Може ли качеството на управлението на политиците да бъде измервано по научен начин? (част 2)

 

Използване на научния подход за измерване на качеството на управленческия труд. Критерии за добро държавно управление. Сравнение на управлението „преди“- при социализма, и „сега“- при капитализма. Тенденции за бъдещото развитие на България. 

 

18 ноември 2014 г.

 

Период от 9.IX.1944г. до 9.XI.1989г.
45 години „социализъм“		 Период от 9.XI.1989 г. до 2014 г.
25 години „период на преход“
Създаден е работнически (народен) контрол в предприятията Създаден е олигархически (частен) контрол в предприятията
Достъпът на „буржоазията“ (тоест на частните собственици) в управлението на предприятията е бил заменен с номенклатура (несменяеми управленци от работническите среди) Номенклатурата е заменена от несменяема олигархия (тези, които имат пари, ръководят всичко)
Одържавяване на частната собственост Приватизация на държавната собственост
Национализация на банките (вследствие на което пасивите им не се признават, а активите им се одържавяват) Фалиране на банките (вследствие на което активите им изтичат в частни ръце, а пасивите им се поемат от държавата)
Парични реформи от 1947 г. и от 1962 г., които стабилизират българския лев за много десетилетия напред „Шокова терапия“ довела до хиперинфлация през 1991 г. и до стопяване на спестяванията на огромна част от българското население
Планово производство (т.нар. петилетни планове). Стабилност. Свободно регулиране на пазара. Непредсказуемост.
Масови строежи на нови предприятия, особено в тежката промишленост. Масова приватизация и затваряне на съществуващите предприятия, особено на тези в тежката промишленост
Изграждане на нови блокове на ядрената електроцентрала в Козлодуй (вследствие, на което цената на електроенергията непрекъснато пада) Затваряне на атомните реактори в Козлодуй и приватизация на енергоразпределителните дружества (вследствие на което цената на електроенергията непрекъснато се покачва)
Изграждат се Кремиковци, мините в Бобов дол, енергийният комплекс Марица-изток, редица военни фабрики, химически заводи и т.н. (в резултат на това държавата забогатява все повече, расте заетостта, увеличава се благосъстоянието на народа) Всички крупни промишлени предприятия се приватизират (обикновено на безценица). Те или напълно се затварят или започват да работят на много по-малка част от своя първоначален капацитет (в резултат на това държавата отслабва, безработицата расте, а народът обеднява).
Въвежда се закон за конфискуване на имуществата, придобити чрез спекула и по незаконен начин. Чрез този закон държавата поставя под своя власт редица промишлени предприятия. Спекулата и незаконните начини за обогатяване се превръщат в основен източник на доходи на олигархията. Така се отслабва държавата. Отделни индивиди (олигарси) забогатяват изключително много за държавна сметка.
Прави се колосална инвестиция в индустриалния сектор. Например през 1970 г. в индустрията са вложени 1.606 милиарда лева по тогавашни цени (т.е. близо половината от фонда за натрупване се инвестира обратно в производството). Инвестициите в България по време на прехода са критично ниски. Частните фондове изнасят капиталите си зад граница, а западните страни практически не инвестират у нас. Фонд за натрупване няма. Има държавни дългове, които непрекъснато растат. Вземат се все нови и нови дългове, за да обслужват лихвите по старите.
По темпове на растеж България е лидер сред социалистическите страни, като от време на време е изпреварвана единствено само от Румъния По темпове на растеж България е на последно място в Европа.
Средната месечна заплата в България през 1962 г. е 85 лв, през 1972 – 131 лв, през 1982 г. – 197 лв, през 1989 – 284 лв. С други думи в продължение на три десетилетия и половина заплатата се е повишавала стабилно с около 5% на година. В същото време цените на основните стоки и услуги бяха практически заковани на едно и също ниво за десетилетия напред. Цените на много стоки дори бяха гравирани в самите изделия. Тоест съществуваше пълна увереност, че цените на стоките и услугите ще останат неизменни, при постоянно нарастващи доходи. С други думи стандартът на живот е нараствал през целия този период средно с около 5% на година. По време на прехода в България станахме свидетели на редица финансови реформи и катаклизми. Имаше и хиперинфлация от 1991 г. и неколкократно сменяне на „стари“ левове с нови. Вследствие на това някои отделни личности станаха супербогати, а народът като цяло обедня до неузнаваемост. Няма никаква увереност, че парите, които сме вложили днес в някоя банка, ще са там след 10 години. Няма увереност, че те ще са там дори и след 1 година. Изобщо няма никаква увереност в банковата или политическата система. Няма никакви гаранции за цените на стоките и услугите, нито пък има каквито и да било гаранции за запазване на стандарта на живот. За подобрение да не говорим.
Образованието в България беше напълно безплатно. Това се отнася както за образованието в началните училища, така и за средното образование и ВУЗ-овете. Приемът в средните и висшите учебни заведения беше по квоти, определени от държавата (тоест държавата определяше точно от колко специалисти в кои области се нуждае). Ако имаше повече желаещи от необходимото, се организираха приемни изпити и балова система за прием. Влизаха само най-добрите (и една част от „връзкарите“ – деца на номенклатурчици). По този начин се създадоха елитни учебни заведения, с изключително високо качество на образованието. Броят на висшистите в България расте от 1.1% през 1946 г. до 5.5% през 1975 г. и до 8% през 1986 г. Образованието в началното и средното училище все още е до голяма степен дотирано от държавата, но има много допълнителни, непредвидени разходи. Има много частни образователни институции, където всеки с достатъчно пари може да си „купи“ нужното образование. По този начин обаче качеството на образователната система пада значително. Например през 2012 г. броят на висшистите в България е нараснал вече на 19.6% (т.е. всеки пети в България е висшист). Тук възниква въпросът за „инфлацията“ на висшето образование. Ако всеки един човек притежава диплома за висше образование, то тогава и ценността на висшето образование рязко пада. Хора завършват определени специалности, от които държавата няма нужда и след това се оказват в повечето случаи безработни, а инвестицията по образованието им не се изплаща. Само синовете и дъщерите на „елита“ могат да си позволят скъпоструващо и качествено образование в чужбина.
Медицинското обслужване беше напълно безплатно. Всеки един човек просто отиваше в поликлиниката или в болницата и се лекуваше, когато това му беше необходимо, без да мисли дали има здравна застраховка и каква е степента на неговата осигуровка. Създадена беше „здравна каса“, която  непрекъснато бива източвана. От държавна собственост средствата отиват в частни ръце. Всеки един гражданин е осигурен само по определени параграфи, а по други не е. Следователно, за пълно осигуряване е необходимо да се притежава частна медицинска застраховка. Здравеопазването се превърна от призвание в бизнес (същото между впрочем може да се каже и за образованието и за много други сфери на живота).
Общественият транспорт беше много евтин. При средна заплата от около 150-200лв. на месец билетът за еднократно пътуване за трамвай беше 4 стотинки, а за автобус – 6 стотинки. Следователно, при две пътувания на ден средните разходи за транспорт бяха около 3 лв на месец (около 2% от доходите). Цената на обществения транспорт сега е около 1 лв. за билет за еднопосочно пътуване. При средно месечен доход от около 800 лв. на месец сега разходите за транспорт са около 60 лв (около 8% от доходите).
Имаше задължителна военна служба от 2 години. По този начин младите хора изпълняваха своите задължения към държавата. България беше част от Варшавския военен договор (блок, който противостоеше на НАТО и който се разпадна след падането на Берлинската стена). В случай на нужда руските войски можеха да дойдат в България за броени часове. Сега младите хора нямат подобни задължения към държавата, но е интересно да се види кой ще дойде да ни защити, ако това действително се наложи? Говорим за това да ни защити на практика, а не само на приказки. Сега България е член на НАТО, но не е напълно ясно какво точно ще последва, ако една страна на НАТО, посегне на територията на друга страна на НАТО. Например, ако Турция посегне на територия на България? Въпросът не е чисто хипотетичен, понеже вече има подобен прецедент. Турция (страна на НАТО) окупира през 1974 г. източната част на остров Кипър (Гърция е също страна на НАТО) и както виждаме и до днес никой от алианса не се намесил военно, за да разреши конфликта. Източен Кипър си остава окупирана територия.
Имаше специални социални програми за подпомагане на раждаемостта. Съществуваше така нареченият член 164 от Кодекса на труда, според който работното място на майката се пазеше до три години след раждането на детето. В случай че след това тя раждаше още едно дете, работното място се пазеше за още три години. При трето дете – още три. Тоест работното място беше гарантирано за 9 години при 3 деца. През това време майката не получаваше заплата, но получаваше достатъчно детски надбавки, а работното  място се пазеше през цялото това време. На него се назначаваше временно човек по член 164. Резултатът беше висока раждаемост. През 1989 г. населението на България беше почти 9 милиона души. Сегашните социални програми са значително по-малки като обем, член 164 все още съществува, но в условията на капитализъм никой не може да ти гарантира работното място, а социалните пособия са значително по-малки. Затова реално, той не се ползва. Резултатът е ниска раждаемост. През 2014 населението на България се стопи до 7 милиона души. Никога нашата страна не е губила около 30% от населението си (2 милиона души) за 25 години. Това не е ставало дори по времето на двете световни войни. За сравнение, по време на Първата световна война България губи 100, 000 души (това са най-големите загуби на България във война), а по време на втората около 8,000. Дори да приемем, че над милион българи по време на прехода са емигрирали на запад и са все още живи и здрави, загубата за държавата ни е потресаваща и може да се нарече национална демографска катастрофа!
Правото на труд беше гарантирано в Конституцията на страната (тоест реално нямаше безработица). Едновременно с това гражданите имаха и задължение за труд (тоест не им се позволяваше да се превръщат в лентяи) Правото на труд не е гарантирано никъде. Ако човек остане без работа, има право на социални помощи в продължение на 6 месеца, след което те се спират и трябва да се чака определен период, преди да може човек да подаде ново заявление. Следователно, работниците са принудени да работят на каквито и да било условия на труд. Това не е нищо друго, освен форма на съвременна робска експлоатация.
Пенсиите, (както и помощите и обезщетенията в случай на злополука) бяха гарантирани. Пенсиите бяха напълно достатъчни да гарантират нормален и достоен живот на пенсионерите. Пенсионната възраст непрекъснато се повишава. Неизвестно е кога реално човек ще може да се пенсионира и каква пенсия точно ще получава, тъй като законите непрекъснато се променят. В повечето случаи пенсиите са съвършено недостатъчни. Пенсионните фондове понякога рухват, с което многогодишни вложения изчезват или се прехвърлят в частни джобове за един ден.
Гражданите имаха право на почивка, често под формата на много евтини или безплатни почивки в санаториумите или почивните бази към предприятията. Много от тези социални придобивки отпаднаха. Днес всеки сам се грижи за своя отдих, ако може да си го позволи.

Естествено, горната таблица би могла да се продължи и с още данни, но и от това, което сме нахвърлили се вижда главното. А то е, че по времето на социализма е имало тенденция собствеността да се одържавява, т.е. собствеността от частни ръце е преминавала в държавни. Държавната собственост тогава се е управлявала колективно от политически елит, наречен „номенклатура“. Номенклатурата е притежавала държавната собственост колективно. Нито един отделен неин член не е можел да взема лични решения относно това дали да построи или да затвори даден завод, например. Тези решения са се вземали на колективни събрания, наречени „партийни конгреси”.

Понеже собствеността е била колективна, икономическата мощ на номенклатурата като цяло е била значителна. Събирането на всички държавни доходи на едно място е позволявало на управляващия елит да поддържа с години определени предприятия, работещи на загуба, за сметка на други, които са работели на печалба. Решенията са се вземали най-вече на политическа основа, а не толкова на икономическа обоснованост, т.е идеологията е ръководела икономиката. Всъщност това не е чак толкова лошо, както се опитват да ни убедят. Далеч не всички области на живота могат да се управляват успешно само от гледна точка на бизнеса. Това е една фикция, една химера, която ни беше натрапена от запада, но която е абсолютно фалшива по своята същност.

Попитайте например пенсионерите дали те са по-спокойни, когато фондовете им се управляват от частници или от държавата. Или попитайте един пострадал при пътно произшествие човек дали той е щастлив от това, че неговата болка ще даде възможност на някои медицински работници да направят добър бизнес от неговото нещастие? Или разговаряйте със студенти, които са учили години наред специалности, по които човек не може изобщо да си намери работа, но от които университетите правят много добър бизнес. Питайте ги как се чувстват те, след като затънали в дългове, а не са получили нищо в замяна? Ако капитализмът предлагаше толкова добро образование, защо тогава хиляди студенти протестират днес по улиците на Лондон?

Ясно е, че трябва да се намери оптималният компромис между силна държава и успешен бизнес. Има определени области на човешкия живот, които не могат да бъдат управлявани само от гледна точка на печалбите. Такива са здравеопазването, образованието и социалната политика. Именно в тези области България е постигнала силни успехи преди „прехода“ и е изпитала най-голям провал след него. В управлението преди „прехода“ е имало също така и далновидност, понеже в страната е съществувала стабилност и несменяемост на политическия елит. Почти половината печалби, които са се вливали в държавната хазна са се влагали обратно в производството. Тази система е позволила на държавата силно да укрепне и да набере значителна финансова мощ, което пък от своя страна е давало стабилно развитие и висок стандарт на живот.

От 1989 г. насам, тоест откакто започна така нареченият „преход“ се извършват точно обратните процеси. Даде се зелена светлина на приватизацията, при която голяма част от държавната собственост се превърна в частна. Но освен обявената официална приватизация се извършиха огромно количество далавери и съмнителни сделки „под масата“, които доведоха до голяма сенчеста приватизация. До ден днешен чрез различни схеми се източват държавни средства, които отиват в джобовете на частни лица. От това държавата естествено страда, а като следствие страдат и всички нейни членове. Мисля, че е крайно време да си направим изводите, че когато държавната собственост е разграбена и нефункционираща, чуждестранните инвестиции са практически близки до нулата, а държавата затъва във все по-нарастващи външни дългове, това не вещае нищо добро за всички нас. Не може 25 години да се извършва някакъв „преход“ неизвестно към какво и в името на какво. При това не са поставени каквито и да било реални времеви параметри кога този преход най-сетне ще завърши и какво следва да очакваме в края на тунела?

Някои си спомнят за социализма с носталгия и умиление и желаят неговата реставрация, но това в съвременните условия е напълно невъзможно. В идеалния случай, естествено, властта би трябвало да бъде поета от народа. За целта може да се стъпи на съвременните електронни платформи, които да обезпечават народовластие в реално време. Но за съжаление огромната част от населението не е готова за подобна отговорност. За да може да се гласува по важните за страната политически въпроси, всички гласуващи трябва да са много добре подготвени поне по следните предмети: история, политика, международно право, икономика и астрология. Да, да, без познания по астрология е просто несериозно да се мисли, че може да се вземат правилни и далновидни политически решения в една държава. Всеки един гласуващ трябва да е наясно поне с базовите астрологични положения, за да може да взема правилни за страната решения. Добри познания  в останалите науки също са много необходими. За съжаление в момента все още няма критична маса от индивиди, готови за подобно народовластие. Това ще се осъществи едва след няколко десетилетия.

А дотогава изглежда, че единственият път напред минава през олигархично управление. Виждаме как откраднатият капитал се съсредоточава в ръцете на все по-малко хора, докато най-накрая може да се предвиди, че ще остане един-единствен олигарх, за който може да се каже, че ще притежава цяла България. Тогава този човек ще вземе държавното управление в свои ръце и ще каже: „Държавата – това съм аз!“ С други думи, държавата ще стане негова частна собственост. Когато това се случи, източването на държавното имущество в частни джобове ще стане просто невъзможно. За подобни действия човек ще може просто да си загуби главата. И пак ще настъпи един период на стабилност от около 40 години, в който старата социалистическа Народна република България ще се завърне под нова форма. „Де юре“ в страната ще има капитализъм, но „де факто“ болшинството хора ще живеят в условия, подобни на предишния социализъм. Когато се повтарят едни и същи астрологически цикли, формата на процесите винаги е различна, но съдържанието им е едно и също.

Развитието на подобни процеси наблюдаваме в момента в Русия. Около Путин се формира ядро от много силна във финансово и във военно отношения олигархия. Тези хора се противопоставят на идеята светът да се ръководи от един-единствен център (Вашингтон). Но при това забележете, че никой от тези хора не поставя въпроса за реставрацията на социализма. Новата власт в Русия не иска да изменя обществения строй. Ясно е, че при всички положения той ще си остане капиталистически. Борбата е за нов баланс на капиталистическите сили в света. Тоест, кой от двата световни центъра ще има повече пари, а следователно и повече власт? Ясно е, че който разполага с повече пари ще диктува и политическите решения, които ще се вземат в световен мащаб. Ето за това става въпрос.

При това е напълно естествено, че след като Русия укрепва в икономическо отношение, то следователно и нейното влияние в света ще се усилва все повече и повече. Но от това не следва, че тя ще се превърне в социалистическа държава. Нито пък означава, че ще започнат да се ограничават правата и свободите на гражданите (помним за ябълките и портокалите: това са две отделни теми). Това означава чисто и просто, че вследствие на изключително добър мениджмънт по всичките параграфи, изброени в четиридесетте точки по-горе, Русия за последните 15 години се превърна в изключително силна в икономическо отношение държава. А който е силен в икономическо отношение, той е силен и във военно отношение, а оттам и в политическо отношение. С него се съобразяват останалите страни и го слушат с най-голямо внимание. А който не си изпълнява точките, посочени по-горе, него не могат да го намерят на политическата карта на света и изобщо с такива държави не се церемонят много-много. На такива народи им подхвърлят стотина евро на година, при условие, че работят от сутрин до вечер като роби само за насъщния хляб и за сметките за ток и парно.

Но поради особеностите на руската душевност, капитализмът в Русия придоби неочакван „социалистически“ оттенък. Макар, че много крупни предприятия в Русия са частни компании или частни акционерни дружества, инвестиционните политики на повечето от тях, като че ли са съгласувани с единния политическия център на страната. Това е една особеност на руската душевност, която е свързана до голяма степен с понятието „патриотизъм“. За съжаление, такъв колективен, патриотичен настрой не е особено присъщ на българина и именно поради тази причина българите изчезват от лицето на земята поединично.

Но астрологическата карта на България показва, че вече настъпва времето на новия български преход. Той ще е към нещо подобно на руския капиталистически строй, в който присъства силна социална ориентация и засилени функции на държавата. Повратната точка ще настъпи към 2017-2018 година. Тогава прогресната позиция на планетата Юпитер в астрологическата карта на България застава абсолютно неподвижно, след което започва да се движи пак по същите градуси, по които се е движила през последния век. Юпитер предопределя духовните и социални въжделения на нацията, нейната ценностна система, както и материалното ни благосъстояние. Същото започва да прави и Сатурн – планетата, под чиято власт се намира държавното управление на страната. С други думи, намираме се в повратен момент в историята ни, след който започва обратен преход към правилни ценности и по-стабилно държавно управление.

Има една източна мъдрост, която гласи, че човек не може да се потопи два пъти в една и съща река. Водата тече и постоянно изменя своя облик. Но това не означава, че човек не може два пъти да се изкъпе в една и съща река. Един и същ процес може да се повтори два пъти с едно и също съдържание, но под различна форма. Ако има нещо оптимистично в тази ситуация, то е, че вече действително почти сме достигнали дъното. Остава в скоро време да се оттласнем от него.

Искам да завърша тази статия с един много стар виц от социалистическо време. Учителката обяснява на децата, че от 9.IX.1944 насетне България се намира в периода на „развитото социалистическо общество“, а от него до комунизма имало само една крачка. Иванчо вдига ръка и пита: „И докога ще стоим така разкрачени, другарко?“ Да преведем това на днешен език. На 9.XI.1989 г. се намирахме все още в социализма. До „развитото капиталистическо общество“ имаше само една крачка. И аз като Иванчо се питам, защо и досега, вече 25 години все още си стоим разкрачени?

Когато един човек се движи в едно блато и вижда, че с всяка нова направена крачка напред затъва все повече и повече, не е ли крайно време да спре, да се обърне назад и да се придвижи обратно към здравия бряг, откъдето е тръгнал? А веднъж оказал се на стабилна земя, може да си позволи да мисли накъде ще се отправи по-нататък. Цифрите и безпристрастният анализ, базиран на научния принцип, говорят, че пътят „напред“ води към най-дълбоките води на блатото, където ни чака неминуема смърт чрез удавяне в тинята. Крайно време е да обърнем поглед назад: тази посока ни сочат планетите Юпитер и Сатурн в астрологическата карта на нашия етнос. Повече информация можете да намерите в книгата ми „България – астрологична прогноза за 21 век“.

ПРЕПРАТКИ:

  1. Българска народна банка. Преки чуждестранни инвестиции в България. http://www.bnb.bg/statistics/stexternalsector/stdirectinvestments/stdibulgaria/index.htm
    2.    Доверието и качеството на живот като индикатори на доброто управление. Николай Тилкиджиев. Май 2011 г. http://ejpp.eu/index.php/ejpp/article/viewFile/45/33
    3.    Стандарт. Над 2 милиарда евро годишно пращат българите от чужбина. http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/nad_2_mlrd_evro_godishno_prashtat_balgarite_v_chuzhbina-188041.html
    4.    България 20 век. Редакция Филип Панайотов.
    5.    Politics! http://www.funnyjunk.com/funny_pictures/61847/Politics+
    6.    Wikipedia. Economic History of German Unification. http://en.wikipedia.org/wiki/Economic_history_of_the_German_reunification
    7. Борислав Стефанов. Нови чужди инвестиции стъпват на пазара до няколко месеца. Economy.bg. 30 юли 2013. http://www.economy.bg/featured/view/8740/Borislav-Stefanov–Novi-chuzhdi-investitori–stypvat-na-pazara-do-nyakolko-meseca

Назад към част 1