Мир равен на 1000 войни!

10.09.2015 г.

Bulgaira and RussiaНаскоро, така нареченото „българско“ правителство отказа да предостави въздушен коридор на руски самолет, превозващ хуманитарна помощ за Сирия. Според бившият земеделец-реформатор, понастоящем министър на отбраната Николай Ненчев, имало съмнения, че руските самолети били натоварени с оръжия (1). Странна работа са това политиците. Тяхната памет е изключително къса, когато това им е изгодно. Когато през 1999 г. България раболепно предостави въздушен коридор на американските самолети във войната им в Югославия, нашите политици знаеха много добре с какво са натоварени тези самолети (бомби). Техният товар след това беше щедро изсипан върху главите на мирното население. А сега, видите ли, Ненчев „имал съмнения“.

А външният ни министър, г-н Даниел Митов пожела първо да претършува самолетите, преди да ги пусне да прелетят (2). Откъде у него се е появил такъв каубойски манталитет да тършува чужди самолети? Това ми напомня на филмите за Дивия запад, които съм гледал като дете. Защо между впрочем тези филми изчезнаха от малкия екран и бяха заменени със сълзливи турски сериали? Тези филми нагледно показваха как бели бежанци-преселници установяваха своите порядки всред мирното, местно индийско население. Там също така се виждаше как каубои, яздещи бързи коне и стрелящи с револвери претърсваха преминаващи през прерията влакови композиции. О, да. Сетих се. Нашият външен министър е фактически изцяло моделиран в САЩ. Там са го учили на най-добрите демократични традиции в американската неправителствена организация „Национален демократически институт“ (т.е. обучавали са го как с огън и меч да насажда демокрация навсякъде по света). Така че, сега виждам, че неговото желание да тараши руски самолети е напълно разбираемо.

Естествено, че руснаците още от самото начало можеха да си намерят и друг маршрут, по който да си пуснат самолета. Естествено, че те могат да минат и без нашия въздушен коридор. Но въпросът в дадения случай е принципен. Той е кардинално важен, за всичките ни по-нататъшни отношения с тази страна. И според мен руснаците постъпиха много правилно, като ни го зададоха по този начин. След като ни помолиха да им предоставим въздушното си пространство, веднага лъсна цялата ни колониална зависимост от САЩ и това, че ние вече не сме суверенна държава. Аз не веднъж съм писал по този въпрос, че ние фактически в момента за трети път в своята история се намираме под робство. Добре е да осъзнаем този факт. В противен случай, ако не сме го осъзнали, няма начин как изобщо да започнем да търсим решения на проблема.

Сега ще се опитам да вляза в ролята на руснак и да задам на българите всички тези въпроси, които от много време се въртят по руските социални мрежи. А вие също за момент се опитайте да бъдете безпристрастни. И така, те поставят въпроса по следният начин:

„Здравейте братя българи. Вие братушки ли сте, или не? Вие със нас ли сте или не? Целият западен свят е против нас и ни налага санкции. А вие на чия страна сте? На страната на Западния свят ли сте или сте на страната на Русия? Защото вие не можете безкрайно да седите отгоре върху оградата. Вие трябва да вземете решение от коя страна на оградата желаете да живеете в настъпващия Нов световен ред. Така, че време за колебаене няма. Вземете своето решение и го покажете не само на думи, но и на дела. В наши дни думите нямат голямо значение. Всеки както виждате си говори каквото си иска, а думите с делата непрекъснато се разминават. Така че за нас изключително значение имат само делата ви. Ако сте с нас, покажете на практика, че сте с нас.

Не е нужно да гърмите с пушки по улиците. Достатъчно е да организирате национална стачка, например. Спрете да работите на управляващия ви елит. Важното е с делата си да покажете, че това положение, което съществува в момента във вашата страна не ви устройва и искате промяна. Защото ако вие не се задействате сега, вие със сигурност ще бъдете унищожени в новия световен ред. Това се вижда ясно отстрани по делата на съвременните неоколонизатори. Вие самите не виждате ли какво се случва с вас?

Постепенно населението ви ще бъде все повече и повече редуцирано, младите ви хора ще продължават да бягат зад граница, а тези, които останат ще бъдат циганизирани и ислямизирани. Ето това ще бъде вашето бъдеще. Това ли искате вие? Ако е така, тогава Бог с вами. А ако не е така, покажете с делата си, че не сте мекотели и че милеете за своето собствено бъдеще и това на вашите деца и внуци. В каква държава искате те да растат? В мюсюлмански халифат или в православна България? Изборът е ваш. Това е всъщност и цивилизационен избор. Ние нашият избор вече сме го направили. А вие?

Ако вие сега не се задействате, и не покажете с делата си, че сте на страната на православна Русия, и ако реално не ни подкрепите в този труден за нас час, то трябва да ви е ясно, че този път ние и малкия си пръст няма да помръднем за вас. А ако скоро от вашата и без това малка държава започнат да режат територии и да ги превръщат в мюсюлмански провинции, кой ще ви защити? НАТО ли? Нали видяхте какво стана в Кипър и Косово? Кого защити НАТО тогава? И с вас може да се случи същото. Не си мислете, че сте чак толкова специален, богоизбран народ, защото Бог търпи и прощава, но до едно време. После остава човека (народа) сам да си чука главата. Това се нарича „свободен избор“. Случвало се е с вас неведнъж. И напълно спокойно пак може да ви се случи.

По време на Руско-турската война сме дали десетки хиляди жертви, за да извоюваме с оръжие в ръка вашата свобода и независимост. Ако не бяхме го направили, вие и до днес вероятно щяхте да си останете турски вилает. То не, че сега реално пак не сте де, но това е друг въпрос. Втори път такава война няма да водим за вас. Защото то се е видяло, че от Освобождението ви до ден днешен, с малки изключения, всички ваши правителства водят последователна анти-руска политика. Тогава защо ни е нужно да ви освобождаваме отново? Останете си в такъв случай под турско-американско робство и изчезнете постепенно от картата на света. Защото това е бъдещето, което те са планирали за вас.

Вие може да се оправдавате с каквото и да било, но всичко това са само оправдания. Ако бяхте народ на място, щяхте не само на думи да се жалите по форумите във Фейсбук, но и на дела да докажете, че сте братушки, че сте заедно с нас и че ни подкрепяте в тези тежки за нас времена. Не че ние не можем да се справим прекрасно и без вас. Но въпросът е принципен. Въпросът е в моралната подкрепа. На български вие имате поговорка: „Приятел в нужда се познава“. Ето сега е моментът да покажете дали сте ни истински приятели или не. Този път не може да си трайкате и да се ослушвате, докато не се решат всички глобални проблеми, а след това да изкочите иззад храстите, където сте се спотайвали досега, да плеснете с ръце и да се прегърнете с победителя. Този път ние няма да толерираме подобно поведение. Вие ясно трябва да заявите С ДЕЛАТА СИ, че влизате в числото на нашите приятели, ако действително сте такива.

В този труден за нас момент, ние ясно виждаме кои са нашите приятели. Те идват на нашите паради, те сътрудничат с нас, ние с тях строим планове за съвместно бъдеще. Това са Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка, Беларус, Казахстан и много други страни, които желаят да се присъединят към този съюз. А вие къде сте? Какво показват вашите действия? Вие все още сте страна-член на НАТО. Това е факт. Вие все още сте страна-член на Европейския съюз, която въвежда против нас санкции. Това също е факт. Вашият президент не идва на нашите паради и публично ни обижда на всички държавни форуми. И това е факт. Обаче и това не е всичко. Вашият премиер-министър спря три изключително важни инфраструктурни проекта за много милиарди с Руската държава, в това число и проектът „Южен поток“. На територията си строите все нови и нови американски военни бази. Все повече и повече американско оръжие се доставя на ваша територия. Все повече ракети има на българска земя, които са директно насочени към нас, към Русия. Това са фактите. И какво прави народът ви в цялата тази ситуация? Скатава се, оглежда се страхливо, ослушва се, прави се на приятно разсеян, седи си мирно и кротко по кафенетата и си трае. Вие, действително на чия страна сте, братушки?

Все си имате оправдания, че ето видите ли, системата е такава, че на власт идват само едни продажници. А вашият народ какво направи, за да заяви ясно, че не ги иска във властта? Протести и контра-протести? На разходка с чашка кафе пред парламента? А вие знаете ли, че ако нашите мъже в Донбас използваха вашият „мирен“ подход, досега да са заравнили в тези райони цялото руско население със земята. Отчитате ли, че може би и вашият народ с пълния си непукизъм носи пряка отговорност за плачевното състояние, в което се намира? Или вие никога не търсите вината в себе си? Все някой друг ви е виновен за положението, в което сте изпаднали. Например, политиците са ви виновни. А кой ги избира? А кой ги преизбира за втори мандат? Сега на местните избори пак същите политици ще си изберете, нали така? Или може би избирателната система ви е виновна? Те се самоизбират, нали? А по време на турското робство кой ви беше крив? Пак ли проблемът се коренеше в избирателната система? Турците не ви даваха възможност да избирате демократично? Затова не се вдигнахте на въстание 500 години?

Не виждате ли, че проблемът се корени вътре в народопсихологията ви като народ? Нещо ви пречи сами да си извоювате национален суверенитет. А дори и някой да ви го подари и дори да ви го поднесе на тепсия, нещо пак ви пречи да си го запазите. И така след време пак се оказвате поробени. Това се е случило не един път и не два пъти. Като броим и съвременната обстановка, това се е случило с вас вече цели три пъти! Бог не може да допусне „по случайност“ такова нещо три пъти. Такива неща по случайност не се случват. Затова не търсете причината в коварните византийци, кръвожадните османци, двуличните американци и т.н., а търсете причината в самите себе си.

Ако ние сме на ваше място, ние знаем как бихме постъпили. Защото като не можете сами да се изградите като държава и сами да се опазите, поне си намерете правилният силен съюзник, който има интерес да съществувате като отделен, самостоятелен, православен народ. Единственият начин във така възникналата сложна международна обстановка да запазите многовековната си култура и традиции е единствено само ако влезете в тесен, перманентен съюз с руския народ. Друг път за вас всъщност няма. Всякакъв друг път е равнозначен на самоубийство и заличаването ви като народ. Така че ние знаем какъв е изходът за вас. Но въпросът е вие знаете ли това? Какъв избор ще направите вие? Време за умуване не остана. Ако в следващите 1-2 години вие не заявите ясно чрез делата си като народ, че сте на наша страна, то тогава вие сте обречени. Това е.“

vanga-1Ето в този дух ни говорят руснаците по форумите. Аз просто взех всички изказвания, които съм чел и ги оформих във вид на едно изказване. В него е събрано всичко. Който има уши да слуша, да слуша. Който няма … ясно е какво ще се случи с него. Естествено, че на мен като на българин съвсем не ми е безразлична съдбата на България. Затова си зададох въпроса, а възможно ли е на базата на астрологията да си отговорим на въпроса: „Прави ли са руснаците да ни казват всички тези неща? Имат ли основания да ни говорят така? Какво трябва да направим ние? Трябва ли да им се сърдим, или трябва по-добре да си погледнем собствената си астрологичната карта и да се постараем да намерим там отговор на всичките тези въпроси?“

И естествено, като астролог, смятам, че е най-добре да си изследваме астрологичната карта. Един проблем не може да бъде разрешен, докато не е ясно формулиран. И така. Какво откриваме там? Гледаме към Марс, понеже той е отговорен за действията или за бездействията на нацията. Марс в картата на България прави само един единствен аспект към друга планета и това е опозицията му с Луната. В този смисъл можем да твърдим, че Марс в астрологическата карта на българския етнос е негативно аспектиран. Основният проблем тук се състои в това, че вследствие на тази опозиция, българите ще са склонни да действат прибързано под въздействието на определени емоционални състояния. А в други случаи, когато им се налага спешно да действат, те ще правят точно обратното – ще изпадат в апатия, униние и черногледство.

„Какъв е смисълът да правя каквото и да било? И без това от моите действия нищо не зависи.“ По този начин те могат да пропиляват редица благоприятни възможности, които съдбата им предоставя. Изобщо едно такова разположение на Марс говори ясно за това, че българите като цяло имат два сериозни урока за научаване. Те трябва да се научат първо, на НАВРЕМЕНОСТ на действията и второ, те трябва да се научат да действат не под влияние на емоциите, а под влияние на разума. Ето тези два урока има пред себе си българската нация, които са зададени с това астрологично разположение.

Някои ще кажат, как така цялата нация има за задача да научи това? Ами много просто. Както един човек има няколко определени урока да научи в живота си, така и една нация има да направи същото. Разликата се състои само в това, че отделният човек има на разположение примерно 60, 70 или 80 години, за да усвои това което му е нужно, докато на един народ може да му се дадат 600, 700 или 800 години, за да направи същото. И както един човек може да не се впише в рамките на един живот да усвои зададените му по рождение уроци, така и един народ може в продължение на векове да учи едно и също нещо и да не може да се справи. Да, случват се такива неща, за съжаление. Това се нарича пропилян живот. Човекът е тъпо упорит. Живее, живее и накрая умира, без да си е усвоил уроците. Възможно ли е подобна съдба да постигне и българския народ?

Ето българският народ например три пъти досега е падал под робство. За трети път броим настоящия, така наречен „преход“, тъй като съвременната пълна загуба на национален суверенитет трябва да се причисли към едно съвременно, неоколониално робство. Тъй като сами разбирате, че в наши дни не нужно вражеска конница да дойде и да превземе нашите крепости и да развее своя байрак над тях. Достатъчно е нашите политици да бъдат купени и те сами ще предадат ключовете от крепостта и ще предадат всички български национални интереси на тепсия, на този който им плаща.

Така че тук, в това отношение има един силно неусвоен урок. Губим държавата си един път. ОК, да приемем, че това е било малшанс. Случва се. После обаче губим държавността си втори път. Това вече ни навява на мисълта, че подобни процеси не могат да се случват с българския народ случайно. Явно, че има нещо в нашата народопсихология, което предизвиква загубата на национален суверенитет. И така в допълнение на първите 200 години под византийско робство, прекарваме още 500 години и под османско владичество. Но, ето че братска Русия ни освобождава и с цената на много свои скъпи жертви, ни подарява национална независимост. И какво правим ние? 130 години по-късно, ОТНОВО се оказваме поробени. За трети път! Значи случайности няма. Този процес е напълно закономерен. И той се появява в следствие на ненаучени уроци.

Но това, което е още по-трагично е фактът, че дори и днес българите не осъзнават причините, поради която тези беди и нещастия се сипят на главите им. Те винаги и при всички обстоятелства търсят вината някъде извън себе си. Коварните и лицемерни византийци ни поробили. Жестоките и варварски османци ни колели и бесили. Алчните американци ни експлоатирали. Да, всичко това може и да е вярно, но по този начин излиза, че ние сме едва ли не невинни като света вода ненапита, чисти като сълза и бели като високопланинският сняг. Но това изобщо не е така. Винаги в едно престъпление има двама участници – единият е насилникът, а другият е жертвата. Ако едно престъпление се случи един път – например някой избил някого, тогава можем да предположим, че действително някой случайно е станал жертва. Макар, че по принцип нищо случайно не се случва. Има обаче такива жертви, които постоянно биват методично избивани. Например една жена я избива мъжът и в продължение на 26 години. Кой е виновен? Защо се получава така? Защо някои хора винаги и при всички обстоятелства като че ли сами желаят да станат жертви? Не предизвикват ли те с нещо съдбата?

В момента например, България се държи като жена, която мъжът ѝ я бие редовно, но която категорично отказва да го напусне. Поясняваме, че насилникът в случая са правителствата, които по време на целия преход малтретират народа. Чия е вината тогава? Някои ще кажат: Мъжът е виновен, понеже той е насилник. Това твърдение обаче е вярно само наполовина. Ако мъжът е нанесъл побой над жената един път, например напил се е и без да е бил предизвикан е нанесъл побой, тогава можем да кажем, че вината е негова. Но ако той бие жена си редовно в продължение на 26 години, то тогава не можем да прехвърлим вината само върху него. Можем спокойно да кажем, че в такъв случай неговата жена също носи половината вина. Значи тя е някаква мазохистка, на която явно ѝ харесва да бъде пребивана, обиждана и унижавана. Ясно е, че в тази ситуация няма на какво да се надяваме и да си мислим, че мъжът изведнъж ще стане човечен и добър. Ако тази жена не искаше да бъде бита, то има хиляди начини, по които тя може да си търси правата. И този съпруг може да бъде усмирен единствено само със сила, тоест той може да бъде възпрян единствено ако бъде арестуван и вкаран в затвора.

Но за да се случи това, жената трябва ДА ПОИСКА да бъде защитена. Докато тя търпи своеволията на мъжа си, значи тя е равноправен съучастник в това престъпление и към нея не можем да изпитваме никаква милост. Тя си заслужава съдбата, защото това е пътят, който тя сама си е избрала да търпи 26 години. В дадения случай, българският народ, ако иска да бъде спасен от този насилник, който е събирателен образ на всичките либерални и „демократични“ политически партии, управлявали България, то той трябва да направи категорична заявка ЧРЕЗ СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ, че желае да бъде спасен. Подчертаваме дебело отново, че в случая само действията са важни, не думите. Само тогава Русия може да се намеси и да ни помогне. В противен случай, тя няма да го направи. Ето това има предвид руският президент Путин, когато неотдавна говореше за уважение към суверенния избор на българския народ. Ако искаш помощ – предприеми конкретни действия. Ако не искаш помощ, тогава оставяй се да те бият и да те малтретират и по-нататък, но не се оплаквай, защото сам си заслужаваш съдбата. И живей и по-нататък по същия начин, във страх, със своя негативно аспектиран Марс. Нашият народ има досега общо над 700 години опит да живее под робство. Излиза, че до голяма степен той сам си е виновен.

Някои ще кажат: „Българският народ е малък и затова той лесно става жертва“. Но това също не е вярно. Българският народ е малък сега, но той не винаги е бил малък. По времето на цар Симеон например, той се опирал на три морета. Той постепенно е загубил силата и славата си (и то най-вече по своя собствена вина), за да стигне до жалкото състояние, в което се е оказал днес – за трети път под робство и с реалната заплаха отново да загубим още територии. Така, че размерът на нацията не е причината, а е следствието.

Ако ние имахме друга народопсихология, то днес ние щяхме да сме голяма държава на три морета. Но не сме. И причината за това са неусвоените уроци, които вече толкова векове учим, а ето че пак не сме ги научили. Не само че не сме ги научили, но дори не сме ги и ясно формулирали. Не сме ги дефинирали. Не сме ги осъзнали. Само търсим вината в някой друг. А това е самоубийствена политика. Без ясно назоваване на проблема, няма начин как да намерим решението. Именно това е и една от причините, поради които реших да напиша тази статия, та белким тя помогне малко в осъзнаването на дълбоките проблеми на българския народ. Според мен основно те изхождат от неговата народопсихология, а тя е очертана в астрологическата му карта! Ето там трябва да търсим причините, отговорите и решенията.

Ето извадка от един учебник по българска история, писан още по времето на царска България. На въпроса: „Защо България паднала под турско робство?“ се дава ясно формулиран отговор. Нямало единство в държавата. Управниците мислели само за своите лични интереси и мразели народа. Народът пък се подразбира, че също е мислел само за своите лични интереси и е мразел управляващите. Излиза, че това разделение на две съвършено различни касти (управляващи и народ), които нямат допирни точки помежду си не е някаква новост за българската нация. Това разделение не е възникнало днес. Него го е имало и преди, тъй като Венера (планетата на държавните договори и политиката) е неаспектирана в астрологическата карта на българския етнос.

Българска историяНо особено след откриването и на планетата Плутон, този проблем се задълбочи още повече, тъй като Плутон управлява мафията и организираната престъпност и тази планета се оказа в съвпад с Венера и двете планети заедно са неаспектирани към която и да било друга планета в картата на България. Не стигало всичкото това, но и сговор нямало в държавата, та се разделила на три държави. Естествено че по този начин турците успели по-лесно да ни завладеят. А днес как е? Обичат ли управляващите народа? Грижат ли се за него? Обича ли народа управляващите? Има ли сговор между бедни и богати? Има ли единство в българския политически елит? Има ли единство всред народа? На базата на всичкото това каква констатация можем да си направим? Следва ли да се учудваме защо сме попаднали за трети път под робство? Имаме ли някакви шансове изобщо някога да бъдем суверенна държава? Изобщо, погледнато обективно, заслужаваме ли да имаме суверенитет? С какво сме го заслужили?

Може би след около 100 години, когато прогресният Сатурн тръгне да се движи напред в картата на България, може би и това ще се случи. Но до тогава, едва ли. И това е правилно, с оглед на ненаучените ни уроци като нация. С две думи планетите сякаш ни говорят: „Първо се научете да постигате единство и да се съпротивлявате дружно, когато ви мачкат, защото иначе никога няма да имате истински национален суверенитет“.

Казахме, че Марс в опозиция към Луната има задачата да усвоява навременност на действията. Това е един основен проблем за българската нация. Ние или седим с години и нищо не предприемаме, или изведнъж се задействаме внезапно и искаме всичко да свършим за пет минути. И едното и другото са свързани с негативни емоционални състояния, които са предопределени от разположението на Луната в песимистичния Козирог. Ето например седим си ние в продължение на 26 години и се оплакваме от лошата си съдба. И не можем да се начудим защо сме най-бедната държава в Евросъюза, защо ни управляват национални предатели, защо на малцинствата дават повече пари, права и свободи, отколкото на българите в уж собствената им държава и т.н. На пръв поглед излиза, че сме жертви. Но по-задълбоченото вглеждане във проблема ни открива, че всъщност ние с бездействието си сами сме предизвикали една огромна част от собствените си проблеми.

Ето например, във всички източноевропейски държави се наблюдава едно и също явление. Можем условно да го наречем „Загуба на национален суверенитет и изпадане в зависимост от международния банково-олигархичен капитал“. Политическият елит на всяка една от тези държави реагира на това явление по различни начини, които са специфични за народопсихологията на всяка една от тези нации. Именно затова всяка една източноевропейска държава е подложена горе-долу на един и същ огромен външен натиск, но всяка една от тях реагира различно. Оформиха се три различни подхода:

• Пълна и безусловна капитулация, блюдолизство и робско подчинение (България)
• Пълна и безусловна съпротива (бивша Югославия)
• Икономическа и политическа съпротива, включваща само позволените демократични средства на Европейския съюз (Гърция)

Видяхме, че когато елитът на бивша Югославия открито се противопостави срещу хегемонията на Европейския съюз (а оттам и на САЩ, и изобщо на западния банково-олигархичен капитал) тогава тяхната държава беше изобщо срината от лицето на земята със касетъчни бомби. Там просто се проведе война. Това беше цената, която те заплатиха за верността си към Русия.

В крайна сметка Югославия беше раздробена на множество малки държави и по този начин нейното важно геополитическо значение беше премахнато. Бомбите обаче не можаха да променят мнението на сърбите, нито тяхната източна политическа ориентация. Те както си бяха русофили и преди, така си останаха русофили и след войната, пък и са си такива досега. В това отношение те се оказаха изключително верни на своите морално-етични ценности. Това, че не влязоха в структурите на Европейския съюз и на военния блок НАТО им дава донякъде възможност да не се съобразяват с някои европейски директиви. В това отношение те са в състояние доста по-добре от нас да упражняват своята национална политика и дори да запазят една голяма част от националния си суверенитет. Докато „европейска“ България е тотално скована отвсякъде в своите действия и не може под никаква форма да направи това. Ние вече сме стигнали до положение, при което не можем даже и да кихнем без одобрението на ЕС. И колкото повече Русия става все по-силна, толкова повече значението на Сърбия ще нараства. В момента ние просто така да се каже им пречим, тъй като заставаме по средата между Сърбия и Русия и спираме тяхното свободно сътрудничество, като например за строителството на Южен поток и т.н.

През 2014 г. излязоха резултатите „Показалец на настигането“ (The Catch Up Index), предоставено от институт „Отворено общество“ (1). То обхваща 35 държави – 28-те членки на ЕС и кандидатките Сърбия, Македония, Турция, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Исландия, като ги оценява по 47 индикатора – икономически, социални, политически. България и Румъния са рамо до рамо, съответно на 28-ма и 29-та позиция в общата класация, което показва, че са на дъното на Европейския съюз. Тоест по редица показатели нашата страна застава по-близо до Албания, отколкото до ЕС. Дотук няма изненади. Изненадващото е, че по качество на живот сме на 30-то място, което означава, че дори Сърбия е преди нас. Какво излиза? Че онези, на чийто глави изсипаха хиляди касетъчни бомби, в крайна сметка днес имат по-добро качество на живот от нас, които сме неописуемо горди, че сме осъществили мирен и покорен преход?

За сравнение можем да предоставим и други цифри. Когато през 1999 г. НАТО бомбардира Югославия (и България раболепно предостави въздушен коридор за американските самолети) бяха избити общо около 1000 военнослужещи и около 2700 души мирно население. Запомнете добре тази цифра. Общо 3700 загинали. Тази статистика естествено е много печална, но тя е нищо в сравнение с загубите, които бавно и постепенно е претърпяла (и продължава да търпи) България по време на „мирния“ си преход. В следствие на това, че държавата ни е абдикирала от функциите си (или което е даже по-лошо – вследствие на това, че държавата работи активно ПРОТИВ интересите на българите), ежедневно в „мирна“ България умират много повече хора, отколкото по време на война.

Ще кажете как така? Ами много просто. Взривяват се например складове с боеприпаси, хора без трудови договори и без квалификация се оказват затрупани под строежи, миньори при ужасни условия на труд се оказват затрупани в необезопасени мини, току някой идва и те убива (както на магистрала Струма например), или пък пълен камион с берачи на билки за 7 лв. на ден се преобръща в дере, или пък някой се самозапалва, много други пък (включително и млади хора) скачат от високо, защото им е писнало да живеят в тази държава, или загиват хора вследствие на наводнения и свлачища, причинени от безстопанственост и безхаберие, или къщите им се срутват понеже циганите незаконно крадат въглища от галериите отдолу, или някой бива пребит или убит за 10-20 лв. на улицата, или карайки си по магистралата изведнъж попадаш в дупка, след което получаваш фрактура на мозъка и умираш в болница, или охранители те убиват в търговски мол и т.н и т.н.

Примерите са ужасно много. Всички те са замаскирани като битова престъпност, природни бедствия, или други „случайни“ фактори, но всъщност това изобщо не е така. Причините за всички тези случаи са пряко свързани с безхаберно и предателско държавно управление. При това заслугата, че сме на това дередже в момента не е изцяло само на настоящите управляващи (макар че и те имат достоен принос). Заслугата е на всички политици взети вкупом заедно, които се изредиха на българската политическа сцена през последните 25 години, и които осъществиха така нареченият „мирен“ български преход към мутренско-олигархична диктатура. Така че виждате, че не е нужно да се води война, за да загинат страшно много българи. Достатъчно е да бъдат превзети държавните институции отвътре и назначените там агенти бавно и постепенно, по мирен и демократичен начин могат да редуцират населението до предварително планирания минимум.

По официални данни населението на България се е стопило от близо 9 милиона през 1989 г. до около 6 милиона през 2015 г. Някои твърдят, че истинската цифра може би е даже някъде около 5 милиона, а останалите са „мъртви души“, които се използват само по време на избори. Дори да предположим, че около 2 милиона от тези хора са имигрирали зад граница и са живи и здрави, къде са останалите 2 милиона? Ако се проведе една истинска статистика, най-вероятно ще се окаже, че една голяма част от тях са си отишли вследствие на действието или на бездействието на българската държава – лошо здравеопазване, ниски доходи, мизерия, недохранване, лоши санитарни условия, постоянен страх от терор и свързани с това инфаркти, битова престъпност и още много други. Всички тези неща заедно водят до изключително нисък стандарт на живот и в крайна сметка всичко това вкупом взето заедно води до десетки хиляди смъртни случаи.

Само по официални данни от 1990 до сега населението на България е намаляло с 953,612 души. Тоест, официалните власти на страната признават, че за 25 години преход вследствие на отрицателния демографски прираст на населението сме загубили около 1 милион граждани. Тъй като преди прехода, имахме почти 9 милиона население, а сега сме най-вероятно някъде около 5, то би следвало да си направим заключението, че около 3 милиона от населението на България (включително бабички и дядовци) са имигрирали. Това естествено не е вярно, затова по-вероятно е около два милиона да са имигрантите, а смъртните случаи да са двойно повече от тези които са написани в официалната статистика.

Но дори и да повярваме на официалната статистика, това пак означава, че един средно голям град с население от около 40,000 души изчезва всяка година от лицето на българската земя. И това продължава вече 25 години, затова вече са изчезнали 25 такива града с размерите на Ловеч, Силистра, Димитровград, Търговище или Монтана. А ако повярваме на конспиративните теории, то ще излезе, че губим не един, а два такива града годишно или един по-голям град с двойно повече население. Това е все едно всяка година от картата на България да се заличава по един български град като Враца, Велико Търново, Благоевград, Хасково, Ямбол, Пазарджик или Перник.

Причините за такова драстично намаляване на населението могат официално после да бъдат записани като „инфаркти“, „нещастни случаи“, „битова престъпност“, „старост“ или нещо подобно, но истинските причини са много, много по-дълбоки. Така че оказва се, че в мирно време може да се загуби много повече население, отколкото по време на война. В този смисъл войната не е абсолютно зло, нито пък мирът е абсолютно добро. Много са важни също така клаузите на този мир и на каква цена се постига той. Ако цената е хиляди пъти повече жертви, отколкото по време на война, то тогава по-добре да се умре геройски по време на война, отколкото да се умира бавно и мъчително в уж „мирно“ време. Дори по време на най-големите си национални катастрофи България не е преживявала подобен демографски срив. Затова положението не е сериозно. То е катастрофално. Време е да си признаем истината. Става въпрос за Трета национална катастрофа.

Дали обаче цялата тази ужасяваща статистика притеснява българските политици? Ни най-малко. По всичко личи, че те изобщо не са се трогнали от така възникналата катастрофална ситуация. Та нали те самите са я предизвикали? Направили са го, понеже така им е било наредено „отгоре“. Най-вероятно те вече отдавна са си превели парите в западни банки, купили са си имоти чрез подставени лица и куфарите им са стегнати, така че в случай на необходимост да проведат нужният и бърз екзодус (излизане) в посока западни и югоизточни дестинации. По всичко личи, че целият български елит още от самото начало на прехода е бил съвсем наясно, че е планирано българската държавност да бъде ликвидирана и са се разбрали точно кой какво да получи от общата баница.

Също така важно е да се разбере, че докато българският народ продължава мирно и кротко да ходи на работа и да произвежда материални блага е много малко вероятно нещо да се промени. Това е така, защото всичко е разпределено между „управляващи“ и „опозиция“ и няма никакви шансове нищо да бъде променено чрез каквито и да било избори. Затова тук трябва дебело да подчертаем, че българският политически елит изобщо не се притеснява от катастрофалността на положението. За тях това е планирана катастрофа. На тях им е платено именно, за да предизвикат тази катастрофа. Така че според тях всичко се развива съгласно предварително предначертания план.

От гледна точка на елита, единственото нещо, което има значение е дали положението е УПРАВЛЯЕМО или не. От тяхна гледна точка, когато държавата се съсипва планово, това е добре, тъй като именно това им е заповядано да вършат. От тази гледна точка те си вършат работата изключително добре. Техният план е изпълнен и преизпълнен. В известен смисъл, те даже заслужават бонуси за добре свършена работа. Обаче ако възникне НЕУПРАВЛЯЕМ ОТ ТЯХ всенароден бунт, това вече е катастрофа (за елита). Но за народа пък, това е спасение.

Нека никой да не си храни абсолютно никакви илюзии по отношение на съвременната ситуация. Астрологическата карта на България недвусмислено показва, че българският народ днес за трети път е попаднал под робство, също така както той е бил заробен през 14. век, а преди това и през 11. век. Съществената разлика е, че в предишните векове това е ставало по насилствен, военен начин, докато днес заробването се извърши мирно и кротко в продължение на 26 години „мирен“ преход. Друга особеност е, че чисто външно държавата ни все още продължава да съществува на политическата карта на света. Това е много коварно, понеже чрез този хитър маньовър беше приспана огромна част от българския народ. Но всички важни държавни постове вече отдавна са заети от подставени лица и от чужди агенти. Те на пръв поглед изглеждат като българи и са горе-долу българо-говорещи, но по действията им може да се познае, че не са такива. Може да се каже, че целият български политически елит, участвал в управлението през последните 26 години задружно предаде националните интереси на България в името на своите собствени олигархични интереси и в името на своите задгранични господари.

Но причината за настоящото трагично положение, в което се е оказала България не е само по вина на престъпният ни политически елит. Той несъмнено носи своята вина, но тя в случая е 50% от общата вина. Останалите 50% от вината лягат върху плещите на всички нас – т.е. върху целокупният български народ. Защото народът с действието си или чрез бездействието си (вследствие на своята собствена народопсихология) е спомогнал за това една престъпна шайка да се разполага със съдбата му в продължение на толкова дълго време. Нито един друг народ не би проявил такова овчедушие и такова безгранично търпение (а защо да не си го наречем и с думата СТРАХ)? Наум идва хубавата българска поговорка „Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава“. Нашата обща вина е, че ние дадохме на една шепа хора да ядат от българския зелник в продължение на прекалено дълго време и не ги изметохме от властта още тогава, когато трябваше. Това трябваше да се направи много, много по-рано. Сега зелникът е вече отдавна изяден и вместо него на масата са поставени сметки за милиарди левове, които всички ние трябва заедно да плащаме от джоба си.

Този страх, тази паническа уплаха, че нещо лошо може да ни се случи, ако предприемем активни действия парализира нацията, понеже Марс в картата на българския етнос е негативно аспектиран. Ако към Марс имаше положителни аспекти, ние отдавна щяхме да се вдигнем на бунт, на въстание, но вместо това търпеливо седим и чакаме големите да се избият помежду си, докато накрая ние оцелеем. Това сме го правили много пъти досега и този подход е работел досега. Но този път не сме си направили правилно сметката и това може да ни струва прекалено скъпо. Този път редица малки народи и малки нации просто ще изчезнат. Има достатъчно съвременни технологии това да се случи. И това неизбежно ще се случи.

Затова малките народи трябва да вземат категорична страна, в противен случай просто изчезват. В дадения случай след 26 години трагичен „преход“ става ясно, че ако България час по-скоро не излезе от НАТО и не се присъедини към православна Русия, то тя е обречена на ликвидация. Затова крайно време е да излезем от летаргията си и да се избавим от страховете си. Защото като не правим нищо, ние фактически още повече усложняваме положението си. И не е нужно да излизаме по улиците с пушки в ръка, за да покажем, че сме действени. Достатъчно е да заявим категоричното си несъгласие с така провежданата политика в България като просто се вдигнем като един и организираме национална стачка. Правителствата не падат само в следствие на насилие. Те падат и по мирен начин. Например чрез стачки. Как Индия е извоювала своята независимост? По пътя на мирната съпротива. И това се е случило даже при положение, че Английската империя е била въоръжена до зъби, а индийците са нямали нищо друго, освен дрипите на гърба си. И в България така ще се случи. Стига само всички ние да поискаме това да се случи.

Повече информация по темата можете да намерите в най-новата ми книга “Рождена карта на българския етнос”.
ПРЕПРАТКИ:
1. Ненчев: Има съмнения, че руските самолети са натоварени с оръжия, 8 септември 2015. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1495603
2. Даниел Митов: България ще пусне руските самолети, ако Москва приеме да бъдат проверени, 09 септември 2015. http://www.mediapool.bg/daniel-mitov-bulgaria-shte-pusne-ruskite-samoleti-ako-moskva-prieme-da-badat-provereni-news239002.html

P.S. Колажът даден в началото на тази статия е моя разработка. Имате право да го използвате при препечатване на статията в други сайтове.