Глава 7. Тълкуване на движението на прогресния Юпитер през вековете в астрологическата карта на България, част 2

V. Пети стационарен период. Юпитер е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 4°40′ в Овен. Започва на 14 февруари 1493 г. Кулминира на 23 август 1498 г. Приключва на 21 февруари 1504 г.

По това време вече са минали около 100 години, откакто България е паднала под турско робство. Това са приблизително четири поколения. Тъй като в рамките на един човешки живот ние си спомняме най-много до дядо и баба, споменът за предишните поколения, когато България е имала своя държава, е започнал постепенно да се заличава. Новите поколения са могли да правят само съпоставката между тях самите и останалите етнически групи. Сравнението естествено далеч не е било в полза на националната им принадлежност. Всъщност етническото начало не играело особена роля в османския политически ред. Гърците, българите и сърбите били третирани наравно като „рум милет“, т.е. като немюсюлмански поданици в една мюсюлманска държава. От това обстоятелство произтичали ред негативни последствия за „неправоверните“. Така че разделението в Османската империя не било толкова на етнически, колкото на верски принцип.

Тези, които изповядвали исляма, се ползвали с много по-големи привилегии в държавата. Но помюсюлманчването водело до цялостна промяна на жизнения стереотип. Новоконвертираните към нея не само трябвало да следват предписаните от новата религия ритуали, но трябвало да усвоят една съвършено нова ценностна система от семейни и морално-етични норми. Затова тези, които преминавали към новото вероизповедание, много скоро започнали да живеят отделен живот от сънародниците си [20] . Кръвно те принадлежали към българския етнос, но духовно вече били последователи на друг. Затова и народът ни схващал помюсюлманчването като „потурчване“, а християнската вяра се възприемала като българска. Всъщност от езотерична гледна точка, тези българи, които сменили вярата си, престанали да служат на архангела, управляващ българския народ. Вместо това започнали постепенно да служат на един друг архангел, който управлявал турския народ.

По време на периода на статичен Юпитер от 1495 г. до 1504 г. се извършва първата сериозна криза на вече попадналия под турско робство български народ по отношение на собствената му верска идентификация. Младите хора, раждайки се като представители на българския етнос и изповядващи християнството, виждали огромната икономическа и социална пропаст, която ги разделяла от останалите етноси, живеещи в съседство с тях. Това ги карало да поставят под въпрос правилността на вярата си, тъй като в основата на огромното социално и икономическо неравенство стояло именно различното вероизповедание.

Кармично причината за загубването на държавата и националния си суверенитет българският народ трябва да търси в отношението си към богомилството. Когато един човек прегреши пред друг, после трябва да изкупва кармата си трикратно. Така и когато един народ направи грешка, после му се налага да си я поправи трикратно. И понеже говорим за етноси, става въпрос за доста големи грешки и за доста големи отрязъци от време. Основните идеи, залегнали в богомилското движение, са били изключително прогресивни за времето си. Може би една от причините богомилството да бъде така яростно преследвано е именно тази – че поради изключителната си прогресивност, то е останало неразбрано за една голяма част от хората. Не е било лесно през X – XV в. да се проповядват идеи, прокламиращи свобода, равенство, братство, мир и любов. Тези идеали задвижват ренесанса в Западна Европа векове по-късно. Но първоначалната идея е била прокарана от богомилите.

На времето нещо подобно е постигнало и еврейския народ. Те не разпознават сина Божий и го разпъват на кръст. Тоест, те не допускат никакво изменение на своята верска догма и не отчитат, че при цикличните епохални промени на земята трябва периодически да се променя посоката, в която се движи цялото човечество. Тяхната карма е още по-тежка, защото тяхната отговорност пред човечеството е още по-голяма. Вследствие на това, че те не допускат новото учение да се влее в тях, те изгубват държавата си в продължение на почти 2000 години. Кармичното им наказание е да бъдат принудени да живеят разпръснати по цял свят. В продължение на всичките тези години им се налага да се съобразяват с верските изповедания на народите, всред които са принудени да живеят и са постоянно подложени на дискриминация.

Много са паралелите, които могат да се направят между еврейския и българския народ. Българите не приемат прогресивните богомилски идеи, вследствие на което губят държавата си за 500 години. Не може да се удави в кръв едно цяло идеологическо течение (и то от такъв мащаб) и да очакваме, че това няма да има кармични последици за народа, който го е извършил. Видяхме как по време на предишния стационарен период на Юпитер българският народ беше изпаднал в идейна криза. Видяхме как тя се „разреши“ чрез масови гонения, инквизиции, отлъчване от църквата, прокудване от родните места и насилствена конвертация към исихазма. Няколко столетия по-късно извършителите на тези гонения се раждат отново като българи, но този път трябва да изпитат на собствения си гръб какво значи да ти се налагат догматични верски убеждения отвън. Дискриминацията, на която е подложено българското население в продължение на почти 500 години, е жестока.

В Wikipedia четем, че неравноправното положение на българите се поддържа от османската държава чрез различни методи, най-разпространени сред които са:

•Ислямизация — насилствена и доброволна;
•Кръвен данък, чрез който се попълва до XVII в. основната част от османската армия – Еничарският корпус;
•Религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация;

Данъкът джизие или харадж е бил разоряващ за селяните немюсюлмани. Основно задължение на мюсюлманската администрация било да събира всички данъци, като в същото време раята (dhimmi) показва по всевъзможен начин превъзходството на исляма. При проявявано усърдие им е било разрешавано известно самоуправление, но под непрестанен гнет от страна на управляващите мюсюлмани.

Други данъци:
•Капу хакъ — произволно изисквана от всеки дом такса.
•Ресм-и агъл — данък за кошара.
•Ресм-и асияб — данък за воденица.
•Ресм-и биве — поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
•Ресм-и божик — налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
•Ресм-и гиях — данък за сено.
•Ресм-и духан — димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
•Ресм-и менгене — налог за пресоване на грозде.
•Ресм-и мюджеред — поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
•Ресм-и обручина — данък, налаган при продажбата на вино.
•Ресм-и отлук — данък върху пасище.
•Ресм-и тапу — такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот по наследство от баща на син.
•Ресм-и фучу — данък върху бъчви вино.
•Ресм-и ханазир — данък върху свине.
•Ресм-и химе — данък върху дърва за огрев [21] .

Всъщност засилената ислямизация, характерна за периода на стационарен Юпитер, не е нищо друго, освен признак на обхваналото народа пълно отчаяние по това време. Юпитер от статично преминава в ретроградно движение, така че идейната криза е насочена навътре, а не навън. Думите „отчаяние“ и „безизходност“ добре описват създалото се положение. Юпитер във войнствения Овен е показателен за това, че новите порядки биват налагани силово, че помохамеданчването се извършва принудително, а тези, които го приемат „доброволно“, в повечето случаи се намират в пълна безизходица. Ако първите поколения след падането на България под османско владичество са хранели все още надеждата, че е възможно в някакво обозримо бъдеще да се освободят от гнета на поробителите, то след четири поколения българи, родени в робство, тази вяра е била силно разклатена. И точно тогава прогресният Юпитер застава статичен, след което преминава в ретроградно движение.

В интерес на истината е нужно да се отбележи, че османците не изтребвали масово всички представители на чужди религии. Тяхната политика, макар и силно дискриминационна, включвала елемент на верска търпимост. Раята е била необходима на империята, тъй като богатството ѝ се градяло най-вече от събираните от раята данъци и такси. Кризата, която българският етнос изжвявал по това време, била свързана най-вече с правилността на избраната посока. Дали християнството е „правилната“ религия? Ако отговорът е „да“, защо тогава християните са поставени в такова мъчително положение? Дали пък ислямът не е „по-доброто“ вероизповедание? Дали не е нужно да се тръгне в тази нова посока? Това е типът на въпросите, на които стационарният Юпитер търси отговор по време на своята статичност в Овен.

За православната църква съпротивата срещу исляма била задача с повишена трудност – не просто защото като своего рода държавна институция църквата не можела да си позволи лукса да се опълчи официално срещу една толерирана от властите ислямизационна политика, но защото огромната част от помюсюлманчванията се извършвали в привидно доброволна форма. Притиснати от данъчното неравноправие, от невъзможността за личен просперитет и унижаващите човешкото им достойнство ограничения по линия на религията, мнозина християни приемали исляма като привидно върху тях не е бил оказван външен натиск. Обяснимо е следователно, защо в борбата си с исляма духовенството поставяло акцента върху „превантивните“ мерки. Залагало се на една атмосфера на верска непримиримост, която да парализира естествения порив на по-амбициозните или на по-малодушните към религията на завоевателя. В името на тази цел били впрегнати всички средства – църковната проповед, култовата живопис и духовната наказателна практика. На пасомите се внушавало, че последователите на Мохамед са „нечистиви“, „неверни“, „безбожни“ и дори „погани“ (сиреч езичници). Обяснявало им се, че за разлика от християните, които били потомци на Сара – законната съпруга на пророка Аврам, мюсюлманите водели потеклото си от робинята му Агар и нейния незаконен син Измаил (оттам и презрителните прозвища „агаряни“ и „измаилтяни“, с които били именувани изповядващите исляма).

Кипяла усилена дейност и по създаването на преписи на по-древни български ръкописи. Разнообразната по съдържание и значителна по обем книжовна продукция дава основание да се предположи с голяма доза сигурност, че във втората половина на  XV в. манастирите вече били възстановили функциите си на комплекси за културно възпроизводство. Наличието на многобройни ръкописи доказва, че някои от скрипторите са работили доста интензивно (типично в стила на Юпитер в Овен). Манастирските хроники са доказателство, че през този период се стабилизират първоначалните ядра на техните библиотеки, които били унищожени или просто пропилени при османските набези [19] .

Самият факт, че книжовното производство силно набъбва именно по това време, показва че от това е имало огромна нужда. В крайна сметка кризата се преодолява благодарение на активните действия, които българското свещеничество полага в онези години. Всъщност, налагането на исляма като официална религия довело до крайна мобилизация на болшинството християни, които запазили своята вяра. Така че под влияние на общия неприятел християнството от само себе си се очистило от всякакви ереси и се разпростряло силно по ширина. То се превърнало в основна характеристика на българската култура на всички нейни нива.

VI. Шести стационарен период. Юпитер е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 24°42′ във Риби.  Започва на 5 януари 1611 г. Кулминира на 13 май 1616 г. Приключва на 21 септември 1621 г. (датите са дадени по стар стил) [9].

По време на този стационарен период Юпитер преминава от ретроградно в право движение. Както при всички стационарни периоди досега, следва да очакваме криза на ценностната система на етноса. Но понеже движението на Юпитер преминава от стационарно в директно, следва да очакваме и подем след кризата. Освен това прогресният Юпитер сега се намира в Риби, следователно би следвало кризата на етноса да се разиграе в сферите, управлявани от този знак – вярата, религията и християнските ценности. Те, както вече споменахме, по време на предишния стационарен период на Юпитер се били превърнали във водещ мотив на цялата българска култура. Юпитер в Риби има отношение също така и към справедливото и равно разпределение на материалните блага. Значи следва да очакваме преразпределение на материалните блага в това направление.

И действително събитията се развиват именно по този начин. Започват паралелно два процеса, които взаимно се преплитат. От една страна започва да се формира прослойка от сравнително заможни български търговци, които трайно навлизат на европейските пазари. Те изнасят кожи, вино, шафран, памук, тютюн, вълнени платове, коприна, памучни платна, конци, кърпи, ботуши и множество други занаятчийски произведения10. От друга страна, създаващата се сравнително заможна прослойка започнала да играе важна роля във формирането на българския дух и самосъзнание.

Тук е добре да кажем няколко думи на какъв политически фон се развиват тези процеси. Точно по това време Османската империя достига своята кулминационна точка на разширение и започва да стагнира. Изобщо цялото развитие на Отоманската империя преминава през пет етапа. Това са зараждане и възход (1299 – 1453), растеж (1453 – 1606), стагнация (1606 – 1699), упадък (1699 – 1792) и разпад (1792 – 1922). След 1922 г. Отоманската империя се преобразува в република33 . Виждаме, че периодът на статичен Юпитер в картата на българския етнос съвпада по време точно с началото на периода на стагнация на Отоманската империя. Империята достига връх на разширението и развитието си и започва да тъпче на едно място. По същото време се стига до преосмисляне на ценностите и при българския етнос. Вследствие на това започват да се развиват гореспоменатите процеси, свързани с развитието на търговията и развитието на националното самосъзнание.

Ежедневният търговски обмен на градските чаршии може да се определи като първо ниво на търговската мрежа, което осигурявало вътрешноградската размяна. Оборотът бил малък, но сигурен и постоянен. Второто ниво в търговската мрежа се осъществявало на градския пазар. Ако средновековният балкански град е бил преди всичко крепост, то градът през XV – XVII в. (а и след това) е преди всичко един пазар. Той е ежеседмичен, постоянен и се прави в точно фиксиран ден, обикновено в петък, за да се съчетае с голямата седмична молитва на мюсюлманите. Пазарите били едни от най-сериозните приходоизточници на Османската империя. Пазарните такси от големите градове заедно с митата и налозите от пристанищата по правило влизали във владетелската хазна. Тяхното събиране се осигурявало от прецизно изработената система за контрол на пазарния обмен и апарата от държавни чиновници. Естествено съществувала широко разпространена корупция, но това излиза извън темата. Третото ниво представлявали панаирите, които се организирали ежегодно, обикновено във връзка с определени християнски празници.

Всъщност заедно с обмена на стоки пазарите се превърнали в средища на обмяна на един безплатен, но изключително ценен продукт – информацията! Благодарение на развитието на търговията, българите постепенно започнали да излизат от своята затвореност, ограниченост и неинформираност. Всяка седмица пазарът събирал мъжете от чаршията и жените от градските махали и от околните села. Споделяла се информация какво се е случило в града и в другите съседни градове, обменяли се рецепти за приготвяне на зимнина и лекарства, научавало се за умения на знахари и баячки, съобщавало се за стари и за нови чудеса, сътворени от свети мощи или от чудотворни икони и т.н19. Съществуват многобройни и разностранни данни, че стопанството на българския селянин от затворено и натурално започва да се превръща в стоково-парично именно от края на XVI в. и началото на XVII в. [20] .

Започнали постепенно да се образуват еснафски организации. Епитетът „еснаф“ придобива негативна окраска доста столетия по-късно. По времето на самото си зараждане еснафството е било един вид затворено сдружение, гилдия на производители с голяма вътрешна автономия. По целите и съдържанието си тези организации са напълно в духа на Юпитер в Козирог – положението на тази планета в рождената карта на българския етнос. Но в същото време гилдиите се отличавали с особена затвореност и даже с известна секретност, присъща на Рибите – знака, през който се движел в онези години прогресният Юпитер.

Еснафското движение е имало за цел да премахне конкуренцията между отделните производители и организирано да защитава интересите на занаятчиите. Съществували са например златарски, гайтанджийски, сарафски, хлебарски, рибарски и прочие еснафски сдружения. По същността си те са изпълнявали функции, подобни на съвременните профсъюзи. Османската империя ги признава официално едва през 1773 г., но те се зараждат в България в края на XVI и началото на XVII в – т.е. около периода на статичен Юпитер.

В тях започнали да навлизат все повече българи, чието майсторство, предприемчивост и трудолюбие им осигурявали водещо положение. През XVII в. в по-големите и в по-малките селища редица еснафски организации преминали изцяло в български ръце. Запазени са някои документи от тази епоха, които свидетелстват за тези исторически събития. Така например през 1612 г. тенекеджийският еснаф (българи и османци) подали тъжба срещу новопристигналите, че „откривали дюкяни и упражнявали занаята без да са го усвоили и без да са получили право да бъдат самостоятелни майстори“. Запазени са също така и османските сиджили, съдържащи данни за София от годините 1604 и 1617. От тях се разбира, че по това време вече са съществували 62 еснафски сдружения. От посочените в тези документи цифри може да се извади заключението, че само около 11% от еснафските сдружения се държали от османци, докато около 30% са били съсредоточени изцяло само в български ръце. Останалите били смесени с други народности.

Всъщност не става въпрос за нищо друго, освен за ранни наченки на българска буржоазия. В разглеждания период България се намирала вече почти 200 години под турско робство. Българският народ бил дискриминиран вследствие на своята верска принадлежност. Нямало никакви изгледи за скорошно освобождаване от чуждестранния гнет. В тези тежки условия една част от българите видели залога на своето спасение в икономическото си оцеляване, посредством развитието на производството, търговията и услугите. Като се има предвид враждебното към тях отношение като безправна рая и неравноправната данъчна политика, еснафите все пак съумели със своето майсторство, почтен труд и упоритост да извоюват признанието не само на своите сънародници, но и да спечелят уважението на привилегированите съсловия. Но най-важното е, че от този преломен момент нататък започнала да се образува  прослойка от сравнително по-заможни българи. Това станало точно по времето на поредната голяма духовна криза – статичен Юпитер в Риби, преминаващ в директно движение.

Еснафството изиграва изключително важна роля. На първо място то обезпечава икономическото препитание на една голяма част от българския етнос. Тук не става въпрос само за майсторите, но също така и за калфите и чираците, както и за семействата, от които те са произхождали и които те самите са създавали впоследствие.

На второ място, еснафските сдружения били сравнително независими от държавата. Те самостоятелно решавали една голяма част от вътрешните си проблеми. Така например, еснафите сами регламентирали всички въпроси, свързани със закупуването и пласирането на стоката, качеството на изделията, цените, продължителността на работното време и т.н. Но тъй като понякога им се налагало да изпълняват държавни поръчки, в някои случаи държавата се намесвала във вътрешните работи на еснафството, и то най-вече в техен ущърб [22] .

Като цяло еснафските сдружения били сравнително самостоятелни единици, изградени изцяло в духа на натален Юпитер в Козирог – демократичен вътрешен принцип. Прогресният Юпитер в Риби си казва думата като въвежда затвореност по отношение на външния свят и даже елементи на строга секретност. Демократичното начало е подсказано от това, че всички важни въпроси се решавали на общото събрание на майсторите с вишегласие. Външни хора като цяло нямали достъп до тайните на еснафското производство. Тази схема доста наподобява затвореността на масоните-зидари.

Еснафството в първите векове от създаването си успяло да защити интересите на българското население, като го предпазило от вътрешна и външна конкуренция. От една страна наталният Юпитер в Козирог създава една строга йерархична организация, в която съществуват строги вертикални правила за управление – майстори, калфи, чираци, определен брой години за достигане на всяка една степен, преминаване на определени вътрешни изпити за доказване на придобитото майсторство и прочие. Но от друга страна, типично в духа на прогресен Юпитер в Риби, еснафството не допуснало имуществено разслоение между членуващите в организацията.

На трето място представителите на различните етноси се конкурирали един друг по майсторски умения. Виждайки своето превъзходство и способности в даден занаят, българите придобивали ново, повишено ниво на национално самосъзнание. Това се подплатявало и с повишена финансова обезпеченост. Османската империя се нуждаела от производство, но мюсюлманите били предимно заети в администрацията, военния и полицейски апарат. Това дало възможност на българите да се изявят в сферата на производството, търговията и услугите, показвайки качества като майсторство, сръчност, трудолюбие, почтеност и упоритост.

Шестият стационарен период на Юпитер се отличава с това, че българският етнос за втори път, откакто е попаднал под робство, извършва цялостно преосмисляне на ценностите си. Етносът разбира, че на дадения етап за него е невъзможно да се бори със силови методи против могъщата Османска империя. Затова методите му за борба от военни постепенно се превръщат във верски и в икономически, доколкото това е възможно в условията на робство. Основният метод за идейна борба е църквата, която по това време се разпростира изключително много по ширина. Някои я напускат и се помохамеданчват. Но тези, които остават, се сплотяват изключително много на верска основа. Основният метод за икономически просперитет се заключава в развитието на еснафството. Борбата става до известна степен скрита и неявна – типично в стила на прогресен Юпитер в Риби. Освен това Юпитер преминава в директно движение, което означава наличието на конкретни външни постижения на етноса. Подобреното материално и социално положение на еснафите създава нова прослойка – това са наченките на бъдещата българска буржоазия. А наличието на тази нова прослойка предопределя ново, повишено ниво на национално самосъзнание.

VII.Седми стационарен период. Юпитер е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 11°01′ в Телец. Започва на 1 декември 1894 г. Кулминира на 11 май 1900 г. Приключва на 21 октомври 1905 г. (датите са дадени по стар стил) [9].

България се появява доста късно на европейската политическа сцена тогава, когато западните държави са вече натрупали значителен материален просперитет. В допълнение на всичко друго тя е също така обременена от режима на капитулациите, действащи в пределите на Османската империя. Княз Фердинанд и правителствата, които управляват в края на XIX в. лавират между двата основни за това време финансово-политически лагера. Това са австро-германския от една страна и англо-френско-руския от друга. Те правят каквото е по силите им, за да сключат жизнено необходимите за току-що прохождащата българска икономика външни заеми. Това не се оказва лесна задача. Външните кредитори отчитат все още нестабилното положение в България и са крайно предпазливи да влагат парите си в новообразуваната държава. А тези, които се съгласяват да отпуснат заеми, го правят при крайно неблагоприятни за страната ни условия.

Заемите са необходими най-вече за изграждането на нова железопътна мрежа. Де факто почти цялата железопътна мрежа, която се изгражда в края на XIX в., има задачата да свърже производствените центрове с морските и речните пристанища. За по-малко от 10 години се построяват над 500 км. релсов път [25] . Младата българска буржоазия много бързо разбира негативните икономически последици от експлоатирането на съществуващите ж.п. линии от западни фирми. Ясно е, че държавата не може да запази стратегическите си позиции на самостоятелна, а не на васална държава, ако железопътната ѝ мрежа се намира под контрола на чужди фирми. Затова през 1884 г. се прокарва Законът за железниците, по силата на който се предвижда всички новопостроени релсови пътища да бъдат държавна собственост [25] .

Веднага се набива на очи паралелът между това, което се е случило тогава, и случващото се в момента в България. Излиза, че българските депутати през 1884 г. са разбирали много по-добре от съвременните политици какво огромно стратегическо значение има за една държава да притежава железниците си. Но те за разлика от съвременните ни политици явно са се отличавали с огромно родолюбие и възрожденски дух. Политиците ни от онези години са приравнявали изграждането на държавна железопътна мрежа към утвърждаването на националния ни суверенитет. Без държавни железници е било немислимо изграждането на самостоятелна българска държава, със своя собствена политика, и заемаща своето място на европейската сцена. В продължение на почти цялата си история българските държавни железници никога не отчитат загуби. Например в годините 1924 до 1945 печалбата се движи между 25 и 45% от приходите. И след като в продължение на почти 100 години БДЖ се развива успешно, след това изведнъж само за периода от 2001 до 2009 се отчитат общо задължения към банки и загуби на стойност от около 1 млрд лв [27] . Случайно ли е това и кой има интерес от фалита на националния ни превозвач?

Но за съвременния период ще говорим по-късно. Сега да се върнем на седмата Юпитерова статичност. Вярно е, че условията по взетите заеми в годините след Освобождението са били тежки, но като се вземат предвид условията, в които се е намирала тогава страната ни, става ясно, че всъщност управляващите до голяма степен не са имали друг избор. В периода 1889 – 1900 г. се сключват няколко външни заема, известни под събирателното име „виенски“. Общото между тях е, че:

• Всички те са сключени основно за железопътни нужди. България след Освобождението има само три къси ж.п. линии. Това са Русе – Варна, Любимец – Белово и Ямбол – Марица. Всички те се експлоатират от западни компании.
• Всички заеми са гарантирани с ипотека на строящите се ж.п. линии и пристанища и залог на приходите от тях.
• Всички заеми са отпускани на части, в зависимост от изброените в договорите условия, настъпването на които се преценява от самите банки.
• Банките-кредитори са имали правото сами да поемат експлоатацията на ипотекираните ж.п. линии или дори да ги продават при някаква неустойка от българска страна [24] .

Така че всъщност деветнадесетото столетие завършило за Княжество България с изпадането му в икономическа зависимост от европейския лихвен капитал.  Оставало само да се извърши и политическото му одобрение, под формата на така наречената „консолидация на външния дълг”. Именно това довежда до жестоката икономическа криза.

С две думи следва да уточним и какво означава понятието „консолидация“. Това е дългосрочен държавен заем (със срок на изплащане повече от 5 години), който се нуждае от одобрението на парламента. При този вид дългове длъжникът (т.е. в случая българската държава) има право да погаси дълга си предсрочно, а кредиторът (т.е. западните банки) нямат право да го изискат предварително.

При консолидацията се изменят предварителните условия, по които са били сключени предишните малки заеми и те се обособяват в един дълг. При консолидацията обикновено сроковете на изплащане се удължават. При това положение се намаляват погасителните вноски и временно се съкращават бюджетните разходи по обслужването на заема.  Също така е важно да се помни, че одобрението на парламента всъщност лигитимира направените от монарха или от правителствата дългове. Ето защо, цялата тежест по изплащането на дълговете и лихвите след консолидацията се поема от съвкупния български народ. Ето и хронологията на развилите се събития по време на статично застаналия Юпитер:

•7-ми и 8-ми декември 1898 г. Икономическата криза започва. Тогава със съмнително мнозинство правителството на Стоилов прокарва български заем от 290 млн. лв с 5% лихва за конвертиране на държавния дълг и 6% за откупуване на експлоатацията на Източните железници.
•14 януари 1899 г. Непопулярното решение води до оставка на кабинета на Стоилов.
•19 януари 1899 г. Съставен е коалиционен кабинет от народно-либерали и либерали, начело с Димитър Греков.
•21 март 1899 г. Българският синдикат сключва в Париж заем за 260 млн. лева при 5 % лихва. Българският синдикат в Париж това е фактически обединение начело с „Банк дьо Пари е де Пей Ба” (Париба) и „Дойче банк”. По този начин банките кредиторки балансират конкуриращите се свои интереси в различни варианти на консорциуми [28] . Българският синдикат е създаден през 1896 –  1897 г .
•Между 25 април и 7 май 1899 г. се провеждат избори за 10 ОНС, които са спечелени от управляващата Либерална партия. Гласуват само 50% от избирателите.
•16 юни 1899 г. Заемът е одoбрен скандално в парламента.
•19 и 26 септември 1899 г. Провеждат се допълнителни парламентарни избори, спечелени от Либералната партия. Начало на конфликти между либерали и народолиберали, довели до падане на кабинета.
•1 октомври 1899 г. Димитър Греков подава оставка. Сформира се правителство на Либералната партия, начело с Тодор Иванчов.
•20 декември 1899 г. Финансовият министър Михаил Тенев сключва с Българския синдикат в Париж и групата на „Дойче банк” изключително обременяващ заемен договор за 30 млн. лв в съкровищни бонове с 6% годишна лихва, погасим за 5 години.
•На 15 януари 1900 г. правителството на Иванчов гласува Закон за натуралния десятък върху зърнените храни. Законът е изключително непопулярен и среща съпротивата на 83% от общинските съвети.
•5 март 1900 г. Във Варна се провежда земеделски митинг, който бързо прераства във въоръжен бунт. Интересно е да се отбележи „съвпадението“, че това става точно по средата на статичния период на Юпитер.
•От 14 до 21 април е обявено военно положение в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околии. Бунтът е потушен от армията. После военно положение е обявявано и в много други околии, докато накрая е отменено чак на 7 октомври 1900 г. Трябва да се има предвид, че Юпитер достига точката на своята абсолютна статичност на 11 май 1900. Това означава, че въоръжените бунтове, започнали на 5 март 1900 г. и приключили на 7 октомври 1900 г. са се разиграли точно в самата точка на абсолютна статичност.
•27 ноември 1900 г. Финансовата криза сваля от власт правителството на Тодор Иванчов. То обаче се преустроява като безпартийно и временно и продължава да действа до 9 януари 1901 г.
•14 и 15 декември 1900 г. Тодор Иванчов получава от дипломатическия ни агент в Париж д-р Золотович съобщение, че синдикатът желае „да направи заем на който и да било новосформиран софийски кабинет на базата на направеното през октомври пред дипломатическия агент предложение, а именно срещу потвърждаване по държавна линия на финансовия контрол и отстъпване на монопола на тютюна на френската промишленост“ [23] . Интересно е да се отбележи мимоходом, че три години по-късно (през 1903 г.) Иванчов е осъден от Първия държавен съд за финансови злоупотреби, измяна и корупция. Чл. 155 от Търновската конституция, която е била най-прогресивната конституция за времето си, е позволявала министрите да бъдат съдени за измяна на Отечеството, за нарушение на Конституцията, за предателство или някаква вреда, причинена на Княжеството за лична полза [26]. Отделен е въпросът, че макар и да изглежда добре написан на хартия, този член от конституцията почти винаги е бил използван в българската политика за разправа с опозицията. Присъдата не влиза в сила, тъй като осъдените министри са амнистирани от избраното малко по-късно 13 ОНС.
•9 януари 1901 г. При продължаващата стопанска и политическа криза се налага сформирането на още едно преходно правителство начело с ген. Рачо Петров, което подготвя изборите за 11 ОНС.
•28 януари 1901 г. изборите завършват без победител – образува се „шарено“ народно събрание. Гласуват само 43.5% от гласоподавателите.
•19 февруари 1901 г. Образувано е първото в българската история коалиционно правителство на малцинството от Демократическата и Прогресивнолибералната партия начело с Петко Каравелов. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов. Новият министерски съвет поема управлението на страната в условията на бушуваща финансова криза. Негов приоритет е получаването на срочен заем за покриване на държавния дълг и предотвратяването на банкрута.
•21 април 1901 г.  Каравелов изпраща в Петербург главния секретар на финансовото министерство Бончев за водене на тайни финансови разговори за получаване на съдействие от руското правителство за сключване на заем от 120 млн. лв, обезпечен с тютюневите бандероли от „Креди Леоне” и „Контоар д’Есконт”, Париж. Замисълът на Каравелов е интригуващ и вероятно би могъл да има успех, ако международната политическа конюнктура точно по това време не е била толкова неблагоприятна. Същевременно френските правителствени и финансови страни са недоволни от това, че Каравелов се опитва по този начин да пренебрегне вече подготвения заем с „Париба”. Каравелов разчита на голямото плодородие и планира да събере до края на годината 40 млн. лв от закъснели данъци. Също премиерът въвежда строг режим на икономии, като изравнява разходите и приходите на държавата. Това обаче не променя съществено положението, тъй като кабинетът му унаследява общо около 90 млн. пасив от правителството на Стоилов и на финансовия министър Михаил Тенев. Необходимо е срочно сключване на заем, за да се избегне държавният фалит.
•7 юни 1901 г. На външния министър Стоян Данев е възложена задачата за възобновяване преговорите с „Париба” и той се среща с френския посланик в София по този повод. Това, което притеснява министъра е, че „френското правителство продължава да държи на монопола и на санкционирането по дипломатически път“. Каравелов протака разговорите, като едновременно не прекъсва разговорите си и с руската страна. Той внася финансовата формула на банката на заседание на министерския съвет, но получава подкрепата единствено само на министър Михаил Сарафов.
•13 септември 1901 г. външният министър Стоян Данев е натоварен да подпише предварителните условия по заема в Париж.
•17 септември 1901 подписва се и самият заем, с уговорката банката да изпрати свой делегат в София за подписването на окончателния договор.
•19 ноември 1901 г. Кабинетът одобрява договора за 125 млн. лв и на следващия ден той е подписан от Стоян Данев и от шефа на службата на тютюневите бандероли Ж. Едмонд Море. Остава обаче най-трудното – одобряването му от парламента.
•24 ноември 1901 г. Договорът е внесен в Народното събрание. Това предизвиква буря от обществено недоволство. Почти всички народни представители го подлагат на остра критика. Заслужава внимание речта на бившия председател на парламента и виден финансист Иван Евстратиев Гешов. Според него „не може да се дава цялото производство на тютюн на чужденци, съдружници с турската режия, и би трябвало да се осигури по-голямо участие на държавата в дружеството“. Каравелов се опитва да се защити с аргумента, че условията на френския монополизъм не са чак толкова лоши, и че на него се налага да рие с голямата лопата чужди боклуци.
•1 декември 1901 г. Каравелов подава оставка. Паралелно с това „Париба” се оттегля от договорите.
•21 декември 1901 г. Противно на уговорката си с Каравелов, Стоян Данев съставя свой кабинет на Прогресивнолибералната партия.
•17 февруари 1902 г. Стоян Данев, който преди това е склонил Фердинанд да разпусне парламента, печели изборите за 12 ОНС. От всичките 153 мандата той получава 97, които са му напълно достатъчни, за да управлява самостоятелно. Независимо, че е спечелил изборите с мнозинство Данев разбира добре, че за да постигне пълен успех се нуждае от подкрепата на монарха. Още на следващия ден след изборите той е при него, за да му докладва за изборните резултати и да получи одобрението на короната. Личните връзки на Данев способстват да отложи плащане към Руската държавна банка и да възобнови преговорите си с „Париба” с посредничеството на руското правителство.
•4 април 1902 г. Българският премиер заминава за Петерсбург и осъществява поредица от успешни срещи на най-високо равнище, включително със самия император Николай Втори. Данев излага българския проект, който предвижда заемът да се сключи с Франция, но без създаване на тютюнев монопол в България. Гаранциите, предлагани от правителството, остават пълните приходи от бандеролите. Следва парижка среща с „Париба”на Данев, финансовия министър Сарафов и парижкия банкер Хоские за споразумението по конкретния текст на контракта. На тръгване д-р Данев е приет и от президента Лубе.
•31 май 1902 г. Подписва се свръхтайна отбранителна българо-руска военна конвенция, поставяща страната ни под руска военно-политическа опека. Това съставлява част от редицата отстъпки, които българското правителство е принудено да направи, за да получи така желания консолидационен външен заем. Сред другите отстъпки са съгласието да се назначи сръбски владика в Македония.
•7 юни 1902 г. Най-накрая бива подписан консолидационен заем между българския премиер  Стоян Данев, „анк дьо Пари е Де Пей Ба”и Руската държавна банка. В същността си той възпроизвежда финансовите условия на пропадналия през 1901 контракт. Заемът възлиза на 106 млн. лв номинални с 5% годишна лихва и цесионен курс от 81.12%. Цесионният курс указва, че заемът е сключен чрез посредник. Държавата отстъпва облигациите по държавния заем на посредника на посочения цесионен курс, а после той ги предлага на кредиторите на емисионния курс. Положителното в тази практика е, че уж държавата получава наведнъж цялата сума, а отрицателното е печалбата на посредника е прекалено висока за риска, който поема. Всъщност, ако се разгледа договорът в детайли, ще се види, че заемът се предава на правителството на части (жуисанси), но правителството погасява лихвите на целия заем. В договора изрично се посочва, че България сключва този заем, за да ликвидира и да консолидира летящия си заем (т.е. краткосрочните си външни дългове). В условията на договора е записано, че банките-кредитори получават правото да имат в София свой делегат, който да бди за редовното събиране на наложените като гаранция приходи по тютюневия бандерол. Това е бившият държавен съветник и генерален директор на френските митници Жорж Буске, който през следващите 10 години се установява в София.
•25 юни 1902 г. Заемът се приема от парламента. В крайна сметка той бил сключен без монополи и по начин, който при неблагоприятните условия на държавата все пак задоволявал общественото мнение. По този начин се сложил край на кризата, която повече от 4 години разстройвала държавните дела.
Като пост скриптум можем да отбележим следното. Каравелов преживява дълбоко поражението си и почива скоро след това на 24 януари 1903 г., ненавършил 60- годишна възраст. Д-р Данев пада от власт на 6 май 1903, но остава в политиката още доста години след това. Като премиер-министър през 1913 докарва България до Първата национална катастрофа. Почива на 30 юли 1949 г. на 92-годишна възраст.

Също трябва да се спомене и следното много важно обстоятелство. Жорж Буске, който от август 1902 г. е изпратен от френското външно министерство и Париба за френски делегат по българските заеми, добива изключително голямо влияние в София. Той имал пълна власт върху данъка на тютюневите бандероли и мурурието. За уточнение трябва да кажем, че тютюнът в България по онова време се облагал с три данъка – мурурие, бандеролно право и общински налог. Мурурието е всъщност акциз, налаган върху производството на суровия тютюн. От 1896 г. мурурието задължително се събирало едновременно с купуване на бандероли от ковчежничествата. От него държавата събирала около 700,000 лв годишно. Този данък заедно с бандеролното право съставлявал една голяма част от постъпленията в държавната хазна по онова време.

Заплатата на френския търговски представител възлизала на фантастичната за времето си сума от 100, 000 лв. За сравнение тя била почти седем пъти по-голяма от тази на българските министри. Става ясно, че този човек, който е бил представител на западноевропейския банкерски лихварски бизнес е имал най-голяма реална власт във вътрешните български въпроси. В основата на тази аномалия, която естествено е в разрез с българските национални интереси, стоят вземаните от държавата външни заеми и необходимостта те да бъдат връщани обратно със съответните лихви. При това положение ролята на правителствата, идващи на власт в България ставала второстепенна, а ролята на кредиторите се превърнала в първостепенна. Независимо от това кое правителство идвало на власт, то автоматично се намирало в положение на икономическа зависимост от въпросните чуждестранни банки.

Интересно е да се направи паралел с извършващото се в момента в България, тъй като междувременно прогресният Юпитер отново е застанал статично. За изминалите малко повече от сто години външният дълг на България е нараснал над сто пъти. Със други думи към цифрата, която е била в сила през 1902 г., сега са се прибавили още две нули и сега той вместо, да речем, на 100 милиона възлиза на около 10 милиарда лв. Вече не става въпрос за Париба, а за Международен Валутен Фонд, Световна Банка, както и за частни кредитори, които обикновено не се упоменават поименно, но същността на процесите си остава една и съща. Само дето в условията на всеобща комуникация няма някакъв конкретен банкер, който да ни надзирава в София. Или по-точно казано, има такива, но за тях не се пише по вестниците. Освен това надзираването може вече да се извършва и от разстояние по интернет. Компютрите на нашите банки най-вероятно автоматично се отчитат всеки ден пред тези в Брюксел.

Тук следва да направим едно важно уточнение. По време на Освобождението на България от турско робство през 1878 г. Юпитер се движи директно. Повратната точка, в която той сменя движението си от директно в ретроградно се извършва през 1900 г. През целия този период, от Освобождението до 1900 г. всички външни заеми, които България е сключвала, са били правени с добра цел като прокарване на железопътни линии, строеж на пристанища и прочие. Докато заемите, които се взимат след 1900 г. (т.е. когато Юпитер е бил вече ретрограден), са били използвани най-вече за военни цели или са били пропилени за най-различни други „каузи“.

VIII.Осми стационарен период. Юпитер е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 00°59′ във Телец. Започва на 6 октомври 2012 г. Кулминира на 14 февруари 2018 г. Приключва на 4 юли 2023 г.

Глава 8. За понятията “номенклатура” и “олигархия”