Ще бъде ли България въвлечена във война?

22.04.2015 г.

Посвещавам тази статия на 24 април – рожденият ден на България.

Напоследък във „Фейсбук” все повече хора задават въпроса „Ще има ли война?“. Дори и мен лично като астролог ме питат какво казват звездите по въпроса. Поставен така този въпрос говори за грандиозна неосведоменост. Вярно е, че медиите в България създават умишлено огромно информационно затъмнение поради редица фактори, но все пак има достатъчно източници, на които човек може да се опре, за да си направи и сам заключенията, дори и без да е астролог. Още повече, след като въпросът се върти из „Фейсбук”, предполага се, че тези хора, които го задават, имат достъп до интернет. А следователно имат и достъп до цялото море от информация, което може да заобиколи изпадналите в будна кома български медии. Естествено познания по руски и по английски език са крайно необходими, за да се следят съответните критично важни средства за информация.

На всички, които са все още неосведомени по въпроса, нека официално да кажем, че войната вече отдавна се води. Тя започна миналата година, непосредствено след събитията на Киевския майдан и оттогава всъщност не е спирала. Няма абсолютно никакво значение дали войната е обявена официално или не. Също така без значение е дали за нея се говори по българските медии и какви точно лъжи се изричат по въпроса. Важното е, че бойни действия има и те, макар че се водят на тласъци, общо взето не са спирали оттогава досега. Така че въпросът би следвало да се постави така: „Ще има ли ескалация на конфликта и ще бъде ли България пряко замесена в него?“. Според мен ескалацията на конфликта е неизбежна и този път ще участват войски от НАТО. А тъй като България е член на този военен съюз, тя не може да остане настрана от това, което се случва. Тя трябва да си изпълни „поетите ангажименти“, без оглед на това дали българският народ е бил питан желае ли да влезе в НАТО или не.

Откакто влязохме в НАТО, армията ни беше целенасочено съсипана, затова е малко вероятно да изпращаме български войници в самите сражения. Според американските стандарти най-вероятно ние сме неблагонадеждни русофили. Затова са ни докарали до това жалко дередже. Гледайки астрологическата карта на Украйна, откриваме Меркурий опозиция Слънце, както и Меркурий опозиция Нептун. Това означава, че с повече или с по-малко приказки украинският народ е податлив на медийни внушения относно своята „изключителност“ и е способен да поведе война против руския народ. И това беше направено. Но българският народ като цяло е доста по-съобразителен и по-предпазлив, затова трудно би могъл да бъде насъскан за преки военни сражения, особено пък с Русия. Ето затова трябваше да бъде съсипана армията ни. Тя не отговаряше на критерия за благонадеждност към задокеанските идеали и ценности.

Но независимо от това, разсъждават западните генерали, ние спокойно можем да предоставим територията си за изграждане на натовски военни бази, за настаняване на чужди командни центрове и т.н. Освен това на наша територия могат да бъдат лекувани ранени войници и прочие. В медийното пространство вече се завъртя новината, че наши болници, училища и хотели били оглеждани от представители на ЦРУ за тази цел (5). Така че не е нужно да си крием главата в пясъка като птицата ему или да се надяваме, че в случай на война точно на нас всичко ще ни се размине като по чудо. Чудеса не се случват, освен ако човекът не си ги направи сам.

Съвсем накратко историята на настоящия военен конфликт е следната. Бившият президент на Украйна Янукович в края на 2013 г. отказа да подпише документа за асоциацията на страната с Европейския съюз. Всъщност той дори не отказа, а просто реши да отложи процеса за известно време. Неговите аргументи тогава бяха, че условията за асоциацията са неприемливи за Украйна и те ще доведат до рязко влошаване на икономическото положение на страната и на украинските граждани. Така че той тогава каза, че му е нужно още време да помисли и допълнително да поработи върху този документ заедно с европейските си партньори, преди да може окончателно да го подпише. След това негово заявление веднага започнаха вълнения и безредици в Киев. Гледайки сега назад във времето, не може да не прави впечатление, че тези силови протестни действия на определени радикално настроени елементи бяха прекалено добре организирани, за да могат да се нарекат спонтанни. Така че възникна версията дали те не са били старателно организирани предварително с помощта на външни сили? Така или иначе всичко това завърши с преврат и смяна на властта, по един начин, който каквото и да си говорим, може да бъде наречен всичко друго, но не и демократичен. Реално това, което се случи, си беше чиста проба противоконституционен държавен преврат.

Ако някой се съмнява в тези думи, нека да си представи следната ситуация. Излизат на жълтите павета в София 5-6 хиляди добре обучени зад граница бойци, членове на определено опозиционно политическо движение, палят автомобилни гуми, хвърлят коктейли Молотов по полицаите и със сила превземат сградата на Народното събрание. Бойко Борисов бяга в Турция, а оттам в САЩ. Бойците назначават нов временен министър-председател, а след време организират „избори“ и го легализират. Как ще наречете тези действия? Противоконституционен държавен преврат или революция? Оставам избора на вас.

Но да се върнем на Украйна. Въпросните събития, които се разиграха там, се харесаха на една част от населението и те бяха изключително въодушевени от „победата“. Това бяха най-вече жителите на западните райони и националистически настроената част от населението. Но в същото време същите тези събития предизвикаха огромно безпокойство и тревога в източните региони на страната, където живее преимуществено рускоезично население. Първите действия на новодошлата Киевска власт не закъсняха да налеят масло в огъня. Започна да се развихря краен национализъм и започнаха да звучат реални заплахи по отношение на руски говорящото население в източните региони. Почти веднага беше прокаран закон, забраняващ да се говори на майчиния (руски) език и той беше обявен за незаконен.

Много от българските, така наречени, демократи и защитници на евроатлантическите ценности, в наши дни имат хоби да плюят по Русия. Но я си представете за момент какъв вой те самите биха надигнали, ако подобен закон бъде прокаран утре в нашето родно Народно събрание. Как биха се почувствали те, ако да речем турският и циганският езици бъдат обявени за незаконни, а всякакво преподаване в училищата на майчин език бъде веднага прекратено. Каква би била тяхната реакция, ако бъдат спрени всички предавания в ефир на турски език, ако бъдат спрени всички печатни издания на малцинствени езици и ако службите в джамиите на турски език бъдат обявени за незаконни? А ако някой не се подчини, срещу него незабавно да бъде изпратена армия с тежка артилерия, гаубици и танкове, които да обстрелят местното малцинствено население? Как биха се почувствали те, ако под обстрела попаднат не само жилищните им блокове, но и цели цигански или турски говорящи райони, болниците им, училищата им и стотиците им красиви джамии, които са си понастроили в последните десетилетия?

Ето така нагледно си представете ситуацията в Източна Украйна. Така че при оценката на събитията в тази държава, много моля българските граждани да мислят с главите си, а не да повтарят като папагали една или друга заучена фраза, чута по медиите. Реално Русия в тази ситуация направи максимално възможното да защити тази част от гражданите на Украйна, които се чувстват едно цяло с руския език и култура. Всяка една нормална държава при тези обстоятелства би постъпила по същия начин. Единствено само българските управляващи се правят на ударени и се държат така все едно, че в Украйна няма българско население. Но за голямо наше съжаление това е част от предателския български манталитет. Затова подминавам тази тема. В тази статия ще говорим само за нормалните държави.

Така че в така създалата се ситуация Киев вместо да започне разговор с представители на руски говорящите региони и да постигне някакъв що-годе приемлив компромис и за двете страни, направи точно обратното. Назначи в тези райони свои хора, които да управляват местното население по един изключително арогантен и деспотичен начин. И тези новоназначени управляващи започнаха силово да налагат на местното население своето виждане по всички въпроси. Много от тези „парашутисти“, спуснати от Киев, нямаха абсолютно нищо общо с населението на подопечните им райони. Те дори и по кръв, и по произход не принадлежаха към руския или към украинския етноси. В основната си част това бяха местни олигарси, милиардери. Най-известните от тях бяха Ринат Ахметов и Игор Коломойски. Местното население и без това беше лошо настроено към тях, тъй като всички знаеха по какъв начин те са заработили милиардите си, а сега на всичкото отгоре тези хора бяха направени даже губернатори на цели региони.

Тогава в отговор на тези неадекватни действия от страна на Киевските власти хората от тези региони започнаха да издигат за свои лидери представители от своите среди. И какъв беше отговорът на Киев? Те хвърлиха всичките тези хора в затворите. А през това време националистическите военни формирования не само не хвърлиха оръжието, но и започнаха масово да се въоръжават все повече и повече. А след това същите тези наказателни подразделения бяха изпратени на изток да избиват местното население. В допълнение на това местните олигарси – губернатори започнаха да формират свои собствени частни армии, съставени от наемници. Тези специални, частни военни подразделения удобно се хвърляха в изпълнението на най-кръвопролитните наказателни операции, така че официалната власт в Киев уж формално да не носи никаква отговорност за това.

Изправени пред огромната заплаха просто да бъдат избити до един, една голяма част от руското коренно население в източните региони започна да се само-въоръжава. Те направиха това, за да се съхранят физически и за да защитят жените и децата си от всякакъв род посегателства. Какъв беше отговорът на Киев? Те хвърлиха срещу тези региони части на редовната войска, въоръжена с гаубици, артилерия и авиация. Това беше поредното огромно престъпление на Киевските власти срещу собственото им население.

За официална дата на въоръжения конфликт се счита 7 април 2014 г., когато тогавашният изпълняващ длъжността президент на Украйна Александър Турчинов обяви създаването на антикризисен щаб и официално оповести, че „срещу всички, които са взели в ръцете си оръжие, ще бъдат провеждани антитерористични операции“ (1). После, на 14 април 2014 г. на сайта на президента беше публикуван указ № 405/2014, озаглавен „За неотложните мерки за преодоляването на терористическата опасност и съхраняването на териториалната цялостност на Украйна“, с който се даваше ход на така наречената антитерористична операция (АТО).

Междувременно украинските въоръжени сили бяха укрепени с бронетехника и вертолети. След това те започнаха редовни артилерийски обстрели. Опълченците отвръщаха с преносими зенитно-ракетни комплекси, които унищожаваха самолетите и вертолетите, кръжащи над тях. До август 2014 г. силите на така наречената антитерористична операция (АТО) завзеха почти 75% от територията на двете размирни републики и почти обкръжиха Донецк и Луганск. Но след това въстаниците преминаха в контранастъпление и започнаха да обкръжават украинските военни сили в така наречените „котли“. Там се оказаха около няколко хиляди украински военнослужещи. Почти всички те намериха там своя край. Само в котела в района на Дебалцево според Денис Пушилин са загинали около 3000 украински военнослужещи. След това през 2015 г. беше проведено второ голямо настъпление на украинската армия, а след това и трето.

За целта бяха организирани няколко вълни от принудителни мобилизации, макар че официално никой никъде и досега не е обявил война. С всяка следваща мобилизационна вълна се набираха все по-малко доброволци и голяма част от тях просто избягаха на територията на Русия. В противен случай ги чакаше затвор. А тези, които се отзоваха на призива и отидоха на фронта, ги чакаше още по-тежка съдба. И трите настъпления на украинските военни части бяха спрени от опълченците, а огромно количество украински военнослужещи просто загинаха в „котлите“. Огромна част останаха инвалиди.

Тук трябва да направим едно необходимо уточнение, а именно, че в източните региони няма редовна руска армия. По този въпрос изключително много се спекулира и непрекъснато в украинските медии излизат „сензационни“ съобщения, че са намерени неопровержими доказателства, че това е именно така. Подобни заявления бяха правени дори на най-високо ниво. В това число по темата се изказаха бившият вече генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, както и украинският президент Петро Порошенко. Първият говореше, че руски войски прекосили незаконно границата (8), а вторият твърдеше, че в Източна Украйна имало 9000 руска армия, 500 танка, тежка артилерия и т.н. (9) Но всички тези твърдения се оказаха чисто и просто едни големи лъжи.

На 29 януари 2015 г. началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна Виктор Муженко заяви на пресконференция, че на него са му известни само факти за участие в бойните действия на отделни руски военнослужещи и граждани на Руската федерация, които се бият на страната на ЛНР и ДНР. Но в същото време той подчерта, че украинската армия не воюва с подразделения на редовната руска армия. С това фактически се слага край на всички предишни заявления (7).

Така или иначе украинската армия не можа със собствени усилия да се справи със съпротивата на опълченците в източните региони. С това беше сложен край на американските надежди, че самите украинци ще успеят да се справят с този проблем. Всъщност тези, които могат да четат между редовете и да мислят самостоятелно, много добре разбират, че съвременната украинска власт не е нищо друго, освен едно марионетно правителство, което се управлява от Съединените Щати. Комична е ситуацията, при която представители на така наречените украински власти трябва непрекъснато да излизат по време на преговори, за да говорят с някого по телефона и после пак да се връщат на масата за преговори, като междувременно коренно променят позицията си по обсъждания въпрос. И това се случва нееднократно в почти всички преговори, било то за газ или по политически теми.

В България правителството е също до голяма степен марионетно, но американците все пак са се потрудили да поставят на министерските кресла хора, които са така да се каже „родно производство“. Тоест нашите политици поне са се родили и израснали в България и говорят добър български език. След това, по време на обучението им в САЩ или в други западни държави може и да са придобили американски акцент, но той поне не се набива прекалено много на пръв поглед. Така че поне привидно се създава впечатление, че правителството ни е съставено от българи и защитава българските национални интереси.

Докато в Украйна цялото управление е отдавна преминало в „ръчен режим“, като пултът за управление е разположен зад океана. Стига се дори до пълни абсурди. Например в САЩ решават, че настоящите министри са прекалено корумпирани и затова заповядват на президента Петро Порошенко да назначи чужденци. За тях американците били проверили, че не са корумпирани. И така трима министри в сегашния украински кабинет не са украинци, а са граждани на съвсем други държави. Тези хора трябваше, непосредствено преди да седнат в министерските си кресла, да получат като подарък лично от Порошенко украински паспорти, за да могат „законно“ да заемат въпросните постове. Някои от тези министри не могат да говорят украински, затова на пресконференциите говорят или на английски или на руски.

Ако и в България събитията започнат да се развиват по същия сценарий, можем скоро да очакваме за български министри да бъдат назначени например турци, които не говорят изобщо български език. То не че тези, които са в момента в парламента, го говорят много добре, но представете си изобщо да не го говорят! Това е напълно възможно, ако задокеанските ни партньори преценят, че по този начин например ние най-бързо ще успеем да се преборим с корупцията. Ето виждате да речем, че за 25 години не сме постигнали някакъв особен напредък в съдебната система. Няма нито един осъден за корупция политик. Но ако американците решат да назначат министър на правосъдието например един турчин – чужденец, може би много бързо десетки български политици ще бъдат осъдени. Нали така? Ето ви едно възможно решение на корупционния проблем. В Украйна той се решава приблизително именно по този начин. В управлението на страната се вкарват чисти и неопетнени чужденци. С което на украинския народ нагледно се демонстрира, че всред цялото му 45-милионно население не може да се намерят и 20 достойни политически личности, та се налага почти всички те да бъдат импортирани отвън. Като към това се прибави и обстоятелството, че и около етническото потекло както на самия президент Порошенко, така и на министър-председателя Яценюк има доста съмнения, то тогава положението става съвсем ясно. Украинската нация вече повече от година се управлява отвън „в ръчен“ режим.

За министър на здравеопазването например е назначен грузинецът Александър Квиташвили. В Грузия той беше замесен в скандала с „Потьомкинските болници“. За министър на икономическото развитие и търговията е назначен литовецът Айварас Абромавичюс. Той пък се е занимавал с инвестиции в Източна Европа, но няма нито един голям проект. За министър на финансите е назначена Наталия Яреско, която пък изобщо е родена в щата Илинойс и която не само си е американски гражданин, но е била и дългогодишен сътрудник на американския държавен департамент (10). Наталия Яреско е бизнес дама – милионер. Тя получи украински паспорт на 2 декември 2014 г. – денят, в който се формира новият кабинет. Подобно е положението и с другите двама. Квиташвили изобщо не говори украински език, макар че съществува закон, според който в кабинета на министрите не може да има човек, който не владее украински. Стигна се до куриозния случай, при който на първото заседание на кабинета на министрите, състояло се на 3 декември 2014 г., премиер-министърът Арсений Яценюк трябваше да води заседанието на кабинета на министрите на (представете си!) руски език, за да могат министрите някак си да се разбират помежду си (4). Та такива ми ти работи.

Но да се върнем на военните действия. Според данните на Мониторинговата комисия на ООН по правата на човека до 17 април 2015 г. в Донбас са били убити 6 616 души (11) и почти 12 500 са били ранени (1). Но не бива да забравяме, че това са официални данни. Има голямо количество уж „безследно изчезнали“, тъй като на роднините на такива войници държавата не е длъжна да плаща обезщетения. Така че има основания да вярваме, че цифрите за убитите са всъщност силно занижени. В същото това време около 980 000 души са се изселили принудително от източните райони и са се заселили в други райони на Украйна. А още други 600 000 бежанци са избягали от Украйна и са се заселили в други държави (основно Русия) (1). Така че става въпрос за около 1 700 000 бежанци от войната. Една голяма част от тези хора и да искат, няма къде да се върнат, понеже домовете им са били разрушени след бомбардировките. Сега виждате ли на фона на тези цифри колко нелепо звучи въпросът: „Ще има ли война“?

Въпросът трябва да се задава така: „Ще ескалира ли тази война и как това ще засегне България?”. Всъщност отговорът зависи до голяма степен от това какво възнамерява да направи НАТО в най-близко бъдеще. А действията на тази организация се предопределят основно от американската политика. А американската политика се определя най-вече от икономическите интереси на управляващите там кръгове.

Говори се например, че в източните украински региони има огромни залежи от шистов газ. Неслучайно Хънтър Байден, който е по-малкият син на американския вицепрезидент Джо Байден, на 18 април 2014 г. стана член на съвета на директорите на най-голямата частна компания за добив на газ в Украйна (12). Компанията се казва Burisma Holdings. Впрочем Джо Байден беше главният партньор на Янукович, когато той беше все още президент. Тогава те двамата водеха преговори за откъсването на Украйна от зависимостта от руския газ и добиването на шистов газ на местна почва с помощта на американски компании. Но в момента, в който Янукович реши да прекъсне временно преговорите, беше организиран превратът и на негово място бяха назначени днешните управляващи, които са много по-сговорчиви.

А непосредствено след това синът на Джо Байден зае почетния пост в най-голямата частна украинска газова компания и се канеше да добива в източните региони огромни количества газ. Но за това попречиха събитията, които се развиха в тази част на страната. За огромно негово съжаление именно там, където сега се водят военните действия се намират почти всички газови залежи. В средната и западната част на Украйна газ практически няма. Излиза, че американците държат на всяка цена да получат достъп именно до източните региони на Украйна, понеже точно там се намира това, за което всъщност се води войната – шистовият газ.

Тук става въпрос за десетки или стотици милиарди долари. Ако американците успеят да ги вземат, те получават огромно икономическо и геополитическо преимущество. Ако пък руснаците успеят да ги вземат, нещата се обръщат на 180 градуса. Но и целите на двете държави са диаметрално противоположни, пък и мотивацията им е доста различна. За руснаците става въпрос за жизнено важни, екзистенциални, геополитически интереси, докато за американците става въпрос преди всичко за огромен и доходен бизнес. Във всички геополитически процеси, в които са замесени американци, търсете преди всичко икономически интереси.

А за да могат тези икономически интереси да бъдат осъществени, съществуват идеологически центрове, където се разработват варианти за бъдещата глобална политика. В този смисъл американските президенти не са нищо друго освен едни кукли на конци. Те просто изпълняват безпрекословно определени политически поръчки, които им се спускат от реалните собственици на САЩ – банкерските и олигархическите среди. За американски президенти, както знаем, могат да бъдат поставени дори и професионални актьори. Така че президентите изобщо не са важни. Важни са икономическите интереси и идеологията, която стои зад тези интереси.

Един от центровете, който стана сравнително по-известен в последно време с разработките на такива идеологии, е частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Неин основател и директор е Джордж Фридман. Той е автор на няколко книги, сред които най-известната е “Тайната война на Америка” от 2004 г. Фридман е роден в Унгария в еврейско семейство. През 1949 г. семейството му се мести в Австрия, а няколко години по-късно – в САЩ (13). Този човек е изключително добре запознат с международната политика и до голяма степен я направлява. На 4 февруари 2015 г. той даде една изключително интересна пресконференция на Съвета за Международни отношения в Чикаго, където между другото направи и следните крайно любопитни изявления.

Главният външнополитически интерес на САЩ през Първата и Втората световни войни, и последвалата Студена война, са отношенията между Германия и Русия. Обединени, (тези държави) са сериозна заплаха за нас… САЩ винаги са изпитвали страх немският капитал и технологии да не се обвържат с руските природни ресурси и работна сила, което би довело до много силна комбинация; нещо, което нагнетява страхове у САЩ от 100 години… И нашата главна задача бе да не допуснем съюз между тях.

Преди около десетина дни, главнокомандващият американските сухопътни войски в Европа, генерал Бен Ходжис, беше на посещение в Украйна. Там той оповести, че в близко време в Украйна ще бъдат изпратени американски военни съветници. Направи и друго: награди украински бойци с военни медали на САЩ, въпреки че е забранено да се връчват медали на чужденци, нямащи отношение към американската армия. Но Ходжис го направи, защото искаше да покаже, че украинската армия е НЕГОВА армия. После той замина за Прибалтика и обяви, че САЩ започва да доставя оръжие, артилерия и друго военно оборудване на прибалтийските държави, на Румъния, Полша и България.

Вчера бе съобщено, че САЩ възнамерява да достави оръжие на Украйна, и въпреки че това беше официално опровергано, оръжие ще се доставя. При всички тези действия, САЩ действа извън рамките на НАТО, защото уставът изисква 100% съгласие на страните-членки… Всяка страна-член може да наложи вето. Най-главното в случая е, че САЩ изгражда „санитарен кордон” около Русия. И Русия знае това. Но Русия си мисли, че САЩ има намерение да разпокъса Руската федерация, че ние искаме да ги унищожим. Аз мисля, че ние не искаме това, ние искаме просто да ги „нараним” и да им причиним известна болка…

Руснаците се вълнуват от въпроса, дали Украйна може да бъде превърната в буферна зона между Русия и Запада, която да е поне неутрална, или Западът ще навлезе дълбоко в Украйна, така че да го делят само 100 км от Сталинград и 500 км от Москва? За Русия статутът на Украйна е от голямо значение за националната им сигурност, те не могат просто така да загърбят този въпрос и да си тръгнат. За САЩ въпросът стои по друг начин: ако Русия продължава да разцепва Украйна, то къде ще се спрат те (руснаците)? Поради тази причина САЩ изпрати свои части за бързо реагиране в Румъния, България, Полша и Прибалтика. По този начин САЩ подготвя т.н „Intermarium” /територия между Черно и Източно море/. Това е решението за нас (3).

И така с две думи. САЩ строи нов санитарен кордон, който цели да отдели Русия от Германия. Най-голямата заплаха за Съединените Щати би било технологиите на Германия да се обединят с човешките и природните ресурси на Русия. Тук става въпрос за двете най-могъщи европейски държави. Затова по думите на Фридман, Съединените Щати вече много десетилетия правят всичко възможно такава симбиоза да не се случи. За целта те постоянно вкарват клин между тези две държави.

Така че тази тяхна политика изобщо не е нова. В момента просто сме свидетели на нейното продължение. Тя е била водена от САЩ в продължение на почти 100 години. В този смисъл би могло да се каже, че и двете световни войни са били водени предимно с тази цел – да се насъскат Русия и Германия една срещу друга. Освен това воденето на войни е възможно най-доходоносния бизнес за едрия банков и промишлен капитал. А на трето място воденето на войни регулира числеността на населението на земята, което явно е голям проблем за световния управляващ елит. Показателно е изказването например на Хари Труман една седмица след като Хитлер напада СССР. Тогава той е все още сенатор и казва следното:

„Ако видим, че Германия започне да побеждава, тогава трябва да започнем да помагаме на Русия. Ако видим, че Русия започне да побеждава, тогава трябва да започнем да помагаме на Германия. По този начин ние ще способстваме за това да има колкото е възможно повече жертви и от двете страни.“ (14)

Същият този човек няколко години по-късно, вече като президент издава заповед за атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки. Тогава само с един замах за няколко минути той унищожава 129 000 души, които буквално се изпаряват в момента на избухването на бомбата, а после след това бавно и мъчително умират от радиационни изгаряния поне още толкова. Така че настоящите „санкции“ на страните от Западна Европа срещу Русия са само една много малка част от този мащабен американски план. Също така и разиграването на „украинската карта“ е само една малка подробност от тази грандиозна глобална стратегия.

И така въпросът не е дали война ще има, а къде ще се спрат силите на НАТО? Защото ако те доближат прекалено близо до Москва и Санкт Петербург, то тогава е просто невъзможно Русия да си затвори очите за това. Но ако Русия вземе Украйна и тръгне на запад, то тогава по думите на Фридман, къде ще се спре тя? Най-вероятно няма да се спре преди България, а вероятно няма да се спре и след нея. Виждаме, че сърбите, унгарците и гърците в последно време проявяват крайно дружески отношения към Русия. Изобщо имаме сериозни основания да си мислим, че в съвсем обозримо бъдеще може да се образува някакво икономическо сдружение на страните от бившия Източен блок. Естествено този блок няма да се казва вече Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), както се наричаше по времето на Студената война. Той ще има ново име и нови цели. Но същността му няма да е коренно различна.

Според картата на България в момента има едновременна статичност както на планетата Юпитер, така и на планетата Сатурн. За тези, които следят моите публикации, вече е ясно какво означава това. Това означава кардинална смяна на ценностната система, както и кардинална смяна на типа държавно управление. Пикът на статичния Сатурн се извърши през 2012 г. Непосредствено след това започнаха първите сериозни улични протести. Пикът на статичния Юпитер ще се извърши през 2018 г. Именно през тази година ще стане най-същественото обръщане на посоката в България. Вместо към евроатлантически ценности, нашата нация ще се обърне към изграждането на славянска, православна ценностна система. Това означава, че вместо на Запад, българите ще обърнат погледа си на Изток и ще започнат да изграждат нова държавност и нови ценности. Това ще ги запази от бавното физическо унищожение, на което са подложени вече 25 години. Пръв ще се задвижи Сатурн, а след това и Юпитер. Значи първо ще се смени типът държавно управление, а след това постепенно ще започне да се сменя и ценностната ориентация. Ще настъпи нов обратен преход.

Никога нито една грандиозна обществено-политическа промяна досега в човешката история не се е извършвала по демократичен начин или чрез гласуване. Винаги това е ставало чрез сила. Така е било, като се започне от далечното минало и се стигне до нашата съвременност. Нима, когато хан Аспарух е забучил знамето си в нашите земи, той е поканил ромейците да участват в референдум за това дали те са съгласни именно в тези земи той да основе своята държава? Или пък по демократичен начин векове по-късно сме се освободили от Византийско робство и сме основали Втората си българска държава? Или пък сме чакали благоволението на султана да издаде ферман, с който доброволно да ни освободи от Турско робство? Ако не беше обявена Руско-турската война от 1876 г., може би и до днес щяхме да си бъдем турски вилает. То не че сега сме свободни и независими, но това е отделна тема. Все пак съществуваме някак си все още на политическата карта на света.

А как комунистите дойдоха на власт през 1944 г.? Да не би това да е станало чрез демократични решения и гласуване? И то в условията на Закона за защита на държавата, според който комунистите дотогава са били просто разстрелвани заради политическите им убеждения. Така че винаги досега смяната на системата е ставала по силов начин. А какво ви дава право да мислите, че този път нещата ще се развият по някакъв друг сценарий? Едно е човек да има позитивно мислене, а съвсем друго е да бъде неосведомен, лековерен и наивен. Правете си изводите сами ще има ли война или няма да има. И ще засегне ли това България или няма да я засегне.

Препратки:
1. https://ru.wikipedia.org/wiki/Вооружённый_конфликт_на_востоке_Украины
2. https://ru.wikipedia.org/wiki/Бои_в_районе_Дебальцева
3. http://mejdu-redovete.com/skandalni-otkroveniq-strategiqta-na-usa/
4. http://lenta.ru/news/2014/12/05/language/
5. http://www.vestnikataka.bg/2015/04/ сидеров-трима-от-цру-са-идвали-в-софия/
6. http://inosmi.ru/world/20140514/220290977.html
7. http://www.5.ua/ato-na-shodi/myjenko-ykrajna-ne-maye-dokaziv-masovoj-ychasti-zbroinih-sil-rf-y-boyah-na-donbasi-68687.html
8. http://www.mediapool.bg/ukraina-otnovo-shte-poiska-chlenstvo-v-nato-news224243.html
9. http://kontury.info/news/poroshenko_v_ukraine_vojujut_bolee_9_000_rossijskikh_soldat/2015-01-22-2117
10. https://ru.wikipedia.org/wiki/Кабинет_министров_Украины
11. http://en.wikipedia.org/wiki/Casualties_of_the_Ukrainian_crisis
12. http://en.wikipedia.org/wiki/Hunter_Biden
13. http://bg.wikipedia.org/wiki/Джордж_Фридман
14. http://en.wikipedia.org/wiki/Harry_S._Truman