Противостоянието между Изтока и Запада. Каква ще е съдбата на българския политически елит? (част 1)

Ако САЩ извоюват окончателна победа над Русия, целият български политически елит, участвал в прехода, ще бъде незабавно ликвидиран.

14 октомври 2014 г.

USA_vs_RussiaНаписах тази статия, защото като астролог и като българин ме боли за съдбата на нашия народ. Когато човек работи с астрологически карти, понякога вижда тенденции и събития, които са изключително опасни или дори трагични. Но не всичко е напълно предопределено. Човекът има определено количество свободна воля, благодарение на която може да улесни съдбата си. При отделния човек силата на неговата лична воля е решаваща. Докато при етносите, решаващи са действията на политическия елит, който е натоварен със задачата да взема важни за страната решения. Но както отделния човек не може да взима правилни решения, ако няма достатъчно себепознание, така и политическият елит не може да взима правилни решения, ако не притежава цялата изходна информация. В това число влиза и цялото астрологично познание за съответната страна, както и разбиране относно историческите процеси, в които е позиционирана тази страна.

Всъщност, за съжаление, цялата информация е известна само на изключително малък брой посветени хора, които вероятно се броят на пръстите на една ръка. Ние, обикновените простосмъртни сме далеч от подобно всеобемно познание. И въпреки всичко сметнах, че би могло да бъде полезно на тези представители на българския политически елит, които поне малко се интересуват от астрология да прочетат моите лични разсъждения по някои важни съвременни политически въпроси. Становищата в тази статия са лично мои и не ангажират никого. Те са продукт на дългогодишното ми изучаване на астрологическите карти на България, Русия и САЩ.

Статията се получи по-дълга, отколкото първоначално възнамерявах, но тематиката се оказа доста сериозна и въпреки няколкократните ми опити да я съкратя, не успях, така че оставих всичко в първоначалния си вид. Моята препоръка към читателя е статията да се чете отначало докрай, защото нещата са свързани в логическа последователност. Сигурен съм, че тези, до които тази статия е трябвало да достигне, ще постъпят именно по този начин.

Много хора разглеждат астрологията изключително само като инструмент за предсказания. Важно е обаче да се отбележи, че звездите макар, че непрекъснато ни подтикват да извършваме определени действия, всъщност не низаставят да ги извършваме. Тяхното влияние може да бъде сравнено с теченията в океана, докато човекът седи в една лодка. Ако даденият човек не предприема нищо и пасивно плува съгласно морските течения, то той ще бъде подложен напълно на влиянието на звездите и в този случай неговият живот може да бъде много лесно предсказан. Това е така, защото морските течения, подобно на движенията на планетите могат да се изучават и предсказват по един съвсем научен начин. Ако, обаче, човекът намиращ се в лодката е въоръжен с карта, която му дава знанието за това накъде го тласкат тези течения и в един момент реши съзнателно да плува в някаква друга посока, то само тогава той реално упражнява своята свободна воля и само тогава той се превръща в истински господар на своята собствена съдба. Астрологията може да ни окаже огромна помощ в това отношение, тъй като тя ни дава знанието на кой бряг бихме се отзовали в края на живота си, ако просто безучастно следваме морските течения.

При етносите нещата почиват на абсолютно същия принцип. Разликата е тази, че тук вече не става въпрос за самотен мореплавател, който със собствени усилия се опитва да налучка правилния път в морето. При етносите говорим за големи кораби с множество каюти, персонал и пътници на борда. Тоест там нещата са много по-сложни, понеже ясно се вижда, че индивидуалната съдба на всеки един пътник е тясно свързана със съдбата на целия кораб, неговото състояние, управление, курсът, който е поел и т.н. Освен това в XXI-ви век геополитическата обстановка в света вече е такава, че самотни кораби в морето няма. Те се подреждат във все по-организирани морски ескадри, и са принудени да плуват в точно зададена посока, която се определя от корабите – водачи. Крайната цел е да се определи само един-единствен кораб, а всички останали да го следват. А в едно по-отдалечено бъдеще, всички кораби ще бъдат разглобени и от тях ще се сглоби един-единствен огромен, изключително солиден кораб, който ще е общ дом за цялото човечество. Но процесът на пълно обединение на народите все още не е завършен. Оттук произхождат и проблемите.

Всеки отделен кораб си има капитан, навигатори, моряци, обслужващ персонал и т.н. За разлика от морските ескадри, където управлението на всички кораби е стриктно подчинено на един център, при държавите все още не е точно така. Все още някои държави в света се опитват да водят своя собствена самостоятелна политика. Но как да накараме малките кораби да следват курса на големите? Един възможен начин е принудителният. Например, капитанът на кораба може да бъде обезглавен, там може да бъде поставен марионетен режим и така със сила да се постигне зададената цел. Така постъпиха с Югославия, Либия, Ирак и други. Но този сценарий е доста кървав и оставя ярки следи в народната памет, затова не е за предпочитане. Има и други, много „по-кадифени“ методи. Например, един кораб може да се разнебити чрез подставени лица, нарочно внедрени вътре в капитанския отряд. Когато вече се вижда, че корабът го чака сигурно потъване, всички пътници на борда вкупом сами ще пожелаят да бъдат управлявани от големия кораб. Така се постъпва с България.

Ключов момент за изпълнението на този план е въвеждането на „демокрация“ в страната. Предполагам всички са наясно, че за да може един кораб да бъде управляван успешно, преди всичко е нужен способен, знаещ и можещ капитан, който да е в състояние да поеме в ръцете си цялото управление. Ако той има авторитет и достатъчно знания и опит да управлява кораба, то тогава пътниците може да са абсолютно спокойни за своята сигурност и безопасност. А сега представете си, че вместо добре обучен капитан, на пътниците им се нарежда „демократично“ да избират на определени периоди от време някакъв екип от народа, който да ги ръководи. Замислете се за момент върху пълния абсурд на така наречената „демократична“ система. Във всички други области на човешкото познание човек трябва да се обучава доста години наред в различни учебни заведения и да придобие ред квалификации и дипломи, преди да му се повери отговорност по отношение на другите хора. Така е с лекарите, инженерите, учителите, техниците, занаятчиите и с почти всички останали професии.

Изключение правят само политиците. Само там не се изисква никаква предварителна подготовка. Не казвам, че в политиката влизат само необразовани хора. Съвсем не, всред тях има и много висшисти. Но никой предварително не подготвя тези хора за най-важното – не ги обучава на това, какви са правилните похвати да се управлява една държава. Тоест, теоретически всеки желаещ може да стане политик, без да е обучен да води политика. За желаещите да навлязат в управлението на държавата, летвата е поставена толкова ниско, че няма изисквания за какъвто и да било образователен ценз, нито пък кандидатите трябва да са преминали през някакви предварителни курсове за подготовка на държавни кадри, нито пък се изисква каквато и да било проверка за моралните им качества. Нима е случайно, че системата е измислена така, че специално в областта на политиката влизат хора, без абсолютно никакви познания за това как се води политика? А после именно на тези хора им се поверява отговорността на управлението на един цял народ.

И на нито един привърженик на така наречената „демократична“ система не му идва наум, че дори, за да изкараш шофьорска книжка е нужно да минеш няколко изпита за теоретична и практическа подготовка, а за да станеш политик нищо подобно не е нужно. Значи, излиза, че да се управлява една държава с нейното милионно население и милиардни ресурси е по-лесна и по-безотговорна задача, отколкото да се управлява един автомобил. Но това е един пълен абсурд. Случайно ли е допуснат?

Освен това, един човек, седнал зад волана на автомобила без книжка и направил пътнотранспортно произшествие по закон би трябвало да отиде в затвора. Но един човек, взет от улицата и поставен на отговорен политически пост, чиято некадърност води до сериозни произшествия в държавата, практически никога не носи каквато и да било отговорност, дори и при най-тежките инциденти, на които, за съжаление, все по-често ставаме свидетели напоследък. Да се виждали наскоро някой политик, осъден за нещо?

Ако настоящата система на „демокрация“ (или по-скоро бих казал на слободия и разсипия) е действително най-доброто, което може да се измисли, защо тогава не въведем пълна демокрация, да речем и в движението по пътищата. Да премахнем изискването да се притежават шофьорски книжки, да премахнем забраната да се не управлява автомобил в пияно състояние и дори да разрешим на шофьорите да си карат колите от която страна на пътя си пожелаят. На който му е удобно да кара отляво (понеже е социалист, например) нека да кара отляво. Който пък е с дясна ориентация да кара отдясно. А „центристите“ могат да карат и по средата на пътя.

А ако някои изобщо решат да карат направо през просото, можем да обявим, че и това е тяхно напълно „демократично“ право. После, когато направят катастрофа и причинят сериозни щети или жертви, трябва веднага да ги освобождаваме от отговорност, тъй като това най-правилно би отговаряло на принципите на нашата „свободна“ и „демократична“ система. Но вие сами разбирате, че това е един абсурд.

Интересното е, че хората веднага схващат необходимостта от въвеждането и спазването на определени правила в управлението на един автомобил. Обаче, до такава степен са им обработили мозъците, че те не веднага схващат огромната необходимост подобни железни правила да се въведат и във управлението на държавата.  Правилата се въвеждат и се спазват в една държава, за да обезпечат правилното функциониране и организиране на всички нейни членове на правов принцип. Когато се въвежда прекалено много „демокрация“, всъщност се подкопават основните пилони, на която се крепи една държава. А от това самите граждани, които живеят в нея със сигурност нямат никаква полза. Излиза, че когато има стабилно (често еднолично) управление, налице са железни закони и зорко се следи за стриктното им изпълнение, има много по-голям просперитет за народа, отколкото при „демокрацията“. И нашето недалечно минало потвърждава това правило.

Като че ли всички разбират това и по този въпрос може да се постигне съгласие. Проблемът е, как да се съгласим за това кой да управлява? Всяка партия дърпа чергата към себе си, а в народа съществува значително разногласие. Това се видя от резултатите на последния „шарен“ парламент. Но нещата се опростяват значително, ако на помощ се извика астрологията. Какво прави, например, отделният човек, когато му предстои да вземе важно решение? Има няколко възможни подхода:

  1. Човекът хвърля ези-тура (много популярно решение).
  2. Човекът се допитва до някой по-умен от него как да постъпи (съпруг, съпруга, началник и прочие. Също много популярно решение. Тогава не трябва да се мисли самостоятелно и цялата вина може да се хвърли върху другия).
  3. Човекът дълго разсъждава сам, разглежда всички аргументи „за“ и „против“ и накрая сам взима решението. Ако е сбъркал, следващия път се поправя и си вади поуки (много малко самостоятелно мислещи индивиди следват този път).
  4. Човекът разглежда астрологичната си карта, открива кои са му силните страни и какви са му слабостите, проверява си астрологичните тенденции за бъдещето и на тази основа взима своето решение (можем да наречем тази група аватари, понеже толкова рядко се срещат в живота).

Макар, че привържениците на последния метод засега са нещо като първите пролетни лястовички, моето мнение като астролог е, че това е единственото най-разумно решение. Причината е, че по този начин човекът съгласува своята лична свободна воля, с волята на Твореца, който го е създал. Постъпвайки така, човекът участва в нещо много висше, което можем да обозначим с думата богосътворчество. При този вариант, човекът не рита срещу ръжена, опитвайки се постоянно да прояви собствения си инат. Той не настоява да си бъде сам господар на съдбата, с цената дори и на най-трагичните последици. Вместо това, той най-благопочтено се съобразява с висшия план, предначертан за неговото развитие и общо взето го следва, като въвежда малки корекции. Чрез подобна консултация със звездите, отпадат една огромна част от грешките, които човекът е правил преди, а следователно и неговите лични страдания се облекчават неимоверно.

Възниква въпросът, а защо тогава и етносите не могат да се управляват именно по този метод? Защото, ние българите например, през годините на прехода опитахме първите три подхода и видяхме, че нито един от тях не ни изведе на добър край. Управленческите решения или бяха вземани на случаен принцип (подход 1), или непрекъснато се допитвахме (и продължаваме да се допитваме) до други държави да ни кажат какво да правим (подход 2) или се опитвахме да се учим от грешките си, но явно не успяваме (подход 3). Следва, че ако се обърнем към рождената карта на етноса си (подход 4), тя би трябвало най-добре да ни научи какви сме и какво би следвало да правим. Тук българският политически елит трябва да прояви най-голямата далновидност и благоразумие, понеже именно те са капитаните на кораба и именно те са хората, които носят най-голямата отговорност за взетите решения.

Една голяма част от това, какво предстои да се случи в България е описано подробно в книгата ми „България – астрологична прогноза за XXI век“. По мое мнение всеки един уважаващ себе си политик, би трябвало да си направи труда да се запознае поне с основните астрологични аспекти, които се образуват в картата на България, преди да гласува един или друг закон в парламента. Те са дадени в книгата по години. Освен това, за истинските експерти, препоръчвам и доклада „Астрологическа карта на етноса на България“, който може да се свали безплатно от страницата ми в интернет.  Ние сме действително благословена нация, тъй като сме третата страна в света, за която висшите сили са предопределили, че е редно да си знаем точния ден, час и място на раждане на етноса ни, за да може целият народ при добро желание да работи с тази карта. Графиката ѝ е представена по-долу.

Bulgaria_ethnosНо в тази статия бих искал да се спра само върху най-основния въпрос на нашето съвремие – противостоянието между САЩ и Русия и затова как се позиционира България в него от астрологична гледна точка. Този въпрос е ключов за цялостното развитие на нашата страна през целият следващ век. А отговорът на този въпрос, надявам се, ще хвърли светлина и върху основния въпрос, на който се опитвам да дам отговор в тази статия, а именно – каква ще е съдбата на българският политически елит?

Всеки един етнос може да се разглежда като отделен орган в световния общ организъм. От Петър Дънов знаем, че България е черният дроб на света. Отделните етноси не са самостоятелни организми. Те винаги са органи в общия организъм, и изпълняват в него някакви свои, специфични функции. Функцията на черния дроб е да пречиства кръвта от отрови. Но ако погледнем астрологическата карта на България виждаме, че в периода 2005 – 2023 г., двете най-важни планети в астрологическата ни карта – Юпитер и Сатурн обръщат своето движение. А от 2012 г. до 2020 г. те и двете застават статично едновременно. Това фактически означава, че през този период черният дроб на света реално престава да функционира. Скоро ще настъпи кулминацията на този процес.

Нека читателят сам да си зададе въпроса какво се случва с един човек, когато черният му дроб престава да изпълнява функциите си? Започва отравяне на организма и има реалната опасност той да загине. А защо? Защото всички токсични и отровни вещества не са били пречистени и поради това те са плъзнали из целия организъм. С други думи, понеже България е съсипана, е дадена възможност на най-нечистите човешки души да безчинстват и да зверстват из света където и както им скимне. Това се прави напълно целенасочено. И няма кой да ги спре, ако ние самите не си свършим работата. Обърнете внимание колко много войни се водят по света, как земята се разтърсва от катаклизми, как непрекъснато избухват нови епидемии на вируси и т.н. Всичко това не е случайно. Черният дроб на света не работи.

В самата кулминация на този процес (т.е. именно тогава, когато нашата държава се намира в нещо като клинична смърт), ребром ще бъде поставен въпросът коя държава ще ръководи световните дела през следващия век – САЩ или Русия? И колкото и да ви се струва странно или налудничаво, но именно от нашият, български политически елит ще зависи страшно много, за това в коя посока ще се наклонят везните. Аз не знам защо Бог е решил да възложи решението на тази задача в ръцете именно на тези хора, но явно за това си има своите причини. Черният дроб трябва да реши кой тип вещества ще започне да пречиства. От това всъщност зависи всичко. От това зависи цялата по-нататъшна история на човешката цивилизация. Тоест, от кой тип ще бъде тя през следващите векове? От западен (англосаксонски) или от източен (славянски)?

По време на първата статичност на Сатурн в картата на България (периодът 870 г. – 885 г.) българският елит е бил натоварен с изключително важната задача да избере към коя от двете християнски църкви следва да се присъедини България – към католицизма или към източното православие. И тогава страната ни, също както и сега, е преминала през сериозна държавна, политическа криза. Накрая е било взето решението България да се присъедини към православието, с което се е изменил ходът на историческите събития за векове напред. Сега, когато тече седмата поред статичност на Сатурн историята се повтаря, облечена в нова форма. Отново има сблъсък на цивилизациите, отново има два големи противостоящи лагера и отново пак от българският елит зависи накъде ще се наклонят везните. Графиката на движението на прогресният Сатурн през вековете можете да видите на фиг. 2.

Прогресен Сатурн карта БългарияТук ми се струва уместно да кажа няколко думи за това какво е „елит“ и как стигнахме ние, българите, до положението да разполагаме в момента именно с този „елит“, който виждаме всеки ден по екраните на телевизорите. В предишни времена хората, предопределени за политическа дейност (придворни, аристокрация, дворянство, боляри и т.н.) са започвали своето обучение в тайните на политическия живот още от деца. Това се е предавало от баща на син, течало е по потомствена линия в рода, предавало се е по кръвна линия в семейството. Това е бил правилният начин в онези времена, тъй като определени заложби тогава са могли да се предават само по кръвна линия.

Така се е образувало дворянството, придворните, велможите и т.н. Царските и благородническите титли също са се предавали по наследство. Всъщност самото название „благородник“ означава, че човекът е „благо-роден“, т.е. роден е с блага, със специална кръв. Смисълът се е заключавал именно в това да не попадат случайни хора в политиката. Тези, които са били предопределени да се занимават с политика (т.е. благородниците) са били внимателно подготвяни и специално обучавани за тази дейност от най-ранна, детска възраст.

Явно международното задкулисие има огромен интерес отделните народи (в това число и българският) да нямат свой собствен потомствен елит. Именно поради тази причина е изобретена и успешно въведена в практиката съвременната, така наречена „демократична“ система, при която на власт непрестанно се сменят хора от кол и въже. Целта е ясна – не трябва да има потомствен елит и нито един от управляващите не бива да се задържа на власт повече от някакъв краткосрочен мандат – да речем четири години. В краен случай, ако въпросната личност заслужи благоволението на задкулисните си господари и бъде достатъчно харизматична, за да бъде преизбрана за втори мандат, то тогава може да продължи управлението си най-много още четири години.

Тоест политиците, които идват на власт са принудени да мислят и да действат в краткосрочен план, като по този начин те обслужват преди всичко собствените си интереси, както и поръчковите интереси на задкулисието. Това е целият смисъл на „демокрацията“. Системата е така замислена, че да не позволява на нито един „демократично“ избран политик да мисли в дългосрочен план и да работи за действителното добруване и процъфтяването на своя народ. Това е много важно да се разбере, защото повечето хора в България обвиняват за всичките си нещастия един или друг български политик, (или една или друга политическа партия), а не виждат, че в същност самата система е така замислена, че да не дава на нито един отделен участник, (пък и на нито една организирана партия) голяма свобода на действие.

Някои хора, принадлежащи към българският политически елит се надяват, че след като разпродадат и последната ценност, която все още принадлежи на осиромашалата ни държава, те, и техните деца и внуци ще могат спокойно и необезпокоявано да си доживеят старините на заграбените вече средства. Или пък смятат, че ако поради някаква причина не се получи да направят това в България, ще им се даде възможност да си занесат милионите някъде на запад и там те ще могат да направят същото. Държа да заявя най-отговорно, че от астрологична гледна точка, подобни планове изобщо не се вписват в бъдещата схема на развитието на света, затова подобно наивно поведение е пагубно преди всичко за самите тях, за техните най-близки хора и за техните роднини. Причините за това са следните.

В момента на земното кълбо можем да открием само два световни центъра, които имат претенциите да управляват световната политика – това са Вашингтон и Москва. Други такива центрове реално вече не са останали. Всички съществуващи в момента държави на земното кълбо са принудени да гравитират около посочените два световни центъра. Важно е да се отбележи, че противоречията между тези два центъра не са повече идеологически. Такива разлики между тях отдавна вече няма. Конфронтацията между тях е породена изключително само от икономически интереси. Всяка една от страните се старае да изтласка другата от своята икономическа сфера на влияние, като същевременно се старае да заеме нейните пазари. Следователно всяка една от страните се старае да доминира над другата икономически, а оттам и геополитически. При победа на едната или на другата страна няма да се стигне до промяна на обществения строй. Той ще си остане капиталистически!

Законите на развитие на капитализма диктуват, че капиталът има тенденция към постоянно окрупняване. На български този феномен се изразява с поговорката „пари при пари отиват“. Тоест, с колкото повече пари разполага една компания, толкова повече тя има амбициите да поглъща в себе си всички останали по-малки компании. Целта е накрая тя да остане единствения монополист на пазара, след което да може да диктува на всички останали своите икономически условия и своите цени. Ако някой все още храни илюзии, че държавата може да въведе анти-монополни закони, с които да разбие привилегиите на големите компании, държа да кажа, че в наши дни това е вече напълно невъзможно да се приложи на практика.

В наши дни едрият капитал в развитите капиталистически държави вече окончателно и безвъзвратно се е слял с държавните структури. Колкото една компания става по-крупна и по-силна, толкова повече тя реално започва да се отъждествява с държавната политика на страната. Отдавна не е тайна, че политиката на САЩ от десетилетия насам се диктува от най-крупните мултинационални компании, чийто центрове са разположени на Уол Стрийт. Затова решенията на американския конгрес вече от много десетилетия изобщо не зависят от това, за коя партия гласува народът, а зависят от това каква е волята на големите американски концерни и каква политика желаят те да бъде провеждана в САЩ. Инструментът, за постигането на тази цел се нарича лобизъм. Големите компании имат в Сената лобита, които подкрепят финансово един или друг политик, само ако той гласува според икономическите интереси на подкрепящите го крупни компании.

Например, няколко американски президенти са се опитвали безуспешно да забранят продажбата на оръжие в страната. За това те са имали огромна подкрепа от страна на различни обществени организации, но подобни закони никога не са успели да минат през Сената. Защо? Защото огромна част от сенаторите принадлежат към определено лоби, което защитава интересите на големите компании в САЩ, продаващи оръжие. С други думи, те са купени от тях. В България това се нарича корупция. Но в САЩ същото явление се нарича лобизъм. Всъщност нищо в историята не се е променило по същина, а само по форма. В предишните векове богатите благородници са си купували индулгенции от папата, в които е било черно на бяло записано, че Бог им опрощава дълговете срещу определена сума пари. В наши дни индулгенциите на крупните американски компании се купуват от сенаторите, които опрощават със своето гласуване всички техни грехове.

Каквото и да си говорим, неоспорима истина е, че парите и честността са несъвместими. Докато на тази планета циркулират някакви парични знаци, те винаги ще се съсредоточават чрез най-различни нечестни начини в ръцете на малочислен елит. Той пък след това ще използва огромните си средства, за да се срасне с държавните структури. А след това безпрепятствено ще може да зароби всички граждани и да им диктува своите условия. Това е положението.

Но в дадения случай аз исках да кажа нещо друго. След като капиталът на най-крупните компании постепенно се окрупнява все повече и се сраства с органите на държавно управление, от това следва, че крупният бизнес в крайна сметка започва да диктува държавната политика. Малките държави, които имат незначителни икономики не са в състояние да се противопоставят икономически на големите държави, които притежават много повече пари, а следователно и много повече средства за политически натиск. Именно това е причината външно погледнато да има много държави, но реално да съществуват само два центъра, които претендират за световно управление. С други думи, както отделните компании се окрупняват, така се окрупняват и държавите. Механизмите са чисто икономически.

Европейският съюз е един пример за това. Но в последно време вече явно се вижда, че дори и целият Европейски съюз взет заедно не може да противостои на мощното влияние на Вашингтон и усилено гравитира около него. Ето например през 2014 г. европейците започнаха да въвеждат санкции против Русия. В началото това стана, понеже Русия беше обвинявана във воденето на война в източна Украйна. После беше обявено примирие, но се въведе следващ пакет санкции, този път поради примирието. Излиза, че независимо от действията на Русия, санкции така или иначе щяха да бъдат въведени. Значи Украйна не е причината. Украйна е само поводът. Причината е неистовото желание на САЩ да отслаби Русия финансово. Пък и Европа донякъде, понеже и тя е конкурент. В случая най-губещата страна от санкциите не са нито Русия, нито САЩ, а европейските страни. И въпреки всичко, погледнато обективно, виждаме как те продължават да правят всичко възможно да наранят самите себе си.

Тази абсурдна ситуация е възможна, понеже на Европейският съюз просто му беше заповядано от САЩ да провежда именно тази самоубийствена политика. И така европейските държави започнаха да я провеждат, знаейки много добре, че тя се води в разрез на техните собствени икономически интереси. Но политическият и икономически натиск, който те изпитват от Вашингтон е непосилно голям и те всъщност до голяма степен са принудени да нанасят вреда на самите себе си, само и само, за да могат да угодят на своите задокеански господари. Така че целият Европейски съюз в случая може да бъде разглеждан просто като един придатък на САЩ. Ето как се окрупняват не само отделните фирми, но и цели държави, и дори сдружения от държави. Същото се прави и от другата страна на континента. Русия се обединява с Беларус, Казахстан, Китай, Индия и Бразилия. Наскоро се включи и Аржентина. На опашката чакат и други желаещи.

В дадения случай, заформените два икономически центъра – Вашингтон и Москва са алегорично казано събирателни образи на два супер-колосални икономически конгломерати. Много е важно да се разбере следното. Не става въпрос за това дали единият ще погълне другия. Ние знаем, че това неминуемо ще стане (и то в най-скоро бъдеще). Въпросът е кой кого ще погълне. От изхода на това противоборство ще се реши кой ще управлява световната икономика в обозримо бъдеще, а следователно и кой ще налага световната политика. Защото съгласете се не е едно и също дали и за в бъдеще решенията за това как да се управлява света ще продължават да се вземат във Вашингтон или този център ще стане Москва. Проблемът в дадения случай се състои в това, че залогът е прекалено голям, за да могат нещата да се разрешат чисто по икономически (т.е. по мирен начин). В дадения случай победителят ще вземе всичко (т.е. целият свят), а победеният елит трябва да бъде наясно, че ще бъде физически ликвидиран.

Винаги при смяната на едно управление с друго, предишният елит е бивал задължително физически унищожаван, за да няма и грам съмнение, че един ден наследниците на бившите управници няма да надигнат глава и да предявят своите претенции към властта. Така са постъпили и с краля на Франция, и с руския цар и с много други управници. Така ще постъпят и сега. Логиката на нещата диктува, че светът ще се управлява от един единствен център. Това е неминуемо. Когато този един-единствен център наложи своите правила в световен мащаб, едва тогава ще настъпи траен мир в световен мащаб за продължително време. А хората, ръководели другия център (тоест елитът на загубилите битката), ще бъде физически ликвидиран.

Всяка една от двете страни осъзнава така създаденото положение много добре. Всяка една от двете страни се готви в момента за крайната решаваща битка. Всяка една от двете страни осъзнава отлично, че тази битка ще се разрази в най-близко бъдеще. Погледнете на количеството локални войни, които се водят по света, вижте колко често се вдигат руските и китайските войски на внезапни, съвместни учения. Обърнете внимание на това, че китайците построиха в последните години огромни градове-призраци. В тях има всичко необходимо за живот – високи жилищни сгради, училища, стадиони, инфраструктура и огромни подземни бункери. Но в тези градове не живее никой. Те от доста години са оставени напълно празни. Случайно ли е това? За какво се подготвят китайците?

Огромният проблем на така възникналата ситуация се състои в това, че всяка една от двете противоборстващи страни разполага със значителни запаси от най-различни видове оръжие, в това число и ядрено. Всяка една от двете страни е готова да го използва в последния момент, когато види, че започне да губи битката. И двете страни са наясно, че най-вероятно именно така ще се случи.

Сега да видим къде е позиционирана България в тази световна шахматна партия и какво означава така поставеното разпределение на силите за българският елит. Казахме, че в международната политика се очертават само два възможни сценария за бъдещото световно развитие. При първия сценарий победа удържат американците. Те свалят правителството на Путин и насаждат там „свои“ хора, които продължават политиката на Горбачов и Елцин до пълното унищожаване на руското национално движение. Във втория случай, победа удържа Москва, при което практически всички големи американски мултинационални компании фалират, САЩ обявяват дефолт, Федералният резерв изчезва, а всичко това което е останало (земя, недвижимост, собственост, фабрики, военно-промишлен комплекс и т.н.) се оставя като собственост на страните – кредиторки на американския външен дълг, т.е. най-вече на Русия и Китай.

Да не забравяме, че Съединените Щати в момента дължат около 17 трилиона долара на международната общност. Една много голяма част от този немислимо голям външен дълг се държи от Русия и Китай. За да може читателят да си представи какво означава това число ще кажем следното. То се изписва като числото 17, последвано от дванадесет нули, ето така: 17 000 000 000 000 долара. Можем да го кажем и по друг начин. Знаем приблизително (или поне мислим, че знаем) какво е един милион долара. Хиляда такива милиона образуват един милиард. Хиляда милиарда, образувани от по хиляда милиона всеки, образуват един трилион. Седемнадесет такива е външният дълг на САЩ.

Цифрата е невъобразимо голяма. За сравнение, можем да кажем само, че когато обвиниха Цветан Василев, че е изнесъл от страната някакви си нищожни 206 милиона лева ни осведомиха, че въпросните пари са представлявали десетина доста големи чувала, пълни догоре със стодоларови банкноти, та е трябвало да се изнасят със самолет. Един милион долара в стодоларови банкноти тежи 8.1 кг., следователно, ако банкерът действително е изнесъл тези пари във въпросните чували, те са тежали около два тона.  А я си представете милиард? Това са 8 000 тона. А хиляда такива? Дори само хиляда чувала с пари е трудно да си представим, да не говорим за тези невъобразими суми. Предполагам сами разбирате, че повечето от външния дълг на САЩ се емитира във вид на електронни пари, понеже, ако бяха реално напечатани стодоларови банкноти, разпръснати по въздуха, то територията на България в буквалния смисъл би се оказала малка да побере всичките тези хартийки.

Но всъщност 17 трилиона е само официално признатият външен дълг на американското правителство. На 17 януари 2014 г. авторитетното американско списание „Форбс“ публикува статия, според която общите нетни нефинансирани задължения на страната са далеч по-големи, от това което ни се съобщава. Ако се вземе разликата между нетната настояща стойност на очакваните бъдещи данъчни приходи и нетната настояща стойност на прогнозираните бъдещи правителствени разходи (по специално тези свързани със социалните помощи и здравеопазването), то тази дупка в бюджета според автора на статията възлиза на 127 трилиона долара . С други думи вече е математически невъзможно за американското правителство да изплати дълговете си когато и да било. Поради тази причина те са просто принудени непрекъснато да водят най-различни нови и нови войни във всички точки на земното кълбо, както и да търсят да завладяват нови пазари. Защото това е единственото, което реално могат да направят, за да удължат агонията си и да забавят настъпването на неизбежния си фалит!

Ако се включат всички активи на САЩ (физически, човешки капитал и природни ресурси) общата „цена“ на страната е 117.8 трилиона долара. Това е огромна цифра. Но въпреки всичко тя е съвсем недостатъчна, за да покрие задълженията на САЩ от 127 трилиона долара. Затова, ако американското правителство разпродаде всичко, което има, то пак не би могло да изплати всичките си дългове. При това положение, предполагам сами разбирате, че ако външните страни-кредиторки на САЩ си поискат парите едновременно, има голяма вероятност, че вместо да обявят банкрут, Съединените Щати просто ще започнат трета световна (ядрена) война. Войните са идеалният начин да се излезе от необходимостта да се плаща каквото и да било, тъй като на оцелелите след една трета световна война няма да им бъде до дългове. Всички държави-кредиторки прекрасно разбират това и именно това е причината, поради която (засега) все още тези дългове не се изискват.

Но да се върнем на България и на нейния елит. В така сложилата се обстановка българските политици имат само два избора. Единият е да се ориентират на запад, а другият е да се ориентират на изток. При това тук държа дебело да подчертая, че нашата страна е изключително привилегирована, че изобщо има възможността да избира. Много други страни няма да имат този лукс. На много страни им е писано да се разтворят в бъдещите огромни супер-държави и просто ще престанат да съществуват. Докато в нашата астрологическа карта с едри букви е отбелязано, че не ни е отредено да изчезнем, а на всичкото отгоре ще ни бъде дадена и възможността да избираме към кой от двата лагера желаем да се присъединим. Това е огромна привилегия. Естествено българският политически елит ще играе доста важна роля в този процес.

Също така държа да подчертая, че когато говоря за наклоняване на везните към запада или към изтока, аз тук изобщо нямам в предвид русофилството или русофобството. Тези понятия почиват на емоции. Аз говоря от чисто прагматична гледна точка. В моята лична карта има прекалено много планети в земни знаци, за да мога да се мятам от една емоция в друга. Освен това дългите години, които съм прекарал на запад са ме научили да гледам на живота по възможно най-прагматичен начин, като естествено никога не забравям българските си корени (и се гордея с това).

Но в дадения случай става въпрос за оцеляване на българската нация в буквален смисъл (помните за едновременната статичност на Юпитер и Сатурн, нали?). Така че място за лични пристрастия няма. Нужно е обединение около това какво е най-правилното решение за нацията и за народа ни. Нашият елит има богат опит да се присъединява все към губещите страни. Така е било и по времето на Първата световна война, после на Втората световна война и т.н. В момента сме в Европейския съюз. Да помислим реално как биха могли да се развият нещата по двата възможни сценария.

Продължи нататък към част 2 …