Австралия внезапно осъмна с нов премиер!

16.09.2015 г.
Новият премиер-министър на Австралия Малколм Търнбул и вицепремиерът Джулия Бишоп, която запазва своя пост.

Ако българите си мислят, че са в челните редици по дворцови преврати, вътрешнопартийна измяна и „нежни“ задкулисни революции, то трябва да знаят, че в лицето на австралийците те имат сериозна конкуренция. Вчерашният ден (14 септември 2015 г.) започна както всеки един друг обичаен ден. В 10.00 ч. сутринта досегашният премиер-министър на страната Тони Абът се изказваше, че опасност за неговото правителство няма и кроеше планове за това каква ще бъде неговата политика през следващите години. А в около 22.00 ч. вечерта в същия този ден, той вече не беше премиер-министър на Австралия. Неговият пост междувременно беше зает от неговият съпартиец Малколм Търнбул. Как стана това?

Политическата система на Австралия и доста сложна и заплетена. Тя няма почти нищо общо с представителната демокрация, която съществува в България. Тя е парламентарна система по доста стар английски образец, наречена Уестминстърска система. Тя съществува горе-долу в оригиналния си чист вид само във Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, макар че между тези страни има някои различия (1).

По Конституция в България идеята е парламентът да решава всичко. При нас народът избира народни представители, които държат в ръцете си цялата законодателна власт. При Уестминстърската система обаче това съвсем не е така. Какви са особеностите на тази система? Парламентът на Австралия се състои от три части: Монарх, Сенат и Палата на представителите. Първият монарх на Австралия е била кралица Виктория. Това е така, защото Австралийската федерация се формира на 1 януари 1901 г., което съвпада с нейното управление. Тя обаче почива няколко седмици след това (на 22 януари 1901 г.). После на трона се сменят няколко монарси. От 6 февруари 1952 г. до сега монархът на Австралия е кралица Елизабет II (2).

Някои българи може да твърдят, че това няма особено голямо значение, тъй като монархията така или иначе е само символична. Всъщност това съвсем не е така. Може ли тогава по Конституция да обявим България за руска губерния, пък макар и чисто символично? Ясно е, че тези неща имат дълбок смисъл. Символична или не, Монархията и до ден днешен е неразделна част от австралийската политическа система. За последен път този въпрос в Австралия беше поставен на 6 ноември 1999 г. Тогава, при 95,1% гласували, 54.87% от австралийците отказаха да променят настоящата си политическа система, вследствие на което Австралия и до ден днешен си е конституционна монархия, а не се е превърнала например в република, както много други държави по света.

Кралицата е представена в Австралия от генерал-губернатор. Неговите функции са по-скоро представителни, но така или иначе той формално назначава министрите, съдиите, посланиците и дава кралска санкция на законите, гласувани в Парламента. Той следи действията на политиците да се вписват в разбиранията за „отговорно правителство“, които са залегнали в основата на Уестминстърската система. Макар, че ролята на генерал-губернатора в по-голямата част от времето е чисто формална, тя може да стане изключително важна във времена на криза. В историята на Австралия това се е случило досега само един път. Това е станало през 1975 г. по време на така наречената „Австралийска конституционна криза“. Така, че ролята на държавен глава в Австралия е всъщност поделена между двама души – кралицата и генерал-губернаторът. Съвместно, те изпълняват функции, подобни на тези, с които е натоварен нашият, български президент.

Австралийският сенат

Вторият важен компонент на Австралийската уестминстърска система е Сенатът. Това е фактически горната камара на Парламента. Там заседават общо 76 сенатори. Всеки австралийски щат, независимо колко е голям и какво е неговото население, излъчва 12 сенатора. Тази система е наследена от 1901 г., когато Австралия става федерация. Щатите в Австралия са следните: Нов Южен Уелс, Виктория, Куинсленд, Южна Австралия, Тасмания и Западна Австралия. Освен това съществуват и две вътрешни територии. Това са Австралийската столична територия и Северната територия. Тези две места са представени с по двама сенатори. И така общо в Сената заседават 76 сенатора, избрани по пропорционалната система (3).
Те се ползват с изключително големи права. Сенатът например има точно толкова права за законодателни инициативи, колкото и Палатата на представителите. Също така, ако Сенатът реши може да блокира всякакво законодателство, което е подето от долната камара на Парламента. Затова теоретически би могло да се стигне до голяма конфронтация между двете камери на Парламента. Това както вече отбелязахме се е случило един път в историята на Австралия през 1975 г. Тогава генерал-губернаторът е разпуснал и двете камери на Парламента и е обявил нови общи избори. На практика обаче подобно рязко противостояние почти няма.

И накрая, третият компонент на Уестминстърската система е Палатата на представителите (нещо като нашето Народно събрание). Там заседават около 150 народни представители, всеки от които е избран за срок от три години по преференциалната система. Всеки един от тях представлява определен електорален район. Австралийските депутати, за разлика от българските, нямат имунитет и теоретически могат да бъдат съдени по всяко време, ако са нарушили закона. В същото време обаче те се ползват от така наречената „парламентарна привилегия“, което означава, че те не могат да бъдат съдени, за това което говорят вътре или вън от Парламента.

Не ви ли прави впечатление това, че свободата на словото на австралийските депутати е защитено със специална „парламентарна привилегия“? След като тя е налице, това би трябвало да ви говори, че останалите граждани, които нямат такава специална привилегия биха могли да бъдат съдени, за това което казват. В този смисъл би могло да се твърди, че в България в момента съществува по-голяма свобода на словото, отколкото в Австралия. Това се отнася не само до радиото, телевизиите и медиите, но и до това, което хората пишат по форумите и по блоговете. Макар съдебното преследване за изказване на лично мнение в Австралия да е по-скоро изключение, отколкото правило, все пак то е теоретически възможно, при положение, че засяга репутацията на политическата система, на определени държавни или частни учреждения или ако нанася вреда на търговски фирми. Затова много хора в Австралия сами си налагат авто-цензура за всеки случай.

Да вземем например дори само някои от изказванията, които се публикуват ежедневно в България за нашия президент, премиер-министър и нашите родни депутати. Ако тези изказвания се преведат на английски и се дадат за прочит на австралийските политици, то те вероятно биха изпаднали в много голям шок. При всички положения смятам, че някои от тях биха изгубили душевното си равновесие за доста дълго време. Това е понеже австралийските политици като цяло не са свикнали с подобна рязкост на изказванията, която е в реда на нещата за нас. Затова пък, нашите политици изглежда са имунизирани от това кой какво мисли за тях и са се научили да не им пука кой какво говори за тях в медиите.

По същия начин в България много хора публикуват разни ужасни снимки и критикуват на висок глас, да речем качеството на храната, която се продава в магазините, ако тя не е на нужното ниво. Докато в Австралия например в това отношение човек трябва да бъде много по-внимателен, защото не се знае дали клиентът няма да бъде подведен под съдебна отговорност за клевета. Големите фирми с големите пачки като нищо могат да си позволят да наемат адвокат и да дадат някой под съд, ако сметнат, че критиката към тях накърнява имиджа на компанията. Излиза, че в този смисъл българското общество е доста по-либерално и по-освободено от задръжки (т.е. по-демократично) отколкото е английско-австралийската политическа система.

Палатата на представителите

За българите оплюването на нашите политици се е превърнало едва ли не в национален спорт. Ние може да сме най-бедната страна в Европа, но никой не се притеснява да публикува каквото си иска във Фейсбук по отношение на депутатите или Парламента. В българските социални мрежи съм виждал колажи, където наши видни политици са разстрелвани, обесвани, затворени зад решетките или са поставени под прицела на снайперисти. Всичко това в България се счита за демократична проява на свободата на словото. За същото това нещо обаче в Австралия може да се наложи да платите солена глоба или дори да се окажете в затвора. Естествено такива неща се случват много рядко, но е теоретически възможно да се случат. С това не желая да кажа, че българите трябва да започнат да се самоцензурират като австралийците, нито пък, че австралийците трябва да се разкрепостят до степента на българите. Просто двата народа имат различни разбирания и традиции за това, какво е демократично и какво не е. Австралийската система, която е въведена в Австралия през 1901 г. е устроена според моралния кодекс на британската Уестминстърската система, докато основите на българската демокрация са положени през 1879 г. след завършването на освободителната за нас Руско-турска война с приемането на Търновската конституция.

Между впрочем не е преувеличение да се каже, че за времето си Търновската конституция е била най-прогресивната в света. Пък както виждате дори и до днес тя дава на българските граждани доста голяма свобода на словото и волеизявлението. Да, вярно е, че нашата демокрация може да бъде корумпирана, защото депутатите ни могат да бъдат купени. Това е така. Но коя друга парламентарна система е имунизирана от корупция? В коя парламентарна система депутатите не могат да бъдат купени? Къде вероятността за манипулации е по-голям? Когато парламентът има една камера или когато има две камери?

Според мен проблемът на българите не се корени в устройството на българската парламентарна система. Според мен тя с нищо не е по-лоша от тази на много други народи. Проблемът е в народопсихологията. И друг голям проблем за българите в момента, това е бедността. Когато един човек е беден, той не може реално да бъде свободен, независимо от това в коя държава живее той и каква е там политическата система. По думите на Христо Ботев „…при днешното обществено и политическо устройство на човечеството сиромахът е навсякъде роб, а робът навсякъде – сиромах“.

И обратното също е вярно – един човек, който е добре задоволен материално, често не се интересува особено от политика, не се вълнува от това какво му гарантира Конституцията и в много случаи даже няма нищо против да се откаже от свободата на словото си, стига по този начин да запази доброто си материално положение. В този смисъл може да се твърди, че българските политици в алчността си, сами подтикват нашия народ към все по-свободно и по-демократично волеизявление. Като че ли най-добрият начин да се спре в България всякаква свобода на словото е да се вдигнат заплатите два-три пъти. Тогава автоматически ще настъпи пълна авто-цензура, с което демокрацията в България ще приключи.

В Австралия тази политическа партия, която има мнозинство в Палатата на представителите формира правителство. Нейният водач става премиер-министър и оглавява свой кабинет. Tой се назначава и уволнява от генерал-губернатора. В Конституцията е записано буквално следното, а именно че премиерът е на поста си, докато на генерал-губернаторът му е приятно да го държи на този пост [“during the pleasure of the governor-general” (s. 64 of the Constitution of Australia)]. В реалност обаче функцията по назначаването и уволняването е чисто формална (4).

Сами виждате, че при така разписаните правила, цялата реална изпълнителна власт е съсредоточена в ръцете на парламентарната група. А тя се състои от около стотина човека. Парламентарната група отива на избори с един определен водач. Ясно е, че ако тази партия победи, то този водач автоматически ще стане премиер-министър. Но какво се случва, когато една или две години по-късно, парламентарната група реши да свали този водач от позицията му на партиен лидер и вместо това на неговото място назначи друг човек? Тогава изведнъж за една нощ се сменя премиер-министърът на страната и на следващия ден Австралия осъмва с нов премиер.

Именно това се случи във вечерта на 14 септември 2015 г. В 20.45 ч. управляващата страната Либерална партия съобщи официално, че свиква партийно събрание, което беше назначено за 21.15 ч. в същия ден. На събранието присъстваха 100 члена на партията, всичките от които са естествено депутати в парламента. Единствената точка на дневния ред беше кой да бъде партиен водач. 44 от тях гласуваха за това партиен водач да си остане досегашният премиер – Тони Абът. 54 от тях обаче гласуваха за това той да бъде заменен от досегашния министър на съобщенията Малколм Търнбул. В същото време 70 партийни членове гласуваха за това досегашният вице-президент Джулия Бишоп да остане на поста си, а 30 гласуваха против нея. И така партийният водач се смени, в следствие на което Австралия се събуди на следващия ден с нов премиер-министър. А вице-премиерът си остана същият.

За да го кажем по-нагледно, нека да дадем следният пример. Представете си следната ситуация. Събира се една вечер парламентарната група на ГЕРБ и решава, че на Бойко Борисов не може повече да му се гласува доверие. Те го свалят от този пост, като избират на негово място Цветан Цветанов. В същото това време обаче, те преценяват, че вицепремиерът Румяна Бъчварова си върши добре работата и я оставят на нейния пост. И така на следващия ден България осъмва с нов премиер – Цветан Цветанов, който до следващите избори ще управлява България. А Бойко Борисов се оттегля в Банкя с почетна пенсия да си гледа магнолиите.

Как ви звучи това? Достатъчно ли е демократична тази система? Не ви ли напомня по нещо социалистическия период в България? Как беше сменен например Тодор Живков през 1989 г.? На проведения от партията пленум на 10 ноември 1989 г. беше предложено партиен лидер да стане другарят Петър Младенов. Предложението беше гласувано, Петър Младенов дойде на власт, с което започна дългият и продължителен български „преход“. А как преди това Тодор Живков дойде на власт през 1956 г.? Пак по същия начин. Чрез пленум на партията. Така че както виждате няма нищо ново под слънцето. Българите имат богат опит в провеждането на партийни пленуми. Оказва се, че ние не сме единствените специалисти в това отношение.