Има ли държави – психопати?

На 9 април 2015 световните агенции съобщиха за мъж психопат, който застрелял трима души в съда в Милано, Италия. Раздавачът на бързо правосъдие бил обвиняем за умишленото причиняване на фалит на компания, в която той самият бил основен акционер. Фирмата била специализирана в недвижими имоти. Фалитът станал преди няколко години. Всичко започнало с това, че срещу 57-годишният Клаудио Джардело било заведено съдебно дело по случая. Имало и още двама обвиняеми по делото. Във въпросният ден, когато се разиграла трагедията било назначено поредното съдебно заседание. Клаудио влязъл с подправен пропуск на адвокат, което му позволило да внесе в съда оръжие. По време на заседанието той открил огън в съдебната зала. Там той убил своя адвокат, един от другите подсъдими и ранил тежко третия подсъдим. Всички те били негови бивши съдружници. После напуснал съдебната зала, качил се на втория етаж, отишъл в друга зала и там открил огън по съдията Фернандо Чампи. Този човек бил специалист по дела, свързани с фалити на компании. Малко преди нападението, съдия Чампи бил призован като свидетел по делото на Джардиело. След стрелбата, нападателят се слял с тълпата от хора, които панически бягали навън, качил се на мотоциклет и се опитал да се скрие, но впоследствие бил задържан от полицията.

Дотук като че ли в този репортаж няма нищо необичайно. Хората в последно време започнаха да свикват да четат по вестниците и да гледат по телевизията как един или друг психопат взема правосъдието в собствените си ръце и раздава справедливост според собствените си морални убеждения. Но това, което на мен лично ми направи впечатление в случая е как се държи един човек, който сам е предизвикал фалита на собствената си фирма. Тоест, той е извършил финансово престъпление, но е бил уличен в това престъпление, намерени са доказателства против него и той е бил изправен пред съд.

Неговата реакция е да грабне оръжието и да започне да стреля първо по бившите си съдружници, след това по съдията, а накрая и по специалистите, които предоставят ясни доказателства в съда относно неговата съпричастност към въпросното финансово престъпление. Повечето хора разбират ясно този пример, защото той е свързан само с един отделен човек. Почти няма разминавания в мненията, че въпросният агресор е опасен психопат, който трябва да бъде поставен зад решетките. Почти всеки е съгласен, че ако този каубой се намира на свобода, той може да застреля още доста други хора и да причини огромни щети на всички около него. Дотук спор няма.

Но когато пренесем обаче същият този аргумент по отношение на държавите, хората изведнъж незнайно защо веднага престават да се държат рационално и заемат необяснимо ирационална позиция. Тяхната безпристрастност тутакси се изпарява, те започват да се държат крайно емоционално и вместо аргументи и факти на преден план излизат личните им политически пристрастия. Всичко това им пречи да достигнат до истината, тъй като където са на ход емоциите, там няма място за ума и разума. А всъщност истината е, че принципиална разлика в поведението на хората и държавите няма. И причината за това се състои в простичкия факт, че държавите (все още) не се управляват от бездушни компютри, а се управляват от живи хора. Ако държавите се управляваха от компютри (тоест от интелигентни машини, лишени от всякаква емоционалност), то тогава държавните дела щяха да текат предсказуемо и автоматично по предварително зададена програма. Това би било идеалният вариант за населението, тъй като в такъв случай личните емоции и пристрастия на политиците щяха да бъдат изключени от управлението на държавата.

Но за голямо наше съжаление държавите на този исторически етап все още се управляват от хора, наречени политици. При това е нужно дебело да подчертаем, че това далеч не са най-добрите хора, населяващи нашата планета. Проблемът се състои в това, че въпросните, така наречени „държавници“ притежават цялата гама на типично човешки чувства, като например алчност, завист, ненаситност, кръвожадност, отмъстителност, агресия и още много други подобни негативни емоции. Всички тези емоции по един или по друг начин (независимо от огромното количество безполезни закони, написани на хартия) де факто се пренасят в управлението на държавите. Нужно е с голямо съжаление да констатираме факта, че хората, намиращи се по най-високите върхове на управленската пирамида много често притежават мислене, което принципиално не се отличава съществено от това на този психопат с пистолета, с който започнахме нашият разказ. В такъв случай логично е да очакваме, че и поведението на подопечните им държави (което в случая наричаме външна политика) ще бъде до голяма степен сходно със трагичния случай, който описахме.

Още повече че съвременните държави вече напълно спокойно могат да бъдат разглеждани като своего рода частни акционерни дружества. А във всяко едно частно акционерно дружество е важен не мениджъра, който в момента управлява дружеството (тоест политиците), а човекът, който е реален негов собственик. Става дума за този, който държи контролният пакет от акции в държавата. Именно това е човекът, който може в буквалния и в преносния смисъл да коли и да беси безнаказано. В една фирма собственикът на мажоритарния пакет акции може да си назначава какъвто мениджър си пожелае, да уволнява и да назначава по собствено усмотрение и да провежда такава фирмена политика, каквато му скимне. А в държавата задкулисието (тоест реалният собственик на мажоритарния пакет акции) си прави каквото си иска вътре в цялата държава. Когато държавата е малка, поразиите са сравнително малки (засягат да речем само няколко милиона души). Но когато държавата е огромна, поразиите са глобални и засягат цялото човечество.

В случая със психопата-стрелец се е случило следното нещо. Собственикът на фирмата решава да я фалира, за да извлече от това някакви лични мега печалби. Но някой разкрива схемата му и вкарва делото в съда. Какво прави тогава собственикът? Убива ортаците си (мениджърите на фирмата), после стреля по съдията, а след това и по свидетелите по делото. А сега нека да пренесем същата тази ситуация и към държавите. Защото е пределно ясно, че в случай на фалит на държава нещата могат да се разиграят по абсолютно същия сценарий.

Кой е ИСТИНСКИЯТ собственик на държавата? Това е този, който държи контролният пакет акции. На примера на Съединените Американски Щати, това е Федералният резерв. Всички американски долари, намиращи се в момента в обръщение в света се печатат от този един-единствен частен емисионен център на пари. Всички пари, които ползва американската държава са дадени НА ЗАЕМ на американското правителство от въпросният Федерален резерв. Той е всъщност частна собственост на няколко банкерски фамилии. Така че именно те са истинските собственици на държавата САЩ и се явяват де факто истинското световно задкулисие.

По всичко личи, че те са решили да организират изкуствен фалит на частната си компания (в случая държавата САЩ). По тази схема те ще реализират колосални лични печалби. В случай, че техните ходове се разкрият пред международната общественост (това е все едно съдът на международната общественост, метафорично казано), за да прикрият следите си, истинските собственици на САЩ най-вероятно ще започнат стрелбата първо по мениджърите на САЩ и бившите държави-съюзници (премиер-министри, президенти, министри, банкери), след което ще се насочат към свидетелите по делото (журналисти, банкери, учени, средства за масова информация и т.н.), а после ще насочат оръжието и към съдията (в дадения случай – Русия). Накрая цялата тази история най-вероятно ще завърши с една международна касапница, с една глобална война, в която ще се направи опит чисто и просто да се замажат следите от едно огромно финансово престъпление. А то е фалирането на собствената им частна империя (САЩ), с цел извличане на колосални, частни, супер-мега печалби.

Всъщност реалният фалит на САЩ вече се е случил, макар че много малко хора знаят тези подробности. Друг огромен проблем е, че много малко хора ИСКАТ да узнаят тези подробности, но това е отделна тема. Всъщност Съединените Американски Щати са фалирали още в далечната 1971 г., когато президентът Никсън решава да отмени споразумението от Бретън Удс. То е било подписано след края на Втората световна война и е приравнявало 1 грам злато към фиксираната стойност от 1,10 американски долара. Така че от 1944 г. до 1971 г. американският долар е имал златно покритие и е бил международна валута (един вид международно злато). С други думи през този период е нямало значение дали две търгуващи страни обменят злато или американски долари. Във всеки един момент от време е било възможно доларите да се обменят в банката за злато и обратното – златото за долари по строго фиксиран курс.

А след 1971 г. доларите са се превърнали чисто и просто в едни напълно необезпечени хартийки. За всеки е ясно, че поради инфлацията с всяка измината година са нужни все повече долари, за да се купи едно и също количество злато. Разликата отива в джоба на Федералния резерв, който продължава и до ден днешен да печата все повече долари. С други думи всичко, което се прави от 1971 г. насетне е една колосална далавера, в която Федералния резерв печата едни с нищо необезпечени хартийки (наречени американски долари) и ги изнася по целия свят. В замяна на тези хартийки към Съединените Щати като огромен поток текат редица РЕАЛНИ материални блага – нефт, природен газ, дървесина, стоки и услуги и т.н. В наши дни на Федералния резерв не му е нужно даже да печата и хартийки, тъй като така наречените „пари“ се появяват вече само във вид на електронни цифрички на екрана на компютъра.

Виждате за каква колосална далавера става въпрос. Тези хора са измислили гениална система, според която те дават на света електронни цифрички, а в замяна на това светът им предоставя неограничено количество робски труд плюс всичките си материални блага и богатства. И това глобално мошеничество продължава вече 44 години. През това време САЩ по официални данни са задлъжнели на международната общност със 17 трилиона долара. Това число се изписва така: 17 последвано от дванадесет нули – $ 17 000 000 000 000. Невъобразима сума!

Тук ще си позволя да приведа един цитат от статията ми „Противостоянието между Изтока и Запада. Каква ще е съдбата на българския политически елит?“, написана на 15.10.2015 г.

Но всъщност 17 трилиона е само официално признатият външен дълг на американското правителство. На 17 януари 2014 г. авторитетното американско списание „Форбс“ публикува статия, според която общите нетни нефинансирани задължения на страната са далеч по-големи, от това което ни се съобщава. Ако се вземе разликата между нетната настояща стойност на очакваните бъдещи данъчни приходи и нетната настояща стойност на прогнозираните бъдещи правителствени разходи (по-специално тези свързани със социалните помощи и здравеопазването), то тази дупка в бюджета според автора на статията възлиза на 127 трилиона долара. С други думи вече е математически невъзможно за американското правителство да изплати дълговете си когато и да било. Поради тази причина те са просто принудени непрекъснато да водят най-различни нови и нови войни във всички точки на земното кълбо, както и да търсят да завладяват нови пазари. Защото това е единственото, което реално могат да направят, за да удължат агонията си и да забавят настъпването на неизбежния си фалит!

Би било наивно и глупаво да се надяваме, че пред факта на неизбежния си фалит държавата САЩ ще се държи по разумен и отговорен начин. Това би било равносилно на това все едно тя доброволно да се вкара сама в затвора за финансови престъпления (а оттам и за воденето на войни, извършването на престъпления спрямо човечеството и т.н). Затова естествено нищо подобно няма да се случи. Най-вероятно американците ще влязат в съда, за да открият там огън, точно така както е направил Клаудио Джардело. Първо се открива огън по бившите ортаци, за да се прикрият следите и за да няма свидетели. Всъщност това вече се случва. На тези, които следят международната политика не може да не им направи впечатление, че в последните няколко години невероятно много високопоставени банкови служители се самоубиха или загинаха при странни обстоятелства. За какво им е нужно на всички тези изключително богати хора да се самоубиват един след друг? По същия начин в последно време загинаха и много видни учени и то все такива, работели по ключови научно-технически разработки. Най-вероятно всички тези хора са „свидетелите“, които се премахват един по един.

После прозвучаха изстрелите на държавата САЩ по мениджърите на непослушните държави. Бяха свалени правителствата и бяха водени войни в Югославия (1994-1999), Афганистан (от 2001 – досега), Ирак (2003 – 2011), Северозападен Пакистан (от 2004 – досега), Либия (2011), Ислямска държава (от 2014 – досега) и други. Така САЩ показаха пред целия свят, че на международната сцена те могат да се държат като типични каубои от американски уестърн, пресъздаващ реалността на дивия и далечен Запад. След това прозвучаха и първите изстрели към прокурора (Русия). Това стана през февруари 2014 г., когато се извършиха събитията на Майдана в Киев. Най-вероятно, съдейки по придвижването на бойна техника през територията на България, събитията в Украйна ще имат продължение това лято (2015 г.). А след това стрелецът (САЩ) може да „се качи и на горния етаж“ и оттам да се опита да разпали и някаква международна война? Времето ще покаже.

Но това, което трябва дебело да подчертаем, е че няма принципна разлика между поведението на един-единствен психопат и на една държава-психопат. В случая, който разгледахме индивидът-психопат е бил собственик на фалираната от него самия компания. Когато цялата държава се явява един вид частна собственост на няколко семейства (а може би вече е дори и в ръцете само на един-единствен човек?), то тогава няма действащи международни механизми, които да спрат този човек да управлява собствеността си по психопатичен начин. Разликата е само в това, че в първия случай пострадалите са само трима души, а във втория случай могат да пострадат 3 милиона, 300 милиона или дори 3 милиарда души. Друга разлика няма.

Можем единствено да се надяваме, че както в първия случай полицията си е свършила работата и е арестувала този луд човек и го е вкарала зад решетките, така и във втория случай ще се намери държава с достатъчно силни мускули, която да озапти държавата-психопат, в случай, че тя реши да започне Трета световна война. В момента, единствената държава, която разполага с достатъчно потенциал да се противопостави срещу военната мощ на САЩ е Русия. Така че, не е нужно човек да е астролог, за да види как ще се развият нещата в най-близко бъдеще. Макар, че астрологията извънредно много помага в това отношение, успешни предсказания могат да бъдат направени и ако просто се използва обективно и последователно мислене, лишено от партийни пристрастия и ненужни политически емоции.