Възможна ли е промяна на системата по демократичен начин?

28.02.2015 г.

Съвременната демокрация като добре прикрита форма на диктатура. Какви са плановете за България? Какви ще са последиците от новия 16-милиарден външен дълг? Каква ще е дългосрочната съдба на гласувалите за дълга депутати. Доколко български са българските банки? За ролята на емигрантите. Възможна ли е промяна на системата по демократичен начин?

След последните драматични събития, разиграли се около гласуването на новия ни външен супердълг, става все по-ясно, че положението в България от много лошо вече се превръща, в истинския смисъл на думата, в трагично. Все по-ясно се вижда, че управляващите изобщо не зачитат мнението на народа и се държат към електората си с едва прикрито презрение. Всички решения в парламента се постигат чрез умели или неумели политически шпагати, реверанси и тъмни задкулисни договорки между 240 депутати с някакви неясни задкулисни сили. Въпросът „Кой?“ продължава да виси като дамоклев меч над целия парламент. Но вече горе-долу започва да става ясно на всички кой точно дърпа конците. Кои са истинските управляващи в България можем да се досещаме по това кой и кога пристига у нас, с кого се среща и какво се случва непосредствено след това. Както е речено: „По делата ще ги познаете“.

Също така става ясно, че вече няма защо повече да се надяваме, че с досегашните „демократични“ инструменти нещо ще се измени към по-добро в обозримо бъдеще. На върха на видимата пирамида на управлението са поставени марионетен премиер, марионетен президент и марионетен парламент. Става въпрос не само за настоящите „управляващи“, но и за всички онези, които се изредиха на най-високите обществени постове през последните 25 години на така наречения „преход“. Всички тези министри, премиери и президенти на България всъщност се управляват зад кулисите от онези, които имат пари. Става въпрос за много пари. Всъщност става въпрос за изключително много пари. Та тези хора с парите (които де факто са истинските управляващи) съвсем не се намират в България, пък и няма защо. Те не са българи. Те живеят доста надалеч през морета и океани.

От цялата тази работа става ясно, че истинските управляващи на България изобщо не са заинтересовани да защитават българския национален интерес. Те гледат на нас като на васална, подопечна територия, наследена след падането на Източния блок. За тях ние сме просто един трофей, една придобивка, ако искате – една дойна крава и т.н. Те си имат и други територии освен нашата. За тези хора значение имат само цифрите, отразяващи печалбите им, а личните съдби и животите на населяващите това пространство българи нямат абсолютно никакво значение. В същото това време марионетните наши „управляващи“ си гледат личния келепир и също хич не ги е еня за обикновения българин.

Колкото повече се замисля човек върху така възникналата ситуация, толкова повече се убеждава, че истинският замисъл на тези, които през последните 25 години действително управляват България, е да бъде физически унищожено българското население. Отново по делата ще ги познаете. Не ги гледайте какво ви говорят, а гледайте резултатите от техните действия. Преди 25 години България беше една силна държава. Тя не можеше така изведнъж да бъде срината с лицето на земята. Затова явно някъде е бил разработен план как тя да се съсипе постепенно в продължение на горе-долу едно поколение. Първо започнаха с ядрените ни централи, после унищожиха войската, затвориха всички големи промишлени предприятия, заличиха от лицето на земята българското село и обезлюдиха цели региони. В същото това време съвсем целенасочено се изпълнява план по постепенната ислямизация и циганизация на България. Това е очевидно.

Крайната цел на тази изключително добре планирана политика се състои в това най-способните и най-можещите българи да емигрират далеч от родината си, а останалите да бъдат постепенно изтребени. Същият този сценарий беше приложен и в бивша Югославия, която „по съвпадение“ е като нас православна държава. Там бяха използвани бомби, за да унищожат една част от населението, а много бежанци бяха разпръснати по цял свят. За нас обаче решиха да приложат метода на постепенното ликвидиране. Макар за този метод да е нужно по-дълго време, в крайна сметка, той е много по-страшен и много по-ефективен метод за изтребление отколкото са бомбите. Това е така, понеже хората умират един по един, без да се усетят, че всъщност срещу тях се води планиран геноцид.

Цифрите говорят сами за себе си. Общо за цялата война в Югославия жертвите бяха около 100,000 души ³. Докато в България за времето на целия преход населението се стопи от близо 9 милиона на 7 милиона души. Дори излязоха наяве някои факти, че реално сме останали вече само 5.7 милиона. Останалите били „мъртви души“, използвани само по време на избори ⁴. Дори да приемем, че истината е някъде по средата, пак излиза, че сме загубили около 3 милиона души за 25 години „преход“. Това е равносилно на национална катастрофа!

Защото дори и да приемем, че половината от тези хора са емигрирали някъде и са все още живи и здрави, то другата половина вече не са измежду живите. Те може да са умрели от липса на лекарства, недоимък, недохранване, лоши битови условия, малтретиране, крайно нисък стандарт на живот, депресия и т.н. Но в крайна сметка, важното е, че вече ги няма.

А тези, които емигрират, биват впрегнати за работа в икономиката на западните страни. Това не е нищо друго, освен осъвременена форма на „кръвен данък“ или еничарство. В предишните векове това отнемане на цвета на нацията е ставало насилствено. Сега става ужким „доброволно“. Когато на един човек му е дадено „да избира“ между това дали да води скотско съществуване за 400 лв. заплата на месец в родината си, или да получава многократно повече зад граница, не е трудно да се сетим какъв ще е неговият „свободен“ и „демократичен“ избор.

В предишните векове нацията ни е била поробена от османците, а сега пък е заробена от западните банково-олигархични лихварски монополи. Важното е, че както и преди, така и сега ние, българите, нямаме свой собствен национален суверенитет. В предишните векове поради това, че сме нямали собствен суверенитет, цветът на нацията е бил насилствено откъсван от корените си във вид на кръвен данък. После еничарите са били впрягани на различни държавни служби в Османската империя, тоест работили са за поробителите.

Сега се прави абсолютно същото и пак се действа по същия начин, само че в осъвременена форма. Понеже България вече отдавана не е суверенна държава, е налице масова емиграция. Държавата на българите не е в състояние да защити собственото си население и да му предостави нормален и достоен начин на живот. Обаче в наши дни експортирането на цвета на нацията не се нарича вече „кръвен данък“, а се използва красивият термин „доброволна емиграция”. Говори се също така за свобода и собствен избор на хората. Каквото и да си говорим, същината е ясна. Историята винаги се повтаря. Останалото си е чиста проба демагогия. Младите българи се откъсват от родината си и след това работят в някоя чужда държава за някоя чужда голяма компания. А тези компании обикновено са собственост на едрия международен банково-олигархичен капитал. Тоест нашите емигранти отиват да работят за поробителите. Както преди, така и сега.

А останалите в България българи са подложени на бавен геноцид. Вдигат им се сметките за парното и тока, замразяват им се пенсиите, тероризират ги малцинствата и т.н. И понеже прииждат все повече и повече „бежанци“ този въпрос от социален преминава вече в областта на националната сигурност и оцеляването ни като държава. Естественият прираст на българите е отрицателен. И така едните са разпръснати, а другите постепенно изчезват. Целта е и помен да не остане от силната българска държавност, която беше налице преди „прехода“.

Запланирано е когато това се случи, истинските управляващи (тези с големите пачки) да наследят едно от райските кътчета на земята, люлката на човешката цивилизация, територията, в която Бог е вложил частица от своя Дух, земята, в която са заровени мистични тайни и където е записано цялото минало и цялото бъдеще на нашата планета. И когато ние, законните наследници на тези земи – българите – постепенно изчезнем от лицето на земята, същите тези хора с многото пари планират да дойдат и да се заселят необезпокоявано тук. Или ще дават тези земи изгодно под наем на други богаташи. Да, по всичко личи, че именно такъв е техният план. Да, ама не.

Всичко това действително би се случило, ако България не се намираше в една много особена географска зона, една зона, намираща се под специалното покровителство на едно могъщо съзвездие. Но за това малко по-късно. Засега обаче е важно да кажем, че специалната протекция, на която се радваме, все пак има някакви граници и трябва и ние самите да се задействаме, ако желаем нещо да се промени. Както е казано, Бог помага, но в кошара не вкарва.

Астрологически България преминава през такъв преломен период, през който в близките години ще настъпи кардинална промяна както на идеологическо-духовните ценности на нацията, така и на типа държавно управление. Това е зададено от едновременната статичност на планетите Юпитер и Сатурн – събитие уникално в световен мащаб. Значи има с какво да се гордеем, но от това едва ли на обикновения българин му става по-леко. Въпросът е възможно ли е промяната да стане по някакъв мирен начин, с така наречените „демократични методи” или пак ще се стигне до въоръжени въстания, метежи, революции и прочие?

Необходимостта от промяна стана доста очевидна за всички, след като на 25 февруари 2015 г. в българския парламент 161 от така наречените „народни представители“ предрешиха съдбата на 7 милиона население. Тогава те ратифицираха един колосален външен дълг против желанието и волята на народа. Какво демократично имаше във вземането на това решение?

Непосредствено преди гласуването в парламента, на 24 февруари 2015 г. по БНТ се излъчи предаването „Референдум“, в което участваха представители на всички политически партии. Общественото мнение сондираше компанията „Алфа Рисърч“. Беше зададен следният въпрос: „Смятате ли, че вземането на заем от 16 милиарда лева ще стабилизира финансовото състояние на държавата?“ 33,8% от участвалите в допитването отговарят „да“, против вземането на дълга са 61,5%, а без мнение остават 4,7%. Интересно е да се отбележи, че само една седмица преди това, на 18 февруари процентът на несъгласните с вземането на нов държавен дълг в същото това проучване на „Референдум“ по БНТ, проведено пак от „Алфа рисърч“ е бил 67%.

Това означава, че даже след операцията по неспирното „промиване на мозъци“ по абсолютно всички големи медии в продължение на една седмица, са се разколебали едва 5.5% от несъгласните. Техният брой в деня преди гласуването си оставаше близо две трети от всички анкетирани.

При това огромно обществено несъгласие с вземането на такъв колосален външен супердълг, би следвало правителството да се вслуша във волята на народа и да отложи дебатите. Това би било демократичното решение. Да, но на практика България никога не е била демократична държава. И затова заслугата не е само на нашите родни политици. Именно така са били планирани нещата от самото начало на „прехода“. Именно така е било замислено всичко от идеолозите на този колосален човешки експеримент. На всеки един човек трябва да му стане ясно, че всички тези процеси са НАПЪЛНО УПРАВЛЯЕМИ. Случайни революции няма. Случайни демокрации не се създават. Спонтанни улични протести не се случват. Тоест, ако инженерите на световното развитие бяха планирали България да стане демократична държава с отворено гражданско общество, то това вече много отдавна щеше да се е случило. Но планът, за съжаление, е съвсем друг.

Крайната цел, както споменахме, е всъщност изтребването на българския народ. А подобно нещо не би могло да бъде осъществено в условията на истинска демокрация. Българският народ като цяло е мъдър в решенията си. В условията на едно истинско народовластие той би се грижил добре за себе си. Затова е трябвало да бъде измислено нещо друго, което да позволи на хората с големите пачки да продължават да си правят на наша територия каквото си пожелаят, в разрез с националните ни интереси. Затова се планира и прокарва мафиотско-олигархичен модел на управление, замаскиран като демокрация, за да се хвърли прах в очите на хората. При тази система дори едно пагубно за нацията ни решение може да мине в парламента, стига да „се купят“ определен брой депутати.

Само помислете по следния въпрос. Говорим за колосалната сума от 16 милиарда лева. Нормално е при такава сделка около 1% от парите да бъдат заделени за режийни, данъци, такси и прочие разходи. В дадения случай можем да приемем, че част от режийните са всъщност пари, необходими да се купят нужните депутати. Ние не можем да твърдим със сигурност, че депутатите са купени, но можем да направим следните изчисления. 1% от сумата – това са 160 милиона. По някакво лудо стечение на обстоятелствата „за“ приемането на дълга гласуват точно 161 депутати, т.е. получава се, че ако заделим 1% от взетата назаем сума за „режийни“, то тогава ще разполагаме точно с един милион за всеки гласувал депутат. Ако в тази хипотеза има дори някаква капчица истина, това обяснява защо някои депутати, които през цялото време бяха категорично против, изведнъж се извъртяха и в последния момент рязко промениха мнението си.

Можем да приемем, че един депутат се е объркал и в паниката е натиснал грешно копче. Стават и такива неща. Така общият им брой е станал 161, вместо планираните 160. А може би става въпрос за гласа на Радан Кънев, който първо гласува „против“, после „за“ и накрая май че остана много разочарован, че не е имало и трето гласуване, за да може на третия път и да се въздържи. По този начин той явно си мисли, че си е купил индулгенция за след две-три години, когато всички гласували „за“ на 25 февруари 2015 г. ще бъдат съдени за национално предателство. Но тези неща не стават така. Знаем как гласува неговата парламентарна група, знаем че той е неин ръководител, така че той си носи пълна лична отговорност.

Графиките на „Алфа рисърч“ в нощта преди гласуването по националната телевизия са изключително интересни. Там бяха показани и данните за обществените нагласи, разпределени по политически партии. Можете да ги видите на следните две снимки. Същите данни са систематизирани и в таблицата.

От данните ясно се вижда, че електоратът на всички партии (с изключение на ГЕРБ) са против вземането на нов външен заем, тъй като са убедени, че това няма да доведе до финансова стабилизация на държавата. Дори и самите симпатизанти на ГЕРБ водят с неубедителна преднина при 56%, гласували положително. Да се гласува в тази ситуация в подкрепа на заема е акт на политическо самоубийство. Само едно нещо може да обърне нещата. Какво е това нещо? Голяма сума пари в личната сметка на всеки гласувал депутат. Например един милион. Тогава вече се променя всичко. Един милион са много пари. Тогава вече човекът си мисли, че с тази сума ще може окончателно да обезпечи както себе си, така и своето семейство завинаги.

Всъщност този начин на мислене е изключително погрешен и близките години ще покажат неговата пълна несъстоятелност. В момента САЩ разполагат само с една единствена реална „ценност“. Това е пресата, с която се печатат трилионите хартиени долари. Но в тази крупна международна далавера има една много съществена особеност. Цената на долара е висока само тогава, когато в самите Съединени щати броят на циркулиращите хартийки е много нисък. Ако броят на циркулиращите в самите САЩ долари рязко подскочи, то това неминуемо ще доведе до инфлация. Добре е всеки един човек да разбере тази концепция, тъй като тя е критично важна за това как ще се развият нещата в обозримо бъдеще.

Защо в България например левът все още държи своята себестойност и дори има лека дефлация? Защото в обращение има сравнително малко пари. Ако утре БНБ би могла да напечата огромно количество левове и да ги пусне на пазара, то инфлацията рязко ще подскочи и левът ще се обезцени. Това вече сме го виждали. В Съединените щати въпросът е поставен по абсолютно същия начин. За да може американският долар да държи курса си висок, е необходимо вътре в страната да има колкото се може по-малко количество долари в обращение. Но на нас ни е известно, че Федералният резерв печата всеки ден нови и нови партиди долари в огромни количества, за да може да се покрие огромният дефицит на държавата. Какво става с тези пари? Много просто. Те се експортират навън. Те се дават на туземците на някакви трети държави, а в замяна на тези хартийки, оттам се извлича всичко ценно и се закарва в Америка – например нефт, полезни изкопаеми, дървесина и т.н.

Може да се направи и друго. Тези хартийки могат да бъдат използвани за достигането на определени геополитически цели. Например може да се зароби дадена държава с огромен външен дълг и по този начин тя да се направи силно зависима. Или с тези хартийки може да се купят политици на тези държави и т.н. В крайна сметка, всичко това няма значение за американците, понеже те могат да си напечатат точно толкова долари, колкото им е необходимо. При това те самите не страдат от суперинфлация, понеже всичките тези хартийки се пробутват на държавите извън самите Съединени щати. Така че далаверата е много хитро измислена. Туземците от някакви трети страни продават душата си на дявола (чети на тези, които печатат доларите), а реално на самите американци цялата тази операция не им струва абсолютно нищо, освен себестойността на мастилото и на хартията. Даже вече и това не им струва, понеже в последните десетилетия се работи с електронни пари. Виждате ли колко е хитро замислено?

В дадения случай ние сме туземците. На нас ще ни пробутат някакви долари, евро или левове (това няма значение, защото всичкото това са просто едни хартийки или цифрички на компютъра), а ние в замяна на това трябва стриктно да си плащаме лихвите по дълговете. И ако не успеем да си ги платим, жална ни майка. Обаче представете си в един момент, че действително се стигне до най-лошия сценарий. В договора по дълга са заложени много капани и един от тях е възможността за предварителното му изискване. Да предположим, че след 2-3 години нещо се случи, например съществено се променят някакви индекси (всичко в договора е обвързано с индекси), промени се курсът на долара спрямо еврото (и това е заложено в договора) или се случи нещо подобно. И представете си, че точно тогава въпросните четири банки, с които беше подписан договора и които така услужливо ни дават този кредит си изискат парите предсрочно? А ние точно в този момент нямаме и пукнат лев, освен облепените си със стиропор панелни блокове. Какво правим тогава?

В договора ясно е записано, че българската държава в такъв случай отговаря с ВСИЧКИТЕ си активи, с изключение на посолствата и въоръжените си сили. А какво означава ВСИЧКИ активи? Абсолютно всичко, което държавата притежава. В това число влизат водите, реките, полята, земята, недрата, полезните изкопаеми, планините, националните паркове и т.н. И тъй като дотогава дългът ни ще е набъбнал доста благодарение на лихвите и всевъзможните „индекси“, може да се наложи част от всичко това да се продаде, за да се изкупи лихвата и главницата по външния ни дълг. С други думи, след вземането на този 16-милиарден външен дълг, заплахата за България да загуби част от своите територии се очертава вече като една съвсем реална и недалечна възможност.

А кой ще купи тези територии? Мисля, че ще има доста мераклии, но в дадения случай става въпрос не само за мераци, а и за реални икономически възможности. Гърция е малко вероятно да е в добра икономическа позиция в близките години. Югославия и Македония също. Румъния най-вероятно дотогава също няма да се е превърнала в икономическия тигър на Балканите. Затова пък нашата съседка Турция само след една година вече успешно ще превозва руски газ по проекта „Турски поток“. Така че тя ще разполага с достатъчно свободни капитали да изкупи външния ни дълг. В турските учебници вече от доста време се пише за това, че Бургас би трябвало да е турски пристанищен град. Ето, че ще им се отдаде прекрасната възможност да постигнат това, за което от отдавна са си мечтали по напълно мирен и цивилизован път.

При това трябва съвсем ясно да се разбере, че в тази ситуация просто няма да има кой да ни защити. Вече няма „голям брат“, който да ни подпре едно рамо, както беше преди. Оставени сме абсолютно сами на себе си. Банките ще си приберат парите по „законен“ начин. В интересите на САЩ изобщо не влизат създаването и укрепването на силна християнска България. Така че от тях в момента, когато това се случи, можем да очакваме само да въздъхнат: „Ау, колко ужасно!“. След което ще се обърнат на другата страна и ще продължат да си пият кафето. Като почукаме на вратата на Европейския съюз за помощ, тези бюрократи ще има да мислят, да умуват, да въртят, да сучат, да се ровят в многотомното си безнадеждно объркано законодателство и накрая пак нищо няма да направят. Европейският съюз в момента силно желае да поддържа добри отношения с Турция, тъй като е енергийно зависим от тях.

Пък и исторически погледнато Западна Европа винаги е желаела България да бъде раздробена на малки части. Спомнете си Берлинския договор, по силата на който България е била разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия и Македония, която е била върната на Турция. Така че сега ще им се отдаде възможност да видят мечтата си изпълнена. При това всичко ще е направено според така нареченото „европейско законодателство“, колкото и противоречиво да е то и колкото да е изпълнено с двойни стандарти. А ако имаме някакви претенции, ще ни кажат: „Ами да не сте подписвали договора за заема“.

Руснаците в момента също много силно ухажват Турция, тъй като тя се превръща за тях във все по-важен стратегически партньор. Руската позиция най-вероятно ще бъде такава: „Вие сте членове на Европейския съюз, оправяйте се с тях“. Те три пъти ни предложиха големи стратегически инфраструктурни проекти за милиарди долари, но и трите проекта бяха спрени, главно от нашия юнак-премиер Бойко Борисов. Става въпрос за проектите „Бургас-Александруполис“, атомната електроцентрала „Белене“, както и за проекта „Южен поток“. И по трите проекта изиграхме картите си по възможно най-лошия начин. От това загубихме десетки, ако не и стотици милиарди както ние, така и руснаците. Само че с тази разлика, че тях бълха ги ухапала, а ние сме вече реално в дългова спирала. Ако поне един от тези енергийни проекти беше осъществен, вероятно нямаше дори да има нужда да се тегли външен дълг. Но благодарение на „далновидната“ политика на нашите управляващи в момента сме на това дередже.

Всъщност отцепване на части от България беше предсказано от Слава Севрюкова много отдавна. Ето и точното предсказание:

Предстои наша територия да бъде „предадена“ на Турция. За съжаление, ще се изтърпи и този позорен акт, за да приключи нелеката ни обремененост. Политиците едва тогаз ще се осъзнаят и втурнат да работят за Родината. Докато Европа слисана умува какво да предприеме за осиротялата ни държава, някои политици ще бъдат съдени за поредната, може би най-страшна национална катастрофа. Мнозина ще заплатят с лихви греховете си. От тоз миг нататък властниците ще станат изключително внимателни към събитията в страната… Народностната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България… Ще бъдат направени и опити части от Североизточна България да отидат към Турция… Това ще са нелеки изпитания. Страната ни ще е пред опасност от загуба на държавността. Ударът обаче няма да се приеме толкова страдалчески от народа, защото границите между държавите в ония години ще са размити…¹

Тези пророчества са направени в тесен кръг, няколко години след началото на прехода и далеч преди да се заговори сериозно за присъединяване на България към Европейския съюз. Затова са и всъщност толкова стойностни. Най-малкото можем да обвиним леля Слава в едни или други политически пристрастия и то като се имат предвид годините, в които е направено пророчеството.

Но каква е логиката на тези 161 депутати, които на 25 февруари 2015 г. доближиха страната ни така застрашително близо именно до този катастрофален сценарий? На какво се надяват те? Защото се знае поименно кои са тези хора и в случай че нещата се развият по този трагичен начин, разправата на народа с тях ще бъде повече от страшна. В България неведнъж политици са губели дори живота си, вследствие на направени политически грешки. Или ще им разцепят със сабя главата на улицата, или ще попаднат под ударите на Закона за защита на държавата, или ще ги осъди Народен съд или нещо подобно. Това се е случвало вече многократно в историята на България и е просто глупаво и нелогично тези хора да се надяват на някакъв благоприятен за тях сценарий. Знае се поименно кои са те. Ако България действително загуби територии вследствие на взетия 16-милиарден заем, то всички те вкупом в най-добрия случай ще завършат живота си зад решетките.

Според мен те си правят сметките така. В случай че нещата действително тръгнат на зле, те веднага се отправят по най-бързия начин към летището и излитат към братските капиталистически страни. Там те спокойно доживяват старините си с парите, които са им били заплатени да гласуват по един или по друг начин. Да, ама не. Логиката на международния капитализъм диктува, че милиардите напечатани долари трябва да се въртят навсякъде другаде, но не и в самите САЩ. Точно поради тази причина в тази страна вие няма да видите голямо количество набързо забогатели милионери да живеят там весело и охолно. Има и такива, но техният брой е стриктно ограничен. На американците им е пределно ясно, че броят на напечатаните от тях зелени хартийки е колосален. Ако всички бандити от цял свят, които са подкупени с такива хартийки да извършат едно или друго национално предателство, решат всичките едновременно да отидат и да живеят в САЩ, това ще доведе до огромна инфлация и до множество други проблеми за самите САЩ. Затова се прави всичко възможно тези хора да живеят някъде другаде, само не и в самите Съединени американски щати.

Затова ако тези хора едновременно се изнесат от България и решат да отидат да живеят в Страната на неограничените възможности, то меко казано там те няма да бъдат посрещнати радушно. Ще се направи всичко възможно или те самите да бъдат прибрани на сигурно място, или парите им, а най-вероятно и двете. В Западна Европа няма къде да се скрият, тъй като там те ще са прекалено близо до българското възмездие. Остават само няколко бананови републики и латиноамерикански страни, които в наши дни са се превърнали в нещо като гето именно за такъв тип хора. Но знае се кои са тези страни и кои са районите, където им се позволява да живеят, така че при добро желание дългата ръка на възмездието може да ги намери и там.

Освен това имаме всички основания да предполагаме, че до 2-3 години доларът ще изпита сериозни сътресения и всички индикации са налице, че той ще претърпи сериозна обезценка. Това също не са добри новини за тези хора. Защото може да се окаже, че те са продали душите си на дявола, а той им се е отплатил с хартийки без особена стойност. Подобен дяволски ход е напълно в негов стил. Изобщо бъдещето на тези хора се очертава, меко казано, изпълнено с големи неприятности. Повече по тази тема съм писал в статията си „Каква ще е съдбата на българския политически елит?“

Дотук стана ясно, че България и истинската демокрация нямат почти нищо общо и затова цялата система просто плаче за основна, капитална промяна. Прогресните позиции на статично застаналите Юпитер и Сатурн също говорят за подобен развой на събитията. Ще се извършат много сериозни, кардинални промени както в морално-етичното възприятие на българина, така и в системата на държавното управление. Това неминуемо ще се случи поетапно през следващите 6 години, докато Юпитер се намира в зоната си на абсолютна статичност. За наша зла беда (или за щастие) планетата Сатурн също е закована в своята точка на абсолютна статичност до 1 март 2016 г. А пък дори и след това, макар и да мръдне една минута от градуса назад, реално тя пак ще си остане статична чак до 19 януари 2020 г.

След това Сатурн ще започне да се движи назад през следващите около 150 години. Движещ се назад Сатурн означава, че през този период в България не може да има истински суверенитет в държавното управление. Затова пък Юпитер, който досега се е движил назад, след като премине своята преломна точка на 14.02.2018 г., го очаква движение напред за следващите три века и половина. Значи истински държавен суверенитет може и да нямаме, но затова пък ценностите ни ще станат истински. Такъв период на движещ се назад Сатурн и движещ се напред Юпитер вече е имало в историята на България. Той се описва в учебниците по история като „златен век на Симеон“. По всичко личи, че през този период българите, които междувременно били вече християнизирани, съгласували повечето от своите политически решения с Константинопол. Затова пък са разполагали с пълната свобода да създават книжовни школи и да разпространяват българската азбука и култура. Нещо подобно ни очаква и сега.

Ясно е, че така, както са поставени нещата в момента, българският народ може да избира единствено само между два лагера. От едната страна е лагерът на американските олигарси, а от другата страна е лагерът на руските олигарси. В блога си съм писал вече по тази тема, затова сега ще наблегна само на най-важното. На нас не ни е дадено в момента да избираме коя е ПЕРФЕКТНАТА политическа система. На нас такъв лукс изобщо не ни е даден. На много други нации и държави изобщо няма да бъде предоставен какъвто и да било избор, понеже светът вече е до голяма степен поделен. На нас ни е дадено да избираме към кой от тези два лагера желаем да се присъединим. С други думи, предоставя ни се възможността, така да се каже, от двете злини да изберем по-малката.

Също така при избора ни е много важно да действаме бързо и решително, тъй като по всичко личи, че в замислите на западните олигарси, под чието управление се намираме в момента, е включено изтребване или разпръскване по света на една голяма част от българското население. Те имат големи апетити към нашите земи и в дадения случай своенравния, интелигентен и православен български народ се явява за тях голяма пречка по пътя за достигането на техните собствени цели. Не е казано, че с руснаците няма да имаме абсолютно никакви проблеми, но с тях имаме много по-големи шансове за оцеляване като нация, пък и доста добри шансове за икономически просперитет. Но главно става въпрос за ФИЗИЧЕСКО ОЦЕЛЯВАНЕ!

За съжаление, тези процеси се разгръщат бавно и ще е нужно да мине още едно поколение, преди да се извърши окончателно този обратен преход. Тоест, ако досега за 25 години преход се роди и израсна едно поколение, което беше закърмено общо взето в някакви илюзорни и лъжливи ценности, то сега ще са нужни горе-долу още толкова години, за да може да се възпита вече следващото поколение, което да има някаква по-нормална, по-човешка и по-християнска ценностна система. И като казвам „християнска“, нямам предвид толкова в религиозен смисъл (макар че и това е важно). Имам предвид по-скоро такива основни християнски постулати като това да се обичаме един другиго, да си помагаме един на друг и да се грижим един за друг, както бихме се грижили за собствения си брат или сестра. За това става въпрос. Не променим ли ценностната си система в това направление, обществото ни е обречено на сигурна гибел чрез саморазпад и самоунижение.

И накрая, нека да обсъдим и последния, много важен въпрос. Как точно ще стане промяната? Възможно ли е това да стане по демократичен път, чрез гласуване например? Отговорът е категорично не. Досега нито една система не е била променена по демократичен път. Винаги първо са се случвали въстания, революции, метежи и прочие, а едва след това са били подписвани мирните договори. Четете историята и ще се убедите. Говоря и за нашата история, и за световната история по принцип. Винаги по целия свят нещата са се развивали задължително само по един-единствен сценарий. Първо са гърмели пушките, а после са се подписвали политическите споразумения.

Можела ли е България да се освободи от турско робство чрез гласуване? Абсолютно невъзможно. Първо са се създавали тайни комитети, после са се формирали революционни чети и легии, след това са се вдигали въстания, след това се е водила Руско-турската война и едва след като са се случили всичките тези събития и то именно в тази последователност се е образувала българската държава. Можела ли е Източна Румелия да се обедини с Княжество България по демократичен начин, чрез гласуване? Абсолютно невъзможно. Князът и управляващите са се старали да запазят статуквото. Системата винаги се старае да запази статуквото. Затова в нея могат да се извършват само някакви козметични промени, но не и сериозни хирургически операции. Хирургическите операции се извършват само когато народът въстава. В дадения случай народът се е вдигнал като един и именно така е станало хирургическото „зашиване“ на двете държави в едно. Ако сме чакали това да стане по дипломатичен път и досега щяхме да си живеем в две разделени Българии.

Можел ли е общественият строй да стане комунистически през 1944 г. по демократичен път? Абсолютно невъзможно. Тогава е съществувал така нареченият „Закон за защита на държавата”, според който комунистите просто са били разстрелвани. Върнете се назад във времето и ще видите, че всяка кардинална промяна на строя е ставала единствено само с оръжие в ръка. Ами когато хан Аспарух е пристигнал на българските земи, как се е основала Първата българска държава. Чрез гласуване? Какви са били шансовете му по демократичен път да отцепи земи от Византийската империя и да създаде там своя държава?

Някои ще възразят, че промените през 1989 г. са станали по мирен път, но това също не е вярно. Де факто беше извършен един държавен преврат. Много от старите комунисти не биха го допуснали, ако знаеха как точно биха завършили нещата. Но Москва и Вашингтон вече се бяха договорили предварително, така че нещата се развиха по предварително начертания сценарий. Този сценарий обаче изобщо не предвиждаше реално демократично управление. Новата така наречена „демократична“ система всъщност ни беше наложена силово. Беше използвано въодушевлението на народа и му беше пробутана една система, която уж е демократична, но която откъдето и да я погледнеш си е всъщност чиста проба диктатура. Диктатура на богатите върху бедните. Така че народът, който изключително много обедня през последните 25 години, никога реално не е можел да участва в управлението на държавата и да променя каквото и да било.

Тези дни в интернет прочетох следната интересна публикация. Въпрос: какво е това демокрация? Отговор: При демокрацията първо отиваш да гласуваш, а после ти се налага да изпълняваш спуснатите отгоре решения. Въпрос: А какво е това диктатура? Отговор: При диктатурата не си губиш времето да ходиш да гласуваш.

В крайна сметка, демокрацията означава народовластие. Ако народът е лишен от правото да влияе по някакъв начин на управлението, тогава за каква демокрация говорим? Дефицитът на демокрация изпъкна съвсем очевадно при последното гласуване на 16-те милиарда външен дълг на 25 февруари 2015 г. Народът масово не беше съгласен с това решение. Всички социологически проучвания сочеха това. Но финалното решение беше спуснато силово с гласовете на 161 депутати. Когато България влезе в НАТО, също „забравиха“ да ни питат дали искаме да сме част от този военен блок. Референдум не беше проведен. За това дали ще се строи Белене правиха референдум, а за такова изключително важно решение като това дали България да членува във военния блок НАТО „забравиха“ да ни питат. Какво демократично има в тази система? А дали сме съгласни да влезем в ЕС питаха ли ни? Пак не. Пак „забравиха“. А това е толкова съществена политическа промяна на цялото държавно устройство. Ние всъщност загубихме една голяма част от националния си суверенитет именно когато влязохме в ЕС, но референдум нямаше. Никой не си направи труда да се допита до народа.

Всъщност, за да има истинско демократично управление, референдумите трябва да са ежедневие, а не някаква екзотична рядкост. Представете си, че вие уж карате една кола, но на вас ви се разрешава да пипате волана само веднъж на всеки два часа. И само в тези точно определени спорадични моменти имате право леко да отклоните волана или малко вляво, или малко в дясно, или да го оставите по средата. А през останалото време ръцете ви са вързани на гърба и някой друг върти кормилото вместо вас. Може ли да се твърди тогава, че вашата воля се зачита, понеже на всеки два часа упражнявате своето право да мръднете малко волана? И можете ли по този начин изобщо да контролирате накъде се движи колата и къде ще пристигне? А ако колата се разбие по пътя, после ще кажат, че вие сами така сте си гласували. Кой е виновен? „Кой“?

При сегашната система гласуването действително се оказва загуба на време. И това действително е така, понеже реално става въпрос за диктатура, замаскирана като демокрация. Затова народът масово не иска да гласува. Не иска да си губи времето. Сегашната система не може да се промени с избори. Тя е така замислена, че както и да гласувате, нищо съществено няма да се промени. Богатите пак ще управляват бедните. И бедните пак няма да имат право да влияят на вземането на политическите решения. Тоест пак няма да има демокрация.

Ето защо, ако искаме действително да имаме народовластие или демокрация, то тогава референдумите трябва да станат ЕЖЕДНЕВНА практика. Всеки, който желае, трябва да може да упражнява гласа си в реално време по всеки един важен въпрос на държавата. И резултатите от гласуването трябва да имат не пожелателен, а ЗАКОНОДАТЕЛЕН характер. Тоест, ако повече от 50% от гласуващите казват, че са против приемането на някакъв закон, това автоматично трябва да означава, че той в никакъв случай не може да влезе в сила. Само тогава богатите ще изгубят своята сила. Защото те не могат да купят целия народ. Но 240 депутати могат. Всъщност и 161 са достатъчни.

При наличието на съвременните интернет технологии провеждането на ежедневни референдуми изобщо не е чак толкова трудна задача в техническо отношение. Но подобна практика нарочно не се въвежда, защото ще е в разрез с интересите на тези, които в наши дни се облагодетелстват лично от корумпираността на системата. Всички закони в една държава се пишат така, че народът да не може да промени статуквото. Четете историята и вижте, че абсолютно винаги във всички времена това е било така. Затова съществена промяна по мирен и демократичен начин е просто невъзможна. Нужно е нещо друго. Моето лично мнение е, че в България назрява голямо обществено несъгласие с провежданата външна и вътрешна политика и затова в много скоро време би трябвало да се появи някой, който да започне да придава форма на това недоволство и да го заформи във вид на някакво движение.

Всъщност истинските управляващи на България (тези с неимоверно големите пачки напечатани банкноти) явно разбират това и поради тази причина бързат толкова много. Ясно е, че всеки един уважаващ себе си МИЛИАРДЕР трябва задължително да използва астрологията под една или друга форма. Иначе просто няма начин как да е станал милиардер. (Правя уточнението, че тук не говоря за простите и обикновени милионери, а за милиардерите и то тези с поне няколко десетки милиарда долара и нагоре). Та, ако вие си мислите, че сте добре запознати с астрологическата карта на България, то тези хора (особено ако са решили да имат алъш-вериш в България) са стотици пъти по-добре запознати с нея и то в най-малки подробности. Фактът, че те прибягват до такива очевадно непозволени прийоми – опити за пробутване на закони за милиарди под масата, приемане на закони на първо и на второ четене в един ден и на един дъх, скоростното им обнародване веднага на следващия ден в „Държавен вестник“ и прочие екзотики, показва, че моментът е подбран съвсем точно.

Изчакали са Юпитер да се закове в зоната си на абсолютна статичност на 21 февруари 2015 г., знаят че междувременно тече опозиция Меркурий – Плутон и действат изключително бързо и решително. Според мен това е доказателство за това, че на запад вече са отписали България от своите зони на влияние. На тях им е ясно, че само след няколко години тя ще се превърне в руска зона на влияние. В момента вълната върви така – първо Донбас, сега много скоро ще последва Киев и след това ще настъпи ред и на България. Впрочем по картата на Украйна още в началото на миналата година направих прогнозата, че в тази държава във втората половина на тази година или най-късно в началото на следващата ще има нов стабилен президент, който ще провежда различна политика. Написах това още преди да бъде избран сегашният президент Петро Порошенко. И по последния развой на събитията се вижда, че нещата ще се развият именно по този начин.

Така че хората с пачките предчувстват, че България в близките години ще се откъсне от тяхната зона на влияние. Но голяма и силна България под попечителството на Москва е противопоказно за техните интереси. Затова планират от България да се откъснат големи парчета земя, така че поне тези територии да преминат под управлението на Турция, а да не попаднат в ръцете на руснаците. И ето как са стигнали до пъкления си план. В него всъщност няма нищо ново. Правили са го и преди, опитват се да го направят отново и сега. Санстефанска България е била разделена на части и съвременната „европейска“ България също може да бъде разделена на части. Затова, ако ние сега продължаваме с нашето овчедушие и продължаваме да се надяваме, че по „демократичен“ начин нещо ще се промени, трябва да сме наясно, че само след две-три години може да ни се налага да си вадим визи или пътни листове, когато решим да отидем до Бургас.

Именно сега периодът е критично важен. Сега е моментът да се намесят и българите, живеещи в чужбина. Те могат да подпомогнат националната кауза с парични средства. В момента единственото, което правят те, е да превеждат пари в български банки, с които техните роднини в България някак си закърпват двата края. Този подход е като цяло погрешен. Първо, защото той не решава въпроса кардинално, а само закърпва положението от днес за утре. И второ, защото всички така наречени „български“ банки отдавна вече не са български.

Клуб Z е представил всичките данни в едно изследване, позовавайки се на Търговския регистър и на отчета на БНБ за състоянието на банковата система. Оказва се, че общият брой на търговските банки, включително и клоновете на чуждестранни трезори, е 27. Повечето от тях са почти 100% собственост на чуждестранни финансови институции. Изключение прави само Българската банка за развитие. От приведените данни се вижда, че 99,45% от дяловете на „УниКредит Булбанк” принадлежат на „Уникредит Банк Аустрия АГ”, Виена, Австрия. 100% от дяловете на банка ДСК принадлежат на „ОТП Банк Р.Т.”, Будапеща, Унгария. 99,9% от дяловете на „Обединена българска банка” всъщност принадлежат на Националната банка на Гърция и т.н. ²

Изобщо, като чете този списък, човек остава с впечатлението, че на българската банкова арена са си дали рандеву всички нации по света, с изключение на българите. При това положение всеки един преведен лев от чужбина в България всъщност не обогатява българската държава, а обогатява още повече и без това противните ни чуждестранни монополи. А да се държат пари в „български банки“ не означава нищо друго, освен да помагаме на австрийски, гръцки, френски, японски и прочие компании да забогатяват още повече за наша сметка. Това е положението.

Но може да се създаде някакъв международен фонд, в който пари да могат да вкарват всички българи-емигранти по света за някаква определена национална кауза. Може би той ще успее да внесе своята лепта за едно по-добро бъдещо устройство. Естествено парите в този фонд трябва да се управляват по възможно най-прозрачен начин и да се вижда съвсем ясно за какво се харчат.

Всъщност тъкмо така са били поставени нещата и преди 145 години в нашата история. С какви пари смятате, че са били финансирани национално-освободителните комитети, които е основавал Васил Левски? Ясно е, че нито той, нито Христо Ботев, нито Любен Каравелов, нито Панайот Хитов, нито който и да било член на революционния комитет е работил някъде на заплата. А с какви пари са били финансирани и двете легии на Георги Раковски? Как той е можел да поддържа толкова много четници-доброволци, да им купува оръжие, храна, дрехи и прочие? Ясно е, че тези хора са били професионални революционери. Те са били финансирани отвън. Парите за това са давали българските емигранти.

Чорбаджиите и богаташите не са давали пари. Те всъщност са искали да запазят статуквото. Те не са искали България да бъде свободна държава, понеже са желаели да запазят пазарите си, положението си, привилегиите си и прочие. В устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК) от 1870 г. ясно е записано, че остро се осъжда политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. А с какво мислите, че положението днес е по- различно? Днешните български чорбаджии (чети богаташи и олигарси) се намират в явно съглашателство с днешните османски власти (чети американски бази, НАТО, Европейски съюз). Историята читателю, винаги се повтаря. За съжаление, огромна част от народа живее с промити мозъци и се гордее, че виждате ли, те били част от Европейския съюз. Точно така преди 145 години е имало българи, които са се гордеели, че са част от Османската империя.

Тогава е имало будни българи, които зад граница са създавали революционни комитети. И сега ще се намерят такива, които да организират нещо подобно. Тогава е имало българи-емигранти, които са обичали своята родина и искрено са желаели да я видят свободна от робство. И сега има много българи-емигранти, които желаят да видят България свободна от чуждестранния банково-олигархичен лихварски картел. И в онези времена българите-емигранти са давали пари, с които са финансирали национално-освободителното движение. И сега ще стане същото. Тогава чорбаджиите не са желаели промяна на статуквото. И сегашните богаташи също не желаят промяна на статуквото. И тогава Освобождението на България не е станало без борба. И сега няма да стане без борба. И тогава Русия ни е помогнала и сега пак тя ще ни помогне. А ако някой си мисли, че сега всичко ще стане по някакъв друг „демократичен“ начин, то значи той живее в паралелна реалност.

ПРЕПРАТКИ:

1. Христо Нанев. Зеница към вселената: Свръхфеноменът Слава Севрюкова. Издателство Факел. София. 2007 г. ISBN 9789544111397
2. Вижте кои са собствениците на българските банки. http://clubz.bg/15171-vijte_koi_sa_sobstvenicite_na_bylgarskite_banki
3. Югославски войни http://bg.wikipedia.org/wiki/Югославски_войни
4. Скандал! Крият, че народът се стопи до 5 758 301 души http://www.mignews.info/skandal-kriyat-che-narodat-se-stopil-do-5-758-301-dushi/