Историята винаги се повтаря

17.02.2015

На теория хората знаят, че историческите събития винаги се повтарят. А на практика постоянно им се иска този път нещата да се развият по различен начин. Това обаче никога не се случва. Аз лично винаги съм се удивлявал, когато хората с ума си разбират, че нещо ще стане по даден начин, със сърцето си чувстват, че именно така ще се случат нещата, но въпреки всичко се държат така, сякаш само този път всичко ще им се размине. А това е напълно невъзможно. Ето и сега с новия планиран държавен дълг от 16 милиарда лева пак се повтаря същата история. Това е все едно да се опитваме да си представяме, че законът на гравитацията досега винаги е работел, но сега, ако се хвърлим в пропастта, той някак си по изключение няма да сработи.

Съществува научен метод, по който всеки един средно грамотен човек може сам да изчисли кога дадени исторически събития ще се повторят в съдбата на един народ и как ще се развият нещата за в бъдеще. При това трябва да се помни, че формата на събитията се променя, поради междувременно променените исторически обстоятелства, но същината и съдържанието на процесите винаги се запазват. Този научен метод се базира на астрологията – древна наука, върху която в продължение на хилядолетия хората са градили всичките си познания за света. И трябва да признаем, че в онези далечни времена те са постигали много по-голям духовен напредък и човешко развитие, отколкото в нашето съвременно бездуховно, материалистично, егоистично ежедневие.

Принципът е изключително прост и в наши дни е напълно постижим за всеки един обикновен човек, без специална подготовка. В примера с държавите се разглежда позицията на дадена планета от съответната астрологична карта и се изследва нейното движение. В конкретния случай ние ще се занимаем с движението на планетата Юпитер, тъй като освен всичко друго, тя управлява националното богатство на страната и отговаря за натрупването на благосъстояние или обратното – при неблагоприятни положения, тя води до натрупването на големи външни дългове.

Особено важни са моментите, когато една планета влиза в нов астрологичен знак, в нов астрологичен дом или пък променя посоката си на движение. Тази смяна от право към ретроградно движение или обратното се обозначава с така наречените “точки на статичност”, при които планетата нито се движи напред, нито се движи назад. Вместо това тя се застопорява на едно място и, така да се каже, „се кани“ да промени посоката си на движение. В картата на една държава тези точки на статичност на планетата Юпитер продължават средно около 10-11 години и имат изключително голямо значение за икономическото развитие на страната през споменатия период.

Може да се каже, че икономиката на страната през тези периоди се намира в състояние на застой. При стационарен Юпитер и дума не може да става за икономически растеж. Но това, което е изключително важно в случая, е в никакъв случай да не се допуска значителен икономически спад. Особено вредно е в такива условия да се вземат външни дългове, тъй като в такива периоди те просто заробват населението след това за цели десетилетия напред. По-добре е да се живее сравнително бедно и да се крета криво-ляво, докато е в сила статичността на Юпитер, отколкото да се зароби нацията с многомилиарден външен дълг, който след това като хомот на шията ще тегне на няколко поколения българи напред.

Затова, като астролог не мога да не се учудвам на, меко казано, безотговорното поведение на нашия, така наречен „политически елит”, който прави всичко възможно да ни вкара в трета национална (икономическа) катастрофа. Затова и пиша тази статия, за да можем да се поучим от историческия си опит, да вземем правилните политически решения и да не допуснем същите катастрофални последици за България както при предишната статичност на планетата Юпитер. Астрологията не лъже. При нея няма извъртания, усуквания и условни наклонения. След като една планета е статична, значи тя е статична. Най-доброто, което можем да направим в тази ситуация, е да проследим историческите събития, които са се разиграли последния път, когато тя не е мърдала от позицията си. След това трябва да си направим съответните изводи и да се постараем да не допускаме същите грешки.

Преди да приведем точните данни за настоящата и за предишната Юпитерова статичност, е необходимо да кажем още и следното. Периодът на една статичност продължава около 10-11 години, но той не е еднороден през цялото това време. Най-трудно става положението по средата на периода. Това е така, защото в началото и в края планетата, макар и почти незабележимо, все пак се движи. Докато по средата настъпва така нареченият „период на абсолютна (тотална) статичност”.

Процесът е подобен на маневрите на един влак. Първо влакът се движи напред по коловоза. После постепенно той намалява скоростта си. Накрая започва да се движи съвсем бавно и чак след това спира окончателно. В последните секунди преди спирането си, той все едно е вече статичен. Макар и да напредва напред с някакви милиметри, от гледна точка на многокилометровото си трасе той фактически вече е спрял. После влакът окончателно спира и се застоява в тази точка известно време. Тогава той, така да се каже, “превключва скоростите” и от движение напред, ходовата му част преминава в режим движение назад. След това много бавно потегля в новата посока. Първите секунди на това движение също могат да бъдат причислени към периода на статичност, тъй като движението е нищожно. Едва след като набере някаква минимална скорост, можем да кажем, че влакът всъщност е започнал да се движи.

Така е и с планетите. В началото и в края на статичността положението е трудно, но там все пак има някакво минимално движение. Докато по средата има един период от около 4 до 6 години, когато движението изобщо е спряло. Тогава трябва най-много да се внимава, тъй като тъкмо по това време се извършват най-кардиналните събития, които „превключват скоростите“ на нацията и тя от един тип движение преминава на друг.

В дадения исторически момент българите имат привилегията и предизвикателството да живеят в период, в който прогресният Юпитер от движение назад се превключва в движение напред. Това означава, че в следващите години изцяло ще се смени посоката на сбъркания български преход, който всъщност ни доведе до задънена улица. Един ден, когато влакът се засили по релсите във вече правилната посока, българите ще живеят много добре. Но от тази констатация не им става по-лесно на онези, които трябва да изнесат на плещите си още един преход, този път в обратната посока. Така или иначе, не можем да променим годината си на раждане, затова по-добре нека да вникнем в астрологическата картина на нещата и тогава много от случващото се в момента в България ще ни се изясни значително.

Настоящият статичен период на Юпитер, сравнен с предишния, е даден в таблицата:

Можем да се поздравим, че на 21 февруари 2015 г. навлизаме в шест години на абсолютна Юпитерова статичност. През цялото това време прогресният Юпитер ще се закове в картата на България на 11°01′ в Телец и няма да мръдне оттам дори на милиметър. Всички признаци са налице, че именно през този период ще се развият най-съществените събития, които ще предначертаят бъдещето на нацията ни. От политиците ни зависи изключително много. От поведението на всички българи взети заедно – още повече. И така, нека да направим една разходка назад във времето и да се върнем към началото на 20. век, когато Юпитер по подобен начин се е бил заковал на едно място. Тук си позволявам да препечатам една обширна извадка от книгата ми “България – прогноза за 21. век” ³, тъй като там тези процеси са описани доста подробно.

Въпросът за консолидирането на българския външен заем води до жестока финансова и политическа криза, която измъчва четири български правителства, сваля от власт три от тях и води три пъти до преждевременни избори (за 10, 11 и 12 ОНС). Освен това Юпитер се обръща в ретроградно движение, което насочва процесите за осмисляне на ценностите и идеалите на етноса навътре, а не навън. За какво всъщност става дума?

България се появява доста късно на европейската политическа сцена. Към онзи момент западните държави вече били натрупали значителен материален просперитет. В допълнение на всичко друго нашата страна била също така обременена от режима на капитулациите, действащ в пределите на Османската империя. Княз Фердинанд и правителствата, които управляват в края на XIX в., лавират между двата основни за това време финансово-политически лагера. Това са австро-германския от една страна и англо-френско-руския от друга. Те правят каквото е по силите им, за да сключат жизнено необходимите за току-що прохождащата българска икономика външни заеми. Това не се оказва лесна задача. Външните кредитори отчитат все още нестабилното положение в България и са изключително предпазливи при влагането на парите си в новообразуваната държава. А тези, които се съгласяват да отпуснат заеми, го правят при крайно неблагоприятни за страната ни условия.

Заемите са необходими най-вече за изграждането на нова железопътна мрежа. Де факто почти цялата железопътна мрежа, която се изгражда в края на XIX в., има задачата да свърже производствените центрове с морските и речните пристанища. За по-малко от 10 години се построяват над 500 км. релсов път. Младата българска буржоазия много бързо разбира негативните икономически последици от експлоатирането на съществуващите ж.п. линии от западни фирми. Ясно е, че държавата не може да запази стратегическите си позиции на самостоятелна, а не на васална държава, ако железопътната ѝ мрежа се намира под контрола на чужди фирми. Затова през 1884 г. се прокарва Законът за железниците, по силата на който се предвижда всички новопостроени релсови пътища да бъдат държавна собственост.

Веднага се набива на очи паралелът между това, което се е случило тогава, и случващото се в момента в България. Излиза, че българските депутати през 1884 г. са разбирали много по-добре от съвременните политици какво огромно стратегическо значение има за една държава да притежава железниците си (пък също така златните си находища, енергетиката си, енергоразпределителната си мрежа, заводите и фабриките си и т.н.). Но тогавашните ни политици, за разлика от съвременните, явно са се отличавали с по-голямо родолюбие и възрожденски дух. Политиците ни от онези години са приравнявали изграждането на държавна железопътна мрежа с утвърждаването на националния ни суверенитет. Без държавни железници е било немислимо изграждането на самостоятелна българска държава, със своя собствена политика и заемаща своето място на европейската сцена.

В продължение на почти цялата си история българските държавни железници никога не отчитат загуби. Например в годините 1924 до 1945 печалбата се движи между 25 и 45% от приходите. И след като в продължение на почти 100 години БДЖ се развива успешно, след това изведнъж само за периода от 2001 до 2009 се отчитат общо задължения към банки и загуби на стойност от около 1 млрд лв. Случайно ли е това и кой има интерес от фалита на националния ни превозвач? Но за съвременния период ще говорим по-късно. Сега да се върнем на седмата Юпитерова статичност.

Вярно е, че условията по взетите заеми в годините след Освобождението са били тежки, но като се разгледат условията, в които се е намирала тогава страната ни, става ясно, че всъщност управляващите до голяма степен не са имали друг избор. В периода 1889 – 1900 г. се сключват няколко външни заема, известни под събирателното име „виенски“. Общото между тях е, че:

• Всички те са сключени основно за железопътни нужди. България след Освобождението има само три къси ж.п. линии. Това са Русе – Варна, Любимец – Белово и Ямбол – Марица. Всички те се експлоатират от западни компании.
• Всички заеми са гарантирани с ипотека на строящите се ж.п. линии и пристанища и залог на приходите от тях.
• Всички заеми са отпускани на части, в зависимост от изброените в договорите условия, настъпването на които се преценява от самите банки.
• Банките-кредитори са имали правото сами да поемат експлоатацията на ипотекираните ж.п. линии или дори да ги продават при някаква неустойка от българска страна.

Така че всъщност деветнадесетото столетие завършило за Княжество България с изпадането му в икономическа зависимост от европейския лихвен капитал. Оставало само да се извърши и политическото му одобрение, под формата на така наречената „консолидация на външния дълг”. Именно това довежда до жестоката икономическа криза.

С две думи следва да уточним и какво означава понятието „консолидация“. Това е дългосрочен държавен заем (със срок на изплащане повече от 5 години), който се нуждае от одобрението на парламента. При този вид дългове длъжникът (т.е. в случая българската държава) има право да погаси дълга си предсрочно, а кредиторът (т.е. западните банки) нямат право да го изискат предварително. При консолидацията се изменят предварителните условия, по които са били сключени предишните малки заеми и те се обособяват в един дълг. При консолидацията обикновено сроковете на изплащане се удължават. При това положение се намаляват погасителните вноски и временно се съкращават бюджетните разходи по обслужването на заема.

Също така е важно да се помни, че одобрението на парламента всъщност легитимира направените от монарха или от правителствата дългове. Ето защо, цялата тежест по изплащането на дълговете и лихвите след консолидацията се поема не лично от монарха, направил заемите, а от съвкупния български народ. Ето и хронологията на развилите се събития по време на статично застаналия Юпитер:

• 7-и и 8-и декември 1898 г. Икономическата криза започва. Обърнете внимание, че макар статичността на Юпитер да тече от края на 1894 г. същинската икономическа криза започва едва след като Юпитер спира окончателно (по-точно 6 месеца след началото на абсолютната статичност). Тогава със съмнително мнозинство правителството на Стоилов прокарва български заем от 290 млн. лв с 5% лихва за конвертиране на държавния дълг и 6% за откупуване на експлоатацията на Източните железници.
• 14 януари 1899 г. Непопулярното решение води до оставка на кабинета на Стоилов.
• 19 януари 1899 г. Съставен е коалиционен кабинет от народно-либерали и либерали, начело с Димитър Греков.
• 21 март 1899 г. Българският синдикат сключва в Париж заем за 260 млн. лева при 5 % лихва. Българският синдикат в Париж това е фактически обединение начело с „Банк дьо Пари е де Пей Ба” (Париба) и „Дойче банк”. По този начин банките кредиторки балансират конкуриращите се свои интереси в различни варианти на консорциуми, за да избегнат пряката конкуренция помежду си и да ожесточат още повече условията, по които се взема българският външен дълг. Българският синдикат е създаден през 1896 – 1897 г .
• Между 25 април и 7 май 1899 г. се провеждат избори за 10 ОНС, които са спечелени от управляващата Либерална партия. Гласуват само 50% от избирателите.
• 16 юни 1899 г. Заемът е одобрен скандално в парламента.
• 19-и и 26-и септември 1899 г. Провеждат се допълнителни парламентарни избори, спечелени от Либералната партия. Начало на конфликти между либерали и народолиберали, довели до падане на кабинета.
• 1 октомври 1899 г. Димитър Греков подава оставка. Сформира се правителство на Либералната партия, начело с Тодор Иванчов.
• 20 декември 1899 г. Финансовият министър Михаил Тенев сключва с Българския синдикат в Париж и групата на „Дойче банк” изключително обременяващ заемен договор за 30 млн. лв в съкровищни бонове с 6% годишна лихва, погасим за 5 години.
• На 15 януари 1900 г. правителството на Иванчов гласува Закон за натуралния десятък върху зърнените храни. Законът е изключително непопулярен и среща съпротивата на 83% от общинските съвети.
• 5 март 1900 г. Във Варна се провежда земеделски митинг, който бързо прераства във въоръжен бунт. Интересно е да се отбележи „съвпадението“, че това става точно по средата на статичния период на Юпитер (точката на абсолютна статичност на Юпитер се достига на 11 май 1900 г.)
• От 14 до 21 април е обявено военно положение в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околии. Бунтът е потушен от армията. После военно положение е обявявано и в много други околии, докато накрая е отменено чак на 7 октомври 1900 г. Юпитер достига точката на своята абсолютна статичност на 11 май 1900 г. Това означава, че въоръжените бунтове, започнали на 5 март 1900 г. и приключили на 7 октомври 1900 г., са се разиграли точно в самата точка на абсолютна статичност.
• 27 ноември 1900 г. Финансовата криза сваля от власт правителството на Тодор Иванчов. То обаче се преустроява като безпартийно и временно и продължава да действа до 9 януари 1901 г.
• 14-и и 15-и декември 1900 г. Тодор Иванчов получава от дипломатическия ни агент в Париж д-р Золотович съобщение, че синдикатът желае „да направи заем на който и да било новосформиран софийски кабинет на базата на направеното през октомври пред дипломатическия агент предложение, а именно срещу потвърждаване по държавна линия на финансовия контрол и отстъпване на монопола на тютюна на френската промишленост“. Интересно е да се отбележи мимоходом, че три години по-късно (през 1903 г.) Иванчов е осъден от Първия държавен съд за финансови злоупотреби, измяна и корупция. Чл. 155 от Търновската конституция, която е била най-прогресивната конституция за времето си, е позволявала министрите да бъдат съдени за измяна на Отечеството, за нарушение на Конституцията, за предателство или някаква вреда, причинена на Княжеството за лична полза. Отделен е въпросът, че макар и да изглежда добре написан на хартия, този член от конституцията почти винаги е бил използван в българската политика за разправа с опозицията. Присъдата не влиза в сила, тъй като осъдените министри са амнистирани от избраното малко по-късно 13 ОНС.
• 9 януари 1901 г. При продължаващата стопанска и политическа криза се налага сформирането на още едно преходно правителство начело с ген. Рачо Петров, което подготвя изборите за 11 ОНС.
• 28 януари 1901 г. изборите завършват без победител – образува се „шарено“ народно събрание. Гласуват 43.5% от гласоподавателите.
• 19 февруари 1901 г. Образувано е първото в българската история коалиционно правителство на малцинството от Демократическата и Прогресивнолибералната партия начело с Петко Каравелов. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов. Новият министерски съвет поема управлението на страната в условията на бушуваща финансова криза. Негов приоритет е получаването на срочен заем за покриване на държавния дълг и предотвратяването на банкрута.
• 21 април 1901 г. Каравелов изпраща в Петербург главния секретар на финансовото министерство Бончев за водене на тайни финансови разговори за получаване на съдействие от руското правителство за сключване на заем от 120 млн. лв, обезпечен с тютюневите бандероли от „Креди Леоне” и „Контоард’Есконт”, Париж. Замисълът на Каравелов е интригуващ и вероятно би могъл да има успех, ако международната политическа конюнктура точно по това време не е била толкова неблагоприятна. Същевременно френските правителствени и финансови страни са недоволни от това, че Каравелов се опитва по този начин да пренебрегне вече подготвения заем с „Париба”. Макар че в онези времена срещу Русия не са били наложени официално никакви „санкции“, то още по онова време западните банки зорко са бдели българските държавни заеми да бъдат сключвани именно със западните, а не с руските банки. Каравелов разчита на голямото плодородие и планира да събере до края на годината 40 млн. лв от закъснели данъци. Също премиерът въвежда строг режим на икономии, като изравнява разходите и приходите на държавата. Това обаче не променя съществено положението, тъй като кабинетът му унаследява общо около 90 млн. пасив от правителството на Стоилов и на финансовия министър Михаил Тенев. Необходимо е срочно сключване на заем, за да се избегне държавният фалит.
• 7 юни 1901 г. на външния министър Стоян Данев е възложена задачата за възобновяване преговорите с „Париба” и той се среща с френския посланик в София по този повод. Това, което притеснява министъра, е, че „френското правителство продължава да държи на монопола и на санкционирането по дипломатически път“. Каравелов протака преговорите, като едновременно не прекъсва разговорите си и с руската страна. Той внася финансовата формула на банката на заседание на Министерски съвет, но получава подкрепата единствено на министър Михаил Сарафов.
• 13 септември 1901 г. външният министър Стоян Данев е натоварен да подпише предварителните условия по заема в Париж.
• 17 септември 1901 подписва се и самият заем, с уговорката банката да изпрати свой делегат в София за подписването на окончателния договор.
• 19 ноември 1901 г. Кабинетът одобрява договора за 125 млн. лв и на следващия ден той е подписан от Стоян Данев и от шефа на службата на тютюневите бандероли Ж. Едмонд Море. Остава обаче най-трудното – одобряването му от парламента.
• 24 ноември 1901 г. Договорът е внесен в Народното събрание. Това предизвиква буря от обществено недоволство. Почти всички народни представители го подлагат на остра критика. Заслужава внимание речта на бившия председател на парламента и виден финансист Иван Евстратиев Гешов. Според него „не може да се дава цялото производство на тютюн на чужденци, съдружници с турската режия, и би трябвало да се осигури по-голямо участие на българската държава в дружеството“. А днес, драги читателю, не можем ли да кажем, че е недопустимо цялата българска държава да бъде подконтролна само на един-единствен политически и икономически център – този в Брюксел? Неотдавнашната икономическа трагедия около Южен поток (сега вече Турски поток) красноречиво говори за това колко силно е ощетен българският национален интерес в такива случаи. Каравелов се опитва да се защити с аргумента, че условията на френския монополизъм не са чак толкова лоши, и че на него се налага да рие с голямата лопата чужди боклуци.
• 1 декември 1901 г. Каравелов подава оставка. Паралелно с това „Париба” се оттегля от договорите.
• 21 декември 1901 г. Противно на уговорката си с Каравелов, Стоян Данев съставя свой кабинет на Прогресивнолибералната партия.
• 17 февруари 1902 г. Стоян Данев, който преди това е склонил Фердинанд да разпусне парламента, печели изборите за 12 ОНС. От всичките 153 мандата той получава 97, които са му напълно достатъчни, за да управлява самостоятелно. Независимо, че е спечелил изборите с мнозинство Данев разбира добре, че за да постигне пълен успех, се нуждае от подкрепата на монарха. Още на следващия ден след изборите той е при него, за да му докладва за изборните резултати и да получи одобрението на короната. Личните връзки на Данев способстват да отложи плащане към Руската държавна банка и да възобнови преговорите с „Париба” с посредничеството на руското правителство.
• 4 април 1902 г. Българският премиер заминава за Петербург и осъществява поредица от успешни срещи на най-високо равнище, включително със самия император Николай Втори. Данев излага българския проект, който предвижда заемът да се сключи с Франция, но без създаване на тютюнев монопол в България. Гаранциите, предлагани от правителството, остават пълните приходи от бандеролите. Следва парижка среща с „Париба” на Данев, финансовия министър Сарафов и парижкия банкер Хоские за споразумението по конкретния текст на контракта. На тръгване д-р Данев е приет и от президента Лубе.
• 31 май 1902 г. Подписва се свръхтайна отбранителна българо-руска военна конвенция, поставяща страната ни под руска военно-политическа опека. Това съставлява част от редицата отстъпки, които българското правителство е принудено да направи, за да получи така желания консолидационен външен заем. Сред другите отстъпки са съгласието да се назначи сръбски владика в Македония.
• 7 юни 1902 г. Най-накрая бива подписан консолидационен заем между българския премиер Стоян Данев, „Банк дьо Пари е Де Пей Ба” и Руската държавна банка. В същността си той възпроизвежда финансовите условия на пропадналия през 1901 контракт. Заемът възлиза на 106 млн. лв номинални с 5% годишна лихва и цесионен курс от 81.12%. Цесионният курс указва, че заемът е сключен чрез посредник. Държавата отстъпва облигациите по държавния заем на посредника на посочения цесионен курс, а после той ги предлага на кредиторите на емисионния курс. Положителното в тази практика е, че уж държавата получава наведнъж цялата сума, а отрицателното е, че печалбата на посредника е прекалено висока за риска, който поема. Всъщност, ако се разгледа договорът в детайли, ще се види, че заемът се предава на правителството на части (жуисанси), но правителството погасява лихвите на целия заем. В договора изрично се посочва, че България сключва този заем, за да ликвидира и да консолидира летящия си заем (т.е. краткосрочните си външни дългове). В условията на договора е записано, че банките-кредитори получават правото да имат в София свой делегат, който да бди за редовното събиране на наложените като гаранция приходи по тютюневия бандерол. За делегат е избран бившият държавен съветник и генерален директор на френските митници Жорж Буске, който през следващите 10 години се установява в София.
• 25 юни 1902 г. заемът се приема от парламента. В крайна сметка, той бил сключен без монополи и по начин, който при неблагоприятните условия на държавата все пак задоволявал общественото мнение. По този начин се сложил край на кризата, която повече от 4 години разстройвала държавните дела. Обърнете внимание, че абсолютната статичност на планетата Юпитер приключва броени дни след това събитие – на 16 юли 1902 г. И така целият този драматичен исторически период на бушуваща финансова криза, честа смяна на правителства, народни бунтове и размирици, въвеждане на военно положение, тайни преговори и договорки в кулоарите на западноевропейските банки, които водят на практика до заробването на България с голям външен дълг, се вписва идеално от самото начало до самия край на абсолютната Юпитерова статичност.

Затова, от една страна, умът ни разбира, че от 21 февруари 2015 до 12 февруари 2021 г. някаква подобна икономическа криза ще се повтори в осъвременен вариант, а от друга страна всеки един се надява, че този път ще ни се размине и движението на планетите няма да ни засегне. А дано, но надали.

Съвсем наскоро, Александър Симов публикува в статията си “Обирът на века – как точно ГЕРБ и РБ погребват България” ¹ една изключително точна аналогия, като припомни съдбата на легендарния българин капитан Петко войвода. Именно, когато се разиграват описаните по-горе драматични за България събития, той издига над къщата си черно знаме с надпис “Те погребаха България”. Представете си огромното отчаяние на този хайдутин. Той е участвал в повече от сто боя с турските поробители и има над тридесет рани от ятагани и куршуми. Но всички негови надежди за по-добро бъдеще на нашето Отечество биват погребани от управляващата дворцова камарила на Фердинанд и Стамболовистката клика, а по-късно и от правителството на Стоилов, които чрез този колосален заем фактически унищожават смисъла на делото на Освобождението. Защото какъв е смисълът да живееш в някаква уж свободна държава, когато си фактически заробен от непосилни външни дългове? Тогава, де факто, ти пак си оставаш роб, както и преди. Променя се формата, но не и съдържанието.

Същото е положението и днес. На хартия България е независима и свободна държава. На практика ние сме провинциална, васална, периферна колония на Запада, без какъвто и да било собствен суверенитет. Руснаците ни го казаха в прав текст, като прекратиха проекта Южен поток и го превърнаха в Турски поток. А ние им се сърдим, вместо да сме им благодарни, че ни отварят очите. Турците за разлика от нас са суверенна държава и отстояват националния си интерес. Ние както сме си били роби, така си и оставаме такива. Манталитетът на нацията се променя най-трудно. Наскоро в интернет попаднах на статия, където се привеждаха данни за доходите на населението на различни страни. Оказа се, че дори папуасите в Нова Гвинея получават по високи заплати от работещите на заплата българи². Същото се отнася и за заравнения със земята Ирак, пустинята Ливан, островите Тринидад и Тобаго, Сейнт Винсент и Барбуда. Дори Перу и Еквадор имат по-висок стандарт на живот. Боливия има 75% по-висока покупателна способност от България. Даже в съседките ни Македония, Босна и Херцеговина, които не са членки на ЕС и НАТО, заплатите са по-високи.  Тогава за каква свобода и независимост става въпрос? На всичкото отгоре сега ни готвят и нов 16-милиарден дълг, който ще ни довърши окончателно.

Капитан Петко войвода е един величав българин, посветил живота си на национално-освободителното движение. Неговият блян е бил да види България свободна. За наш колективен срам и позор трябва да признаем, че този голям български родолюбец получава от предателския български елит много повече удари, отколкото е получил в боевете с турците. Оклеветен е за опит за атентат срещу министър-председателя русофоб Стефан Стамболов. При обиск на дома му градоначалникът Спас Турчев заграбва почти всички спестявания на войводата – около 60 хиляди златни лева. После е хвърлен във варненската тъмница и изтезаван 140 дни. Сопаджиите на Стамболов го смилат от бой, без да има капчица вина. Единственото му “престъпление” е, че е русофил и че остро критикува разбойническите методи на управление на министър-председателя Стефан Стамболов.

Новоизпеченият български “елит”, който управлява България по това време не проявява дори капчица уважение или признателност за заслугите му за Освобождението на България. Накрая по ирония на съдбата, при излизането му от затвора, тъкмо турците, живеещи във Варна, му помагат да си стъпи на краката. Те се отнасят към него с почитание, понеже знаят, че той не е воювал с бедните и малоимотни турци, а със заможните бейове и с българските чорбаджии. Именно те сваляли по три кожи от гърба на бедняците, без оглед на вероизповедание или национална принадлежност. Така че, турските ятагани и куршуми не са могли да убият капитан Петко войвода, но предателската политика на управляващия български елит, за наш срам и позор, е сторил това много успешно.

Като пост скриптум можем да отбележим следното. Петко войвода губи здравето си в тъмницата. След като излиза оттам, закача на покрива на къщата си черното знаме и скоро след това умира. Русофобът-диктатор Стефан Стамболов, (който всъщност причинява смъртта му) е жестоко посечен на улицата на 3 юли 1895 г. Каравелов преживява дълбоко поражението си и почива скоро, след като пада от власт на 24 януари 1903 г., ненавършил 60-годишна възраст. Д-р Данев пада от власт на 6 май 1903 г., но остава в политиката още доста години след това. Като премиер-министър през 1913 г., докарва България до Първата национална катастрофа. Почива на 30 юли 1949 г. на 92-годишна възраст.

Също трябва да се спомене и следното много важно обстоятелство. Жорж Буске, който от август 1902 г. е изпратен от френското външно министерство и Париба за френски делегат по българските заеми, добива изключително голямо влияние в София. Той имал пълна власт върху данъка на тютюневите бандероли и мурурието. За уточнение трябва да кажем, че тютюнът в България по онова време се облагал с три данъка – мурурие, бандеролно право и общински налог. Мурурието е всъщност акциз, налаган върху производството на суровия тютюн. От 1896 г. мурурието задължително се събирало едновременно с купуване на бандероли от ковчежничествата. От него държавата събирала около 700,000 лв годишно. Този данък заедно с бандеролното право съставлявал една голяма част от постъпленията в държавната хазна по онова време.

Заплатата на френския търговски представител възлизала на фантастичната за времето си сума от 100, 000 лв. За сравнение тя била почти седем пъти по-голяма от тази на българските министри. Става ясно, че този човек, който е бил представител на западноевропейския банкерски лихварски бизнес, е имал най-голяма реална власт във вътрешните български въпроси. В основата на тази аномалия, която естествено е в разрез с българските национални интереси, стоят вземаните от държавата външни заеми и необходимостта те да бъдат връщани обратно със съответните лихви. При това положение ролята на правителствата, идващи на власт в България, станала второстепенна, а ролята на кредиторите се превърнала в първостепенна. Независимо от това кое правителство идвало на власт, то автоматично се намирало в положение на икономическа зависимост от въпросните чуждестранни банки.

Интересно е да се направи паралел с извършващото се в момента в България, тъй като междувременно прогресният Юпитер отново е застанал статично. За изминалите малко повече от сто години външният дълг на България е нараснал над сто пъти. С други думи към цифрата, която е била в сила през 1902 г., сега са се прибавили още две нули и сега той вместо, да речем, на 100 милиона възлиза на около 10 милиарда лв. Всъщност, реалната цифра е 4-5 пъти по-голяма и не е известно каква ще стане, когато се вземе и новият свръх-заем. Вече не става въпрос за Париба, а за Международен Валутен Фонд, Световна Банка, както и за частни кредитори, които обикновено не се упоменават поименно, но същността на процесите си остава една и съща. Само дето в условията на всеобща комуникация няма някакъв конкретен банкер, който да ни надзирава в София. Или по-точно казано, има такива, но за тях не се пише по вестниците. Освен това надзираването може вече да се извършва и от разстояние по интернет. Компютрите на нашите банки най-вероятно автоматично се отчитат всеки ден пред тези в Брюксел.

Тук следва да направим едно важно уточнение. По време на Освобождението на България от турско робство през 1878 г. Юпитер се движи директно. Повратната точка, в която той сменя движението си от директно в ретроградно, настъпва през 1900 г. През целия този период, от Освобождението до 1900 г., всички външни заеми, които България е сключвала, са били правени с добра цел като прокарване на железопътни линии, строеж на пристанища и прочие. Докато заемите, които се вземат след 1900 г. (т.е. когато Юпитер е бил вече ретрограден), са били използвани най-вече за военни цели или са били пропилени за най-различни други „каузи“. Логично е да предположим, че и сегашният свръх-заем, който се готви да вземе правителството на Борисов-2, пак ще е за някакви подобни “каузи”, тъй като все още не е достигната точката на абсолютна статичност на Юпитер. До тогава има още три години.

Из интернет вече се завъртяха няколко конспиративно-военни теории за целите на бъдещия заем. Тези, които внимателно следят политическите процеси в България, не може да не са забелязали, че нуждата от взимането на такъв огромен външен дълг стана особено очевидна за българските управляващи, броени дни след като България беше посетена първо от британския външен министър Филип Хамънд, а след това от държавния секретар на САЩ Джон Кери и  от заместник-държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Виктория Нюланд.

Ако приемем, че Западът разглежда България като фронтова линия, за което писаха редица западни вестници, напълно логично е да предположим, че въпросните политици, идвайки в България, са направили предложение на настоящето правителство, което то не е могло да откаже. Логично е Западът да търси увеличаване на военната мощ, разположена по източните граници на Европейския съюз. Затова те най-вероятно оказват огромен натиск върху българското правителство да им съдейства при евентуални бъдещи военни действия срещу Русия. При това обаче типично в стила на западния манталитет те няма да ни предоставят въоръжението безплатно, а ние трябва да си го купим от тях.

Така Западът с един куршум убива три заека – хем изпълнява военно-политическите си задачи срещу Русия, хем прави печалба като ни продава своето остаряло оръжие, хем икономически заробва и отслабва православна България – държава, на която Западът никога не се е доверявал и никога истински не е поддържал на практика.

Оставете какво ви говорят политиците. Гледайте ги какво вършат. Казано е, че по делата ще ги познаете. Вижте в какво се превърна България за 25 години „преход“. Ако Западът действително искаше България да стане просперираща държава, то тя досега вече щеше да е такава. Вместо това навсякъде глад и разруха, опустели села, спад на населението с 25% (повече отколкото за всички войни, водени от България взети заедно) и доходи по-ниски от Папуа Нова Гвинея. И за всичко това заслугата не могат да си припишат само родните ни политици. Всички тези процеси са напълно управляеми и ясно е, че те съвсем не се управляват от марионетните правителства в София. Обърнете внимание, че православните държави никога не могат да угодят на Запада. Или ще им устроят истинска война (Югославия) или ще ги заробят с многомилиарден дълг (Гърция) или ще им наложат санкции (Русия).

Затова на Борисов по време на януарските посещения най-вероятно му е било изрично казано, че ако желае да остане на власт поне още година-две, то той трябва задължително да закупи въпросното натовско оръжие. В замяна на това неговите задокеански партньори най-вероятно са му обещали, че ще си затварят очите за всички негови „дребни прегрешения“. Например за експроприацията на частни квартири чрез схеми за саниране, източване на пари от частните пенсионни фондове или някакви други подобни схеми. На американците е пределно ясно, че българският кокал е вече почти докрай оглозган, така че в общи линии вече няма кой знае какво да захапят. Но в замяна на послушание, нищо чудно задокеанските господа да са дали негласното си разрешение на правителството Борисов-2 да го оглозга докрай. България доведена до просешка тояга прекрасно се вписва в тяхната визия за нов световен ред. Западът вече е направил това веднъж по време на предишната статичност на Юпитер. Няма абсолютно никакво основание да вярваме, че този път нещата ще се развият по някакъв друг, по-благоприятен за нас сценарий. Затова ние трябва сами да намерим решение на този въпрос. Или както е речено, проблемът на давещия се е проблем на самия давещ се.

По изчисления на проф. Ст. Чолаков задълженията на България по всички видове дългове към чужбина, като в това число се включат и репарациите, към края на 1937 г. възлизат на 5 925,5 млн. златни лева. Срещу това задължение нашата страна е изплатила към същата дата 8 421,2 млн. златни лева. От сумите, които сме изплатили, 10% представляват погашения на главниците, а останалите 90% са лихви, други разноски и репарации. Проф. Чолаков стига до извода, че реалната загуба на народното стопанство по външните задължения на България е 6 295,5 млн. златни лева. За да се добие представа какво означава тази сума, може да се каже, че тя е приблизително равна на целия износ на България за 50 години. С други думи България е работила ангария, сиреч безплатно, в продължение на половин век и всичко, което е изнасяла през това време, е отивало в джобовете на банките-кредиторки.

А сега си отговорете си на въпроса като се вземат сега тези десетки милиарди външен дълг от правителството Борисов-2, още колко български поколения (включително неродените бебета, ако все още има такива в бъдеще) ще трябва да плащат тези пари на банките-кредиторки? Но пари в държавната хазна няма, а от Вашингтон яко натискат Борисов и Плевнелиев за покупка на оръжие. То после трябва да се насочи към страната, която ни е освободила от турско робство – Русия. И какво е решението на нашите политици? Взимането на нов огромен външен дълг. Освен това операцията трябва да се проведе чрез такива банки, които в крайна сметка пак водят до първоизточника – САЩ. Така на всичкото отгоре и лихвите по този нов заем (“до десетина процента”, както ни беше обяснено) ще отиват директно в джобовете на американците.

Схемата е прекрасно замислена и сега остава да видим дали ще бъде приведена в изпълнение. Това зависи от две неща – от това дали правителството ще продължава изпълнението на тези схеми, както им диктуват техните господари зад океана и от това дали българският народ ще продължава овчедушно да търпи това положение, което досега беше изключително тежко, а сега вече се превръща направо в непоносимо. Засега нито политиците имат някакво намерение да променят курса, нито пък народът има някакво желание да протестира. Както беше многократно отбелязано по медиите, за предишния дълг, взет от правителството на Орешарски, в размер на 1 милиард лева при 3% лихва бяхме свидетели на всекидневни улични протести. Затова пък сега за 16 милиарда при „десетина процента“ лихва има пълно затишие.

Но, както е казал мъдрият български народ „пилците се броят наесен“. На 21 февруари 2015 г. Юпитер се заковава в една точка и няма да се размърда през следващите шест години. За този период много неща ще се случат и много генерални изменения ще бъдат направени. Тези години съвпадат също така със статичен период на Сатурн, което пък говори за процеси, които ще доведат до кардинална промяна и на типа на държавно управление. Но това е друга много голяма тема, която е подробно разгледана в книгата ми. Така че колкото и да се стараят нашите политици да ритат срещу ръжена, те няма да успеят да променят хода на предначертаните политически събития. Те се решават на небето, а не на земята. Единственото разумно нещо, което могат да направят, е да съгласуват действията си на земята с волята на звездите. По този начин се страда най-малко. Но за огромно наше съжаление по всичко личи, че те нямат намерение да го направят. Затова като не става по лесния начин, ще трябва да стане по трудния.

Историята винаги се повтаря. В България два пъти е променян общественият строй, като и двата пъти това е ставало с пряката военна намеса на Русия. Първият път това става през 1878 г., когато България се освобождава от турско робство. Вторият път кардинално се променя общественият строй през 1944 г., когато руските войски се намират на Дунава. По думите на Паулу Коелю, когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, задължително ще има и трети.

Историята ни учи, че винаги дори и най-големите диктатори са се сривали, особено пък в българските условия. Винаги ще се намери някой, който да им разцепи главата на улицата, било в буквалния, било в преносния смисъл, както например е станало с русофоба Стамболов. Само единици са записали имената си в българската история като истински родолюбци, действителни защитници на националния интерес.

Всъщност от самите политици зависи до голяма степен дали ще оставят името си в историята като ярки личности, работили за националния интерес, или ще завършат по вече добре проверения исторически сценарий. В случая трябва много да внимават, тъй като допуснатите грешки по време на статичен Юпитер не се третират по същия начин, както при останалите периоди. По време на статичен Юпитер обстановката се нажежава прекалено много и за откупуването на всяка една малка грешка може да се наложи да се плати непосилно висока цена.

Препратки:

1. http://avtorski.pogled.info/article/62346/Obirat-na-veka-kak-tochno-GERB-i-RB-pogrebvat-Balgariya
2. http://ovarna.bg/ot-upor/papuasite-ot-papua-nova-gvineya-poluchavat-po-visoki-zaplati-ot-bulgariya/
3. https://lubomir.name/bg/html/idiaiica_ca_aueaadess_ca_21_aa.html