Последното интервю на Тодор Живков

Съкратен транскрипт от предаването „Всяка неделя“ на БНТ през 1997 г. с водещ Стойчо Керев

05.03.2015

На 9 февруари 2000 година руският президент Владимир Путин изказа в интервю за радиостанция „Маяк“ следната крилата фраза: „Този, който не съжалява за разрушаването на Съветския съюз няма сърце, а този, който желае да го възстанови в предишния му вид няма глава“. Този израз би могъл да се използва успешно и за нашата Народна Република България, която 33 години се намираше под управлението на (другаря) Тодор Живков. В тази връзка е интересно да чуем какво казва той в своето последно интервю по БНТ. В интервюто той се изказва относно взимането на държавни дългове, баланса на политическите и икономическите интереси, морала в политиката и други теми, които и до днес продължават да звучат актуално. Смятам, че след като са изминали вече 25 години от приключването на Живковата ера, можем сега вече сравнително по-безпристрастно да дадем обективна оценка на тази отминала епоха. Всеки сам за себе си на базата на това интервю може да си направи изводите, какво сме спечелили и какво сме загубили като нация от така наречения „преход“, последвал Живковото време.

Ето какво казва за интервюто самият водещ в YouTube Стойчо Керев:

За да няма повече спекулации, едно пояснение към това видео. Въпросите са 80% на зрители. Останалите са поделени между мен и Кево. В редакцията се получиха над 2000 обаждания и въпроси. Те бяха записани и обработени на пишеща машина. Не на компютри. Голяма част от тях се повтаряха и сме си позволили да ги обединим в общо звучащи. Живков дойде с шофьор според колеги е бил Бойко Борисов. Това не мога да потвърдя, защото не съм го видял с очите си. Имахме предварителен разговор в Бояна (на него присъстваше и Иво Никодимов, сега топ репортер на БНТ1, но има едни 20 минути между мен и Живков насаме – за съдържанието им съм говорил с Жени Живкова). Твърде откровен разговор, в който Живков даде изключително негативна оценка за Младенов и Луканов. Говори за държавните дружества в чужбина, имотите зад граница и някой други прелюбопитни недвижими имоти в Щатите, Европа и Африка. Горбачов за Тодор Живков не е класен политик. Интервюто е излъчено на честотите на националната телевизия Ефир 2, част от БНТ. Идеята за интервюто е на Кеворк Кеворкян.

По-долу е даден транскрипт на някои от най-интересните въпроси и отговори. Имената и фамилиите на хората, задаващи въпросите са пропуснати. Линк към цялото интервю е поместен на края на страницата.

ВОДЕЩ: Как е настроението г-н Живков? Спокоен ли сте?

ТОДОР ЖИВКОВ: Да, напълно съм спокоен…

ВОДЕЩ: Изпитвате ли усещането за някаква вина? Чувствате ли се поне малко виновен?

ТОДОР ЖИВКОВ: За какво? Ако е за моята политическа или държавна дейност, нямам никаква вина. Иначе аз съм жив човек, не знам какво имат предвид.

ВОДЕЩ: Бихте ли членували в сегашната БКП?

ТОДОР ЖИВКОВ: Не, не бих членувал в сегашната Социалистическа партия. И в БКП…

ВОДЕЩ: На последната си пресконференция преди няколко дни казахте, че БСП не е вашата партия. Защо мразите БСП?

ТОДОР ЖИВКОВ: Не, аз не мразя БСП. Аз не съм съгласен с ръководството на БСП, а не с членската маса, която много добре си дава сметка за ситуацията сега в България… Става въпрос за ръководството, и то (само) за една част от ръководството…

ВОДЕЩ: Вие много пъти сте говорили против Горбачов. А знаете ли неговото мнение за вас?

ТОДОР ЖИВКОВ: Много не ме интересува неговото мнение и не съм се интересувал… Той е както казват бита карта. Само мисля половин процент е получил, когато се е състезавал за президент … Самият руски народ го отрече …

ВОДЕЩ: Какво още не сте казали за 10-ти ноември? Какво още не е известно? Заговор ли беше това или нещо друго? Как не усетихте при вашият опит, че се готвят да ви свалят от власт?

ТОДОР ЖИВКОВ: Да, аз си давах сметка, тъй като останах сам и се противопоставих открито срещу преустройките на Горбачов. Това е историческа истина. Горбачов пое организирана кампания срещу мен. Тя е известна, по това е говорено много. Но не си давах сметка, че ще се стигне до такава извратеност и деградация в борбата срещу мен. Аз бях обвинен във всички земни грехове, оплют, за мен говореха, че съм имал милиарди левове на Запад, че имам дворци на Запад, вили на Запад, какво ли не. А сега искам и за ваша информация да ви съобщя, че на Запад се появи съобщение, в което казват, че единственият президент в света е Тодор Живков, който не е скътал пари в България, нито в чужбина…

ВОДЕЩ: Вие казвате, че е трябвало да управлявате още една година. Колко щеше да стане тогава външният ни дълг?

ТОДОР ЖИВКОВ: Спекулира се, че по времето на Тодор Живков е оставен външен дълг. В България не може да се вземе справка, тъй като са унищожени службите, които тогава работеха. Но взех (справка) от Международния валутен фонд и Международната банка и там ясно се вижда, че задълженията са минимални. Така че всичко това е плод на пропаганда срещу миналото и лично срещу Тодор Живков.

ВОДЕЩ: Как? На  ноември те са били 10 милиарда.

ТОДОР ЖИВКОВ: Не е вярно. Това е лъжа! Не може да са били 10 милиарда. Пълна лъжа.

ВОДЕЩ: А кога са били?

ТОДОР ЖИВКОВ: Ами не знам. Да кажат двата милиарда долара, които бяха внесени в чуждестранни банки. Защо ги окрадоха?

ВОДЕЩ: Кой ги внесе?

ТОДОР ЖИВКОВ: Аз ги внесох. Създадох валутен резерв на страната. Два милиарда (долара). Цялото злато забраних да се изнася. Създадохме златния фонд и т.н. Значи имахме огромен резерв. Значи други страни имаха задължения към нас, които компенсираха. Не повече това да е било (т.е. дългът да е бил) 2, максимум 3 милиарда долара. Но не може в България да се провери.

ВОДЕЩ: Да разбирам ли, че упреквате тогавашното ръководство на БСП?

ТОДОР ЖИВКОВ: Ами да. Двете правителства на Луканов и всички останали.

ВОДЕЩ: При правителството на Луканов дългът беше 10 милиарда.

ТОДОР ЖИВКОВ: Ами да се провери откъде е създаден този дълг. Защо той трябва да се прехвърля на Тодор Живков, откъде-накъде?

ВОДЕЩ: Вие не знаете?

ТОДОР ЖИВКОВ: Не! И не е правилно. И ви казах, че сведенията съм ги вземал с големи трудности от Международния валутен фонд и Международната банка. В тия сведения по мое време не е имало такива задължения. Абсолютно не е имало такива задължения! Това е една от измамите, които постигнаха временно, даже и сега в нашите разговори се поставя от някои…Такива задължения, 10 милиарда няма! Но не може да се провери в България, понеже е унищожена тази служба, която се е занимавала.

ВОДЕЩ: Значи вие упреквате Луканов?

ТОДОР ЖИВКОВ: Не знам кой е. Но някой ги е (взел)… Службата не работи. Преустроена е. Не мога аз при вързани ръце и крака да събера информация. Но можах от Международната банка и от Международния валутен фонд да взема реалните задължения. И това, което имаме да вземаме (от другите страни) с изключение на социалистическите страни. Повечето от социалистическите страни дължаха на България, в това число и Русия.

ВОДЕЩ: Вие упреквате Луканов, но той не може да се защити.

ТОДОР ЖИВКОВ: Аз съм го упреквал не сега, когато той е мъртъв. Аз съм го упреквал, когато беше жив и то открито. Аз поведох борбата против Луканов.

ВОДЕЩ: А какво ви е казвал (той)?

ТОДОР ЖИВКОВ: Освен помия да хвърля върху мене и да организира кампания срещу мене той друго нищо не вършеше. Той идвá на един разговор, след като бях освободен да ме предупреждава да мълча, да не говоря, да не се срещам, с хора, само с роднините (си).

ВОДЕЩ: Какво мислите за книгата на академик Нико Яхиел „Тодор Живков и личната власт“? Кога беше апогеят на личната ви власт и кои комунистически дейци смятахте за свои съперници?

ТОДОР ЖИВКОВ: Сега гледайте. Няколко души евреи, пет-шест души, започнаха кампанията, която и сега продължава. В тия евреи водеща роля вероятно (има) и Нико Яхиел. След това двама души, осъдени от Народния съд, които аз ги освободих, и аз искам да използвам тази трибуна, за да ги предупредя всички тия, които аз ги пуснах от лагерите, от затворите, че те можеха да стоят там още 5-10 години, ако не бях аз. Те трябва да ми благодарят. А аз нямам никакво отношение по съденето или решаването кой да бъде съден, тъй като тогава аз бях секретар на градския комитет в София на партията. И не съм имал тези възможности. Не съм членувал в Централния комитет, не съм бил в Политбюро по това време.

ВОДЕЩ: Кого имате в предвид? Кого предупреждавате?

ТОДОР ЖИВКОВ: Аз предупреждавам всички тия, които ги освободих. Да си помислят не дължат ли благодарност на Тодор Живков, че той с пет години най-малко  ги пусна (по-рано) от лагерите и от затворите. Нищо друго не желая. Само едно уважение…

ВОДЕЩ: Веднага след 10 ноември казахте, че също не сте вярвали в социализма…

ТОДОР ЖИВКОВ: Никога не съм казвал, че съм против социализма. Това е пълна измислица. На този уважаем господин, който е задал този въпрос бих му казал да вземе да прочете мемоарите ми сега, за да разбере, че никога аз не съм се отказвал от социализма, а само от недъзите, от някои погрешни стъпки, и от преустройството на Горбачов.

ВОДЕЩ: Кои бяха най-големите недъзи на вашия социализъм?

ТОДОР ЖИВКОВ: Социализмът започна изграждането си не в най-напредналите страни на Европа и в света, а една сравнително изостанала страна, в сравнение с западните страни по света, каквато беше Русия, когато стана Октомврийската революция. А след това и всички ние не бяхме страни с развита икономика. Някои бяха с по-развита икономика. Например Чехословакия беше на 4-то място, а по време на социализма отиде на 14-то място. България беше на предпоследно място, след нас беше само Албания, а отидохме на 2-ро място по икономически потенциал, по развитие. Станахме средноевропейска страна в областта на икономиката, на социалната политика, на духовната политика и т.н. … А това, че аз говоря против системата … система е едно, а строй е друго. Това са две страни на един медал. Строят беше добър, но системата, която го управлява беше лоша…

ВОДЕЩ: А Чаушеску (президентът на Румъния) и Ким Ир Сен („вечният президент“ на Северна Корея), какво мислите за тях?

ТОДОР ЖИВКОВ: Особен човек беше Чаушеску. Трудно се работеше с него. Но аз все пак работех. Той ревнуваше, че България застана в центъра на политиката за разведряване на Балканите. Защо? Защото аз приложих некласов принцип в общуването на балканските страни, а балансът на интересите. И нямаше никакви трудности.  Неотдавна аз дадох едно интервю за турската телевизия и там съобщих, че Демирел (тогавашният турски министър-председател) при своето посещение в България заяви, че в България турци няма, а има мохамедани-тюркоезични и мохамедани-българоезични. Това беше и нашата теза и лично моята теза.

ВОДЕЩ: Какво означава моралът в голямата политика?

ТОДОР ЖИВКОВ: Главният морал на истинският политик е да се свърже с народа, да се слее с народа. Не може да се управлява с последствията, а трябва да се търсят причините…Ето това е политиката. Да се слееш с народа. А не със разни фракции там, с новобогаташи, не знам какви и прочие и прочие. С народа! В нищо друго няма спасение.

ВОДЕЩ: А вярвате ли на това?

ТОДОР ЖИВКОВ: Вярвам! Има честни, предани хора има. В това число и в СДС ги има. Аз неотдавна имах среща с един от СДС. Видях какъв честен човек е той. Уверих се. Приех го. Готов съм с него да разговарям на всяка тема.

ВОДЕЩ: Но не отговорихте точно какво означава моралът в политиката?

ТОДОР ЖИВКОВ: Моралът в политиката означава, да се води баланс на интересите на всички, а не само на тези, които са забогатели. Ето просто (какво означава). Защото народът е 90%, а новобогаташите са 5% и други, които преживяват покрай тях са още 5% а останалото? …

ВОДЕЩ: Добре, ето баланс на интересите. Въпросът на Иванова от Кнежа ще ви задам. Къде отидоха парите от пенсионните фондове преди 1989 година?

ТОДОР ЖИВКОВ: Сега гледайте какво. Ние нямахме пенсионни фондове, не ги деляхме. Ние имахме общ фонд тогава. Така беше във всички социалистически страни и у нас беше така. Този фонд се увеличаваше няколко пъти повече, отколкото бяха останалите показатели на плана всяка година. Ние имахме едни от най-високите показатели на развитието на икономиката на страната. А фондовете бяха два пъти, три пъти по-високи от останалите показатели на бюджета на страната.

ВОДЕЩ: И къде отидоха?

ТОДОР ЖИВКОВ: Ами трябва да питаме тези, които ме наследиха. Аз какво мога да кажа? При мен нямаше такива … Аз съм бил ръководител на борд-директори, ама ние не го казвахме борд-директори (тогава). Аз помолих към края на 70-те години да съставим една държавна комисия, на която аз да бъда председател. Тогава не бях в Министерския съвет, а бях държавен глава. Да ми предоставят (финансов отчет, понеже) имахме 4-5 милиарда задължения. За две години и половина, без да разбере нито един български гражданин, (пък и) никакви цени не сме изменяли, нищо, ние ги ликвидирахме (тези дългове) и (до) 80-та година останаха 1 милион и нещо само, които бяха останали като текущи средства на банката. Ликвидирахме ги (задълженията).

ВОДЕЩ: Нашата зрителка ви пита за пенсионните фондове.

ТОДОР ЖИВКОВ: Те бяха там общо. Ние имахме идея, и аз съм я развил тази идея. На последния пленум я изложих, когато ме освобождаваха, да се създадат специални пенсионни фондове и други фондове, които са необходими. Този общ фонд да се раздели и да стане активен, защото (преди) той беше пасивен.

ВОДЕЩ: Кой отговаряше в Политбюро за тези фондове, за да разговаряме с него?

ТОДОР ЖИВКОВ: Ами отговаряше Министерския съвет.

ВОДЕЩ: Кой точно?

ТОДОР ЖИВКОВ: Ами те са няколко души.

ВОДЕЩ: Кажете ни.

ТОДОР ЖИВКОВ: Ами беше Станко Тодоров. Беше след него Георги Атанасов. Няколко председатели се смениха. И министрите, които са отговаряли тогава за бюджета на държавата и т.н. Но така беше във всички социалистически страни. Това не беше наша практика само.

ВОДЕЩ: Кой беше любимият ви маньовър във вашата политика?

ТОДОР ЖИВКОВ: Вижте какво. Аз съм политик, който е израснал от народа и свързан с народа. И аз бях в не добро настроение, когато скъсам по някой въпрос с народа. (Например, когато) виждам, че народът не мисли така и веднага се преустройвах. Аз имах връзки с работническата класа, аз (самият) съм от работническата класа излезнал, аз имах връзки с интелигенцията, с кои не съм имал връзки? Всяка година по един два пъти съм се срещал с писатели, с артисти, с художници, с какви ли не. Да оставим пък частните срещи, които съм провеждал. Аз имах широка информация за настроенията в страната, в отделни отряди на обществото и т.н.

ВОДЕЩ: Вие казвате, че срещу вас може да се извърши атентат. Защо ще го правят, ако не ви обичат?

ТОДОР ЖИВКОВ: Вие виждате сега излязоха мемоари много. За нито един мемоар нямаше такава кампания. Само за моите мемоари започна кампания. Започнаха я тези четири – пет души евреи и поведоха хорото. А нека да критикуват мемоарите ми. А бих казал и по-правилно. Нека да ги оставят, нека народът да ги прочете, пък той народът да ги обсъжда колкото ще. Аз не се страхувам. Даже аз желая и им предлагам, на някои политолози и други специалисти. Нека да направим едно обсъждане на най-важните въпроси в мемоарите. Аз ще ги посоча, нека и те да посочват от своя страна…

ВОДЕЩ: Защо се стремяхте да присъедините България към Съветския съюз? Каква щеше да бъде съдбата ни сега?

ТОДОР ЖИВКОВ: Никога не съм се стремял да присъединя България към Съветския съюз. Абсолютно никога. Но този който беше по това време президент, държавен глава на България, ако той не направи равносметка за нашето развитие и че ние нямаме друг изход в оформилите се два лагера, освен суровините на Съветския съюз и пазарите на Съветския съюз. Ако трябваше да бъда пълен идиот да не разбера тази елементарна истина, която за съжаление не се разбра от (Вълко) Червенков. Той предлагаше България да се развива в селското стопанство и преработвателната промишленост и нищо повече. А България вземá друго направление. 70% от износа на България бяха електроника и машиностроене и 30% селско стопанство в прясно и преработено състояние, лека промишленост и суровини. Ето виждате какво коренно изменение в структурата – икономическа, политическа и социална настъпи в България. А вие знаете (ли), че за България сега говорят, че най-интелигентната нация в света е българската? Когато аз поех управлението. 1,600 учени имаха звания, а когато напуснах (бяха) 36,000.

ВОДЕЩ: А давате ли сметка каква част от външния дълг е натрупан благодарение на промишлеността?

ТОДОР ЖИВКОВ: Ама какво говорите? Аз ви разясних този въпрос. Нищо подобно. Ние сме имали задължения временно, но ние сме си ги изплащали и (накрая) сме си ги изплатили. Нямаше банка в света, която ако да не се обърнехме, да не ни даде кредит. Молеха ни да взимаме кредити. Защото те знаеха, че ние имахме непипнат златен резерв. Само сребро нямахме, защото електрониката гълташе много сребро, но златен резерв имахме. Имахме два милиарда (долара), вложени в други банки. Те виждаха жизненото равнище как расте в България. Селското стопанство хранеше две Българии. Даже когато съм ходил в тези развити страни те ме прекъсваха. Аз им разказвам какво България има насреща, с какво тя разполага и често говорех. Те ме прекъсват. Оставете, парите не са важни, ние ще ви дадем кредити колкото желаете. Дайте да се разберем. И това е стенографирано.

ВОДЕЩ: (Коя е) илюзията, която ви пречеше?

ТОДОР  ЖИВКОВ: Аз съм човекът, който не съм робувал много на илюзии, тъй като съм се противопоставял на главното, което го развивам сега в мемоарите. Ако някой гражданин се интересува по тези въпроси, нека да прочете мемоарите. Аз бях в конфликт с Хрушчов, аз бях в конфликт с Брежнев, да не говорим с Горбачов, по всички въпроси, с които не съм бил съгласен. По всички въпроси. Няма въпрос, по който аз да не съм спорял с тях.

ВОДЕЩ: За това ли направихте Брежнев три пъти герой на България?

ТОДОР ЖИВКОВ: Направих го, защото той даде пари. Ние бяхме три страни, това беше България, Унгария и Румъния, които водеха борба за повишаване на цените на селскостопанските произведения. Обаче, Унгария се отказа, Румъния обеща, но не изпълнява, останахме (само) ние. И аз отидох при Брежнев и му викам: „Другарю Брежнев, вие направихте така, че Румъния и Унгария почти се отказаха да се борят. Останахме ние. Аз мога да ви уверя, че на всяка среща, където се разглеждат икономическите въпроси, аз ще поставям въпроса за цената на селското стопанство. Даде 400 милиона всяка година и се реши въпроса. (смее се)

ВОДЕЩ: Извинявайте, ама излиза, че по време на вашето управление не е имало никакви грешки.

ТОДОР ЖИВКОВ: Ами защо ще пиша мемоарите? В мемоарите говоря за грешки. Стават грешки на управлението. Деформиране от Сталин. Отстъпление от марксизма.

ВОДЕЩ: А ваши лични (грешки)?

ТОДОР ЖИВКОВ: Ами слушай, аз съм жив човек. Аз съм жив човек. Вероятно допускал съм грешки, но такива, които да носят вреда на държавата аз не съм (правил). Може би съм отишъл повече да споря, даже там, където не е било необходимо да създавам конфликти.

ВОДЕЩ: Убеден сте в това?

ТОДОР ЖИВКОВ: Убеден съм в това. И всички знаят това.

ВОДЕЩ: Кои всички?

ТОДОР ЖИВКОВ: Всички, с които съм работил…

ВОДЕЩ: Аз ви попитах за Младенов.

ТОДОР ЖИВКОВ: Младенов? Абе слушай, дай да не говорим сега за един … той се пропил сега и … остави, дай да не говорим за … Нека си живее. Оставете го, нека си живее (намеква за един виц, който се въртеше по това време). Може би ще дойде времето да седнем заедно да пием нещо. (смее се). Не желая да говоря, няма смисъл. Това не допринася нищо за положението на народа. Народът е затънал до гуша…

ВОДЕЩ: Трите ви любими предмета?

ТОДОР ЖИВКОВ: Не съм мислил за любими предмети.

ВОДЕЩ: Това са стандартни за нашата програма въпроси.

ТОДОР ЖИВКОВ: Сега гледайте какво. Аз не знам дали ви е известно, че всичко, каквото аз съм получавал, аз съм го давал на държавата и не съм запазил нищо (за себе си). Единственото нещо, което запазвам това са часовниците. Часовниците не съм ги давал на държавата. … Аз имам дрехи, нищо друго. Сега внучката ми купи три панталона летни и един костюм зимен.

ВОДЕЩ: Любимата ви фраза. Коя е вашата любима фраза?

ТОДОР ЖИВКОВ: За мен любимото е баланса на интересите. С нея пробих на Балканите и в Европа. Кой щеше да разговаря с Тодор Живков, ако аз не бях стриктно преустроил нашите отношения на Балканите и в Европа.

ВОДЕЩ: (Кой е) онзи виц за Тодор Живков, който харесвате най-много?

ТОДОР ЖИВКОВ: Аз бях забранил на органите да ми дават сведения кой разказва вицове против мене и им викам: „Оставете ги, нека приказват“. Спомням си един път министъра на вътрешните работи ми вика: „Другарю Живков, това са хора, които ти си ги издигал. Сега разказват вицове, говорят против тебе“. Викам му: „Оставете ги тях. Оставете ги. Ако вземем ние сега да се занимаваме кой какво казал за Тодор Живков, а не може някой да не каже нещо, аз съм държавен глава. Най-напред псуват държавния глава за някои работи (смее се) и тогава трябва да превърнем страната в лудница. И нищо. Нямаше нищо. Спомням си една жена вика: „Най-много съжалявам, че сега няма вицове. Тогава имаше вицове. Не само това. Аз (сам) съм създавал вицове и аз съм разпространявал вицове против мене…

ВОДЕЩ: Колко резиденции сте имали?

ТОДОР ЖИВКОВ: Аз съм имал една резиденция.

ВОДЕЩ: А останалите 33?

ТОДОР ЖИВКОВ: По мое време резиденции са правени две или три. Всички резиденции, които ги наследихме, ги съхранихме. Някои искаха да ги купуват. Аз се противопоставих и се запазиха. Най-запазените резиденции са тези, които бяха строени по времето на Вълко Червенков.

ВОДЕЩ: И накрая какво разбрахте за себе си, след като управлявахте 33 години България?

ТОДОР ЖИВКОВ: Разбрах това, което трябваше да разбера. И в мемоарите аз моля да се прочете. Това е новото историческо съдържание.

ВОДЕЩ: Благодаря ви.

ТОДОР ЖИВКОВ: Благодаря и аз.

 

Самото видео със записа на интервюто можете да гледате тук: