба“. Тогава в София пристига наместникът на банката г-н Жорж Буске, който след това придобива у нас по-голяма власт и влияние, отколкото който и да било български министър или министър-председател. От този момент насетне българите започват да идеализират французите. Именно този характерен период от нашия живот описва Добри Войников в своята пиеса „Криворазбраната цивилизация“. Но този момент също отминава, настъпват двете национални катастрофи, след което французите в нашите очи биват сринати в калта.

Идва ред на немците. Цар Борис III обявява политическите партии за незаконни и започва да провежда курс на изключително сближаване с немците. Превъзнасят се техните технически умения, организационните им способности, склонността им към ред и дисциплина. Настъпва един период, когато немската култура е била поставена на пиедестал в България. Обаче идва краят на Втората световна война и този идеал също рухва. В България навлиза Червената армия. Тя е посрещната с хляб и сол. Ден преди това в София се организира преврат и на власт идва Отечественият фронт. След това настъпва един дълъг период на идеализиране на всичко, свързано със Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Тази свръхдържава става идеал за подражание, а в същото това време фашистко-немска Германия се оказва на бунището на историята. И така в очите на българите немците отиват в калта, да правят компания на гърците и французите, а на пиедестала се възкачва СССР.

Какво става след 1989 г., предполагам много хора вече си спомнят и сами. СССР бива изхвърлен в калта, а на пиедестала се изкачват американците. Да, същите тези американци, които проведоха в България плана Ран-Ът. Да, същите тези, които доведоха България до Трета национална катастрофа. Да, същите тези, които безжалостно експлоатираха природните богатства на страната, енергетиката, съсипаха промишлеността, селското стопанство, унищожиха армията, образованието, изкуството и т.н. Естествено, те не направиха това директно. Те използваха подставени лица, т.е. нашият собствен продажен политически елит. Астрологическата карта на България обаче ни говори, че след 2018 г. ще настъпи „обратен преход“. Тогава американците ще се сринат в калта, а тяхното място на пиедестала ще заемат пак руснаците. Този път обаче няма да става въпрос за СССР, а за Руска федерация. Или дори за федерация на страните-членки на БРИКС. Или за евразийски съюз, или както и да го нарекат там за в бъдеще. Името няма значение, значение има съдържанието. България отново ще постави на пиедестала руснаците.

Обаче какво ни говори всичкото това? Че ние не можем без пиедестали и без кал. А защо е необходимо да постъпваме така? Не може ли да си изработим практичен, земен и прагматичен подход, при който не е необходимо никого да идеализираме и никого да оплюваме? Защото, както сами разбирате, причината не се корени в лукавите гърци, алчните французи, фашистите-немци, завоевателите-руснаци или двуличните американци. Иначе излиза, че всички тези народи са ни виновни, а пък ние сме невинни като света вода ненапита, чисти като сълза и по-бели от високопланинския сняг. Обаче истината изобщо не е такава. Истината е, че бедите и нещастията ни се коренят не в недостатъците на другите народи (те винаги са си били налице). Проблемът се намира в нас самите. Той се корени в нашата неспособност да възприемаме останалите без излишна доверчивост и без излишна критика, т.е. да ги възприемаме като нормални народи с всичките им положителни и отрицателни качества. Ако се научим да правим това, няма да изпадаме повече в положението на жертва, нито пък ще си навличаме отрицателна карма, като ги критикуваме неоправдано сурово…