Ректификация на астрологичната карта на Васил Левски

Част 6. Прогресии и транзити

Транзитният Юпитер на Левски се движи през 8-ми астрологичен дом малко повече от една година, по-точно в периода от 09.08.1871 до 25.10.1872. През това време понеже в 8-ми дом в картата на Левски (по Плацидус) се намират по рождение три планети, транзитният Юпитер прави последователни съвпади с всички тях в посочения период. Първо се слива със Слънцето, след това с Венера, а накрая с Юпитер. Периодът е много активен за Левски, още повече, че Юпитер е негова персонална планета, (тя управлява Асцендента му). Може да се каже, че това е и неговата последна активна година в животa му, защото само няколко месеца след това той бива заловен, съден и накрая обесен. През последната година от живота му, когато транзитният му Юпитер преминава през пренаселения му с планети 8-ми дом той избистря концепцията си за реорганизиране на комитетската мрежа и пристъпва към създаване на окръжни комитети на ВРО. Целта му е създаде българска организация, която да не зависи нито от външни, източни сили, нито от външни, западни сили. За съжаление по този начин той настройва против себе си и едните и другите. Опитва се да се опре на българите, но и тук не успява. Богатите го намразили, понеже той ги принуждавал силово да дава пари за революцията, а бедните се страхували за живота си. Накрая бил предаден от всички.

8-ми дом е домът на смъртта. Докато Юпитер транзитира през него се случва цяла серия от събития, които непосредствено след това водят до залавянето и смъртта на Левски. По това време той значително активизира събирането на средства от заможните български чорбаджии – къде доброволно, къде насила. В подкрепа на тази теза говори и фактът, че през същия този период (а именно от 31.07.1869 до 12.09.1872) неговият прогресен Марс прави опозиция към наталния му Плутон. Опозиция Марс – Плутон, особено в контекста на картата на един революционер говори за доста повишена вероятност за прибягване до насилие. Именно през този период, а по-точно на 14 август 1872 се случва и злощастното убийство на ратая в с. Видраре. Това събитие допълнително утежнява положението му и впоследствие на процеса срещу него накланя везните в полза на смъртна присъда. Всичко това се случва, докато неговият Юпитер транзитира през 8-ми дом.

Конакът в София, където е провеждано следствието срещу Левски, снимка от 1879 г.

На 14 август 1872 г. Левски и Вутьо Ветов от с. Видраре отиват в къщата на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да се сдобият с пари. Той все обещавал да дари пари за делото, но постоянно прибягвал до хитрости и все извъртал. В този ден двамата революционери решили да го заставят да плати със сила. Обаче хитрият чорбаджия вместо да влезе в къщата пръв, пратил там първо ратая си. Като видяло непознатите хора, момчето се развикало и на улицата се събрала голяма тълпа от хора. Тогава Левски го убил, за да не ги разкрие кои са.

… През друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха искали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, [след] като не е дал ни парà, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! – на шкембетата. Аз исках да го [убия] и [да взема] парите му, но както правих сметката си в къщи, на пазара не излезе така. Да видим каква [излезе]. Ние [бяхме] скрити в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] само с калфата си, 24-годишен момък. Според както изпитах, от дюкяна си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] не беше така. Към 3 часа дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза… Ако беше дошел той пръв, нямаше да става никакъв шум, а то дойде първо момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: “Тичайте, хора!” Докато пристигна на мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, [защото] улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захвана да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да кажи какви са били [нападателите]. Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица.  (писмо на Васил Левски до Любен Каравелов от 25.08.1872, публикувано в сборника „Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски“, съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, „Наука и изкуство“, 1987 г, стр.81)

В периода  от 25.10.1872 до 08.02.1873 транзитният Юпитер на Левски влиза за кратко време в 9-ти дом. Той стои там само около 4 месеца. През първата половина на този период той се движи напред, а после обръща посоката си и през втората половина на указания период се движи на заден ход. Тази втора половина на ретроградно движещ се Юпитер съвпада съвсем точно с времето на залавянето на Дякона, разпитите и съдебния процес срещу него (9-ти дом управлява съдебните процеси).  Датата, на която Юпитер сменя посоката на движението си и започва да се движи назад е 17.12.1872 г. Десет дни по-късно Левски е заловен от турската полиция. От 14.01.1873 до 02.02.1873 транзитният му Юпитер се намира в полуквадрат с наталния му Меркурий. Още в първия ден на този негативен аспект, а именно на 14.01.1873 Али Саиб паша изпраща шифрована телеграма, в която се съобщава, че Васил Левски е осъден на смърт. Така че точно по време на тези две седмици, докато трае негативният транзит между Юпитер (ценностната система) и Меркурий (мисленето) Левски се намира окован в килията си и знае, че е осъден на смърт.

Тъмницата, в която е бил затворен Левски

По време на този негативен транзит той има възможност да анализира всичко, което е направил през живота си. Съзнава, че е бил изоставен и предаден от болшинството хора, с които е работил. Вече губи надежда за спасение. Между впрочем по време на залавянето му в Къкринското ханче, той е прострелян в ухото. Затова в ареста е имал висока температура, бълнувал е и почти не е спал. Затова по време на някои разпити са му позволявали дори да бъде седнал. Вече в качеството си на осъден престъпник, предаден и изоставен от всички вижда, че животът му ще завърши на бесилото на 35 години, а делото му ще остане незавършено. Нещо повече, започва да осъзнава, че може би подходът, който е избрал за спасение на българите е бил неправилен? Може би е било погрешно да се опитва да спасява насила един народ, който не желае да бъде спасяван? Възможно е, точно в указания период да е имал сериозни съмнения относно правилността на избрания от него жизнен път. Или както е написал в тефтерчето си: „Народе????“

Проф. Николай Генчев в книгата си „Левски, революцията и бъдещият свят“ твърди, че в предсмъртния си час Левски е заплакал за робския дух на България, като прави уговорката, че дори при това положение той не е разкъсал вярата си, че неговата родина един ден ще изпепели своите вековни недостатъци.

Този документ, дори и да е плод на народната фантазия, има огромна историческа стойност, защото безспорно отразява предсмъртните терзания на Апостола, неговото огорчение, че е предаден от българи, съден от българи, в присъствието на българи доносчици, че никой от тези, за които той беше заложил главата си, не е мръднал пръст да го освободи по пътя към бесилото. (проф. Николай Генчев, „Левски, революцията и бъдещият свят“)

Движейки се назад, транзитният Юпитер се завръща само за 4 месеца обратно в 8-ми дом на 10.02.1873. Десет дни след това Левски е обесен. Може би ако изпълнението на присъдата беше забавено само с 4 месеца и Юпитер би преминал обратно в 9 дом в право движение, той би се спасил. Но никой не му помогнал. Показателно е, че в деня на смъртта му и транзитният му Сатурн прави полуквадратура (отрицателен аспект) към неговия Асцендент. Аспектът започва на 08.02.1873, става абсолютно точен на 18.02.1873 (денят на обесването му) и излиза от орбис на 27.02.1873.

Ако разгледаме аспектите на транзитния Сатурн откриваме, че в първите дни след залавянето на Левски той е правил полуквадрат към Уран (от 30.12.1872 до 16.01.1873). Ясно е, че арестът се случва за него непълно неочаквано и обърква всичките му планове. По това време се провеждат и първите му разпити. След това транзитният Сатурн образува опозиция към наталното му Слънце (от 18.01.1873 до 13.02.1873) и неговият смут се сменя с осъзнаване на сериозността на положението му. Сега вече той започва да осъзнава пълната реалност на скоро настъпващата за него смърт. И накрая транзитният Сатурн започва да образува полуквадратура към Асцендента в периода 08.02.1873 – 18.02.1873 – 27.03.1873.

Именно в деня, в който този аспект е най-точен смъртната присъда бива изпълнена. В същото време транзитният Сатурн се намира и в точни квадратури със Северния и с Южния лунни възли. Това е периодът 04.02.1873 – 13.02.1873 – 22.03.1873. И така според транзитите, смъртта на Левски настъпва при възможно най-точна полуквадратура Сатурн – Асцендент и изключително точни квадратури на Сатурн към Лунните възли. Всичко това напълно потвърждава правилността на избрания от нас час на раждане.

А сега нека да разгледаме и какви секундарни прогресии са текли в картата на Левски, в последната една година от живота му:

• Прогресно Слънце съвпад прогресен Юпитер. (01.11.1870 – 04.03.1872 – 06.07.1873). Юпитер е персонална планета за Левски, тъй като управлява Асцендента му. Слънцето пък е персонална планета във всяка астрологична карта. Съвпад между две персонални планети в дадения случай води до прекалено голям ентусиазъм, прекомерен (сляп) оптимизъм, твърде голяма вяра, че всичко ще се нареди добре и екстремално голяма самоувереност в собствените си сили. Както казва народът „много добро не е на добро“. В дадения случай този иначе положителен аспект изиграва лоша шега на Левски, тъй като му дава прекалено голяма самоувереност.
• Прогресно Слънце полуквадрат натален Меркурий. (19.06.1871 – 02.07.1872 – 16.07.1873). Този аспект говори, за трудно време по отношение на обмен на информация. Човек говори едно, а бива разбран превратно от другите. Или пък те му говорят нещо, което човекът тълкува по своему. Обирът на Арабаконак се случва, поради това, че Димитър Общи не следва инструкциите на Левски, а действа на своя глава. Убийството на ратая в с. Видраре се случва поради това, че Левски и чорбаджията не са могли да се разберат. Поп Кръстьо намразва Левски след това убийство и се отвръща от него. Изобщо репутацията на Левски в последните месеци преди залавянето му пострадва и основната причина се корени в неразбирателството – едно се говори, а друго се разбира. Целият този злощастен низ от събития, довел до залавянето и смъртта на Левски се включват в тази прогресия.
• Прогресна Венера секстил натално Слънце. (10.03.1872 – 03.01.1873 – 30.10.1873). Този аспект говори за рязко нарастване на паричните постъпления. Тъй като Левски не е работил никаква друга работа, освен това, че е бил „професионален революционер“, то значи следва да предполагаме, че и събраните от него пари по мирен или по принудителен начин в този период са се увеличили значително. Това се потвърждава и от опозицията Марс-Плутон, както и от съвпада Юпитер-Слънце. Кипяла е твърде усилена дейност по събиране на средства за революцията. Аспектът е положителен, но отново е в сила приказката „много добро не е на добро“. Той приспива бдителността на Левски. Може би ако той не се беше отправил за Ловеч в края на 1872 г., за да скрие лично парите на комитета, и да се погрижи лично за комитетската кореспонденция нямаше да бъде заловен. Но той явно не е можел да се довери на никой, страхувал се е от предателство и е вярвал, че ще се измъкне невредим, както винаги досега. За съжаление обаче в картата му е имало редица неблагоприятни астрологични конфигурации, за които той естествено не е можел да знае.
• Прогресна Венера полуквадрат натален Сатурн. (12.01.1872 – 06.11.1872 – 02.09.1873). Този аспект започва около една година преди смъртта на Левски. Именно в тази една последна година той се чувства най-предаден и най-изоставен от всички. Борел се за независимостта на България, но това не се понравило на масонските организации, които първоначално са го изпратили с мисия в България. Те се страхували, че той съсредоточил прекалено много влияние и пари в ръцете си и не бил вече така управляем, както досега. А българите вътре в страната също не го подкрепили последната година. В крайна сметка е бил „предаден от българи, съден от българи, в присъствието на българи-доносчици“. На погребението му не присъства нито един българин. Първата година след смъртта му името му почти се покрива в забрава. Едва няколко години след това, когато настъпва Освобождението и едва след като Захари Стоянов написва книжка за него, решават да му построят паметник и неговото дело става известно в цяла България.
• Прогресен Марс опозиция натален Плутон. (31.07.1869 – 22.02.1871 – 12.09.1872). Под влияние на тази прогресия човекът е обладан от фанатична обсебеност да постига зададените си цели и задачи и не се спира пред абсолютно нищо, за да ги постигне. В някои крайни случаи се стига до физическа разправа, побой и дори убийство. В наши дни това е по-малко вероятно, но положението не е било същото преди 150 години. Особено активен е този аспект в картата на един революционер като Левски. Така че събитията при него се развиват именно по този начин. Често подобно безкомпромисно поведение се тълкува от страна на другите като преследване на личен, користен интерес. Вследствие на това възниква реалната опасност да се влиза в яростни конфликти със всеки, който се изпречва на пътя им. Противостоянието може да се води не само като открита борба. Серийни предателства и подмолна борба са много вероятни.

Всички описани по-горе аспекти са направени по методиката на секундарните прогресии. Понеже става въпрос за секундарни прогресии на планетите (а те почти не зависят от часа на раждане), то те са абсолютно верни за неговата дата на раждане, дори без да се отчита точния час. Неговата дата на раждане се знае със сигурност. Тя е 18 юли 1837 (нов стил). А прогресните аспекти, които са описани по-долу (тоест тези прогресии, които включват Асцендент или МС и зависят от часа на раждане) са изчислени при ректифициран от мен час на раждане 16.29 ч. и място на раждане гр. Карлово, България.

• Прогресен Юпитер секстил прогресен МС. (19.12.1859 – 23.04.1861 – 27.08.1862). Нарочно слагам този аспект тук, независимо от това, че той е завършил няколко месеца преди смъртта на Левски. Правя това, за да се види, че според ректифицираната от мен карта, Левски е бил изключително популярен всред народа (положителен аспект към МС) именно през тригодишния период, непосредствено предхождащ трагичните събития, случили се в средата и края на 1862 г. Убийството на ратая на Денчо Халача от с. Видраре става, когато периодът е вече почти привършил – на 14.08.1862. Около месец по-късно (по-точно на 22.09.1872) се извършва и обирът при Арабаконак. Тоест, тогава даденият положителен аспект вече не е бил в сила, а са били в сила други отрицателни аспекти, за които стана дума по-горе. Няма значение кой е извършил този злощастен обир, как и защо. Важното е, че той се свързва с революционния комитет, спряга се с името на Левски и след това върху името на Левски пада сянка до тогава, докато не приключи отрицателният аспект между прогресната му Венера и наталния му Сатурн. И това си личи по писмата, които Левски пише на Каравелов по това време. Например, в едно от тях той казва следното: „Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и [тогава от него] не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупаци, а да ме поддържате, като кажете всекиму: “Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!” Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да [последва] нищо лошаво.“(писмо на Васил Левски до Любен Каравелов от 25.08.1872 г). Така или иначе Левски не получава нужната подкрепа, предаден е на властите и е съден по турския закон. Той е осъден като разбойник (подобно на Христос) и увисва на бесилото в качеството си на престъпник. И както Христос бива предаден от своите, така се случило и тук. По време на престоя му в затвора и по време на процеса не се намира нито един българин, който да му се притече на помощ. По-скоро обратното: предават го всички .
• Прогресен МС тригон натален Уран (21.03.1872 – 03.04.1873 – 17.04.1874). Максималната известност, която човек придобива в очите на останалите съдим по аспектите на МС. В случая положителния аспект към Уран (планетата, управляваща революциите) несъмнено указва на това, че смъртта на нашия национален герой е настъпила по време на период, в който той ще бъде запомнен като един от най-видните български революционери.
• Прогресен МС квадратура натален Нептун. (22.04.1871 – 05.05.1872 – 19.05.1873). Последната година от живота на Левски, залавянето му и смъртта му настъпват, когато е текла и тази нелесна секундарна прогресия. Това, с което той остава известен в историята (МС) е свързано със жертвоготовност, себеотдайност и саможертва (отрицателен аспект към Нептун). МС има отношение към „кариерата“ на човека, това, което той постига сам, благодарение на собствените си усилия. Левски ще остане известен в историята (МС) като човек, станал жертва на предателство (отрицателен аспект към Нептун) и като човек, жертвал живота си в името на една велика идея (пак отрицателен аспект към Нептун). За съжаление, тази идея (Освобождението на България) като че ли е имала значение единствено само за него. Неговите съвременници искали реализирането ѝ единствено „само ако им е поднесена в къщите на тепсия“. Пък и в наши дни положението си е пак същото. В последните 6-7 месеца от живота си Левски е бил предаден практически от всички и нито един човек от неговите съратници не му се е притекъл на помощ. Попът го изповядва и си отива. Увиснал на бесилото сам всред турци. На погребението му не присъства нито един българин. Историите, че на следващия ден някой изкопава мощите му от общия гроб и ги пренася в олтара на църквата „св. Петка Самарджийска“ (вкопаната църква до ЦУМ) са по-скоро митология, отколкото да почиват на реални факти.

Васил Левски пред съда, Елка Захариева, 1954 г.

Между впрочем тук можем да вметнем още и следните няколко важни обстоятелства около съдебния процес на Васил Левски. В комисията влизали общо девет души. Председател бил генерал Али Саиб Паша, който бил и председател на държавния съвет на Империята. Член на специалната комисия бил майорът от генералния щаб на турските войски Шакир бей. Друг виден участник в съдебния процес бил хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята. Независимо, че името му е спрягано като национален предател, това не му попречило след Освобождението на България да бъде избран за депутат на учредителното събрание, гласувало Търновската конституция. По заповед лично на княз Дондуков-Корсаков е бил назначен за член на Висшия съдебен състав на 8 май 1879 г. Вероятно това е сторено поради особените му заслуги в съдебната комисия, която предала нашия най-свят революционер Васил Левски на смърт чрез обесване?

В комисията имало още трима турци и трима българи – първенци. Така че в съдебната комисия, която пратила Левски на бесилото имало общо 5-ма турци и 4-ма българи. Това го пишем тук, за да подчертаем изрично, че не е редно да говорим, че „турците осъдили Левски на смърт“. Истината е, че „турците И БЪЛГАРИТЕ осъдили Левски на смърт“. Дори нещо повече – на един от тези българи след това му било позволено да участва най-активно в изграждането на новата българска държава. Той заемал в нея най-високи държавни постове – депутат, член на Висшия съдебен съвет и т.н. Построил си къща човекът на 150 м. от паметника на Васил Левски и не се посвенил да дойде на церемонията по откриването на паметника.

Левски бил изкарван на разпит пред комисията общо шест пъти. Последният разпит бил на 09.01.1973 г. По време на тези разпити били проведени многобройни очни ставки на Левски с дейци на организацията. Той не предал никого, обаче него го предали абсолютно всички от разпитваните. Всред тях са Дидьо Пеев, хаджи Станьо Врабевски, Петко Милев Страшника, Марко Йончев, Станчо и Станьо ХаджиИванови, Иван Лилов Фурнаджиев, Атанас Попхинов, Вутю Ветьов и Димитър Общи. На основание на дадените показания комисията предложила Васил Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване на основание нарушение на четири члена на Турския наказателен закон. Тези членове предвиждали 15 години затвор за непредумишлено человекоубийство, обаче предвиждали смърт за онези, които бунтуват поданиците на правителството да въстават с оръжие в ръка, които купуват оръжие или разпространяват ръкописи, печатни листа или държат речи, подбуждащи към въстание.

Поп Тодор Стоянов Митов изповядал Левски преди смъртта му.

Единственият българин, присъствал в последните мигове от обесването на Васил Левски бил поп Тодор Стоянов Митов. Неговият разказ е записан от Захари Стоянов в една малка тетрадка:

“Левски от поп Тодора

Обесен на 26 февруари вторник заранта рано. В казармата, която изгоря е бил затворен, на мястото, гдето се проектира Св. Ал. Невски – Вторник е бил пазарен ден, та за туй тогава го обесили – да види мало и голямо – В София все във вторник бесили – Мазхар паша благороден – Стоял на въжето до пладне – публика нямало. изповедта станала до самата бесилница – бил вързан с белекчета [белезници], прекръстил се, преди да приеме причастие. – Казал, че е свещенодякон – Че каквото правил, е мислел, че е за народа, и проси прошка от бога и от народа. Бил хладен, но малко заплакал (очите му се напълнили със сълзи) . Признал че е убил в Ловеч момчето. Била му вързана главата. Закупан  [закопан, заровен] в гробищата на престъпниците, на североизточната страна от град София, гдето са сега казармите за конвоя, в един хендек [ров, канавка]. комисари: Али Саид паша и хаджи Иванчо – на Ахмед паша сватбата … (Левски отишел на гости в салона, 1871г.) Облечен бил на бесилката с дълга дреха (турски ямурлук). Нищо не говорил. Малко движение направил. “ (Тази тетрадка се пази в Народната библиотека “Св. св . Кирил и Методий”, НБКМ – БИА 11 А 8675)

Част 7. Заключение

На базата на всичко казано дотук някои биха ме обвинили в това, че аз не вярвам на българския народ. На подобни заявления бих отговорил следното. Вярата е категория, която се отнася към религиозния живот на човека, а астрологичните познания са категория, която се отнася към областта на научните изследвания. Аз съм преди всичко учен и когато заявявам дадено нещо, не го твърдя на базата на своята вяра, а на базата на своите познания. Би било нелепо да се утвърждава, че аз като професионален астролог, инженер и висшист с две висши образования пиша анализи за неща, в които ВЯРВАМ. Нищо подобно. Аз пиша само за неща, което ЗНАЯ. При това пиша само за тези неща, които зная със сигурност. А тези неща, за които имам съмнения, не ги публикувам.

Ако за един човек, който е далеч от астрологията, консултацията с астролог е базирана на вяра, то за професионалния астролог консултацията с клиента е базирана само на знания (или поне така би трябвало да бъде). По същия начин стоят нещата, когато се консултирате и с лекар. Вие можете да му вярвате или да не му вярвате. Вашата вяра или неверие не влияят по никакъв начин на знанията, които лекаря притежава в областта на медицината. За вас една нова технология може да прилича и на черна магия, но от гледна точка на инженерите, които работят за създаването ѝ, всичко се базира на конкретни научни знания. Така и с астрологията.

Когато разглеждаме народопсихологията на един народ през призмата на астрологията, ние подобно на лекари поставяме точна диагноза на този народ, за да му предпишем правилно лечение. Дали ние вярваме в този народ и дали той вярва в нас в случая няма абсолютно никакво значение. Ако ние притежаваме достатъчно научни познания, за да определим какво лекарство му е нужно, то значи имаме всички шансове на успех, че ще го излекуваме. При това няма значение дали той изобщо вярва в медицината, дали вярва в нас и дали вярва в това, че хапчето ще му помогне. Ако хапчето е правилно подбрано от лекаря, то ще помогне на пациента, независимо от неговата вяра.

Всеки един човек се ражда с някаква своя индивидуална астрологична карта. Тя определя какви са неговите положителни и отрицателни черти по рождение. На базата на неговата рождена, планетарна конфигурация до голяма степен се формира и неговата съдба. Същото е положението и при народите. Те също си имат своя собствена рождена карта. Всеки народ „по рождение“ притежава определени положителни качества. Във всеки народ също така „по рождение“ са заложени и определени слабости и пороци. Както не съществуват идеални хора без каквито и да било несъвършенства, така не съществуват и идеални народи, без недостатъци. Всеки народ си има своите слабости, върху които е длъжен да работи.

Така че в случая не става въпрос за това дали вярваме в българския народ или не, а става въпрос за това, че ние сме длъжни на научната база на астрологията да го изучаваме, да му поставим точната диагноза и да го подложим на незабавно лечение. Защото в противен случай народ с такава карта в новите условия на 21 век е обречен на бавна и мъчителна смърт. Герои всред нас се раждат, обаче те незабавно биват предавани. А без лидери ние не можем да се измъкнем от дупката, в която сме попаднали. Трябва много добре да се разберат причините, поради които българите са постъпвали така през вековете и защо до наши дни продължават да постъпват така. Всичко това е подробно обяснено в книгата ми „Рождена карта на българския етнос“, която е налична на моя платен сайт срещу 30 австралийски долара. В тази книга са дадени насоките какво трябва да се промени.

Защото днес всеки пита: „Кога ще се появи силен лидер да избави България?“, но никой не желае да види очевидното. А то е, че такива лидери вече са се появявали многократно в нашата история, но нито богатите хора са ги поддържали, нито бедните са ги следвали. Никой не ги е подкрепял. Вместо това са правели обратното: предавали са ги на властите. Това се случило с Ботев, Бенковски, А.Кънчев, Левски и с цяла плеяда други велики български революционери. Лидери е имало. Не е имало народ да ги следва.

Силната страна на българския народ е новаторството, способността за оригинално мислене и способността за решаване на трудностите чрез нетрадиционни методи (особено с помощта на просветата и образованието). Слабите черти на българите са разединението, нихилизма, предателството, лековерието по отношение на лъжата и недоверието по отношение на истината.

Нептун на асцендента означава нежелание за себепознание, отхвърляне на истината (особено, когато тя е горчива и нелицеприятна), бягство от действителността (например чрез цигари, алкохол, наркотици, телевизия, празни приказки по интернет, запой по заведения и още безброй други способи за самоунищожение). Както един алкохолик или наркоман се противи на получаването на обективен анализ за своето положение, така и българския народ се противи на подобно познание. Той предпочита да живее в неведение относно своето опасно положение, макар и смътно да съзнава, че това негово поведение бавно го убива. Ако искаме да спасим един човек от алкохолна или наркотична зависимост, ние трябва да приложим към него определено насилие, трябва да го затворим в санаториум или нещо подобно и трябва да му предпишем принудително лечение. Оставен на свобода такъв човек и на себе си ще навреди, и на околните.

Не е много различно положението и с българския народ. Той вече е едвам жив, всичките му национални герои са или избягали от България или са предадени и избити, но той продължава да се държи така, все едно, че нищо не се е случило. И продължава да се надява и да вярва, че някакси положението ще се оправи ей така от само себе си. И пак по стар български обичай всеки българин се опитва да се спасява поединично. Не разбра ли вече този народ, че това в новите, съвременни условия няма как да се случи? Живеем вече в едно глобално село. В предишни времена (преди да бъдат открити планетите Нептун и Плутон, т.е. преди 1846 г. и 1930 г. съответно) може и да ни се е разминавало за такова поведение. Тогава тази тактика горе-долу може и да е успявала. Но сега в новите условия просто няма как да ни се размине.

Затова тук не става въпрос за това дали вярваме в българския народ или не. Както въпросът не може да бъде зададен така, дали вярваме на един наркоман или не. Той може и да има прекрасни намерения, но нито има желание, нито воля да започне и да свърши своето лечение сам. Затова няма значение дали му вярваме или не. Ние ЗНАЕМ, че той сам няма как да си помогне. Не му стигат силите. Няма го и желанието. А за обективно възприятие на действителността няма какво да говорим. Затова трябва да го подкараме „со кротце и со благо и с малко бой“ към санаториума, където са създадени условия за принудително лечение. Ето това е нужно на българския народ. Принудително лечение в санаториум! Но под ръководството на Запада това няма как да стане. Защото тези условия, в които те са ни поставили вече няколко десетилетия уж външно приличат на санаториум, обаче в действителност това е лагер на смъртта. Руснаците бяха организирали за нас принудителен (социалистически) санаториум продължение на 45 години. Той между впрочем работеше доста добре в българските национални условия. Обръщането на посоките на прогресните Юпитер и Сатурн в картата на България говори, че това време ще се завърне под нова форма, но със същото съдържание. По мои изчисления в този новосъздаден санаториум ще трябва да се лекуват седем поколения българи подред, за да може старата ни карма да бъде напълно пречистена и организмът ни да укрепне до някакво що-годе приемливо ниво. На този исторически етап на развитие това е единственият път за спасение на българската нация.

Тази статия е написана с финансовата поддръжка на следните дарители:

1. Станислав Георгиев – 10 AUD
2. Даниела Петрова – 30 AUD
3. Траян Ангелов – 11 AUD
4. Красен Марков – 1 AUD
5. Антония Благова – 10 AUD
6. Пенка Илиева – 20 AUD
7. Неизвестен дарител – 5 лв.