Глава 4. Право (директно) движение на планетите и насочено назад (ретроградно) движение

Тук е мястото да обясним по-подробно термините директно и ретроградно движение, защото оттук нататък често ще ни се налага да работим с тях. Нашата Слънчева система е хелиоцентрическа. Това означава, че в центъра ѝ се намира Слънцето, а всички останали планети се въртят горе-долу в една плоскост около него. По този начин слънчевата ни система, гледана отстрани, наподобява огромна въртяща се чиния в пространството. Всяка планета се намира на различно разстояние от центъра и следователно диаметърът на орбитата ѝ е различен. Най-близо до Слънцето се намира Меркурий, на малко по-голямо разстояние от него е разположена Венера, а след това се намира Земята. Следват Марс, Юпитер и Сатурн. Това са видимите без телескоп планети, които са били известни и на древните хора. През последните два-три века са открити и така наречените „тежки“ планети – Уран, Нептун и Плутон. Те са доста отдалечени и от наша гледна точка се движат много бавно.

Ако можехме по някакъв начин да се окажем в положението на наблюдатели на Слънцето, то тогава ние бихме видели как всички планети се движат постъпателно около нас, следвайки една и съща посока. Естествено, ние бихме видели как близките до Слънцето планети – Меркурий, Венера и Земята се въртят около нас сравнително по-бързо, докато най-отдалечените – Уран, Нептун и Плутон се движат доста по-бавно. За наблюдателя, застанал на Слънцето, всички планети се движат в право (или директно) движение. За този наблюдател ретроградно (т.е. обратно) движение на планетите не съществува, понеже всички те при своето движение следват едно и също направление. Това е хелиоцентрическият модел, тоест този модел, при който приемаме, че наблюдателят на слънчевата ни система е застанал на Слънцето.

При геоцентрическия модел (т.е. при този модел, при който наблюдателят е застанал на Земята) нещата се променят, понеже се променя гледната точка.  Като наблюдатели от Земята ние виждаме как Слънцето все едно се движи около нас постъпателно винаги напред. В действителност знаем, че не то, а ние се въртим около него, но това в случая не е същественото. Същественото е, че от гледна точка на геоцентрическия модел Слънцето се върти около нас винаги в постъпателно, право или директно движение. Вече споменахме, че скоростта, с която се движи то, е постоянна и е приблизително равна на един градус от зодиака на ден. Така за един месец то изминава около 30 градуса на зодиака (т.е. преминава през един зодиакален знак от самото му начало до самия му край), а за една година прави една пълна обиколка на зодиака (тоест преминава постъпателно през всичките 12 знака на зодиака от първия до последния). Дотук добре.

Наблюдавайки Меркурий обаче, ние виждаме различна картина. Меркурий се върти в орбита около Слънцето. Затова, от наша гледна точка като наблюдатели от Земята, Меркурий може да се намира или „пред“ слънцето, или „зад“ него. Когато се намира „зад“ него, посоките на движение на Меркурий и на Слънцето съвпадат и ние виждаме и двете планети да се движат в права, или директна посока. Когато Меркурий се намира „пред“ Слънцето, то тогава ние виждаме, че Меркурий се движи все едно назад. Това движение наричаме „ретроградно”.

Фиг.5 Движението на прогресния Юпитер в астрологичната карта на българския етнос

В действителност Меркурий никога не се движи назад. Но наблюдателят, застанал на Земята, е подложен на тази зрителна илюзия. Това е така, защото ние не наблюдаваме движението на Меркурий от центъра на Слънчевата система, а някъде от периферията, откъдето получаваме изкривено възприятие за него.

Същото се отнася и за движението на останалите планети. За да можем да получим правилна представа за тяхното движение, би трябвало да ги наблюдаваме от центъра на Слънчевата система. Или ако желаем да сме даже още по-точни, тогава би трябвало изобщо да напуснем пределите на слънчевата ни система и да я наблюдаваме някъде отстрани.

Казаното по-горе има голямо езотерично значение. Както отделният човек не може да получи себепознание, докато безпристрастно не се погледне, така да се каже „отвън“, така и от планетарна гледна точка един цял народ не може да разбере защо планетите понякога му влияят с директно движение, а понякога с ретроградно. Целият народ трябва да може да се погледне безпристрастно „отстрани“. Докато се наблюдава „отвътре“, той няма никакви шансове да прецени възможностите си реално. Почти винаги оценките, които се дават на един народ от някой негов представител, който е потопен вътре в самия кипящ живот на народа, са необективни. В такъв случай или възможностите на народа се надценяват прекалено много, или път обратното – те се занижават напълно неоправдано.

Това обективно наблюдение „отвън“ е изключително трудно, както за отделния човек, така и за народите. Но в същото време е и абсолютно наложително и даже може да се каже задължително, ако желаем нацията ни да постигне напредък. И какво помага най-много в такива случаи? Трябва да дойде някой, който ни гледа напълно безпристрастно „отвън“, и който няма никаква изгода да ни опише нито в прекалено положителна, нито в прекалено отрицателна светлина. Трябва да дойде някой, който да опише качествата на народа колкото се може по-безпристрастно и обективно, в позицията си на външен, напълно безпристрастен наблюдател.

Същото се отнася и за цялото човечество по принцип. Астрологията може да ни помогне в намирането на истината на най-различни нива на познание. Можем да изучаваме безпристрастно отделната личност, или едно семейство, или едно сдружение, или една фирма, или огромно предприятие, политическа партия или както правим в тази книга – можем да изследваме напълно безпристрастно един цял народ. Но при добро желание може да се направи карта и на цялото човечество и да се определят неговите общи цели и задачи. Може да се отиде и още по-нагоре. Астрологията е велик учител и може да ни помогне в постигането на обективно познание, както в индивидуалните ни усилия да разберем собствената си личност, така и в търсенето ни на себепознание като народ или изобщо като представители на вида хомо сапиенс. Всичко зависи от гледната точка.

Като наблюдатели на Земята ние сме свидетели и на още един феномен – статичните точки на планетите. Когато Меркурий се движи „зад“ Слънцето, в един момент ние го виждаме да се движи доста забързано. Тогава той „изпреварва“ Слънцето. Но после постепенно го виждаме как започва да забавя своето движение. Скоростта му намалява все повече и повече и когато той е отдалечен на 28° от него, ние виждаме как той практически спира да се движи. После остава статичен така за известно време, след което бавно започва да се движи назад. Постепенно набира скорост в движението си назад и когато го виждаме да преминава точно „пред“ Слънцето тази скорост достига максимална стойност. После ретроградното му движение постепенно започва отново да се забавя. Накрая той спира пак. Това се извършва симетрично от другата страна на Слънцето пак на 28° разстояние от него. В този момент ние възприемаме Меркурий като статичен, тоест като наблюдатели от Земята ние отчитаме, че все едно той в момента не се движи. Това, естествено, е една оптическа илюзия, защото всъщност Меркурий никога не е преставал да се движи. Но от гледната точка на земния наблюдател неговото движение се възприема така за известно време. След като премине и тази точка на статичност, той бавно поема отново напред и постепенно увеличава своята скорост все повече и повече. Именно когато се изравнява със Слънцето и пресича неговото положение „зад“ него, скоростта му на движение от гледна точка на земния наблюдател достига отново своята максимална величина. След това той пак започва да забавя движението си и след известно време следва нова точка на статичност.

Тези процеси се развиват по абсолютно същия начин и с всички останали планети. Всички те биват наблюдавани от нас като движещи се директно, после стават статични, след това преминават в ретроградно движение, (тоест ние ги възприемаме все едно, че се движат назад), после отново стават статични, след което преминават отново в право движение и т.н.

Например на фотография 1 са наложени една върху друга серия от фотографии на планетата Марс. Всички те са заснети последователно в периода между 28 октомври 2011 г. и 6 юли 2012 г. В началото на този период Марс се движи в последните градуси на Лъв, а после на 11 ноември 2011 г. преминава в Дева. След това постепенно забавя своето движение и на 24 януари 2012 застава напълно неподвижно. На тази дата той се намира на 23°05′ в Дева. Около тази дата от гледна точка на земния наблюдател той изглежда все едно така, че неговото движение е спряло. Обозначаваме този период на статичност с английските букви SR, което ще рече „Stationary Retrograde“ (или период на статичност, който преминава в ретроградно движение).

Фотография 1. Серия от фотографии, направени в периода 28.10.2011 – 06.07.2012, демонстриращи правото и ретроградното движение на планетата Марс. Обозначени са и двете точки на статичност.

След това в периода от 24 януари 2012 до 14 април 2012 Марс се движи ретроградно, т.е. от наша гледна точка той се движи „назад“. В началото той постепенно набира скорост и в първите дни на март 2012 г. неговата скорост достига максимална стойност при своето движение назад. След това той постепенно започва да забавя своя ход. На 14 април 2012 г. той отново достига стационарна точка и тогава като че ли замръзва. Градусът, на който се осъществява това, е 03°40′ в Дева. Този втори период на статичност обозначаваме с буквите SD – Stationary Direct (т.е. период на статичност, който преминава в право или директно движение). Последната фотография е направена на 6 юли 2012 г. След тази дата Марс продължава да се движи нормално напред по еклиптиката в знака на Дева.

Тук в скоби трябва да споменем, че всички градуси в тази книга са дадени според тропическия зодиак, а не според зодиакалните съзвездия (сидерически зодиак). Тропическият зодиак се използва в модерната, западна астрология. Сидерическият зодиак се използва в индийската, ведическа астрология. Разликите между двата зодиака се дължат на така наречената „прецесия на равноденствията”, според която зодиакалните съзвездия и зодиакалните знаци много бавно се изместват едни от други с течение на вековете и вече не се припокриват, както е било в древността.

От гледна точка на съвременния човек тази разлика не е съществена, тъй като зодиакалните знаци са символични. Те са получени чрез разделянето на еклиптиката точно на 12 сектора, като всеки един от тях заема равно място от общата окръжност, т.е. точно 30°. Това е направено в древността още от древните гърци, а вероятно още и преди това. Ако трябва да се придържаме към астрономическите съзвездия, то тогава трябва да разделим еклиптиката на неравни сектори, според това до колко едно съзвездие я застъпва. Тогава някои сектори ще се получат доста широки, а други ще са съвсем тесни. Затова още древните гърци, които първи са открили прецесията на равноденствията са решили да използват тропическия зодиак в техните астрологически занимания и той продължава и до днес да е най-разпространеният модел в западния свят (Европа, САЩ, Австралия).

Всъщност от гледна точка на целите, за които използваме западната астрология няма никакво значение дали тези две понятия (знаци и съзвездия) астрономически се припокриват или не. Важното е, че тропическият зодиак работи отлично за хората със западен, европейски манталитет и ни върши чудесна работа за всички цели, за които го използваме, включително и за целите на мунданната астрология. Същественото тук е да отбележим, че при своето движение (както показахме при примера с Марс) планетите през по-голямата част от времето се движат право (или директно) напред, но в определени периоди на време от гледна точка на земния наблюдател изглежда като че ли те се движат назад.

Преди да тръгнат назад, има забавяне на движението и настъпва точка на статичност. След като приключи ретроградното движение и преди планетата да поеме отново своя път напред, има още една точка на статичност. Траекторията на планетите при този процес описва нещо като затворена линия (лупинг). Този лупинг прилича на клуп на въже, който е сплескан в двата си края. В двете най-сплескани точки на клупа планетата се застоява в своето движение – т.е. това са двете точки на статичност.

Глава 5. Директно и ретроградно движение на прогресния Юпитер в картата на България