Може ли качеството на управлението на политиците да бъде измервано по научен начин?

 

Използване на научния подход за измерване на качеството на управленческия труд. Критерии за добро държавно управление. Сравнение на управлението „преди“- при социализма, и „сега“- при капитализма. Тенденции за бъдещото развитие на България. 

 

18 ноември 2014 г.

Преди няколко седмици се навършиха 25 години от падането на Берлинската стена. И независимо дали преднамерено го желаем или не, равносметката сама ни се набива в очите. Това е особено валидно за представителите на средното и на по-възрастното поколение, които са били свидетели на събитието. Изговориха се много думи и бяха произнесени много речи. Едните говореха за „тържеството на демокрацията“, а другите за „проваления български преход“. Но всичко това са субективни мнения на отделни политически играчи. Всеки един от тях оценява ситуацията според своите собствени критерии и субективната си гледна точка. И колкото повече говорят те, толкова повече се обърква многострадалният български народ. Всъщност, като че ли точно това се и цели. Не става ясно най-главното. А именно: каква еобективната оценка на случилото се през последните десетилетия? Затова се постарах да изложа своето мнение в тази статия, опирайки се нанаучния метод.

В „Уикипедия” четем, че наименованието „Научен метод“ има гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“. Това е система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността. Включванаблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация — в този ред. Всички учени работят по един и същ начин при добиването на знанията. Първоначално учените наблюдават дадено явление (например, че всички предмети падат на земята). След това се правят необходимите измервания (тоест измерва се с какво ускорение става това падане). Възниква хипотеза, предположение (например, че съществува явление наречено гравитация). След това се извършва серия от експерименти (при тях се установява научно, че например не само ябълките падат от дърветата, а също така крушите, сливите, хората, които са се покатерили там, както и всички предмети въобще). Накрая, при верификацията се доказва с желязна точност, че формулираната научна хипотеза е валидна при всички възможни обстоятелства. Например, за някои хора, участвали в прехода, може да възникне предположението, че парите падат от небето. Но при верификацията се установява, че това далеч не е вярно за цялото население, а само за точно определени негови членове. Така се доказва, че въпросните пари не са паднали от небето вследствие на гравитацията, а поради други причини.

Комунистите в продължение на 45 години ни лъжеха, че трудът се дели на „работнически“ и „селскостопански“. Имаше цели теории, че съществуват две класи – тази на работниците и тази на селяните. Тяхното единство беше олицетворено на герба на СССР с кръстосан сърп и чук. В наши дни пък ни казват, че хората се делят на хора на умствения труд и хора на физическия труд, което също не е вярно. Между тези две категории не може да се въведе точна граница. Всъщност основното разделение между хората е хора на производителния труд и хора науправленческия труд. В първата категория влизат всички хора, които се трудят, за да произведат нещо, независимо дали това е селскостопанска продукция, машинно производство или чисто интелектуален продукт. В тази група влизат всички работници, селяни, интелектуалци строители, занаятчии, учители, хора на изкуството и т.н.

В другата група влизат управленческите кадри. Основна характеристика на тази прослойка е, че те не произвеждат абсолютно нищо. Тяхната функция е да управляват труда на останалите и да го правят по-ефективен. В това число влизат мениджърите, някои от инвеститорите (тези, които сами управляват движението на своите финансови потоци) и политиците. Тези хора живеят, така да се каже, на гърба на останалите, понеже сами не произвеждат нищо. Идеята е обаче тези хора със своя ефективен мениджмънт да увеличават богатството на останалите (тоест общото богатство).

По времето на комунизма тези хора бяха наричани „номенклатура“. Сега, 25 години по-късно в тази категория влизат всички онези, които обозначаваме с термина „олигархия“, всички работещи за тях мениджъри, предприемачи, собственици, банкери, инвеститори и други, както и всички политици, взети заедно. Така че противостоянието не е между отделните работници и селяни, хора на умствения и физическия труд и прочие. Истинското противостояние е между всички, които се трудят (взети заедно) от една страна и всички онези, които ги управляват (и живеят наготово на техен гръб) от друга.

Този модел работи отлично при положение, че управляващите си вършат добре работата. Тоест, когато те вземат определен нисък процент от общото благо за своя труд, а в замяна успяват да увеличат ефективността на общия труд многократно, то тогава всички печелят. Например, в условията на социализма номенклатурата е съставлявала сравнително нисък процент от населението – около 0.5%. Някои от тях са се  облагодетелствали лично от служебното си положение, но като цяло това не е била повсеместна практика. Масовият морал в онези времена диктуваше, че всеки трябва да се труди за общото благо. Освен това при загуба на заемания ръководен държавен пост, номенклатурчикът губеше и привилегиите си, не можеше повече да се вози на служебна кола, да ползва служебна вила, да ходи на безплатни почивки и т.н. Тези привилегии бяха закрепени към съответния държавен пост, а не към личността на отделния номенклатурчик. По този начин разхищението на държавната собственост беше сведено до минимум.

Проблемът възникна тогава, когато в условията на див капитализъм управляващите започнаха да си присвояват неправомерно голяма част от общото благо и да го превръщат в своя частна собственост. Този развой на събитията се наблюдава от 1989 г. насам. Именно тогава започна варварското източване на държавни капитали и пренасочването им в частни ръце. За разлика от предишния модел, сега всички политици и управленци при загуба на поста си, запазват частната си собственост (тоест заграбеното от държавата). Затова почти всички политици се стремят да заграбят колкото се може повече за колкото се може по-кратък период от време, тъй като каквото са успели да присвоят си остава частна собственост за вечни времена. От подобно развитие на събитията страда цялото общество, защото така се стопява общото богатство и вече няма какво да бъде управлявано. Процесът е подобен на злокачествено туморно образование. Колкото повече расте туморът (тоест вредните клетки), толкова повече загива целият организъм.

За измерване на ефективността на промишленото и селскостопанското производство отдавна, още по комунистическо време, бяха въведени съвсем точни научни критерии. Според тях на всеки работник се налагаха определени норми, които той трябваше да изпълни. Например, един стругар трябваше да произведе определен брой детайли на ден. Ако той систематично произвеждаше по-малко, това означаваше, че той не може да си изпълни нормата и се вземаха необходимите мерки. За селскостопанското производство също се налагаха определени норми. Изчисляваше се например, че средният добив на пшеница от декар трябва да бъде еди-колко си, и ако колхозът систематично не произвеждаше нужното количество продукция на декар, се търсеше съответната отговорност. По същия начин се налагаха норми дори на хората на изкуството, културата, научните работници и т.н. Тази система е горе-долу запазена и до днес там, където още съществува някакво производство. Естествено нормите в наши дни са силно завишени, за да може максимално да се експлоатират работниците в условията на вълчия капитализъм, но това е отделна тема. Важното е, че тези основни научни принципи на измерване качеството на производителния труд са все още в сила и се използват и до днес.

Но в същото време никой абсолютно никъде не говори за това какви са основните научни принципи за измерване качеството на управленческия труд? Това се прави нарочно, за да не може обществото да търси сметка от своите управници при провалено управление. Истината е, че управленческият труд може да бъде наблюдаван и измерван по напълно научен начин. Резултатите от подобни изследвания могат да бъдат представяни чрез съвсем обективни цифри и числа. При управленческия труд също може да бъдат правени обективни предположения, експерименти и верификация – също както и при всички видове производствен труд. Тоест и при него е напълно възможно да се приложи научният подход. Тогава отпада необходимостта политическото ни пространство да е една говорилня (каквото е положението сега). Ако се намери обективен подход, който да измерва качеството на управление, тогава цифрите ще говорят вместо хората и необходимостта от многото говорене, лъжене и мазане би отпаднала от само себе си.

Да вземем например политическото управление на страната, тъй като то се вижда от всички. За мениджмънта на отделните фабрики и предприятия подходът е принципно същият, но трябва да се разгледат и отделните специфики. В момента обективен подход за оценка на държавното управление не съществува, понеже критериите, по които то се оценява, са напълно субективни. Виждаме сами, че всеки път се повтаря едно и също. Всички политически партии преди изборите обещават, че ще направят какво ли не, а след като дойдат на власт, единственото, върху което се трудят действително добре, е да се облагодетелстват лично. След приключването на мандата на всяко едно правителство, то самото си прави отчет, който се представя на президента. Като четем всички тези отчети, оставаме с убеждението колко добре всеки един от управляващите си е свършил работата, а в крайна сметка виждаме как българският народ с всяка една измината година обеднява все повече и повече. Какъв е проблемът с тази форма на избори и отчетност?

На първо място оценката на правителството не може да се дава от самото правителство. Това е все едно да караме един човек сам в писмен вид да опише пред обществото всичките си недостатъци. Това е невъзможно. Всеки един човек се оценява субективно и той винаги ще се оправдае, дори и за най-непростимите постъпки. Също така обективна оценка не може да бъде дадена и от опозицията, понеже тя вижда всичко изключително само в негативни краски. Това е все едно да молим най-големия ни враг да ни оцени правдиво. Обективна оценка на отделния човек може да бъде дадена само от много други хора, и то не такива от кръга на близките му, роднините му и приятелите му. Обективна оценка за отделния човек може да се даде само ако се направи възможно най-широко допитване до колкото се може повече хора, които го познават. По същия начин дейността на едно или друго правителство може да бъде оценявана само от целокупния български народ.

Защо едновременно с изборите на ново народно събрание не се дава и оценка на предишното? Не е толкова трудно да се направи. Ето представете си например, че отивате на избори и там заедно с това, че гласувате за нов парламент има и специална бюлетина, с която можете да дадете и оценка на предишния парламент – този, който сте избрали по време на предишните избори. Оценката може да е съвсем елементарна – да речем едно число по шестобалната система. Ако досегашното управление много ви е харесало, пишете му шестица. Ако то изобщо не е задоволило вашите очаквания, пишете му двойка. Съответно отиващото си правителство може да получи и всички останали промеждутъчни оценки. Даването на такава оценка на отиващото си правителство и парламент е крайно необходимо, понеже тя създава обратна връзка между управляващи и управлявани. На нейна основа би могло да се предприемат определени мерки по отношение на онези, които досега са управлявали страната.

Например, ако повече от половината гласоподаватели пишат двойка на досегашните управници, то тогава те всички вкупом трябва да влязат в затвора. Това е необходимо, понеже вследствие на тяхното преднамерено умишлено или непреднамерено некадърно управление е паднал жизненият стандарт на милиони хора и стотици хиляди са пострадали. Ако повече от половината гласоподаватели им гласуват тройка, то тогава всички те заедно не би трябвало да имат правото да се кандидатират на избори поне за един мандат напред. Ако повече от половината народ им гласуват четворка, то тогава нещата би трябвало да се оставят така, както са си – тоест управниците не ги чака нито наказание, нито поощрение. Ако средната оценка за тях е много добър пет, то тогава би трябвало да им се даде някакъв бонус – например допълнителна заплата или нещо подобно. Ако оценката на по-голямата част от народа за тях е отличен шест, то тогава би трябвало да се даде възможност тези хора да продължават да управляват, независимо колко мандата са имали досега. Глупаво е да се прекъсва управлението на един отличен отбор от политически играчи просто защото те вече са били два мандата в управлението. Ако народът дава отлична оценка за тяхното управление, то те трябва да се оставят на власт, ако трябва още десет мандата, дотогава докогато народът не снижи оценката си за тях.

Ето така би трябвало да бъдат поставени нещата, ако в света действително имаше демокрация. Всичко останало, което ни се предлага от запад, включително и така наречената „представителна демокрация“ не е нищо друго освен добре замаскирана, задкулисна диктатура на олигарсите. Предполагам вече доста хора разбират това. Затова е крайно време да започнем да се борим за промяна на системата, а не за това една или друга политическа партия да дойде на власт, защото това абсолютно нищо не променя. При капиталистическия олигархизъм няма абсолютно никакво значение коя партия идва на власт, понеже всички те се контролират от един и същ център на неприлично богатото задкулисие. По думите на Марк Твен: „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят“.

Другият много важен въпрос е свързан с обективната оценка на управлението. Тук хората не бива да се ръководят от едни или други политически пристрастия, а да се придържат към чисто научния подход при оценката на управленческата дейност. Какви са основните критерии в това отношение? По-долу съм изброил някои от въпросите, които хората трябва да си зададат и да получат ясни и конкретни отговори. При това не бива да се отклоняваме да слушаме оправдания от рода на: „да, това се случи, понеже …“ или „не можахме да свършим това, защото …“ или „… за това са налице следните обективни причини …“. Твърдо трябва да се помни правилото, че този, който желае да свърши добре дадена работа, търси начини за нейното изпълнение, а този, който не желае или не може да я свърши, си търси оправдания. Тук трябва да се ръководим пак от чисто научния подход. Интересуват ни фактите и само фактите. Оправданията политиците могат да запазят за самите себе си. Оправдания на народа не са нужни. За хората е важен крайният резултат от държавното управление.  И така ето какви са основните критерии за това дали една държава се управлява ефективно или не:

1. Повишава ли се стандартът на живот на населението, в това число влизат следните съображения:
2. Повишават ли се заплатите, пенсиите и социалните помощи?
3. Намаляват ли цените на стоките и услугите?
4. Намаляват ли цените на жилищата и наемите?
5. Увеличават ли се спестяванията на хората в банките?
6. Какъв е реалният доход на населението, отчитайки всички фактори като доходи, цени, инфлация и прочие?
7. Каква е безработицата в страната?
8. Какви са жилищните условия?
9. Остават ли националните богатства на разположение на народа или се дават на безценица в ръцете на чужди концесионери? Става въпрос за златни залежи, руди, шистов газ, всякакви полезни изкопаеми, води, гори, национални паркове и т.н. Една страна, която не разполага с националните си богатства, е реално колония под чуждо управление.
10. Какво е състоянието на енергетиката? Повишава ли се цената на електроенергията и какъв е делът, който българинът плаща за ток спрямо доходите си?
11. Какво е състоянието на водите в язовирите? Влагат ли се достатъчно средства за поддръжката и ремонта на тези съоръжения? Представлява ли тяхната занемареност заплаха за населението? Кои точно язовирни съоръжения са отдадени на концесия на частни фирми и защо?
12. Каква е крайната цена на водата? Какъв е нейният дял в процентно отношение в разходите на населението, измерено спрямо доходите?
13. Какво е състоянието на селското стопанство? В последните години има тенденция за окрупняване на земеделските земи. Знае ли се точно кои фирми са истинският собственик на повечето земеделски земи в България?
14. Действат ли на територията на страната така наречените „неправителствени организации”, които се финансират от чужди страни? Ако отговорът е „да“, то тогава колко точно пари се превеждат на техните сметки и за какво точно се изразходват. Практиката показва, че множество от така наречените „цветни революции“ се инспирират и финансират отвън, от чужди на националните интереси на страната елементи, което е всъщност завоалирана форма на подривна дейност на държавата.

10.Действат ли в страната организации (легални или нелегални), които са основани на етнически принцип? Има ли подобни организации, които се финансират от религиозни центрове, (особено такива, които изповядват различна религия от официалната в Република България)? Ако отговорът е „да“, то такива организации развиват сериозна подривна дейност в държавата. Колкото по-силни са тези организации, толкова повече това говори за неефективността на управлението на българския политически елит.

11.Увеличава ли се дефицитът в бюджета? Ако отговорът е „да“, то тогава българските политици трябва да се отчитат до стотинка за причините. Защо се харчи повече, отколкото се заработва? Иначе пак трябва да заговорим за неефективност на управлението или за умишлени кражби.

12.Вземат ли се нови държавни дългове? Всеки нов дълг, взет от което и да било правителство, заробва българския народ все повече и повече. За взиманите дългове трябва точна отчетност до стотинка. От кого са взети? За какво точно са похарчени? Ако няма подробна ясна отчетност, значи пак става въпрос за присвоявания с цел лично облагодетелстване, за сметка на народа.

13.Намалява ли златният резерв на страната? Ако отговорът е „да“, какви са точните причини?

14.Намалява ли валутният резерв на страната? Ако отговорът е „да“, какви са точните причини?

15.Какво е количеството български левове, което е пуснато в обращение? Увеличава ли се тяхното количество (което води до инфлация) или се намалява (което води до дефлация)? Отново, трябва да се търсят точни отговори на тези въпроси.

16.Какво е състоянието на българските банки? Разкриването на това кой точно е собственик на капиталите на българските банки може да изясни до голяма степен случващото се в България. Често тук са намесени външнополитически сили.

17.Какво е военното положение на страната? Има ли тя съпротивителни сили или не? Защото, ако се докаже, че войските ни нарочно и методично биват ликвидирани като численост и подготовка, то това говори не само за неефективност на управлението. Това говори за национално предателство.

18.Какво е състоянието на МВР? Увеличава ли се броят на престъпленията? Може ли държавата да се справи с престъпността или обратното – тя не е в състояние да се противопостави?

19.Справя ли се държавата с бежанския поток? Всякакви разговори за „интеграция“ на новопристигналите мюсюлмани с нашето коренно население са чиста проба демагогия, без никаква научна основа. Посочете пример, където бежанците, гастарбайтерите или имигрантите са се интегрирали с местното население, пък дори и след десетки години. Къде е станало това? В Германия ли? В САЩ? В Канада? В крайна сметка, показателят е само един: колкото повече бежанци се вкарват в България, толкова по-неефективно е управлението на българската държава.

20.Расте ли качеството на образованието? Ако отговорът е положителен, то значи всяко следващо поколение би трябвало да е по-умно и по-образовано от предишното. Ако отговорът е отрицателен, то значи нацията затъпява. Причините за това също трябва да се търсят в политическото управление на страната.

21.Расте ли качеството на медицинското обслужване? Има ли увереност, че ако се случи нещо непредвидено, всички разходи ще бъдат поети от здравната каса? Ако ли не, защо тогава плащаме вноски в нея и къде отиват те?

22.Намалява ли корупцията в страната? Ако отговорът е „не“, то значи политическият елит не иска да променя статуквото, тъй като именно те извличат най-голяма полза от това. Колко доказани корупционери са влезли в затвора? По време на кое управление е станало това?

23.Увеличава ли се числеността на населението? Ако то намалява, било поради емиграция или лошо здравеопазване, лоши социални условия, крайна бедност и т.н., то това много отчетливо говори за крайно лошо управление на държавните дела.

24.Решава ли се демографският проблем? Увеличава ли се раждаемостта или обратното: тя намалява с всяка измината година? Хората гласуват не само по избори. Те гласуват и с желанието си да имат деца. Ако политиците продължават да не предприемат нищо по този изключително важен за нацията ни въпрос, то тогава не се ли замисля така нареченият „елит“, че след 10-20 години няма да има кого да управлява?

25.Каква е средната продължителност на живота на населението? Ако тя непрекъснато пада, то това е много красноречив показател за лошо държавно управление.

26.Какво е състоянието на културата и изкуството? Влагат ли се достатъчно средства в този ресор?

27.Какво е състоянието на българското кинопроизводство?

28.Каква е степента на свобода на медиите? Има ли достатъчно плурализъм в отразяването на събитията? Или различните медии отразяват, като че ли по поръчка, само една гледна точка (тази на олигарха, който притежава медиите)?

29.Какво е нивото на самоубийствата? Това е много важен показател за лошо управление. Щастливите нации обикновено не се самоубиват. В това число влизат не само показните самоубийства като нашумелите в последните години самозапалвания, но много други – отравяния, хвърляния от високи сгради и други.

30.Какъв е броят на починалите вследствие на прекалена употреба на алкохол? Техният средностатистически брой е по-висок за едни страни и по-нисък за други, но тук са важни измененията. Има ли тенденция към увеличение или към намаляване на тези случаи?

31.Увеличава ли се броят на загиналите по пътищата? Ако определени хора продължават да карат двутонни джипове по улиците като маниаци и никой не им търси сметка, то ясно е, че държавата не си върши работата като хората.

32.Увеличава ли се детската смъртност?

33.Увеличават ли се раковите заболявания?

34.Какъв е естественият прираст на населението?

35.Какъв е брутният вътрешен продукт на страната? И как той се съпоставя с държавния външен дълг, със златните резерви, с валутните ни резерви и с левовите ни резерви?

36.Каква е инфлацията в страната?

37.Какъв е делът на собственото производство? Например, България винаги досега (до така наречения „преход“) е била традиционно аграрна страна. Задоволява ли тя нуждите си от пресни плодове и зеленчуци или ги внася отвън? Какво се прави за защита на родното производство?

38.Какъв е делът на износа спрямо дела на вноса? Ако една страна внася всичко, а не изнася нищо, икономиката е обречена на смърт.

39.Какви са преките чуждестранни инвестиции в страната? Това е изключително важен показател за нашия „преход“. Според БНБ за 2013 г. общият дял на всички чуждестранни инвестиции е съставлявал 1.16 милиарда евро (1.45 милиарда долара) ¹. Тази цифра е направо смешна! Не забравяйте, че тя включва всички преки чуждестранни инвестиции, не само европейските, а и руските, както и инвестициите, с които е построен китайският автомобилен завод в Ловеч, например. За сравнение, след падането на Берлинската стена правителството на Западна Германия официално инвестира в Източна Германия 850 милиарда дойче марки (436 милиарда евро) само за първите шест години ⁶. Това са само официалните данни на правителството, без в тази цифра да се включват много от преките частни инвестиции. Или с други думи официалните инвестиции в Източна Германия за първите шест години от техния „преход“ са били около 25,000 евро на човек! Докато на нас от целия ЕС ни подхвърлят около стотина евро на човек на година. Виждате ли разликата? Независимо какво бръщолевят политиците, тези цифри ясно говорят, че нас западните страни са ни оставили направо да си умрем от само себе си. Освен това, методиката, която БНБ използва не е напълно коректна, понеже тя взима под внимание капиталовите трансфери от чуждите фирми към техните дружества в България и обратно. Затова, ако се задълбочим в цифрите ще се окаже, че реалните инвестиции у нас са в пъти по-малко ⁷. С други думи западните страни практически не инвестират у нас! Виждате ли колко е полезен научният подход при работата с цифри? Те говорят много по-красноречиво, отколкото всички политици взети заедно.

40.Какви пари изпращат българите-емигранти от чужбина? Точни цифри няма, тъй като БНБ отчита само трансферите над 5000 лв (защо е поставен този праг на отчетите е отделен въпрос). Но като се вземат предвид официалните преводи, плюс предполагаемите суми под 5000 лв, както и изпращаните пари на ръка в брой, сп. „Стандарт“ логично заключава, че става въпрос за около 2 милиарда евро годишно (2.5 милиарда долара) ³. И какво се оказва? Че българите в чужбина инвестират в българската икономика два-три пъти повече средства, отколкотовсички чуждестранни компании, взети заедно. Защо тогава ни беше да се присъединяваме към Европа, след като те очевидно не желаят да инвестират в нас?!? Може би защото ние сме за тях второ или трето качество хора. Може би защото те са уверени, че ние в един момент ще се обърнем към Русия и инвестициите им ще пропаднат. Може би защото не им харесват културата ни, традициите ни, религията ни, мирогледът ни или каквото и да било друго. Каквато и да е причината, цифрите говорят сами за себе си. Те просто не ни желаят! От една страна ни забраняват да търгуваме с Русия (поради въведените санкции), а от друга страна не инвестират в България. Следователно, са ни оставили да умрем от бавна и мъчителна гладна смърт!

Виждате, че темата е много голяма и всяка една от горните точки може да стане предмет на отделен анализ. Но да се надяваме, че специалистите в различните области ще подхванат отделните теми и ще ги развият в по-голяма дълбочина. Тук просто исках да изкажа убеждението си, че оценка на политиците може и трябва да се дава на чисто научна основа, точка по точка, като се придържаме към цифрите и фактите, без да изпадаме в различни крайни емоционални състояния или политически пристрастия. Те само ни вредят, не ни помагат.

Освен това много е важно да направим уточнението, че в тази статия говорим само за икономическите показатели за ефективност на управлението – тези, които могат да бъдат реално измерени и доказани. Не бива да правим грешката да намесваме тук и всевъзможни политически термини, като например „диктатура“, „свобода на словото“, „демокрация“ и прочие разтегливи понятия. Това е така, защото дали сме заменили „диктатурата“ с „демокрация“ е доста спорен въпрос и е предмет на отделна тема. Затова нека да се придържаме само към доказуемите икономическите показатели, чрез които може да се съди за стандарта на живот на народа преди и сега. Както казват англичаните, ябълките трябва да се сравняват с ябълки, а портокалите с портокали. Иначе ще се забием във всевъзможни емоционални политически пристрастия, които само ще ни отклонят от научния метод, към който трябва стриктно да се придържаме. В долната таблица (приведена във втората част на статията) правим съпоставка на икономическото развитие на България в 45-годишния период след Втората световна война до падането на Берлинската стена (така наречения „социализъм“), със съвременния период – от падането на Берлинската стена до днес (тоест последните 25 години на „преход“).

Продължи нататък към част 2 …