Глава 6. Статични зони в движението на прогресния Юпитер

Бледите зелени линии разделят графиката на седем отделни ленти. Те обозначават промяната на знаците, през които Юпитер е преминал през вековете. Знаците можете да видите изписани в най-горната част на графиката. Двете червени стрелки в горния ляв ъгъл указват посоката на движение на Юпитер. Ако графиката се движи отгоре надолу (следвайки градусите от 0° до 30° на всеки знак), значи той се е движил директно. И обратното: ако Юпитер се е движил от долната част на графиката към горната (връщайки се обратно по градусите от 30° към 0°), значи той се е движил ретроградно. Виждаме, че Юпитер започва движението си от знака Козирог. После е преминал във Водолей. Движил се е там първо директно, после ретроградно, после пак директно. След това е преминал доста бързо през Риби, навлязъл е в Овен, спрял се е, върнал се е назад. Навлязъл е обратно в Риби, пак се е спрял, тръгнал е напред, прекосил е набързо Овен и сега се намира в Телец. Това е все едно съвсем накратко цялата наша българска история. А сега по-подробно.

За всички векове от основаването на България до сега Юпитер се е застоявал на общо осем стационарни точки. Те са отбелязани на графиката с жълт маркер. Това са били периоди на анализ, през които етносъте преосмислял досегашното си развитие. Стационарните точки на Юпитер отбелязват периоди на криза в ценностната система на етноса. В тези периоди са били вземани важни решения относно бъдещата насока на развитие на етноса.

До всеки обозначен на фиг. 7 стационарен период на Юпитер е поставен стикер с изписани години. Годините са винаги три и са разделени с чертички. Първото число е годината, през която стационарното влияние на Юпитер влиза в действие. Второто число е годината, когато стационарното влияние на Юпитер достига своята кулминация (тоест Юпитер през тази година е най-статичен). Третата цифра обозначава годината, когато Юпитер престава да бъде статичен.

Условието за статичност е Юпитер, както вече споменахме,  да не се отклонява на повече от три ъглови минути от своята най-статична точка. Това означава, че по времето на първата и последната изписани на стикерите години, Юпитер се намира на разстояние от три ъглови минути от най-статичното си положение. А най-статичното си положение той винаги заема по времето на средната година, изписана на стикерите. Тогава статичното му въздействие е най-силно. Тези периоди са представени във вид на таблица по-долу.Фиг.7 Статични зони в движението на прогресния Юпитер в картата на България.

В първата колонка е даден номера на статичната позиция на Юпитер. Във втората колонка е указано дали Юпитер преминава от статично в директно движение (SD), или от статично в ретроградно движение (SR). Следващите три колонки указват датите кога статичното състояние на Юпитер започва, кога достига кулминация и кога приключва.

Таблица 2. Осемте периода на статичност, които прогресният Юпитер прави в картата на България за периода 680 г – 2180 г. Датите, отбелязани със  * са дадени по стар стил. Новият стил се въвежда в България едва през 1916 г.

Датите отбелязани със * са дадени по Юлианския календар (стар стил). Григорианският календар (новият стил) се въвежда в Европа през XVI век. Тогава папа Григорий  XIII решава, че четвъртък 4 октомври 1582 г. ще бъде последван от петък, 15 октомври 1582 г. Това се прави с цел да се компенсира отместването на дните в календара спрямо истинското положение на Слънцето. Новият стил е приет в България едва през 1916 г. Тогава 31 март е последван от 14 април. Прието е датите преди XVI век да не се трансформират от стар в нов стил.

Ако ползвате западен астрологичен софтуер (например програмата SolarFire) е вероятно в годините между XVI и ХХ век датите ви да са изчислени по нов стил. Програмата SolarFireв такъв случай изписва буквите NS (newstyle – нов стил) до датата. Ако желаете датите да ви се изписват по стар стил, налага се да въведете поправка, понеже през онези векове Григорианският календар все още не е бил въведен в България.

Глава 7. Движението на прогресния Юпитер през вековете