Господ помага, но в кошара не вкарва

28.03.2017

Защо се получи разминаване между прогнозата ми за изборите на 26.03.2017 и това, което реално се случи (засега) на практика? Възможна е комбинация между следните няколко причини:

1. Първата бюлетина все пак са успели да пуснат в София, с което асцендентът на изборите е бил Риби, а не Овен.
2. Изборни манипулации. Ако 2-3 % от гласовете за едната партия са били „пренасочени“ за другата, то и изборната победа ще е с такава разлика, колкото е обявена официално.
3. Страх от промяната, стремеж за извличане на дребни лични интереси, хитруване и шмекеруване на дребно, „по-добре да живеем с това зло, което познаваме, отколкото с онова зло, което не познаваме“ и други подобни отрицателни, нихилистки черти на българската народопсихология.

Според мен макар и първите два фактора да имат значение, решаващ в крайна сметка в случая се оказа третият фактор. Той доведе до две неща. Едното е, че една голяма част от българите останаха пасивни в изборния ден и предпочетоха да не гласуват. А другото е, че една голяма част от тези, които все пак отидоха да гласуват, предпочетоха да се запази статуквото пред това да се осъществи промяна. И двете неща са свързани с народопсихологията ни и отново (за кой ли път) ни изиграха лоша шега.  От астрологична гледна точка моментът беше супер подходящ за промяна и за ново начало. Всеки, който се занимава дори любителски с астрология ще ви каже това. Четири планети в Овен, всичките разположени в първи астрологичен дом. Тълкуването е еднозначно и по това спор няма. Това, което астрологията в случая не може да предвиди е, че 4 милиона българи, имащи право на глас няма да си направят труда да отидат до урните. Тоест, всеки втори. Това  е огромен брой негласували, които хора не ги е еня какво точно ще се случи с държавата. Или които не искат да поемат лична отговорност за този избор. Или които не вярват, че техният глас ще промени нещо.

Какъвто и да е конкретният случай въпросът опира не до астрология за конкретния ден на изборите, а опира до народопсихология. Разликата между двете партии е около 5%. Това означава, че ако 5% от тези 4 милиона негласували бяха отишли да дадат своя глас за промяната, то тогава резултатът щеше да е друг. Но те не отидоха. Затова резултатът е такъв, какъвто го имаме. Това няма как да ви го покаже астрологичната карта от деня на изборите. Това е заложено в онази, другата карта, която всеки българин носи по рождение и която се казва „Рождена карта на българския етнос“.

Когато описвам тежестта на астрологичните аспекти винаги подчертавам необходимостта да се придържаме към правилото 60-30-10. А то гласи, че 60% от събитията в живота на човека (в случая на народа) са заложени в рождената му карта. Около 30% от събитията са предопределени от секундарните прогресии. И само 10% са определени от транзитите. В случая, моментната снимка от деня на изборите спада към тази трета категория. Не отчетохме народопсихологията на българите, която е записана в рождената ни карта. А тя е основополагащата. Тя предразполага към бездействие, нихилизъм, непукизъм, непредприемане на активни действия, когато това е крайно необходимо и т.н. Да, всичко това е заложено именно там. Затова, ако бяхме направили тази същата прогноза за изборите, но за някой друг народ, с друга народопсихология, то тогава и резултатите щяха да са други. Но в дадения случай прогнозата не можа напълно да сработи.

Не достигнаха около 5% гласоподаватели, които да изразят желание за промяна, заявено с вот. 4 000 000 българи си останаха пасивни и безучастни. Някои ще кажат, че не е възможно да има толкова много хора в избирателните списъци. Ще кажат, че много от тях са „мъртви души“. И така да е. Ако дори само няколко процента от тези имащи право на глас пасуващи личности си бяха направили труда да отидат да гласуват за промяна, тогава тя щеше да настъпи. Но те не отидоха. Не повярваха. Не им дреме. Затова пък сега от тяхна гледна точка те ще имат моралното оправдание да се излежават на дивана и оттам да упражняват „диванна демокрация“, т.е. високо да критикуват останалите, които са гласували „неправилно“. И естествено ще мърморят, че „всичките са маскари“. Но своя собствена вина в така създалата се ситуация те не виждат. Шмекеруват. Правят се, че не разбират, че бездействието също много често води до трагични резултати.

Например казваш на човека: „Днес имаш голям шанс да спечелиш от лотария“. И какво прави той? Нищо. Мързелува цял ден или отива в гората да бере гъби. След това естествено нищо не печели (понеже не си е направил труда да си купи билет) и след това казва на астролога: „Виждаш ли, твоята астрологична наука пет пари не струва. Нищо не можа да познаеш“.  Така, че къде е истината? Кой е прав? Астрологът, който е изследвал влиянието на звездите, за да му подскаже кой е подходящият момент за действие или лентяят, който не си е мръднал и малкия пръст сам да си помогне?

Астрологията е наука за възможностите. Това не е ясновидство, която да ви казва какво точно ще се случи във всеки един момент от време със стопроцентова сигурност. Ако можеше абсолютно всичко да се предсказва, то тогава какъв е смисълът да имат хората свободна воля? С помощта на астрологията можете да определите с голям процент вероятност кои са най-подходящите периоди да постигнете едно, второ или трето, при положение обаче, че си направите труда да се борите да достигнете въпросните неща. Или както е казано в българската поговорка: „Бог помага, но в кошара не вкарва“.

Българите тъй като по рождена карта имат Нептун в съвпад с асцендента са едни от най-трудните случаи, с който астролозите се сблъскват в своята практика. На първо място страдат от най-различни заблуди и илюзии. На красивите лъжи вярват. На суровата истина не вярват. Ако се опиташ да им разбиеш илюзиите – намразват те. Ако не се опиташ да ги разбиеш, следва обвинението: „Защо не си ми казал?“ Имат вяра във висши сили, но непрекъснато прехвърлят своите собствени задължения и отговорности към духовния свят. Ако нещо лошо се случи, обичат да се изживяват като „жертви“. В същото време обаче в никакъв случай не желаят да видят своя собствен принос защо въпросното лошо нещо се е случило. С какви свои действия или бездействия са го предизвикали?

В същото време, боейки се че може да им се отворят очите за някои техни истински черти на характера, те с най-голямо упорство се съпротивляват на самопознанието. Да, това действително е така. Българите като цяло бягат от истинското, обективно самопознание като дявол от тамян. И затова те си имат отлична причина. Ако започнат да получават истинско себепознание, това означава, че трябва да поемат и отговорност за собствените си действия. А ако съзнателно избягват да го получат, то тогава имат отличното оправдание да кажат, че не са знаели. Демек, не е тяхна вината. Господ ги е наказал (несправедливо, разбира се), или „лошите“ турци, гърци или който друг се сетите го е направил. Само добрите и кротки българи са света вода ненапита и винаги, задължително са „жертва“ на външните, напълно независещи от тях обстоятелства.

Ако астрологът им каже, че еди-какво си хубаво нещо ще им се случи, реакцията е веднага такава: „Ами защо тогава да се моря и да си хабя силите, след като така или иначе това нещо ще ми се случи, така както астрологът ми го предсказва“. И моментално се опъва на дивана в пълно бездействие (т.е. не иска да поеме отговорност за действията си и за бездействието си). Или пък ако астрологът им каже, че нещо лошо има да им се случва, то тогава пак моментално следва реакцията: „Ами защо тогава трябва да предприемам каквото и да било, след като така или иначе астрологът ми е казал, че нещата ще се развият именно по този неблагоприятен за мен начин? (пак се прехвърля личната отговорност за своите собствени действия върху някой друг, в случая върху астролога). И добро да му предскажеш и лошо, резултатът е винаги един и същ – бездействие и изтягане на дивана.  Усещате ли към какво води този тип поведение?

И в двата случая човекът не желае да поеме каквато и да било лична отговорност, понеже ако го направи, после не може да мрънка, че някой друг му е виновен за ситуацията, в която е попаднал. С други думи българинът винаги съзнателно или подсъзнателно прехвърля своята лична отговорност върху някого. Той сам не поема вината за своите действия или бездействия. Той винаги се изживява като „жертва“, а вината прехвърля или върху другите хора около него или върху държавата и управляващите, защото така е най-лесно. А когато и това не помага (както в случая с изборите), прехвърля отговорността върху висшите, духовни сили, които „не са му помогнали“, „наказали са го“, „не са се погрижили за него“, „астрологът не е направил правилно изчисленията“ и т.н.

А като бездейства, българинът според неговите собствени критерии винаги се намира в „печеливша“ ситуация – каквото и да се случи той винаги може да критикува другите, че те нещо са я оплескали, докато той самият е абсолютно невинен, защото виждате ли, той нищо не е направил. Само че това е също една огромна заблуда (измежду многото други, в които пребивава нашенецът). В много случаи неправенето на нищо е равносилно на извършването на огромно престъпление. Например несъпротивата на злото е престъпление. Незащитатата на страдащите е престъпление. Непомагането на нуждаещите се е престъпление. Задачата на всеки народ е сам да се обезпечава, сам да се бори и сам да гради материалните си условия си тук на земята. Ако е било речено духовният свят да поеме върху плещите си цялата тази отговорност, то тогава самият Господ Бог би слязъл тук на земята (по-специално в България) и би запретнал ръкави да ни изгради държава за чудо и приказ. Но задачата на народите, и в частност на нашия български народ съвсем не се състои в това – да го хранят с лъжичка в устатата като малко бебе. Срамота е такъв стар народ като нашия да се държи като малко дете и постоянно да отказва да поеме отговорност за собствената си участ!

Крайно време е да се научим да предприемаме активни и навременни действия, когато това е необходимо. А миналата неделя на изборите това беше крайно необходимо. Защо? Защото както неведнъж съм писал, в момента живеем в крайно критични времена и от това какъв избор ще направи България зависи (вече след изборите можем да кажем – „зависеШЕ“) извънредно много.

Знаем, че в момента тече Третата световна война. Знаем между кои две основни сили се води тя. Знаем кои две големи държави основно представляват интересите на двата лагера. Знаем, че България както винаги исторически е поставена по средата между тях. Нека условно да ги наречем „силите на Изтока“ и „силите на Запада“. Така е било и по времето на Първата световна война и по времето на Втората световна война. Знаем кои две големи политически партии представляват в България тези две големи световни сили.

Не можем да си кривим душата и да не признаем, че Бойко Борисов в случая постъпи като истински държавник. Той не застави ПРИНУДИТЕЛНО българския народ да застане от едната или от другата страна на барикадата. На 26.03.2017 той даде възможност на народа САМ да избира. При все всичките манипулации и байганьовщини, които са неизбежни по нашите географски ширини, на народа му беше предоставена ВЪЗМОЖНОСТТА да направи своя избор. Г-н Борисов и без да е чел дебели книги по астрология много добре усеща с какъв човешки „матрЯл“ си има работа. И не сбърка в своята преценка. Водени от най-разнообразни дребни лични интереси, българите като цяло отново направиха (както и преди) „европейски“ избор. С други думи, те и този път отново застанаха против Русия. Това се случи за трети (последен) път в българската история. Казвам последен, защото исторически и астрологически погледнато историята винаги се повтаря до три пъти. Това беше третият път.

С около 5-6% на българския народ не му стигна куража и мъжеството да поеме по нов път на развитие независимо, че астрологически погледнато този път обстоятелствата бяха идеални да се направи именно това. Така, че както при Първата, така и при Втората, така и сега при Третата световна война българите винаги неизменно се оказват на страната на Запада, която в крайна сметка се оказва винаги губещата страна. Но този път вече не могат да обвиняват цар Фердинанд или цар Борис III, че ги е вкарал на грешната страна на историята, тъй като в съвременните демократични условия изборът този път си го направи самия народ.

Ако имат някакви претенции (а много скоро предполагам, че ще имат) би трябвало да ги отправят преди всичко към самите себе си, т.е. към собствената си народопсихология. Оттук нататък, както и в предишните два случая неизбежно ще последва определена серия от исторически събития, които нагледно на практика ще покажат на българите последствията от техния политически избор. Знаем какви са били последствията за нас след първите две световни войни. Не е трудно да се досетим какви ще бъдат те и сега. С тази разлика, че третият път обикновено е най-мощен по сила и е напълно окончателен. И тъй като по всичко личи, че апогеят и развръзката на Третата световна война ще се развият през 2017 и 2018 г., то значи и съвсем скоро всички тези, които или не са гласували, или пък тези, които са гласували, за да си запазят държавните служби, както и онези, които са гласували за да получат някакви джобни пари, ще изпитат на гърба си последствията на съвкупния български избор. Честито!

И все пак, ако трябва да завършим с оптимистична нота, то трябва да кажем следното. Ново начало все пак ще има. И много от нещата, които бяха написани в прогнозата действително ще се случат, (макар не в пълния им обем, както предвиждах). Все пак промяна несъмнено ще има. На първо място много десни партийки не можаха да прескочат четирипроцентната бариера и отпаднаха. Предполагам за никого не е тайна, че една голяма част от тях се финансираха отвън по „соросоидни“ канали. Така, че поне това външно влияние ще отпадне. На второ място, в бъдещия парламент не можаха да влязат откровено протурски партии, изпълняващи открито функциите на пета колона. Така че и това нежелано, небългарско влияние също ще отпадне и няма да има място в 44-ят парламент. И на трето място драстично увеличеният брой гласоподаватели за БСП ясно говори за все по-нарастващо желание за промяна и все по-категорична заявка това все пак да се случи. За съжаление обаче нито ни достигнаха силите да скочим достатъчно високо, нито пък една голяма част от нас по стар български обичай изобщо опитаха да го направят.