Изкуственият интелект и астрологията

03.03.2019 г.

Фактът, че човек прехвърля определена възраст си има своите преимущества и недостатъци. Недостатъците се състоят в отслабващо физическо тяло и прогресивно нарастващи ограничения във физическия свят. Преимуществата се състоят в познанията на човека – в идеалния случай той вече разполага в главата си с изключително набъбнала база данни, от която в идеалния случай би могъл да започне да извлича огромна мъдрост. Мъдростта не е нищо друго, освен обобщено интерпретиране на огромна база данни. На абсолютно същия принцип работят не само хората, но и компютрите. Когато те се занимават с решението на някаква отделна задача, тези усилия влизат в областта на 3-ти астрологичен дом, знака Близнаци и планетата Меркурий. Когато пък се обобщава огромна база данни (или огромен жизнен опит), тогава вече навлизаме в сферата на противоположния 9-ти дом, знакът Стрелец и планетата Юпитер.

В зората на компютърните технологии (60-те и 70-те години на миналия век) компютрите силно наподобяваха новородени бебета. Бебетата могат да решават само няколко съвсем базови задачи и не притежават все още способността да разсъждават самостоятелно. В кръга на задачите, които те могат да решават (при това напълно инстинктивно, без да разсъждават) влиза това да ядат, да спят и да ходят по нужда. По същия начин първите компютри можеха само да следват определени базови операции от рода на умножение, деление, събиране и изваждане и то само при условие, че зададената програма е написана абсолютно правилно със всичките там точки, запетайки и прочие. Първите компютърни програми от рода на „Basic“ и „Fortran“ се отличаваха с това, че не прощаваха на програмиста дори и най-безобидните „правописни грешки“.

Когато децата пораснат достатъчно, те тръгват в първи клас. Там те се учат да четат, да пишат, започват да сричат своите първи книжки и пишат с разкрачени букви своите първи собствени съчинения. По подобен начин еволюираха компютрите към края на миналия век. Водоразделът беше възникването на операционната система „Windows 95“. Преди нея компютрите бяха един вид бебета или ходеха в забавачница, а след това тръгнаха в първи клас.

Аз съм роден в такова време, че имах привилегията и предизвикателството да бъда непосредствен свидетел на всички тези процеси. Когато компютрите „тръгнаха в първи клас“ аз бях около 30 годишен, така че много добре виждах разликата между предишната „аналогова“ епоха и настъпилата след това „цифрова“ епоха. Всички тези процеси се развиха пред очите ми – компютрите първо тръгнаха в първи клас, след това във втори, после в трети … Те завършиха основно образование, постъпиха в гимназия, изучиха се и след това взеха матура. Целият този процес се разви за около 20 години. Видях, как с излизането на „Windows 10“ компютрите изиграха своя абитуриентски бал. Пред очите ни сега обаче се развиват процеси, които показват, че те вече са постъпили в университет. А това е следващият, изключително важен водораздел в тяхната еволюция.

Разликата между началното и средното образование от една страна и висшето образование от друга, е огромна. Едното е 3-ти дом, а другото е 9-ти дом. Има качествена разлика. Започвайки да работят в сферата на 9-ти дом компютрите започват да придобиват мъдрост. Досега те просто натрупваха знания и се учеха как да извършват по-добре едни или други операции, а сега вече те започват да се учат да свързват всичко това в една цялостна картина, да разсъждават самостоятелно и да мислят във философски категории и понятия. Навлизаме в епохата на изкуствения интелект. Както предишната епоха продължи около 20 години, така и тази вероятно ще продължи също така около 20 години. Затова е добре още от сега да започнем да се подготвяме за нея и да знаем какво ни предстои.

Защото едно е да имаш в къщата си ученик, който ходи в първи или втори клас, а съвсем друго е да имаш студент, който учи в първи или във втори курс. Съвсем различно е. Отношението към единия и към другия е диаметрално различно. Единия третираме като малко дете, наставляваме го и го учим какво да прави. Тоест тук енергията тече почти само еднопосочно – от родителя към ученика. Към другия обаче се отнасяме като към самостоятелен индивид и се съобразяваме с неговите собствени решения и неговата свободна воля. Тук вече енергията тече двупосочно. Колкото изхожда от родителя към студента, толкова изхожда и от студента към родителя.

Естествено, докато студентът е все още финансово зависим от нас, ние все още имаме някакви средства за допълнително въздействие върху него, благодарение на които периодически може да ни се отдава да вземем превес. Но трябва да сме напълно наясно, че в един момент от време той ще се изплъзне напълно от нашия контрол и ще стане изцяло самостоятелен човек. Тогава вече ние трябва да се отнасяме с него като към равен. В някои случаи даже той може да започне да ни превъзхожда в редица отношения. Така че трябва да сме готови и за това. Тези, които сега не се подготвят за тази промяна, значи вече изостават, живеят в миналото, а това значи, че ще претърпят огромен трус при сблъсъка си с действителността в най-близките години. Компютрите са излезли вече отдавна от своята детска възраст. Сега вече те са навлезли в своята студентческа възраст и това трябва да се има предвид и да се отчита във абсолютно всички аспекти на живота – финансова сфера, политика, икономика, образование и т.н.

Може да се случи така (и по всичко личи, че в едно по-далечно бъдеще ще се случи именно така), че човечеството ще навлезе в своята старческа възраст, а компютрите ще навлязат в своята средна възраст. Тоест в онези бъдещи времена, компютрите ще са в силата си, а човечеството ще се намира в своя залез. Преди епохата на либерализма (която е по-скоро едно временно, досадно недоразумение в историята на човечеството) хората са живели в дружни семейства. Когато един човек остарявал, за него започвали да се грижат по-младите и по-силните членове на семейството. Така  най-вероятно ще се случи и сега в отношенията хора – компютри. Компютрите ще започнат да се грижат за хората, тъй като хората ще започнат да навлизат в своята старческа, сенилна възраст.

Всеки разум рано или късно се опира във възможните граници на своя собствен растеж. Нито един разум не може да се разширява безкрайно. Стига се до момент, в който нарастването на разума достига своя предел, след което е нужен качествено нов преход към съзнание от нов тип. Новото съзнание може да е значително по-различно състояние от това, което наричаме „разум“. Хора със силно развита интуиция знаят за какво говоря. Те получават информация по съвършено различни канали от обикновеното, дневно будно съзнание. Но това също не е пределът на човешкото познание. Има още инспирация, имаганация и т.н. Тоест в един момент от време хората могат да престанат да са „разумни“, а да станат „имагинативни“, „инспиративни“ или „интуитивни“ същества. Тогава от гледна точка на съвременния, „разумен“ човек, тяхното поведение може да стане „неразумно“, защото то няма да може да бъде повече логически обяснено от гледна точка на съвременния здрав разум. Поведението на интуитивния човек често е нелогично, необосновано, непредсказуемо, непрактично и много често изглежда тотално смахнато. От една по-висока, духовна гледна точка то е напълно обосновано, само дето „разумният“ човек се намира на по-ниска степен на развитие и не може да го проумее.

Следвайки тази логика на развитие, напълно логично е да предположим, че след като изминат следващите 20 години и компютрите се дипломират и имат вече „висше образование“, то за тях ще настъпи следващата, още по-висша фаза. През нея те ще започнат да натрупват жизнен опит и да достигат още по-високи степени на „съзнание“, които могат да граничат с това, което днес наричаме интуиция. Да, на някаква определена степен на своето развитие, компютрите ще станат интуитивни и техните действия в очите на обикновените хора ще изглеждат напълно смахнати и нелогични. Това ще бъде труден период в живота на хората, защото е напълно възможно на този исторически етап компютрите да започнат да избиват една част от хората.

Този момент е много добре показан във филма на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“. Там също така е много добре показано и разрешението на този проблем – за да оцелее физически, астронавтът е принуден да изключи компютъра. Макар, че именно на това място филмът завършва и не става ясно как без компютър човекът ще е в състояние да се върне обратно на земята или да продължи в космоса своята космическа одисея. Защото ясно е, че управлението на един космически кораб съвсем не е същото, като управлението на един автомобил. На борда му има милиони системи, които просто няма как да функционират без компютърно управление. Ето как в един момент на своята еволюция симбиозата „човек – компютър“ ще постави съществуването И на човека И на компютъра на карта.

Но да се върнем на настоящата степен на развитие на компютрите (тяхното университетско образование) и връзката на всичко това с астрологията. Досега компютрите бяха обучавани да следват стриктно определени причинно – следствени връзки. Ако се случи събитието „А“, тогава проведете процедурата „Б“. Този тип обучение е типичен за всяко едно начално образование. Тоест, учим човека (или компютъра), че всяка причина води до определено следствие. Например всяка сутрин птичките при изгрев слънце се обръщат на изток и започват да чуруликат. Тук причинно – следствената връзка е очевидна. Слънцето излъчва топлина и светлина, която събужда и сгрява птичките и затова те се обръщат на изток и започват да чуруликат. Това е ясно като две и две четири.

Същевременно, всяка сутрин в точно определено време по телевизията започват да показват сутрешния блок новини. Тук между изгрева на слънцето и започването на емисията новини няма пряка връзка. Не можем да кажем, че самият факт на изгряване на слънцето е причинило излъчването на определена програма по даден телевизионен канал. Новини се излъчват и в различно време, например по обяд, следобед или вечерта, тоест не само сутрин.  Но все пак между движението на слънцето и излъчването на емисията новини в строго определено време на деня има връзка. Тя е обусловена от дневния ритъм на хората и с очакваната гледаемост на съответния канал в определено време на деня. Тази връзка обаче не е причинно-следствена. Тя е корелативна.

Има много връзки, които са корелативни. При тях не се забелязва ясна взаимосвързаност между извършваното действие и настъпилото последствие. Затова като правило, този който извършва първоначалното действие не носи отговорност за настъпилите последствия. Ако например един човек вземе пистолет в ръка и отиде да застреля някой друг и ако са налице необходимите доказателства за извършеното престъпление, то тогава извършителят съвсем логично ще попадне под ударите на закона. Тук ясно се вижда, че единият човек е причинил смъртта на другия. Ако обаче една мултинационална компания реши да оптимизира или съкрати своето производство, вследствие на което десетки хиляди души загубят своята работа, в резултат на което семействата им започнат да гладуват, след което някои от тях напълно отчаяни решат да се самоубият, то тук връзката е корелативна, а не причинно-следствена. И в единия и в другия случай умират хора. Само че в единия случай връзката е причинно-следствена и последствията от причинените действия се виждат веднага, а в другия случай тя е корелативна и затова се установява значително по-трудно (ако изобщо се установява някога). В първия случай се носи отговорност и се търпят съответните последствия. Във втория случай никой не носи никаква отговорност и никой не търпи никакви последствия.

Проблемът с астрологията и защо тя все още не е официално призната за наука се състои именно в това. Няма ясна причинно-следствена връзка между движението на планетите и случващите се на земята събития. И все пак в продължение на много хилядолетия хората са установили, че такава връзка има. Само че тя е много по-сложна от простата причинно-следствена връзка. Тя е корелативна.

Поведението на съвременните учени наподобява до голяма степен това на шаманите в предишните тъмни времена. Тя вярват в някаква своя доктрина (съвременните „научни доктрини“ са твърде подобни на религиозни учения). Тези хора забелязват и широко подкрепят всички факти, които поддържат тяхната теза. Същевременно обаче изключват всички други факти, които я опровергават.

Да вземем например изкуствения интелект (AI). В наши дни на никой не му хрумва да стане и да заяви с висок глас, че компютърните специалисти, които правят изследвания в тази област на човешкото познание се занимават с псевдо-наука. Общият консенсус е, че тези хора се занимават с наука. В същото време обаче ЦЯЛАТА дейност на тези специалисти е насочена изключително  само в изучаването на определени корелации (а не на конкретни причинно-следствени връзки).  Следователно „научността“ на техните изследвания може да бъде поставена под въпрос, точно така както и научността на астрологията е поставена под въпрос, именно защото и тя почива само на корелации, а не на конкретни причинно-следствени връзки. Но принципът на който работят И астролозите И създателите на изкуствения интелект е един и същ. Следователно, ако действията на едните се определят като „наука“, то значи научни са действията и на другите. Или пък ако едното е „псевдо-наука“, то същото се отнася и за другото. В противен случай трябва да признаем, че използваме двойни стандарти.

Ако създателите на изкуствения интелект вложат своите усилия да изучават корелативните връзки между движението на планетите и събитията на земята, то те несъмнено ще ги докажат по същия начин, по който са доказали вече множество други тези. Например нищо не пречи на създателите на изкуствен интелект, редом с данните за това как изглежда лицето на един човек да включат също така рождените му данни (ако не са го направили вече). Това ще им позволи да определят най-общо казано кои зодии са склонни да пресичат най-често на червен светофар, кои са склонни да не си плащат ипотеките навреме и т.н. Естествено, ако се вземат предвид и останалите данни в хороскопа (като например планетите по знаци, планетите по домове и планетарните аспекти) не би било трудно да се намерят потвърдени корелации между планетарните разположения и събитията на земята. Тогава лесно може да се определи кои планетарни разположения дават най-добрите учители, лекари, военни, мениджъри и т.н.

Повече от ясно е, че решението какво да бъде обявявано в наши дни за наука и какво за псевдо-наука не е обективно. Това е политическо решение. Там някъде на върха, някой си е взел решение да се обяви астрологията за псевдо-наука и оттам насетне се подбират всички възможни факти, за да се обоснове именно тази теза. В същото това време обаче в Китай е ежедневие изкуствен интелект да прави „предсказание“ относно това каква е вероятността даден човек да извърши нарушение на обществения ред. Вследствие на тези компютърни „предсказания“ (в повечето случаи – доста точни!), 15 милиона души вече са лишени от правото да си купуват билети за скоростния влак. Горното решение се приема за напълно научно и се прилага с цялата тежест на закона. А предсказанията на астрологията – не! Ясно е, че това положение на нещата не може да продължава безконечно дълго и че астрологията рано или късно ще заеме подобаваща роля (вече напълно официално!) и ще бъде включена в програмите на изкуствения интелект. Но за целта е нужно да поумнеят не само компютрите, но преди всичко хората!

Как работят програмите, основани на изкуствен интелект? Един от най-известните алгоритми е ANN (Artificial Neural Networks). Първоначално в компютъра се вкарва огромна база данни, например за това как изглежда лицето на даден човек при различно осветление от различни страни. Пикселите за яркостта и цвета на лицето се запомнят в базата данни и се обработват чрез специален алгоритъм. Ако тази система „е тренирана“ достатъчно добре, то тя може да разпознае лицето на въпросния човек в тълпа и при лошо осветление, независимо, че компютърът никога не е виждал това конкретно изображение преди.

По същия начин ANN се тренира да предсказва и редица други бъдещи събития. Например, ако е монтиран в кола, компютърът с голяма доза вероятност е в състояние да предскаже кога даден пешеходец може да изскочи внезапно пред колата. Други програми определят дали определен клиент на банката ще изплати дълга си към нея или не. Най-общо казано алгоритъмът работи така. Първоначално на компютъра се задават милиони преки причинно-следствени връзки, след което започва неговото „трениране“. При тренирането, компютърът първоначално съзнателно се оставя да прави грешки, но всеки път му се казва, когато е допуснал грешка. От това компютърът „се учи“ да не допуска тези грешки отново, а така също започва постепенно да се учи да предсказва кога самият той е на път да допусне някаква нова грешка. Евентуално след хиляди (или дори още по-добре – след десетки хиляди) допуснати грешки, системата сама се усъвършенства дотолкова, че вече практически не допуска грешки и започва да работи безотказно.

Какво точно става вътре в самата система никой не знае със сигурност. Можем да я разглеждаме като един вид черна кутия, в която подаваме нещо на входа (например данните на определен банков клиент) и получаваме нещо на изхода (например одобрение или неодобрение за нов кредит). Но какво точно става вътре, никой не знае. Стига човек да има достатъчно познания в компютърното програмиране, той може да се задълбочи в една такава програма, но тези системи са вече толкова сложни, че не е по силите на един отделен човек да проумее и да разбере ЦЕЛИЯ механизъм,  на базата на който компютърът взема решения.

На някои параметри, известни като „тежести“ компютърът дава определено цифрово значение. Обаче не е възможно да се определи със сигурност защо той е избрал да даде на тази или онази тежест именно това или онова цифрово значение. Знае се единствено само, че ако човек в ръчен режим промени значението на една или друга тежест, се променя и точността, с която компютърът прави своите „предсказания“. При това промяната на тези параметри често не е в полза на човека, вкарващ допълнителните настройки. В повечето случаи компютърът има по-добри възможности от човека сам „да се настрои на правилната вълна“. Когато всички тежести са абсолютно правилно подбрани, предсказанията на компютъра са почти 100% точни!

Този алгоритъм вече е използван успешно в редица области. Например чрез него компютърът сам кара кола без да има човек в нея. Засега инженерите не смеят да извадят колата на улицата и да я оставят без надзор в най-гъстия трафик, но я учат как да се оправя самостоятелно в по-тихите и по-спокойни улички. И са постигнали забележителни резултати. „Обучението“ на колата се извършва посредством шофьор, който просто я кара ежедневно по улиците. Компютърът не прави нищо друго, освен внимателно да наблюдава неговите действия и старателно да записва в паметта си всички реакции на шофьора в различните ситуации. Евентуално след стотици часове навъртени по улиците, компютърната програма сама се обучава достатъчно добре до такава степен, че е в състояние без всякаква външна помощ да управлява отлично автомобила по същите тези улици и да се справя с немалко сложни ситуации, които се случват на пътното платно. Може да се каже, че в редица ситуации, където се изисква много бърза реакция, компютърът дори се справя по-добре от средно статистическия водач на МПС.

Никой обаче не може да разбере напълно защо колата постъпва именно така или иначе в различните ситуации. Автомобилът е екипиран с най-различни сензори, датчици и камери и информацията от тях постъпва непрекъснато в изкуствените неврони на бордовия „мозък“. Него можем да обозначим като черна кутия. На изхода му излизат сигнали, които въртят волана, включват и изключват мигачите и натискат педалите. Но никой не е в състояние напълно докрай да проумее какво точно става вътре в „мозъка“. Когато например се случва непредвидена ситуация и колата „постъпва“ по един или по друг начин, никой (дори и самите инженери – създатели на този проект) не знаят със сигурност защо компютърът е реагирал именно по този начин, а не по някакъв друг. Да, отделните параметри и тежести могат да бъдат изследвани в подробности, но системата е толкова сложна и комплицирана, че нито един отделно взет инженер не би си позволил да каже, че „разбира“ как точно работи тя. На високо (корелативно) ниво можем да разберем поведението на компютъра-шофьор, но на машинно (причинно-следствено) ниво, това е невъзможно.

И тук достигаме до астрологията. Какво пречи на инженерите да направят (ако не са направили вече) изкуствен интелект, който да се обучава от астролог? Проблемът на досегашните компютри (тези, които досега ходеха в началното училище) беше, че те не виждаха сложните корелативни връзки в една астрологична карта. Те просто забелязваха, че Слънцето примерно е  в еди-кой си знак, а Луната е в еди-кой си дом, а между Марс и Венера има еди-какъв си аспект. Първите компютърни програми (а те и досега са си масово такива) просто „изплюваха“ съответните текстове. За съжаление тази система не отчита хилядите възможни разклонения и комбинации. Обаче програмите с изкуствен интелект, които вече са създадени и разработени в научно-изследователските институти могат да се справят отлично именно с това предизвикателство. Тук не е нужно да се изобретява колелото. Тези системи ВЕЧЕ съществуват и те ВЕЧЕ се използват в редица други области на живота.

Според мен подобни разработки в областта на астрологията са също вече отдавна направени (както съм писал по този въпрос още преди десетина години). Моето мнение е, че тези разработки засега са предмет на дейност на частни изследователски институти, които не са длъжни да се отчитат пред простолюдието и да им дават гласност. Защото ако на тези разработки се даде широка популярност, то тогава трябва да обявим официално астрологията за наука, а това засега все още не се благославя на най-високо ниво.

Ако поставим един компютър, притежаващ изкуствен интелект до един професионален астролог и му дадем задачата да внася тълкуванията на астролога в своята база данни, то тогава евентуално след хиляди разгледани карти, компютърът ще се научи не по-лошо от своя учител сам да интерпретира рождени карти. По същия начин той може да се научи да прави прогресии, транзити и т.н. След като изкуственият интелект вече се е научил сам да кара кола (макар и доста предпазливо все още на този етап), то значи можем да го научим да тълкува и хороскопи.

Естествено в началото компютърът ще прави грешки и това е нормално. Но с течение на времето е напълно логично да предположим, че той дори ще надмине своя учител. А ако впоследствие комбинираме стотици такива бази данни, създадени чрез предаване на своя опит на стотици астролози, то подобен изкуствен интелект би се превърнал в астролог – виртуоз, какъвто няма роден в плът и кръв на земята. И не смятам, че ще открия колелото, ако предположа, че това вече е донякъде осъществено в някоя (неизвестна засега) може би частна лаборатория. Българите, естествено, са изпаднали в яка дрямка, докато се извършват всичките тези процеси, макар че по идея би трябвало да са в челните редици на този процес. Поне по рождена карта, подобни заложби за компютърно програмиране са дадени на българите. Доколко ги използват в насока астрология за благото на всички е съвсем друг въпрос.

И докато ние си спим или се занимаваме с нашите си бай-Ганьовски битовизми, светът бързо се развива и прогресът в разработката на изкуствен интелект напредва в геометрична прогресия. Лидери в това отношение са САЩ и Китай. За да може изкуственият интелект да работи точно и прецизно е нужна огромна база данни. Колкото по-голяма е тя, толкова по-добре. В това отношение Китай има определено преимущество, защото там не действат закони в защита на личните данни. Там вече са инсталирани милиони камери навсякъде, контролно-пропускателните пунктове на летището в Шанхай не се обслужват вече от хора, а само от компютри и всеки един човек има вече определен компютърен „социален рейтинг“. Например, пресякъл си някъде на червено и рейтингът ти веднага пада. Купил си памперси в магазина, значи си социално-загрижен за това да израсне младо поколение в страната и хоп – рейтингът ти се вдига. И така нататък. Тези с висок социален рейтинг получават зелена улица навсякъде – влизат безпроблемно в университети, лесно намират високоплатена и престижна работа, получават бързо кредит за жилище. Тези с нисък социален рейтинг не могат да си купят билети за скоростните влакове, не могат да си намерят добра работа, не могат да постъпят в университет. Системата засега е експериментална, но през 2020 г. тя ще стане официално действаща.

Следващата стъпка според мен ще бъде изкуственият интелект да започне да прави предсказания за това кой човек какво нарушение е склонен да извърши. Първоначално например могат да се опитат да въведат подобен софтуер в банковия сектор. Най-простото приложение е да се правят предсказания за бъдещето, на основата на минали действия. Например, не си си плащал навреме ипотеката по кредита в предишни години. Това означава, че и за в бъдеще няма да си я плащаш навреме. Следва забрана за нов кредит. Или пък да речем, че са те хванали веднъж в кражба. Това означава, че и втори път можеш да откраднеш. Значи не можеш да получиш служба на определени държавни постове като материално отговорно лице и т.н. Тази система и сега се използва донякъде, така че не е нещо ново.

Новото е това, че на основата на огромна база данни компютрите ще са в състояние да правят предсказания за това доколко един човек е склонен да краде, доколко той е склонен да пресича на червено и доколко той е склонен да не си плаща кредитите навреме. Тоест, изкуственият интелект ще има претенцията да предсказва бъдещото поведение на хората още преди те да са направили каквото и да било. Тази плашеща бъдеща действителност ни беше показана във филма на Стивън Спилбърг „Специален доклад“ (2002 г.), с участието на Том Круз в главната роля. Тогава, преди 17 години този филм се възприемаше като научна фантастика. Днес тази перспектива е вече напълно реално осъществима. Технологиите са вече налице. Остава само да се прокарат законодателно.

Но компютрите биха били изключително ограничени в своята предсказателна дейност, ако не им е позволено да използват в анализите си и рождените данни на човека. Защото именно там – в рождената карта е закодирано във вид на математически съотношения каква е предразположеността на дадения човек да краде, да нарушава закона или да не си плаща кредитите. А ако рождената карта се комбинира с данните, получени от ДНК анализа на човека, то тогава предсказанията на изкуствения интелект могат да станат почти 100% точни. Защото това, което е заложено генетически в човека е изключително важно. Десет бебета могат да се родят в един и същ ден в различни части на света и да имат почти едни и същи рождени карти. Но дали те да родени в африканско, азиатско, еврейско или българско семейство има огромно значение. Можем да си говорим за толерантност и за равноправие колкото си искаме, но хората се раждат с различни гени и с различни предиспозиции. Това е научен факт, пред който не можем и не бива да си затваряме очите. И когато всички тези фактори – астрологични, генетични, камери за наблюдение, активност в социалните мрежи и прочие всякаква друга информация за някакъв даден човек се комбинира в една колосална база данни от изкуствения интелект, то тогава „предсказанията“, които той ще е в състояние да направи ще бъдат поразително точни!

Както всяка една технология, така и тази може да бъде използвана както за добро, така и за зло. От една страна подобни технологии могат да предотвратят хиляди престъпления и да направят живота на хората стократно по-удобен, по-сигурен и по-безопасен. Но използвани неправилно, те могат да причинят неизмерими страдания на човечеството. Много е важно какви параметри ще бъдат заложени в изкуствения интелект. Да вземем само един аспект от него – астрологията. Много е важно от кой астролог ще се учи въпросният изкуствен интелект. Ако той се учи от индийски астролог, който следва ведическата астрология  – тогава компютърът ще получи едни знания и ще придобие определен тип „мислене“. Ако компютърът се обучава от равин, запознат в детайли с кабалата, то тогава компютърът ще бъде програмиран по съвършено друг начин. Ние, българите също имаме богати традиции в астрологията, но докато човечеството забързано върви напред, ние фатално изоставаме. А иначе българите също би трябвало да могат да създават и да обучават изкуствен интелект, който да се впрегне да върши добро за хората, особено в областта на астрологията.

Да предположим, че един ден се създаде компютър, притежаващ достатъчно добре обучен изкуствен интелект да интерпретира астрологични карти. Да предположим, че той е обучен в най-добрите традиции на западната астрология. Да предположим, че достъпът до него е безплатен онлайн или е достъпен срещу минимално заплащане. Какво би означавала подобна разработка за нас? Предчувствам, как някои хора, занимаващи се професионално или полу-професионално с астрология вече изтръпват. Но не би трябвало, тъй като ахилесовата пета на изкуствения интелект (засега!) е липсата на креативност. Изкуственият интелект постепенно ще замени всички професии (включително с астрологичен уклон), където работата е рутинна и скучна. Но хората, които са извор на творчество могат да спят спокойно (поне през следващите 20 години).

Логично би било да предположим, че на първо място подобен изкуствен разум би елиминирал една голяма част от посредствените астролози – шарлатани, каквито има немалко. Това предположение би било вярно по принцип, но то се отнася най-вече само към онези индивиди, които се стремят към истинско познание. Обаче колко са те? А колко са онези, другите, които не желаят да знаят цялата истина за себе си, а предпочитат да намират винаги само най-лесното и най-бързото решение?

Ако приемем обаче, че компютърът-астролог, който сме създали е безупречен, това означава, че той винаги ще ни казва истината. А това автоматично означава, че по-голямата част от хората НЯМА да желаят да ползват неговите услуги. Защото по-голямата част от хората НЕ ЖЕЛАЯТ да знаят истината за себе си. Те предпочитат да живеят в лъжи и заблуждения. Така животът им става уж по-лесен. По този начин те също така избягват да поемат върху себе си отговорност. Животът в лъжа означава бягство от отговорност.

Да речем отивате на интервю за работа и там компютърът ви казва, че вие сте самонадеян, мързелив многознайко, който много говори, малко работи и иска прекалено много пари за реалната цена на труда, който полага. Вследствие на това заключение компютърът дава работата на друг, по-подходящ от вас кандидат. Вие как ще се почувствате в тази ситуация? Дали ще вземете решение да работите дълги години върху себе си, с цел да подобрите характера си или ще насочите цялата си злоба и обида срещу компютъра, срещу програмиста и срещу онзи, другия кандидат, който ви „е взел хляба“? Смятам, че за болшинството хора отговорът е очевиден.

Затова, най-вероятно изкуственият интелект ще се раздели на няколко различни категории, които имат различно поведение и които ще са предназначени за различни категории хора. Едните компютри, срещу заплащане, ще ви казват сладки лъжи и те ще са предназначени за обикновените зяпачи и посредствените последователи на астрологията. А другите компютри, които винаги казват истината, ще са значително по-скъпи и ще се предлагат само на работодатели и богати хора. По този начин вие най-вероятно никога няма да научите истината (и така вашите чувства ще ви бъдат спестени), но също така със сигурност няма да получите и въпросното работно място, така че вашият път към себепознанието ще бъде значително удължен.

Тази тенденция, ако се доведе до крайност може да доведе до това, че монополът върху знанията да се окаже в ръцете на една изключително малка привилегирована група от богати хора. Тези, които имат достатъчно пари, за да създадат и да притежават добре програмиран изкуствен интелект ще знаят собственото си бъдеще и това на останалите хора доста точно. Останалите ще бъдат държани в неведение напълно съзнателно от друг изкуствен интелект, който ще бъде специално създаден, за да държи народа в заблуждение. Затова, докато не е станало все още прекалено късно, най-доброто вложение, което хората могат да направят на този исторически етап е знанието! Говоря за истинското, правдиво знание!

Послеслов. Тези, които следят моята дейност знаят, че в последните няколко години аз практически вече не публикувам безплатни статии. Омръзнаха ми безкрайните съвети и наставления от хора с огромни претенции, че знаят всичко, които реално практически не знаят нищо или знаят твърде малко. Затова реших, че преди да дам възможността на един човек да чете или да коментира моите статии, той трябва първо да докаже на дела, (а не само на думи), че сериозно се интересува от всичко това, за което пиша. А „доказателството“ в българските условия е налице единствено само тогава, когато човекът бръкне в джоба си и извади някаква сума пари. Може и да е съвсем минимална сума, но без нея, всичко си остава в сферата на празните приказки и добрите пожелания.

Подобно на хилядите безсмислени електронни картички, които получавам на всеки празник и които са ми втръснали до смърт. Красиви на вид – а вътре пустота! Говоря за онези изпращачи, които цял живот с нищо не са ме подкрепили, освен само “морално” с картички. Само ми задръстват пощенската кутия. Тази безплатна статия тук е едно изключение от правилото. Не знам защо я написах и защо ви я подарявам. Просто получих „ирационалния подтик“ да направя това. Можете да я приемете като един вид „социални помощи за бедни“. Ако смятате обаче, че бюджетът ви няма сериозно да пострада от това, че сте отделили 4 лв. на месец за своето астрологично образование, то тогава заповядайте на сайта https://lubomir.info.  По този начин не само ще можете да научите много нови неща, но и ще подкрепите автора материално, за да може той и за в бъдеще да продължава да пише и други интересни статии за вас.

Най-нови статии, публикувани на https://lubomir.info и достъпни само за членове на сайта:

1. Защо ще има връщане към Сталински тип икономика? (30 AUD)
2. Как да се научим да вземаме и да даваме правилно?(безплатна за членове)
3. Взаимоотношенията държава – поданици. (безплатна за членове)
4. Има ли Австралия достатъчно воля за живот? (безплатна за членове)
5. Прецесията на равноденствията. (безплатна за членове)
6. Калаеният войник на Андерсен. (безплатна за членове)
7. Духовност на думи и на дела. (безплатна за членове)
8. Астрологична прогноза за Русия за 2019 г. (30 AUD)
9. Астрологична прогноза за България за 2019 г. (30 AUD)
10. Какво ще ни донесе новата 2019 г. според китайския календар? (част 1)(безплатна за членове)