Заспал ли е българският народ?

06.05.2016 г.

В последно време и от ляво и от дясно чуваме твърдения, че българският народ е заспал дълбок сън. Твърди се, че народът ни нито чува, нито вижда, нито разбира какво се случва около него, камо ли да осъзнава какво точно подмолно правят със него. Според мен това твърдение е вярно само наполовина. Истината всъщност е много по-страшна. Всички признаци са налице, че един критичен брой българи вече са се събудили, но умишлено се правят на заспали, защото така им е по-удобно. Кармичните последици от едно такова поведение обаче ще са още по-жестоки, отколкото ако въпросните индивиди бяха действително заспали. Защо това е така?

Защото в духовния свят съществуват определени кармични закони и те винаги, неминуемо при всички обстоятелства водят до определени кармични последствия. И никакво шмекеруване, извъртане и хитруване не могат да изменят тази ситуация. А българският народ, вследствие на своята народопсихология е твърде податлив именно на такъв тип поведение, което в случая му играе изключително лоша шега. Не може просто да кажем, че последиците от тези действия на българския народ ще са лоши. Те ще са катастрофални. Обаче дори и тази не е правилната дума. Последиците ще са такива, че те могат просто да заличат българския народ от лицето на земята. Говорим нито повече, нито по-малко от заличаване на българския ген изобщо. Така че положението е супер сериозно (естествено ако не се вземат спешни мерки сега и веднага по осъзнаване и преодоляване на този изключително сериозен проблем).

И така, за да разберем какво точно се случва трябва да си отговорим на следния въпрос: каква е разликата в кармичните последствия за един човек, който греши несъзнателно и един човек, който греши съзнателно? За целта е нужно да се потопим дълбоко в някои езотерични факти, което е доста трудна задача за една кратка статия. Аз от своя страна ще направя всичко възможно да опростя максимално нещата, но моля и читателя да положи максимални усилия да ги възприеме и разбере. Затова ако е нужно, някои неща трябва да се четат и препрочитат по няколко пъти.

От духовната наука знаем, че на земята съществуват четири типа царства. Това са царството на минералите, растенията, животните и хората. Основните разлики между тях се пораждат от различния брой енергийни тела, които ги обграждат. Всички те имат физически тела, но всяко царство има различен брой невидими, енергийни тела. Най-ниско е разположено царството на минералите. Те имат само физически тела. Затова те от наша, човешка гледна точка изглеждат като мъртви. Растенията имат две тела – едното е видимото им физическо тяло, а другото е невидимо, енергийно тяло. Именно това невидимо, енергийно тяло, което ги обгръща кара растенията да растат и да се размножават (тоест оживява ги). То се нарича етерно тяло. Животните и хората също имат етерни тела. Те също, подобно на растенията растат и се размножават. Понеже и растенията и животните и хората имат етерни тела, всички те заедно се причисляват към живата природа. Минералите пък, тъй като нямат нищо друго освен физически тела приспадаме към неживата природа.

Животните имат три тела – физическо, етерно и астрално. Именно понеже животните са по-сложно устроени, те се намират над минералите и растенията. Чрез астралните си тела животните са в състояние да изпитват болка, удоволствие, неудоволствие, страх, глад и прочие всякакви емоции. Всички емоционални състояния идват от астралното тяло. Хората също имат астрални тела. В това отношение те са подобни на животните. Следователно и за животните и за хората можем да кажем, че имат душа. Чрез нея те имат усещания, чувства, емоции и вътрешни преживявания. Минералите и растенията не изпитват емоции и преживявания, понеже нямат астрални тела. И така минералите имат едно тяло (физическо). Растенията имат две тела (едното видимо – физическото, и едно невидимо – етерното). Животните имат три тела (едното видимо – физическото, и две невидими – етерно и астрално).

Хората са още по-сложно устроени. Те имат четири тела – физическо, етерно, астрално и ментално. Благодарение на четвъртото си, невидимо, енергийно тяло (менталното) хората са в състояние да разсъждават, мислят, говорят, четат, пишат и да обменят мисли. Всъщност хората освен менталното тяло имат и други три, още по-висши тела – каузално тяло, будхиално тяло и Висш Аз. За тях обаче няма да говорим сега, защото ще излезем много извън темата. Който иска да прочете повече за енергийните тела на минералите, растенията, животните и хората препоръчвам да прочете книгата на Рудолф Щайнер „Въведение в тайната наука“.

И така да обобщим: това, което отличава хората от животните е способността на хората да мислят и да разсъждават. Те имат тази способност, тъй като притежават едно допълнително, по-висше, невидимо енергийно тяло, което ги отличава от животните. Това е менталното им тяло. Животните по принцип не притежават ментални тела. Естествено за целите на тази статия опростяваме максимално всичко. Реално в живота има безкрайно много нюанси. Например някои висши животни имат доста добре развити зачатъци на ментални тела. Така че отделни представители на дадени животински видове създават впечатлението, че притежават определена интелигентност. В същото време има много хора, чийто ментални тела са ужасно слабо развити – в този смисъл те твърде много се доближават до животните. Сигурен признак за това е речта. Ако речникът на човека се свежда само до няколко стотин думи, които той използва в ежедневието си, то значи той съвсем малко е надраснал колегите си от животинското царство.

Но по принцип царството на хората затова е разположено над животните, защото една голяма част от хората (особено в развитите страни) притежават изключително добре развити ментални тела. И колкото по-развити са тези ментални тела, толкова по-голяма е разликата между тези хора и животните. Благодарение на своите отлично развити ментални тела хората са в състояние да строят компютри, самолети, коли, кораби, да летят до други планети и т.н. в същото време благодарение на своите ментални тела хората могат да извършват и други, типично човешки дейности. Например, те могат да разсъждават върху смисъла на живота, да изследват собствената си човешка природа (например използвайки астрологията) или да вземат свободни решения за това кое за тях е добро, а кое зло.

Изобщо всичко което определяме като МОРАЛНИ КАЧЕСТВА може да бъде свойствено единствено само на човешката природа. Животните не притежават морал. Те следват само инстинктите, които са заложени в тях. Хората обаче, за разлика от животните притежават също така и морални качества. Ако отнемем от хората моралните им качества, то тогава те много слабо започват да се отличават от животните. Всъщност именно поради тази причина, през последните 26 години се направи всичко възможно да се премахне моралът като категория изобщо в човешките взаимоотношения. За политиката да не говорим.

Вместо това повсеместно се въведоха парите, като един-единствен измервател на успеха. Но парите имат отношение единствено само към физическия живот на хората. Те нямат никакви свойства, никакви качества. Всъщност единственото качество на парите е тяхното количество. Но най-важната особеност на парите е, че във тях не са заложени абсолютно никакви морални качества. Следователно хората, които живеят единствено само за това да правят пари губят своите морални качества. Постепенно по този начин те се плъзгат надолу към животинското царство. Хората, които продават своя морал за пари всъщност много слабо се отличават от животните. Именно за това говори езотеричното християнство, когато повдига въпроса за продаването на душата на човека на дявола за пари. Дяволът всъщност не винаги желае просто ей така да убие човека. На него му е много по-приятно да превърне човека в животно, за да може той да се настани в него и да го управлява като марионетка. Тоест, по възможност дяволът желае да отнеме човешкото у човека (менталното му тяло). Най-лесно това става като го приспи. Или ако човекът е събуден, тогава трябва да го зомбира. Тоест да му внуши, че той сам прави своя морален избор, докато всъщност от телевизия, радио, вестници и т.н. се подменя неговият морален избор, подменят се ценностите му, подменя се разбирането му за добро и зло.

Съсредоточавайки се единствено само върху парите, хората постепенно започват да водят начин на живот, който все повече и повече се доближава до животинското царство. Тоест, такъв начин на живот удовлетворява единствено само трите нисши тела на човека – физическото, етерното (здравето) и астралното (емоциите, чувствата). Това са същите тези тела, които притежават и животните. Животноподобните хора се управляват основно само от астралните си тела (емоциите) и именно поради тази причина те са много по-лесно манипулируеми и управляеми отвън.

Това, което прави човекът човек е съзнателната му работа върху висшите му тела – например когато той си купи книга, отиде на пътешествие, за да изучи други цивилизации и религии, медитира, отиде да се помоли в църква, събере се с други хора, за да обсъди някаква идея или да избистри политиката и т.н. – ето всичките тези дейности са вече напълно човешки, защото те се съотнасят само към висшите човешки тела. Нито едно животно не би могло да извършва такива дейности. Само хората могат да ги извършват.

Ние не осъждаме животните за техните постъпки. Ние не категоризираме действията на едно животно като „морални“ или „аморални“. Ние знаем, че за животните тези понятия не важат. Тези същества са по-просто устроени от хората. Те имат само три тела – физическо, етерно и астрално. В тези три тела няма място за морални импулси. Тези импулси започват да се зараждат едва в четвъртото тяло – менталното, защото именно то дава на човека възможност да започне да разсъждава върху това кои постъпки са морални, а кои не са.

В Библията този момент е достатъчно добре обяснен със случката, която се разиграва между Ева и змията. До момента, до който Ева среща змията, тя и Адам живеят в пълно задоволство, но и в блажено невежество в райската градина. Тоест там те пребивават заедно с животните практически в едно и също състояние. Но в момента, в който Ева (а в последствие и Адам) отхапват от ябълката на познанието, техните очи се отварят. Тогава в тях започват да работят моралните импулси и те започват да различават какво е добро и какво е зло. Тоест от този момент нататък в тях започва да работи менталното тяло.

Едва тогава те осъзнават, че са голи. Едва тогава те разбират, че да си гол не е нещо „добро“ и се прикриват със смокинов лист. До тогава те не са осъзнавали, че да си гол не е „добро“. Но след като чрез змията (Луцифер) в тях започва да работи менталното тяло, те започват да различават категориите „добро“ и „зло“. Тоест, благодарение на Луцифер, те придобиват свободата да правят своя собствен избор между тези две морални категории. Преди това те са нямали тази привилегия. Преди това, те подобно на животните, просто са следвали своите инстинкти. Но след отхапването от ябълката на познанието, техните очи се отварят и те получават СВОБОДАТА да избират.

Обаче заедно със свободата да изберат доброто, идва и свободата да се избере и злото. Тоест от този момент нататък те вече имат и възможността и да грешат. Преди това те не са имали възможността да грешат, понеже не са знаели какво правят. Но сега вече тази свобода им е предоставена. При това те вече могат да грешат напълно съзнателно. С други думи от този момент нататък те вече постепенно започват да се превръщат в истински хора – с всичките им положителни и отрицателни качества. Чрез този процес Адам и Ева (тоест хората) придобиват способността напълно съзнателно да престъпват моралните закони и да грешат осъзнато. Всичко това им бива дадено от Луцифер (змията).

Естествено вследствие на всичкото това те биват изгонени от рая и са спуснати долу на земята, където общо взето са оставени сами да се оправят както намерят за добре. А тук долу на земята в материалното царство пълна власт има Ариман (Сатаната). Той има пълното право да се разпорежда с всичко което е от материален, земен характер. И от там тръгва цялата гротескна човешка история, която и до ден днешен се заключва единствено само в едно – как хората да направят своя правилен морален избор между „доброто“ и „злото“. Съотношението между трите нисши човешки тела изглежда така:

1. Физическо видимо тяло, (съставено от материална субстанция). Ключова дума – земя. Управител – Ариман.

2. Етерно невидимо, енергийно тяло (което оживява материалната субстанция на физическото тяло). Етерното тяло управлява движението на соковете, кръвообращението, храносмилането и т.н. Ключова дума – живот. Управител – Христос.

3. Астрално невидимо, енергийно тяло (което дава емоции, чувства, преживявания). Астралното тяло управлява нервната система, емоциите, чувствата, душевните преживявания. Ключова дума – емоции. Управител – Луцифер.

От горното става ясно, че човекът е склонен да греши, понеже или залита прекалено много в емоциите си, или пък допуска грешката да се забива прекалено много в материалното. Затова Христос е поставен по средата, за да може да осъществи нужния баланс между силите на Ариман и тези на Луцифер. Тази система работи по подобен начин като на везни, като Ариман действа на едното блюдо, Луцифер действа на другото, а Христос стои по средата, откъдето осъществява баланса между лявото и дясното блюдо. По този начин Христос се явява господар на Кармата.

Ние можем съзнателно да грешим като залитнем например към Луцифер. Тогава можем да се отдадем на плътски страсти, на желание да злоупотребим с алкохол, цигари или да се потопим в някакъв илюзорен свят на мечтите. Но тогава, в някакъв момент от време везните трябва задължително да се наклонят на другата страна, за да се постигне равновесие. Тогава в действие встъпва Ариман (в астрологията това е Сатурн), за да възвърне равновесието. А той управлява всичко от материален характер. И тогава вследствие на нашата безрасъдност ние губим пари, дом или работа, за да разберем, че сме залитнали твърде много в неправилната посока.

Или може да се случи обратното – можем да залитнем прекалено много към Ариман, към материалното, към парите. Тогава везните се наклоняват на другата страна и в действие влиза Луцифер (който е всъщност Венера) и тогава губим любовта на близките си хора, привързаността на другите към нас, близките и топли, емоционални връзки с хората, които обичаме. Тогава оставаме с парите си, но биваме обречени на самотност и на липса на любов. Това е кармата за този тип поведение. А по средата на везните стои Христос, който управлява човешката карма. Той наклонява везните наляво или надясно, за да уравновеси нашите неправилни действия. В крайна сметка той държи ключовете към мировия баланс. И това е така, защото той управлява моралните категории „добро“ и „зло“ и чрез наклоняване на везните ни учи къде сме допуснали грешки.

Всичко, което казахме дотук се отнася не само до отделните хора, но се съотнася и до цели народи и нации. Защото както отделният човек може да греши в индивидуалният си личен живот, така и съвкупният човек (т.е. целият народ) може да допуска исторически грешки. Например както един отделно взет човек може да сгреши по отношение на брат си, така и един цял народ може да сгреши по отношение на негов братски народ.

Случва се например двама братя да се скарат. Карат се, карат се, не могат да се разберат. Единият брат казва: „Не мога да се разправям повече с тебе, не искам да те виждам повече“. Става и си заминава и не иска да вижда брат си с години. Кой причинява този проблем? Луцифер, разбира се. Под негов контрол са емоциите и чувствата. Всеки път, когато реагираме прекалено емоционално или прекалено остро, значи наклоняваме везните в посока астрално тяло (т.е. Луцифер). И какво се получава? Как се изчиства тази карма? Минава време, двамата братя не си говорят, но първият, който е предизвикал скандала и си е отишъл по своя път, започва да изпитва материални трудности. Защо се случва така? Защото, за да се поправи стореното, трябва везните да се наклонят на другата страна. А там е застанал Ариман и той управлява парите и всичко от материален характер. В този смисъл може да се каже, че Ариман е кармата на Луцифер.

Така че този брат, който е реагирал емоционално и е наранил първия, той трябва да понесе своята карма. А тя ще бъде от материален характер. Може дори животът на този човек да бъде заплашен. Това също се управлява от Ариман. И тогава кой ще му се притече на помощ? Когато това се случи, той трябва да отиде при брат си, да му се извини, да падне на колене и да каже: „Братко, сгреших. Разгорещих се и в яда си направих неща, които не биваше да правя. По този начин те обидих и те нараних емоционално. И ето виж ме сега в какво окаяно състояние се намирам. Изпаднах в бедност и жалко физическо състояние. Дори животът ми е в опасност. Имам нужда от твоята помощ. Моля те помогни ми!“ И тогава другият брат, ако е истински християнин ще забрави обидата и ще се притече на помощ на брат си. Защото те затова са създадени братя – за да си помагат един на друг в тежки моменти. Но това не може да стане без молба за прошка, без осъзнаване на допуснатите грешки и без истинско разкаяние.

Абсолютно по същия начин стоят нещата и при народите. Там няма принципиална разлика. Казано е: „Каквото горе, такова долу“. Тоест законите са едни и същи както при малките, така и при големите. По едни и същи кармични закони се управлява както отделния човек, така и цялата нация, към която той принадлежи. Разликата се състои във времевите отрязъци. Понякога е нужно един народ да изживее една агония в продължение на 26 години, за да разбере грешката си. През това време милиони души ежедневно ще страдат, ще се мъчат, ще агонизират и ще умират, за да могат в крайна сметка да разберат колективната си вина. И когато това стане, трябва да паднат на колене и да поискат прошка от брат си.

Обаче българите, когато най-накрая осъзнаят грешката си, какво правят? И ето тук се връщаме към първоначалния въпрос, който зададохме в началото на тази статия. Има голяма разлика между един човек, който спи (тоест не осъзнава, че греши) и един човек, който е вече събуден (тоест осъзнава, че греши). В първия случай той е подобен на животно, защото при него не е включено менталното тяло. Във вторият случай при него е включено менталното тяло и той може да разпознава доброто от злото. Когато обаче един човек спи и не осъзнава ситуацията си, той се съди по същия начин, по който се съди и един човек, който е буден. Защото той е човек, (тоест на него му е дадено ментално тяло), затова той трябва да може сам да прецени кога може да спи, а кога не може. Затова той се съди с по-голяма строгост. Тук в сила влиза член шести, който казва: „Да не си спал!“ С други думи, дали сме ти ментално тяло, за да го ползваш. А ти какво правиш? Спиш. Ако ще е така, то значи ти единствено само за животно ставаш, защото иначе и бездруго няма голяма разлика между спящия човек и животното. Затова кармичните последствия за спящия човек са същите, ако не и по-страшни като за този, който е вече събуден.

Но ситуацията, която наблюдаваме в момента в България е даже още по-страшна. Една голяма част от българите са вече събудени. Но вместо да предприемат активни действия пред надигащата се пред тях огромна опасност, те прибягват до напълно перверзния грях да се правят умишлено на заспали. По този начин, казват си те, ние ще избегнем кармичното ни наказание, тъй като се водим все още за заспали. Отгоре не могат да различат кой действително спи и кой се прави че спи.

Луди ли са тези хора? Как е възможно човек да заблуди Христос?!? Нима те се смятат за по-големи тарикати и от Бог? Не разбират ли тези хора, че по този начин тяхната негативна карма се утежнява и става трикратно по-голяма? Защото към греха да си буден, но да не реагираш на надигащото се зло се прибавя също така и грехът съзнателно да се опитваш да лъжеш своя Създател. За такива работи прошка няма. Нито едно дело на земята не остава скрито-покрито, още повече пък това да си буден, но да се правиш за заспал. За наше огромно съжаление този порок, това желание за тарикатлък е изписано с големи букви в рождената карта на българския етнос, т.е. става въпрос за народопсихология. И ако ние всички не се вземем в ръце и не осъзнаем сериозността на положението в което е изпаднала Третата ни българска държава, то последиците за нас като за етнос ще са повече от трагични.

Българите три пъти са падали под робство, като сега е третият. И трите пъти това е ставало по време на статичен Сатурн. Логично е да предположим, че и първите два пъти нещата са се развивали по подобен начин. Управниците са предавали народа си, народът не е давал пет пари за управниците и за държавата си, всички са се правили дружно на заспали – и резултатът е бил налице. Обикновено обаче Бог допуска една и съща ситуация да се повтори до три пъти. Не се ли усвои урокът до третия път, тогава се вземат радикални мерки – например заличава се този народ и се започва отново. Така че нека всеки да е наясно. Четвърти шанс няма да има. Пък който иска да продължава да се прави на заспал, нека да продължава да го прави! Място за техните души и при Ариман и при Луцифер има достатъчно.

ПРЕПРАТКИ:
1. България е вече официално под робство (за трети път)!
2. Войната между Изтока и Запада е всъщност религиозна!
3. Петър Дънов. „Българите“