Астрологичен анализ на “Завета на цветните лъчи на светлината”

Повод за написването на тази статия е един имейл от 11 май 2012 от Ваня Максимова Вергова. В него тя ме помоли да изготвя астрологичен анализ на книгата на Петър Дънов „Завета на цветните лъчи на светлината“. По това време, тя изготвяше доклад относно тази книга.

„Завета на цветните лъчи на светлината“ е една малка книжка, която Петър Дънов написва през 1912 година. Основно тя представлява подбрани цитати от Библията. Има и съвсем ограничен брой текстове, написани от самия него, които са дадени в курсив. На пръв поглед изглежда, като че ли тези цитати са, така да се каже, „отскубнати“ оттук-оттам от различни места от Стария и Новия Завет. Непосветеният не вижда смисъла на подобно „пренареждане“ на библейските текстове. Всъщност, те са така подредени, че да въздействат по специален начин на читателя.  Учителят също е дал определени наставления как точно да се четат въпросните текстове, за да имат най-голямо въздействие. Първоначално, той е давал книжката само на ръководителите на братските групи в страната, като е изисквал от тях да дадат специално обещание, че ще пазят Завета и няма да позволяват той да попадне в случайни ръце. Сега обаче, 100 години по-късно, в епохата на Интернет обстоятелствата са вече променени. В наши дни информацията не може да се пази само в определени групи. Тя много бързо прескача организационните и национални граници. Затова, сега е дошло правилното време една голяма част от сведенията да се изнесат по подходящ начин пред широката общественост. Във тази връзка почувствах вътрешния порив да напиша тази статия.

По думите на Ваня Вергова, нейното изследване цели: „да проследи иманентните връзки на текстовете от Завета със свещенните християнски текстове и трасирането на последвалите нови духовни пътища в Словото на Беинса Дуно“[9] . Това изследване е изключително интересно и повдига множество въпроси. Защо от Библията са „отскубнати“ именно тези текстове, а не други? Защо после са подредени именно в такава последователност? Защо текстовете от Стария и Новия Завети се „преплитат“ в книгата на Дънов по този уникален начин? И как всичко това се свързва със светлината? Ясно е, че между библейските текстове и делото на Дънов има обща нишка. Тя води началото си в древността, преминава през настоящето и отива далеч в бъдещето.  Фактически, тази невидима нишка трасира духовните пътища в словото на Беинса Дуно. Библейските текстове са писани преди две-три хилядолетия. Те са от различни автори и са писани по различно време. Следователно за тях е много трудно да се изготви хороскоп по наличните исторически данни. За Третия Завет обаче, (което е Словото на Учителя Беинса Дуно в България от 1922 г. до 1944 г.), имаме точна дата. Това е датата 24 февруари 1922 г., когато той открива Духовната си школа с беседа на Общ окултен клас.

Можем да приемем, че в голямата си част Словото на Учителя е базирано върху цитати от Библията. Върху всеки един от тях той е изнасял беседи и лекции, като е давал подробни указания и тълкувания. Началото обаче е поставено десет години преди това, с издаването на книжката му „Завета на цветните лъчи на светлината“. В нея вече са залегнали над 2,000 важни препратки към Библията. Всъщност, може да се каже, че голяма част от цялото останало Слово на Учителя е изградено върху тази малка книжка. Затова ние можем да я разглеждаме като един вид конспект, на един бъдещ тезис. Във тази връзка, точната дата, час и място на нейното „раждане“ се оказват изключително важни от астрологична гледна точка. Правилното тълкуване на „нейния хороскоп“ може значително да обогати представите ни върху замисъла на цялото дело на Петър Дънов.

От астрологична гледна точка едно важно историческо събитие се „ражда“ тогава, когато в материалния свят за първи път се извърши нещо съществено, което оповестява неговото осезаемо присъствие на земен план. Например, за момент на „раждането“ на една държава от по-новата история, като САЩ или Австралия например, се приема събитието, когато първите заселници за първи път стъпват на новата територия. Или някакво ново движение, политическа партия или организация се считат за напълно проявени във физическия план тогава, когато те излязат за първи път с манифест, декларация или оповестение на тяхната програма. Така и в дадения случай. Книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ е тази първа сериозна заявка, за Новото Учение, върху която почива дейността на Дънов.

Затова за мен беше изключително важно да построя тази астрологична карта. От втората страница на книгата може да се извлече нужната дата. Всъщност тя не е дадена директно, а е закодирана. На втората страница на изданието е отпечатано съкращението, което виждате на фиг.1. Към пояснителните бележки в по-новите издания на книгата е записано: „Съкращението се чете: Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божи, 15 август, Търново, 1912.“

Фиг. 1. Страница 2 от книгата [1]

Всъщност обяснението и тълкуването на това съкращение е дадено от самия П. К. Дънов в Съборните му беседи, и от Протоколите на заседанията, както и от спомените на очевидците. Такива са например Димитър Голов (първият стенограф на Учителя) и Боян Боев (също стенограф). Очевидно е, че Учителят е закодирал посланието си, но не го е заключил, така да се каже, „с три ключа“, а е оставил вратичка. Тоест, най-вероятно идеята му е била посланието да се разпространява първоначално само всред членовете на Обществото, но той е прозирал, че в последствие, след години, това послание ще се изнесе и пред широката общественост. Иначе би го закодирал много по-старателно или даже изобщо не би се заел с отпечатването на въпросната книжка.

Годината също е закодирана, но разшифровката не представлява особена трудност. Евреите например, също не са използвали цифрови символи. Вместо това, еврейските букви са имали едновременно и буквено и цифрово значение. По този начин определени думи са били превръщани в числа, които пък от своя страна са били превръщани отново в други думи. Общото между първоначалната и производната дума е тяхното еднакво цифрово значение. Древните евреи са вярвали, че думи с еднакво цифрово значение са сродни. Този метод е познат катогематрия. С негова помощ, пасажи от Библията биват разчетени по съвсем друг начин. Така смисълът влаган в изреченията става съвършено различен от този, който предлага чисто повърхностния им прочит. С други думи, в Библията има закодирана дълбока мъдрост, базирана на математически закони. Тя може да се отключи само с изключително добро познание на старо-еврейския език и с напреднали умения по гематрия.

Интересното в случая е, че Петър Дънов съвсем откровено ни дава не само годината на написването на своята малка книжка, но и датата, както и мястото. Следователно, той е бил наясно, че тази информация е изключително важна, затова я поставя на видно място на втора страница. Обаче в същото време я закодира, като вместо цифри използва старобългарски букви в качеството на цифрови символи. Така той недвусмислено ни намеква, че съдържанието на неговата книга е закодирано гематрически. Даниела Тодорова – Кабала пише: „В България, Беинса Дуно (известен със светското си име Петър Дънов), прави невероятен синтез между вибрациите на българската азбука и Кабала. Той поставя въпроса за четвъртото ниво на азбуката, състоящо се от числата 10, 11 и 12“ [16]. А Цветана (Лиляна) Табакова е изписала две тетрадки при частни разговори с Учителя, които тя в последствие издава като книгата „Кабала – науката за числата, буквите и човешките имена“. В предговора към публикацията и в сп. „Житно зърно“ се казва:

„В Кабалата, дадена от Учителя, българските букви имат числена стойност според звученето на техните съответствия в латинската азбука. Този странен синтез на базата на звука ни даде основание да публикуваме материала със заглавие „Звучащата Кабала“. Днес цялото околоземно пространство е наситено с вибрациите на английския и на френския език, които ползват латинската азбука. Буквите са образи – символи. Звукът е тяхната вътрешна същност, а зад звука седи силата. Може би за обединеното човечество е необходима единна кабалистична система и Учителят ни дава модел как да се осъществи това сливане“ [15].

Всъщност в лекциите си той често използва цифри, които на пръв поглед са напълно произволно взети. Обаче дали е така всъщност? Например, той казва: “Досега българите слугуваха на силите на тъмнината, а сега ще слугуват на Силите на Светлината. България сега е като Обетована земя. Донесоха ми дюли 1000 грама и круши 700 грама тежки” [2, стр.260]. За да могат да се прочетат правилно скритите послания заключени в неговите изказвания е нужно цифрите да бъдат превърнати в думи. В други случаи думите му трябва да бъдат гематрически приравнени в цифри, които после отново да бъдат превърнати в други думи със същото цифрово изражение. По този начин ще бъдем в състояние да прочетем скритото в книгите му послание. Таблицата, която ни е нужна за тази цел е представена на фиг.2.

Фиг. 2. Числени стойности на буквите. Източник: статията „Кирилица“ в Уикипедия.

Сега вече като погледнем отново на годината, отпечатана в книжката „Завета на цветните лъчи на светлината“ (фиг.1) виждаме, че първият символ (подобен на ,А) обозначава фактически цифровата стойност 1000. Вторият символ (нещо като Ц) е равен на 900, докато третият и четвъртият (ВI) с обща черта се четат като 12. Сумата на тези числа ни дава 1912, което всъщност е годината на написването на тази книжка. Еденицата с дребен шрифт най-отгоре е просто първата бележка на редактора.

Освен това, ние като българи можем да се считаме привилигировани, че великият Дух на Беинса Дуно е избрал да бъде роден именно в България и да изнася Словото си на Български език. Посланията в Библията са вече до голяма степен напълно недостъпни за по-голямата част от човечеството. В наши дни почти никой не разбира старо-еврейски и не може да „манипулира“ гематрически старите текстове. Дори по времето на Исус евреите вече са говорили не на старо-еврейски, а на арамейски. Това е бил техният всекидневен език на общуване. Дори още тогава, преди повече от 2,000 години голяма част от тях вече не са разбирали текстовете на Стария Завет, понеже са говорили вече на друг език.

Но ето, че сега е настанало времето, когато и Третият завет трябва да бъде широко изнесен пред Човечеството. И ние трябва да се изпълним с дълбоко преклонение пред факта, че той ни е поднесен на майчиния ни език. Нашата функция като българи е да „прочетем“ правилно написаното в тази уникална книга. Това особено важи за членовете на Бялото Братство, които са непосредствените последователи на Великото дело на Учителя. Дънов първоначално е давал книжката лично в ръцете само на ръководителите на дружеството. Той им е заръчвал да я пазят и дадат нещо като специално обещание да не я дават в случайни или чужди ръце. Но в същото време, обаче, задачата на ръководителите е била да разпространяват Словото всред останалите членове, а те – всред обикновените хора.

Днес, астрологичната информация, която трябва да се изнесе относно „рождената дата“ на книжката и съответните астрологични тълкувания е отправена преди всичко към хората, членуващи в Братството. Естествено чрез Интернет, тя ще бъде направена достъпна до всички. Но практиката показва, че обикновено хората, които търсят и намират този вид информация са именно онези, които са свързани с братските среди. Затова именно на тях се възлага мисията сериозно да осмислят значението на книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“. Тя символизира „раждането“ на Третия завет, затова е изключително важна. Новият завет е бил написан в годините след смъртта на Исус, докато все още са били живи учениците му. Но действието на Новия Завет (самото християнското учение) е продължило над 2,000 години, т.е. през цялата епоха на Рибите. По подобен начин „Заветът на цветните лъчи на светлината“, който трябва да се разглежда като първоначалния импулс за Третия Завет е написан в самата зора на епохата на Водолея. Но действието на тази книга ще продължи поне 2,000 години (епохата на Новото човечество), докато не се развият всички събития, предназначени да се случат в нея.

 Така, че въпросната астрологическа информация първоначално ще бъде направена достъпна до членовете на братството по време на 100 годишния юбилей на книгата. Но в последствие, чрез тях тя трябва да бъде направена достъпна и до всички останали на разбираем език. Защото не всички хора разбират термините, с които боравят посветените в духовно отношение хора. Моментът е назрял тази информация да бъде изнесена извън затворения кръг на определени общества. Живеем в информационна ера, в която знанията се разпространяват моментално чрез Интернет до всяко кътче на планетата. В същото време обаче, информацията сама пази себе си. Непосветеният дори и да попадне на някое ценно четиво, няма очите да го прочете. Ако душата на човека не е узряла да разбере Словото, тя няма да го разпознае, дори и ако текстът не е зашифрован. Затова, човекът просто ще я подмине. А да не говорим колко малко души са склонни да четат в наши дни.

Така че посланието на тази книга може (и трябва) да се изнася и под други форми: филми, театрални постановки, музика, изкуство, живопис и прочие. Книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината“ тепърва ще бъде превеждана на много езици. Хиляди човешки души, от най-различни националности са жадни за нейното духовно послание. Но винаги когато една книга се превежда от един език на друг, определена информация се губи. Така е станало и със Библията, която е била превеждана от староеврейски на арамейски, после на гръцки, после на латински, после на английски и т.н. докато сега почти целият и дълбок смисъл е вече изгубен. Това, което днес хората четат преведено на един или друг език (и което те си мислят, че е Библията), всъщност е едно съвсем бегло отражение от този величествен текст. В този смисъл евреите са привилигирована нация, понеже те могат донякъде все още да четат древните текстове в оригинал. Така и ние, българите сме в известен смисъл привилигировани, че можем да четем Третия завет в оригинал. Но смисълът на Словото неизменно ще се губи при превод от един език на друг. Затова Учението трябва да се поднася и в друга форма, например като изкуство.

Третият завет е предназначен към Новото човечество, което ще наследи света. То ще наследи цялото материално достолепие, създадено от Западната цивилизация, но ще го изпълни още и със смисъл и със съдържание. Иначе материалното благоденствие само по себе си е просто пагубно. Задачата на Запада беше изпълнена блестящо. Никога досега хората не са се радвали на по-голяма материална обезпеченост. Тук усещам как веднага ще се надигнат гласове отвсякъде: „За каква материална обезпеченост става въпрос? Хората едвам свързват двата края. В третия свят деца умират от глад“, и т.н. Аз обаче, като астролог, разглеждам човешката история в хилядолетни отрязъци от време. Погледнато от тази гледна точка, човечеството изключително много е напреднало в материално отношение. То дължи това изключително на достиженията на западната цивилизация. Деца са умирали от недояждане постоянно. В древността това е било по-скоро правило, отколкото изключение. От 15-20 деца в едно семейство са оцелявали 1-2. Хората масово са измирали от недояждане, болести, невъобразимо лоши санитарни условия и т.н.

В човешката история досега никога не е имало такива високи технологии, с каквито ние разполагаме в момента. Това е „специалитет“ само на епохата на Водолея, в която едва сега сериозно навлизаме. Благодарение на откритията, направени през последните 100 – 200 години, материалното съществуване на хората е в такава голяма степен облегчено. Замислете се само за момент как преди векове цялото ежедневие на човека се е въртяло около прехраната и оцеляването му. Да се разоре земята, да се насади, да се пожъне, да се овършее, да се нахранят животните, дори да се налее вода от кладенеца е представлявало трудност. Да не говорим за предвижването на далечни разстояния, комуникациите и така нататък.

В наши дни имаме техника и технологии в изобилие. В супермаркетите днес има много повече храна, отколкото е била достъпна на благородниците в средновековието. Животът на човека в западния свят не се върти вече около неговата прехрана. В западното общество хората не умират от глад по улиците. Западната цивилизация, с характерното за нея материалистическо и прагматично мислене беше тази, която изнесе целия научно-технически прогрес на плещите си.

Би било логично да се предположи, че човечеството, (особено онези, които са доста добре обезпечени) ще се концентрират сега върху духовното си развитие. Това обаче не се получи. Дори и тези, които вече имат достатъчно материални блага, са се втурнали да натрупват още повече. Защо се получи така? Защото западното общество даде формата, но не я пропи със съдържание. Всъщност от тях това и не се изисква. Това е задачата на славянската раса, която оттук натататък постепенно ще започне да поема управленските функции на човечеството в свои ръце. Формата ще бъде наследена, но в добавка на това, тя ще бъде пропита още и с духовно съдържание. А това съдържание не е нищо друго освен Любовта! Ето в това се състои величествената задача на славянската раса.

Неслучайно Третият завет бива изнесен в България и е написан на български език. Винаги ми е било интересно да проследявам паралелите в историята на еврейския и българския народ. Винаги съм считал, че техните съдби са подобни. Загатнал съм това в доклада си за астрологичната карта на Българския етнос [12]. Паралелите сами се набиват на очи. И двата етноса са изключително стари. И двата имат тежка карма. Много от представителите и на двата етноса са изключително прозорливи, да не кажа гениални. Имало е преселение на еврейския народ, както е било и с българския.

И двата етноса са били под робство. Еврейският етнос е бил над 400 години под египетско робство, българският – около 500 под турско. Имало е и Вавилонски плен за евреите, а българите са били под византийска власт. Имало е периоди, когато евреите не са имали държава, какъвто е бил и случаят с българите. Еврейската държава изживява златния си век по времето на Соломон, Българската по времето на Симеон. Еврейската държава е била разделена на две, както е била и Българската след Освобождението. Евреите живеят разпръснати из целия свят, българите също. Има и много други сходства. По думите на Петър Дънов:

“Евреите бяха един горделив народ, дадоха им много малко територия, за да се смирят и за да разберат, че нашироко трябва да бъдат в духовно отношение, а не в материално. И българите приличат на евреите в това отношение – и на тях им отрязаха земи оттук-оттам, за да се възпитат и по същия начин да разберат, че трябва да растат в духовното.” [3. стр.27]

Независимо дали ни харесват личностните и народопсихологични характеристики на еврейския народ, неоспорим факт е, че те са изключително особен етнос, който има специално предназначние в историята на човечеството. Забелязъл съм, че в основата на всяко съществено историческо събитие винаги стоят евреи. Почти всички гениални учени имат еврейски произход. Старият завет е написан на техния език. Исус се ражда като представител на този народ. При това, Матей още в самото начало на повествованието си съвсем старателно проследява, че за да се стигне до раждането на Исус е трябвало да се мине през 3 пъти по 14 поколения [26, стр. 78]. Следователно, кръвта, която тече в жилите Mу е била подготвена съвсем внимателно в продължение на хилядолетия и нейният състав в никакъв случай не е бил случаен. Можем само да предполагаме, че потеклото на Петър Дънов е било по същия начин внимателно подготвено по подобен начин, за да може той да се роди в най-оптималното физическо тяло, което да поеме този велик Дух.

С всичко казано дотук искам да направя паралел между еврейския и българския етноси и да заключа, че настава времето на една приемственост. Българите могат да бъдат изправени пред подобен избор, който преди 2,000 години беше поставен пред евреите. По думите на Дънов: „Ние трябва да се съобразяваме с новите веяния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове закони против евреите, е стар, а когато дойде новият порядък, ще бъде друго.“ [4, стр.80]. В еврейския род се ражда един Велик Дух – Сина Божий. Но какво е отношението на евреите към него? Те не го приемат и го разпъват на кръста. Защо е така? Защото те са изключително консервативна нация, която не приема промените на времето. А българите? По думите на Дънов: „Българите си приличат по евреите по едно – по твърдоглавието. Само че в евреина има досетливост, той цени времето и при него всяко нещо е на място, докато българина все отлага“ [4, стр.193].

Значи прилики между двата етноса определено има. Да се обърнем отново към изказванията на Дънов: „Обръщам специално вниманието си към българите да ги предупредя, че ще бъдат бити на общо основание. Готви се вече за тях камшик, не човешки, но Божествен. Този камшик ще се слага на гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Волята Божия и кажат: „Ще турим ума и сърцето си в съгласие с Великата Божия Воля.” Ако България приеме Новото Учение, ще получи всичко, каквото и е нужно. Ако не го приеме, нищо няма да й се даде. Христос проповядва на евреите преди 2,000 години, но те не приеха това Учение. И ето, 2,000 години се изминаха и те продължават досега да се скитат по света без отечество. Мислят ли българите, че ако не приемат Новото Учение по-добра съдба ги очаква?“ [2, стр.260]

Виждаме, че и евреите и българите биват поставяни от Дънов под общ знаменател. Тогава, когато нарушават отношенията си с Бога и когато не изпълняват поставените им задачи им се налагат специални наказания. Тези паралели между двата народа съвсем не са случайни, тъй като Учителя нееднократно загатва, че българите трябва да поемат за в бъдеще отговорността за съдбините на Човечеството. Само че в основата на славянското управление ще стои Любовта, докато в основата на еврейското управление стоят Парите. Разликата е огромна и затова разликата в целия обществен строй ще бъде огромна.

Но кои са кармичните причини, поради които и двата народа имат толкова трудна историческа съдба? Ето какво казва Дънов: „Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога – нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство наказание за гонението против богомилите“ [2, стр.258]. Затова сега историческият избор, пред който са изправени българите (независимо в коя точка на земното кълбо се намират) е да не повторят грешката на евреите, а да направят правилният избор. По думите на Дънов:

„Трябва да дойдат новите българи! Новите българи са трудолюбиви пчели, които събират мед от цветята. Проводник на божественото трябва да бъде един цял народ. Трябва да има повече бунтовници за новия ред! Христовото спасение нали дойде от евреите? Но пълното спасение на човечеството все още не е дошло, то няма да дойде и от българите. Трябва пътят да се извърви. От българите ще дойде любовта и ще изтече през тях към целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света? Любовта като минава през теб, ти ще бъдеш носител на Божественото. Спасението иде от Бога! Бог е, Който спасява хората. В Духовния свят българите са организирани и оттам ще дойдат делегати като колонисти, които ще организират България.“ [4, стр.58]

Дънов многокрактно набляга на факта, че самият национален признак е без значение. Важното е дали представителят на дадената националност работи в името на всеобщата идея на Бялото братство. Българите не са избрани случайно като проводник на новите идеи, също както и евреите навремето не бяха избрани случайно да приемат Христовото Същество. Всъщност причината за избора на това, коя нация ще бъде водеща се оказва съвсем прост и се заключава в едно единствено изречение на Дънов: „Най-религиозни са евреите и славяните“ [4, стр.242].

Под „най-религиозни“ можем да разбираме тези, които се стремят към разбиране за Бога и които желаят да установят тясна връзка с Него. Затова и тези две общности (на евреите и на славяните) са специални от духовна гледна точка. Затова на тях им е дадена привилегията (и изискването) да поемат в ръцете си голяма отговорност за останалите народи. Българите със изключително силен Козирог в картата на етноса си са много добре подготвени за тази функция [12]. Но съдбата на самия народ е важна само в смисъла на всеобщата им споеност към единната им идея за служба на Бога. Иначе, в противен случай става въпрос за чиста проба национализъм, което е точно противоположното качество на религиозността. „Някои питат какво ще стане с България. Щом тя приеме Божественото учение, добре ще и бъде, но ако не го приеме, зле ще и бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите ще преуспеят, ако попречат на бялото братство. Знаят българите, че съдба има, дадоха на света една малка светлина – богомилството, угасиха я и попаднаха под робство.“ [4, стр.57]

Как ще бъде организирано новото общество? „Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, искаха си цар. А пък българите ще вървят по обратен път, те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република.“ [2, стр.261]

Дотук става ясно, че между евреи и славяни има очевидна приемственост. Според Дънов: „Следователно, славяните носят до известна степен културата на евреите, но има разлика. Задната част на главата на славяните е развита. Това показва, че те имат силни семейни чувства и склонност към уседнал живот. Славянството има да се бори с татарското влияние, влиянието на атлантската раса. Татарското влияние се изразява в крайния материализъм.“ [2, стр.279]

 И най-важното: „Славянството е девствена почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат“ [4, стр.60]. А как ще го разрешат? Като приложат Любовта във всички форми на държавното и социалното управление. Парите не могат да разрешат това, понеже Парите водят до крайно раздробление и разединение. Винаги където в обръщение има някакви парични знаци, един индивид натрупва повече пари от друг. Освен това специфична особеност на парите е да се концентрират там, където вече има наличие на голяма сума пари. В българския език това е казано с поговорката: „Пари при пари отиват“.

Популярната игра „Монопол“, например, води началото си от 1904 г. Тогава политическата активистка и кавакерка Елизабет Маги измисля играта „The Landlord Game“ („Игра на земевладелец“). По нейните думи, целта на играта е да служи като: „практическа демонстрация на сегашната система на заграбване на земята с обичайните и резултати и последици“[5]. През 1934 г. в разгара на Великата депресия, безработният Чарлз Дероу опростява играта и въвежда в нея зарчета. Така се появява популярната игра „Монопол“, разпространявана от Parker Brothers. Силата и се състои в това, че правилата и силно наподобяват механизмите на движение на капитала в съвременното капиталистическо общество. На времето Карл Маркс предрече, че то ще бъде „монополистично“ общество. Втората основна идея на играта е да покаже на хората, че когато някакви парични знаци се въртят в обръщение, крайният резултат винаги е един и същ. В крайна сметка, всичките пари се концентрират в ръцете на един играч, докато всички останали биват разорени.

При това няма значение какви са попаденията на зарчето. Важно е началото на играта. Щом парите започнат първоначално да се концентрират в ръцете на един играч, той неминуемо печели на финала, защото „пари при пари отиват“. Като социално развлечение тези правила са забавни, обаче когато са приложени в цялостния живот на обществото, те водят до трагични последствия. Много малко хора разбират, че от началото на миналия век в света е започнала една сериозна, глобална игра на „Монопол“, която вече е във финалната си фаза. И без човек да е астролог, може да надникне в бъдещето и сам да си предскаже как тя ще завърши в най-скоро бъдеще. Когато едно общество се управлява от Пари, това винаги води до неравенство, социално разслоение, несправедливост, ограбване, експлоатация и в крайна сметка до разединение и разпад на обществото.

Любовта обаче е тази спойка, която съединява всички живи същества в едно цяло. Един ден всички хора ще проумеят, че не могат да изградят личното си щастие на базата на нещастието на някой друг. Бог, като създател на абсолютно всички живи същества не може да бъде напълно щастлив дотогава, докато абсолютно всички живи същества, създадени от него не бъдат напълно щастливи! Затова бъдещото общество не може да бъде управлявано на основата на Парите.

Всяка нова епоха изисква от човечеството определено изменение на посоката на движение. И всяка епоха се характеризира с един етнос, който е създаден по такъв начин, че е най-добре подготвен да изнесе на плещите си дадената промяна. А от друга страна, всеки етнос има свой език, който е най-подходящият инструмент за този етнос да изрази това, което е заложено в неговата народопсихология. Древните евреи с тяхната „твърдоглавост“, бяха най-подходящият народ да приемат мъдростта на Мойсей с неговите десет основополагащи закона. Тяхната задача беше да не се променят с времето и да останат устойчиви съхранители на формата. Навремето това беше абсолютно правилно и необходимо, но в наши дни започва да се превръща в спирачка на прогреса.

Новият завет беше написан на старогръцки. Предназначението на Гръцката епоха беше да развие мисленето на човека и неговите умствени способности. Цялата наука, математика и способностите за логическо мислене и разсъжение се зародиха и развиха именно в древните гърци. Затова и новият завет трябваше да бъде написан на техният език, за да отрази правилно измененията на времето.

„През 331 век п.н.е. гръцкият пълководец Александър Велики завладял Персия. По това време той управлявал всички известни древни земи и „обикновеният“ гръцки се е превърнал в език, който разбирали почти всички хора. Когато последователите на Исус написали Новия Завет, те искали целият известен древен свят да чуят добрите новини, затова го написали на гръцки, превеждайки староарамейския език, на който говорил Исус на гръцки език. Само на няколко места в текста те запазили оригиналните староарамейски думи“ [17].

Впоследствие Гърция беше завладяна от древния Рим. Макар външно римляните да бяха победителите, всъщност цялата правна и политическа система на Рим беше основана на гръцкото мислене.  Впоследствие Рим също падна, но достиженията на Римската империя бяха предадени в устройството на западноевропейските държави. Английската империя, в частност, е пряката наследница на древния Рим, а английският език е продължение на латинския. Съединените Щати, (които доминират света в момента), не са нищо друго, освен едно разклонение на Английската империя. Същото може да се каже и за Австралия.

Всички достижения на съвременната наука и техника биха били напълно немислими, ако навремето древните гърци не бяха поставили основите на логическото и математическото мислене. Затова гръцкият език беше този инструмент, който подготви цялата научно-техническа революция, на която сме свидетели в момента. Неслучайно дори до днес, основни технически константи и числа се изписват именно с гръцки букви, а не с английски или да речем с еврейски. Но откакто светите братя Кирил и Методий създадоха глаголицата през 9 век от н. е. и преведоха Библията на старославянски, нещата започнаха постепенно да се променят. Тогава за първи път в историята на човечеството евангелски текстове са преведени на „несвещен“ език, т.е. различен от старогърцки, латински и староеврейски. „Първият славянски книжовен език е старобългарският. Той е и един от първите книжовни езици на стария континент“ [19]. Именно славянските езици са най-добре предназначени да изпълнят важната мисия на човечеството в бъдещата епоха. Това не може да бъде направено на английски – този език ще остане за ползване всред инженерите и всред тези, които се занимават с наука и техника. Езикът на Любовта ще бъде славянският!

В този смисъл народността, в която е избрал да се роди Петър Дънов и съответно езикът, на който е написано неговото Слово е изключително важен. Известно е, че той основно е говорил на учениците си. Говорът създава необходимите трептения, които въздействат на човека по определен начин. Дори учените днес се съгласяват, че всичко което ни заобикаля са всъщност трептения с различна честота – в това число влизат звуците и светлината. Книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ има именно това предназначение: чрез четенето и, и чрез визуализацията на различните цветове, да се създават такива особени трептения, които да въздействат на душата по особен начин. Като следствие, човек развива в себе си положителните качества, изброени в първата колона на книжката.

Следователно езикът (т.е. трептенията) на който е написана книгата е изключително важен. В този смисъл трябва винаги да се работи именно с оригиналният текст, който е използвал Дънов, без той да се преработва или „осъвременява“. В противен случай се променят честотните вибрации и съответните въздействия може да са съвсем други. Иначе някои, които се стараят да изпишат вежди могат да извадят очи. Думите, които Учителят уж „неправилно“ е изписал с пълен или непълен член, трябва да се оставят именно така, както са без да се пипат! Всичко трябва да се чете в оригинал. Не бива да забравяме, че в оригиналния вариант на изданието присъстват буквите „ят“ или „голям юс“, които впоследствие отпадат от българския език, с наложената по-късно езикова реформа. С това обаче се променя гематрическото значение на думите и целят скрит смисъл, вложен в Третото писание. Затова трябва винаги да се придържаме към оригинала.

Ваня Вергова е провела подробно изследване относно превода на Библията използван от Учителя. Позволявам си тук да цитирам някои текстове от личната ни кореспонденция:

„Историята на създаването на боговдъхновен превод Библията на български език е впечатляваща. Преводът е направен на базата на текстовете от “главните стари и нови езици” [6, стр.6]. Това представлява дълъг и творчески процес, в който са участвали книжовници, писатели, редактори, полиглоти, богослови и проповедници. Създаването на Библията на български език дава основанието за създаването на Завета. В началото на XIX в. в България са на лице исторически предпоставки за превод на библейските текстове на новобългарски, тъй като църковните богослужения са се водили на гръцки език и борбата за самостоятелна българска църква влиза в нова фаза, изискваща разбираеми текстове за цялото българско население. Регистрирани са първите опити за превод на отделни текстове, най-вече на Новия завет …

Достойнствата на всеки един от тези първи преводи на библейските текстове се изразяват в това, че те подхранват следващите издания на Библията. Така се стига до издаването на Цариградската Библия от 1871 г., която е основополагащият текст за написването на Завета … „За колосалния труд по превеждането, редактирането и цялостния езиков облик на това издание провидението изпраща най-добре подготвените хора. Така своя творчески отпечатък са оставили д-р Илайъс Ригс, Христодул Костович Сичан-Николов, Петко Рачов Славейков и д-р Алберт Лонг. В наши дни с копие от личния екземпляр на автора П. К. Дънов разполагаме като фототипно издание [7] благодарение на ИК “Виделина” и това е изданието на Библията от 1885 г., което е “осъвременено” /за тогава – б.а./ копие на оригиналния цариградски български превод от 1871 г.” [8, стр. 3]

Поради сполучливия си превод, разбираем за цялото българско население, цариградската Библия добива широка популярност. Това не е единственото достойнство на това издание. Изключително важна е езотеричната вярност. И това е факт, който обслужва с изключителна прецизност изготвянето на текстовете в книгата Завета на цветните лъчи на светлината според тяхното “цветово звучене”.

Отпечатък върху този труд са оставили и светите братя Кирил и Методий, предоставили азбуката за написването – безпрецедентно явление в културната история на човечеството – а и самите те са направили превод на Библията от гръцки на старобългарски. По този начин техният превод се превръща в общославянски образец на църковен език и дава импулс за преводи на други славянски езици, а цариградската Библия от 1871 се превръща в определяща за установяването на новия книжовен български език“. [9]

Значението на тази малка книжка се състои в това, че тя се явява мост към целия бъдещ преход на човечеството. В нея селективно са подбрани определени текстове от Библията и са подредени по строго определен начин. При това, Дънов е избрал именно това библейско издание, което най-сполучливо предава езотеричния смисъл на Библията, преведен на ново-български език. Всички беседи, които Учителят е изнасял впоследствие са били базирани всъщност на абзаците, включени в тази малка книжка. В този смисъл можем правилно да заключим, че не става дума за нищо друго, освен за Трето писание, което е продължение на другите две. Неговата цел е да подготви човечеството за новия преход. Стария завет беше написан на старо-еврейски за да изготви Формата.Новият завет беше написан на старо-гръцки за да подготви Разсъдъка. А Третият завет е написан на ново-български за да подготви Любовта.

В този смисъл никой друг не е могъл да предаде силата, красотата и мощта на българския език, по-добре, отколкото Иван Вазов в своето стихотворение:

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки? …

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье. [18]

В този смисъл аз като астролог се заинтересувах силно да изготвя астрологична карта на това изключително важно събитие, каквото е написването на книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“. Всъщност става въпрос за изготвянето на астрологичен хороскоп на Третото писание. Ценността на една такава астрологична карта се състои в това, че за в бъдеще на тази основа биха могли да се изчислят по аналогия и съответствие астрологични карти и на по-старите библейски писания. Тази работа би могла да се извърши в съдействие и сътрудничество с астролози, които могат да боравят със старите текстове.

Например, бих се радвал на едно още по-тясно бъдещо сътрудничество в тази насока с ректора на Московската Академия по Астрология Михаил Борисович Левин. С него имахме много плодотворна съвместна дейност по картата на българският етнос и в момента работим активно онлайн по картата на австралийския етнос. Аз съм сигурен, че той би могъл да има огромен принос за създаването и анализа на астрологически карти на Стария и Новия Завети.

Денят и мястото на „раждане“ на Третия завет, както вече беше споменато по-горе са дадени в слабо-закодирана форма от самия Петър Дънов на втора страница. Става въпрос за 15 август 1912 г. гр. Търново. Часът обаче е много важен, за да се изчисли Асцендента на тази карта. В този смисъл кореспонденцията ми с Ваня Вергова отново много ми помогна. Ето какво пише тя по този въпрос:

“Мястото на написването е село Арбанаси, /източно – североизточно/ край Велико Търново, България. За това също има доказателства от самия автор, пребивавал е в Арбанаси от края на май до юли месец преди Събора. Там е направил първите наброски като сам Той казва, че докато е писал Завета на цветните лъчи на светлината духовете са се “опитали да се докоснат дори до на здравето” Му. Изключително силни /за мен/ са и беседите от този Събор /1912/, а също така и от следващите събори – до към 1914 г. Всяка година е имало Събор на Бялото братство или на Веригата /т.е. духовна верига, духовни връзки, така са ги наричани тези срещи-събори/. На този Събор /1912/ свикан веднага след написването на книжката, Учителят е прочел /място на прочитане/ във вилата на лозето на Атанас Бойнов и Тодор Бостанджиев край В. Търново червена, портокалена и зелена краска от книгата пред 63-мата присъстващи и след това е дал за ограничен печат в София …” [9]

Според Ваня Вергова (а тя се позовава на протоколите на събитието), мястото на първото публично прочитане на книгата е станало във вилата на лозето на Атанас Бойнов (1848 – 1936). Тази вила според нея се намира на около 3 до 5 км. северно от Велико Търново. Този факт е важен от астрологична гледна точка, понеже макар книгата да е била написана в Къщата на Завета, нейното, така да се каже „раждане“ е станало на друго място, в околностите на същия район. Точното местонахождение на вилата на Атанас Бойнов не ми е известно.

Знаем обаче, че по права линия с. Самоводене се намира на 7 км. северно от Велико Търново. На северо-запад, също по права линия на 4.5 км отстои с. Беляковец, докато с. Арбанаси е разположено на 4 км. на северо-изток. Всички тези разстояния са измерени с Google Earth между центровете на въпросните населени места. Ако се измерват разстоянията между крайните най-близки квартали, тези цифри се получават значително по-малки. Следователно въпросната вила, в която се е състояло първото прочитане, се е намирала някъде в този район. Тя не би могла да бъде твърде отдалечена от Велико Търново. В противен случай, в протоколите би било записано името на някое от гореспоменатите населени места.

Направих астрологични изчисления за всички тези райони. Но понеже разстоянията са толкова незначителни, Асцендентът на астрологическата карта се променя най-много с 1 минута от градуса. Това е нищожно отклонение и напълно спокойно може да бъде пренебрегнато. Затова реших да използвам координатите на с. Арбанаси като отправна точка за построяването на астрологичната карта. По конкретно реших да използвам координатите на така наречената „Къща на Завета“ в с. Арбанаси, където е била написана книгата. Според Михаил Борисович Левин, ректор на Московска академия тя се намира в южната част на селото и нейните координати са 43°05’46” северна ширина и 25°39’31” източна дължина [23].

Всъщност точните координати на къщата са без значение, понеже както вече отбелязахме първото прочитане на книгата не е станало не там, а във вилата на Атанас Бойнов. Но както вече отбелязахме промяната на мястото с няколко километра не оказва съществено значение върху построяването на картата.

Продължи нататък към част 2