Парламентарни избори в България, 2014 г.

06.10.2014 г.

Не е ли интересно как историята винаги се повтаря, на основата на астрологическите цикли, но хората никога не си вадят поуки? Вместо това те продължават сляпо да вярват, че те самите са творци на собствената си съдба. По думите на Алберт Айнщайн: „Безумие е да правиш едно и също нещо и да чакаш различни резултати“. Във тази връзка реших да напомня на читателите историческите събития, разиграли се в недалечното минало на България, по време на предишния период, когато планетата Юпитер е била пак статична в астрологическата карта на българският етнос. И оставям на читателя сам да си направи паралелите с настоящата политическа действителност, когато Юпитер отново не се движи. Нека да напомним, че планетата Юпитер определя материалното благосъстояние на нацията и нейните морално-идейни ценности и въжделения. Предишната статичност на Юпитер тече от 1894 г. до 1905 г. За този 11-годишен период в България се сменят общо 10 правителства. Те са изброени по-долу, като в скоби е дадена датата на края на мандата на съответното правителство:

• Константин Стоилов (до 30 януари 1899 г.),
• Димитър Греков (до 13 октомври 1899 г.),
• Тодор Иванчов от Народната партия (до 10 декември 1900 г.),
• Тодор Иванчов от коалицията на Народнолибералната партия и Либералната партия (до 22 януари 1901 г.),
• Рачо Петров (до 4 март 1901 г.),
• Петко Каравелов (до 3 януари 1902 г.),
• Първо правителство на Стоян Данев от Прогресивнолибералната партия (до 15 ноември 1902 г.),
• Второ правителство на Стоян Данев от Прогресивнолибералната партия (до 31 март 1903 г.),
• Трето правителство на Стоян Данев от Прогресивнолибералната партия (до 18 май 1903 г),
• След което на власт идва правителство на Рачо Петров до 4 ноември 1906 г.

Виждаме, че за 11 години по време на статичността на Юпитер се сменят 10 български правителства. Някои от премиер-министрите се повтарят, понеже те участват в различни служебни правителства, „маскират се“ като безпартийни, или прескачат от лагера на една партия в друга, за да могат да управляват по-дълго. Но дори да вземем само основните играчи, (без да броим служебните или „безпартийни“ правителства), пак става въпрос за 6 премиер-министри, които се изреждат в продължение на 11 години. Това са Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Иванчов, генерал Рачо Петров, Петко Каравелов (брат на писателя Любен Каравелов) и Стоян Данев.

Проблемът, довел до падането от власт на толкова много правителства е предизвикан от незапомнена дотогава финансова криза, наречена „консолидация на външния дълг“, която дълго време разстройвала държавните дела и стабилността в страната. Ставало въпрос за това, че краткосрочните външни заеми, които княз Фердинанд е взимал от западните банки е трябвало да се консолидират в един-единствен дългосрочен външен дълг, с по-ниска лихва и по-дълги срокове на изплащане. Иначе, младото българско княжество го грозяла реалната опасност да изпадне в несъстоятелност (т.е. държавата е била на косъм от това да обяви дефолт, да банкрутира) със всички произтичащи от това международни последици. Новият консолидиран външен дълг е трябвало да бъде одобрен от парламента, за да може след това да се изплаща не лично от монарха, а от съвкупния български народ. Ето за това е ставало дума.

Най-накрая кризата се разрешила с това, че първото правителство на Стоян Данев подписва консолидационен заем с френската банка „Париба“ за 106 милиона лв. По най-груби пресмятания, ако превърнем тази сума в днешни пари (според тяхната покупателна способност), това са може би около 10 милиарда лева, а може би и доста повече. Заемът е взет с 5% годишна лихва и цесионен курс (т.е. около 20% от парите са отишли като бонуси за посредниците по заема). Освен това ако се разгледа договора в детайли, ще се види, че френската банка предава парите в България на части, но ние се задължаваме да плащаме лихвата по целия заем още от първия ден. И на трето място, по условията на договора, банката „Париба“ изпраща в София свой делегат, който получава огромни пълномощия да бди за стриктното събиране на българските дългове. Това е бившият държавен съветник на Франция г-н Жорж Буске. Той се установява в София за следващите 10 години. В ръцете на този френски банкер реално се съсредоточава цялата власт в страната. Тоест, без неговото одобрение нищо не можело да бъде предприето в държавата, независимо от това какви правителства междувременно са идвали или са падали от власт.

И ако цялата тази история досега все още не ви звучи до болка позната, (като все едно хроника извадена от нашето съвремие), нека да направим и още един паралел. Съвременната Юпитерова статичност започна на 6 октомври 2012 г. и ще продължи до 4 юли 2023, т.е. почти точно 11 години, както и преди. От началото на статичността досега се смениха следните 5 правителства:

• Правителството на Бойко Борисов (до 13 март 2013 г),
• Служебното правителство на Марин Райков (до 29 май 2013 г.),
• Коалиционното правителство (БСП, ДПС) на Пламен Орешарски (до 6 август 2014 г.)
• Служебното правителство на Георги Близнашки (до ? октомври 2014 г.)
• Коалиционно правителство на ГЕРБ с някакви други партии (до ???)

Дотук от началото на Юпитеровата статичност досега са се сменили 5 правителства за 2 години. Тоест, засега изпълняваме и преизпълняваме плана по политическа нестабилност. Остава само да гадаем какво ще бъде крайното число, докато изминат и следващите 9 години, т.е. докато не приключи настоящата статичност на Юпитер. Едно е сигурно обаче – политическа стабилност в условията на статичен Юпитер е практически невъзможна. В добавка на това и планетата Сатурн, управляваща държавното устройство също е застанала статична от 2005 г. и няма да се движи до 2020 г. Да се надяваме на друг възможен изход, освен продължаваща жестока криза е все едно да очакваме различни резултати, при условие че правим едно и също. Тоест, безумие, по думите на Айнщайн. Тогава какъв е изходът?

Навярно, едно добро начало би било смяната на цялата сегашна политическа система и замяната на неработещия модел на така наречената „представителна демокрация“ (което всъщност е диктатура на олигархата) с нещо по-добро, с нещо действително по-демократично. Вече като че ли се очертават основните предложения в тази насока – въвеждане на минимален образователен ценз, който да не дава право на гласуване на неграмотни граждани или на такива, които практически не владеят български език, отменянето на политическите партии, като особено внимание се обърне на политическите сдружения на етническа основа, пряк парламентарен контрол в реално време, посредством компютърно гласуване в интернет и постепенното заменяне на „представителната демокрация“ с действително народно управление в реално време, посредством новите електронни технологии.

След като по броя на „харесванията“ във Фейсбук можем веднага да си направим извода дали една статия се харесва на народа или не, защо тогава да не можем да „харесваме“ или да „не харесваме“ българските политици в реално време на някакъв специален сайт? Той задължително трябва да работи с отворен код, за да може работата му да се контролира от всеки, който има достатъчна компютърна грамотност. По този начин манипулацията на резултатите ще стане невъзможна. При достигане на определена критична маса от недоволни граждани, провинилите се политици трябва незабавно да бъдат отстранявани и заменяни с други, без да се чака четири години  до следващите избори.

Подобна система би елиминирала нуждата стотици хиляди хора да протестират на улиците, както се случи при казуса Пеевски. При такова огромно недоверие подобни политици биха набирали незабавно достатъчно количество „черни точки“, за да бъдат моментално сваляни от техните длъжности по електронен път. По този начин и сънародниците ни от чужбина биха могли да участват в реално време в българския политически живот. Направата на подобна интернет технология не е толкова невъзможна или податлива на фалшификации, както всички политически партии в момента вкупом се опитват да ни убедят. Просто всички партии имат взаимен интерес да запазят статуквото. На всички тях им е много по-изгодно всички ние да продължим да гласуваме с хартиени бюлетини веднъж на четири години, защото именно така могат да се правят най-големите злоупотреби и машинации.

Особено сериозно внимание трябва да се обърне на това какви външни дългове се взимат и на какви условия. Взимането на каквито и да било допълнителни външни дългове, особено от преходни служебни кабинети е равнозначно на национално предателство. Такава политика заробва нацията ни и прави от последващите правителства „кукли на конци“ – т.е. зависими от чужди банки марионетки. Чрез външните дългове българските премиери рано или късно са принудени да се превърнат в агенти, изпълняващи чужди национални интереси.

Показателно е да се види как са се развили нещата при предишната Юпитерова статичност около средата на статичността (тоест, когато тя е била най-силна). Това е важно да се види, тъй като ние много скоро ще навлезем именно такъв период в нашата история, който ще настъпи в най-близките години. При предишната статичност на Юпитер пиковата точка е настъпила по средата на периода, по-точно през 1900 г. Да видим какво се е случило тогава?

• На 15 януари 1900 г. правителството на Иванчов гласува Закон за натуралния десятък върху зърнените храни. Законът е изключително непопулярен и среща съпротивата на 83% от общинските съвети.
• 5 март 1900 г. Във Варна се провежда земеделски митинг, който бързо прераства във въоръжен бунт. Интересно е да се отбележи „съвпадението“, че това става точно по средата на статичния период на Юпитер.
• От 14 до 21 април е обявено военно положение в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околии. Бунтът е потушен от армията. После военно положение е обявявано и в много други околии, докато накрая е отменено чак на 7 октомври 1900 г. Трябва да се има предвид, че Юпитер достига точката на своята абсолютна статичност на 11 май 1900 г. Това означава, че въоръжените бунтове, започнали на 5 март 1900 г. и приключили на 7 октомври 1900 г. са се разиграли точно в самата точка на абсолютна статичност.
• 27 ноември 1900 г. Финансовата криза сваля от власт правителството на Тодор Иванчов. То обаче се преустроява като безпартийно и временно и продължава да действа до 9 януари 1901 г.

Новата Юпитерова статичност ще настъпи на 14.02.2018 г. Едва ли ще бъде въведен пак натурален десятък върху зърнените храни, но съвременните политици могат да ни „изненадат“ и с нещо друго, например „плавно“ покачване на цените на тока, което е фактически едно и също. Засега ни обещават 10% поскъпване, но явно това съвсем не е предела. Ще видим какво има да се случи. Ако най-бедната страна в Европа я накарат отново да затяга коланите, в същото това време, когато в западните страни дават помощи за безработни, при доходи под 2000 лв. на месец, то тогава сигурно има смисъл да се обяви национална стачка. До голяма степен развитието на нещата зависи и от личния избор на всеки един българин. Остава само да предупредим, че точката на най-голяма статичност на Юпитер ще настъпи през есента и зимата на 2017 г., както и през лятото и есента на 2018 г. Изводите всеки може да си направи сам.

Прочетете статията: Противостоянието между Изтока и Запада. Каква ще бъде съдбата на българският политически елит?