Глава 8. Осми стационарен период. За понятието „номенклатура“ и как то се съотнася с понятието „олигархия“

VIII. Осми стационарен период. Юпитер е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 00°59′ във Телец. Започва на 6 октомври 2012 г. Кулминира на 14 февруари 2018 г. Приключва на 4 юли 2023 г.

От 1900 до 2012 прогресният Юпитер се движи ретроградно в Телец., преминавайки през три основни периода, характеризиращи движението му назад. Първият е развитието на капиталистическа България от 1900 до 1944. Вторият е периодът на социализма от 1944 до 1989. Третият (1989 – 2018) можем да наречем условно период на прехода. Оттам нататък през следващите 281 години прогресният Юпитер ще се движи право и няма да попада в зони на статичност. Подробното изучаване на този 118-годишен период от нашата най-нова история е от съществено значение, тъй като след като тръгне напред през 2018, Юпитер ще измине пътя, който вече е извървял, движейки се назад от 1900 насам. Следователно през следващия век той ще повтори всичките си досегашни аспекти, само че в обратен ред. Иначе казано, досега ги е минал в обратен ред при своето ретроградно движение, а сега ще ги мине в прав ред при своето директно движение напред. По принципа на аналогията и съответствието, когато се повтарят едни и същи астрологични аспекти, следва да очакваме повторение на типа процеси, които ще се развиват в обществото. През целия разглеждан период Юпитер не променя знака, в който се движи, оставайки през цялото време в Телец. Оттук следва да очакваме, че всички събития в ценностната система на етноса ще са свързани по един или друг начин с материалното благополучие на нашия народ. Да видим как се развиват нещата непосредствено след 1900. Периодът 1901 – 1907 е наречен „тлъсти години“. Заемите задължително се гарантират с ж.п. линии, пристанища, доходи от митниците, тютюнопроизводството и прочие – всичко стойностно, което държавата може да предостави. Наред с това кредиторите в лицето на представителя си в София Жорж Буске започват да се месят и в макроикономическото управление на бизнеса. Нито една важна крачка не може да се предприеме без одобрението на Буске. През 1908 България обявява своята независимост, което є дава кураж да сключи още няколко договора за външни заеми на обща стойност от около 400 млн. лв. Следват Балканските войни и Първата световна война, разходите по които налагат да се теглят репарационните Бежанският, Стабилизационният и множество военни заеми. Общо от Освобождението през 1878 до 9 септември 1944 България изплаща около 40 различни външни дългове. По изчисления на проф. Ст. Чолаков задълженията на България по всички видове дългове към чужбина, като в това число се включат и репарациите, към края на 1937 възлизат на 5 925,5 млн. златни лева. Срещу това задължение нашата страна е изплатила към същата дата 8 421,2 млн. златни лева. От изплатените суми 10% са погасявания на главниците, а останалите 90% са лихви, други са разноски и репарации. Проф. Чолаков стига до извода, че реалната загуба на народното стопанство по външните задължения на България е 6 295,5 млн. златни лева. За сравнение, тази сума е приблизително равна на целия износ на България за 50 години. С други думи, България работи ангария в продължение на 50 години и всичко, което изнася през това време, отива в джобовете на банките кредиторки.

За понятието „номенклатура“ и как то се съотнася с понятието „олигархия“

Следва периодът на социализма, който продължава от 1944 до 1989. Особен интерес заслужава виждането за комунизма на проф. Георги Найденов, доктор на философските и социологическите науки. Според него по това време собствеността в т.нар. „комунистическа държава“ съвсем не принадлежи на народа, както се опитваха да ни убеждават в продължение на 45 години, а е съсредоточена в ръцете на управляващия елит. А управляващият елит като групов собственик и притежател на цялата държавна собственост всъщност се оформя като отделна класа. Основният аргумент в полза на това твърдение е допускането, че ако собствеността действително е била държавна (т.е. собственост на народа), то народът би трябвало да е можел да упражнява по някакъв начин волята си при управляването, влючително разпределянето на „народните“ богатства. Това обаче, както знаем, беше невъзможно. Всички решения се „спускаха“ отгоре от управляващото партийно ръководство.

Обществото всъщност беше разделено на две класи – основна маса от хора, които не притежаваха частна собственост, и олигархия, в ръцете на която беше съсредоточено управлението на всички материални блага в държавата. На практика управляващият елит експлоатираше народа. В ръцете на върхушката бяха съсредоточени благата на колективния народен труд. Тя ги използваше по свое усмотрение, като голяма част от принадената стойност се реинвестираше в производството. По този начин управляващата олигархия увеличаваше богатството, с което разполагаше, а оттам и своята собствена икономическа и политическа мощ. Следователно, според д-р Найденов, Октомврийската, Деветосептемврийската и т.н. революции по своята същност са буржоазни революции, дали силен тласък за утвърждаването именно на капиталистическия начин на производство. Установеният в така наречените „социалистически“ страни обществен строй можем да определим като държавен капитализъм, или по мое мнение, – държавен монополизъм. Господстващата в тях уж държавна форма на собственост всъщност беше групова собственост на управляващата олигархия.

Доста хора се подвеждат от обстоятелството, че партийният елит официално не разполагаше с частна собственост. Директорът на едно предприятие ползваше служебна кола и служебна вила, но те не бяха негова частна собственост, поне формално. Високопоставените държавни служители от висок ранг принадлежаха към т.нар. „номенклатура“ – и то пожизнено. Затова, ако възлов държавен служител се сваляше от определена длъжност, той автоматично се преназначаваше на друга. Независимо от обстоятелствата номенклатурчикът запазваше всичките си права и привилегии. Веднага получаваше друга служебна кола и друга служебна вила, съответстващи на новия му пост. С други думи, кадрите в номенклатурния елит подлежаха на промяна на служебното положение, но не и на истинско уволнение или загуба на правата и привилегиите. Всички те съвкупно образуваха особена прослойка, носеща белезите дори на отделна класа, в чиито ръце беше съсредоточено управлението на цялата държавна собственост. Следователно собствеността при социализма не беше държавна, както ни учеха (т.е. принадлежаща на всички), а номенклатурно-партийна (т.е. съсредоточена в ръцете на управляващия елит). Държавната собственост всъщност беше групова собственост на елитната класа от управляващи.

Михаил Восленски (1920-1997) е съветски учен, доктор на историческите и философските науки. През 1970 написва книгата „Номенклатура“, но не успява да я издаде в родината си по разбираеми политически причини. През 1972 заминава в командировка в Западна Германия (тогава ФРГ) и не се завръща в СССР. Книгата излиза през 1980 в Австрия, а през 1984 – в САЩ, след което многократно е издавана на различни езици. Тази монография още от самото си начало се превръща в класика и има огромно влияние върху съвременната политологична мисъл.

„Социалистическата собственост“ е колективна собственост на номенклатурата, пише Восленски. Според него „номенклатурата“ е:

„1.) Списък на ръководните длъжности, заемането на които се определя не от началника на даденото ведомство, а от висшестоящ орган

2.) Списък на хората, които заемат тези длъжности или имат правото да ги заемат.“

Като колективен собственик партийната управленска йерархия взема всички ключови решения относно стопанисването на цялата държавна собственост. Восленски оприличава партийната управленска йерархия на централния корпус на ракета. Тя има четири стабилизатора – два големи и два малки. Първите два са номенклатурните длъжности на КГБ и на въоръжените сили. Малките стабилизатори са органите за пропаганда и органите за външнополитическа дейност. Централният корпус на ракетата е партийната бюрокрация във всичките й управленски проявления (разпореждане, владеене и ползване на държавната собственост). Огромната роля на стабилизаторите проличава от факта, че нито един министър не може нито да назначи, нито да уволни шеф на каквото и да било предприятие, без да съгласува действията си със секретаря на районния комитет на партията.

Този поглед върху нещата до голяма степен обективно отразява събитията, които се случиха в Източна Европа. След като експериментът със силовото насаждане на държавен капитализъм протече успешно, сега вече е започнал процесът на прилагането му в целия свят. Този път управляващата олигархия ще бъде действителен собственик на националните блага, а държавата ще е просто придатък, инструмент в ръцете на новосъздадения буржоазен елит. Обществото отново ще се разделя на две строго обособени класи – преобладаващото мнозинство ще бъде лишено от собственост, а управляващият елит ще притежава всичко. Ясно е, че експлоатацията ще бъде на всички нива, както и преди. Разликата е, че вместо държавна, собствеността този път ще бъде частна. В САЩ например 90% от населението разполагат само с 12% от финансовото богатство на страната. Следващата по големина група от 9% разполага с 37,5%, докато само 1% от населението, който съставлява най-богатата прослойка, разполага с 50,4% от капиталовложенията на страната.

Обобщавайки, можем да предвидим, че между социализма, който беше изграждан доскоро в Източна Европа, и бъдещото олигархично общество ще има големи прилики. Старата система беше държавен монополизъм, управляван от номенклатура. Новият строй се очертава отново като държавен монополизъм, но управляван от олигархия. Една от приликите се състои в това, че 99,5% от населението както преди, така и сега ще бъдат лишени от частна собственост. Друга прилика е, че цялата собственост в държавата както и преди ще бъде съсредоточена в ръцете на само 0,5% от населението. Третата прилика е, че този модел отново ще бъде тоталитарен и потъпкващ свободата на словото. Разликата ще е, че номенклатурата преди не разполагаше с частна собственост, а владееше цялата държавна собственост колективно, докато сега управляващата олигаргия ще разполага не само с неограничена власт, но и с огромна частна собственост. Друга съществена разлика можем да открием в това, че всички методи за следене, откриване и репресиране на „инакомислещите“ в наше време са далеч по-рафинирани благодарение на технологиите.

В резултат на монополистичното уедряване, в крайна сметка цялото богатство вероятно ще се съсредоточи в ръцете само на един човек. И тогава няма да има значение как ще наричаме собствеността – държавна или частна, тъй като световната държава ще бъде негова частна собственост. Сегашните държави ще се превърнат в провинции на новосъздадената супердържава. Естествено, човекът на върха ще разполага с цяла армия от апаратчици, следящи за провеждането на неговата политика в целия свят. Това изключително привилегировано съсловие ще бъде олигархията на новия световен ред. Може да бъде наречено и „номенклатура“. Структурата, функциите и методите на тези „апаратчици“, разполагащи с огромна власт, няма да се различават от присъщите на номенклатурата от времето на социалистическия експеримент. Основната разлика между „новата“ номенклатура и предшественичката й от бившите социалистически страни е в това, че в допълнение към голямата власт, с която ще разполагат, новите апаратчици ще притежават и несметни богатства във вид на частна собственост. Всъщност последните сто години от историята на човечеството не са нищо друго, освен жестока международна и вътрешнонационална борба кой да влезе в бъдещата свръхпривилегирована номенклатура.

Можем да проследим ретроградното движение на прогресния Юпитер в картата на България за периода 1900 – 2018. После по аналогия мислено да проектираме неговото движение напред, когато Юпитер ще се движи отново през същите градуси на зодиака. Така ще получим доста правдоподобна картина какво очаква българската нация през следващото столетие. На 11 май 1900 Юпитер преминава от право в ретроградно движение, а на 18 февруари 2018 той ще премине от ретроградно обратно в право (директно) движение.

Ако вземем тези две дати за отправна точка, можем да начертаем графика, проследяваща движението на Юпитер по градуси и дати. После, съпоставяйки конкретните дати и градуси, които отговарят на ключови моменти в нашата най-близка история, можем с голяма точност да определим типа на събитията, които ни очакват в бъдеще, когато Юпитер ще премине през абсолютно същите градуси. На следващите страници излагам методиката подробно.

Защо е подходящо да изследваме движението на Юпитер в картата на България

Да се върнем към движението на планетата Юпитер в картата на българския народ, което за последните 200 години е уникално. Доколкото ми е известно, подобно движение не се среща в нито една друга мунданна карта от нашето съвремие. Юпитер изпълнява „танц“, при който се движи първо напред, после се забавя, спира, тръгва назад, движи се назад известно време, пак се забавя, спира, а най-накрая тръгва отново напред. За около 200 години прогресният Юпитер три пъти изминава една и съща отсечка на зодиака в картата на България. Естествено, право и ретроградно движение на прогресния Юпитер се наблюдава в картата на всеки народ. Но в картите, които съм виждал, подобно изследване не може да се направи с такава точност по ред причини. Първо, при „млади“ етноси като австралийския и американския например, графиките на прогресния Юпитер са къси, а точното изследване изисква да се обхванат големи времеви отрязъци. При по-стари етноси като руския се наблюдават няколко подобни двойни обръщания. Те обаче вече са се случили в миналото. В момента Юпитер е сменил знака си и през следващите поне 120 години ще се движи само напред. Ако някой се беше заел с тази задача в близкото минало, би могъл да прогнозира събитията в Русия в периода от 1867 (което е точка на статичност на прогресния Юпитер в руската карта) до 1956. Проблемът е, че дори да го беше направил, би трябвало да се изследват историческите събития от 1660 до 1867, а от началото на този период са се запазили твърде малко исторически документи.

За да правим прогнози по аналогия, трябва да се върнем във времето чак до XVII век и да търсим там необходимите ни исторически събития, а това е трудна задача. Естествено, такива изследвания могат да се правят, но липсата на достатъчно исторически доказателства е голямо препятствие. За сравнение, в картата на българския етнос нещата са представени по доста по-удобен за изследване начин. Прогресният Юпитер извършва два пълни цикъла в движението си (първо напред, а после назад) в периода 1810 – 2018. Това е периодът, който е необходим за пълното ни историко-астрологично изследване и той е ситуиран в XIX – XX век. За щастие, разполагаме с предостатъчен и достоверен исторически материал, с който да подплатим проучването си.

Изследователите, които се опитват да приложат метода на аналогията към карти на други народи, са принудени да сравняват какво точно се е случило, когато Юпитер е преминавал през същите градуси, но през други знаци на зодиака. Това поставя под въпрос точността на прогнозите им. Освен че историческите събития са доста отдалечени във времето, те са се случвали, когато Юпитер е преминавал през различен знак. Това означава, че по онова време етносът е имал различна ценностна система, стремежи, въжделения и подход за разпределение на материалните блага, както и други отношения между управляващите и народа. Всичко това затруднява аналогиите. В картата на България обаче Юпитер се намира в един и същ знак (Телец) от 1810 насам, което значително улеснява работата ни и повишава точността на изготвените прогнози.

Същевременно, когато Юпитер преминава през същите градуси, но в различен знак, се променя и характерът на взаимодействието му с неговата прогнозируема позиция в бъдещето. Това могат да бъдат секстил или квадратура, при които е вероятно всички разглеждани събития да се променят по знак. С други думи, ако са били положителни в миналото, при квадратура могат да се тълкуват като отрицателни в бъдещето. При вариант секстил се очаква хармонично съгласуване на типа събития, извършващи се и в миналото, и в бъдещето. Всичко това допълнително усложнява правенето на аналогии.

При съвпад нещата са ясни, тъй като имаме повторение на абсолютно еднакъв тип събития. В същината си те са идентични, но просто се проявяват в различните епохи под различна форма. Дори функциите на събитията (т.е. техният краен резултат) са практически еднакви, когато планетата се движи в едно и също направление. Да вземем например точния момент, когато в миналото някой мислител е отпечатал важна книга. Отчитаме положението на прогресния Юпитер по това време. В бъдещето, когато Юпитер пресича същата точка на зодиака, следва да очакваме публикуването на някаква особено важна информация. Тя ще изиграе същата по размах просветителска роля, както се е случило и преди, само формата, под която ще бъде поднесена на бъдещото поколение, ще е различна. Тази нова форма ще съответства на техническото развитие, постигнато от човечеството по това време.

Не е задължително информацията да бъде отпечатана във вид на книга, макар да ми се иска да вярвам, че хората ще продължават да четат книги. Електронните книги вече конкурират сериозно печатните издания, но същността на печатното слово се запази. Вече не четем папируси или непременно хартиени издания, а предпочитаме компютрите, тъй като поради разпространението на информацията по електронен път тя достига до всяко кътче на планетата за части от секундата. Но веднъж получили информацията на екрана на компютъра си, ние я четем по същия начин, както и преди столетия.

Информацията може да бъде предавана и във вид на филми или триизмерни холограми. Но дори тогава същността на процеса се запазва, защото отново се предава мъдрост от един човек на друг, а предаденото познание влияе върху формирането на ценностната система. За тези области на човешкото развитие е отговорен Юпитер. Затова, изследвайки положението му в миналото, можем да направим доста точна прогноза и за действието му в бъдеще. Преминавайки през определен градус на зодиака в предишен исторически период, той е станал причина да се отпечатва един или друг буквар или книга. Това е довело до важен скок в самосъзнанието на българите по онова време. Следователно може да се очаква, че в бъдеще, преминавайки през същия градус на зодиака, той ще предизвика не по-малка промяна в самосъзнанието на българина. Похватите, естествено, ще бъдат адекватни на най-новите постижения на науката и техниката. Същността на процеса обаче (т.е. издигането на националното самосъзнание) се запазва.

Тук може да възникне въпросът: А какво се случва, когато Юпитер преминава през същия градус на зодиака, но движението му не е право, а ретроградно? Какъв тип събития следва да очакваме тогава? Отговорът е, че типът на събитията си остава същият. Изменя се само знакът, в който се извършва промяната, т.е. „плюс“-ът се променя в „минус“. ИзследвайкиF приведената по-нататък таблица на събитията, сами ще се убедите, че има прекалено много „съвпадения“ по аналогия с обратен знак, за да бъдат пренебрегнати. Така например, всички важни събития през Възраждането в историята ни от 1810 до 1855 се повтарят едно по едно в обратна последователност и с обратен знак в периода от 1944 до 1989.

Това не е учудващо, защото за 45 години Юпитер преминава през абсолютно същите градуси на зодика два пъти: първия път в началото на XIX век, когато прогресният Юпитер се движи напред, а после в най-новата ни история, по време на „социалистическото“ ни развитие, той изминава същата отсечка при ретроградното си движение назад. Например годините, в които започват да се печатат най-много книги в предосвободителното ни движение, „съвпадат“ с периода, когато Людмила Живкова беше председател на Комитета за култура. Тъй като в единия случай Юпитер се движи директно, а в другия ретгроградно, началото и краят на двата процеса са обърнати.

Глава 9 Методика за прогнозиране, основана на движението на Юпитер