Жертвоприношение в мола

20.03.2015

На 14 март 2015 г. в „Гранд мол Варна“ трима охранители пребиха до смърт 52-годишният Нягол Петров. Подбудите за убийството така и не бяха ясно оповестени на обществеността. Журналистите Ани Цолова и Виктор Николаев се опитаха да изтръгнат поне някаква информация по въпроса от Радослав Лазаров, който в момента изпълнява длъжността административен ръководител на Окръжна прокуратура, Варна. В 8-минутно интервю с него по НОВА той така и не каза нищо друго, освен, че всичко било „следствена тайна“. Напразни бяха опитите на водещите да потвърдят или да отхвърлят информацията, че починалият Нягол е бил бит в продължение на 2 часа по особено мъчителен начин, не успяха да изтръгнат от прокурора каквато и да било информация по въпроса дали е имало опити записите от видеокамерите да бъдат манипулирани, нито пък се разбра най-главното: каква е била МОТИВАЦИЯТА на тези трима младежи да убият Нягол по толкова брутален начин. Радослав Лазаров през цялото време се измъкваше с оправданието, че всичко това в момента било „следствена тайна“.

Накрая Виктор Николаев произнесе следните забележителни думи:

Това нещо не е било планирано, изведнъж са избухнали и са го пребили, така ли? Знаете ли, важно е, защото всички ходим в мол, така че би следвало да усетим по някакъв начин подкрепата на държавата, включително държавното обвинение, че търси отговор на тези въпроси и че може, давайки някакво становище, да ни предпази, да усетим, че е на наша страна това обвинение, а не че пази цялата информация и всички данни, свързани с бандитите…Усещането е, че тази прокуратура не е на наша страна, уважаеми зрители. Благодаря ви, господин Лазаров. Криейки се зад всички разпоредби на закона, винаги повече права имат престъпниците. Защитени са техните мотиви, защитено е и ние нямаме право да знаем, господине, какви са мотивите на едни хора, които са извършили такова тежко престъпление. Всички ходим в мол – нашите родители, нашите съпруги и прокуратурата, която трябва да ни дръпне завесата и да ни каже “Има едни хора, които са направили това, това и това“, винаги се крие зад закона по един брилянтен начин, с едно задоволство, с една ехидна усмивка как законът ви дава право да не ни дадете информация. Вие съществувате заради нас, за да пазите закона и достойнството ни. Благодаря Ви! (1)

През цялото време прокурорът Радослав Лазаров протестираше, че водещите не му давали думата, но когато те му я дадоха отново, той пак започна да обяснява как всичко било следствена тайна. Щели сме да разберем след два месеца, като приключи разследването. А дано, но надали. Накрая Виктор Николаев завърши разговора така: „Опитахме се да Ви зададем няколко въпроса. Всичко беше следствена тайна. Благодаря Ви, желая Ви лека работа. Ако някой може да разчита на тази прокуратура, нека да разчита. То просто няма друга“.

Ситуацията разбира се е абсурдна, но за съжаление това е само върхът на айсберга. Това, което е заровено отдолу е неимоверно по-страшно. И колкото повече се задълбочаваме, толкова по-ужасно става. На първо място възниква въпросът дали е възможно трима охранители просто ей така, понеже така им било скимнало в този ден да вземат и да пребият един човек и то докато тече работното им време. Според мен това в никакъв случай не може да бъде случайно. Най-вероятно тези хора са били инструктирани да действат така, само че те по невнимание са прекалили.

Помислете само. Дори да предположим, че трима рецидивисти са се събрали на едно място и в един и същи ден и по едно и също време са изпитали някаква необяснима жестокост към един беззащитен човек, то те едва ли биха могли да изберат по-неудачно място да извършат подобно престъпление. Ако това е било внезапно и спонтанно хрумване, то поне един от тях би се сетил да не го прави пред останалите двама, понеже те в дадения случай се явяват свидетели на тежко престъпление. Всяко едно от тези здрави момчета вероятно е можело с една ръка да пребие 52-годишния Нягол. Защо обаче не са постъпили така? Защо са действали и тримата заедно? Дали не са били инструктирани да действат именно по този начин, за да го накарат никога повече кракът му да не стъпва във въпросния мол?

Но ето виждаме, че тези тримата здравеняци са се изложили на опасността да извършат тежко престъпление съвместно, в присъствието на други двама охранители, които стават свидетели и съучастници. Можем да предположим, че тримата са били добри приятели и са разчитали един на друг. Тоест имали са си юнашко доверие, така да се каже. Но това съвсем не е така. Двама от охранителите са работили във фирмата от няколко години, а третият е постъпил на работа едва преди две-три седмици. Замислете се само: нима вие ще извършите убийство в присъствието на колега, който току-що е постъпил на работа и който изобщо не познавате?

Колкото повече се ровим в подробностите около случая, толкова по-ясно става, че въпросните охранители са били напълно уверени, че се намират под защитата на много влиятелни хора, намиращи се много високо нагоре стълбата на парите и властта. Можем с голяма доза вероятност да предположим, че са им били дадени някакви устни нареждания да не пускат бездомни клошари в „светая светих“ на капитализма – търговския център. Иначе не биха се разправили с Нягол с такава особена жестокост. Освен това изясни се, че човекът е страдал от шизофрения, пил си е редовно лекарствата и не е създавал никакви проблеми на околните. Следователно много малко е вероятно той да ги е предизвикал с нещо и то до такава степен, че те да го бият на смени в продължение на два часа в някакъв тъмен служебен коридор. За съжаление обаче явно са се престарали да изпълнят указанията на шефа. Вместо да сплашат жертвата си и да го накарат да не се вестява повече никога в мола, те взели, че го убили.

Винаги обаче когато стане подобна издънка страдат само най-дребните риби. Най-вероятно така ще стане и в този случай. Хората, които действително управляват нещата почти винаги се измъкват безнаказано от ситуацията. За целта е замислена следната хитра схема, която действа във всички молове, не само в този. Молът сключва договор с външна фирма за охраната му. В дадения случай това е била фирмата „Джи Ем Секюрити“. Това се прави нарочно, та именно в случаи като този самият мол да остане напълно встрани от инцидента, все едно че няма нищо общо със случая. И действително, още на следващия ден Иво Генов, изпълнителен директор на „Гранд мол Варна“ заявява следното:

„Това е частна охранителна компания, с която ние имаме договор близо две години и половина. Тя се менеджира отделно, извън мола. В рамките на работното време на мола се е случило това. Информацията, която аз имам е, че този побой се е случил в служебен коридор… В последствие разбрахме, както и вие от медиите, че става дума за една саморазправа и за едно посегателство върху човешки живот.“ (3)

Но ако се поразровим навътре в нещата, ще видим, че истината е далеч по-многопластова и изобщо не е така проста, както се опитват да ни я представят. След малко ровене по интернет намираме, че официалният собственик на „Гранд мол Варна“ е фирмата “Orchid Development Group Ltd”. Информацията, която се дава за нея е, че занимава с инвестиции в недвижима собственост и хотели в България. Компанията е активна и в построяването и менъджирането на жилищни постройки и търговски площи във Варна и София. Инвестицията в „Гранд мол Варна“ е за 120 милиона евро.

Интересно е, че фирмата не е зарегистрирана в България, а на Каймановите острови. Те се намират в Западните Индии и са задморска територия на Великобритания. Като главен изпълнителен директор на компанията е посочен Joseph Drescher. За него се дава информацията, че е понастоящем също така в борда на директорите на Orex Minerals, а преди това е работил в Dow Financial Services, Royal Trust Bank, DG Bank, и Banka Della Svizzera Italiana. Като официален уебсайт на фирмата е посочен адресът http://www.orchid-dev.com/, но реално такъв сайт няма. Това е всичко, което можем да научим. Тоест почти нищо. И така е с всички големи фирми в България. Не е ли интересно как всички са се вторачили в политиците, а не виждат какво правят големите фирми. Защото големите фирми и едрият капитал всъщност управляват (купуват) политиците, а оттам те управляват (купуват) и България.
Възниква въпросът: Защо фирма, чийто основен предмет на дейност се явява строителство на недвижимост и търговски площи във Варна и София трябва да има седалище на някакви си там острови, разположени на другия край на света? Много просто. Каймановите острови са включени в групата на страните и териториите, които се обозначават с общото наименование „данъчен рай“. В Уикипедия четем следното:

Данъчен рай е държава, страна или територия, където на национално ниво се събират много ниски данъци или такива изобщо не се събират. В тази група влизат също така държавите, където е в сила финансова тайна. Следва да се отбележи, че финансовата тайна може да се използва от чуждестранни физически лица, за да се заобиколи изплащането на някои данъци. Парите, които се държат във териториите, влизащи в групата на данъчния рай са невидими за страната, от която произхожда физическото лице. Следователно всички данъци и такси, които се полага да бъдат платени в страната, от която произхожда физическото лице могат да бъдат заобиколени и да не бъдат платени. Независимо, че тази система дава възможност за злоупотреби, самите страни настояват на правото си да пазят финансова тайна за своите клиенти. Оставено е на самото физическо лице по съвест да попълва необходимите документи (т.е. двойни форми за данъчно облагане). По тази система доходи от приходи, получени от недвижими имоти (т.е. отдаване под наем на къщи или търговски площи, които притежавате в чужбина) могат да се окажат напълно необлагаеми с данъци. (2)

С други думи чуждестранната фирма, която е собственик на „Гранд мол Варна“ би могла теоретично да е вложила 120 милиона евро в дадената търговска площ, но да плаща за това много малки данъци и такси. Едва ли ще разберем цялата истина, тъй като всичко най-вероятно, ще се окаже „търговска тайна“. Но че в моловете има някаква много голяма далавера е повече от ясно, иначе в тази огромна икономическа криза обхванала България те едва ли биха никнали във всички населени места като гъби след дъжд.

Истинските собственици на тези апетитни имоти съвсем не могат да се намерят открито и свободно в интернет. Те са предпазени със сложна мрежа на многоетажна собственост, от най-различни обръчи от фирми. Но едно е ясно и с невъоръжено око. Броят на ИСТИНСКИТЕ собственици на моловете е много малък. Най-вероятно те се броят на пръстите на едната ръка. Но до тези имена на върха на пирамидата е много трудно да се стигне, защото тя както е известно от прословутата еднодоларова банкнота е обвита с облаци и там стои „всевиждащото око“.

Конкретно в нашия случай, оттук-оттам се промъкна информация, че и охранителната фирма „Джи Ем Секюрити“ също в крайна сметка принадлежи на същия собственик, както и „Гранд мол Варна“. Ако това се окаже вярно, то тогава не виждам как собствениците ще си измият ръцете с оправдания от типа на това, че молът и фирмата за охрана били две съвсем самостоятелни и различни неща. Това е все едно да твърдим, че дясната ни ръка не знае какво прави лявата. Значи пак стигаме до тезата, че някой, който е разположен доста по-високо по пирамидата на собствеността от обикновените биячи е имал идея какво трябва да се направи и е давал устни разпореждания какво трябва да бъде направено и как да бъде направено. С тази разлика, че може би не си е давал сметка, че ще се стигне до фактическо убийство. Обаче именно до тази развръзка се стигна в крайна сметка и според мен това не е случайно. Всъщност никога нищо случайно не се случва. Хората казват, че нещо е станало „случайно“ тогава, когато не могат да си обяснят истинските причинно-следствени връзки между нещата.

За да можем действително да разберем какво се е случило е много важно да се осъзнае какво ЕЗОТЕРИЧНО значение имат моловете. Защото без това разбиране едва ли ще ни стане ясно какво се случва на повърхността на нещата, пък дори и да става въпрос за непреднамерено убийство. От учението на Рудолф Щайнер знаем, че светът се управлява от три свръхсетивни същества. Всички те разполагат с необикновено големи възможности, всеки в своята сфера, тъй като те черпят сила от други, много висши, непонятни за нас светове. Става въпрос за:

1. Ариман – господарят на материалния свят (наричан също така Сатана от християните). Той управлява всичко от материално естество, както в това число влизат всички материални притежания и парите.
2. Христос – господарят на етерния свят (управлява моралните ни и нравствените ни импулси).
3. Луцифер – господарят на астралния свят (наричан още Изкусителят). Той управлява нагоните ни, желанията ни и емоциите ни.

Периодически, приблизително на всеки 2000 години, един от тях се въплъщава във физическо тяло и обръща еволюцията на човечеството в нова посока. По този начин всеки един от тях показва своите най-големи възможности в сферата, която се намира под негов контрол. Пръв се е инкарнирал Луцифер в Китай приблизително преди 4000 години. Той е показал максимума на това, което може да се постигне в областта на емоциите и чувствата. След това на земята се ражда Христос преди 2000 години. Неговата инкарнация е станала синоним на нравствен подвиг и морална чистота. Сега е ред на Ариман, който ще ни покаже максималните възможности на материалния свят. Но понеже той е също така и бог на смъртта, само тези индивиди, които му се покланят ще имат честта да се насладят на неговите технологични и прочие чудеса. Останалите хора, особено истинските последователи на Христос ще бъдат принесени в жертва.

Естествено такова колосално събитие не може да се случи ей така изведнъж. Хората трябва да бъдат внимателно и постепенно подготвени за неговото идване. Затова подготовката се води съвсем целенасочено вече почти 300 години. Процесът в наши дни е силно напреднал. Ариман е едно изключително умно и свръх-интелигентно същество, което е практически лишено от всякакви емоции. Той залага основно на това да държи хората в неведение и заблуждение. Така той ги заставя неусетно да извършват неосъзнати действия, които обслужват неговата кауза. За тази цел той използва максимално най-важните инструменти, с които разполага, а имено с изключително висок (неземен) интелект и колосални финансови ресурси.

Ариман. Дърворезба от Рудолф Щайнер.

В този смисъл изграждането на множество търговски центрове е само една малка част от неговия план за постепенно заробване на човечеството. Крайната цел е да се замени преклонението към истинския бог (Христос) с фалшив бог (блясъкът и великолепието на търговските центрове, което е равнозначно на силата и могъществото на материята, тоест на Ариман). Затова смело може да се твърди, че МОЛОВЕТЕ СА ВСЪЩНОСТ ЦЪРКВИТЕ НА АРИМАН. Неслучайно в западния свят беше въведена традицията да се пазарува именно в събота (Ден на Сатурн = Ариман) и в неделя (Ден на Слънцето = Христос). Сега в България постепенно се внедрява този западен опит. По този начин хората вече не ходят в неделя да участват в богослужение в храма, както са постъпвали в продължение на хилядолетия. Вместо това те отиват да пазаруват в мола. Харчейки парите си там, те дават своята лепта за материалния просперитет и възхвалата именно на Ариман, защото тези центрове са негови храмове и те нямат нищо общо с Христос. Ето как неусетно става подмяната на истинския бог с фалшив.

На всеки трябва да е пределно ясно, че всяка една транзакция в мола обогатява Ариман и го надарява с все по-голяма сила. Независимо какви са конкретните предмети, които се купуват и продават там, самият търговският център получава рента всеки месец от всеки един бизнес, който е разположен в него. А парите за тази рента се взимат от нас, тоест от посетителите на мола. Така с всеки изминат месец Ариман става все по-богат за наша сметка, независимо от това какво конкретно се купува и се продава. Умножете това по броя на моловете в България, а после го умножете по броя на моловете, построени по целия свят. Като прибавите към това и факта, че реално собствениците на почти всички молове по света са едни и същи, ще видите за каква колосална финансова мощ става въпрос. Ето как църквата на Ариман става все по-могъща със всеки изминат ден. Като прибавим към това и астралната енергия, която се източва от хората, посещаващи моловете виждаме, че положението е действително сериозно.

Но в една църква има определени правила за поведение. Вие например не можете да влезете в един православен храм разголени. Ако се опитате да постъпите така, това означава, че вие се покланяте на Изкусителя (т.е. на Луцифер) и следователно мястото ви не е в храма на Христос. По същия начин капиталистите-търговци също нямат работа в храма. Те се покланят на Ариман, а не на Христос и следователно мястото им също не е там. Неслучайно в Библията се описва как Христос е изгонил търговците от храма.

Но в наши дни Ариман е успял едва ли не напълно да подчини на себе си ръководството на почти всички християнски църкви, като оперира с паричните им потоци. За католическата църква няма какво да говорим. Нещата с Ватикана общо взето са ясни. А у нас православната църква също не стои настрана от тези процеси. Там също са замесени много големи пари. Най-пресния пример в България беше когато през септември 2014 г. правителството на Близнашки предостави на Светия синод собствеността върху храм-паметника „Св. Александър Невски“ заедно с криптата. А Синодът от своя страна си върна услугата, като награди през март 2015 премиер-министъра Бойко Борисов с най-високото си отличие – църковния орден „Св. цар Борис – Покръстител“, първа степен. Така че виждате как ръководството на църквата и на държавата работят ръка за ръка. Остава само да се запитаме дали техните съвместни действия действително помагат по някакъв начин на делото на Христос? Защото ако те действително работят в името на Христос, трябва да търсим в мотивите им морални и нравствени подбуди, а не финансови. А така ли е?

Както в един православен храм нямат място онези, които се покланят на други свръхсетивни същества, така и в мола по логика би трябвало също да съществува нетърпимост към тези, които показват явно неуважение към Ариман. А как по-ясно може да покаже неуважението си към него един човек, който на външен вид прилича на клошар? Цялата ценностна система на Ариман се вписва изключително само в материалното благополучие, а един бездомник с окъсани дрехи е антидот на такава ценностна система. Той със самото си съществуване и ходене насам-натам показва, че презира материалното благополучие, следователно мястото му не е в храма на Ариман, тоест в мола.

И затова е трябвало да бъде премахнат по някакъв начин. Явно камерите за наблюдение са фиксирали от доста време, че този човек се появява в мола редовно. Явно неопретният му външен вид е бил трън в очите на ръководството. Но как да го разкарат? Човекът е бил шизофреник, следователно с благи думи и с измама е нямало как да стане. Цялата изключителна интелигентност на Ариман отива по дяволите, когато човекът не е с всичкия си. Казано е, че разликата между лудия и гения е много малка. Ето как Бог е намерил гениално средство да изобличи фалшивостта на системата – като е накарал един шизофреник всеки ден да се разхожда всред бляскавите магазини на разкошния мол. Когато се срещнат един изключително умен човек и един луд, съдбата на умния винаги е оставена на благоволението на лудия. Лудият човек винаги излиза победител в един такъв двубой, защото неговите действия са абсолютно непредсказуеми и не подлежат на каквото и да било логическо обяснение. Затова и умният човек не е в състояние да се защити, понеже по никакъв начин не може да предвиди действията на лудия. Ето и в дадения случай изключително добре смазаната машина на търговския мол не може да се защити, защото Нягол и от гроба продължава да изобличава системата. Кой би могъл да предвиди такъв обрат на събитията?

Интересно е това, че Ариман не създава нищо ново в методите си на действие, а просто обръща досега създаденото по знак. Така например както преди е имало храмове, така и сега ги има. Днес те се наричат молове. Както и преди църквата е била управлявана от специални свещенослужители, така и сега ги има. Днес те се наричат изпълнителни директори и мениджъри. Както и преди е имало стълпотворения от хора в храмовете в почивните дни, така и сега ги има. Само че днес това се нарича пазаруване. Логично е да предположим, че както и преди е имало жертвоприношения, така и днес ще ги има. И ето, че 52-годишният Нягол Петров се оказа именно такава жертва. Кръвта му беше пролята, за да се задоволи желанието на езотеричният повелител на мола – Ариман. И това стана именно в събота, който е неговият ден. Нищо случайно няма.

ПРЕПРАТКИ:
1. Тази прокуратура не е на наша страна. 18 март 2015 г. http://www.svobodata.com/page.php?pid=15572&rid=7
2. Данъчен рай http://en.wikipedia.org/wiki/Tax_haven
3. Охранители пребиха до смърт мъж с шизофрения 18.03.2015 https://www.youtube.com/watch?v=-eOdI8tMVlQ