Какво няма да чуете по българските медии за БРИКС?

14.07.2015 г.

Миналата седмица в руския град Уфа се проведоха едновременно две изключително важни срещи на най-високо равнище. Лидерите на 12 страни, две правителства и седем международни организации се срещнаха на форумите БРИКС и ШОС. Поради голямото информационно затъмнение, което цари в България по тези теми, за някои читатели въпросните абревиатури не говорят нищо. Затова да ги разясним.

Терминът БРИКС за първи път се въвежда в употреба през 2001 г. от британския икономист Джим О‘Нийл. Тогава той публикува доклад, озаглавен: „Светът се нуждае в по-добрата икономика на БРИКС“. Акронимът се образува от първите букви на държавите Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Още повече, че на английски това словосъчетание звучи много подобно на думата „тухли“. А тези държави според Джим О‘Нийл ще бъдат първите „тухли“, от които започва да се изгражда една нова световна структура, която първоначално ще конкурира западния свят, а за в бъдеще ще се окаже водеща.

Силата на страните от БРИКС се състои в тяхната взаимна допълняемост. Русия е богата на минерални ресурси, Бразилия – със селскостопанска продукция, Индия разполага с огромни човешки интелектуални ресурси, Китай е най-голямата в света производствена база, а в Южноафриканската република се намират несметни ценни природни ресурси, като диаманти, злато и други. Засега разширение на този икономически съюз от пет държави не се предвижда.

От друга страна, ШОС означава Шанхайска Организация за Сътрудничество. Тя е образувана през 2001 г. от Китай, Русия, Казахстан, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. Само преди месец в нея влязоха също така и Индия и Пакистан. Така че общата територия на ШОС вече съставлява над 34 милиона км2 или това е 60% от територията на Евразия (т.е. на Азия, Европа и Близкия изток взети заедно). В ШОС живеят около 1 милиард и 455 милиона души (т.е. около четвърт от населението на земята). На срещата статусът на Беларус беше повишен до „наблюдател“, а Азербайджан, Армения, Камбоджа и Непал се присъединиха като „диалогови партньори“ (Всякаква връзка на това събитие със земетресението в Непал е случайна). На опашката за членство в ШОС чакат още седем държави.

Това не е военен блок (като например НАТО), нито пък организацията провежда открити редовни съвещания по безопасност (като да речем АСЕАН), а заема междинна позиция. Главните задачи, които ШОС поставя пред себе си са укрепването на стабилността и безопасността на цялата тази огромна територия, борба с тероризма, сепаратизма, екстремизма и наркотрафика, развитие на икономическото сътрудничество, партньорство в енергетиката, както и културно и научно взаимодействие. Основната заслуга на ШОС се състои в това, че откакто е създаден, в целият този огромен район до голяма степен е елиминирано военното противопоставяне. Можем да критикуваме страните-участници за каквото и да било, в това число, можем да ги обвиняваме, че „нивото на демокрацията“ там е ниско, но фактът си остава факт – това е един изключително спокоен район на земята. И като се има предвид, че и Пакистан и Индия са официално ядрени държави, присъединяването им към ШОС определено може да се оцени като изключително положителна стъпка в правилното направление.

С две думи БРИКС основно се занимава с икономическите проблеми на Евразия, а ШОС с проблемите на сигурността. Изключително важни са резултатите от срещите в гр. Уфа, а именно:

1. Създава се Банка за развитие БРИКС със съвкупен капитал от 100 милиарда долара (като алтернатива на МВФ – Международния валутен фонд).
2. Създава се алтернатива на досегашната система за международни разплащания SWIFT, която ще обслужва страните-членки.
3. Разработва се система за противодействие на радикалните ислямисти от ислямската държава ИДИЛ.

Както виждате и в трите приоритета се наблюдава системност и единство на действията, което неминуемо говори, че светът вече не е еднополюсен, а многополюсен. Всъщност това е и най-важното заключение от срещата. Създаването на този съюз предизвиква нееднозначни реакции. Едни възторжено го приветстват, други яростно го критикуват, но едно е ясно. Светът вече никога няма да бъде същият както досега.

Например досега светът се управляваше еднополярно. Основният механизъм за въздействие беше икономически. Управлението на държавите се извършваше до голяма степен задкулисно, благодарение на кредитите, отпускани на тези държави от Международния валутен фонд. А Съединените Щати имат право на вето в тази организация. Това означава, че МВФ защитава преди всичко интересите на САЩ, което често става за сметка на всички останали страни. Така например през 2010 г. беше направен опит за реформа в МВФ. Тя предвиждаше фондовете на този фонд да могат да бъдат попълвани и със средствата на развиващите се страни, в това число и от Китай. Тази реформа беше блокирана във Вашингтон и тя не беше ратифицирана. Сега на всички е ясно, че парите в МВФ не достигат и това води до повсеместна, масова стагнация в Европа.

А за да стане още по-разбираемо, можем да го кажем и така. Това, което направиха тогава Съединените Щати си е чиста проба саботаж. Те задържаха (и продължават да задържат вече пет години) икономическото развитие на Европа и на целия свят, само и само да могат да съхранят своята световна хегемония. Именно това отчетоха държавните лидери, които се събраха на срещите в гр. Уфа.

Идеята за БРИКС беше посрещната от запада първоначално с насмешка, после със сарказъм, след това с яростна критика, но вече все повече и повече сериозни анализатори са принудени да признаят, че новосъздаденият икономически съюз вече се е превърнал в реален конкурент. Ясно е, че БРИКС не е идеалното решение и той има своите вътрешни проблеми и противоречия. Но за последните пет години създателите му преминаха от думи към дела. Докато западните страни (и по-специално тези от Г-7) за същия този период не само че не отбелязаха никакъв напредък, но и затъват във все по-големи финансови проблеми. Може определено да се каже, че и за последните 10 години напредък в Г-7 няма. Дори обратното – има регрес.

Напоследък около кризата в Гърция, безпомощността на това сдружение става все по-очевидна. Но Гърция е само върха на айсберга. Това, което не се вижда „отдолу“ е че в икономиките на още доста европейски държави тиктакат бомби със закъснителен механизъм, които чакат първа възможност, за да експлодират. Става въпрос за Португалия, Испания, Ирландия и дори Франция. На този фон твърдото придържане на България към западния блок, и тоталното игнориране на всички процеси, които се развиват в Евразия е меко казано недалновидно и безотговорно. Не само това, но нашите мили и родни политици дори говорят за въвеждане в България на еврото. Това още веднъж показва колко много са се отдалечили те от реалностите на живота в бързопроменящият се съвременен свят.

Проблемът на еднополюсният модел на света основно се състои в това, че цялото земно кълбо е разделено на две много неравни части. Едната много малка, привилегирована част (основно САЩ) експлоатира и заробва огромната друга част (целият останал свят). Всъщност това си същата тази колониална полу-робовладелска система от миналото, но облякла малко по-осъвременена дреха. Богатите и големи държави дават заеми на бедните и малки държави срещу заробващи лихви. По този начин малките държави губят своят суверенитет и водят изключително мизерен живот с нисък стандарт на живот. Това позволява на богатите държави да ограбват ресурсите на малките, да водят охолен начин на живот потребявайки стократно повече, отколкото всъщност им е нужно. Така те остават по този начин на върха на управлението на изкуствено създадената от тях световна пирамида.

Докато в страните от БРИКС е замислена съвършено друга система. Там кредиторите не се намират ОТВЪН, откъдето те да изискват безпрекословно подчинение на своите условия, при положение, че кредитополучателите не си плащат лихвите навреме. В новата система, те се намират ВЪТРЕ в самата система и участват пряко във всички съвместни финансирания. Така че подобряването на икономическите показатели става при непосредственото участие на кредиторите, които са заинтересовани в икономическия ръст, тъй като те се намират вътре в системата и са неразделна част от нея. Тоест, те са заинтересовани от нейния растеж, а не от нейното унищожение. С други думи, при БРИКС няма деление на „ние“ и „те“, а става въпрос само за „ние“, което е много важен нов момент.

Засега се предвижда, че от подобна схема на кредитиране ще могат да се възползват само страните-членки на БРИКС, и то само в проектите, които страните съвместно са разработили. Но за в бъдеще се предвижда новата банка да може да финансира и други страни, които засега все още не са членове на БРИКС. Като се има предвид, че за последните 5 години общият обем на инвестициите в света е спаднал с 40%, тази нова схема за финансиране дава значителна глътка свеж въздух, на страните, участващи в съюза. За в бъдеще най-вероятно ще стане възможно и за някои други държави, които са засега все още извън БРИКС да започнат да дишат също по-леко, благодарение на свежи инвестиции. Ако в България не беше на власт марионетно правителство, ние вероятно също трябваше сега да държим и тази врата отворена. Но вместо това нашите политици правят точно обратното – те барикадират тази врата, като натрупват пред нея все повече и повече американски танкове.

Ако живеехме в идеален свят, то западните страни би трябвало да приветстват идеята за създаване на нова форма на крупна международна инвестиционна банка. Та нали досега те все ни учеха, че в основата на успехите на капитализма стои конкуренцията? Във всички учебници по икономика и във всички висши икономически западни и български вузове мътят главите на студентите с общи фрази за това, че в конкурентната борба побеждавал по-силния и този, който предлагал по-добър продукт. Ето, сега се отваря възможност на западните страни да докажат, че техният пирамидален модел на експоненциално нарастващи държавни дългове е по-добрият. Така, че вместо да налагат санкции на Русия, би трябвало да отворят пазарите си и да се конкурират с нея, тъй като самите те ни учеха досега, че законите на конкурентната борба стоели в основата на прогреса. Защо тогава се изолират? Защо настояват да бъдат монополисти в Европа и в света, пък било то и с цената на тотална икономическа разруха, (както може да се види от примера на България)?

Промените в БРИКС за последните 10 години са колосални и е много жалко, че не се намери нито една българска медия, която да направи задълбочен икономически анализ. Може би това се случва поради факта, че изводите от подобно задълбочено изследване изобщо не са приятни за настоящия политически курс на България. Но цифрите говорят сами за себе си и трябва някой да ги каже.

Например през 2001 г. когато БРИКС беше спомената за първи път, нейният брутен продукт съставляваше едва 25% от БВП на САЩ, докато днес става въпрос вече за 100%. С други думи за последните 14 години икономиката на БРИКС се е увеличила четири пъти! Няма друга икономика в света с такива темпове на растеж от 400%. За Европа няма дори какво да говорим. Европейският съюз, следвайки нарежданията на САЩ продължава да се придържа към санкции, което води не до растеж, а до повсеместна стагнация и дори регрес. По всичко личи, че ЕС по-скоро ще се самоубие икономически, но няма сили да се противопостави на задокеанските си господари.

Докато в БРИКС правят планове за следващите 5-10 години и по всичко личи, че те са напълно изпълними и реални. Така, че докато Русия, Китай и останалите страни от сдружението се развиват с изключително бързи темпове, европейска България регресира отново към ралото и каруцата. А за новите многомилиардни държавни заеми няма какво да говорим, защото при сегашните ни темпове на икономическо развитие няма да можем да си ги изплатим и след 100 години. Това го казвам при положение, че управляващите не вземат ударно още някой и друг външен дълг от 16 милиарда, защото ако направят и това ще ни трябват не един, а няколко века, за да ги изплатим всичките докрай барабар с лихвите.
Просто за да добиете представа на жалкия фон на нашата българска („европейска“) действителност какви задачи стоят например пред Китай, ето какво каза на срещата в гр. Уфа държавният глава на страната Си Дзинпин:

„В близките години ни предстои да построим 4,000 км железопътни линии и повече от 10,000 км автомагистрали. Надяваме се, че набелязаното строителство на „Пътя на коприната“ успешно ще допълни националните планове на страните-членки на ШОС.“

И така уважаеми дами и господа, „изостаналият“ и „неразвитият“ Китай се готви да построи в близките години 10,000 км първокачествени магистрали. И когато казвам това, в думите ми няма и капка ирония. Всеки, който е бил в Азия може да потвърди изключително високото качество на пътищата, особено на магистралите. Докато в европейска България досега за всичките тези години общо са влезли официално в експлоатация 673 км. магистрали (1). Но реално качеството на много от тях е под всякаква критика, та се налага скоростта по тях да се ограничава до 90 км/ч. Не можете да обясните подобни абсурди на китайците. Тези трудолюбиви труженици няма изобщо да ви разберат. За скоростните влакове, които се движат по техните ж.п. линии няма изобщо какво да говорим. В сравнение с тях нашият „европейски“ БДЖ прилича на магаре и талига, до което е паркирал чисто нов Мерцедес.

Така че докато ние тук 25 години си играхме да строим „демокрация“ и да правим всякакви шпагати, наречени „преходи“, китайците без много говорене профучаха покрай нас напред в своето развитие. Те ни минаха и задминаха, а ние останахме да кашляме в европейския прахоляк, останал след тях. Не само това, но и другите страни в ШОС са на път да ни изпреварят по развитие. Вече отдавна не е тайна за здравомислещите хора (а не тези които са зомбирани от медиите), че например страна като Белорусия е далеч по-напред от България по множество показатели. Но дори това е нищо. Ние вече изоставаме и от страни като Армения и Азербайджан. Защото и там скоро ще се налеят инвестиции, а при нас не. Защото вместо да потъват в дългови спирали, там ще се работи съвместно за общото процъфтяване, а при нас редовно ще се навестяват лихварите от МВФ, за да си прибират вересиите. Май че за пореден път направихме грешен исторически избор.

На срещата в гр. Уфа непрекъснато се чуваха формулировки като: „Алтернативна философия на развитието“ и „Нов икономически световен ред“. Естествено, нашите информационни агенции пропуснаха всичко това покрай ушите си, тъй като си намериха през тази седмица множество други забавни теми, с които да ни развличат, успокояват и забавляват. Но истината се върти именно около тези формулировки.

ПРЕПРАТКИ:
1. Автомагистрали в България. https://bg.wikipedia.org/wiki/Автомагистрали_в_България