Дигитален зомби апокалипсис

(или силата на психотронното оръжие)

4.11.2016 г.

Писмото, което публикувам по-долу е от един мой приятел, на име Емануил, който познавам от 35 години. Учили сме заедно 4 години в бившия техникум „Попов“. Били сме в една паралелка. Седели сме почти винаги на един и същ чин. Завършихме специалност „Радио и телевизия“. В началото на 80-те години се влизаше невероятно трудно в „Попов“. Имаше жестоки приемни изпити и трябваше да си действително много добър по математика и дипломата ти от основното образование да е „пълно 6“, за да можеше да те приемат. Емануил беше един от тези, които успяха да влязат в „Попов“. И не само да влязат, но и да се изучат, да си вземат всички изпити в продължение на 4 години и накрая да се дипломират с отличен. Така, че бяхме заедно по този път и мога да гарантирам, че това е един изключително интелигентен мъж.

След казармата постъпи в бившия ВМЕИ „Ленин“ и завърши като електро-инженер. Аз пък отидох да уча в Киев, който в онези времена не се намираше все още в изкуствено създадената държава, която наричат в наши дни „Украйна“, а това си беше неразделна част от СССР. Пътищата ни се разделиха, тъй като аз след като завърших поех по пътя на имиграцията, а той си остана в България и преживя цялото трагично за България време, което обозначаваме с непонятната думичка „преход“ (към какво?!?). Не спирахме обаче да си пишем отвреме навреме. Всеки път, когато се връщах в България се виждахме. Имаше много неща, за които да си говорим. Родени сме само с няколко дни разлика. Астрологическите ни карти са много подобни в редица отношения.

Та мисълта ми е, че това е човек, който действително познавам доста добре и за който гарантирам не само че е нормален, но че неговото ниво на интелигентност е доста над средното. И какво беше учудването ми, когато получих това писмо от него преди няколко дни? Ако то ми беше изпратено от някой, който не познавах, щях да сметна автора му за луд, за ненормален, за някой, който се е нагледал на прекалено много филми за конспиративни теории. Обаче не мога в никакъв случай да кажа това за Емануил. Още повече, че го видях за последно през август 2016 г. в София, вечеряхме заедно в един ресторант и той се държеше точно така, както се е държал винаги – сдържано, с премерени приказки и казвайки нещо само тогава, когато е важно. Явно е сметнал, че това, което има да каже е от първостепенно значение, след като си е дал труда да го напише подробно и ме моли да го публикувам. Което и правя без съкращения или редакции. Следва неговият разказ …

Любомир Червенков

Аз съм един напълно нормален обикновен човек. До 38 години не съм имал никакви психически отклонения. Живял съм обикновено, учил съм се добре, бил съм 2 години в казарма в Харманли заедно със разни събрани от кол и въже включително от ТВУ-та. Там няколко души умряха. Един танкист го убиха със шутове. Аз оцелях. Само дето ми спукаха тъпанчетата на двете уши с два удара по главата. Носил съм автомат зареден с патрони, когато съм бил караул на погреба „Звездата” и не съм имал никакви психически отклонения. Аз не съм луд. Първият инцидент с мене стана през ноември 2001 година, но за него ще разкажа по-нататък.

Всичко започна от август 2004 година. Тогава работех при Румен. Майката на Румен живееше в един от неговите хотели в Несебър. Една сутрин през зимата тя отива на пристанището и скача в студената вода без да знае да плува и се удавя. После я намират и Румен я погреба в Боянските гробища. След това бащата на жена му Росица се разболя от рак на стомаха. Изрязаха му стомаха и той умря. Това беше станало преди това. Румен е собственик на една търговска фирма, която внасяше климатици от Китай и ги продаваше в България. Аз му водех търговската кореспонденция с китайците на английски език.

Помещението беше офис с магазин под него. В магазина работеше една жена продавачка – Снежа, а в офиса друга – Юлиана, която вдигаше телефоните и събираше парите. На края на деня брояхме оборота и аз се разписвах под сумата. В един момент нещо стана с мозъка ми и внезапно влязох в психоза и си помислих че двете жени крадат. Няколко дена след това излязох в отпуска и отидох на риба на язовир Доспат на палатка сам. Една вечер се обадих на Румен и му казах че не мога да работя повече при него защото двете го крадат, а аз се подписвам под парите. Той ми каза че като се върна ще ги проверявам, а той ще ми вдигне заплатата на 500 лева. Аз приех. Върнах се и започнах да ги проверявам. По едно време си въобразих че са откраднали 1 000 000 долара__________.

Тогава живеех сам в Павлово в един апартамент под наем. Една вечер след работа жената от магазина Снежа ме почерпи с един бонбон и аз го изядох. Като се прибрах на Павлово започнах да мисля че ме е отровила за да не я разкрия и в 2:00 часа през нощта изпратих на 10 души от фирмата SMS – „тровят ме”, включително и на Румен. След това започнах да пращам всеки ден по един SMS на Румен за нередности, които съм открил и двете жени как са се държали.

По-нататък стана още един инцидент. Беше тъмно. Аз си бях легнал на Павлово и чух че на паркинга пристига кола. Излязох на балкона и погледнах от 5-тия етаж. Беше едно Ауди на един набит мъж, вероятно културист, който бях срещал и преди. Той излезе от колата и тръгна към моя балкон. След това си легнах и няколко минути след това на прозореца ми се появи мигаща бяла светлина като от мигач на кола. Аз си въобразих че човекът, който съм видял е наемен убиец, когото двете жени са изпратили да ме убие и свети от балкона ми със специално фенерче. Станах от кревата, пуснах алармата, влязох в другата стая и се скрих под кревата. Там изкарах до сутринта.

Като стана светло отидох до една съседка и поисках да се обадя в полицията за да съобщя за инцидента. Тя ми даде телефона и аз звъннах на районното полицейско управление. Казах им, че са ми пратили наемен убиец в Павлово, а те като разбраха къде живея викат: „Останете в къщи, ще изпратим кола да ви вземе и да ви закара в полицията.” Аз отказах и помолих съседката да ме закара. Тя ме закара и аз разказах тази история на следователя. Той ме наблюдаваше внимателно, видя че си вярвам напълно и ми каза „Ти нищо не си видял отивай си” и аз си тръгнах. След това пак отидох на работа.

По едно време жената от магазина започна да се прави на влюбена в мене. Аз не ѝ обръщах внимание, а тя непрекъснато ме черпеше с бонбони и грозде и плачеше за мене. По едно време дойде един руснак – Пата и му обясниха каква е работата, а той каза „Она любить, он не любить.”

След това започнах да не ходя постоянно на работа докато един ден ми се обади един колега Борето и ми каза да мина през чейнч бюрото на Румен. Там работят двама души Милен и Краси, но тогава ще бъде само Краси. Аз минах в уречения час седнах на стола и той ми каза да докажа че не съм агресивен. На мене ми стана тъжно и започнах та гледам в земята. После влезе един мъж, който вероятно беше от психотронните (това са военни, които боравят с психотронно оръжие). Мъжът ме погледна, след това се обади по телефона на някой и каза „да 60%, 80%, 100%”. След това разказа една история за един който пътувал с микробус. Микробусът спрял. Той отворил вратата и започнал да стреля с автомат по хората и да ги убива. Аз се почувствах виновен като че ли тези хора заради мене са умрели.

След това отидох в градинката на НДК-то и седнах на една пейка и започнах да плача като че бях виновен. По едно време около мен започнаха да играят деца. Аз ги погледнах и спрях да плача. След това нещо ме накара да отида в офиса и магазина. Качих се на вторият етаж, където е офиса и там бяха всички и ме гледаха като извънземен. Никой не говореше. Аз седнах на канапето. В един момент станах и целунах Борето по бузата. Той се разплака и си тръгна. След това баща му ми каза и аз да си тръгвам и си отидох. Тогава още не знаех че са ме ударили с психотронно оръжие. А по-страшното следва.

Като живеех на Павлово психотронните започнаха да ми говорят с телепатия. Телепатията е такава, че не чуваш гласове, а в мозъка ти минава мисъл, която възприемаш. Първо ми казаха „Изхвърли всичко излишно от къщи” и аз започнах да изхвърлям всичко наред. След това ми казаха нещо по-зловещо, че между България и Америка има война от съвременен вариант, в която хората ходят на работа, изкарват пари, всеки се занимава с нещо и в същото време умират хора – едни от болест, други от рак, трети се самоубиват. Болестите и самоубийствата ги правят американците с психотронно оръжие. Моят код на мозъка бил вкаран в един американски компютър в космоса и всеки, с когото се запозная – кодът на мозъка му влиза в този компютър и американците по случаен закон избират един човек от тези, които познавам и го убиват или му се случва нещастие, примерно му отрязват крака и го пращат в инвалидна количка. Значи на практика аз избивам близките си. Аз го възприех като истина и като се замислих колко много хора, които познавам са умрели повярвах че те бяха умрели заради мене.

Тогава се появи Висарион. Дойде в България. Висарион е един руснак – полицай който се е провъзгласил за Исус Христос. Направил е един лагер в Сибир на минус 30 градуса температура и там живеят хора в снега в дървени къщи и ядат каша и си мислят че са в рая. За да отидат там предварително те са си продали апартаментите и с парите са си купили земя в Сибир и сами са си построили дървена къща. С други думи руснаците са направили лагер за експерименти на психотронно оръжие. Та този Висарион беше дошъл в България заедно с един българин, който живее при него и беше наел офис и имаше сбирка в кино „Освобождение“. Преди сбирката аз бях на гости при баща ми, а той ми беше подготвил плакат за сбирката на Висарион, визитка с адреса на офиса му и един кожен кожух та като отида в Сибир да не ми е студено. Аз си казах че на такива като мене мястото е в Сибир или да умрат. Аз предпочетох да съм жив и да отида в Сибир. След това се прибрах на Павлово.

В деня на сбирката се качих на колата и тръгнах към апартамента на баща ми. По пътя в мозъка ми мина мисъл че трябва да следвам една кола, която караше бързо пред мене, Аз я последвах, но на едно кръстовище тя мина на светофара, а аз не можах, натиснах спирачките и блъснах още две коли – на едната смачках вратата, а на другата само и падна бронята. Човекът с бронята взе 20 лева и си тръгна. Този с вратата ми прибра колата и каза че като му дам 500 лева ще ми я върне. Аз взех едно такси и отидох при баща ми. Двамата отидохме на сбирката на Висарион. Там се раздаваха мултимедийни дискове с лагера му. „Еко движение на зазоряване“ – така се казваше неговата секта. Аз не взех, защото свършиха. Висарион дойде с джип с охрана. След сбирката се прибрахме в къщи.

Аз усетих че някой иска да се самоубия. Такава мисъл мина през главата ми. В този момент се появи баща ми. Аз споделих: „Някой иска да се самоубия. Да ми даде един пистолет и аз ще го направя.” След това той отвори барчето и извади инструкцията на халоперидола. Това лекарство го взимаше майка ми и е за шизофрения. В инструкцията пишеше че ако се вземе в големи количества предизвиква смърт. След това баща ми излезе от стаята, аз си казах: „Ето как ще се самоубия” и взех една кутия халоперидол отидох в спалнята и я изпих. Оказа се че са го сменили с брашно. Нищо не ми стана.

След това баща ми извика линейка с един журналист от вестник „Нощен труд“. Линейката ме закара в Пирогов и ме настаниха в едно легло. На другия ден ми сложиха системи и след три дена ме изписаха. Баща ми дойде да ме вземе и ми показа вестника, където го бяха снимали и написали статия за мене. Този вестник попадна в ръцете на колегите ми в работата и те бяха много доволни. След това напуснах апартамента в Павлово и се преместих при баща ми. В последствие психотронните ме караха да се самоубия още по няколко начина. Първият беше чрез обесване. Това става в апартамента на баща ми. В коридора пред банята има тръба. Аз опънах едно въже на тръбата, качих се на стол и поставих примката на шията си. В последния момент си казах че въжето е много тънко и ще ми пререже гърлото и се отказах.

След това реших да си прережа вените. Качих се на тавана с един скалпел и една кофа да събера кръвта. Но скалпела се оказа много тъп и само се нараних но не можах да се самоубия. Остана ми белег на ръката. Няколко дни по-късно се прибрах в стаята и под одеялото сложих една газова бутилка. Беше вечер и идеята ми беше като легна да се завия през глава да отворя бутилката и да се задуша. Направих го, но няколко минути след това влезе баща ми, замириса му на газ и легна на другото легло. След това аз станах и оставих бутилката на прозореца. На другата сутрин бутилката я нямаше. Баща ми я беше изпразнил и скрил. Просто психотронните са ме карали да се самоубия и в същото време са ме пазили да не го направя.

След като не успях да се самоубия по нито един начин реших да спра да ям. Тогава ме вкараха в лудница – в Александровска болница и започнах да взимам флуанксол. Седях в болницата един месец (декември 2004 – януари 2005) и ме изписаха с диагноза параноидна шизофрения и ми казаха да взимам флуанксола до края на живота си. През 2005 пак тръгнах на работа при Румен и така до януари 2006. През това време си казах „всичко свърши, аз не съм луд” и спрях да взимам флуанксола.

Спомням си един факт който също остави следа в мен. Една вечер се прибирахме с баща ми от Нели (приятелка на баща ми, чиито мъж почина 2004 година от инфаркт) и беше тъмно. На всякъде беше загасен тока и блоковете бяха тъмни, включително и този на Нели. Като стигнахме до нашия блок той светеше. Тогава психотронните ми казаха „Няма само на другите да се случват нещастия. Крайно време е и на тебе да се случат.”

Друг факт. Една сутрин майка ми ме извика и цялото й лице беше подуто и зачервено. Очите и едва се виждаха. Извиках линейка, биха й инжекция и се оправи. Предполагам че това също беше от психотронните.

Трети факт. Докато работех при Румен дойдоха две момчета да му продават софтуер за хотела. Както говориха в кабинета на единия му спря дишането. Сложиха га на кревата, а той посиня, но в един момент започна да диша отново. Извикаха лекар. Предполагам че психотронните са му спрели дишането.

Февруари 2006 татко ми си счупи крака в ябълката. Колко го счупи, колко ме излъгаха не знам. Обажда ми се по GSM-а и казва „на битака съм и съм си счупил крака в ябълката – идвай.” Аз извиках линейка и като стигнах до него го намерих застанал прав на един крак. Това при счупена ябълка няма как да стане. След това той седна на снега, лекаря го прегледа и потвърди че ябълката е счупена и го приеха в Пирогов. След това хирурга ме извика при себе си и каза да купя американска става която струвала 5000 лева и да намеря кръв още 200 лева__________. Дадох парите и уредих всичко. Направиха му операцията.

Аз бях спрял флуанксола и изпаднах в психоза. Мислех си че трябва да застана в някаква поза безкрайно дълго време каквото и да става. Така ще каля волята си. Отидох на свиждане при баща ми и си протегнах ръцете и казах че нямам воля да стоя в тази поза. На свиждането бяхме четирима души. Нели каза че съм изпаднал в ступор. Прибрах се при майка ми и на другата сутрин Криси и Мария (това са децата на Нели) ме закараха в Софийски градски психодиспансер. Там не сложиха на легло с памперси и катетър. След един ден казаха че ще ме преместват в Александровска болница, защото там ме познават. Махнаха ми памперса и катетъра, аз станах и си тръгнах нормално. Линейката ме закара до Александровска болница. Там ми взеха кръв, направиха някакви изследвания и ми казаха че вероятно имам жълтеница и със сигурност имам затлъстял черен дроб. Аз не пия алкохол, нито съм дебел и по никакъв начин не мога да имам затлъстял черен дроб. И сега не вярвам на това.

Сложиха ме на системи за жълтеницата, дадоха ми някакви хапчета и бях на диета за затлъстелият черен дроб. Накрая се оказа че нямам жълтеница и махнаха системите. Започнаха да ми дават флуанксол. Питаха ме кой ми влияе, а аз казах че са ме ударили с психотронно оръжие и те ми увеличиха флуанксола двойно, задето съм казал истината. След един месец ме изписаха, като казаха да взимам флуанксол до живот.

След това пак тръгнах на работа при Румен. Аз пак спрях да взимам флуанксола. Отидох при психиатърката и казах че съм го спрял, а тя каза като нямаш нужда от него не го взимай. И тука пак стана един инцидент. Аз тогава се занимавах с компютри, пишех софтуер и бях купил към 100 диска с различни програми от площад Славейков – всичките пиратски. Една сутрин психотронните ми казват „Ти имаш много пиратски софтуер. Ще ти направят проверка в къщи и ще влезеш в затвора.” След това аз седнах на бюрото и счупих всичките 100 диска и ги изхвърлих с един кашон в кофите заедно с хард диска на компютъра. В последствие си възстанових една малка част от софтуера, други програми свалих от Замундата и сега пак имам минималния пакет с който да си върша работата.

Известно време след това пак влязох в психоза. Този път се върна старата мисъл че заради мен убиват хора. Мислех си че след като майка му на Румен е умряла от задушаване във водата на пристанището и аз трябва да умра от същото като умишлено си спра дишането чрез волята. Прибраха ме в Софийския градски диспансер. Там ме попитаха кой ти дава инструкции а аз отговорих: „Бог”, защото знаех какво щеше да стане ако бях казал психотронните. Държаха ме един месец, даваха ми флуанксол и ми казаха да го взимам до живот. От тогава не съм го спирал. Имам диагноза параноидна шизофрения и даже имаха наглостта да искат да ме пенсионират с ТЕЛК.

Посланието на психотронните че не само на другите, а и на мене е редно да започнат да ми се случват нещастия се сбъдна. Баща ми се разболя от паркинсон. През януари 2013 година започна да му тече вода от краката. Образуваха се рани и краката му щяха да направят гангрена и да ги отрежат и двата над коляното. Паркинсона го свали на легло. Ходих при личния лекар даде му ¼ хапче флурантрил 2 пъти седмично. Виках невролог за паркинсона. Даде му две хапчета. След това като с магическа пръчка водата спря. Всички рани образуваха корички и заздравяха. Баща ми стана от кревата и по малко започна да ходи. Мисля че тези болести дойдоха точно по поръчка от психотронните.

През 2013 година съм го разхождал в градинката. През 2014 си седеше в къщи. През ноември 2014 майка ми поръча продукти за готвене. Аз ѝ ги купих и тя сготви три яденета. Вечерта внезапно падна на земята и ми се обади по телефона да дойда. Тя стана, аз я пренесох при баща ми и тя лежа четири дена на кревата. Нещо стана с главата й. Накрая спря да диша и умря. Според мене не беше никак за умиране, но психотронните я убиха. Баща ми можа да отиде на погребението ѝ. През април 2015 баща ми легна в леглото и също каза краката не го държат. Също както майка ми. Така изкара една година. Често повръщаше. Повръщането също е от психотронните. Аз също съм го имал. При мене е главоболие с повръщане. През април 2016 и на него нещо му стана с главата и на другата сутрин беше умрял. Предполагам че и на него психотронните са му спрели дишането. В момента съм сам.

Един път ми казаха че ще спя по четири часа на ден като Фидел Кастро и от 2004 спя точно по толкова. Лягам си в 8:00 заспивам в девет и се събуждам в 1:00. След това се въртя до сутринта без да заспивам и ставам в 9:00. До 2004 съм спал нормално, а сега не мога да спя през деня изобщо, а през нощта само по четири часа. Имало е нощи, през който изобщо не съм заспивал а съм си повтарял само: „Боже прости греховете ми.” Един път даже извадих батерията от часовника за да не дойде утрешния ден, но той дойде. Земята е много устойчиво нещо.

На няколко пъти са ми напомняли, че заради мене умират хора. Един ми каза: „Знаеш ли поговорката Здравей за да умреш”. Друг ми каза „Случих на шеф. Трябва да си запаля една свещ в черква” Шефът бях аз. В момента ми прави впечатление, когато някой изхвърля боклук или минава боклуджийски камион. Мисля си че боклукът съм аз. И до сега не ми е ясно какво е моето място в цялата работа.

И сега да се върна към ноември 2001 година. Тогава единия тестис ми се поду и влязох в болница. Диагнозата беше тумор на жълтъчното мехурче или тумор на Тейлум. На английски е yolk sack tumor. Това е най тежкия тумор от всичките тумори на тестиса. В епикризата пишеше че след разрязване на тестиса от него проминирали некротични туморни разпади. Прогнозата за живот ми беше две години. Отрязах тестиса и не правих никакво лечение. Само направих два скенера и 12 снимки на бял дроб. Изкарах до 2016 година. Мисля че ме излъгаха и са ме подготвяли за последващата атака през 2004 година. Предполагам че тестиса са го подули с психотронно оръжие.

Още нещо. В момента чувствам, че всичко каквото правя го задават психотронните. Всяка една мисъл, където и да отида, каквото и да свърша, включително и да напиша това писмо се индуцира от психотронните. Тоест аз съм един зомби. А предполагам че в бъдеще и цялата българска нация ще бъде зомбирана. И още веднъж повтарям. Аз не съм луд.

Обобщение

Човешкият мозък е разкодиран. Сега той е като една RAM памет, в която записваш инструкции чрез мозъчни вълни, които се генерират от компютър. Каквото запишеш в мозъка човека го изпълнява безпрекословно. Психотронните могат да направят с тебе каквото си поискат, включително и да скочиш от балкона от 7-мия етаж или да отидеш на пристанището през зимата и да се хвърлиш във водата без да можеш да плуваш. Също така могат да четат мисли. Могат да индуцират болести, включително и такива, които са неизличими. Могат да ти спрат дишането и да умреш. Майка ми и баща ми умряха по един начин – спря им дишането. Могат да те вкарат в психоза и да влезеш в лудница. Могат да ти говорят чрез телепатия. Когато в главата ти текне някаква мисъл, тя може да е от психотронните. Могат да индуцират сънища. Могат да контролират съня – дали да заспиш изобщо, колко часа да спиш и кога да се събудиш. Могат да контролират отделителната система, т.е. могат да те накарат да се подмокриш.

Всичко това го приемам, но това че умират хора ми намирисва на война. Това е един дигитален зомби апокалипсис. За всеки е подготвен един дигитален ковчег и е само въпрос на време кога той ще влезне в него. А това е толкова лесно – включваш компютъра, контрол панел, чук-чук на клавиатурата, „ентър“ и човека е умрял, а сигурно са го моделирали и да убиват масово по много хора на веднъж. В момента няма нужда от автомати, танкове, самолети, ракети и атомни бомби. Защото какво е един човек с автомат. Та те ще му индуцират в мозъка да се самоубие и той ще се застреля. Какво е един БТР с войници. Нали ще им спрат дишането и ще ги убият всичките. Какво е една атомна бомба. Та те ще изпратят команда в мозъка на някой да я взриви на място преди още да са я изстреляли на някъде.

Просто си мисля че е вярно че в момента има война от съвременен вариант, в която хората ходят на работа, изкарват пари, всеки се занимава с нещо, но в същото време умират хора. И всичко това, което го пускат по телевизията и по интернет за някакви, които се стреляли с автомати в Ислямска държава са пълни глупости. Това е като приказката за Червената шапчица, в която вълкът изял бабата, след това дошъл ловеца, разпорил корема на вълка, извадил бабата цяла, напълнил го с камъни и го пуснал в кладенеца, да се удави.

Между другото на мен са ми чели мисли и са ми говорили по телевизора. А аз не съм луд. Но има нещо по-глобално. Аз вярвам че хората, животните и растенията на земята са измислени от някакъв висш разум. Просто извънземни са си направили популация на земята и я управляват. Всяка една мисъл, която теква на човека идва от извънземните. Включително всички войни, научни открития, цифровите машини и най-накрая разкодирането на мозъка. Тоест света се управлява от висш разум и хората не са виновни за нищо. Те са едни биологични роботи, които изпълняват инструкциите на извънземните, индуцирани в мозъка. Психотронните убиват хора, но извънземните управляват психотронните. Затова им прощавам всичко, това че ми отрязаха тестиса и ме излъгаха че имам най-злокачествения тумор, че ми бръкнаха в мозъка и ме вкараха 3 пъти в лудница, че убиха майка ми и баща ми и че сега спя по 4 часа на ден. Просто такава съдба са определили за мене извънземните.

И тук идва легендата за Бог. Аз се прекланям пред този висш разум. Аз гледам да не правя лошо на никого, да не се конфронтирам с никого и да помагам на хора до колкото мога. Изпушил съм една кутия цигари през живота си и съм пил съвсем малко, но сега спрях пиенето напълно. В момента помагам на една жена на 84 години, която от 20 години е на инвалидна количка с парализирани крака. Пазарувам ѝ храна, поправям ѝ количката и каквото мога в къщи, помагам ѝ да се изкъпе. Така осмислям живота си. И сега си спомням думите на един човек: „А бе какво е, що е – как дойде”. Тоест не знаеш какво е, но каквото ти дойде до главата го изживяваш и правиш това, което е в мозъка ти.__

Това е разказът на Емануил, мой връстник и приятел, когото познавам от 35 години. Някои от нещата в този разказ изглеждат нахвърляни безразборно, но при внимателен прочит се вижда, че всъщност всичко е навързано. Ако дори и само малка част от написаното е вярно, това означава, че срещу България се води необявена война, в която всеки ден загиват един по един хиляди хора. Факт е, че досега сме загубили над 2 милиона население, но може би реалните цифри да са всъщност много по-страшни? Можем ли да вярваме на официалната статистика, че в България в момента действително живеят 7 милиона души? Оставаме засега настрана въпроса колко от тях са етнически българи. Просто се чудим дали действително в България има в момента 7 милиона български граждани? А ако са по-малко от тази цифра, следва логичния въпрос от какво са умрели всичките тези хора? Защото ясно е, че далеч не всички от тях са имигрирали. Възможно ли е срещу българите действително да се използва някакво съвременно психотронно оръжие, така че да си отиваме бавно и безславно един по един и без пушка да пукне? Очаквам вашите мнения …