Австралия губи суверенитет!

01.11.2015 г.

Една голяма част от хората в България си мислят, че загубата на държавен суверенитет е специфично български процес. Тези, които разглеждат процесите в по-голяма дълбочина може би стигат до „прозрението“, че всъщност разрушаването на държавността е процес, който тече паралелно в много страни (например в Европа). Но само една малка част от хората са проумели простичкия факт, че всъщност в света не е останала вече нито една държава, която да не е подложена на разрушителното действие на някакви невидими външни сили. Като че ли „някой“ е решил да разруши националната държава като образование и да въведе на нейно място друг тип световна организация, в която всичко се диктува от парите.

Покрай кризата с нелегалните имигранти става все по-очевидно, че почти всички европейски държави са подложени на изключително силен външен натиск. Различните правителства се борят с различни средства да запазят суверенитета си. Например, Виктор Орбан в Унгария използва войнствена риторика и се опитва да приложи твърди мерки против бежанците. А някои други страни се предадоха още от самото начало. Ангела Меркел например още в самото начало на кризата сама покани всички нелегални имигранти в страната си, а после след като се видя реакцията на немското население, започна да дава заден ход. Но вредата вече беше нанесена. Имигрантите са вече на немска земя и те ще струват на немските данъкоплатци, преизчислено в австралийска валута, около 5 милиарда долара на година.

Опитвайки се да се справи с кризата, Меркел подписа договор с турския президент Ердоган, според който турците ще задържат имигрантите на своя територия. В замяна на това обаче Меркел се съгласи да съдейства на Турция да стане страна-членка на Европейския съюз. Когато това се случи, границите ще се отворят и 75-милионното турско население ще може безпрепятствено да навлезе в Европа при добро желание. Така че за да се предпази от нахлуващото мюсюлманско население от всички части на света, Германия фактически отвори границите си за друго огромно мюсюлманско население. И в единия и в другия случай Европа ще бъде ислямизирана.

Когато мюсюлманската част на населението в една християнска държава надхвърли един определен процент, то тогава самият суверенитет на тази държава попада под заплаха. Защото различията в културата на християните и мюсюлманите са толкова кардинални, че е абсолютно невъзможно те да бъдат преодолени чрез едно механично смесване на представителите на тези две съвършено различни цивилизации.

Естествено, внушава ни се от медиите, че това съвсем не е така и че ние всички трябва да живеем братски един до друг, но практиката показва, че това е една огромна заблуда. В световната история досега няма нито един случай, когато компактни групи мюсюлманско население са проникнали в една християнска държава и са се претопили и интегрирали там. На примера на България българи и турци са живеели на една и съща територия в продължение на 500 години и както виждаме дори и до днес двата етноса са си запазили своите традиции, обичаи, култура и език. Смесени бракове практически няма. А дори и да има такива, младоженците избират за своя среда ИЛИ едната култура ИЛИ другата. Никъде в България и до ден днешен няма да откриете някакъв смесен трети етнос, който да има чертите както на мюсюлманството, така и на християнството. Такъв и до ден днешен не съществува, макар че турците са дошли да живеят на нашите земи още през 14 век.

Абсолютно същото е положението и във всички останали страни по света. Така, че тези които ратуват за някакво химерно смесване на мюсюлмани и християни или изобщо не са наясно с реалностите на живота или обратното – напълно са наясно с тях, но имат като скрита цел дестабилизирането на Европа и на България в частност. При това тук не става въпрос за чисто религиозни различия, а за културно-цивилизационни различия.

Например, създаването на изкуство, стремежът към просвета, знания и личностна свобода са все атрибути на християнската цивилизация. Докато мюсюлманската култура работи в съвсем друга насока. Там личната свобода се ограничава в името на добруването на целия етнос. Можете ли да дадете примери за вярващи практикуващи мюсюлмани, които имат в къщи 4-5 забулени жени и които в същото това време са създали някакви световно известни произведения на изкуството, да речем картини, статуи, класически музикални произведения и други подобни?

Така че, ясно е, че когато огромни маси от такива хора се вкарват в християнска Европа целта може да бъде само една – борба с християнството. Аз много пъти съм казвал, че войната която се води в наши дни между САЩ и Русия на пръв поглед изглежда като че ли се води за световно икономическо господство. Реално обаче, става въпрос за религиозна война. Това е борба на две цивилизации. Борбата се води между Ариман и Христос за световно господство. А мюсюлманите в случая просто биват използвани като таран, без самите те в повечето случаи да осъзнават в какво точно са замесени. Тоест, те се използват просто като средство да се отслаби християнството. Планът на господарите на световния ред е да се разправят първо с християните, а когато постигнат тази си цел можете да бъдете сигурни, че те много бързо ще се разправят веднага след това и с мюсюлманите.

Но за да се отслаби християнството трябва да се отслабят първо християнските национални държави. А почти всички европейски държави са християнски, следователно войната се води срещу всяка една от тях поотделно и срещу всички тях взети заедно. На първо място се удря моторът на Европа – Германия. Това става чрез вкарването на огромни потоци от нелегални имигранти, чрез изфабрикуването на скандали, като този с немския промишлен гигант BMW и други подобни. По този начин Германия се отслабва и икономически и морално. Нелегалните имигранти ще подкопават икономиката и морала на страната отвътре. Вече в Западна Европа започнаха да събарят и катедрали, под предлога, че те обиждали вярванията на имигрантите. Ученичките трябва вече да ходят „благопристойно“ облечени в училищата, защото в противен случай сами си просели изнасилването от страна на тийнейджърите-мюсюлмани. Дългогодишни наематели в общински жилища биват изхвърляни на улицата, за да освободят място за имигрантите. Децата на християните биват изземвани от държавата (особено в северно европейските страни) и т.н.

Тоест в Европа в момента цари едно много сложно положение, което можем да обозначим с термина „диктатура на толерантността“. На пръв поглед звучи противоречиво, но е точно така. Тези, които са против толерантността биват жестоко репресирани. Тези, които са за толерантността биват поощрявани. Но те също са губещи в дългосрочен план, понеже държавата им се разпада.

Австралия вече се сблъска с подобни проблеми още по времето на Джон Хауърд (7). Той зае много твърда политика в онези години и се изправи твърдо против опитите да се подкопае австралийският суверенитет по този начин отвътре. Интересно е да се отбележи обаче, че в момента в който заяви открито, че Австралия е предимно ХРИСТИЯНСКА държава и че чужденците трябва да се адаптират към австралийската култура, а не обратното (това стана на 17 октомври 2007г.) два месеца по-късно той напусна министър-председателкия пост. Така и не разбрахме дали той вече беше взел решението да напусне и затова в последния момент каза истината или каза истината и беше непосредствено след това принуден да напусне. Можем само да гадаем. Но не може да не ни направи впечатление, че в момента в който той изрече от трибуната думите „християнски ценности“ моментално след това той си отиде от поста. Напусна след цели 30 години участие в австралийската политика (от 1977 до 2007).

Настъплението срещу националния суверенитет на държавите е повсеместно и поголовно. Използват се различни МЕТОДИ, но ЦЕЛИТЕ са неизменно едни и същи. Може цялата държава да бъде срината в резултат на военни действия, може да се предизвикат етнически конфликти, а може националният елит да бъде просто купен. Крайният резултат е, че националната държава губи своя суверенитет и там се настаняват големите наднационални корпорации, които започват да диктуват всичко. Националното законодателство вече престава да действа и отиват в миналото множество социални придобивки и защити, които дотогава са съществували в националните държави.

Сега като капак на всичко се подготвя и подписването на споразумението за свободна търговия между САЩ и ЕС, наречен ТПТИ. Преговорите са обвити в такава тайнственост, че „Уикилийкс“ поде кампания за събиране на 100 хиляди евро като награда за този, който предостави всички клаузи по договора на обществеността. Ясно е, че ако това споразумение вещаеше нещо добро за народа, преговорите щяха да се водят открито и прозрачно. Самата непробиваема секретност около този договор говори за това, че нищо добро не ни очаква. Най-вероятно законодателството на големите трансатлантически компании ще вземе превес пред националното законодателство на отделните държави. И когато това се случи, бизнес интересите на такива мултинационални компании, като например „Кока-кола“ или „Макдоналдс“ ще се окажат по-важни от националните интереси на отделните държави. Така че най-вероятно печеливши ще се окажат само големите американски корпорации, а губещи ще бъдат всички граждани на Европейския съюз. В този смисъл загубата на национален суверенитет придобива съвсем ясни и трагични човешки измерения за всеки един жител на Евросъюза.

Някои си мислят, че тези процеси засягат само ЕС, но всъщност те се отнасят за всички други региони в света, като например Русия. Хората си представят Путин като някакъв цар, който разполага с неограничена власт. Те наивно си мислят, че той може да си прави каквото си пожелае в подопечната му необятна руска държава. Това обаче изобщо не е вярно. Независимо от голямата си популярност всред руснаците, Путин разполага само с ограничени правомощия. На първо място той трябва да се съобразява с Конституцията на страната. А тя е писана през 1993 г. по времето на Елцин.

Ако се четат много внимателно текстовете заложени в Основния закон на страната ще се види, че Русия всъщност по Конституция се явява колония на САЩ и не разполага с пълен национален суверенитет. Всъщност това е една голяма „тайна“, която старателно се избягва и се крие от всички средства за масова информация, в това число и вътре в самата Русия. На второ място руското правителство не разполага със свободата да печата свои собствени пари. Рублата е собственост на Централната банка на Русия, това е факт. Но самата Централна банка на Русия не се явява орган на държавната власт. Така че всички най-съществени финансови операции в Русия, като печатането на пари, съхраняване на златните и валутните резерви на страната, издаването на кредити, определянето на лихвените проценти и т.н. се извършват „самостоятелно“ от Централната банка. С други думи банката може да си прави каквото си поиска и нито Путин, нито руската Дума, нито който и да било друг не може да ѝ влияе.

Но както знаем нищо в света не може да бъде самостоятелно и независимо. Руското правителство няма право по закон да влияе върху тези процеси, но затова пък има един друг орган, на които ЦБ на Русия се подчинява. Всъщност става въпрос само за един орган. Единственият орган, на който Централната банка на Русия се подчинява безпрекословно е Международният валутен фонд. Следователно МВФ и банкстерите, които стоят зад него имат отлични възможности да влияят икономически върху Русия, а оттам да подкопават и националния ѝ суверенитет.

Така че Русия НЕ Е независима държава. Тя няма независима банка. Тя плаща около 1 милиард долара на ден лихви, заради привилегията да има в оборот парични знаци, които се наричат руски рубли. А руската конституция, която влезе в сила през 1993 г. е написана основно от американци. И същата тази конституция ограничава правата на руския президент до едно сравнително доста ниско ниво, като се вземат в предвид глобалните мащаби. То може да се оприличи на нещо като мениджърска позиция на голяма корпорация.

А какво е положението в Китай? Горе-долу същото, а може би и по-лошо. Там уж има 16 големи, забележете, държавни банки. Те се разпореждат с един огромен световен капитал, но главният въпрос виси като дамоклев меч: „А КОЙ притежава тези 16 банки?“ Стандартният отговор, който ни се дава, че собственик на всички тези банки е китайската държава, изобщо не ни задоволява. Защото този отговор не обяснява как така същата тази китайска държава в продължение на 40 години не можа да натрупа абсолютно никакво богатство. А сега изведнъж, за един сравнително много къс исторически период от около 5-10 години, събра на територията на Китай колосално световно богатство? И най-вече как стана така, че почти целият световен запас от злато изведнъж се оказа пренесен в Китай?

Ние знаем, че американският долар в продължение на дълги години беше привързан към цената на нефта. Всъщност именно „черното злато“ съставляваше неговото обезпечение. След като президентът Ричард Никсън отмени златния стандарт на 15 август 1971 г. американските долари се превърнаха в едни обикновени хартийки. От тази дата насетне те не бяха обезпечени с никакви реални материални ценности и цената им можеше да девалвира както си иска. Така, че през последните 44 години американският долар беше обезпечен единствено само с цената на световния нефт и с нищо друго. Именно поради тази причина всички страни трябваше задължително да търгуват нефта за американски долари. В противен случай ги очакваха икономически блокади, цветни революции и дори открито нахлуване на американската войска на тяхна територия. Това се случи в Либия, Ирак, Сирия и в много други страни.

Русия също пострада, по-специално нейната периферна територия. Става въпрос за Украйна. Като тук няма да изпадаме в сълзлив патос колко независима и напълно самостоятелна държава била Украйна. Тази територия в продължение на векове е била неразделна част от Руската държава. Да се говори, че това е някаква отделна държавност е химера. Това е същото, все едно да се твърди, че Благоевградски и Петрички райони са напълно самостоятелни държавни единици, които нямат нищо общо с държавата България. Затова превратът в Киев през 2014 г. беше изтълкуван като пряко нападение срещу Русия. И то с пълно основание.

Но да се върнем на темата. Ставаше въпрос за това, че в продължение на 44 години американският долар беше привързан към една единствена „ценност“ – цената на петрола. А в наши дни китайският юан е привързан в последните десетина – петнадесет години към цената на златото. И именно затова в Китай изведнъж се оказа натрупано огромно количество злато. Говорим за десетки (а може би дори и за стотици) трилиони долари. Това са колосални суми. Никой всъщност не знае точната цифра. Всъщност няколко човека, които се броят на пръстите на едната ръка може и да я знаят, но световната общественост няма как да я научи.

Китайците при все цялата си работливост и трудолюбивост не биха могли да натрупат такива несметни богатства сами. За тази цел са необходими определени знания. А китайската комунистическа държава явно не е притежавала такива знания в периода от 1949г. до 1989г., т.е. в продължение на 40 години. През всички тези години те си бяха на опашката в класацията по световни богатства. И сега изведнъж за много кратък период от време станахме свидетели на небивал икономически растеж. Значи китайците изведнъж получиха тези знания. „Някой“ ги е научил как да правят бизнес. И то много доходен бизнес. Някой ги е научил как да правят буквално пари от въздуха. Кой ли може да е този специалист?

Особено внимание предизвиква периодът от 2007г. до 2012г. Именно за тези пет години, когато в САЩ и в останалия западен свят бушуваше небивала икономическа криза, в Китай изведнъж се създадоха огромни количества пари. Ние не знаем точно колко пари са се създали през този период. Само знаем, че печалбата от някои акции е надхвърлила в редица случаи 200, 300 или дори 1000%. Знаем също така, че основният портал, през който парите влизаха в Китай беше Хонг Конг, който традиционно и до тогава изпълняваше тази посредническа функция между Китай и Запада. Само че сега обемът на транзакциите се увеличи в пъти. Огромно количество пари, които вече бяха създадени в Китай постъпваха през Хонг Конг на международните борси. Там те се завъртаха по различни схеми и се завръщаха обратно удвоени, утроени или дори удесеторени. Основни посредници по сделките са били крупни американски мултинационални инвестиционни банкови фирми, като например Голдман Сакс и други такива банки от този ранг. Човек остава с убеждението, че международните банкери са изтеглили през тези години почти всичките си капитали от САЩ и от Европа и са ги вложили в Китай.

Какво означава това? Ние като лаици и като непосветени в тайните на световната политика можем само да се досещаме какво следва. Според мен, когато световните банкери изтеглят авоарите си от САЩ и от Европа, това означава, че с тези два континента е свършено. Най-вероятно предстои те в скоро време да бъдат съсипани. За проекта „САЩ“ вече е ясно. Той вече е отписан като нерентабилен. Този проект вече дължи на международната общност по официални данни над 18 трилиона долара. А по неофициални данни вероятно сумата е доста по-голяма. Тези дългове няма как да бъдат върнати. А обявяването на банкрут не е най-доброто политическо решение. Значи, трябва да бъде предизвикан някакъв крупен (може би привидно природен) катаклизъм, който би оправдал отписването на всички дългове.

А Европа най-вероятно ще бъде съсипана по две причини. Първо, за да не влезе никога в икономически съюз с Русия. И второ, защото това е християнски континент. А казахме, че третата световна война се води основно срещу християните.

В същото това време международният финансов елит вече е прехвърлил една голяма част от своите авоари в Китай. Следователно, остава да си направим извода, че именно тази страна ще бъде следващият голям финансов проект. Азия живее с религии, които са много по-древни от християнството и следователно азиатските народи нито имат език, нито имат понятие, нито имат идея как да си обяснят какво всъщност става в международен план. Само чрез понятията на християнството може правдиво да се обясни какво се случва в момента в света.

Азиатците като цяло се интересуват единствено само от парите и удоволствията. Не можем да ги виним за това. Просто те исторически никога не са имали шанс да приемат християнското учение. Тези секти, които са си пробили път в Азия, които имат там в момента свои големи бази и които там уж разпространяват християнското учение, всъщност на практика нямат почти нищо общо с него. Всички тези уж християнски проповедници и техните производни, произхождат главно от САЩ. Чрез своята дейност те по-скоро окончателно закриват пътя на азиатците към Христос, отколкото да го откриват. А местните будистки, таоистки, индуистки и прочие учения, понеже са били създадени много векове преди идването на Христос, няма начин как да обяснят каква борба се разиграва в момента.

Така че народите на Азия са поставени в положение да се лутат и да избират между Ариман и Луцифер, като пътят към Христос за тях е практически плътно затворен. Следователно те стават идеални съюзници на Ариман и на Луцифер в съвременната световна борба. Като се има предвид, че Азия като цяло и Китай в частност традиционно се намират вече от няколко хилядолетия под управлението на Луцифер, става ясно, че там се заформя един много силен анти-християнски съюз. В Китай ръка си подават Луцифер и Ариман, като целта е Христос да бъде напълно изключен от уравнението на световната политика. Това е планирано да стане чрез икономическото господство на Китай.

Сега в момента световните банкери разиграват Китай по горе-долу същия сценарий, по който прекараха САЩ от 80-те години на миналия век до сега. Става въпрос за времената на американският президент Роналд Рейгън и за свързаната с него т.нар. „рейгъномика“. Това означава, че в следващите 20 години Китай ще забогатява доста бързо и ще натрупва значителни капитали, точно така както САЩ забогатяха изключително много, когато икономиката им беше освободена от държавен контрол през 80-те и 90-те години на миналия век.

Сега ще се повтори същият сценарий с една малка особеност. Икономиката уж няма да е освободена. Формално тя уж ще се намира под стриктния контрол на китайската държава. Реално обаче рестрикции за китайската икономика няма да има и там ще се проведе „рейгъномика“ с китайско лице. Как ще стане това? Много просто. Икономическият контрол в Китай се осъществява от китайската държава. Това е вярно. Но хората забравят, че самата китайска държава е вече частна собственост на международните банкери. Така че те могат да си правят вътре в Китай каквото си поискат. И като се има предвид, че Китай е недемократична държава от изключително затворен тип, можем само да се досещаме за какви колосални далавери може да става въпрос.

В САЩ банкерите постъпиха по същия начин, само че използваха уж „демократични“ методи. Оставиха балона да се надуе в продължение на 20-30 години. През целия този период обикновените вложители извличаха огромни дивиденти. А после балонът се спука и редица крупни корпорации фалираха (и тепърва ще фалират за в бъдеще), при което цялата печалба остава в ръцете само на няколко неприлично богати семейства.

Така ще стане и в Китай. Първо балонът ще се надуе максимално. В момента сме свидетели на началото на този процес. След около 20-30 години китайският балон също ще се спука и тогава една шепа хора, намиращи се на върха на тази колосална световна пирамида (а те са практически невидими) ще оберат целия каймак, а всички останали ще останат без нищо. След това авоарите на международните банкери благополучно ще бъдат пренесени на ново място. И така историята ще се повтори отново в нова вариация, но неизменно с един и същ резултат.

Крайната цел на всички тези финансови машинации и манипулации е абсолютно всички държави по света да станат максимално бедни, а цялото световно богатство да се съсредоточи в ръцете само на един-единствен човек. Така че в момента върви усилена подготовка за това този специален човек да се появи на световната сцена. За християните не е тайна, че числото му е 666. Това събитие се планира да стане в следващите 100-150 години, когато окончателно ще се извърши преходът към новата Епоха на Водолея.

Какво означава обаче всичкото това за Австралия? Тази държава-континент е поставена горе-долу в същата колониална зависимост, както и повечето други държави по света. До 1959 г. Банката на резерва на Австралия е могла независимо да печата австралийските пари. Оттогава насетне обаче, тя става „независима“ (разбирай става подконтролна на МВФ) и започва да дава пари назаем на австралийското правителство срещу лихва, т.е. схемата е до болка позната от това което се практикува във Федералния резерв в САЩ.

Австралия наскоро подписа споразумение за свободна търговия с Китай. То се казва ChAFTA. Виждате, че австралийските политици не са проявили даже някаква особена оригиналност на мисленето и са изготвили нещо като „копи-пейст“ на печално известния договор NAFTA. Да припомним, че NAFTA е споразумение между САЩ, Канада и Мексико. От опита на NAFTA се разбра, че когато една много богата държава подписва споразумение за свободна търговия с други много по-бедни от нея държави, това означава само едно – богатият става още по-богат, а бедният става още по-беден.

В момента на австралийците се играе един подъл и задкулисен номер. Той се състои в това, че официално им се съобщава, че при подписването на споразумение за свободна търговия с Китай те ще извлекат по-големи ползи, тъй като разполагат с по-големи финансови и природни ресурси. И действително, ако се гледат официалните данни чисто повърхностно, това действително изглежда така. През 2014 г. общият експорт към Китай (предимно желязна руда, въглища, злато, нефт и образователни услуги) е бил 98.3 милиарда долара. В същото това време Австралия е внесла от Китай компютри, дрехи и стоки за бита на обща стойност 54.3 милиарда долара.

Но се забравя, че Китай разполага с огромно количество налични пари в брой, които са скрити от международната общественост. Никой не знае дали цифрите, които обявяват китайците в тяхната официална статистика са правдиви или не. Няма и никаква вътрешна информация. Но като знаем, че Китай се управлява от лукавия Луцифер, можем с право да не вярваме на официалната им статистика. С тези огромни налични пари, които са скрити от всякакъв международен отчет, китайците могат един вид „да си купят“ Австралия. По този начин те могат сериозно да подронят националния суверенитет на тази огромна държава-континент. Всичко в крайна сметка зависи от това доколко продажен е австралийският политически елит. Големите решения в Австралия се взимат от не повече от няколко стотин души (а вероятно от доста по-малко). Така че в крайна сметка всичко зависи от решенията на този много малък кръг от хора.

Ние българите знаем изключително добре, тъй като сме го изпитали на гърба си, какво означава предателството на националния елит. При това в България една голяма част от нашите родни политици биха предали каквито и да било български национални интереси и за много по-малко от тридесет сребърника. Някои от тях вече до такава степен са се вживели в ролята на проводници на злото, че биха го направили дори безплатно, само за едната идея. Така че в България няма абсолютно никакъв проблем да се подкупи който и да било представител от нашия роден „елит“ за няколко милиона.

А на примера на Австралия ние говорим за стотици милиони и дори даже за десетки и стотици милиарди долари. Така че залогът е просто невъобразимо огромен. Казано е, че това което не може да бъде купено за много пари, може да бъде купено за още повече пари. А печатната машина се намира в ръцете на банкстерите и за тях изобщо няма да е проблем да си напечатат каквато да било валута в каквито и да било количества, за да постигнат политическите си цели.

В дадения случай виждаме, че китайците искат да се отърват от едно колосално количество американски долари. Защо ли? Те купуват собственост в Австралия за 5, 10, 15 или дори 20 милиона долара и повече, без дори да си направят труда дори да дойдат на място да огледат какво купуват. Всичко става чрез фирми-посредници и изпращане на нареждания по имейл. Представете си след като един китайски бизнесмен може ей така с лека ръка да похарчи такива суми чрез посредник на недвижимо имущество, то с какви реални суми разполага той там, където живее – т.е. в самия Китай. Нормално е да добавим поне две нули. Значи тези хора въртят в самия Китай сделки за милиарди.

Те много добре знаят, че американските долари са всъщност хартийки без покритие. Те много добре си дават сметка, че в много скоро време може да ги загубят, поради срив на американския долар. Затова те искат да ги вложат в нещо, което би запазило стойността си дори и след един такъв катаклизъм. Недвижима собственост в Австралия в дадения случай се явява за тях едно отлично капиталовложение. Частната собственост в Австралия е (все още) неприкосновена и е практически невъзможно те да я загубят вследствие на някакви действия от страна на австралийската държава. Поне не в близките десетки години. Като се прибави към това и топлият климат и политическата стабилност, това прави вложението на капитали в австралийско недвижимо имущество изключително привлекателна възможност за китайците.

И така използвайки най-различни законни и незаконни схеми, китайски фирми в последно време масово изкупуват огромни селскостопански територии, имоти в първокласни дестинации, влагат в строителство на офиси за фирми и влагат в строителство на небостъргачи с луксозни апартаменти. Когато станат готови, тези апартаменти най-вероятно ще бъдат заселени само с китайци. Откъде знаем това? Можем да съдим по скоростта, с която се продават тези апартаменти. Ето например в Мелбърн в момента се строи огромен небостъргач на 63 етажа, в който ще има само супер-луксозни апартаменти. Фирмата, която го строи е китайска. Още преди да започне строителството, само за осем месеца всички апартаменти вече са били продадени. Откъде такива средства? От 20 години живея в Австралия и изхождайки от народопсихологията на австралийците знам със сигурност, че те няма да се юрнат с такава скорост да изкупуват апартаменти във високи блокове. Следователно можем с голяма доза увереност да предположим, че бъдещите собственици на супер-луксозните апартаменти са китайци. Най-вероятно повечето от продажбите са станали по интернет.

Проблемът е, че всичко това създава пряка опасност за националната сигурност на Австралия. Първо този блок ще се засели с около 200-300 семейства изключително богати китайци. След това в този район ще се появят два-три китайски магазина или търговски вериги. След това ще се появи още един блок. След това още един. След това цялата улица ще стане китайска. А само след няколко години и целият район ще е вече китайски. Ще се появят китайски училища, ресторанти, културни центрове и прочие. И австралийците няма да имат достъп там. Първо защото тяхната култура е много различна и те няма да могат да се смесват с местните жители. Второ защото те (неофициално) няма да бъдат желани да стъпват в този район. И трето, защото те няма да имат толкова пари, колкото китайците, за да могат да си позволят да живеят там. И така постепенно цели райони от територията на Австралия ще бъдат откъсвани от австралийската юрисдикция и постепенно завладявани от китайците с „мека сила“.

Това, което виждаме засега е, че австралийците все още не са се усетили какъв номер им се погажда. Тъй като китайският метод за настъпление е посредством „мека сила“ той е много коварен и настъпва неусетно. Жабата се сварява без да се усети, че всъщност я варят, тъй като температурата на водата се повишава много бавно. Не бива обаче да се заблуждаваме. Тази „мека сила“ е всъщност толкова твърда, че е в състояние през следващите 10-20 години да помете част от националния суверенитет на Австралия. И тогава англосаксонците, които през последните 250 години са управлявали южния континент, могат да загубят управление върху големи области. Рискуват да загубят много повече, отколкото печелят сега.

Според моите астрологични изчисления най-голямата заплаха за „мекото“ настъпление на китайците в Австралия е периода от началото на януари 2015г. до края на май 2016г. Именно в този период международния авторитет на Австралия може да пострада, поради недомислици в австралийското законодателство, в частност в инвестициите в недвижимо имущество от страна на чужденци. След това предполагам една значителна част от елита на страната ще се обедини около идеята да се държат заедно и да променят законодателството по такъв начин, че да защитят националния интерес на страната. Англосаксонците, в отличие от българите имат вековни традиции по отношение на това как да запазват териториите, които са завладели, така че предполагам при добро желание от тяхна страна и този път не биха имали съществени проблеми.

В момента австралийците разсъждават така. Те казват, ние сме отворени за инвестиции и ние винаги се радваме, когато чужди капитали идват в страната ни. Ние единствено държим тези капитали да имат честен произход. Според мен този тип разсъждение е АБСОЛЮТНО неправилен и той може да доведе до изключително големи неприятности на Австралия. На всеки здравомислещ човек му е ясно, че когато една компания (или в дадения случай една огромна държава като Китай) забогатее изключително бързо за изключително кратък период от време, няма начин как това да е станало по честен и законен начин. В основата на всяко голямо богатство стоят огромни престъпления. А в дадения случай не става въпрос за голямо богатство. Става въпрос за супер огромно богатство. Така че, произходът му според мен е ясен.

Здравият разум диктува, че австралийският политически елит трябва да третира всеки милион идващ от Китай като придобит по незаконен начин, освен ако няма стопроцентови доказателства в подкрепа на обратната теза. Австралия не би спечелила нищо от това, че в страната нахлуват безконтролно милиарди с нищо не обезпечени хартийки, наречени американски (или дори обърнати в австралийски) долари. В замяна на това Австралия губи огромни селскостопански територии и цели райони в градовете. Това в далечен план ще има изключително плачевни последствия не само за жителите на австралийския континент, но и за самия австралийски, управляващ, политически елит. Така че именно сега е моментът да си отворят очите да четири и активно да се противопоставят на тези процеси, докато все още разполагат с механизми да го направят.

Човек би могъл да си зададе въпроса „А защо им е на световните банкери да съсипват националния суверенитет на Австралия, за сметка на Китай?“ Отговорът е много прост и той се корени отново в обстоятелството, че световната война, която се води в момента е всъщност религиозна (6). Независимо, че австралийците не се отличават с особено религиозни чувства, техните културни исторически корени са все пак християнски. Това означава, че потенциално те биха могли да имат морални задръжки да служат на Ариман. Докато техните китайски колеги нямат такива скрупули, тъй като изхождат от съвсем различна култура и имат съвсем различно светоусещане. Така че както виждате, не само българите имат нужда да се събудят. И западните нации имат нужда от това. Защото методите, които се използват за разрушаване на националния суверенитет са различни, но крайният резултат е един и същ. И както виждате няма разлика дали държавата е бедна или богата. Единствено има значение дали е християнска или не.

ПРЕПРАТКИ:
1. EU Migrant Crisis 2015: Germany Could Spend Billions On Refugee Care And Integration, Labor Minister Says By Jess McHugh, 01 Septemeber 2015. http://www.ibtimes.com/eu-migrant-crisis-2015-germany-could-spend-billions-refugee-care-integration-labor-2077105
2. ChAFTA Australian Department of Foreign Affairs and Trade brochure http://dfat.gov.au/trade/agreements/chafta/fact-sheets/Documents/chafta-snapshot.pdf
3. Уикилийкс дава 100 000 долара награда за текста на международно споразумение 3 юни 2015 г. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1447603
4. Иво Христов: Подготвят диктатура на световния едър бизнес над държавите 4 септември 2014 http://www.duma.bg/node/84791
5. „Уикилийкс” дава €100 хил. награда за разкриване на подробности за ТТИП 11 август 2015 http://news.ibox.bg/news/id_1822924829
6. Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна! Любомир Червенков, 10 август 2015 г. http://lubomirtchervenkov.blogspot.com.au/2015/08/blog-post.html
7. Китайците купуват Австралия! Любомир Червенков, 3 септември 2015 г. http://lubomirtchervenkov.blogspot.com.au/2015/09/blog-post.html