България е вече официално под робство

(за трети път)!

29.06.2015 г.

“Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети“. Паулу Коелю

Leviathan_by_Thomas_Hobbes

Тези, които следят публикациите ми вече са запознати с понятието „статична планета“. В астрологията съществува методика, наречена секундарни прогресии, която „раздвижва“ планетите и проследява тяхното движение напред във времето. На основата на така получената картина можем да обърнем поглед назад в миналото, а можем да правим и прогнози за бъдещото развитие на един човек, на една фирма, на един град, на една държава, на един етнос и т.н. Колкото и да ни се иска да разглеждаме астрологически само своите собствени, лични проблеми, това никога не се получава, защото всички ние сме „потопени“ в някакви по-големи астрологични карти, които управляват едновременно хиляди или милиони човешки съдби. По този начин нашата лична, човешка съдба се оказва пряко свързана с кармата на семейството, в което сме се родили, с кармата на града, в който сме израснали и не на последно място с кармата на етноса, чийто гени сме избрали да носим по рождение. В този смисъл за всеки един българин е изключително важно да знае какво ни съобщава картата на българския етнос. А тя ни съобщава, че България вече официално се намира под чуждо робство (тоест за трети път).

За някои хора, подобно изказване може да прозвучи като някаква новост. За някои други, (които вече са се събудили) в това изказване няма нищо ново. Те отдавна знаят това. Но и едните и другите като че ли не са наясно с последиците от този развой на събитията, нито пък знаят какви са кармичните причини, които породиха тази ситуация, нито пък какво може да се направи оттук насетне, за да се олекоти бремето ни, като етнос. Като начало да кажем, че двете най-важни планети в астрологическата карта на всеки един етнос са планетите Юпитер и Сатурн. Под управлението на Юпитер се намира ценностната система на етноса, вярванията, въжделенията, стремежите на народа, философията, религията и образованието. Под управлението на Сатурн пък попадат държавното управление, законите, изпълнителната власт, прокурорите, съдиите и всички държавни институции, министерства и комитети.

Повечето време прогресните планети се движат постъпателно напред. Но тъй като планетите се движат около един общ център, възприятието за посоката на движението на планетите се възприема изкривено, когато наблюдателят не е застанал в центъра, а се движи на една от планетите. Затова от гледна точка на земния наблюдател се създава илюзията, че от време на време някоя от другите планети започва да се движи на заден ход. Това движение наричаме ретроградно и то е много важно за съдбата на етноса. Обикновено по време на ретроградно движение, етносът не извършва прогрес в областта, управлявана от планетата а така да се каже „регресира“ в това отношение.

От 1900 г. до 2018 г. българите регресират идейно, тъй като през целия този период нашият прогресен Юпитер се движи назад. И действително в началото на периода България взема изключително високи чужди заеми (основно от френската банка „Париба“) и изпада в силна зависимост от западно-европейския лихварски капитал. След което започва да се бори за различни „национални каузи“, губи Балканската война, след това Междусъюзническата война, стига до Първата национална катастрофа, след това губи Първата световна война, преживява Втора национална катастрофа, след това губи Втората световна война, в продължение на 45 години трескаво строи някакъв химерен „комунизъм“, а след това преминава през 26 години злощастен и унищожителен преход. Така че фактически в момента изживяваме Третата си национална катастрофа.

Всички тези катастрофи са пряко свързани с неправилните идеологии, към които през всичките тези 118 години си е избирала да се придържа България. А това е непосредствено свързано с ретроградното движение на Юпитер през целия този период. Добрите новини са, че от 2018 г. до 2299 г., т.е. през следващите 281 години прогресният Юпитер в картата на България ще се движи неотклонно напред, т.е. повече залитания по неправилни идеали и подлъгвания по чужди ценностни системи няма да има. Дотук добре. Но сега да видим какво ще се случи с българската държавност? Обръщаме поглед към Сатурн.

От 1770 г. до 2012 г. прогресният Сатурн се е движил напред. Именно в началото на този период е написана „История славяноболгарская“. Тази книжка дава неимоверен подем на национално-освободителното ни движение. Народът ни започва постепенно да се събужда от петвековен сън, разбира, че в неговата история има велики царе и държавници и започва трескаво да желае да изгради отново силна българска държавност. И фактически целият период от българската история през последните 242 години е свързан именно с това желание. Първо се води национално-освободителна борба, после се вдигат въстания, после се провежда освободителната Руско-турска война, след това се изграждат основите на Третата българска държава, след това се водят редица войни, в които силната държавност винаги е водещ фактор. Първо има княжество, обединяват се Източна Румелия и княжество България в една държава след това България става царство, където Бог, Цар и Отечество са основните пилони, на които се крепи силната държавност. Дори по време на социализма силната българска държавност беше отличителна черта и на онзи тип общество.

Всичко това започва да се променя в края на този период, по време на така наречения „преход“. Именно в тези години за един сравнително кратък период беше съсипано всичко, което беше построено за последните 242 години и беше обърната посоката на движение на българската държавност от съзидание към разрушение. И сега ако трябва да бъдем честни към българския читател трябва да съобщим, че Сатурн от 2012 г. до 2149 г., т.е. през следващите 137 години ще се движи ретроградно назад, т.е. през целия този период България ще „регресира“ като държавност. С други думи ние напълно ще изгубим своя национален суверенитет. Това може да не е записано все още формално някъде в някакъв изричен документ, но така или иначе, то е вече реален факт. Или с други думи вече за трети път падаме под чуждо робство. Това вече се е случило два пъти в българската история и тези два пъти абсолютно точно съвпадат с предишни две статичности на планетата Сатурн. Сега е третият път.

Тук трябва да направим пояснението, че тези процеси се развиват сравнително бавно. Не можем днес да си легнем с право движещ се Сатурн и утре да се събудим вече с ретрограден Сатурн. Планетата постепенно забавя своя ход, след което спира напълно, а после съвсем бавно започва да се раздвижва и тръгва назад. Общо целият цикъл трае около 20 години. Например, по време на предишната статичност България не е паднала под турско робство за един ден. Този процес се е разгърнал в продължение на около 20 години. Имало е няколко царства и всички те са падали под робство едно след друго, докато накрая не е било завзето и последното (Видинско) царство. Затова статичностите се описват с три години – начало, кулминация и край на статичността.

Сега нека да ги разгледаме по-подробно в следващата сравнителна таблица.

СТАТИЧНОСТ НА САТУРН

(начало – кулминация – край

по години)

СЪБИТИЯ: ПОСЛЕДСТВИЯ: ПРИЧИНИ:
1005-1012-1020 Битката при с. Ключ, ослепяването на Самуиловите войници, смърт на цар Самуил Изчезва Първата Българска държава, пълна загуба на държавен суверенитет Византия обвинява България в „ипостасия“ (вероотстъпничество) и възстановява „правилното“ тълкуване и прилагане на светите писания в държавната власт. Това е официалната причина, поради която византийците отнемат държавническите функции от българите.
1384-1391-1399 1385 – пада София,

1387 – пада Солун,

1393 – пада Велико Търново,

1395 – пада последният град Никопол

Изчезва,Втората Българска държава, пълна загуба на държавен суверенитет Османската империя налага „правилната“ религия и тип държавно устройство над „неправоверните“ народи. Османската империя е теократична, т.е. религиозната и държавната власт са обединени. Ислямът се налага над християнството.
2005-2012-2020 2004 – България влиза в НАТО, 2007 – България влиза в Европейския съюз Изчезва силната българска държавност, съществувала досега. „Де-факто“ за трети път настъпва пълна загуба на държавен суверенитет Противостоянието между западноевропейските (банково-олигархични и лихварски) ценности заедно с американските амбиции за световна хегемония срещу източно-православния християнски морал и ценностна система. Целта е парите да бъдат провъзгласени за единствената световна ценност.

Много малко хора разбират нашето съвремие и това е нормално, понеже всички ние сме така да се каже потопени в него и поради тази причина го възприемаме твърде субективно. Но една от ползите на астрологията се състои именно в това, че благодарение на нея можем да се отдалечим от настоящето и да погледнем нещата, така да се каже, от „птичи поглед“. И тогава изведнъж стават ясни истинските причини, поради които България три пъти е губела своя суверенитет. А истинските причини са всъщност религиозно-идеологически.

Може би на много малко хора им е ясно, че глобалната война за световно господство, която в момента тече с всички позволени и непозволени средства не е нищо друго освен чиста проба религиозна война. Тя просто се води с различни методи, но в същината си тя си остава неизменна. Става въпрос за силовото налагане на една ценностна система и на определен набор от религиозни вярвания над ценностните системи и над религиозните вярвания на всички останали нации и народи по света.

Съвременната Трета световна война (можем спокойно да си я наречем така, нищо че все още не избухват атомни бомби) е просто едно естествено и логично продължение на всичко, което се е извършвало досега исторически в Европа, а именно – желанието на Западна Европа да наложи своите ценности, своя морал, своя начин на живот и своите възгледи на жителите на Източна Европа и то най-вече на Русия. В началото е ставало въпрос за борба между католицизма и православието. После е ставало дума за борба между капитализма и социализма. Сега тече битка най-вече за икономическо надмощие и яростна медийна война. В нашето съвремие тази същата борба е изведена вече на международната арена, тъй като са включени вече всички държави в света, в това число гигантите САЩ и Китай. Но съдържанието на процесите си е останало абсолютно същото. Припомняйки си историята, обаче, трябва да признаем, че плановете на западно-европейския човек да наложи морала си и ценностите си на изток досега винаги са търпели крах и по всичко изглежда, че и този път няма да се получи. Това обаче не означава, че войната няма яростно да се води до последна капка кръв.

Ако проследим исторически защо България е падала под робство два пъти, ще се уверим, че и двата пъти причините са били религиозно-идеологически. С какво например можем да си обясним патологичната жестокост, с която Василий II ослепява 15, 000 пленени български войници? На всеки 100 той оставял един войник с по едно око да ги води. При това е нужно да обърнем внимание на обстоятелството, че никога преди това събитие и никога след него, византийски василевс не е прибягвал по подобни методи на нечувана жестокост. Знаете много добре, че византийските методи за водене на външна политика са много, много по-различни. Техните подходи са подмолни, хитри и двулични и въобще не включват открита варварска жестокост. Това означава, че василевсът е питаел особена неприязън именно към българския народ и затова той най-вероятно е имал някаква много основателна (според него) причина? Каква би могла да бъде тя?

От гледна точка на византийският василевс провинението на целокупния български народ била „апостасията“. Този термин произлиза от гръцкия език (Αποστασία – отстъпление, вероотстъпничество). В античната гръцка литература първоначалният смисъл на думата е бил просто метеж, бунт, въстание. По-късно в Септуагинта думата придобива религиозен смисъл – отпадане от Бога, вследствие незачитането на Мойсеевия закон. В оригиналния еврейски текст думата бива преведена като „въставам“ (Числа 14.9), „непокорство“ (Исая, 30.1), „отстъпничество“ (Йеремия 2.19). В Новия завет и в раннохристиянската писменост се продължава традицията на тълкуването на думата в подобен смисъл, но най-вече като „отстъпление от християнската вяра, вероотстъпничество“ (Лука 8.13, Тимотей 4.1-3, Евреи 3.12). За да е налице апостасия е необходимо да са изпълнени следните три условия:

• Лицето трябва да е приело светото кръщение;
• За разлика от ересите, лицето трябва да отхвърля християнското учение не само частично, а пълно;
• Лицето явно демонстрира разрива си с християнството във външните си действия, като открито изповядва например други религии, култове, езичество и други подобни.

Следователно, от гледна точка на император Василий II българският народ, който вече бил приел свето кръщение от римската църква, се явявал като един вид целокупен вероотстъпник. С всичките си действия императорът показвал, че целите му не били завладяването на българската държава, а обединението на Римската империя обратно в лоното на „правилното“ тълкуване и въплъщаване в държавната политика на светите писания.

През лятото на 1018 г. император Василий II тържествено влиза в Охрид, където „се намирали дворците на царете на България“. Членовете на българското владетелско семейство, българския патриарх и болярите „се отказали“ от България и тя била включена в границите на Византийската империя, а българите станали поданици на византийския император. Всички български съкровища –корони от бисери, златни монети, златотъкани дрехи и прочие преминали в съкровищницата на василевса. По-късно същата година императорът и войските му триумфално влезли в Константинопол. В първите редици на водените пленници били царица Мария, съпругата на цар Иван Владислав, патриархът на България, дъщери на цар Самуил и множество български боляри. Тук-таме останали да горят още няколко центъра на съпротивата, но и те били потушени до края на 1019 г., което абсолютно точно съвпада с края на втория Сатурнов период на статичност (4 януари 1020 г.)

По този начин се слага край на Първата българска държава. Създадена била темата България като част от Византийската административна система. Част от южнобългарските територии били включени в старата византийска тема Тракия, а огромна част от тях били обособени в нова тема, наречена България. В основата си това били териториите на Самуиловото царство. По този начин се сложил край на дългогодишната война с Византия. Очевидно е, че почти целият процес по загубата на българската държавност се случва по времето на втората зона на статичност на Сатурн. Кулминацията с ослепяването на Самуиловите войници се извършва по средата на периода, а накрая той завършва с пълния крах на държавата.

Статичен Сатурн 1

По-късно, когато държавата ни пада за втори път под робство Сатурн също е статичен. Причините и тогава са също религиозни. Ако България беше мюсюлманска държава, въпросът за загуба на суверенитет изобщо нямаше да стои на дневен ред. Най-вероятно, ако това беше така, ние всички с радост щяхме да станем поданици на теократичната османска държава, нямаше да плащаме данъци, щяхме да взимаме безлихвени заеми и изобщо щяхме да се ползваме с всички права и привилегии на „правоверни“. Фактически всички проблеми на българите през последвалите тези пет века са били вследствие на това, че ние сме изповядвали християнството, в същото време в което официалната религия на управляващата ни по това време империя е бил ислямът.

Но едновременно с това ние сме се запазили като отделен народ именно благодарение на своята християнска религия. Ако ние и османците изповядвахме една и съща религия, сега най-вероятно нямаше да съществуваме като отделен народ. Вместо това щяхме да бъдем претопени в една и съща етническа маса, а България най-вероятно днес щеше да е част от Турската република. Така че дължим националната си идентичност именно на своята православна християнска религия, която сме успели да запазим в продължение на петвековното робство.

Последната Сатурнова статичност започна през 2005 г., кулминацията се извърши през 2012 г. и окончателно целият този период ще завърши през 2020 г. По аналогия следва да очакваме историята да се повтори облечена в нова форма, но съдържанието на процесите да си остане неизменно същото. И действително. Непосредствено преди началото на периода ни беше съобщено, че България трябва на всяка цена да стане член на НАТО, а членството ни в Евросъюза щяло да се осъществи като един вид последствие от евроатлантическата ни принадлежност. Речено сторено.

Цяла плеяда от продажни български политици, обслужващи чужди на България интереси натикаха страната ни в този алианс, без естествено да проведат какъвто и да било референдум или допитване до народа по този ключов въпрос. А след това ни вкараха по същия начин и в ЕС. После започнаха да разграбват държавата, унищожиха армията, съсипаха енергетиката, затриха всички печеливши предприятия, ликвидираха селското стопанство, прокудиха цвета на нацията в чужбина, отвориха границата за нелегални имигранти и оставиха народа да бъде експлоатиран и тероризиран от циганите. Плачевните резултати от тези политически решения са видни днес за всички. Налице е пълна загуба на национален суверенитет. Българинът в момента е чужд в родината си. Държавата защитава правата на всички останали (малцинства, нелегални имигранти, чужди държави и прочие), единствено незащитени се оказват интересите само на българските граждани.

Всички постове на най-високо държавно ниво са заети от хора, които вече съвсем открито работят против националния ни интерес. Стигна се до пълния абсурд изключително високопоставени политици да казват, че щели да се успокоят само тогава, когато не 2, а 202 натовски танка дойдели в България. Лъжат населението, че тези танкове били „наши“. Това е все едно Самуил да казва, че ще се успокои само тогава, когато цялата българска земя надлъж и нашир е завладяна от византийски войници, понеже те са „наши“. Или цар Иван Шишман да казва, че щял да се успокои само тогава, когато целят турски башибозук за постоянно се установи в България, понеже той е „наш“ и ни пази.

Всъщност в последствие точно така е станало. В известен смисъл той е станал „наш“, понеже еничарските корпуси са били формирани от български момчета, насилствено откъснати от техните родители. Те са били предавани на чужда вяра и изпращани далеч от род и родина, за да служат на чужда империя и на чужд султан. В този смисъл чуждите военни корпуси са били „наши“. Да действително така е било. А как е в наши дни? Един министър например може да е отгледан и възпитан в някоя далечна страна, след което става „наш“ министър. Има ли тук някаква принципна разлика?

И ето, че в резултат на действията на „нашите“ политици, България за трети път се оказа под робство. Методите на настоящото заробване бяха доста по-фини и именно затова една голяма част от народа изобщо не се усети какво става. Този път нямаше вражеска конница, която да обгради нашите крепости. Вместо това купиха българските политици на най-високо ниво и те сами предадоха всички възможни национални интереси. Също така не ни наложиха чуждата си вяра със сила, както са го правели преди. Просто отнеха парите от християните и ги дадоха на малцинствата. Днес в България малцинствата просперират, а българите или се изселват в чужди държави или мизерстват в собствената си родина. Така те доброволно сменят ценностната си система. Политическите партии, за да оцелеят са принудени да правят коалиции с ДПС. Някои българи предприеха и още по-радикални стъпки. Те изобщо станаха членове на тази политическа партия. Какъв е резултатът? Джамиите в България никнат като гъби, а църквите (особено в селата) се рушат. Как да кажем при това положение, че противостоянието и този път не е на верска, религиозна основа?

Но ислямът (особено когато той е проповядван по мирен начин) не е най-голямата беда на България в момента. Българи и турци са живеели мирно в продължение на много години заедно и са намирали начин да се разбират и да съжителстват нормално. Проблемът е, че в световен мащаб се налага една трета много по-страшна религия. Тя не е нито християнска нито мюсюлманска. Именно тя е на път да заглуши първите две. Именно тя има претенциите да постигне световно господство и да се превърне постепенно и неусетно във водеща, световна религия. Всъщност в известен смисъл тя вече до голяма степен го е постигнала. Тя използва ПАРИТЕ, като основен инструмент за постигането на своята световна доминация. Но нейната крайна цел даже не е простото натрупване на огромни пари и богатства. Нейната крайна цел е чисто религиозна. Тя има амбицията да докаже на всички, че именно тя още от самото начало е била „правилната“ религия, докато всички останали са били „неправилни“.

Нейните методи са изключително изтънчени. Без самата тя да се появява на световната сцена и без да претендира за слава и известност, тя работи тихомълком на заден план, като постепенно разлага всички останали религии и държави в световен мащаб. Целта е когато бъде разбита държавността на абсолютно всички държави по света и когато всички хора на земното кълбо се отвърнат от своите собствени религии, т.е. когато човечеството стане неспособно да се бори, именно тогава тези хора които досега са били в задкулисието, планират да се появят победоносно на световната сцена и да кажат: „Ето вижте, ние имаме решение по всички световни проблеми“.

Друг е въпросът, че същите тези хора, които ще предложат „решението“ съвсем съзнателно и целенасочено са планирали и предизвикали всичките тези световни проблеми. Важното е, че те самите си вярват, че тяхната идеология и че тяхната религия един ден ще бъде наложена на всички хора по света. Естествено това може да се случи само вследствие на огромна разруха и безкрайни бедствия за човечеството. Но това за тези хора не е от значение. Важното е те да докажат на всички „правотата“ на своята религия. Значи какво излиза? Че и този път, третата (решаваща) световна битка ще е на религиозна основа, както между впрочем е било и винаги досега.

Главното оръжие в тази битка този път не са армиите и оръжието (макар че и то има значение). Главното оръжие този път са парите. На Майер Амшел Ротшилд се приписват думите, които той изрекъл през 1790 г: „Оставете ме да печатам и да контролирам парите на една държава и няма да ме интересува кой пише законите ѝ.“ В наши дни това може да се перифразира така: „Оставете ме да контролирам Държавния федерален резерв на САЩ (този който печата всички американски долари) и не ме интересува кои политици са назначени в която и да било държава по света“.

В наши дни световната хегемония се постига чрез безконтролното печатане на едни хартийки, наречени американски долари, които всъщност не са обезпечени абсолютно с нищо. Не само това, но вече дори замениха и печатането на хартийки с електронни пари, за да е още по-евтино. Но е крайно време някой да се изправи и да каже истината а именно, че царят е гол. С две думи ако някой все още не е разбрал, продават ви въздух, дами и господа, а вие им се кланяте и им робувате. Огромната трагедия на съвременното човечество е, че хората си продадоха душите на дявола в замяна на виртуални, електронни, реално несъществуващи пари. Никога досега човечеството не е падало толкова ниско и никога досега то не се е продавало толкова евтино! То даже не продава душата си, то я подарява.

Именно парите стоят в основата на всички беди и нещастия на човечеството. Те корумпират политиците, рушат държавите, изселват народите от собствените им държави и ги претопяват в други народи, подронват морала, съсипват образованието, опорочават медиите, оскверняват традиционните семейни ценности, разединяват народите и водят до братоубийствени войни. Логично е да предположим, че този който управлява парите, управлява и тази религия, която има претенциите да се наложи като световна. В духовната наука свръхсетивното същество, което управлява парите се нарича Ариман. В Библията се среща и названието Левиатан. В момента тече усилена подготовка за неговото превъплъщение на земята в човешко тяло. Когато това стане, ще бъде извършен опит неговата религия да бъде наложена на всички в световен мащаб. И понеже казахме тази религия е до голяма степен свързана с парите, излиза, че първата стъпка в този процес е да започнем всички ние да се кланяме на парите, като на основна житейска ценност. Звучи ли ви познато?

Именно затова българската държавност трябваше да падне за трети път под чуждестранно робство, защото както е казал още навремето Петър Дънов „българите и евреите са най-религиозни“. Българите по рождение са свързани изключително силно със своята религия и със своите морално-етични ценности, независимо дали го осъзнават или не. Пътувал съм през живота си през изключително много държави и съм се срещал с представители на най-различни етноси и мога да потвърдя горното твърдение от многократен личен опит. Но тъй като дълбоко в душата си всеки българин разбира, че неговият бог не е „богът на парите“, то значи и държавата България трябва да бъде разрушена за трети път, тъй като в новия обществен ред няма място за два бога. Единият от двамата този път трябва да бъде окончателно и безвъзвратно победен.

Засега изглежда, че „богът на парите“ е превзел почти всички важни стратегически световни позиции. Той е купил всички политици, размил е държавните граници, подкопал е държавния суверенитет и победоносно напредва напред, докато не наложи новата единствено важна „ценност“ – парите в световен мащаб. А оттам до провъзгласяването на новата официална световна религия има само една крачка. Така че на всички трябва да стане ясно, че и сега по време на поредната Сатурнова статичност борбата в България както е била религиозна, така и си остава религиозна. В този смисъл всички протести против гей-парадите, против корумпираността на политиците, против наложените ни отвън европейски „ценности“ са само един малък щрих във водената в световен мащаб Трета световна (религиозна) война.

Но именно сега, в това критично време нашият Юпитер обръща посоката си на движение и от ретроградно преминава в право и започва да се движи постъпателно напред. Значи явно в новите международни условия няма да можем да си възвърнем предишния държавен суверенитет, който имахме досега (тъй като сега Сатурн е статичен, а после става ретрограден), но за разлика от предишните 118 години идеалите и ценностите на българския етнос кристално ще се избистрят и през следващите 281 години ние повече няма да можем да бъдем подлъгвани по чужди идеали и ценности.

За съжаление излиза, че цената която трябваше да платим този път е изключително висока – падане за трети път под чуждо робство. Но затова пък тази цена се изискваше, за да се събуди българския народ и да се отворят очите му за това, което става около него. И ако той не направи това доброволно, той просто ще бъде принуден, тъй като до края на Сатурновата статичност остават още пет години.

Повече информация за статичните периоди на Юпитер и Сатурн в картата на България можете да намерите в книгата ми„България – астрологична прогноза за 21 век“.

P.S. На фотографията в началото на статията е представена заглавната страница на трактата «Левиатан» или «Материя и форма на държавната власт: църковна и гражданска.» от английския философ Томас Хобс. Книгата е написана през 1651 г. и е посветена на проблемите на философията на правото и на същността и ролята на държавата в обществения живот. Обърнете внимание, че в колоната от дясната страна на обложката са дадени пет картини от сферата на управление на Юпитер, а именно (от горе надолу) образование, религиозни вярвания, революции, касти и идеологии, елит. А от лявата страна на обложката в колоната от горе надолу са изброени областите, управлявани от Сатурн – държавни институции, държавна власт, армия, различни родове въоръжени войски и войни.

Най-отгоре самият суверен е представен като събирателен образ на всички негови поданици, като всички те заедно образуват тялото му. В лявата си ръка той държи факела на огъня (просвещението), символ на който е Юпитер, а в дясната си ръка държи меч, символ на силата и държавността, която пък се намира под управлението на Сатурн. На главата му е поставена корона, която символизира третият (може би най-важен) елемент – легитимността свише, която му предоставя власт над всички останали елементи. Тоест, това е божествената доктрина (с други думи на кой Бог служиш). В момента Третата световна война се води именно за това кой да притежава короната на световното управление.

Левиатан е библейско чудовище, символизиращо силата на материята и господството на природата, която принизява човека. Хобс използва този библейски образ символично, за да опише властта на държавата като суверен над индивида (държавната власт като “смъртен Бог”). Книгата е написана през 1651 г. Тя се занимава със структурата на обществото, В нея Хобс привежда доводи в полза на социалните контрасти и управлението на абсолютен суверен.

Повлиян от Английската гражданска война, Хобс пише, че хаосът или гражданската война – ситуации определени от мотото Bellum omnium contra omnes (войната на всички срещу всички), могат да бъдат избегнати само чрез силно централно управление. По този начин той отрича правото на бунт към обществения договор. Но Хобс взима под внимание и възможното разпадане на държавата. Докато обществения договор е бил направен за да установи държава, която да осигурява „мир и защита” на хората, то договорът би бил безсмислен ако правителството не защитава своите граждани. В такъв случай човекът автоматично би се върнал в естественото си състояние до създаването на нов (по-справедлив) обществен договор.