Китайците купуват Австралия!

03.09.2015 г.

Миналата седмица из Фейсбук се завъртя следният пост:

„Министър-председателят на Австралия Джон Хауард: На мюсюлманите, които искат да живеят според законите на ислямския шариат, в сряда беше казано да се махат от Австралия, след като правителството насочи вниманието си към радикалите в опит да предотврати потенциални терористични атаки. Освен това, Хауард разгневи някои австралийски мюсюлмани, като каза, че подкрепя идеята шпионските агенции да следят джамиите в страната.

Цитат: „Имигрантите, а не австралийците трябва да се адаптират. Или го приемате, или се махате. Уморих се тази страна да се притеснява дали не обиждаме някой отделен човек или неговата култура. След терористичните атаки в Бали преживяхме възход в патриотизма на мнозинството австралийци. Тази култура се развива в продължение на два века борби, опити и победи от милиони мъже и жени, които са търсили свободата. Ние говорим предимно английски, а не испански, ливански, арабски, китайски, японски, руски или който и да било друг език. Затова, ако искате да станете част от нашето общество, учете езика!“

Китайски бизнесмени разглеждат ферми за продан в Австралия

Изказването продължава нататък в същия дух. Тази статия предизвика голям интерес сред българската общественост. По последни данни тя е харесана за няколко дни около 3000 пъти и е споделена около 6700 пъти, което за България са доста прилични цифри. Под статията има написани над 300 коментара, повечето от които изразяват възхищение от позицията на австралийския премиер-министър. В същото време в повечето коментари се оплюват българските политици, че не са се изказали по същия начин. Тъй като от 17 години живея в Австралия не можах да остана безразличен към тази тема и реших да споделя някои свои мисли.

На първо място трябва да кажем, че начинът по който е представена тази статия е изключително подвеждащ. Това е така, тъй като още от самото начало се прави заявлението, че това е изказване на министър-председателя на Австралия. Хората остават с впечатлението, че това е действащият ръководител на страната. Не се прави важното уточнение, че Джон Хауард вече отдавна не е министър-председател (1). Той напусна този пост на 3 декември 2007 г. След него ръководството на страната пое Кевин Ръд, който пък след това беше сменен от Джулия Гилард. Тя пък впоследствие го преотстъпи на настоящият министър-председател Тони Абът. Подходите на всички тези държавници по отношение на имиграционната политика на страната съвсем не са еднакви. Така че не може да се говори, че това, което е написано в статията се отнася за днешното положение на нещата.

Джон Хауърд, премиер-министър на Австралия от 11.03.1996 г. до 03.12.2007 г.

Така че да подчертаем, че въпросното изказване не е направено от днешният министър-председател на Австралия и няма никаква връзка с потоците бежанци, които днес заливат Европа. По-скоро то има отношение към едни събития, които се разиграха в азиатско-тихоокеанският регион преди десетина години. Но за да се разбере за какво става въпрос, човек трябва или да е живял в Австралия или да е следил политическия живот в страната. Иначе заключенията, които може да си извади човек ще бъдат доста погрешни.

Направих си труда да се разровя в интернет и да намеря оригиналното изказване на Джон Хауърд, тъй като в българската версия никой не се беше погрижил да посочи от кой източник са превеждали. Оказа се, че той действително е направил подобно заявление на 17 октомври 2007 г., но го е направил по съвсем друг повод (2). Този повод няма нищо общо с огромният имиграционен поток, който залива в момента Европа.

В онези години все още беше много пресен споменът за кулите-близнаци в Ню Йорк. Освен това само две години преди Джон Хауърд да направи това си изказване, Австралия беше потресена от терористичния акт на о-в Бали, вследствие на който загинаха 20 души и около 200 бяха ранени. Този остров в Индонезия се намира в непосредствена близост до Австралия. Той беше любима дестинация за почивка на много австралийци, преди да се случи въпросният терористичен акт. За извършването му се оказа, че са отговорни членове на радикалната ислямистка организация в юго-източна Азия „Джемаа Исламия“.

А година преди това, хора от същата тази групировка взривиха бомба край Австралийското посолство в столицата на Индонезия – Джакарта. При този терористичен акт загинаха 9 и бяха ранени над 150 души. А още една година преди това, Джамаа Исламия заедно с Ал-Кайда взривиха бомба в хотел Мариот в Джакарта. Тогава също загинаха 12 души и над 150 бяха ранени. А още една година преди това, същите тези групировки взривиха една друга още по-голяма бомба на остров Бали през 2002 г. Тогава пък изобщо загинаха колосално количество невинни жертви. Общо загинаха 202 души и 209 бяха ранени. Много от пострадалите бяха австралийци.

Така, че както виждате, австралийското правителство в момента, когато са били произнесени тези думи от бившият министър-председател Джон Хауърд е имало дълга предистория на борба с терористични групировки, които са изповядвали краен радикален ислямизъм и са се подвизавали в региона. И затова неговото изказване трябва да се тълкува именно в този смисъл. Джон Хауърд се задържá в австралийската политика изключително дълго време. Като броим годините му първо на финансов министър, после на опозиционен лидер и след това два мандата като министър-председател, установяваме, че той е бил в австралийската политика общо 30 години – от 1977 г. до 2007 г. Случайно или не, но той направи въпросното си прямо и открито заявление, за което говорим в тази статия на 17 октомври 2007 г., а на 3 декември 2007 г. (тоест само два месеца по-късно) той се оттегли официално от политическия живот на страната завинаги. Можем само да гадаем дали неговата честност го е изкарала от политиката или понеже вече така или иначе е бил решил да се оттегли от политиката е казал на този ден всичко, както си го е мислил в пряк текст.

Няколко будни потребителя във Фейсбук в коментарите си отбелязаха, че Джон Хауърд не е вече премиер-министър и че той е направил това заявление доста отдавна. Това обаче се оказа глас в пустиня. Хората бяха толкова заети да пишат хвалебствени слова под въпросното изказване, че изобщо не обръщаха внимание на такива „подробности“. Някои пък отговориха, че нямало значение колко отдавана е било направено заявлението от г-н Хауърд. Важното било, че всичко казано от него е вярно.

Но ако словата на политиците нямат давност, защо тогава и ние, българите, да не изровим от архивите си изказванията например на нашия собствен български лидер – другаря Тодор Живков и да ги качим във Фейсбук? Той и по ранг и по години стаж в политиката може съвсем спокойно да се сравнява с Джон Хауърд. Със сигурност ако изровите от архивите събраните му съчинения ще намерите изказвания, относно охраната на националните ни граници и политиката по отношение на чуждите етноси, живеещи в България, които звучат много подобно на заявленията на бившия австралийски министър-председател.

Безспорно е, че по времето на Тодор Живков държавните ни граници се охраняваха така, че и пиле не можеше да прехвръкне. Не само това, но в граничните зони не можеше да се отиде без граничен лист, а издаването му изобщо не беше някаква проста формалност. Нима по времето на Тодор Живков не се провеждаше абсолютно същата политика за която говори Хауърд? Чуждите етноси трябваше да се адаптират към живота на българите, а не обратното, както е сега. Цигани, турци, руснаци, арменци и който и да било представител на чужд етнос трябваше да приеме законите, нравите и обичаите на Народна република България. На никой тогава и на ум не би му дошло, че българите трябва да се съобразяват с мюсюлманските или с циганските обичаи, да търпят кючеци и зулуми до посред нощ и да се стряскат от високоговорителите на джамиите пет пъти на ден. Обаче, днес след 26 години развихрена демокрация у нас се получи точно това. И се създаде реална заплаха за българската национална сигурност.

И именно поради тази причина толкова много българи харесаха изказването на австралиеца Джон Хауърд. Само че както винаги, българинът неизвестно защо търси мъдрост в изказванията на чуждите политици, а не поглежда към своя собствен опит, който вече е натрупал. И който опит, трябва да подчертаем, по нищо принципиално не се отличава от австралийския. Държавните граници се защитават по един и същ начин във всички държави по света – с войска. Всичко останало е демагогия. И ние вече имаме този опит. Защо го забравихме? В името на какво? Чуждите политици когато правят своите изказвания, изхождат от специфичните условия в техните собствени страни. Българите често не знаят спецификата на местната политика, но се хващат за определени думи и си мислят, че ето на, това е панацеята, която ще ги излекува от всичките им беди.

О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин? Нима в твоята собствена история липсва съвсем точно разписана стратегия и тактика как да охраняваш собствените си държавни граници? Ами вместо това си се впуснал да разсъждаваш как трябва да се охраняват 47 000 км. морски граници. Съвсем различно е положението в Австралия. Заплахите за националната сигурност и тук са налице. Те никога не са спирали. Но в момента те са от малко по друг характер.

Вие знаете ли например в какви количества китайците в момента изкупуват окрупнени земеделски парцели земя, заедно с кравефермите, пасищата и всичко останало? По последни данни, китайците са си заделили за закупването на земя в Австралия около 3 трилиона долара. Нека да го напишем с цифри, за да стане по-понятно ($ 3,000,000,000,000). Това са около 40 пъти повече пари, отколкото целият бюджет на България за една година. Тоест цяла България трябва да работи 40 години (при условие, че държавата ни вече си е изплатила целият външен дълг до стотинка), за да можем да натрупаме такива средства, които в момента са си заделили китайците за закупуването на австралийска земя.

Буквално преди два дни пристигна новината, че китайската компания Ма Шингфа е купила 705,700 хектара първокачествена земя в Северна Австралия (4). Един квадратен километър е равен на 100 хектара, така че говорим за 7,057 км2 земеделска земя. За да стане още по-понятно нека да го кажем и по друг начин. Размерът (площта) на цялата област Бургас е 7,747 км2. В тази област влизат градовете Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско и всички прилежащи села. Китайската компания преди два дена е купила в Австралия парче плодородна земя с размерите на цялата тази Бургаска област, която по размер е около 7% от цялата територия на България. И това е само една сделка, само с една компания. Неизвестно е още колко такива сделки ще се осъществят.

Ако този процес продължи в същия дух (а по всичко личи, че той ще продължи), има голяма опасност огромни територии австралийска земя да попаднат под управлението на китайски фирми. Някои казват, че това е инвестиция. На мен лично ми изглежда повече като разпродажба на Родината. Това вече сме го видели как се прави в България. И знаем какви са заплахите за националната сигурност, когато това се случи. Австралийците ще получат едни хартийки, едни с нищо необезпечени американски долари, а в замяна на това ще загубят земята си. Тя ще премине под китайско управление. А най-вероятно и хартийки няма да получат, а само едни цифрички ще им останат да светят на компютъра. И с това ще си останат. И то само дотогава, докато американският долар не се срине окончателно. А този процес вече набира страхотна сила. Съвсем наскоро даже канадците се отказаха от 37 милиарда долара инвестиции в земя от китайски бизнесмени. Защо? Защото всеки гледа да се избави от зелените хартийки.

И как ще се развият нещата в по-далечен план? Китайските фирми, които са вече законни собственици на австралийската земя ще си докарат китайски крави да пасат на китайските пасища, ще си построят върху тези земи китайски месопреработвателни заводи и ще използват китайски камиони, за да откарват готовата продукция до пристанищата. После ще купят и самите пристанища и те също ще станат китайски. В тях ще се обслужват китайски танкери. Те пък ще извозват готовата продукция за консумация в Китай. И естествено новите собственици ще си доведат свои работници-китайци да работят във всички тези компании.

Работниците постепенно ще доведат там всичките свои роднини и близки, ще се женят, ще раждат деца-китайчета. И всички те дружно ще живеят на купената от тях по напълно законен и демократичен начин земя, която неизбежно ще се превърне в една обширна китайска колония. Но при това положение за какъв австралийски национален суверенитет говорим? Образува се държава в държавата, до която обикновените австралийци просто няма да имат никакъв достъп. Ние, българите знаем това много добре, защото в България вече има много цигански гета, в които българите просто нямат достъп. И тези гета се увеличават по площ и по брой на населението с всяка измината година.

И в Австралия става същото, само че процесите се развиват по малко по-различен начин, като се отчитат особеностите на местната специфика. Нашите цигани просто изземват земята и започват да си строят там своите коптори. След това в тези гета български крак вече не може повече да стъпи. Докато в Австралия всичко се прави на външен вид малко по-цивилизовано. Китайците съвсем законно купуват огромни количества не само земеделска земя, но и голямо количество къщи в градовете. Постепенно те ги консолидират, така че реално накрая може да се окаже, че една китайска компания е станала собственик на цели жилищни райони.

Така наречените инвеститори даже не си правят труда дори да идват до Австралия, за да си наглеждат собствеността. Нито пък полагат усилия да намерят наематели за пустеещите къщи например. В някои случаи луксозни къщи пустеят вместо от тях да се печели примерно по $50,000 на година от наем (6). Следва да си направим логичното заключение, че китайците не обръщат сериозно внимание на някакви си там $50,000 на година. Представете си тогава с какъв кеш разполагат тези хора. По всичко личи че китайците са решили на всяка цена да се избавят час по скоро от зелените американски хартийки (или цифрички на компютъра). Какво знаят те, което ние не знаем?

Но както е казано, по делата ще ги познаете. А ето какви са делата им. По всичко личи, че китайците имат сериозното намерение да изкупят една огромна територия в Австралия и да си я обособят там като един вид своя, и то доста голяма по размер държава, в която няма да действат австралийските закони, а в която след време ще действат изключително само китайските закони. При това се работи с много голям размах, тъй като и територията на Австралия е голяма. Някой може да каже, чудо голямо, австралийците бълха ги ухапала, те имат бол земя. Но това изобщо не е така. Изкупуват се само най-плодородните земи в Северна Австралия и в щата Куинсленд. Останалата огромна територия в центъра на страната е безплодна пустиня.

Ето виждате как без пушка да пукне се превзема държава отвътре. Именно това пророчество направи Слава Севрюкова за България преди години. Сега имате нагледен пример как се прави. Ето за това трябва да пишат родните блогъри, а не да гъделичкат самолюбието си, като занимават публиката с изказванията на Джон Хауърд от преди осем години. Да, едната тема се чете лесно и събира много „лайквания“, а другата се чете трудно и изисква вникване в темата и разбиране. Но ако днес не си направите труда да седнете и да вникнете в тази тема, утре обезателно ще ви се наложи да вникнете в една друга, не по-малко сложна тема, като например тази: „Как да си извадим виза, за да отидем до Бургас?“. И като казвам това изобщо не се шегувам.

Но темата за националната сигурност е изключително обширна. За нея може да се напише отделна статия. В дадения случай аз исках да кажа следното. Пред Австралия също има немалко проблеми пред националната сигурност, но те са от малко по различен характер. Казвам всичко това, за да подчертая, че българите не могат да извлекат голяма полза от четенето на разни изказвания, от бивши австралийски държавници, направени преди много години. Обстановката тогава е била една, а в момента тя е доста различна.

Но българите като че ли просто не могат да живеят без илюзии. Ето и в дадения случай им се иска да си изградят една фантастично красива представа, че някъде там далеко, зад девет морета в десетото, имало едно време една прекрасна страна, където управлявал мъдър и справедлив държавник и където благодарение на неговото чудесно управление, отдавна били решени абсолютно всички проблеми в държавата. Но това е утопия. Такава държава не съществува и такъв държавник няма да намерите никъде. А има ли я в астрологичната карта на България тази склонност към фантазиране и мечтаене за „идеалната“ държава? Има ли я записана тази склонност на българина да вярва, че съществува някъде там такава прекрасна страна, където ако се пресели човек в нея, ще му се разрешат отмах всичките проблеми? Има я тази склонност в българина и тя е записана с много едри букви в астрологическата карта на българския етнос.

Там планетата Нептун (на мечтите и илюзиите) се намира в изключително голяма близост до Асцендента на България. От тук произтича и склонността към фантазии за „прекрасните“ други държави и наивността на българите и склонността им да идеализират чуждият опит. Но после, след време винаги настъпва разочарованието, проглеждането и стъпването обратно на земята. Това е така, защото и Нептун и Асцендентът се намират в земния знак Козирог. За съжаление обаче това пробуждане обикновено става, когато е вече много късно. Защото Нептун винаги носи или розови очила или черни очила. Той никога не вижда реалността обективно. Затова при българите винаги задължително има или прехласване по някаква „идеална“ друга държава или след това следва пълен крах на илюзиите по отношение на тази държава и пълното ѝ оплюване. А истината е реално някъде по средата. Но Нептун не може да види това. И така цялата нация се хвърля в опиянение от едната крайност в другата.

Това се е повтаряло многократно в българската история. След Освобождението сме превъзнасяли французите, после сме ги оплюли, след това сме превъзнасяли германците, след което сме ги оплюли, по време на комунизма сме превъзнасяли СССР, след което го оплюхме, след това започнахме да превъзнасяме американците, но и тук настъпи неизбежното огромно разочарование. Сега с австралийците ли се захванахме? И не можем ли да видим, че проблемът не е в другите държави, а в нас самите? Проблемът се корени в невъзможността ни да възприемаме чуждите държави по един обективен начин, с всичките им хубави черти и с всичките им недостатъци едновременно. Правим непрекъснато една и съща грешка. Или ги идеализираме или да ги сриваме в калта. Така че проблемът не е в тях. Проблемът е в нас.

Вярно е, че Джон Хауърд направи изключително много за Австралия и той ще остане в историята като един от най-опитните и най-дългогодишни политици управлявали тази държава. Но абсолютно същото може да се каже и за Тодор Живков. Нима той не милееше за България? Нима при него не се охраняваха границите? Нима при него не се спазваха законите? Нима при него някой е дръзвал да си помисля да проповядва радикален ислям? Нима в България тогава официален език не беше българският? Нима тогава всички чужденци не трябваше да се приспособяват към нашите обичаи, към нашите традиции, към нашата ценностна система? Нима чужденците не бяха задължени да изучават български език?

Тодор Живков поздравява почетна рота на гранични войски през 70-те години.

А ако всичкото това нещо го е имало в нашата собствена държава в продължение на 33 години, докато управляваше той, защо тогава „лайквате“ и споделяте изказванията на чужди политици, които работят в условия, които вие не разбирате? Вместо това не е ли по-добре просто да изучите нашия собствен, български опит, който сме имали? Извадете от речите на Тодор Живков изразът „идеология“ и го заменете с „религия“ и ще видите, че всъщност изказванията на тези двама политици (единият в България, а другият в Австралия) са практически идентични. Аз не веднъж съм издигал тезата, че социализмът е всъщност модифицирана форма на религия. Просто вярата в задгробния живот е заменена с вяра в „светлото бъдеще“, религиозните шествия са заменени с празнични манифестации, хоругвите са заменени с червени знамена а иконите са заменени с портретите на Ленин, Маркс и Енгелс. Иначе по същество между комунизма и религията няма никакви принципиални разлики. И двете се крепят на вярата.

Но на никой не му хрумва да извади изказванията на Живков по отношение на националния суверенитет на страната (които са всъщност много подобни по съдържание на това, което е казал Хауърд) и да ги „постне“ във Фейсбук. И като го направи, след това да видим дали този пост ще получи 3000 харесвания и 6700 споделяния. Звучи ви невероятно? Но колкото и да се мръщят някои хора, историята винаги има интересното свойство да се повтаря. Тя никога не се повтаря в същата форма, но се повтаря по съдържание. В дадения случай съдържанието на това, което говори единият политик и съдържанието на това, което говори другият е едно и също.

ПРЕПРАТКИ:
1. John Howard https://en.wikipedia.org/wiki/John_Howard
2. Prime Minister John Howard: IMMIGRANTS, NOT AUSTRALIANS, MUST ADAPT http://www.gloucestercitynews.net/clearysnotebook/2007/10/prime-minister-.html
3. http://socbg.com/2015/07/да-служиш-на-границата.html
4. Why China’s Ma Xingfa bought 705,700 hectares of northern Australia http://www.afr.com/business/agriculture/livestock/why-ma-xingfa-bought-705700-hectares-of-northern-australia-20150901-gjcc97
5. Property boom: China buyers raise ghost town fears http://www.theaustralian.com.au/subscribe/news/1/index.html?sourceCode=TAWEB_WRE170_a&mode=premium&dest=http://www.theaustralian.com.au/business/property/property-boom-china-buyers-raise-ghost-town-fears/story-fniz9vg9-1227437499879&memtype=anonymous
6. THE AUSTRALIAN JULY 11, 2015 http://www.theaustralian.com.au/business/property/property-boom-china-buyers-raise-ghost-town-fears/story-fniz9vg9-1227437499879