Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна!

(2-ра част)

10.08.2015 г.

Всичко това от една страна може да ни изпълва с гордост, но от друга страна ни казва, че трябва да сме много нащрек. Мозъчните тръстове, които планират световните процеси са изключително добре запознати с всички тези неща, за които става въпрос в тази кратка статия. И то може спокойно да се каже, че са запознати в неимоверно много по-големи подробности, отколкото можем да си представим. Затова, всичко, което ние наричаме „мисия“ и „служене на Бога“ за тях е равнозначно на думите „врагове“ и „народ, подлежащ на изтребление“. Именно в този смисъл можем да твърдим, че битката както си е била и преди религиозна, такава тя си остава и досега. Това е същата тази битка между Ариман и Христос за душите на хората, само че изведена на ново, модерно ниво.

image copyright Darren Cokin

Едно от основните оръжия на Ариман се корени именно в това, че той скрива истината, че той манипулира съзнанието на хората и не им позволява да видят, че в момента всъщност се води религиозна война. Ариман не иска нациите да знаят, че войната е религиозна, тъй като по този начин те биха могли да бъдат победени още преди да са разбрали, че изобщо се води такава война. Именно поради тази причина беше направено всичко възможно религията и вероучението да бъде извадено от учебниците, под благия претекст, че видите ли, религиите разделяли нациите. Народите бяха постепенно възпитани в умопомрачителна „толерантност“, която в наши дни вече води до физическото изтребление на самите толерантни народи.

На примера на хилядите нелегални имигранти, които заливат Европа вече ясно се вижда, че безконтролната толерантност води до разпад на самата тъкан на обществото. Кой има интерес от това стотици хиляди мюсюлмани да бъдат вкарвани в християнска Европа? И защо по същия безконтролен начин не се приемат същите тези нелегални имигранти в други развити страни, например в САЩ, Канада или Япония? Защо Европа задължително трябва да е толерантна към нелегалните имигранти, но Съединените Щати не се чувстват задължени да приемат джихадисти на своя земя?

Така че не се заблуждавайте. Ариман води своята война против християнството. Особено против православните християни. Православието е нещо като варта и хоросана между тухлите. За да може по-лесно да разруши стената от държави в източна Европа, той се опитва да премахне спойката между тухлите. В момента той използва радикалния ислям като удобно оръжие против християните. Утре когато християните се окажат победени и смазани, той лесно ще се разправи и с мюсюлманите. Защото религията на Ариман не е нито християнска, нито мюсюлманска. Той мрази с еднаква сила и двете тези религии. От гледна точка на Ариман, ислямът е просто една брънка, една разновидност на християнството. Това свръхсетивно същество живее на нашата земя от самото ѝ създаване, така че за него 600 години разлика във времето от създаването на едната религия до възникването на другата е просто едно мигване с окото. Той просто използва удобното обстоятелство, че външно погледнато тези две религии са много различни. Това му позволява да противопостави едни огромни маси хора на други и по този начин да ги избие всичките.

Но същността на въпроса е неизменно една и съща от 2000 години насам. Това е същият този теологичен спор, началото на който беше поставен с идването на Христос на земята. Тогава той каза: „Аз съм пътят, истината и животът; никой не идва при Отца, освен чрез мен“ (Евангелие от Йоан, 14:6). Това означава, че от този момент нататък е направена категорична заявка нещата на планетата отсега нататък да се управляват „отгоре“, а не „отдолу“. И това естествено ще стане. Просто едно-две хилядолетия са нищо, когато се води подобен колосален теологичен спор между две свръхсетивни същества от подобен мащаб.

Затова в момента Ариман прави всичко възможно да докаже, че това твърдение не е вярно. И настъпването на новата епоха му развързва ръцете за действие, именно докато тече преходния период. За целта той използва преди всичко силата на ПАРИТЕ, като основен инструмент, за да докаже своята теза и за да постигне своята главна мечта – глобално господство над управлението на хората. Естествено, неговите планове ще бъдат осуетени, но това не му пречи да се бори с всички сили.

Тъй като той управлява всичко от материално естество, под неговото управление се намират и парите. Те са основният инструмент, чрез който се управлява разпределението на материалните блага, а оттам и поведението на хората в световен мащаб. Определени етноси имат много по-голям афинитет от други да правят пари, да работят с пари, и да управляват пари, отколкото други етноси. Естествено е Ариман да заложи именно на онези народи, които умеят да боравят с пари, за да достигне своите цели по-бързо. Тези народи, които умеят да боравят с пари и са готови на всичко да провеждат неговата политика той награждава богато с несметни материални богатства. А останалите нации, които се чувстват по-близо до Христос той засега обрича на мизерия и жалко съществуване в материално отношение.

Естествено, той може да прави това, само при положение, че мизерстващите народи не подозират, че се води религиозна война. Те могат да си обясняват своята мизерия с неблагоприятно стечение на личните им обстоятелства или с „некадърността“ на собствените им политици, или с международната така наречена „криза“ и прочие всякакви нелепости. Но всичкото това е прах в очите. Личните обстоятелства на човека винаги се намират в пряка зависимост от държавната политика, която се провежда в съответната страна. Когато на държавно ниво паричните потоци се пренасочват от едни етноси към други или повсеместно се краде националното богатство, е напълно нормално и закономерно отделния човек да не може да се замогне. Политиците не са некадърни, а просто са продажни и изпълняват чужди нареждания. Всяка една криза е внимателно планирана и старателно организирана по такъв начин, че винаги да обогати само една малка шепа неприлично свръхбогати олигарси.

Обикновено нациите, които вътрешно се чувстват близки до Бога, а не до Ариман се заробват с държавни дългове. При това никой тук изобщо не се притеснява от факта, че лихварството е осъдителна практика, която върви не само против християнското учение, но и против естествения природен порядък. В произведението на Данте Алигиери „Божествена комедия“ лихварите са поставени във най-вътрешния пояс на седмия кръг от ада. Да напомним, че адът в това произведение е разделен общо на девет кръга, като наказанията в първия кръг са най-леки, а тези в деветия са най-тежки. Престъплението на лихварите е описано като двойно насилие срещу естествения порядък. В произведението това е обяснено доста добре. Там се казва, че съществуват само два законни източници на богатство: природни ресурси („природата“) и човешки ресурси („изкуство“). Лихварството по своята същност е престъпление и срещу двете. Лихварите нито използват своите собствени човешки ресурси да произвеждат материални блага, нито използват природните ресурси, за да се изхранват. Вместо това, те експлоатират труда на онези, които се трудят почтено, като им заемат пари назаем и си ги изискват обратно, заедно с ежемесечна лихва.

„лихваря, щастьето си кой съзижда,
по други път, над чуждите беди,
природата и нейния ред обижда“. (1)

Сандро Ботичели. Карта на Ада. Рисувана около 1480-1490 г.

Тази простичка истина е била известна на всеки един християнин и именно поради тази причина лихварството е било категорично забранено в продължение на около 16-17 века след раждането на Христос. Положението започва да се променя едва в началото на 18 век. От горната таблица разбрахме защо промяната в убежденията на хората е започнала да се извършва именно по това време. Така постепенно се стига до положението в наши дни. И какво е то? Чрез промиване на мозъците и чрез внушаване на откровени лъжи с помощта на медиите за масова информация се втълпява на всички, че лихварството е напълно законен и нормален финансов инструмент. Нещо повече: убеждават ни, че без лихварството цялата световна банкова система щяла да рухне. Само че истината е коренно различна. И тези, които ни лъжат го знаят много добре. Човечеството е просъществувало прекрасно в продължение на хилядолетия и без лихварство и може да просъществува още толкова хилядолетия без лихварство. Дори може да се каже, то задължително трябва да се избави от лихварството, ако желае да просъществува още хилядолетия.

Но целта на Ариман е друга. След като заробените с външни дългове нации не могат да се измъкнат от примката на вечно нарастващите дългови спирали, това означава само едно: за тях настъпва глад, разруха и мизерия. Така могат да се поробват и унищожават цели народи. Обърнете внимание, че православните народи се нареждат на първите места в списъка за заробване чрез метода на непосилни външни заеми. Ако войната не беше религиозна, тогава защо трябваше да се изсипват касетъчни бомби над Югославия, да се вкарват джихадисти в Македония, да се унищожи държавата България и да се съсипе тотално икономиката на Гърция? Говорим все за православни държави. А пък за политиката по отношение на Русия няма изобщо какво да говорим. Разрушаването на Русия е стар несбъднат блян на Ариман. Именно тази страна е най-големият кокал, който в момента е заседнал в гърлото му.

А как да накараме нациите да взимат непосилни външни дългове? Как да ги накараме да разбият индустрията си, да съсипят образованието си, да унищожат армиите си, да затрият енергетиката си и изобщо как да ги накараме сами да си сложат примката на главата? Много просто. Като подкупим политиците им. Ето така се вадят горещите картофи от жаравата. С чужди ръце. Тоест, намират се такива хора, които в името на личното си благоденствие и своя личен материален просперитет са съгласни да извършат държавно предателство в особено големи размери и да подпишат каквито и да било съсипващи държавни договори.

Ако се върнем пак на „Божествена комедия“ ще видим, че на държавните предатели е отредено място в деветия кръг на Ада. Това е последното и най-тежко за изкупление ниво. Техните престъпления са огромни и комплицирани. Обикновено те се състоят от множество различни престъпления и предателства, натрупани и обвързани заедно в един огромен клъстер. Освен това те не са отговорни за убийство, изнасилване или разоряване само на един човек. Тяхното действие или бездействие е довело до пропадналите съдби на стотици хиляди или дори на милиони души. Именно поради това, тяхното наказание е в милиони пъти по-тежко и по-болезнено, отколкото това на обикновените крадци, лъжци, измамници или предатели. Душите на извършилите предателство спрямо собствения си народ заради пари или заради други материални облаги изкупуват своите грехове в непосредствена близост до самия Сатана (Ариман). А той по думите на Данте се явява главният предател, защото е извършил лично предателство срещу Бога.

Затова тези, които са в положение на власт е добре да четат понякога класическите произведения, та белким им се отворят очите. Поне да са наясно в какво положение се намират и каква е тяхната отговорност пред собствения им народ. Особено пък, когато става въпрос за такъв специален и близък до Бога народ, какъвто е българският, тогава отговорността им нараства многократно. Винаги е по-добре да се греши съзнателно, отколкото да се греши несъзнателно. В момента можем да предполагаме, че една голяма част от българските политици не са напълно наясно в каква голяма (религиозна) борба са замесени лично. Може би не подозират колко е голям залогът. Техните действия или тяхното бездействие се натрупва не само като тяхна лична карма. То засяга непосредствено и членовете на тяхното семейство и хората от техния най-приближен кръг.

Известно е, че има семейна карма. В известен смисъл ние сме продукт на сумарните действия на нашите кръвни предци до седмо коляно. А нашите действия предопределят кармата на бъдещите седем поколения, които ще се раждат след нас. Когато един човек се намира на изключително висок държавен пост, той се явява един вид баща на цялата нация. Като такъв той е длъжен да се грижи за добруването на всички хора, които принадлежат към поверения му народ. Както един баща се грижи за децата си, така и един високопоставен политик е длъжен да се грижи за своите деца – целокупния български народ.

Какъв морал трябва да има един човек, за да продаде децата си за пари? Как може един баща, за да се обогати лично да изтъргува собствените си деца и да ги продаде в робство? Някои го правят. И после след смъртта си (а понякога и още приживе) те изкупват този тежък грях в продължение на много години. А сега си представете същото това престъпление само че по отношение на цял един народ. Защото продажничеството и държавната измяна е именно това – да се продаде един цял народ за пари. Колко пъти по-страшно ще е наложеното наказание? И каква ще бъде както личната карма на този човек, така и съдбата на членовете на неговото семейство до седмо коляно? Как се изкупуват погрешните политически решения, довели до разбиването на съдбите на милиони хора? И според вас ще се даде ли възможността на духа на такъв политик да се прероди в обозримо бъдеще отново като баща? Едва ли. Добре е да се мисли по тези въпроси сега, а не после. После ще бъде прекалено късно и вече нищо няма да може да бъде направено. Законът на кармата работи неумолимо и никой не може да избяга от него.

Имало е случаи, когато бащите са се отнасяли много сурово към децата си и това е било оправдано от гледна точка на историческия момент, в който са живели. Например цар Борис I управлява България в периода 852 – 889 г. Не можем да не обърнем внимание, че неговото управление съвпада изключително точно с първата статичност на прогресния Сатурн в картата на България (870-885). Тези, които са чели моята книга „България – астрологическа прогноза за 21 век“ знаят за какво става въпрос (2). И тогава се е обръщала посоката в държавното управление, и сега по времето на седмата статичност на Сатурн се повтаря същият този процес, само че облечен в нова форма. Формата се променя, съдържанието обаче си остава неизменно същото.

Статични периоди в движението на прогресния Сатурн в картата на България

Този български владетел покръства българите, с което се обръща цялото направление в което се е движил дотогава нашият народ. И тогава на дневен ред е бил ребром поставен въпросът: към коя от двете църкви да се присъедини България? Дали да стане част от католическата църква с център Рим или да се присъедини към Източноправославната църква с център Константинопол? Този въпрос е стоял на дневен ред около 15 години, докато прогресният Сатурн е бил закован неподвижно в картата на България. Това е бил период на сериозна държавна криза. Ние знаем как той се е разрешил.

А сега как е? Сатурн е статичен от 2005 до 2020 г. В началото на този период България беше присъединена към НАТО, а после и към Европейския съюз. Тези решения бяха взети без референдум. До края на статичността остават още пет години. Но вече рязко започва да се поставя въпросът дали България да продължи твърдо да се придържа към западната си ориентация или да се обърне за сътрудничество към страните от БРИКС? Как ще бъде разрешен този въпрос?

Да се обърнем пак към първата статичност на Сатурн. След дълги преговори и с Рим и с Константинопол, цар Борис I накрая взема решението българската църква да се присъедини към източното православие. После той се оттегля в манастир, а на престола се възкачва неговия син Владимир Расате. Управлението на сина му е опит за реставрация на езичеството. Затова цар Борис I оглавява дворцов преврат в Плиска. Той напуска манастира и с помощта на верни боляри и войска сваля от престола своя собствен син Владимир Расате, ослепява го (за да му покаже духовната му слепота) и го хвърля в затвора. После свиква народен събор в Плиска, на който официално се огласява свалянето на Владимир Расате от престола. Второто решение на събора е преминаването на властта в ръцете на Симеон, третия Борисов син. Третото важно решение е преместването на българската столица от Плиска в Преслав. След събора, цар Борис I отново се връща в манастира.

От този пример ясно се вижда, че този велик български владетел не се е поколебал да се разправи със собствения си син, след като неговото безразсъдно поведение е застрашавало съдбата на целия народ. Защото преди всичко цар Борис I в качеството си на владетел е бил баща на целия български народ и едва след това се е явявал кръвен баща на собствените си синове. Виждате как личната карма на владетелите и техните семейства е тясно преплетена със съдбата на народите, на които тези държавници са поставени начело. И в еврейската история има подобни примери. Например, праотецът на евреите Авраам също е бил изпитван във вярност. Яхве пожелал от него да принесе в жертва сина си Исаак. Той се е подчинил на желанието на Бога и е бил готов да направи жертвоприношението. Но в последния момент то е било отменено. Обаче ако Авраам беше отказал да изпълни желанието на Бога да принесе в жертва сина си, то това би се счело за предателство. И тогава Авраам и неговото семейство щеше да си понесе всички произтичащи от това последствия.

Пол Густав Дюре. Сатаната. Илюстрация към „Божествена комедия“ на Данте.

Засега виждаме как политиците се купуват и продават в индустриални количества на примера на Гърция, на примера на България, пък и дори на примера на Русия. И там е нужно да се проведе основно прочистване от държавни предатели. Друг път няма. Защото ако политиците сами не се осъзнаят, то тогава неминуемо историческите събития трябва да се развият по такъв начин, че те просто да бъдат ПРИНУДЕНИ да се осъзнаят. Но за да настъпи осъзнаване на политиците е нужно те да притежават съвест и морални качества. За съжаление, в повечето случаи такива качества у тях липсват. Или ако са налице, то тогава техните зависимости и обременености са толкова тежки, че те просто вече нямат друг избор. И именно това ще доведе до необходимостта от радикални действия.

Подходът, при който държавите и народите живеещи в тях се съсипват чрез продажни политици е доста коварен. Това е така, защото на пръв поглед излиза, все едно, че Ариман няма нищо общо с целият този управляем хаос. Много от хората наивно вярват, че цялата тази разруха е предизвикана просто от това, че не са били избрани на изборите „правилните“ политици. Само че реален избор няма и никога не е имало. Избира се между едни продажници и други продажници. И едните и другите са подставени лица и те неминуемо във връзка с своите изградени зависимости водят страната до една и съща крайна дестинация – разруха. Затова е време генерално да се преразгледа цялата система на управление. Тази система, която сме използвали до сега явно вече не ни върши работа в новите условия. В този смисъл може спокойно да се твърди, че представителната демокрация е вече изживяла времето си система за управление на държавата. Тя много лесно може да бъде тотално корумпирана. И това се вижда навсякъде. Време е за пряка демокрация. Начело на държавата трябва да застане народът (Христос), а не подкупни политици (Ариман).

Живеем в преломно време. Точката на равноденствието наближава средата между 29-ия и 28-ия градус на Водолей. Един градус се изминава за 72 години, а половин градус за 36. Следва, че през 2022 г. ще бъде достигнат този преломен момент. Тогава Нептун ще премине под критичния минимум от 1/3 от управлението, а Уран ще поеме над 2/3. Оттам насетне Уран ще започне да взема все по-голям превес в световните дела. От този момент нататък заблудите (Нептун) ще започнат да намаляват все повече, а истината (Уран) ще започне постепенно да взема връх в световните дела.

Тогава точката на равноденствието ще се намира точно на 28 градуса и половина във Водолей. Това са точно 1°30′ (точно средата) на максимално допустимия орбис. Тогава окончателно би следвало да е завършил злополучният български „преход“ и да започне развитие в нова посока. Интересно е също така и „съвпадението“, че именно през тази година ще е приключила както статичността на Сатурн, така и статичността на Юпитер в астрологическата карта на българския етнос. Дотогава окончателно трябва да е обърната посоката на движение, в която се е движела досега българската нация, за да може през следващите години да се разгърне обратния преход към изконните български ценности. На кой Бог ще служим през епохата на Водолея? На този, който ни подкупва с фалшивите си, измислени, електронни пари или на този, който е Пътят, Истината и Животът? Това решаваме всички ние сега и точно в този момент, българи!
ПРЕПРАТКИ:
1. Данте Алигиери. Божествена комедия. Ад, песен единайсета. Превод на Константин Величков. http://chitanka.info/text/3776/11
2. Любомир Червенков. „България – астрологична прогноза за 21 век“. Издателска къща „Кибеа“, 2014 г. https://lubomir.name/bg/книги/българия-астрологична-прогноза-21-век