Пет закона за глупостта

по материали на Карло Чипола

Карло Чипола (на италиански: Carlo Maria Cipolla) е италиански икономист.

Роден:  15 август 1922 г., Павия, Италия

Починал: 5 септември 2000 г. (на 78 г.) Павия, Италия

Той е един от водещите стопански историци от своето поколение, популярен с хумористични есета на икономически и други теми. Завършва икономика в родния си град през 1944 година. След това учи в Сорбоната и Лондонското икономическо училище. Международната му кариера започва през 1953 г., когато заминава за Щатите с Фулбрайтова стипендия. От 1959 г. преподава в Бъркли и други учебни заведения по света.

Член на Кралското историческо общество на Великобритания, на Британската академия, на италианската Академия дейЛинчеи, на Американската академия за изкуства и науки и на Американското философско дружество, Филаделфия. Награждаван с ред важни международни отличия за приноса си в стопанската историография.

Най-популярното произведение на Чипола е сборникът от есета Allegromanontroppo (“Щастлив, но не твърде много”, като в музиката – “Бързо, но не твърде бързо”). Първото есе от сборника е „Принципи на човешката глупост“. Написано е през 1976 г. и разглежда противоречивата материя на глупостта. На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.

Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), бáлами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си)¹.

По популярност петте принципа на човешката глупост на Чипола се равняват на безбройните закони на Мърфи. С тази разлика, че Карло Чипола не само е реална личност, но и подкрепя своите насмешливи наблюдения за света с авторитета си на икономист от международна величина. „Алегро (ма;-) нонтропо“ е термин, с който в музиката се задава „весело, но не прекалено“ темпо. Двете хумористични есета, от които е съставена тази книга, са именно такива – весели, но със сериозен, даже драматичен подтекст.

Чипола пише „Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове“ и „Принципи на човешката глупост“ през 70-те години на ХХ век за най-близките си приятели. Скоро обаче предаваните от ръка на ръка копия така неконтролируемо се размножават, че авторът се вижда принуден да ги публикува официално, преди окончателно да са добили славата на народно творчество. Огромният успех на неговата карикатурна версия на средновековна Европа и на подялбата на хората на бáлами, умници, разбойници и глупаци оттогава насам е константа. Тук личи защо².

ПЪРВИ ЗАКОН – Винаги и неизбежно всеки един човек си мисли, че броят на глупаците, които се намират в обращение, е по-малък от реалното им количество.

Звучи като размита баналност или снобизъм, но животът доказва истинността на това твърдение. Както и да оценявате хората, с които ви среща животът, вие постоянно ще се натъквате на следните ситуации:

• Хора, за които винаги сте си мислели досега, че са рационални и интелигентни, изведнъж се оказват невероятни идиоти.
• Ден след ден, с неспирна монотонност, пред вас възникват глупаци в най-неочаквани места, в най-неочаквани ситуации и в най-неподходящото време, като в крайна сметка съсипват плановете ви.

Първият закон не ми позволява да назова конкретна числена стойност на това какъв е делът на глупаците спрямо общия брой на населението. Какъвто и процент да назовем, той винаги ще се окаже занижен. Затова, нека да обозначим процентното им количество просто с буквата „Г“.

ВТОРИ ЗАКОН – Вероятността даден човек да е глупав не зависи от каквито и да било други характеристики на това лице.

Културните тенденции, които са сега на мода на запад, предпочитат да се възприеме егалитарен подход към живота. Всички обичат представата, че хората са абсолютно равни във всички отношения. Особено големи усилия полагат генетиците и социолозите да докажат с внушителни формули и данни, че всички хора са равни. Насажда се представата, че все едно, всички хора са слезли от конвейера на някакъв съвършен в технологическо отношение завод за човешки личности. Ако един човек се окаже не съвсем равен на останалите, то това се приписва на неговото възпитание, а не на неговата природа.

Аз не съм съгласен с тази гледна точка.  На базата на дългогодишни наблюдения и експерименти твърдо съм се убедил, че хората изобщо не се раждат с равни възможности. Някои от тях са глупави, други не са. Разликите се определят от природата, а не от културните фактори. Един човек се ражда глупав точно така, както се ражда с рижава коса или с „Б“ кръвна група, например. Той се ражда такъв по волята на Провидението. Въпреки че съм убеден, че част от хората са глупави по рождение, аз не съм реакционер и не се опитвам скришом да въведа класова или расова дискриминация. Твърдо вярвам, че глупостта се разхвърля привидно безразборно върху всички човешки групи и е равномерно разпределена между тях с някаква константна пропорционалност. Така стигаме до формулировката на втория закон, който гласи: „Вероятността даден човек да е глупав не зависи от каквито и да било други характеристики на това лице“.

Тук като че ли Природата е надминала себе си. Известно е, че тя управлява живота по доста мистериозен начин, за да поддържа относителната честота на определени явления на едно постоянно ниво. Определени пропорции винаги се поддържат, независимо от обстоятелствата. Например няма абсолютно никакво значение дали хората се размножават на Северния полюс или на екватора, дали съвкупяващите се двойки са напреднали индивиди или туземци, и дали те принадлежат на черната, бялата, жълтата или каквато и да било раса. При всички тези обстоятелства съотношението между раждащите се момчета и момичета е винаги една и съща константа, с лек превес към момчетата. Ние не знаем как Природата постига този забележителен резултат, но ние знаем, че за да постигне това, Природата работи с много големи числа. Най-забележителният факт се изразява в това, че тя съумява да разпространи глупаците в съвсем равни пропорции всред абсолютно всички слоеве и социални групи на населението.

При това няма значение дали работим с големи групи от хора, или с малки. Броят на глупаците във всяка една група, изразен в процентно отношение, е винаги един и същ. Нито един друг набор от наблюдавани явления не предлага такова поразително доказателство за всемогъществото на Природата.

Образователният ценз няма нищо общо с числото „Г“, (т.е. с процента на глупаците). Това потвърдиха многочислените експерименти над пет различни групи: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администрация и преподаватели. Когато анализирах групата на нискоквалифицираните работници, числото „Г“ се оказа по-голямо, отколкото очаквах (което е в съзвучие с Първия закон). Плащайки дан на модните културни тенденции, приписах това на социалните условия: бедност, дискриминация, липса на добро образование и т.н. Но като продължих изследването си всред представителите на тези, които заемат по-високите стъпала на социалната стълбица, аз установих абсолютно същото процентно съотношение и при белите якички и при студентите. Впечатляващи бяха и резултатите всред професорите, където се наблюдаваше абсолютно същият брой на глупаци в процентно отношение, както и в останалите категории.

При това нямаше значение дали изследвах голям известен университет, или малък провинциален колеж. Винаги, във всички случаи броят на глупавите професори, изразен в проценти, беше неизменно равен на числото „Г“.

Бях така объркан от резултатите, че реших да разширя изследванията си и върху специално подбрана група. Заех се с един истински елит: Нобеловите лауреати. Но дори и върху тази много малка група избраници природата потвърди своите върховни правомощия: „Г“ процента от тях се оказаха глупави.

Тази идея е доста трудно да се преглътне, но многочислените изследвания потвърждават нейната фундаментална достоверност. Вторият закон за глупостта е абсолютно железен и не допуска никакви изключения. Феминистките движения ще подкрепят Втория закон, тъй като според него глупачките всред жените не са повече от глупаците всред мъжете. Представителите на страните от третия свят може да се утешат с мисълта, че хората в развитите страни не са чак толкова развити. Изводите от Втория закон са плашещи. Те показват, че няма абсолютно никакво значение дали ще започнете да се въртите в британското висше общество, или ще се преместите да живеете в Полинезия, където ще се сприятелите с местните главорези. Няма значение дали ще се заточите в манастир, или ще проведете остатъка на живота си в казино, заобиколени от жени с леко поведение. От гледна точка на Втория закон, във всички тези случаи на вас винаги ще ви се налага да се сблъсквате с еднакво количество идиоти, чийто брой винаги (Първи закон) ще надминава вашите очаквания.

ТРЕТИ (ЗЛАТЕН) ЗАКОН – Човек е глупав, ако причинява вреда на другите, като от това не само не извлича полза за себе, ами често дори сам си причинява вреда.

Третият закон постановява, че човешките същества се групират в четири основни категории – наивници, умници, бандити и глупави. Те лесно се разпознават по четирите зони, дадени на графиката. Ако Иван се занимава с определена дейност, която му носи загуба, но в същото време тя принася полза на Петър, то значи Иван е наивник. Ако Иван прави нещо, от което има полза не само той, но и Петър, както вероятно и много други хора, то значи той е умник. Ако действията на Иван принасят полза само на него лично, но от това страда Петър или други хора, то значи Иван е бандит. И накрая глупакът Иванчо се намира в четвъртата зона, където загуби търпят както той самият, така и всички, които го заобикалят. Така достигаме до Третия закон, който гласи: „Глупакът, това е човек, чийто действия причиняват вреда на другите, но от това самият той не извлича полза, а често по този начин той и на самия себе си причинява вреда.“

Хората, които разсъждават рационално, имат най-големи проблеми в усвояването на Третия закон. Обикновено, когато се сблъскат с него за първи път, те инстинктивно проявяват недоверие и скептицизъм. Това е така, защото разумните хора практически не са в състояние да разберат неразумното поведение. Но нека да оставим теоретическата плоскост и да дадем примери от ежедневието.  Всеки може да си спомни случаи, когато някой е предприел такива действия, от които той самият да се е обогатил, а вие да сте загубили. Значи сте се срещнали с бандит. Можете да си спомните и други случаи, при които другият човек е загубил, а вие сте спечелили. Значи той е бил наивник. Вероятно е имало случаи, когато всички са спечелили. Значи сте си имали работа с умник. Всички тези епизоди наистина се случват в живота.

Но ако се замислите, ще видите, че това не са събитията, които най-често ни се случват. Ежедневието ни предимно се върти около случаи, в които губим пари и/или време, и/или енергия, и/или апетит, и/или нашето добро настроение, и/или нашето добро здраве, и всичкото това става поради невъобразимото действие на някакво нелепо създание, което няма абсолютно нищо да спечели от това, което прави, но въпреки всичко извършва определени действия, като по този начин ни причинява редица смущения, неудобства, притеснения, обърквания, трудности и вреди. Никой не знае, не разбира и не може да обясни защо въпросното нелепо създание прави нещата, които прави. Именно това обърква умните хора: те се опитват да намерят рационалните причини за случващото се. А такива просто няма. Има само една-единствена причина – въпросното същество е глупаво.

ЧЕСТОТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Повечето хора не действат последователно. При определени обстоятелства дадено лице действа интелигентно, а при други обстоятелства същото лице действа наивно, а при трети обстоятелства може да се намери в ролята на бандит. Единственото важно изключение от правилото е представено чрез категорията на глупавите хора, които почти никога не излизат от собствената си зона на глупаво поведение.

Така че можем да кажем, че всеки един човек, на базата на неговите постъпки, може да бъде разположен някъде в четирите зони на графиката. Той може периодически да се премества от един квадрат в друг или да прескача някъде по средата между два квадрата. Но общо взето, средностатистическото изследване на неговите действия ще го постави през повечето време в една или друга категория. На тази основа могат да бъдат направени определени важни изводи относно бандитите и глупците.

Идеалният бандит това е този, който вреди на другите, като в същото време извлича за себе си полза, равнозначна на вредата, която е нанесъл. Най-простата илюстрация е кражбата. Крадецът ви е откраднал сто лева, но не ви е причинил никаква друга вреда. Тоест идеалният бандит е направил така, че вие сте загубили сто лева, а той е придобил точно същото, което вие сте загубили – т.е. сто лева. Но в живота не всичко е толкова просто. Ако се прекарат още и диагоналите, ще се види, че целият бандитски квадрат може да бъде разделен на две части – едната клони повече към умниците, а другата – към глупаците. Идеални бандити рядко се срещат в живота. Обикновено те попадат или в единия, или в другия полуквадрат и във всеки от тях съществуват най-различни оттенъци на сивото.

Тези, които клонят повече към умниците, извличат за себе си по-голяма полза, а причиняват на останалите по-малко вреда. Такъв разбойник например може да ви открадне застрахованата кола, като в процеса не наранява физически никого. Така той печели кола, а на вас застрахователната компания ви връща парите за нея. В случая губи застрахователната компания, която си връща парите с леко повишение на застрахователните вноски от следващата година. Ударът се поема от всички застраховани хора едновременно и затова той се усеща от всички, но в много омекотен вариант. Така действа разбойникът-умник. Той е толкова по-умен, колкото по-близо до хоризонталната ос се намира. В живота се срещат малко такива умни бандити.

Другите, които попадат във втория полуквадрат, са тези, които нанасят много по-голяма вреда на останалите, отколкото извличат полза за себе си. Това са например тези, които убиват някого, за да му вземат 50 лева. Това са бандити-глупаци. В тази категория влизат и генерали, които предизвикват огромни унищожения и загуби на хиляди човешки животи, просто за да могат да получат някакъв медал.

Честотното разпределение на глупците кардинално се различава от това на разбойниците. Докато гангстерите по принцип се разпределят върху доста широка площ на графиката, то глупците са изключително съсредоточени почти само в самия диагонал, който излиза от централната точка на графиката О и се спуска надолу, разделяйки квадрата на глупците на два равни полу-квадрата. Глупците постоянно нанасят вреда на другите. При това те правят това единствено поради своята глупост, като не извличат от това за себе си никаква полза. Колкото по-близо до вертикалната ос се намира глупакът, толкова по-голяма вреда нанася той със своите действия и на самия себе си.

СИЛАТА НА ГЛУПОСТТА

Не е трудно да си представим мащабите на поражението, което глупаците нанасят на останалите, когато те попаднат в управленческите органи на държавата. Когато те са натоварени с политически и социални пълномощия, тяхната разрушителна мощ нараства експоненциално. Но тук трябва да отделим специално внимание на това какво именно ги прави толкова опасни за останалите.

Глупавите хора са опасни най-вече с това, че умните хора не могат да предвидят техните бъдещи действия. Умният човек може да разбере логиката на бандита, защото поведението на бандита е рационално – той винаги иска да получи повече блага, отколкото заслужава, и при това не е достатъчно умен, за да си ги заработи. Понеже бандитите са предсказуеми, против тях може да се изгради някаква защита. А да се прогнозират предварително действията на глупеца е практически невъзможно. Той ще ви навреди без всякаква причина, без да прави предварителни планове, без да има някаква определена цел. Той се появява на най-неочакваното място, в най-неподходящото време и извършва възможно най-безумното и най-непредсказуемото действие. Вие нямате абсолютно никакъв начин предварително да се досетите къде, как и по какъв начин той ще ви нанесе съкрушителен удар. Когато се конфронтират един глупец и един умен човек, то при всички случаи умният човек е оставен на пълното благоволение на глупака. Тъй като действията на глупавите хора не подлежат на абсолютно никаква логика, то следва, че:

а.) глупакът винаги ни изненадва със своите действия.

б.) дори когато сме наясно, че глупакът ни е атакувал, няма никакъв способ за рационална защита, тъй като действията на глупака не се подават на рационално обяснение.

Именно понеже действията на глупака са абсолютно хаотични и ирационални, това прави защитата изключително проблематична. Освен това всякаква контра-атака се отдава изключително трудно. Това е все едно да се опитваш да стреляш по един предмет, който обаче не се подчинява на нормалните физически закони, а е в състояние да придобива най-различни форми, да се появява, да изчезва и да може да извършва тотално непредсказуеми движения. Дикенс пише по този въпрос следното: „Ако притежава достатъчно глупост и здрав стомах, човек може да посрещне всякакви несгоди“.  Шилер допълва: „Против глупостта са безсилни даже боговете“.

ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН – Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.

Наивниците трудно разпознават глупаците, което не е учудващо. Удивителното е това, че разрушителната мощ на глупаците винаги бива недооценена както от бандитите, така и даже от най-умните хора. В присъствието на глупак, те се разпускат и се наслаждават на своето интелектуално превъзходство, вместо незабавно да се мобилизират и да се опитат да направят всичко възможно да минимизират вредата, която глупакът може да нанесе по всяко едно време без каквото и да било предизвестие.

Най-разпространеният стереотип е, че глупакът вреди изключително само на себе си. Този подход е крайно неправилен, понеже се бъркат ролите на глупака с наивника. Някои умни хора се изкушават да използват глупаците за достигането на някакви свои користни цели. Но подобни маньоври почти винаги завършват с катастрофални последствия за тях, защото:

а.) подобни опити показват тотално неразбиране на природата на глупостта.

б.) те дават допълнително поле за изява на глупостта.

Можем да се надяваме че ако притежаваме много висок интелект ние ще сме в състояние да предвидим и да победим глупостта. Понякога, в известна степен това може и да ни се отдаде донякъде. Но тъй като поведението на глупака е хаотично, ирационално и непредвидимо, практически е невъзможно да се предвидят всички възможни бъдещи глупави действия, които глупакът може да предприеме. Рационалният анализ на една глупава ситуация е напълно безсмислен. Ние никога не бихме могли да знаем каква точно ще е следващата „гениална идея“, която ще щъкне в главата на глупеца, как и кога той ще я реализира, и как той ще реагира на бързо променящите се обстоятелства, които ще последват. В такава неравна битка колкото и да е умен един човек, много скоро той може да бъде тотално унищожен от някой глупав ход на своя противник.

Затова Четвъртият закон гласи, че разрушителната мощ на глупостта е винаги недооценена. В продължение на много векове и даже хилядолетия безброй много хора не са вземали предвид Четвъртия закон и това е донесло на човечеството неизчислими загуби както в личния, така и в обществения живот.

ПЕТИ ЗАКОН – Глупаците са най-опасният тип хора. Глупаците са даже по-опасни от бандитите.

Вместо да говорим за индивидуални оценки, нека сега да вземем целокупното обществено благосъстояние. Нека да го разгледаме в контекста на алгебрическа сума на състоянието на отделните индивиди, като помним какво гласи Петият закон, а именно, че глупаците са най-опасният тип хора. Следствието на това твърдение е, че те са даже по-опасни от бандитите.

Резултатите на действията на идеалния бандит се изразяват просто в преминаването на благата от ръцете на един индивид в тези на друг. От гледна точка на обществото нищо не се променя. Общото благосъстояние на нацията се запазва. Ако всички членове на едно такова хипотетично общество биха били идеални бандити, то то би се намирало в застой. Целият бизнес в такова общество би се свел до постоянното преместване на пари и средства от едни джобове в други, но като цяло сумарното благосъстояние на всички негови членове би си останало неизменно. С други думи, ако цялото общество би се състояло само от идеални бандити, то тогава системата би се радвала на стабилност. Такова е положението в повечето страни, където властите са корумпирани и всички граждани заобикалят закона. Всеки дава рушвети на всеки, т.е. в страната се въртят постоянно едни и същи пари, но от цялата тази система обществото като цяло нищо не печели и нищо не губи. Ако повечето бандити клоняха към зоната на глупаците, то тогава такова общество би загнивало бавно, но не би се стигнало до сериозна всеобща катастрофа.

А сега, ако си представим, че обществото се състои само от глупаци, то тогава картината кардинално се променя. Глупавите хора причиняват загуби на останалите, като при това нищо не печелят за себе си. В резултат на това цялото общество драстично обеднява. От графиката се вижда, че всички, които се намират над хоризонталната черта (т.е. в горната половина на графиката) принасят полза на обществото, а тези, които се намират в долната част на графиката, вредят на обществото. Най-голяма полза носят тези, които се намират в горната дясна част (умниците), а най-голяма вреда носят онези, разположени в долната лява част (т.е. глупаците). С други думи за обществото са полезни всички умни хора, даже наивните интелектуалци, а дори и една част от неглупавите престъпници (тъй като те усъвършенстват поне самите себе си). А всички глупави бандити, и глупави наивници, усилват изключително много мащаба на разрушението, причинено на обществото от класическите глупаци.

Съгласно Вторият закон, броят на глупаците в едно процъфтяващо общество и в едно загниващо общество е винаги един и същ в процентно отношение и винаги е равен на числото „Г“. Да се мисли обратното би било голяма грешка. В какво се състои тогава разликата между едно прогресиращо и едно регресиращо общество? Какво прави едно общество процъфтяващо? Разликата се заключава в това, че в едно регресиращо общество се забелязва следното:

а.) На глупаците е дадена много по-голяма свобода на действията.

б.) Забелязва се намаляване на броя на умниците, интелектуалците-наивници и умните бандити.

в.) Забелязва се увеличаване на броя на глупавите наивници и глупавите бандити.

Като се проследи ходът на историята винаги се забелязват определени едни и същи тенденции. Независимо дали страната се намира във възход или в падение, броят на глупаците в процентно отношение винаги е един и същ. Това важи както за класическите древни времена, така и за средновековието, така и за нашето съвремие. Обаче, когато една страна прогресира, на власт се намират достатъчно умни хора, които задържат активните идиоти и не им дават възможност да разрушат това, което умниците произвеждат.

Когато една страна се намира в регрес, количеството на глупаците в процентно отношение пак е толкова, колкото и във времена на прогрес. Само че тогава всред управляващия елит на страната се наблюдава обезпокояващ ръст на процента от бандити, като една голяма част от тях при това са и бандити-глупаци. Сред останалото население расте процентът на наивниците и най-вече на тези, които се намират в долната част на графиката, тоест особено силно се увеличава броят на глупавите наивници. Именно тази промяна в състава на иначе не-глупавото население предизвиква катастрофата, а не самият брой на глупаците, който и в двата случая си остава неизменен. Именно това погрешно разпределение всред управляващи/управлявани в неглупавата част на населението дава възможност на глупаците да проявят своята разрушителна сила в най-голяма степен. Към това се прибавя и либералното даване на много по-голяма свобода на действията на самите глупаци, както и обличането им в държавна власт. И така цялата държава отива по дяволите!

Продължи нататък към втората част на статията …