При изработването на карта на България трябва да се имат в предвид определени езотерически истини свързани с качествено отличаващия се от нашия светоглед на пра-българите и славяните, характерен за периода отпреди 1300 години.

Заредете оттук целия доклад за астрологичната карта на българския етнос

При изработването на астрологическата карта на България трябва да имаме предвид, че психологията на хората отпреди 1300 години е била коренно различна от тази на съвременния човек. Който си мисли, че светоусещането на хората тогава е било същото като на съвременните хора, само че при други външни условия, дълбоко се заблуждава. Това, което ни заобикаля в материалния свят, е отражение на нашето светоусещане и народопсихология, а не обратното. Първо се променя светоусещането. Това е духовен процес. Хората се развиват и еволюират под ръководството на мъдри духовни същества. Например, народите се развиват под ръководството на архангелите. В резултат на извършената вече духовна еволюция хората започват да променят и обкръжаващия ги материален свят. По този начин те го привеждат в съответствие с промените, които вече са настъпили за тях в духовен план.

Да вземем като пример един много развит духовен човек, един светия. Обикновено това са хора, които с цялото си външно поведение изразяват тази духовност по един съвсем очевиден начин – не ядат месо, не пият алкохол, не прелюбодействат, живеят изключително скромно и с цялото си поведение излъчват любов към другите хора. При това става дума за любов не не личен план, а към човечеството като цяло и към цялата жива и нежива природа, като едно материално проявление на Божията воля. Това поведение обаче е външно отражение на една изключително висока степен на духовно развитие, достигната във вътрешен план. Ако един обикновен човек не е достигнал тази степен на развитие, за него просто няма никакъв смисъл да се насилва да имитира светия човек, защото дори и да спре да употребява алкохол и да се отказва насилствено от яденето на месо, той пак няма да може да достигне духовната степен на светията. Външното поведение е резултат от вътрешното развитие, а не обратното.

Като друг един пример можем да посочим, че в една определена много висока степен на духовно развитие в източната йога, може да се стигне до състояние, при което духът се извисява толкова нависоко, че дори и тялото преодолява земната гравитация и се издига на известна височина от земята. Този процес е известен като левитация. Левитацията обаче е следствие на достигнато определено много високо духовно развитие. Да речем, че един човек намиращ се на ниско духовно ниво реши да се занимава със споменатия вид йогизъм, воден от желанието си да може да шашне приятелите си с новите си способности. Или да речем, че той е ръководен от стремежа да се появи като сензация по страниците на вестниците. Ако това е неговата мотивация, той никога не би могъл да се издигне дори и на милиметър от земята. Получава се така, защото за този човек крайната цел е левитацията. Но той не разбира, че левитацията никога не може да се постигне като крайна цел. Тя е просто едноследствие на достигнато високо ниво на духовно развитие. Духът се развива, а тялото го следва, не обратното.

Така е и с народите. Всичко, построено в материалния свят от даден етнос, е отражение на неговото духовно развитие. Поставете един етнос при различни материални обстоятелства и той след време пак ще промени външната действителност така, че тя да отразява духовното му развитие. В Австралия например са правени многократни опити да се даде възможност на аборигените да живеят в идеални материални условия. Настанявани са били в разкошни къщички, с градинки и фонтанчета отпред. Обзавеждали са им къщите по последна мода, каквато може да се види само в каталозите Некерман. Разпределяли са ги така, че всеки абориген да си има отделна стая. След време при проверките са установявали, че те пак са се преместили да живеят всичките, наблъскани в една от стаите, типично за родово-племенните им взаимоотношения. От мебелите не е останало почти нищо, защото са били използвани за отопление през зимата. В крайна сметка са заварвали аборигените да спят всички заедно на пода, при санитарни условия които биха били изобщо недопустими за един бял човек, но които устройват представителите на този етнос.

Подобни експерименти се правеха и по времето на социалистическа България, пък и в наши дни, като те имаха за цел да приобщят ромското население и да подобрят стандарта му на живот. Тези експерименти дадоха аналогични резултати. Всичко това показва, че цялата материална действителност, обкръжаваща даден етнос, е отражение на неговото душевно-духовно развитие, а не обратното. Механичната промяна на обкръжаващия свят не води до промяна на духа. Затова след време етносът постепенно отново променя материалния свят пак в същата форма, в която е бил изначално, понеже тя е тази, която правилно отразява неговата народопсихология. Духовното предопределя материалното, а не обратното. Това е валидно както за отделния човек, така и за етносите.

Този важен извод може да се използва много успешно за изследване на народопсихологията на даден етнос в миналото, понеже материалната база присъща на етноса в миналото може да се използва, за да се съди за духовното му развитие  по времето, когато е създавал дадените предмети. По останали постройки или предмети на бита може да се съди за духовната степен, мироглед и народопсихология на етноса от дадената епоха. Древните българи и славяни по времето, когато са образували българската държава, до голяма степен не са имали способността на днешния човек да разсъждава логически и да вади заключения на основата на факти и доказателства. Това е отразено в предметите, останали от тази епоха. Повечето от тях са имали една много силна връзка с духовния свят, която те са притежавали по рождение. Те са били до голяма степен ясновиждащи, тоест способни да възприемат непостредствено етерния и астралния свят. Това е било за тях едно съвсем нормално състояние. В техните постъпки те не са се ръководели от логика и съждения, а от това което непосредствено са наблюдавали в духовния свят.

Понеже те са били, така да се каже, на “ти” с духовния свят, те не са полагали и особени усилия да развиват и променят обкръжаващата ги материална действителност. Техните Богове, т.е. съществата които са ги управлявали от духовния свят са били постоянно изправени пред техния поглед и са ги ръководели съвсем непосредствено. Това е давало на прабългарите някои определени преимущества, но в същото време ги е лишавало от нещо друго. Например, един народ добре запознат със законите на духовния свят знае много добре, че след като един етнос е веднъж създаден, това означава, че духовният свят поема строгото задължение да се грижи за него. От една страна това е добре, понеже етносът получава директна протекция, така да се каже „свише“, но от друга страна един такъв етнос не е склонен да работи прекалено усърдно във физическия свят, за да се издържа.

Духовният свят създава материалния и има задължението да осигури препитание на съществата, които създава. Това е една истина, която е вече почти забравена от хората днес, на които е присъщ днешният материалистичен светоглед. Но този закон има потвърждение във всичко, което ни заобикаля в природата. Вие няма да намерите нито едно животно, което да живее свободно в природата и да умре от глад, понеже не може да си намери храна. След като представителят на този вид е създаден, природата (под това се разбира съзидателният духовен свят, който стои зад създадената материална природа) е длъжна да обезпечи препитание на този вид, дотолкова доколкото това съответства на целите и задачите на вида. В природата (без намесата на човека) не е създаден нито един бръмбар повече или по-малко от точния им брой, който трябва да съществува в момента.

Усещайки това, древният български етнос не се е старал да се обезпечава в материален план, понеже е знаел, че духовният свят е задължен да му осигури препитание. Поради тази причина, този етнос е водил неоседнал начин на живот. Коневъдството и преместването от място на място (там, където е имало повече храна) са били водещите мотиви в бита на този етнос. Виждаме пак, че материалното обкръжение на етноса е отражение на народопсихологията, на духа.

В същото време за византийския етнос е бил присъщ един съвсем различен начин на живот, понеже за тях древното ясновидство е вече било в голяма степен угаснало. Тъй като за тях вратата към духовния свят е била, така да се каже, вече почти затворена, византийският етнос започва да се обосновава в материален аспект. Това е така, защото при затворена връзка с духовния свят се появява страхът, че етносът няма да оцелее, ако не е обезпечен материално. От тук произтича и стремежът към солидното обезпечаване на материален план, построяването на пищни дворци и трупането на материални богатства. А манипулацията на съседните страни и народи, която възниква в тази империя и бива доведена от византийците почти до виртуозност се прави отново с крайна цел натрупване на още повече материални богатства. По този начин византийският етнос е обезпечавал, така да се каже, тила си, за да може да се запази той през вековете. Но, както вече споменахме, манипулацията на един етнос от друг, когато той е ръководен от страх никога не дава трайни резултати. Стремежът да се построи щастието на един етнос върху нещастието на друг също води до неминуем крах. Независимо колко силна и богата е една империя, тя не може да просъществува трайно на този прицип. Между впрочем, съвременната западна цивилизация все още има да усвои този прост урок по най-трудния начин.

Виждаме, че двата етноса – българският и византийският, са диаметрално противоположни. Основната разлика е, че докато единият народ е здраво свързан с духовния свят и не иска да изгражда материалния, точно обратното е валидно за другия етнос. Оттук произтичат и разликите в материалната действителност, заобикаляща двата етноса. За византийците българите са неопитомени, диви и примитивни, докато те се смятат за “цивилизовани”. В същото време прабългарите и славяните не могат да разберат защо е този ламтеж за материално богатство, типичен за Византийската империя. Те са виждали материалния свят като нещо преходно и илюзорно. Истинският свят за тях се е откривал в духовен план. Затова тяхното светоусещане е било такова, че те са се старали да не обръщат голямо внимание на материалния свят. Всъщност, те дори странели от него, тъй като съзнавали неговата илюзорност. Тяхната народопсихология ги карала да избягат от физическия свят и да се стремят към истинския, духовен свят от който са дошли. Тези народи не са могли да усетят един дворец например, независимо колко разкошен е той, като свой истински дом. Те съзнавали преходността на всичко материално. Те знаели, че техният истински, постоянен дом се намира в духовния свят. Материалното те са възприемали като една “мая”, една илюзия, една така да се каже измама, която не само не представя реално истинските неща, но дори напротив – изопачава ги и ни подвежда.

Това разделение на две, така да се каже, диаметрално противоположни отправни точки в една народопсихология може да се наблюдава дори и днес, когато се изучават етносите например на американския и на руския народи. Докато в САЩ акцентът е поставен върху максимални удобства в материалния свят, понеже за този народ връзката с духовния свят е до голяма степен прекъсната, то за руския народ е вярно точно обратното. Силната връзка на този народ с духовния свят се проявява като мизерна материална база. Американците и до ден днешен не могат да се начудят защо руснаците при наличието на толкова много природни богатства в тяхната страна – злато, диаманти, полезни изкопаеми, нефт и т.н. продължават да водят в болшинството си едно крайно скромно материално съществувание. Отговорът е: понеже те не искат. Ако етносът беше устроен по “американски”, то и външната действителност щеше много бързо да се промени и да стане по западен образец. Голяма част от руснаците обаче знаят съзнателно или подсъзнателно, че прекаленото разточителство в материален план често води до принудителна изолация на етноса от духовния свят. От друга страна духът се развива изключително бързо тогава, когато трябва да преодолява трудности в материалния живот. Поради тази причина външната действителност в Русия е приведена във вид, съответстващ на целите и задачите на духовното развитие на руския етнос и си е такава вече от столетия насам с минимален шанс нещо да се измени значително в обозримо бъдеще.

Ситуацията в България не е коренно различна от тази в Русия понеже, както казахме вече, тези два етноса имат общи корени в духовния свят. Различното е, че България в географски и в духовен план се намира по-близо до западния свят. Следователно материалната действителност при нас ще се промени по-бързо. Подобряването на материалния стандарт в България е практически неизбежен процес. Нашата страна много скоро все повече и повече ще заприличва на райска градина, понеже в духовен план вече съвсем ясно се забелязва едно силно откъсване на една голяма част на етноса от духовния свят. Колкото по-слаба става връзката на етноса с духовното, толкова повече ще се облагородява външната материална действителност. Особено младото поколение в България (с изключение на така наречените деца-индиго) в болшинството си има много слаба връзка с духовния свят. Това се проявява като едно поколение на Coca-Cola, McDonalds, модерни джинси, последен модел gsm-и и т.н. Така че подобряването на материалната база на българския етнос, и неговото така да се каже “американизиране” е неизбежно и в съвсем обозримо бъдеще ще става все по-очевидно за всички.

Винаги материалната база на един етнос следва духовното развитие. Всъщност процесът на материализация и “вживяване” в материалния свя е не само оправдан, но и крайно нужен за човечеството като цяло. Благодарение на него хората започнаха да създават огромно изобилие на материални блага. Целта е те да станат напълно независими и да не им е нужно да разчитат повече на духовния свят за своето препитание. Споменахме, че след като вече е създал един етнос, духовният свят поема задължението да се грижи за него. Обаче след известно време, този етнос би трябвало да започне и сам да се грижи за себе си.

Ситуацията е подобна на децата в едно семейство. Естествено е родителите да полагат ежечасни грижи за едно новородено бебе. Когато то поотрасне малко, грижите по него започват да намаляват, след това то тръгва на детска градина, на училище, за него може да се грижат по-големите братчета или сестричета. Накрая, когато детето е вече напълно пораснало и навършило пълнолетие, родителите би трябвало да прекратят финансовата си подкрепа, за да може то само да си изкарва прехраната. Дори, в едно по-далечно бъдеще тези хора би трябвало да поемат грижата за родителите си. Така е и с етносите. Първоначално духовният свят се грижи за тях, но с течение на времето те би трябвало все повече и повече да започнат да се грижат за самите себе си, докато накрая станат напълно самостоятелни. Именно поради тази причина духовния свят е започнал в миналото постепенно да затваря вратите си пред човечеството. Оставени сами на себе си хората били принудени да започнат сами да се издържат.

Всъщност причините за това защо се развиват историческите процеси именно по този начин датират от времето, когато Христовото същество се въплатява на земята. По специално необходимостта от този исторически развой се заражда от момента, който е описан в Библията като изкушението на Христос. Сцената с изкушението започва с това, че Христовото същество намиращо се за първи път в човешко тяло се отправя към пустинята, където в пълно усамотение трябваше да започне борбата с Луцифер (господарят на земния астрален свят) и Ариман (господарят на земният физически свят).

Пръв към Христос пристъпва Луцифер, който му показва цялото великолепие на астралния свят, тоест предлага му всички възможни удоволствия, които човек може да изпита на земята и то в колосално количество. В замяна Луцифер иска да бъде признат за истински Бог. Но идвайки от духовните светове Христос отблъсква тази атака. После второто изкушение Луцифер предприема съвместно с Ариман. Те заедно му предлагат да се хвърли от скалата, като първият влияе върху неговото високомерие, а вторият върху неговия страх. Но понеже тези две свръхсетивни същества в атаките си един вид се противопоставят един на друг, Христос успява успешно да ги постави в равновесие и по този начин да се избави и от второто изкушение. Тогава обаче идва ред на третото, последно изкушение, което Ариман предприема сам. По думите на Рудолф Щайнер:

Тогава Ариман каза: Луцифер, аз нямам нужда от теб, ти само ми пречиш и не подпомагаш, а спъваш моите действия. Аз ще Го изкуша сам! Веднага след това Ариман отпрати Луцифер и сам предприе последната атака, изричайки онези думи, отзвук от които намираме и в Евангелието на Матей: Искаш ли да прославиш божествените сили, тогава превърни минералите в хляб, или както е казано в Евангелието: Заповядай на тези камъни да станат хлябове!

Тогава Христовото Същество каза на Ариман: Хората живеят не само с хляб, но и с всичко онова, което идва от духовните светове. А Христос знаеше това най-добре, понеже току-що беше слязъл от духовните светове. Но Ариман възрази: Може би Ти имаш право. Обаче фактът че си прав и доколкото си прав, не ми пречи да имам известна власт над Теб. Ти знаеш само това, на което е способен слизащия от висините Дух. Но Ти още не познаваш човешкия свят. Тук долу, в човешкия свят има и съвсем други хора, които наистина се нуждаят от превръщането на камъните в хляб, понеже за тях е невъзможно да се изхранват от Духа.

Да, точно сега Ариман каза на Христос нещо, което Богът, току-що стъпил на Земята, все още не можеше да знае. Той не знаеше, че тук, долу, минералите, металът трябва да бъдат превръщани в пари, за да имат хората хляб. Тогава Ариман допълни, че тук, долу на Земята, бедните хора са принудени да се изхранват с помощта на парите. Да, в този смисъл Ариман все още притежаваше известна власт. И аз каза Ариман ще се възползвам от тази власт!

Ето как протече в действителност историята с Изкушението. Следователно, тук остава нещо недоизяснено. Да, въпросите не бяха разрешени окончателно; разрешени бяха въпросите на Луцифер, но не и тези на Ариман. За да бъдат разрешени, необходимо беше още нещо.⁸

В тези думи се крие една голяма езотерична тайна. Съществата, обитаващи духовните светове нямат нужда от прехрана. Всяко същество изградено от етерна, астрална и други по-финни материи могат да съществуват спокойно без да имат нужда да ядат, за да поддържат живота си. Но на физическото тяло му е нужна храна и именно в това отношение Ариман има власт. Той е този, който управлява всичко, изградено от материя, включително храната и парите. За да могат да се изхранват, на човешките същества им е нужно да работят, за да могат да превръщат „камъните в хляб“. Поради тази причина на Ариман трябваше да се даде изключително голяма власт над хората, за да може това трето изкушение да се разреши окончателно. Всичко, което в живота на хората е навлязло като пари, всъщност не е нищо друго, освен ариманическо влияние.  Целта е неговото влияние да стане толкова голямо, че материалните блага да потекат тогава като от рог на изобилието. Едва след като се извърши докрай този процес, третото последно изкушение на Христос ще бъде преодоляно, чрез нова социална подредба на обществения строй.

Тогава стъпвайки върху една здрава материална база човечеството трябва да отправи своя поглед обратно нагоре към духовния свят, но този път не в едно атавистично, ясновиждащо, замъглено съзнание (както е било при прабългарите и славяните), а ползвайки се с всичките достижения на съвременната наука и техника. Новото човечество трябва да преоткрие духовния свят в едно будно, дневно, ясно и логическо съзнание.  Това обаче може да се извърши само тогава, когато е изградена една изключително стабилна материална база, а за да можеше да стане това, духовният свят трябваше временно да затвори вратите си пред човечеството.

Древният прабългарски народ по времето, когато е основал новата си държава, е бил все още до голяма степен ясновиждащ, за разлика от византийския народ. Виждаме, че прабългарите в изключителна степен са се ръководели в своите действия от посланията, които са получавали от духовния свят. Фактически по това време не е било извършвано абсолютно нищо, ако не е имало потвърждение от духовния свят. Не само това, но и народът като цяло не е подлагал тези послания на никакви съмнения, понеже духовният свят е бил открит за повечето представители на този етнос, а не само на определена група избрани жреци. Вярно е, че жреците са имали една още по-силна връзка с духовния свят и са прониквали до области, където обикновените хора не са имали достъп, но като цяло основните послания и направления от духовния свят са били достъпни за всички.

Ако си спомняте от филма “Хан Аспарух” целият прабългарски народ се разделя на три части и поема в три посоки, поради това, че кръвта на жертвеното куче им показва, че това е, което те трябва да направят. Години наред след това този народ търпи лишения и минава през множество премеждия, но не поставя под съмнение посланието от духовния свят. Това е нещо, което може да бъде направено само от етнос, който е в състояние непостредствено да наблюдава своя архангел – водител. За днешния човек с модерно светоусещане подобна жертва е напълно невъзможна, понеже преди да предприеме каквото и да било той ще започне да търси “доказателствата” защо трябва да постъпи така в материалния свят, тъй като не може да вижда вече в духовния. Затова и всяко едно действие на който и да било политик в България се подлага веднага на съмнение.

Представете си само за момент, че в наши дни Премиерът реши да пресели българския народ на друго място. Това означава, че всеки трябва да остави зад себе си къщата си и притежанията си, да тръгне на път и години наред да търпи лишения и да понася трудности. Но това е напълно невъзможно! В наши дни това е един абсурд, защото ние веднага ще започнем да търсим “доказателството” и логическото обяснение в името на какво е нужно да правим това. Обаче преди 1300 години това е станало именно така и то не защото българският народ е имал такова огромно доверие към личността на Хан Аспарух, а защото всеки е виждал с духовните си очи, че именно това е волята на духовния им водач, и че именно така трябва да се постъпи.

Тези езотерични истини трябва да се имат предвид при изработването на картата на българския етнос. Ако ние просто си представяме че прабългарският народ е имал същото светоусещане което ние имаме днес, само че при други външни условия, ние просто няма да можем да стигнем до никъде. Не само това, но ние ще направим основна грешка да си опитваме да си обясняваме постъпките на древните българи и славяни по един логически начин. В тяхното поведение няма да намерите никаква логика. Логика може да се търси само в постъпките на съвременното човечество, понеже когато изчезва виждането на духовния свят се появява логиката и мисленето. Древните българи не са притежавали логика, защото логика не е необходима тогава когато ти пряко наблюдаваш резултатите от своите действия в духовния свят. В своите действия прабългарският и славянският етноси са били ръководени директно от духовния свят, а един ясновиждащ народ не подлага на съмнение и на логическо обяснение волята на своите Богове. Той просто им се подчинява, понеже знае, че е рожба на тези Богове. А Боговете знаят много по-добре от хората как трябва да се посъпи в една или друга ситуация.

Затова и цялото преселение на прабългарите, и съюзът им със славяните, и основаването на новата държава с център Плиска имат подчертано мистичен характер и нито може, нито трябва да се обясняват логически от съвременните историци. Без разкриване на дълбоките духовни връзки на този народ с духовния свят и ръководещите го оттам духовни същества, ние днес не можем да си обясним логически абсолютно нищо в поведението на този народ. Нито датата 24 април 680 година е избрана случайно, нито мястото Плиска, където е сключен мирният договор. Неслучайно прабългарите не бързат да пресекат Дунава, а прекарват известно време на северния бряг – защото новата държава трябва да се “роди” именно по това време и на това място, което най-правилно съответства на целите и задачите на този етнос които му предстоят от там нататък.

Подобно изчакване е характерно при формирането и на други етноси. Корабът на капитан Кук например плува доста дни покрай австралийския бряг, докато намери подходящо място да пусне котва. Накрая моряците стъпват за първи път на австралийския бряг в района на Ботани бей, което е в сърцето на днешен Сидни. Точното време и място, където се извършват тези неща никога не е случайно.

Самият договор, който се сключва от прабългарите и славяните, има също подчертано мистичен характер. Който си мисли, че това което е станало на тази дата, по нещо наподобява сключването на договор между двама политици в наши дни, дълбоко се заблуждава. И прабългарите и славяните са имали посланието от духовния свят много години преди това събитие да се случи и са го очаквали. Избрани са датата и моментът, които най-точно съответстват на целите и задачите на новия етнос. Този избор не е станал, както това се прави сега, с гласуване, а чрез директно, така да се каже, “нареждане” от духовния свят. Самата процедура по сключването на договора по нищо не е наподобявала сключването на един съвременен договор. Това, което е станало, може да се нарече един мистичен, дори по-скоро един магически ритуал. В моите медитации в съзнанието ми често изплува една и съща картина. Двама жреци – единият от страната на прабългарите, а другият от страната на славяните, провеждат един специален ритуален обред. По време на този обред на духовно ниво се извършва сливане на двата етноса в един. Под това се разбира сливане в астрален план на двата ръководещи ги архангела в един.

Дори и часът по картата на Левин (23.56 ч) показва, че ритуалът е извършен в полунощ. Древните прабългари и славяни явно са имали доста добър усет кога точно настъпва полунощ и са извършили ритуала точно в определеното време. Според мен и от двете страни е принесено в жертва животно и кръвта на двете жертвени животни се е смесила. Това също съвсем не е случайно, защото в материален план кръвта е пряк символ на индивидуалността – на Аза, а на мунданен план символизира индивидуалността на етноса. Подобни ритуали, в които се е пренасяла в жертва кръвта на дадено животно (символизираща индивидуалността на етноса) са се използвали в древността. Същността на ритуала по време на християнството се запазва, но в жертва се принася хляб и вино, като хлябът символизира тялото, а виното символизира кръвта на Христос.

В езическия обред, при който се е извършило фактически основаването на българската държава се е използвала истинска кръв, с тази разлика, че са били пренесени в жертва не едно, а две животни и смесването на тяхната кръв е символизирало смесването на кръвта на двата народа, както е станало и в последствие. В езотеричен план това означава, че от две индивидуалности се прави една. Всяка една от страните се отказва доброволно от собствената си индивидуалност, в името на това да се създаде една нова обща индивидуалност, тъй като тя по-добре може да разреши определени задачи, отколкото всяка една отделна индивидуалност сама по себе си. Нещо подобно се е случило и на 24 април 680 г. в 23.56 ч. на мястото, което наричаме днес Плиска. А и самото място не е избрано случайно. То е било духовен център, където и преди това са се разигравали определени важни мистерии, имащи определено окултен характер.

Подхождайки така към картата на България ние сме вече в положение да осмислим правилно събитията, разиграли се по онова време. Така ние стъпваме на една здрава почва, върху която да изградим съвременните си съждения и представи. А иначе, без тази подготовка, ние можем да загубим години в пусти логически разсъждения кой вестоносец откъде минал с коня си и какво правил по пътя си, докато стигнал до Константинопол, за да обяви създаването на Българската държава. А и самото обявяване на новата българска държава от сирийския презвитер Константин на 16-то заседание на VI Вселенски събор в Константинопол на 6-ти август 681 г., макар че се приема от историците като акт за официално признаване на българската държава не може да се приеме за момент на възникването на българския етнос, тъй като това събитие вече се е извършило година преди това при споменатия мистичен ритуал.

Не може датата на признаването на един етнос отвън да се приема за официална дата за възникването на самия етнос. Първите бели колонизатори заселват североамериканския континент през 1607 г. Англия признава независимостта на Америка през 1783 г. Можем ли да кажем тогава, че американският етнос не е съществувал дотогава докато Англия не го е признала отвън? Така че, когато подхождаме сериозно към едни толкова важни, духовно-езотерични процеси, извършили се преди повече от 1300 години, трябва да загърбим до определена степен логиката присъща на модерното ни светоусещане. Трябва да престанем да се ровим в бележки и свитъци, а да докажем точния момент за възникването на българския етнос на основата на астрологията. Този момент няма как да бъде записан в пергаментите на чуждестранните летописци, тъй като той е окултен по своята същност. Обаче ние можем да го видим записан в звездите и отразен в картата на българския етнос.

Към началото на статията …