Варианти за бъдещото развитие на света

24.08.2017

Третата световна война е вече към своя край. Тя започна през 1989 г. с падането на Берлинската стена. След това станахме свидетели на капитулацията и разпада на СССР под ръководството на Горбачов и Елцин. Впоследствие на власт се установиха предателски елити в страните в Източна Европа. Последва „арабската есен“ и бяха унищожени редица държави в Близкия изток. Процесите се развиха бавно и постепенно в продължение на около 30 години и затова много хора не се усетиха, че в действителност са участници в реални бойни действия. Но както е казано „по делата ще ги познаете“. А резултатите са такива, че милиони хора бяха избити, милиони хора умряха поединично и още други милиони просто не се родиха. Освен това изключително силно през цялото това време беше задействана машината за пропаганда по медиите. Затова една огромна част от населението беше дезинформирано, дезориентирано и обезкуражено. Вследствие на това, по-голямата част от населението се оказа недееспособно, което позволи на врага да проникне почти безпрепятствено навсякъде и да върши пъклените си дела необезпокоявано.

Но всяка една война рано или късно приключва. Подписва се мирен договор, който закрепва съществуващото положение. Ето че това време дойде. Тези процеси ще се разгърнат в близките месеци – говорим за есента на 2017 и най-късно за пролетта на 2018. След това този, който е победил ще развее знамето на победата (както това се е случило по времето на Втората световна война), само че този път то няма да е забучено върху сградата на Райхстага, а някъде другаде. За да можем да определим за коя сграда и за кой град става въпрос, трябва първо да си изясним кои са основните играчи в тази война, както и кой губи и кой печели.

След тридесетгодишни бойни действия в играта са останали вече само шест световни проекта. Единствено само те в настоящия исторически период са жизнеспособни и могат да претендират да получат някаква част от новото световно устройство. Подчертаваме, че засега все още не става въпрос за глобално доминиране, тъй като нито един от шестте проекта (засега) все още не може да си позволи това. В настоящия исторически етап по-скоро става въпрос за прегрупиране на силите и за ново пренареждане на коалициите – т.е. кой с кого ще се съюзи и кой против кого ще воюва? Освен това трябва да помним, че в момента, в който един от проектите бъде победен, то бившите съюзници, които досега са воювали рамо до рамо, моментално след това ще се превърнат във врагове. Те ще воюват помежду си, за да определят кой какъв дял ще получи от плячката (ако не и цялата плячка), заграбена от „победения проект“. Такава е логиката на световната политика. И така, нека да изброим накратко кои са играчите, които засега все още се явяват участници в голямата игра. Политическите наблюдатели М. Хазин, А. Девятов, А. Ибрахимов, М. Лермонтов, В. Прусаков, и Р. Макаров предлагат следните имена:

1. Проект „Нов Йерусалим“ с център Лондон. Това, според мен е може би един от най-сериозните участници в бъдещата световна политика. Тук усилия обединяват огромните капитали на английската корона с несметните богатства на Ротшилдите. Тяхното сътрудничество води началото си от 1694 г., когато се основава Банката на Англия. Концептуално този проект е Аврамически, затова има сходство и с англосаксонския мироглед. Той е пирамидален, вертикален и се основава на господството на едни народи над други. Макар, че не е справедлив, той не се намира в разрез с природното устройство.

2. Проект „Нов Вавилон“ с център Ню Йорк. Началото си води от 1913 г., когато се въвежда Федералната резервна система в САЩ. Оттогава ФРС печата долари и ги дава на американското правителство, а то след време ги връща обратно със съответната лихва. Тъй като при тази система парите винаги се оказват недостатъчни, се появява нуждата американското правителство също да играе ролята на лихвар. То дава долари (държавни облигации) назаем на други страни по света, прибира съответната лихва по този начин връща част от своите дългове към ФЕД. На 15 август 1971 г. САЩ отменят златния стандарт на долара. От тази дата до наши дни този проект фактически се намира в банкрут. Оттогава той е поддържан изкуствено чрез водене на войни, чрез прикрепването на долара към „черното злато“ и чрез устройването на „оранжеви революции“ по цял свят. Целта е да се зароби целия свят, за да може в крайна сметка всички световни пари и богатства да се концентрират в ръцете само на една шепа частни банкери. Концептуално този проект е базиран изключително само на лихварството. А лихварството като практика на правене на пари от въздуха е в самата си същност анти-природна (сатанинска) идеология.
3. Проект „Велик Китай“ с център Пекин. Това е съвсем млад проект, който реално започна да се осъществява едва преди тридесетина години. Дотогава в продължение на много десетилетия Китай си беше една слабо развита, предимно аграрна държава. А след това буквално само за няколко години (основно чрез банките, разположени в Хонг-Конг) в Китай бяха налети изведнъж трилиони долари. Вследствие на това последва индустриален бум, който продължава и до днес. Проблемът на проекта „Велик Китай“ се състои най-вече в липсата му на автентична, идеологична концепция. Заселването на целия свят с китайци, които са обединени само на базата на общата си етническа принадлежност е несъстоятелна и нежизнеспособна концепция. Поради тази причина Китай може да бъде индустриален локомотив или финансов център, но не може да бъде световен лидер в този си вид, в който се намира в момента.
4. Проект „Нов Халифат“ с център Мека. Този проект е съвсем нов. Той възникна съвсем неотдавна, след отменянето на иранските санкции. Тук трябва ясно да очертаем разликите между различните видове ислям. Досега съществуваше проект за силен уахабитски ислям, с основен център в Саудитска арабия. Той беше основно финансиран от САЩ. Тази разновидност на исляма представлява крайно моралистична, пуританска и екстремистка форма на арабския сунизъм, в който липсват почти каквито и да било мистични измерения. След намесата на Русия в Сирийската война, този проект може да се каже, че е вече мъртъв. Макар че той ще продължава да съществува още дълго време тук и там под формата на терористични актове, реално може да се каже, че той вече няма бъдеще. А проектът „Нов Халифат“, за който говорим сега, тепърва започва да се разгръща на базата на шиитско-суфистките възгледи за света. Този ислям е жив и визионерски. Идеологически той се опира до голяма степен на колективния опит и взаимното подпомагане. В сърцевината си е анти-лихварски и анти-експлоататорски. Така че той има много общи допирни точки с евразийския проект, за който ще говорим след малко.
5. Проект „Силна Европа“ с център Ватикана. Той изразява интересите на западноевропейския капитал и на западноевропейската аристокрация. Води началото си от „християнския проект“, който възниква преди 2000 години. Впоследствие християнският проект се разпада на католически и на източноправославен. След това католическият проект до голяма степен умира, тъй като стъпка по стъпка предава изначалната си (християнска) идеология. Сегашният проект „Силна Европа“ изповядва идеология, която на думи е уж близка до християнския морал и ценности, но на практика е твърде далеч от нея и обслужва преди всичко интересите на Златния телец.
6. Евразийски проект с център Москва. Това е другото разклонение на изначалния християнски проект. Първоначално той е съществувал дълги векове като източноправославен Византийски проект с център Константинопол. След това се възражда и живее отново в Руската империя. После съществува 72 години в осакатен вид като проект „СССР“. Там комунистическата идеология беше всъщност замаскиран и карикатурен вариант на християнската религия. А в наши дни същият този православен проект е на път отново да се възроди, само че сега вече като „евразийски“. Негова първоначална задача ще бъде на първо време да се възстанови общата държавност на страните, участвали в бившия Съветски съюз. Този процес ще продължи горе-долу толкова време, колкото е необходимо да се роди и израсне едно поколение (това, което аз наричам „обратен преход“). А след това в новосъздадената интеграционна общност се предвижда да се изградят съвършено нов тип отношения между народите. Бъдещото управление няма да е изцяло вертикално, както е сега, а ще комбинира едновременно както елементи на вертикално, така и на хоризонтално (народностно) управление. Всъщност това ще бъдат първите наченки на истинско народовластие и на все по-широко народно самоуправление. Това е най-природосъобразният и най-прогресивният проект от всички. Той има силна материална база (природни ресурси) и силен лидер (Владимир Путин). Неговата идеология е доста добре разработена, но за съжаление засега тя все още не е официално обявена и подробно разяснена на широките народни маси. Предполагам, че това ще започне да се случва в най-скоро време във връзка с предстоящото ускорение на световните процеси.

Някои могат да зададат въпроса, а защо в статията ми няма проект, наречен „Европейски съюз“? Причината е много проста. Това е така, защото реално европейски съюз не съществува. Има изкуствено образувание от държави, което се управлява по бюрократичен и деспотичен начин директно от създателите и ръководителите на проекта „Нов Вавилон“ в Ню Йорк. Европейците не разполагат със собствен суверенитет и на тях не им е разрешено сами да управляват държавните си дела. Те са напълно зависими от задокеанските си господари както във военно отношение (НАТО), така и във финансово отношение (МФВ), така и в политическо отношение (Европейска комисия). Положението е същото във всяко едно друго отношение. Всъщност европейците даже не полагат особени усилия да крият факта, че се явяват подчинено разклонение на проекта „Нов Вавилон“. Даже сградата на Европейския парламент в Брюксел е проектирана и построена като модел на недовършената Вавилонска кула. Тази сграда се явява фактически самото сърце на Европейския съюз и издигната на такова място, че всеки може да я види. Така че европейски проект няма. Има само разклонение на американския проект „Нов Вавилон“ на европейска земя. В този смисъл крахът на американския проект означава автоматически крах и на Европейския съюз.

Засега други сериозни играчи в световен мащаб не виждам. Някои може да се учудят, тъй като на практика се изключват цели континенти, като например Латинска Америка или целият африкански континент. Но реално, на практика държавите в тези континенти не могат да бъдат самостоятелни играчи. Те в най-добрия случай могат само да се прикачат към някой от изброените по-горе проекти. За да можем да кажем, че даден играч може да има претенцията за бъдещо световно господство той трябва да разполага със следните три много важни неща:

а.) Собствена идеология, отличаваща се от идеологиите на всички останали участници.

б.) Собствен лидер, който е способен „да вдъхне живот“ на проекта и да го приведе в изпълнение.

в.) Колосални материални средства или природни ресурси, които да финансират проекта.

На базата на това веднага става ясно, че всички други държави по света автоматически отпадат. Само шестте световни центъра, изброени по-горе могат да имат претенцията да бъдат сериозни участници в бъдещата световна политика. При това много от споменатите центрове не са даже отделни самостоятелни държави, а са цели конгломерати от държави.

Друга важна особеност на това разпределение на силите се състои в това, че противостоянието между шестте описани центъра не е просто някаква борба за икономическо надмощие, както някои неправилно си представят. Противостоянието между тях е всъщност идеологическо. А икономическите лостове за въздействие се използват само за достигането на определени политически (а следователно – идеологически) цели. За световно господство се борят шест различни визии за бъдещо световно развитие. А ако започнем да ги изследваме в дълбочина, ще установим, че всички те са базирани на концепции, описани в Свещените книги – Библията и Корана. Следователно, борбата между тях е всъщност религиозна. Крайният победител ще наложи  не само своя тип икономика върху целия свят, но най-вече той ще наложи на света и своята идеология! Така че дори и тези, които считат себе си за атеисти, в крайна сметка работят за победата на една или на друга религиозна концепция. Това е много важно да се разбере.

Оттук нататък следва въпросът кой с кого ще се съюзи и кой против кого ще се бори? Всъщност, понеже в далечен план става въпрос за установяването на световно господство, всеки един от посочените играчи е реално противник на всеки един от останалите. С други думи стратегическата игра е „всеки против всеки“. Но отделните участници разбират, че на дадения исторически етап нито един от проектите не е в състояние да удържи окончателна победа самостоятелно. Затова пък комбинирането на двама, трима или на повече играчи в съюз против някой друг, може да им осигури тактическа победа. По този начин могат да бъдат елиминирани някои от играчите. Макар че теоретически възможните комбинации са много, според мен реално на практика могат да се развият само няколко варианта. От тях най-правдоподобният развой на събитията ми се вижда съюзяването на всички против проекта „Нов Вавилон“. Защо мисля така? Защото това е единственият анти-природен проект, докато всичките останали пет световни разработки са базирани на природния ред на нещата. Затова той няма естествени съюзници.

Още Аристотел формулира основните постулати на идеалната държава. Според него съществуват два типа човешки дейности, които могат да бъдат поставени в една от следните две категории:

1. Естествена, природно-съобразна човешка дейност. Тази дейност той обозначава с думата „икономика“ (домостроителство). Тук влиза земеделието, занаятите и търговията на дребно. Според Аристотел държавата би следвало да поощрява всички тези дейности, тъй като те водят до задоволяване на жизнено-необходимите човешки потребности. Впоследствие стимулирането и култивирането на естествените, природо-съобразни човешки дейности от страна на държавата залягат в основата на християнския проект, тъй като те са хуманни и способстват за поддържането и преумножаването на човешкия живот.
2. Противоестествена, анти-природна човешка дейност. Нея Аристотел обозначава с думата „хрематистика“ (изкуството за натрупване на печалби). В нея влизат всякакъв вид спекулативни търговски и посреднически операции, които се провеждат в името на лични, користни цели и чиято крайна цел е ненаситният ламтеж за лично облагодетелстване. Този тип дейности трябва да бъдат сурово преследвани и наказвани от държавата. Те водят до разпадане на основната тъкан на обществото, до всеобща разруха и в крайна сметка до смъртта на хиляди и на милиони души. В този смисъл, този тип практики можем да наречем анти-човешки или сатанински. На първо място всред тях Аристотел поставя лихварството. Именно поради тази причина в християнския проект лихварите са били преследвани и наказвани по същия начин като убийците.

Проектът „Нов Вавилон“ е лихварски проект от най-чист вид. В него малка група частни банкери получават колосално лично облагодетелстване, благодарение на най-хитроумно замислени спекулативни банково-лихварски операции. За международна валута те обявяват американския долар. А за да се поддържа търсенето на хартиени или на фиктивни, електронни американски долари се организират всевъзможни войни, „оранжеви революции“ и преврати, като в същото това време населението постоянно се зомбира чрез средствата за масова информация и се държи в тъпо, робско, полу-скотско състояние. Отделен е въпросът, че на една голяма част от населението този начин на живот му харесва, тъй като при това положение не му се налага да мисли и да поема върху себе си отговорност. Казаното особено силно важи за българския народ. Дълга тема …

Проектът „Нов Вавилон“ води своите корени от историческия Вавилон. Там за първи път започва да процъфтява лихварството и там за първи път започва да се изгражда действително гигантски за времето си интернационален проект (Вавилонската кула). В този смисъл Ню Йорк се явява законен приемник на тази библейска концепция. Замисълът на Вавилонската кула се е състоял в това, че изкачвайки се до самия ѝ връх, вавилонските свещеници са можели да разговарят със самия Бог. После, слизайки долу на земята те са щели да предават и на останалите народи Неговите послания. С други думи вавилонците за първи път са направили заявка за монопол върху истината, а следователно и за световно господство. Стъпвайки върху своята „изключителност“, те са първият народ, който е пожелал да управлява всички останали народи. Как са замислили те да постигнат това? Чрез придобиване на ексклузивно право да получават и да ретранслират „истината“.

А към какво се стреми сегашният проект „Нов Вавилон“? Абсолютно към същото. Стъпвайки на „изключителността“ на американския народ, този проект направи заявка за монопол върху „истината“ в световен мащаб. Как се опитаха да постигнат това? Като установят контрол върху почти всички средства за масова информация. Така „посланията на Бога“ в световен мащаб се свеждат до населението на цялата планета чрез ретранслацията им единствено само от американски медии. Или това може да става и чрез туземни медии, които обаче са изцяло финансирани и управлявани от американски центрове. На местните телевизии им е разрешено да работят с туземци, говорещи на местния език, за да може посланията, спуснати отгоре да бъдат по-лесно усвоявани от местното, туземно население. Иначе медията си остава в същността си американска. Един и същ американски шаблон се ретранслира и на български и на немски и на японски. И този модел се прилага последователно абсолютно навсякъде по света. Средства за това не се жалят. Ето как е построен „Новият Вавилон“.

Обаче винаги и при всички обстоятелства, когато Някой се опита да добие монопол върху „истината“ и да лиши човечеството от правото му на свободен избор, следва пряка Божествена намеса, водеща до краха на този проект. Така се е случило и с първия Вавилонски проект, така ще се случи и с Втория. Първата Вавилонска кула е била изградена от тухли. След намесата на Бога, тези тухли са били разнесени из всичките четири страни на света, а основният спойващ елемент (общият език) е бил отнет от хората. Всеки започнал да говори на различен език, хората престанали да се разбират помежду си и така кулата останала недовършена.

Сега да се опитаме да си представим как изглежда съвременната, втора Вавилонска кула. Тя в основата си е изградена от хартиени американски долари, средните ѝ етажи са във вид на цифрови електронни долари, а най-високата ѝ част, която се губи нагоре в облаците е изградена от такива трудно постижими илюзорни схеми, като деривативи, фючърси и прочие спекулативни финансови инструменти. От цялата тази химерна конструкция също камък върху камък (по-скоро, долар върху долар) няма да остане в близко бъдеще. Неминуемо ще последва намеса на Бога и спойващият елемент (американският долар) ще бъде отнет на хората. Ще останат няколко силни регионални валути, които най-вероятно ще се емитират в съответните пет концептуални центъра. Метафорично казано хората, които досега са говорили на един общ език (езикът на американския долар), сега ще започнат да говорят на различни езици (различни валути). Вследствие на това те няма повече да се разбират, тъй като ще имат вече различно концептуално виждане за света. По този начин библейската притча за Вавилон ще се повтори почти едно към едно.

Понеже проектът „Втори Вавилон“ е единственият анти-природен проект, той не може да намери естествени съюзници в нито един от останалите пет проекта. Той просто няма как да намери поддръжка в който и да било от тях, понеже няма с тях абсолютно никакви допирни точки. Изключение прави донякъде само проектът „Нов Китай“, който може първоначално и да оказва поддръжка на „Новия Вавилон“. Това е така, тъй като китайският проект е прекалено силно свързан с американската икономика. В последствие обаче той неминуемо също ще се присъедини към останалите четирима играчи.

Веднага след загиването на проекта „Нов Вавилон“ следва автоматическото разпадане на изкуственото образувание, наречено Европейски съюз. Човек би могъл да си помисли, че от това проектът „Силна Европа“ би могъл само да спечели. Нали без попечителството на САЩ те биха могли да разгърнат собствените си сили? Да, обаче междувременно „Новия Вавилон“ падайки, се постара да направи всичко възможно да повлече след себе си и Европа. Затова, според мен това ще е вторият проект, който ще рухне. Това ще се случи, тъй като „Новият Вавилон“ вече инжектира многомилионна бежанска армия вътре в самото сърце на Европа. След като тази отрова е веднъж впръскана в организма е само въпрос на време кога точно следва да очакваме окончателната смърт. Освен това гърчещата се в предсмъртни болки Европа става лесна плячка за Лондонския и за Московския проект, които ако правилно разиграят картите си, биха могли да спечелят много от тази ситуация. Те и по времето на Втората световна война са били съюзници. Нищо не им пречи сега временно да се съюзят отново, за да могат да си поделят европейския континент. Така че според мен Европа в най-близко бъдеще ще бъде изправена пред въпроса дали да бъде разчленена на части и поделена между Москва и Лондон, или да бъде окончателно ислямизирана и присъединена към Новия халифат. Според мен трети път за развитие европейците нямат. Впрочем имат – национално-освободителна борба. Само че като ги гледам колко разпуснати, феминизирани и толерантни са станали днешните европейци, този вариант ми се струва практически неосъществим.

Така че след около 25-30 години (едно поколение) светът ще разполага само с четири проекта. Дотогава те също може да са се видоизменили в някаква степен. Ще последват още 40-45 години (две поколения) и светът ще остане само с два проекта. След което ще се решава окончателната съдба на човечеството и неговият по-нататъшен път на развитие. През това време земята вече ще е почти окончателно навлязла в Новата епоха на Водолея. Тъй като Водолей е фиксиран знак, каквото се е изработило дотогава като обща световна концепция ще бъде фиксирано за много векове напред. Така че сами виждате колко много е заложено на карта.

Къде в тази картина се вписва България? Засега тя гравитира плътно в орбитата на Новия Вавилон (чрез проекта Европейски съюз). Дори и евентуално да се измъкне оттам и да поиска да влезе в орбитата на плана за „Силна Европа“, никакво добро бъдеще не я чака, тъй като според мен този проект също е нежизнеспособен. Единственият начин България да оцелее не само като някакво фиктивно петно на картата, но и като страна населена с етнически българи е час по-скоро да се започнат преговори по присъединяването на България към бъдещия Евразийски проект. Вече от много години говоря на тази тема, но българинът за съжаление като че ли не се интересува от концептуална геополитика. Това му се струват отвлечени теми. Докато не започнат да му се случват конкретни събития, засягащи го него лично и докато неволята не започне да чука на неговата собствена врата, той няма да се усети и няма да се задейства. Какво пък … в най-близко бъдеще очакваме Юпитер в картата на България да достигне своята повратна точка, а в същото това време и транзитният Плутон ще застане върху наталния Юпитер. Ако и тогава не започне да се извършва концептуална промяна в мисленето на българина (вследствие на случващите се вече конкретни, драматични събития), то значи изготвянето на астрологични анализи тогава вече ще е безпредметно. Вместо това за бъдещето на нацията ни трябва да се изготвя съдебно-медицинска експертиза.

Благодаря от сърце на дарителите, които не забравят да подкрепят този сайт материално. Тези хора са разбрали, че нещата, които харесваме не могат да съществуват само с благи пожелания и добри думи. Нужна е също така и малка лична саможертва. Ако желаете да направите дарение, моля натиснете бутона по-долу.