Глава 8. Тълкуване на движението на прогресния Сатурн през вековете в астрологическата карта на България

Периоди на статичност на прогресния Сатурн в картата на България.

Дотук говорехме за циклите на Юпитер и свързаните с неговото движение периоди на статичност. Юпитер играе огромно значение в астрологическата карта на един етнос, но той не е единствената планета, която определя историческите процеси. От не по-малко значение е и планетата Сатурн. Естествено немаловажни са и останалите планети, но циклите на вътрешните планети (Меркурий, Венера) са прекалено мимолетни, за да имат някакво трайно значение, докато циклите на „тежките“ планети Уран, Нептун и Плутон са прекалено дълги и често излизат извън нормалните човешки понятия. За тези три най-отдалечени от нас планети по-скоро може да се каже, че осъществяват връзката между нашата Слънчевата система с други светове в Космоса. Така те съгласуват нашите задачи с тези на разумните същества, населяващи други краища на Всемира. Тези задачи са често неразбираеми за хората и на този етап на развитие на човечеството така би трябвало да бъде. Едва след като хората въведат елементарен порядък на собствената си планета, може предпазливо да започнем да говорим за начало на разумен диалог с тези същества. Затова от гледна точка на етносите, като се отчита еволюционното стъпало, на което се намира съвременното човечество, най-голямо значение имат Юпитер и Сатурн. Техните цикли се разбират най-лесно и изучаването им допринася най-голяма полза за най-много хора. Дадената по-долу сравнителна таблица очертава различните области, управлявани от двете планети.

ЮПИТЕР	САТУРН
Идеали, въжделения, стремежи	Институции, министерства, комитети
Ценности	Закони
Правосъдие, справедливост	Нормативна и законова уредба
Философи, духовни будители, духовници, учители, професори	Контролни органи, полиция, чиновници, бюрокрация, номенклатура, директори
Законодателна власт	Изпълнителна власт
Отношения „народ – управляваща класа“	Отношения „народ – държава“
Капиталисти, търговци на едро, промишлено производство	Фермери, земевладелци, аграрно производство
Адвокати, юристи, съдии	Прокурори, надзиратели, съдии-изпълнители
Религия, духовно учение	Фанатизъм, суха наука
Религиозност (убеждения)	Църква (институция)
Университети, висше образование, идеология	Доктрини, пропаганда, задължително изучаване на предмети, фанатизъм
Идеализъм	Практичност
Разточителство, дарения, придобивки, благотворителност	Икономии, лишения, затягане на коланите, данъци
Тийнейджъри, младежта	Старите хора, пенсионерите
Интернационализъм	Национализъм
Фестивали, народни обреди, седянки, празници, панаири, сватби	Традиции, минута мълчание, вечен огън, паметници, погребения
Духовно развитие или стагнация на нацията	Териториално разширение или свиване на държавните граници
Победа, достигане на националния идеал или обратното: стремеж към фалшиви национални ценности и крушение на националния идеал	Достигане на върховенство на закона над всички, ред и порядък в държавата или обратното: разпад на държавните структури, хаос, корупция и продажничество на държавните органи

Таблица 6. Сравнителна таблица между планетите Юпитер и Сатурн. Дадени са областите в живота на един народ, управлявани от двете планети.

На базата на тази таблица лесно можем да направим съпоставка между двете планети и да сравним кои области от живота на етноса се намират под управлението на Юпитер и кои под управлението на Сатурн. Може да се каже, че до известна степен двете планети работят в противовес, като едната клони към разширение и развитие, докато другата тласка към ограничение и възпиране. Обикновено на хората им харесва Юпитер, а се мръщят на Сатурн, но ако разсъждаваме трезво и обективно, трябва да признаем, че и двете планети са еднакво полезни. Безпределното разширение е точно толкова вредно, колкото и непрекъснатото ограничение. Всички предмети в материалния свят са създадени, благодарение на действието на тези две сили. Юпитер действа отвътре навън и подбужда растежа. Сатурн пък действа отвън навътре и спира, ограничава растежа. На границата на тези две сили се образуват формите на предметите. Затова се казва, че Сатурн очертава външните форми. Той действа така по отношение на всичко – от най-малкото до най-голямото.

Всеки един предмет, който има изобщо някакво материално проявление, дължи очертанията си на Сатурн. Без тази планета дори атомите биха се разпръснали из целия космос. Нещо повече – без тази планета дори и самите атоми не биха могли да получат своите физически очертания и да съществуват в материалния свят. Само на границата, в баланса между тези две сили (на тази, която действа отвътре навън, и на тази, която действа отвън навътре) можем да търсим някакви ясни очертания, които дават смисъл на всичко произхождащо в живота.

Отнесено към живота на етносите може да се каже, че действието на планетата Юпитер напира отвътре навън. Към този тип сили се отнася всичко, което задейства етноса отвътре – стремежи, идеали и въжделения. А това, което ограничава етноса отвън, са всички структури, които той външно изработва – държави, държавни структури, правителства, закони и прочие. Следователно, едната планета тика народа към развитие, докато другата обезпечава рамките, в които този народ трябва да осъществява легитимно своите действия.

Ясно е, че един народ не може постоянно да се стреми към едни и същи национални идеали. Времето тече и заедно с него се променят целите и задачите на народа. Тези промени обикновено се осъществяват на големи отрязъци от време. Един цикъл на Юпитер може да трае 200-300 години. Така че един обикновен човек може и да не забележи в продължение на целия си живот, че нещо в ценностната система на народа му се е изменило. Големите, кардинални промени се извършват тогава, когато позицията на една планета, смятано по методиката на секундарните прогресии, извършва някаква радикална промяна. Трите промени, които предизвикват най-грандиозните изменения в историята на народите, са следните:

• Планетата сменя знака, в който се движи. Извършват се кардинални промени в модела, по който е устроено обществото. То приема външния облик, формата на знака, в който по това време се движи Юпитер. Тези цикли на Юпитер траят обикновено около 200-300 години. Например, в живота на руския етнос наблюдаваме четири такива цикъла – Юпитер в Близнаци, Рак, Лъв и Дева. Те отговарят на четири ясно обособени и съвсем различни един от друг модели на народностно устройство – княжество, царство, империя и република. От друга страна Сатурн по знак обозначава типа на държавно устройство относно още по-дълги исторически периоди. Неговите цикли траят по 700-800 години. Обърнете внимание, че в картата на България например, последният път, когато се е извършила такава кардинална промяна, Сатурн е преминал от Лъв в Дева точно на 12 септември 1885 г.! А както ни е известно, точно на 18 септември 1885 г. (по нов стил) двете български държави (Княжество България и Източна Румелия) се сливат в едно. Това е още един забележителен пример за точността, с която работи астрологическата карта на България!

• Планетата сменя дома, в който се движи. Ако знакът отговаря за общия модел на общественото или на държавното устройство, то домът има отношение към конкретните жизнени сфери, където ще се разиграят най-голяма част от основните исторически събития. Например, в картата на България Юпитер се движи в 3-ти дом от 2 ноември 1706 г. до 12 юни 1851 г. Целият този период е протекъл най-вече под егидата на образованието, учението, книгите, книжовното дело и просветата. След това от 12 юни 1851 г. до 23 юли 1949 г. Юпитер се движи в 4-ти дом, където приоритет става изграждането на фундамента на обществото, неговите дълбоки корени и традиции. После, поради ретроградното движение на Юпитер, той отново влиза в 3-ти дом и се намира там от 23 юли 1949 г. до 21 февруари 2083 г. Отново акцентът бива насочен към всички области, управлявани от трети астрологичен дом – образование, комуникации. Тук можем да прибавим и пропагандата, която беше особено активна в годините на комунизма, а в наши дни можем да допълним този списък още и с интернет, обществените онлайн форуми, социалните мрежи и изобщо всякакъв вид разпространяване и научаване на информация, свързана с целите и задачите на Юпитер в Телец (приоритет е материалното състояние на нацията). После, след 21 февруари 2083 г. Юпитер отново ще навлезе в 4-ти дом и ще се повторят в нов облик предишният възрожденски и ранно-капиталистическият период, когато се изграждаха основите и фундамента на обществото. Само че в онези години, както вече видяхме от таблица 3, ще става въпрос за изграждането на съвсем нов тип общество, което можем условно да наречем „комунистическо“.

• Планетата сменя посоката на движението си. По времето на тези преходи планетите застават в така наречените „зони на статичност“. Тогава те са абсолютно неподвижни за няколко години. Периодите между две зони на статичност обозначават определен път, който нацията има да измине. А самите зони на статичност са от изключително голямо значение, понеже те могат да бъдат определени като един вид крайъгълни камъни, маркиращи важни завои в марша на цялата нация. С други думи в зоните на статичност се извършват радикални поврати, тотална преоценка на ценностите (Юпитер) или се наблюдава кардинална криза в държавното управление (Сатурн).

Тази книга основно се занимава с тези зони. Причината не бива да се търси в това, че тези точки са „най-добрите“, а понеже сега (годините 2012-2018) са най-актуалните в настоящето развитие на България. Именно сега за първи път от самото възникване на българската държава през 680 г. и двете планети (Юпитер и Сатурн) застават едновременно статично! Това никога не се е случвало преди и няма изгледи да се повтори в обозримо бъдеще. Така че можем да бъдем горди, че сме съвременници на един епохален, кардинален преход, в който едновременно ще се промени не само системата от национални ценности и идеали, но в който ще бъде преструктурирано и цялото държавно управление.

Естествено, аз си давам сметка, че от всичко казано дотук на много от живеещите в България не им става по-лесно, тъй като такава е човешката природа. Човекът обикновено желае винаги да поеме по най-лесния път на развитие, този, който предполага минимални изпитания и сътресения. Иронията обаче се състои в това, че именно онези исторически периоди, в които има най-малко сътресения и най-малко предизвикателства, най-бързо отминават в небитието. Запомнят се годините, когато са се извършили геройски битки, станали са значими промени и е подложена на изпитание цялата нация. Точно в такъв период имаме привилегията и предизвикателството да живеем днес. И от нашите колективни решения зависи оценката на бъдещите поколения за нас. Защото нека да не се заблуждаваме и да си дадем ясна сметка за това, че както днес ние разглеждаме многовековната си история и си позволяваме да даваме оценки за един или друг период от нашето историческо развитие, така и бъдещите поколения ще съдят за нас по същия начин. В бъдещите времена астрологията ще бъде призната за най-фундаменталната естествена наука. Няма начин как бъдещите поколения да не поглеждат назад към нас с известна носталгия и съжаление, че не са могли да бъдат на наше място и да вземат участие в тези уникални исторически събития, които са предопределили историята на България за доста векове напред.

Но за да можем да си изградим една по-ясна представа за това какво има да се случи, е нужно да се обърнем към зоните на статичност на Сатурн и да проследим в исторически план неговото движение по същия начин, както направихме това за Юпитер в самото начало на тази книга. Тогава ще ни стане по-ясно как е действал той през вековете, когато се е намирал в зони на статичност, и оттам по аналогия ще можем да си извадим изводи какво да очакваме и сега, когато той отново е застанал неподвижен. Естествено трябва да не изпускаме от вниманието си факта, че Сатурн, за разлика от Юпитер, не управлява ценностната система на народа, идеалите, стремежите и въжделенията, а точно обратното – той управлява държавното устройство, законите, държавните граници и изобщо всякакъв вид отношения „народ-държава“.

За целта е нужно първо да построим таблица, отразяваща зоните на статичност на прогресния Сатурн в картата на България. Тя ще е подобна на тази, която използвахме преди, когато разглеждахме зоните на статичност на прогресния Юпитер. Става въпрос за таблица 2. От нея знаем, че в продължение на цялата българска история прогресният Юпитер е имал общо осем зони на статичност. Тъй като Сатурн се движи малко по-бавно, следва да очакваме по-малко на брой зони на статичност. И действително, провеждайки нужните изчисления с програмата SolarFire, установяваме, че от 680 г. досега прогресният Сатурн е стоял неподвижно общо седем пъти. Тези периоди са отразени в таблица 7, представена по-долу.

Таблица 7. Периоди на статичност, които прогресният Сатурн прави в картата на България за периода 680 г – 2180 г. Датите, отбелязани със *, са дадени по стар стил. Новият стил се въвежда в България едва през 1916 г.

Виждаме, че таблица 7 е доста подобна на таблица 2. Разликата се състои в това, че тя отразява движението на Сатурн, а не на Юпитер. По същия начин, както и преди, всеки период на статичност е отбелязан с големи римски цифри, а буквите SR или SD означават преминаване към ретроградно или към директно движение. За всеки статичен период са дадени точният градус и минута, където се извършва крайното статично застояване. Дадени са и трите дати съответно на започване, кулминация и приключване на всеки статичен период. Приетият орбис е 3 ъглови минути, както обикновено се допуска в такива случаи. Датите, отбелязани със звездичка, са дадени по стар стил.

Същата тази таблица е представена във вид на графика на фиг.10. Тя е аналогична на фиг.7, където разглеждахме движението на прогресния Юпитер. Забелязваме, че в самото начало на създаването на българската държава, Сатурн се е намирал в Рак и се е движил директно. След това за кратко време влиза в Лъв, където междувременно се обръща в ретроградно движение. Това е първата Сатурнова зона на статичност, която се извършва в годините 870-877-885. След това Сатурн отново се връща в Рак за известно време, където пак застава статично, след което се обръща в директно движение. Това става в годините 1005-1012-1020. След това Сатурн продължава напред и след известно време отново влиза в Лъв. Този път планетата се застоява там доста дълго – общо 785 години. Там тя спира общо четири пъти, като ту тръгва напред, ту се движи назад. Накрая няколко дни преди Източна Румелия да се съедини с Княжество България през 1885 г. Сатурн влиза в Дева. Това бележи началото на съвременната ни държава приблизително във вида, в който я познаваме днес. Накрая, през 2005 г. планетата навлиза в седмата си зона на статичност, кулминацията на която е достигната през август 2012 г. Тази зона на статичност ще приключи до януари 2020 г.

А сега нека да разгледаме седемте зони на статичност на прогресния Сатурн по-подробно.

1. Първи стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 1°02′ в Лъв. Започва на 6 септември 870 г. Кулминира на 15 декември 877 г. Приключва на 14 април 885 г.

Още в самото си начало този период започва с остра криза по църковния въпрос.  По инициатива на император Василий I Македонец римският папа Адриан II свиква Четвърти константинополски събор. Съборът обявява за еретично учението за „трихотомии“, т.е. че човекът се състои от тяло, душа и дух. Вместо това съборът решава, че човекът се състои само от тяло и душа. С други думи западната църква премахва човешкия дух! Това е събитие от изключителна важност, което предопределя цялото следващо развитие на човечеството чак до наши дни. Непризнаването на духа всъщност отрича възможността за човешкото прераждане. Духът (или както го наричаме днес висшият „Аз“ на човека) е единствената съставка, която оцелява в периода между смъртта и новото раждане. Последиците от решението на този събор е, че човекът започва да потъва все по-дълбоко в материята.

В книгата си „Копието на съдбата“ Тревър Рейвънскрофт утвърждава, че решението духът да бъде премахнат от църковните канони било взето фактически от Николай I, който умира три години преди този събор. Според Рейвънскрофт Николай I се преражда хилядолетие по-късно като началника на генералния щаб на пруската армия Хелмут фон Молтке. Рейвънскрофт се позовава на писмо от доктор Рудолф Щайнер от 28 юли 1918 г. до съпругата на военоначалника Елиза фон Молтке относно папа Николай и неговия съветник. Писмото е цитирано от нея по-долу:

През девети век съветникът стоял до папа Николай и двамата разглеждали картата на Европа. По онова време Николай имал не­леката задача да схване идеите, които щели да разделят Изтока и Запада. В това откъсване били замесени много хора… В своите проучвания съветникът потвърдил този факт. Но в същото време човекът все още се намирал близо до духовните светове. Никой не се изненадвал, че духовните същества идват и си отиват. Но жителите на Средна и Западна Европа се откъсвали от духовни­те йерархии, защото още тогава трябвало да се подготвят за ма­териализма. Според Николай и неговия съветник през девети век все още можело да се долови силно духовно влияние. Съветни­кът често казвал: „Духовете ще се оттеглят от Европа, ала впос­ледствие европейците ще закопнеят за тях. Европейците ще съз­дадат машините и останалите си изобретения без помощта на ду­ховете. В това отношение ще станат велики. Поради това те, не­зависимо от всичко, ще отгледат в собствената си утроба запад­ния човек, който ще изведе до възход културата на Ариман и след това ще заеме тяхното място⁵⁷ .

Елиза фон Молтке

Фриденау

10 декември 1927

Загледан в бъдещето, още през девети век Николай I можел да предвиди налагането на съвременния материализъм като след­ствие от една съдбовна предопределеност на западното общест­во, което, намирайки се на определен етап от развитието на чо­вешкото съзнание, щяло да затъва още по-дълбоко в триизмер­ния свят на сетивата.

Кардинал Анастасий (Библиотекар), негов приятел и съвет­ник, смятал, че само посредством подобно падение западният човек може да се превърне в силна и независима личност и да развие в себе си аналитичните умения на интелекта, за да поко­ри природата с помощта на науката. Но цената на такъв научен мироглед, който щял да доведе до епохата на машините, щяла да бъде твърде висока. Това означавало пълното откъсване на чо­века от познанието за духовните светове и отстъплението му от откровенията в евангелията.

И Николай, и Анастасий предричали времето, когато душев­ните копнения на всеки човек от бъдещата епоха на материализ­ма още веднъж ще подтикнат хората да подирят свободата на духа. Точно тези съображения в крайна сметка убедили папа Ни­колай I да заличи индивидуалния човешки дух от първоначално­то човешко триединство⁵⁷ .

Православната църква отхвърля решението на този събор. Поради тази причина католическата църква го счита за VIII вселенски събор, докато православната признава само седемте предишни събора, а нарича този Четвърти константинополски. Нека не забравяме, че княз Борис I покръстил българите само пет години преди това – през 865 г. Българите все още нямали обособена своя църква. Затова въпросът към коя от двете църкви ще се присъедини България се превърнал в „ябълката на раздора“ между Изтока и Запада. По този начин се сложило началото на сериозното разцепление между двете църкви.

Основната цел на събора била да се регламентират отношенията между източната и западните църква. Но непосредствено след закриването на последното заседание пристигнала българска делегация и поставила въпроса за юрисдикцията над българската църква. Това заварило представителите на римската църква напълно неподготвени и те се опитали да отложат решението. Духовниците от източната църква приели българския отговор, че при завладяването на техните територии те вече са заварили там византийски духовници. Това дало основание на събора да вземе решението, че българската църква ще се намира под юрисдикцията на православната църква. На 4 март 870 г. българската църква е била създадена като отделна църковна област със статут на автономна архиепископия. Този акт, който вероятно е станал възможен в резултат на тайни преговори между Плиска и Константинопол, се оценява като един от най-важните дипломатически успехи на княз Борис I¹⁰ .

Последвали години, през които Рим се опитвал да възстанови влиянието си върху българските територии. Католиците имали основания да вярват в своя успех, тъй като по онова  време българите все още слабо схващали догматичните разлики между двете църкви. Това ясно си личи от историческия извор „Отговорите на папа Николай I до допитванията на българите“. Там на 115 въпроса от българска страна били дадени 106 отговора. Този документ ясно свидетелства за смута и кризата, настъпила в периода непосредствено в началото на християнизацията на  българите. Всъщност не може да не ни направи впечатление, че въпросите поставени от българите до папата касаят изключително само външната, формалната страна на религията. И другояче не би могло да бъде, тъй като под управлението на Сатурн се намира църквата като институция, а не като религиозни убеждения. Ако вместо за статичен Сатурн ставаше въпрос за статичен Юпитер, въпросите на българите щяха да звучат по съвсем различен начин. Тогава те биха отразявали вътрешната страна на религиозния живот, а не външната. По време на статичен Сатурн княз Борис I е бил принуден да избира най-вече между две различни църкви като институции, всяка със своята различна организация и порядки, а не толкова между две канонически различаващи се учения. В „История на България, том I“ четем следното:

Във въпросите на българите не може да се открие каквото и да е желание към дълбоко проникване в догмите на християнската религия, а по-скоро стремеж за узнаване на задължителните норми на християнската обредност; те искали да придадат външен израз на неосмислената вяра, поради което за тях по-голямо значение е имала нейната форма, отколкото съдържанието й⁵⁶ .

Целият период на статичен Сатурн всъщност се превърнал в криза на властта и управлението. В онези години кой ще стои начело на българската църква и дали тя ще се присъедини към източното православие или към католицизма било определящо за цялата по-нататъшна съдба на страната ни. Всъщност, като се появила на сцената като новообразувана християнска страна, България отново изиграла ролята си на арбитър на европейската сцена. Везните можели да се наклонят всеки момент към едната или към другата църква в зависимост от позицията на България.

Решаващ се оказал въпросът за автономността на българската църква. Както е известно, католическата църква се управлява от единен център. Провеждането на тази политика особено силно проличало след проведения събор на 869-870 г. На него било решено, че папата не може да бъде осъден в действията си даже от вселенския събор. С това неговата еднолична власт била окончателно затвърдена. За разлика от това Константинополската църква проявила по-голяма гъвкавост, като по този начин привлякла на своя страна българите.

През 879 г. бил проведен друг вселенски събор, наречен Фотиев, на който българската архиепископия официално придобила автокефалност (т.е. автономност). Дори малко преди смъртта си папа Йоан VIII не преставал да храни надежда, че ще успее да присъедини българската църква към римската църква. Това ясно личи от писмата, които той продължавал да изпраща до Борис I, но които за негово голямо съжаление останали без отговор⁵⁶ . В учебниците по история четем, че Борис I трябвало да направи своя политически избор между две противостоящи си църкви, едната от които не давала право за автокефалност на българите, докато другата давала. Това всъщност предрешило  избора на българския монарх.

Смело можем да предположим, че езотеричната история на България е по-различна. По всичко личи, че Борис I е бил изключително издигната духовна личност. Той явно е бил наясно какво бъдеще се подготвя за Западна Европа. Ако той беше избрал римската църква, везните биха натежали силно към западноевропейския материализъм. В такъв случай хората на петата раса биха затънали в безнадежден материализъм и не биха имали никаква възможност за обратен възход нагоре към духовните светове. Но с присъединяването на България към Източното православие се създава един значителен противовес на материализма на Изток, откъдето е предвидено да започне възраждането на духовността чрез шестата човешка раса. По този начин бъдещето на цялото човечество се оказало не в ръцете на римския папа или на византийския император, а било заложено  в решението на българския княз Борис I. Тези събития съвпадат с времето, когато прогресният Сатурн за първи път след създаването на българската държава застанал статично в астрологическата ѝ карта.

1. Втори стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 24°06′ в Рак. Започва на 19 февруари 1005 г. Кулминира на 3 август 1012 г. Приключва на 4 януари 1020 г.

Показателно е, че авторите на учебника „История на България, том I“ използват глава, която наричат „Българският апокалипсис: 976-1018“. Вторият стационарен период на Сатурн почти изцяло влиза в посочените години и обозначва края на този апокалипсис. В началото става дума за противостоянието между българския цар Самуил и византийския император Василий II. Техният конфликт датирал отдавна. През 1004 г. българите губят крепостта Драч и териториите около нея. Крепостта е предадена на ромеите от Ашот Таронит, който заедно със съпругата си Мирослава, дъщеря на Самуил, бяга в Константинопол. Следват около десетина години, за които не можем да кажем много, поради липса на източници. Останал е само един исторически извор – Скилица. Според него по това време Василий II всяка година влизал в България, като опустошавал и разорявал всичко на пътя си. Самуил не бил в състояние да му се противопостави в открито сражение и търпял поражение след поражение, като постепенно губел силите си.

Обикновено василевсът нападал България, движейки се от Солун, следвайки долината на Струма. Поради тази причина Самуил решил да изгради широка и висока преградна стена край днешното село Ключ. И наистина това спряло ромейската войска. В същото време обаче, част от ромеите, предвождани от Никифор Ксифий, тайно минали в обход и се появили в гръб на българските войни. Междувременно Василий II успял да преодолее защитната стена. Така българите били притиснати от две страни. Поражението на българите било пълно. Самият Самуил едва се спасил с помощта на сина си Гавраил Радомир, който го отвел в Прилеп. Тези драматични събития се разиграли на 29 юли 1014 г⁵⁶ .

С това обаче трагедията не завършила. Василий II успял да плени 15, 000 български войници. В пристъп на патологична жестокост той нарежда всички те да бъдат ослепени. На всеки 100 войници той оставил един с едно око, за да ги отведе обратно при цар Самуил. От гледна точка на нашето съвремие трудно можем да проумеем смисъла на едно такова решение. То няма паралел и в многовековната византийска история. Явно е, че василевсът е питаел особена неприязън към българския народ. Но все пак какво е обяснението на тази патологична жестокост?

От гледна точка на византийският василевс провинението на целокупния български народ била „апостасията“. Този термин произлиза от гръцкия език (Αποστασία – отстъпление, вероотстъпничество). В античната гръцка литература първоначалният смисъл  на думата е бил просто метеж, бунт, въстание. По-късно в Септуагинта думата придобива религиозен смисъл – отпадане от Бога, вследствие незачитането на Мойсеевия закон. В оригиналния еврейски текст думата бива преведена като „въставам“ (Числа 14.9), „непокорство“ (Исая, 30.1), „отстъпничество“ (Йеремия 2.19) . В Новия завет и в раннохристиянската писменост се продължава традицията на тълкуването на думата в подобен смисъл, но най-вече като „отстъпление от християнската вяра, вероотстъпничество“ (Лука 8.13, Тимотей 4.1-3, Евреи 3.12). За да е налице апостасия е необходимо да са изпълнени следните три условия:

• Лицето трябва да е приело светото кръщение;
• За разлика от ересите, лицето трябва да отхвърля християнското учение не само частично, а пълно;
• Лицето явно демонстрира разрива си с християнството във външните си действия, като открито изповядва например други религии, култове, езичество и други подобни⁵⁸ .

Следователно, от гледна точка на император Василий II българският народ, който вече бил приет свето кръщение от римската църква, се явявал като един вид целокупен вероотстъпник. С всичките си действия императорът показвал, че целите му уж не били завладяването на българската държава, а обединението на Римската империя. Въпреки всичко трудно може да се обяснят мащабите на патологичната му жестокост, която той прилагал изключително само към българите. Вероятно той е имал някакви скрити мотиви за своето поведение. Съществува теория, според която Василий II се преражда почти хилядолетие по-късно като баба Ванга. Макар че тази теория не може да бъде официално потвърдена, има логика в това твърдение. Пророчицата ослепява в много ранна възраст и прекарва живот в служба на България и на българите. Макар и сляпа, тя е призвана да ги „води“, изкупвайки по този начин предишната си негативна карма.

Когато ослепените войници застават пред Самуил, воинът, преживял десетки битки и сражения, не издържал неописуемото зрелище и починал (най-вероятно от инфаркт) на 6 октомври 1014 г. Девет дни по-късно на българския престол се възкачва синът на Самуил – Гаврил Радомир. Негова майка била Агата, дъщеря на Йоан Хризилий, протевон на Драч. Новият български владетел вероятно е бил на около 40 години по това време. Скилица отбелязва, че „той надвишавал своя баща по мощ и сила, но много му отстъпвал по ум и разум.“ Независимо, че той се ориентирал добре в политическата ситуация, ромейската офанзива не престанала. През 1014 – 1015 г. византийски отряди превземат Битоля, Прилеп, Щип, Воден и Мъглен. В късната пролет на 1015 г. Иван Владислав, син на Арон убива братовчед си, Гавраил Радомир, а по-късно и зета на цар Самуил – Иван Владимир. Това е поредната братоубийствена трагедия във владетелския род¹⁰ .

От 1015 г. до 1018 г. на българския престол се възкачва Иван Владислав. Той незабавно изпраща пратеник при Василий II, за да съобщи, че е готов да му се подчини. Историците оценяват това като политически ход, който цели да спечели време. Но от гледна точка на василевса българите били отцепници и бунтовници, узурпатори на царската титла и изобщо хора, провинили се в един от най-големите средновековни грехове – апостасията. Следователно, единственото, което той бил съгласен да приеме от българите, било тяхната изрична и безусловна капитулация.

Затова Василий II не закъснял да поднови военните действия. Ромейските войски опустошили областта около Острово, след това Соск (Мъгленско) и навлезли в Пелагонийското поле. Там те отново ослепили всички заловени българи. После те превземат крепостта Бояна край Средец (София). И така най-накрая се стига до годината 1018 г., в която българският цар Иван Владислав обсажда Драч, но в завързалото се сражение бива убит. След това българските архонти един след друг капитулират и предават на императора крепостите си¹⁰ .

През лятото на 1018 г. император Василий II тържествено влиза в Охрид, където „се намирали дворците на царете на България“. Членовете на българското владетелско семейство, българския патриарх и болярите „се отказали“ от България и тя била включена в границите на Византийската империя, а българите станали поданици на византийския император. Всички български съкровища –корони от бисери, златни монети, златотъкани дрехи и прочие преминали в съкровищницата на василевса. По-късно същата година императорът и войските му триумфално влезли в Константинопол. В първите редици на водените пленници били царица Мария, съпругата на цар Иван Владислав, патриархът на България, дъщери на цар Самуил и множество български боляри. Тук-таме останали да горят още няколко центъра на съпротивата, но и те били потушени до края на 1019 г., което абсолютно точно съвпада с края на втория Сатурнов период на статичност (4 януари 1020 г.)

По този начин се слага край на Първата българска държава. Създадена била темата България като част от Византийската административна система. Част от южнобългарските територии били включени в старата византийска тема Тракия, а огромна част от тях били обособени в нова тема, наречена България. В основата си това били териториите на Самуиловото царство. По този начин се сложил край на дългогодишната война с Византия. Очевидно е, че почти целият процес по загубата на българската държавност се случва по времето на втората зона на статичност на Сатурн. Кулминацията с ослепяването на Самуиловите войници се извършва по средата на периода, а накрая той завършва с пълния крах на държавата.

• Трети стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 14°37′ в Лъв. Започва на 16 март 1249 г. Кулминира на 4 юли 1256 г. Приключва на 28 октомври 1263 г.

Целият трети стационарен период на Сатурн протича в условията на жестока държавна криза и бушуваща гражданска война. За да разберем какво точно се е случило, е нужна малко предистория. През 1241 г. (т.е. осем години преди началото на статичния период) умира силният български цар Иван Асен II. Той е известен с това, че по време на 23-годишното си управление налага стабилност в държавата, разширява границите и прекратява междуособните войни. За съжаление, в личния му живот има определени неуредици, които впоследствие спомагат за възникването на държавна криза, която съвпада с третия стационарен период на Сатурн.

Първата жена на Иван Асен II е Анна. Не са известни съображенията, поради които тя така или иначе не му става законна съпруга. От нея той има две незаконни дъщери. Втората му жена е Анна Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II. От този брак той има две дъщери, едно момченце, което умира като бебе, и син  Калиман I Асен, който по-късно се възкачва на престола. Непосредствено след смъртта на втората си жена Иван Асен II  се жени за Ирина Комнина. Тя е дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин. В скоби можем да отбележим, че Епир е област, в западната част на Балканския полуостров, поделена днес между северната част на Гърция и южната част на Албания. Още като дете Ирина Комнина попада в плен при българите, след знаменитата победа на цар Иван Асен II при Клокотница. Отраснала е в търновския дворец. Според хрониста Георги Акрополит царят обичал Ирина „не по-малко, отколкото Антоний – Клеопатра“.

Търновският патриарх Висарион стриктно се придържал към православието и отказал да благослови съпружеската двойка. В специализираната литература господства мнението, че този брак не е бил одобрен, поради голямата степен на родство. Чичото на Ирина е бил женен за дъщерята на  Иван Асен II⁶³ . Царят обаче не се съобразил с решението на църквата и не се поколебал да осъди на смърт непреклонния патриарх. От своя страна църквата решително отказала да признае царската титла на Ирина и причислила Висарион към числото на светиите⁵⁹ .

Въпреки всичко в края на 1237 г. Иван Асен II все пак се оженил за Ирина и имал от нея три деца – Ана Теодора, Мария и Михаил II Асен. Така още приживе Иван Асен II създал всички необходими предпоставки за една бъдеща държавна криза. Причините за нейното възникване се коренят главно в това, че той оставя два типа свои наследници – „законни“ от брака си с Анна Мария и „незаконни“ от брака си с Ирина Комнина. Обстоятелствата около смъртта на Иван Асен II не са напълно ясни.

След смъртта на Иван Асен II на престола бива поставен синът му от втория му брак – цар Калиман Асен. По време на коронясването му той бил едва седемгодишен. От негово име управлява регентски съвет, чийто състав не е известен. Пет години по-късно цар Калиман Асен умира. Съществува версия, че е бил отровен от мащехата си Ирина, за да може тя да постави на престола своя син Михаил II Асен.

Михаил II Асен е български цар в продължение на десет години от 1246 г. до 1256 г. Повечето от това време обаче той е също малолетен. Когато бива поставен на престола, той е около осемгодишен. Фактически става замяната на един малолетен цар с друг. През тези десет години държавата била управлявана от регентство. То е образувано от майка му Ирина, заедно със севастократор Петър. Петър е зет на цар Иван Асен II. Той е съпруг на дъщеря му Ана Теодора Асенина от Ирина Комнина. Управлението на това регентство става известно с пословичната му неспособност да се справи със сложностите на вътрешната и на външната политика. Някои историци дори изказват мнението, че некомпетентността на управлението граничи с нехайство и безотговорност.

Тъкмо когато страната ни бива управлявана от малолетни царе, се засилва и външният натиск от страна на татарите, които по това време образуват в южна Русия татарска държава, известна под името „Златната орда“. От слабото българско управление се възползва и никейският император Йоан III Дука Ватаци, който напада и завзема доста български земи. Маджарите също не закъсняват да завладеят български територии. Към началото на третия статичен период на Сатурн очертанията на България се свиват с около една трета от предишните си граници.

Лошото управление на страната и слабото регентство водят до брожения и всред болярските среди. Те са недоволни, че България от първостепенна сила в региона се превръща във второстепенна. Основната вина за това естествено се хвърля не толкова върху малолетния цар, а върху неговата майка. Апогеят на болярските междуособици се достига точно по средата на статичния Сатурнов период – през 1256 г. Тогава осемнадесетгодишният Михаил II Асен бива убит от братовчед си Калиман, син на севастократор Александър. Севастократор Александър е вторият син на цар Иван Асен I и царица Елена.

С това се поставя началото на последвала гражданска война в България, която продължава точно от кулминационната точка на статичния период през 1256 г. до самия му край през 1263 г. Когато осемнадесетгодишният Михаил II Асен намира смъртта си, той е бил женен за Анна Ростиславна. Тя е дъщеря на руския черниговски княз Ростислав Михайлович. Калиман веднага след като убива Михаил II Асен се жени незабавно за овдовялата Анна Ростиславна, за да легитимира възкачването си на престола. Калиман обаче се задържа на престола само няколко месеца. Скоро след проведения от него атентат той е принуден да бяга от двореца и впоследствие е убит при ненапълно изяснени обстоятелства.

Със смъртта на Калиман всички преки наследници на Асеневата династия изчезват. Това засилва противоречията между болярите и поставя остро въпроса за върховната власт. Разгаря се гражданска война за трона, в която се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо и българският болярин от Скопие Константин Тих. Ростислав Михайлович е бащата на вдовстващата българска царица. Той се появява под стените на Търново с многочислена войска, под претекст, че е дошъл да спасява дъщеря си. Всъщност амбициите му са били насочени към царския престол. Болярите се обединяват и го принуждават да вземе дъщеря си и да напусне българската столица. Преди да се завърне в земите си, той завладява част от северозападните български територии и започва да се само-титулува „цар на България“¹⁰ .

В този момент на историческата сцена се появява Мицо Асен. Женен е за Мария, а нейните  родители са Иван Асен II и Ирина Комнина. Тоест, Мицо проявява претенции за престола поради факта, че е зет на Иван Асен II. Тъй като в момента от българския цар не са останали мъжки наследници, логично е за престола да претендира съпругът на наследниците по женска линия. Предполага се, че Мицо е имал апанажно имение в Месемврия (Несебър). За това, че е управлявал България известно време съдим, по намерените монети с неговия лик, което е един от основните белези на царската власт. Престоят му в престолния град обаче е доста краткотраен, главно поради неумението му да управлява. Той скоро губи уважението на болярите и различните феодали, които започват да отцепват владенията си в независими държави. Мицо е несъгласен със сключения през 1255 г. Регински мир и повишава данъците, за да финансира война с Никейската империя. Това се оказва пагубно за него, тъй като и селяните отказват да му се подчиняват.

От така възникналата ситуация се възползва Константин Тих. За него се знае, че е син на скопски болярин с името Тих, а по майчина линия е най-вероятно внук от дъщерята на великия жулан на Рашка Стефан Неманя.  Летописците Пахимер и Григора са категорични, че по род той нямал право върху властта над българите, тъй като не бил роднина на Иван Асен II⁵⁶ . Така или иначе, през 1257 г. той е издигнат от Великия болярски съвет в Търново да замести на престола неуспешния Мицо Асен. Вероятно той е получил поддръжката на тази част от болярството, които били недоволни от управлението на Асеневци. За да може да легитимира позицията си на законен владетел, Константин Тих се жени за внучката на Иван Асен II – Ирина Ласкарина Асенина, дъщеря на император Теодор II Дука Ласкарис от брака му с българската принцеса. По този начин Константин Тих се свързва с Асеневата династия и получава равни права върху престола с тези на Мицо Асен. За да премахне и сянка от съмнение, че той е новият законен български владетел приема също така и името Асен. По този начин той остава в историята като Константин Асен – цар на българите, управлявал в продължение на 20 години.

Преходът обаче съвсем не се извършил плавно и безпроблемно. След коронацията на Константин Асен в Търново, сваленият владетел Мицо Асен започнал гражданска война. Първоначално армията на новия търновски цар претърпяла няколко поражения от Мицо, който се укрепил в източна България. Впоследствие Константин Асен потърсил помощта на ромейския гарнизон в крепостта Станимака (Асеновград). В крайна сметка Мицо Асен загубил множество силни крепости, сред които и Велики Преслав. Накрая той бива избутан в последната си крепост – Месемврия. Договорът между Константин Асен и Никея окончателно съсипал Мицо. През 1261 г. той предал последните си територии на император Михаил VIII Палеолог, в замяна на политическо убежище в земите на Троя.  Така завършила гражданската война и настъпил сравнителен мир в България чак до 1277 г.

Виждаме, че целият период на статичен Сатурн се характеризира със силно разклатено държавно управление. Държавните структури били или нестабилни, или несъществуващи. В определен момент от време изчезват всички легитимни наследници на царския престол и се налага да се търсят възможно най-близки техни заместници. Това пък води до гражданска война и разкол, продължил през целия период на Сатурновата статичност. Едва след неговото приключване настъпва сравнителна стабилност. Както и при предишните две статични зони на Сатурн българската държавност е била подложена на съществени катаклизми през този трети статичен период.

1. Четвърти стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 7°43′ в Лъв. Започва на 3 май 1384 г. Кулминира на 10 ноември 1391 г. Приключва на 21 май 1399 г.

Стигаме до най-трагичната страница в историята ни – падането на България под турско робство. Този процес се развил постепенно в продължение на около 30 години, но неговата кулминация и естествен завършек съвпадат изцяло с времето, когато прогресният Сатурн застава неподвижно за четвърти път в астрологическата карта на България. Преди да разгледаме историческите събития, е нужно да видим контекста, в който се развиват те. Още през 1371 г. на власт идва цар Иван Шишман, който впоследствие се оказва и последният български владетел от Втората българска държава.

На 26 септември 1371 г. се състои решителна битка близо до село Черномен между силите на османския военачалник от гръцки произход Мурад I, Лала Шахин и сборна войска под предводителството на братя Мърнявчеви. Монахът от Света гора Исай пише относно поражението на християнската войска при Черномен следното: „Когато живите облажваха по-рано умрелите“ и още, че „турците се пръснаха  и полетяха по цялата земя, подобно на птици“, преминавайки към мащабно военно настъпление във всички посоки. И накрая, заключава той, „не остана княз или вожд, или наставник, някой между людете, нямаше кой да ги избави и спаси. Всички бяха обзети от турски страх“⁶⁴ .

Почти веднага след тази битка Иван Шишман е принуден да сключи мирен договор със султан Мурад I и да се признае за негов васал. По този начин той запазва част от българската автономия и печели време. Но в качеството си на васал той е принуден да плаща годишен данък и да обезпечава своя сюзерен с войски по време на военните му кампании. За да се закрепи васалният договор, цар Иван Шишман е принуден да даде сестра си Кера Тамара за жена на Мурад I.

Бракът на българската принцеса с мюсюлманин бива изживян като истински шок за българите, макар че по принцип подобни случаи били обичайни за византийския двор. Съвременните историци оценяват този ход като лична саможертва, в името на вярата и държавата. Това личи от добавките към Синодика на цар Борил:

[На] Кера-Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър,   велика   госпожа,   обрученица [съпруга] на   великия   амир   Амурат, която му бе отдадена заради българския род. А тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет¹⁵ .

И докато положението през тези години е било наистина лошо, то след влизането на Сатурн в зона на статичност, то вече става трагично. Непосредствено в самото начало на четвъртия Сатурнов период на статичност, а именно през 1385 г. пада София. Съществуват няколко версии как точно е станало това. Според някои един наскоро ислямизиран българин извършил предателство. А според други градът бил превзет, след като в Софийското поле се разразила грандиозна битка. Пробойните в крепостните стени, открити при археологически разкопки, свидетелстват, че османците най-вероятно са влезли през тях.

През 1387 г. пада Солун. Али Паша превзема също така Ниш, Мадара, Шумен, Свищов и Овеч (Провадия). Добруджанският деспот Иванко се  признава за васал на султана. През 1388 г. османците превземат Силистра, както и някои от неговите земи. Иван Страцимир и влашкият войвода Мирчо също стават османски васали. През същата година турците убиват и Иван Асен V. През 1389 г. Варна е завладяна от османските завоеватели. Малко по-късно и Стефан Лазаревич се признава за османски васал.

Така се стига до кулминационната точка в статичността на Сатурн. По това време пада столицата на Второто българско царство – Търново. Това става на 17 юни 1393 г. Трудно е да се възстанови точният ход на историческите събития. До нас е останало само написаното от Григорий Цамблак: „варварите постигнаха целта си, но не чрез силата си, а защото Божията воля допусна“. С влизането на завоевателите в града са ликвидирани всички български институции и всички български държавни органи. Цялата власт е поставена в ръцете на османски военен управител. По-късно същата година той свиква 110 видни български боляри под предлог, че иска да се посъветва с тях. Когато те се събират на уреченото място, им се предлага да сменят вярата си и да започнат да служат на османската власт. Когато отказват, те биват избити до един. През 1394 г. търновският патриарх Евтимий е изведен извън Търново и заточен далеч от бившата българска столица. С това се слага край и на Българската патриаршия. Тя бива възстановена чак след 476 години.

След падането на Търновската столица цар Иван Шишман остава временно в крепостта Никопол в качеството си на османски васал. През 1395 г. Баязид I иска от него да получи лодки за войниците си. Веднага след като ги получава, той нарежда бившият търновски цар да бъде обезглавен. Това става на 3 юни 1395 г. Никопол незабавно бива превърнат в османски санджак. Това всъщност се приема от историците за финалната точка в историята на Втората българска държава.

Иван Шишман остава двама сина. Единият от тях приема исляма и става санджакбей на Касемуни. Това е днешният турски град Самсун, разположен далеч навътре в турската империя на брега на Черно море. Другият син Фружин бяга в Сърбия, а по-късно в Унгария. Той посвещава живота си на борбата срещу Османското владичество на Балканите. През есента на 1395 г. османците превземат Видин и отвеждат в плен цар Иван Страцимир. Той по-късно умира в плен, а синът му Константин емигрира в Унгария и продължава оттам борбата срещу османците. Това всъщност е финалната нота на трагичната българска епопея. С падането на Видинското царство Втората българска държава изчезва от лицето на географската карта на Европа. Българските земи стават част от създаващата се Османска империя, а българите стават поданици на османския султан.

Виждаме как за втори път изчезва българската държава и как това става именно по времето на зони на статичност на планетата Сатурн. При това не можем да не забележим, че това става тогава, когато Сатурн преминава от ретроградно към директно движение. При предишните два прехода на Сатурн от право към ретроградно движение се извършваха държавни кризи и гражданска война, но държавата оцеляваше, докато при преминаването от ретроградно към право движение цялата българска държавност изобщо изчезва. Това е станало точно два пъти, точно като по часовник, точно в средните точки на най-голямата Сатурнова статичност при прехода му от ретроградно към директно движение!

1. Пети стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 27°53′ в Лъв. Започва на 18 май 1627 г. Кулминира на 23 септември 1634 г. Приключва на 27 януари 1642 г.

През целия този период България се намира под турско робство. Затова от статичния Сатурн не можем да очакваме да предизвика криза във функционирането на държавата, понеже такава няма. Обаче има една поговорка, че нещата никога не могат да са толкова зле, че да не могат да станат още по-зле. Тя важи в пълна сила за петия стационарен период на Сатурн. По времето на тези 15 години изключително много се засилва ислямизацията по българските земи. Минали са около два века и половина, откакто е паднала Втората българска държава. Споменът за великите подвизи на българските царе е бил силно заличен. Изнизали са се много поколения, които са се родили и са умрели в робство. Османската империя прави всичко възможно да дискриминира колкото се може повече християнското население, като по този начин тя се опитва да ги приобщи към „правата вяра“.

Например, на 25 март 1631 г. е издаден султански ферман, с който се забранява на немюсюлманите в Османската империя да яздят коне, да се обличат в дрехи от скъпи платове, да носят самурени кожи, за да „личат кяфирите по външния си вид“ и да знаят, че са „презрени и унижени“¹⁰ . Съдържанието на този тип фермани ни дава богата информация относно начина, по който империята постоянно поддържала огромното неравенство между християни и мюсюлмани в абсолютно всички сфери на живота. Целта естествено била асимилацията на християните и обръщането им към мюсюлманския начин на живот и вяра.

Империята поддържала богат арсенал от способи, с които да принуди иноверците „доброволно“ да се откажат от религията си. Една от най-драстичните и най-ужасяващи практики бил кръвният данък. Османската империя периодично събирала християнски момчета, които насилствено помохамеданчвала и след това използвала в еничарския корпус, както и на други държавни служби. Момчетата се подбирали сред най-силните, най-красивите, най-интелигентните и най-сръчни деца на възраст между 7 до 10 години. Във възпитанието им се наблягало на необходимостта да се трудят неуморно, да спазват стриктно законите на исляма, да се каляват в издръжливост и да боравят с оръжие. Но преди всичко в тях се изкоренявала всякаква естествена любов към родителите. Затова по-късно, вече като служители на еничарския корпус тези вече пораснали деца демонстрирали изключителна суровост и жестокост към „неправоверното“ население.

По този начин болката във всяко едно българско семейство, което губело син, ставала тройна. На първо място се отнемал цветът на нацията. Като отнемали най-способните деца, турците не давали възможност на българите да развият своя пълен потенциал. На второ място, тези най-способни деца вместо да работят за благото на своя народ започвали активно да работят за още по-голямото процъфтяване на господстващата османска империя. И на трето място, родителите не само оставали с болката на безвъзмездно загубените си деца, но и впоследствие страдали и от безпощадните набези на еничарските корпуси.  Относно еничарството са останали доста подробни сведения, така да се каже от първа ръка, от рицаря от Силезия Мелхиор фон Зайдлиц, който е бил военнопленник в империята. Ето какво пише той:

В споменатия град [Пловдив] както и в другите области живеят много християни, които говорят славянски език. От тях, както и от всички християни, живеещи в неговата държава, султанът изисква и нарежда обикновено всяка четвърта или пета година да се взема данък от децата им. Така че, който има четири или пет деца му вземат едно или ако са повече – взимат му две или всички момченца. Тези деца изпращат в Анадола или в Мала Азия отвъд морето и ги разпределят между местните жители на всички градове и села. Докато пораснат, децата биват използвани за всякаква физическа работа и научават турски език. Наричат ги „аджеми оглани”. По-късно, когато децата заякнат, султанът ги изисква и те трябва да ги отчетат в Цариград. Ако междувременно някое или повече деца са умрели или пък са загубени, главата на семейството, при което са били трябва да съобщи пред съда на града или на селото как са загинали. Не стори ли това трябва да плати за детето. По-късно използват децата в султанския двор, на корабите или в градините, в конюшните и на много други места, където имат нужда от тях. Което от тях се е проявило добре, когато порасне, го използват за това, което е научило. Много от тях учат занаяти, но от тях правят повече еничари и хора, които след това се отнасят тирански с родителите и другарите си. Бедните християни, които са подчинени на султана, трябва да очакват по всяко време такава безподобна тирания и да я търпят без никакви възражения.“²⁰

Останали са свидетелства за това как българското население се опитвало да се справи с този най-тежък данък. Някои бягали в горите и планините и живеели там известно време, докато не отминавала опасността. Други пък изготвяли много трайни бои, извлечени от специални треви, с която на челото на младежите рисували кръст. Надявали се, че това ще отклони мюсюлманите да изберат съответното момче, понеже този знак им е бил крайно ненавистен. Трудно можел човек да си представи еничар с такъв знак на челото. Трети пък женели децата си изключително рано – още на 8-9 годишна възраст. По-имотните пък продавали нивите си, добитъка си и имотите си, за да съберат достатъчно пари, с които да подкупят съответните чиновници и да запазят децата си. Но когато нищо не помагало някои родители в изблик на крайно отчаяние съзнателно осакатявали децата си, за да станат те негодни за военна служба. Обаче, при прилагането на всички тези методи, когато от кръвен данък бивали спасявани едни деца, на тяхно място веднага били вземани други. Това било така, понеже точната бройка била предварително фиксирана и не можела да бъде променена²⁰ .

Може би една от причините, поради която българинът е свикнал да се спасява поединично трябва да се търси именно в многовековното турско робство. В продължение на почти 500 години българското население било почти напълно незащитено от произвола на държавата. Тези нейни поданици, които били мюсюлмани, били привилегировани, но тези, които спадали към християнското население, били винаги онеправдани. Затова всеки българин се опитвал да оцелее кой както може. Наличието на тази национална черта, която и до ден днешен ясно си личи в българина, най-вероятно се е затвърдила именно по времето на турското робство. Също към това време трябва да датираме и огромното недоверие, което българинът по принцип изпитва към държавните органи и желанието му винаги да заобикаля законите. На българите по най-трудния начин им е било дадено да разберат, че това, което е добро за държавата, най-вероятно не е добро за самия него и обратното.

Богата информация за бита, законите и уредбата на Османската империя получаваме от записките на англичанина сър Хенри Блаунт. Неговият баща е основател на колежа в Оксфорд. От 1634 до 1639 г. Хенри Блаунт пътешества из Османската империя с цел да изучи отвътре устройството на тази държава. Обърнете внимание, че неговите пътешествия съвпадат именно с кулминацията на нашата пета Сатурнова статичност. След като се връща обратно в Англия, сър Блаунт работи в комисия по законодателство и въвежда част от „ценния“ опит на Османската държава в собствената си държава. Неговите записки са преиздавани 8 пъти в Англия. Има ги преведени и на български език. Естествено той гледа на ставащото в България с очите на чужденец. В писанията му няма особено състрадание към християнското население. Вместо това той просто търси най-ефективни методи за държавно управление. И стига до някои доста интересни прозрения. Например в годината, когато статичността на Сатурн достига своята кулминация (1634 г.), той констатира, че всъщност най-ефективният начин за родителите да запазят децата си е като просто приемат исляма. В такъв случай, вече като мюсюлмани, те излизат извън категорията на облагаемото с кръвен данък население. Това е едно гениално просто разрешение на проблема, от гледна точка на западния човек, нали така?

Хенри Блаунт съзира в методите на държавно управление на турците голям потенциал и за много от тези практики той пише с нескрито възхищение. Голяма част от получения от османците опит той прилага в собствената си страна. Естествено, сър Блаунт е изменил формата на тези практики, за да ги нагоди към английската народопсихология, но несъмнено е запазил тяхното съдържание. Той се възхищава на това, че в Османската империя държавността е изключително силна и че се крепи на две неща – на страха и на надеждата. Отбелязва, че „турчинът не убива никого заради религията, няма клади и бесилки …“ Но в същото време Блаунт разбира, че турците неусетно и подмолно използват икономически лостове и чрез създаването на преднамерена дискриминация принуждават неправоверните сами да се обърнат към исляма. Те превръщат християнските черкви в джамии и подтискат публичната изява на християнството. Така всяко следващо поколение е все по-малко образовано от предишното и тъне във все по-голяма нищета и мизерия. Ето какво пише Хенри Блаунт в годината 1634:

“Турчинът не убива никого заради религията и няма клади или бесилки, които да предизвикат съчувствие към тяхната кауза. Той по-скоро изсмуква кесията вместо кръвта и чрез постоянна немотия ги принизява и ги държи в тъпо подчинение. Той превръща християнските черкви в джамии, като доста потиска публичното упражняване на тяхната религия, особено на католическата, макар и не съвсем. По този начин всяко следващо поколение е по-малко образовано от предишното до такава степен, че понастоящем (както можах да се убедя от опит) много от тези, които се считат за християни, едва ли знаят какво означава това. Най-сетне, като виждат, че са бедни, жалки, смазани, опозорени, лишени от децата си, подложени на наглостта на всеки мошеник, те започват да премислят и предпочитат сегашния свят пред [отвъдния], който почти не разбират. Това кара хиляди да се обърнат към мохамеданството и постигат целта си не така позорно, както ако е с огън и меч, защото кара човек да забрави религията си, а не да се опълчи срещу нея. Защото съзнанието, оформено от образованието, държи в плен ума на човека, както мрежата, увита около тялото му. Турският подход разгъва мрежата постепенно, така както е била увита, и по тази начин изцяло я смъква, докато кървавото преследване, стремейки се да я смъкне с един замах, представлява едно твърде внезапно насилие, което обърква и завързва нещата по-здраво от преди⁶⁶ .”

Ако това ви звучи познато и намирате аналогии в нашата съвременна българска действителност, не се учудвайте. Като преминем през всички зони на статичност ще видим най-накрая, че и в момента прогресният Сатурн е застанал статично в астрологическата карта на България. Интересно е, че историята винаги се повтаря, но хората никога не се учат от опита си и винаги живеят с надеждата, че този път нещата ще се развият по по-благоприятен начин. Но това естествено никога не се случва!

Нека никой да не си прави илюзии, че това, което е станало тогава, никога повече няма да се повтори. Абсолютно същата трагедия се разиграва и днес, само че много хора нямат очите да го забележат! Ние многократно повторихме, че когато се случват едни и същи астрологически явления те винаги предизвикват едни и същ тип исторически събития. В онези далечни времена прогресният Сатурн е стоял статично и е преминавал постепенно в ретроградно движение. В наши дни същата планета повтаря абсолютно същия тип движение. Значи следва да очакваме абсолютно един и същ тип събития. Единствено външната форма на произтичащите събития е променена, за да отрази правилно изменената междувременно историческа епоха. Но същността на процесите е абсолютно една и съща!

И действително забележете колко много са приликите между кръвния данък и масовата емиграция на около 1 милион българи в нашето съвремие. Не може над 1 милион българи (т.е. около 12% от тогавашното население на страната) да се изселят от нашите земи за около 20 години и това да бъде приписано изключително само на личната воля и на собственото решение на всеки един от тях. Защо такова масово изселване не се случи по времето на комунизма? Ще кажете, че тогава хората не са могли свободно да напускат страната. Но защо тогава българите не предприеха масова емиграция в началото на века, когато са можели свободно да се придвижват навсякъде из Европа? Или защо подобно явление не се е случило непосредствено след Освобождението на България? Никой в онези години не се е юрнал да се спасява масово на Запад, а точно обратното – всички са желали да се върнат и отново да се заселят в отечеството си. Имало е дори бежански заеми.

Когато такива масови изселвания се случват, тези процеси винаги са съгласувани с провежданата по това време държавна политика. Това могат да бъдат специални действия от страна на държавата, които подтикват хората да се изселят, или обратното – това може да бъде организирано бездействие и съзнателно предизвикан хаос от страна на държавните органи, което има същия ефект. И понеже при статичен Сатурн става въпрос за подронване на всички държавни органи и институции, трябва да сме наясно, че този процес и в момента тече в България с пълна сила. Той се подклажда, както от чужди интереси отвън, така и от продажни политици отвътре. Крайният резултат е, че България загуби (и продължава да губи) цвета на нацията си. Това са съвременните български еничари. Те дори не знаят, че са такива, понеже мислят, че са „свободни“ в своите решения. Но нито един народ не може да бъде свободен, когато е необразован, беден, унижен и дискриминиран.

През миналите векове от страната са си заминавали най-добрите, най-способните и най-талантливите. Те са ставали еничари. Те са били подбирани по съвсем строги правила. Тези правила ги има записани в султанските фермани, където се дават най-подробни указания, за това какви точно момчета трябва да се вземат и какви конкретни качества е нужно да притежават те. Цялата държавна бюрокрация е била впрегната, за да се изберат най-добрите. А как стоят нещата днес?

Всички знаят, че най-лесно получават работни визи за чужди държави онези, които имат висше образование, високи способности, владеят чужди езици, имат многогодишен практически опит и т.н. Затова страната напуснаха най-добрите учители, лекари, инженери, специалисти, работници и т.н. Цветът на нацията беше отнет по гласни и негласни съглашения между западните правителства и българските управляващи. А условията за кандидатстване за работни визи бяха прецизно изработени от държавния бюрократичен апарат на западните държави. Изискванията, които се предявяват към кандидатите, наподобяват изключително много султанските фермани, регламентиращи подбора на еничарите. В същността си тези документи не се различават!

А когато тези нови еничари-емигранти прекарват години наред в странство, те променят народопсихологията си. Малцина са тези, които и след 10 – 20 години, прекарани в чужбина, продължават да съхраняват българския си дух и все още спазват своите национални традиции. Една голяма част се претопяват в западната цивилизация, понеже тя им предлага „истинските“ ценности. В миналото това е бил ислямът, а в наши дни това са парите. Формата е променена, съдържанието на процеса си е останало абсолютно същото. Както еничарите в миналото са се срамували от „долния“ си произход, така и съвременните еничари-емигранти често се срамуват да кажат, че произхождат от България. Менят имената си, женят се за чужденци и се претопяват в чужди етноси. Тези процеси в нашето съвремие в същността си са идентични на това човек да смени религията си през XVII век.

За родителите на тези съвременни еничари-емигранти остава болката, че не могат да виждат повече своите деца. Е, вярно е, че в наши дни те могат да се чуват по телефона или по скайп, но това не изменя същността на процеса. А нима сърцата на родителите не трепват при мисълта, че внучетата им са родени зад граница и е неизвестно кога пак ще ги видят следващия път? В много случаи тези внучета са от смесени бракове, което разводнява българския ген. А как се чувстват тези родители, когато виждат, че не могат да общуват нормално с внучетата си, понеже те не владеят много добре български език. Или дори да го владеят, цялото им поведение е различно, понеже те са израснали в чужда държава и са вече един вид представители на чужди етноси.

В същината си съдбата на милионите българи, които са поели по пътя на емиграцията, не се отличава от съдбата на момчетата, събирани преди чрез кръвен данък. В онези времена те били приучавани към тежък труд, подчинение и усърдност, така се процедира и днес. Най-многото, което можели да постигнат тези деца в онези дни, е да се издигнат по йерархичната стълба и да достигнат до някоя добре платена държавна длъжност. Но повечето от тях били обречени на къртовски труд в полза на Султана, тоест разбирайте в полза на османската държава.

А с какво положението е по-различно в наши дни? Колко българи знаете, които са започнали кариерата си в странство с миене на чинии в ресторантите, а след това са се издигнали до най-високите ешелони в политиката? В най-добрия случай тези хора завършват кариерата си на някаква добре платена служба в някоя фирма и то при условие, че в продължение на много години са доказвали лоялността си и способностите си. Но фактът, че тези хора не принадлежат по рождение към етноса на страната, в която работят, винаги им налага сурови ограничения в тяхната изява.

За сравнение онези, които са родени и израснали в собствените си страни, са поставени при съвсем различни условия. Те могат да се издигнат бързо не защото са с доказани способности, а просто защото познават или са израснали заедно с нужните хора. Те получават скрита подкрепа безпроблемно да се издигнат по най-бързия начин до съответните ръководни постове. В крайна сметка е важна същността на процесите. А тя е абсолютно еднаква, както в миналото, така и сега. И другояче не би могло да бъде при положение, че се повтарят едни и същи астрологически цикли.

Момчетата, отлъчвани насилствено от родните им места и родителите им посредством кръвен данък, са били поставяни в служба на Султана, т.е. на държавата. В наши дни това не става принудително, а „доброволно“. Но всеки знае, че когато човек не е в състояние да си плаща дори сметките за ток и парно и е принуден да води скотско съществувание в нищета и мизерия, то той няма особено голям избор. Тези, които емигрират, са принудени от обстоятелствата да работят за държавите, в които се преселват. Явно сър Хенри Блаунт изключително добре си е свършил работата!

В статични зони на Сатурн се подкопават абсолютно всички основи на каквато и да било държавност. Дори когато държава няма, статичният Сатурн не спира да работи за подкопаването дори на официалната религия като институция, което всъщност е и последния пилон, на който може да се се закрепи един етнос.  В миналото при статичен Сатурн в България са се извършвали масови помохамеданчвания, а в наши дни, пак при статичен Сатурн хората масово се отказват от националните си ценности и с голяма готовност приемат западните ценности, които им се налагат отвън. И понеже, за голямо съжаление, в наши дни западният свят тъне в голяма бездуховност, единствената „ценност“, за която повсеместно се говори, това са парите. И много българи независимо дали са вън  от страната ни или вътре в нея се вкопчват именно за тази последна „ценност“. Няма принципна разлика между това дали един човек сменя вярата си през XVII век, или се продава за пари през XXI век. Същността е напълно запазена! Това е добре да се има предвид, когато по-натам започнем да разглеждаме последния седми период на статичност на Сатурн, който се извършва в наши дни!

Друг пример за помохамеданчване през петия период на статичен Сатурн получаваме от един от първенците на българо-католиците – Филип Станиславов. Той се ражда в с. Ореш. По-късно издава в Рим първата българска печатна книга „Абагар“. Според останалите от него доклади се вижда, че една голяма част от павликяните в с. Ореш приели исляма  в годините между 1625 –  1630 г⁶⁵ .

Чепинският летописен запис е друг извор, оставен ни от поп Методий Драгинов от село Корова през XVII век⁶⁷ . В него е описано насилственото потурчване на българското християнско население в Родопите, което става именно по време на статично застаналия Сатурн. Макар  някои да се опитват да я оспорват, автентичността на този документ е неопровержимо доказана. Събитията, отразени в преписката, напълно се покриват и с други два източника – Беловската хроника и Хрониката от Бактун. Текстът на поп Методий е публикуван за първи път от Стефан Захариев във Виена през 1870 г. В книгата „История на българите“ от Георги Бакалов и Георги Марков се привеждат най-подробни доказателства за автентичността на документа. Там четем:

Същевременно точно изнесените от М. Кил данни показват, в пълен синхрон с хрониката на поп Методи Драгостинов, а не в противоречие с нея, че точно през XVII в. помюсюлманчванията всред местните българи са особено интензивни и засягат най-голям брой хора. В интервала между 1633 и 1641 г. от 599 българските християнски домакинства в интересуващите ни седем чепински села намаляват точно със 120 – [и стават] 479 … И веднага следва да се подчертае – няма нито предходен, нито следващ интервал между две регистрации през който спадът в броя на българските християнски домакинства в седемте села от Чепинското корито да е толкова драстичен и да засяга толкова много на брой българи. Това са факти, които говорят в подкрепа на хрониката на поп Методи Драгостинов, а не против нея²⁰ .

Друго явление, което особено се засилва през периода на статичен Сатурн, е практиката да се преобразуват селища в поземлени вакъфи. Това ще рече, че част от приходите им се посвещават „за вечни времена“ за благотворителни, от гледна точка на исляма, цели: строеж и поддържане на джамии, мендресета, имарети и прочие. Тези постройки се строели дори в доста отдалечени от българските територии места, например в градовете Мека и Медина. Това принуждавало цели села масово да се изселват и да търсят други селища, където да се установят. Например в книгата „История на българите“ четем следното:

Неблагоприятен за раята се оказва през XVII столетие режимът на вакъфи, разположени далече на югозапад. В разстояние само на две години – 1634 и 1636 г. две от селата в Битолско, числящи се към вакъфа на Давуд паша, се дигнали и преселили другаде – в градове, села и чифлици. Примера им по същото време последвали две други битолски села, подведомствени на местни вакъфи, а именно на Сунгур Чауш и Хаджи Мехмед… В редица случаи битолската вакъфска рая дирела спасение другаде заради невъзможността да изплати дълговете си и лихвите си към собствените си вакъфи²⁰ .

Особено тежки били за българите и набезите на османските войни, които периодично прекосявали териториите на страната, отивайки или връщайки се от някакво сражение. Убийствата над беззащитни поданици, палежите, грабежите и безчинствата били нормално явление. По всяко време на денонощието те имали право да нахълтат в домовете на раята с цялото си войнство и с дни и седмици да се хранят там безвъзмездно за сметка на домакините. Но това, което е най-лошо, че те можели съвсем безнаказано да посягат на честта и на живота им, гаврейки се с жените и децата им, със синовете и с дъщерите им. Впрочем гаранции за живота, честта и имуществото на всички поданици на османската империя се дават официално едва през XIX век по време на Танзимата, но дори и тогава задълго си остават само на книга²⁰ .

По време на войни и военни походи най-предпочитани обекти за разрушение си оставали християнските църкви и манастирите. В преписка върху Богородичник от Етрополския манастир „Варовитец“ между другото четем „В лето 1636-то … в това време дойде огромно множество войска в Етрополе и в София и поруши църкви Чинпалаоглу паша …²⁰ “ Има и много други подобни останали документи.

Вследствие на всичко това българското население чувствително намаляло на брой. Към всичко друго се прибавяли и чумните епидемии, които били нормално явление за онзи времена. Цветът на нацията бил отнеман във вид на кръвен данък, а тези, които оставали, били подлагани постоянно на натиск от страна на държавата „доброволно“ да променят религията си. Този натиск, както свидетелстват останалите исторически извори,  особено силно се засилил в разглеждания период – тогава, когато прогресният Сатурн в картата на България застава статично.

1. Шести стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в директно движение (SD). Точка на статичност 21°01′ в Лъв. Започва на 15 април 1763 г. Кулминира на 14 ноември 1770 г. Приключва на 26 юни 1778 г.

Дотук проследихме пет стационарни периода на Сатурн, затова при внимателното вглеждане можем да започнем да откриваме определени закономерности. Виждаме, че от статичен период до статичен период планетата се движи линейно или напред, или назад. Това движение, което може да продължава в рамките на около 100-200 години или повече, определя целите и задачите на съответната фаза на Сатурн. А зоните на статичност могат да бъдат разглеждани като крайъгълни камъни, като един вид указателни стрелки на кръстопът. Когато нацията стигне до един такъв кръстопът, тя спира (стационарна зона), след което поема в нова посока (нова линейна фаза). След това движението на нацията отново спира на следващия кръстопът (т.е. в следващата стационарна зона) и след това продължава по нов път (нова фаза) и т.н.

Но това, което можем да отбележим като закономерност е, че проблемите, които нацията има да решава в стационарните зони, задават съдържанието на типа задачи, които има да се решават по време на цялата следваща фаза. С две думи, като че ли събитията по време на статичността съдържат в себе си един вид зародиш всичко, което има за задача да се разгърне подробно през цялата следваща линейна фаза. Все едно, че докато нацията е била в състояние  на неподвижност, четейки пътния знак на кръстопътя, тя един вид е премисляла и избирала нужната ѝ посока. Оттам насетне, вече движейки се по избрания път, типът на проблемите, които народът има за разрешаване не се променят, а си остават същите, докато не се стигне до следващия кръстопът. Там вече го очакват нов тип проблеми.

Например, по времето на първия стационарен период България беше изпаднала в криза, поради факта, че се разкъсваше в избора си между двете църкви – римокатолическата и източноправославната. Тъй като църквата като институция се намира под управлението на Сатурн, този въпрос е трябвало да бъде разрешен именно по времето на статичен Сатурн. Било е от изключителна важност този избор да бъде направен с нужната далновидност. Оттук насетне през цялата следваща фаза настъпва разцвет на България, на нейната духовност, писменост и църковност. Сатурн изминава разстоянието от тази зона на статичност до следващата за 135 години. През това време настъпва златния век на Симеон, а след това царува Петър I.

Тоест, понеже в първата статична зона църквата като институция е излязла на преден план, то и по време на цялата последвала фаза църквата като основен пилон на държавността е играла основната роля във всички държавни начинания. Не можем да си представим например златният век на Симеон без писменост. Но цялата писменост фактически е обслужвала нуждите на църквата. Буквите са били създадени изначално с главната цел да се преведат светите писания на старославянски език. Ето така избраната източноправославна църква фактически стои в основата на цялата фаза. И така би трябвало да бъде, понеже основният въпрос, който е стоял на преден план по време на първата Сатурнова статичност, е бил изборът на официална българска църква.

Така стигаме до втората зона на статичност – времето на Самуил и падането на България под византийско робство. Тъй като падането ни под Византийско робство се случва по време на втората статичност, то и цялата последвала фаза преминава под егидата на противостояние с Византия. Докато Сатурн се придвижва до следващата зона на статичност минават почти два века и половина. В началото България не съществува, а после, когато се възстановява, се появяват владетели като Калоян, Борил и Иван Асен II. Но тяхното управление изцяло пак е неразривно свързано с отношенията ни с Византийската империя и „апостасията“, т.е. „отстъпничеството“ от официалната църква. Това означава, че този въпрос е стоял не само по време на статичността, а се е разгърнал по време на цялата фаза – и когато България е съществувала само под формата на византийска провинция и после, когато се е освободила отново. Тогава пък тя е трябвало да се справя с ересите и по-специално с богомилството.

Всъщност една от причините, поради която Борил така ожесточено е преследвал богомилите трябва да се търси в това, че България вече веднъж загубила независимостта си по времето на Самуил, защото българите тогава били обвинени в „апостасия“. Следователно царете ни от Втората българска държава били в известен смисъл наплашени да не би историята да се повтори отново. Поради тази причина те се допитвали до императора как да се справят с ереста и какви мерки да предприемат за нейното ликвидиране. В крайна сметка се оказало, че вместо да демонстрират гъвкавост, те се престарали в усилията си. Удавяйки богомилството в кръв, те навлекли значителна негативна карма върху България. Това  пък позволило по-късно тя да падне отново под робство.

По време на третата статичност или управляват малолетни царе, или пък те биват избити до един. Това води до липса на престолонаследници, а вследствие на това избухва гражданска война и боричкания за престола. По този начин бива зададена една фаза, която протича под егидата на слабо управление и вътрешни междуособици. Дори по време на линейното движение на Сатурн противоречията от този тип не намаляват. Константин Тих е убит от Ивайло, който от обикновен човек от народа,  успява да се възкачи на царския престол. После пък той самият е бил убит и така нещата продължават в този дух чак до четвъртия стационарен период.

Четвъртият стационарен период е времето на Иван Шишман и падането на България под турско робство. След приключването на статичността започва една необичайно дълга фаза. Сатурн се движи праволинейно напред в продължение на цели 235 години. Но забележете, че както е зададена фазата в самото ѝ начало (т.е. робство), така тя си и върви през цялото останало време. България се намира под турско робство от самото начало на фазата, до самия ѝ край.

След това в средата на XVII век настъпва петата Сатурнова статичност. Това още повече задълбочава съществуващите проблеми. Именно по това време насилствените помюсюлманчвания се увеличават по брой и по интензитет. Това задава една фаза от близо век и половина, продължила чак до към края на XVIII век, по време на която националното самосъзнание на българите почти изцяло бива изтрито. Направен е бил сериозен опит в този интервал да бъде подкопан и последният оставащ пилон, на който се крепяло българското национално самосъзнание – православната ни вяра.

Единственото, което ни е спасило, е вероятно това, че само няколко години преди да настъпи петата Сатурнова статичност, Юпитер е обърнал своето движение и през 1616 г. е тръгнал напред. Затова и цялата фаза на насилствено помюсюлманчване, при която Сатурн се е движил назад, съвпада с фаза на Юпитер, при която той пък точно през този период се е движил напред. Тази Юпитерова фаза вече беше разгледана по-рано в тази книга. Добре е да обърнем специално внимание на нея, защото през следващия век на българите ще им се наложи да живеят при подобни астрологични условия – ретрограден Сатурн и директен Юпитер. Тоест, докато външно по това време са били полагани огромни усилия да се подкопаят всички основи на каквато и да било българщина, вътрешният дух на българите е бил несломим, поради правото движение на Юпитер.

И когато външно погледнато положението изглеждало такова, че скоро изобщо ще бъдем напълно затрити като нация, през периода от 1763 до 1778 г. Сатурн навлязъл в следващата си, шеста зона на статичност, след което започнал да се движи напред. Фактически от този момент насетне, чак до 1900 г. и двете планети се движат праволинейно напред. Затова толкова много е било постигнато от българите през тези 140 години. Става въпрос за периода от 1762 г. до 1902 г. Запомнете тези две години, защото те бележат две много важни събития. Едното стои в началото на българския възход, а другото в края. Да, именно в този период и прогресният Юпитер и прогресният Сатурн се движат право напред.

Всъщност, шестата Сатурнова статичност е последната, върху която можем да хвърлим исторически поглед. Седмата протича в настоящия момент. Ние сме потопени в произтичащите събития и е нормално да не сме напълно безпристрастни, когато оценяваме случващото се в момента. Само когато е изминал определен период от време, историческите събития могат да бъдат оценени сравнително обективно. А дори и тогава, това не винаги се отдава на хората. Но за настоящия етап ще говорим в следващия раздел. Засега е важно да наблегнем на следното.

Дотук видяхме как всеки път събитията, които се разиграват в зоните на статичност, са като един вид зародиш на всичко, което ще се разгъне по-късно, по време на линейното движение на планетата. Затова е изключително важно да видим какво се е случило в периода на шестата Сатурнова статичност и да съотнесем това към целия период на последвалото му линейно движение напред. Защото събитията, които са се случили по време на статичността му, ще хвърлят светлина върху всичко, което е станало от тогава чак до следващата му статичност, тоест до наши дни.

В шестата зона на статичност се разиграват ключовите събития, които задават тона на българското развитие през последвалите векове. Още в самото начало на този период Паисий Хилендарски завършва в Зографския манастир „Свети Георги“ своята „История славянобългарска“. Предполага се, че книгата е била писана в периода 1760 – 1762 г. Паисиевата история, в обем от 85 страници и общо 10 части, поставя началото на зараждането на българската национална идея. Оттам насетне тя започва да се преписва и разпространява из цялата българска земя. Останали са около 60 нейни преписа, от които най-известните са два преписа на Софроний Врачански (1765 г., 1781 г.), Самоковският препис на поп Алекси (1771 г.), Рилският и Жеравненският (1772 г.), Кованлъшкият (1783 г.) и много други.

Може смело да се твърди, че историята на българския народ през следващите два века и половина не би се развила по същия начин, ако тази малка книжка не беше написана. Още по-забележително е, че нейното появяване и разпространение става по времето на шестата Сатурнова статичност. Благодарение на нея българското национално самосъзнание, приспано през многовековното османско владичество, започнало отново да се събужда.

Първоначално това ставало плахо и постепенно, но накрая желанието за самостоятелност и независимост на българската държава станало неудържимо. Българската национална идея отново оживяла и запалила стремежа за национална независимост и българска държавност в сърцата на милиони българи. А първоначалната искра, разгоряла огъня на националното съзнание, е била дадена от малката книжка на Паисий Хилендарски „История славянобългарска“, в която била описана историята на нашия народ.

Както винаги българският подем настъпва тогава, когато се опираме на историята си. И така би следвало да бъде, тъй като за нашия народ знакът на Козирог е от особено голямо значение. А Козирог се управлява от планетата Сатурн. А Сатурн освен много други неща управлява хода на времето и историята на човечеството. Следователно, за да постигнем напредък, ние българите, трябва обезателно да се опираме на историята си, на традициите си, на официалната си религия, на църквата си и на всичко друго, което Сатурн управлява. За ползата, която българският народ може да извлече от историята, говори самият Паисий Хилендарски в предговора на своята книга:

Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю…Отгде ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония, които писаха историята на този свят … Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума. Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята! Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното благополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха – чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш. Историята дава разум не само на всеки човек, за да управлява себе си или своя дом, но и на големите владетели за добро властуване: как могат да държат дадените им от бога поданици в страх божи, в послушание, тишина, правда и благочестие, как да укротяват и изкореняват бунтовниците, как да се опълчват против външните врагове във войните, как да ги победят и сключат мир. Виж колко голяма е ползата от историята⁶⁹.

Ето защо книгата на Паисий е имала такова кардинално значение за българите. Защото тя е разкривала на нашия народ забравената му история. А един народ като българския, със силен Сатурн и Козирог в астрологичната си карта е силен само тогава, когато се опира на опита от своето минало и на своята история. Затова написването на тази книга е повратен момент в нашето историческо минало. Тя е запалила искрата, от която се е разгорял огънят. И понеже това събитие стои в началото на фазата, това означава, че родолюбието и националната гордост, които са заложени в основата на тази книга, са предопределили всички последващи събития чак до наши дни. Оттам насетне е настъпил периодът на българското възраждане, борбата за независима българска църква, после борбата за самостоятелни български училища, последвани от българските въстания, Руско-турската освободителна война и създаването на третата ни българска държава.

Интересно е да се отбележи знаменателният факт, че Сатурн преминава от знака Лъв в знака Дева точно на 12 септември 1885 г. (по нов стил). Това е отразено в таблица 7 като събитие номер 43. Както е известно Съединението на Княжество България с Източна Румелия става точно на 18 септември 1885 г. (по нов стил), което поставя едно ново начало на нашата държавност. Това е едно забележително доказателство за точността, с която работи картата на българския етнос. Нека имаме предвид, че Сатурн се е застоял в знака на Лъв общо 785 години (от 1100 г. до 1885 г.). В Дева той ще прекара 796 години (от 1885 г. до 2681 г.). Значи общо в двата знака Сатурн ще се застои 1,581 г. Затова преминаването на Сатурн от единия знак в другия само 4 дни преди изключително важното събитие Съединението на Княжество България с Източна Румелия ни поразява със своята изумителна точност! Изразено математически точността на изчисленото отклонение са някакви нищожни 0.0007 %.

Това в никакъв случай не може да бъде тълкувано просто като съвпадение. Това е абсолютна закономерност, както и множеството други такива изключителни закономерности, които изпъкват в тази астрологична карта. Независимо колко дълго време вече работя с нея, аз лично не преставам да се удивлявам на изумителната точност, с която тя работи! Ето вече повече от 1300 години тя отразява съвсем точно като по часовник всички събития в нашата история и ако българите съществуват още 1300 години занапред, тя ще продължи точно така вярно и за в бъдеще да отразява тяхната съдба и тяхната мисия!

Борбата по въплътяването на националната идея продължава и след Съединението и вероятно всичко би продължавало да се развива добре, ако междувременно Юпитер не беше попаднал в зона на статичност. За съжаление, от 1900 г. той започва да се връща назад, а при ретрограден Юпитер не бихме могли да очакваме особен напредък при реализацията на националните ни ценности и идеали. Затова, както вече посочихме в предишния раздел, когато разглеждахме движението на Юпитер, ценностната ни система през периода 1900 – 2018 г. е до голяма степен фалшива. През този период или се стремим към неправилни цели, или се стремим към реализацията на правилни цели, но с неправилни средства. И в двата случая търпим неуспех при осъществяването  им на практика.

В същото време има наличие на силна държавност, защото Сатурн продължава да се движи постъпателно напред. По това време държавата ни бива управлявана от силни личности и има стабилни държавни структури. Това е периодът на управлението на Фердинанд I, после на Борис III, последвано от 45 години комунистически режим. Периодът след 1900 г. е доста интересен. От една страна имаме силна държавност (директен Сатурн), но неправилна ценностна система (ретрограден Юпитер). Затова, от една страна България губи последователно две световни войни, междусъюзническата война, изживява три национални катастрофи, на власт идва фашистко правителство, издава се репресивен закон за защита на държавата, после пък 45 години строим развит социализъм с тоталитарни методи и т.н.

Тоест през целия този период от 1900 г. досега България преследва фалшиви национални идеали и използва неправомерни методи, но през цялото това време има относително стабилна държавност. Стабилната държавност е зададена по времето на последната зона на статичност, когато Паисий Хилендарски написва „История славяноболгарская“. Именно тогава, при последното стационарно задържане на Сатурн, българите след многовековното робство се сепват в унеса си и благодарение на книгата пробуждат в себе си един идеал за национална независимост и силна държавност, който ги води в продължение на два века и половина напред. Те  осъзнават, че са имали силни царе и преди и желаят да възстановят силата на държавата си отново. Всичко това е заложено в книгата на Паисий. Да се обърнем отново към нея:

Дивни са присъдите на бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят – раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява. Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така. Може в летописите и историите на евреите да се узнае как много пъти ги предаваше в плен и запустение и пак ги събираше и закрепваше в тяхното царство, както и сега се вижда от упадъка на източното гръцко и българско царство. И струва ни се, че не окончателно бе отхвърлено и забравено от бога. Но кой ще постигне ума господен или кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само бог със своите свети присъди.

Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.

Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостиня на ония, които просят от тях. А мъдрите и културни [гърци] никак не правят това, но и отнемат от простите и грабят несправедливо и повече грях, а не полза ще получат от своята мъдрост и култура.

Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф годеник [на света Богородица], колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай⁶⁹.

Нарочно поместих тук толкова голям откъс от Паисиевата история, понеже този откъс е неразривно свързан не само с държавността, но и с културните ценности. А както ще видим от следващите страници, ние българите, в момента живеем в уникални исторически времена, когато и двете планети – и Сатурн (държавността) и Юпитер (ценностите) са застанали статично. Затова борбата в наши дни ще се води не само да опазим държавността си, но и националните си идеали и да ги насочим в правилно русло.

• Седми стационарен период. Сатурн е статичен, преминава в ретроградно движение (SR). Точка на статичност 10°47′ в Дева. Започва на 28 март 2005 г. Кулминира на 17 август 2012 г. Приключва на 19 януари 2020 г.

В началото трябва да направим уточнението, че понеже сега ще говорим за събитията, които се развиват в наши дни възможно е по определени теми да се разгорят едни или други политически пристрастия. За да може да се постигне максимален ефект от научния подход, използван в тази книга, трябва да се стремим към максимална обективност. Затова трябва стриктно да се придържаме към движението на планетите, понеже то е най-безпристрастният показател. В миналото, когато Сатурн се е спирал на едно място, той не е питал съответните владели дали на тях им харесва неговото движение, или не. Напротив, винаги е ставало точно обратното – владетелите задължително е трябвало да се подчиняват на планетарните цикли. Всъщност, в страни като Египет, например нищо не е било предприемано в държавата, без фараоните да се допитат предварително до звездобройците (т.е. астролозите). Кога ще се сади, кога ще се жъне, кога ще се ходи на война, кога ще се сключва мир и т.н. Всички тези неща са били предприемани едва тогава, когато звездите са били благосклонно разположени за предприемането на което и да било действие, имащо отношение към управлението на държавата.

Една от големите беди на нашето съвремие се състои в това, че хората загубиха връзката си с духовния свят. Те не само не го усещат и не четат свободно в него, както това е ставало в миналото, но за съжаление доста хора изобщо го отричат. Духовете имаха определено основание да поставят хората в това положение. Благодарение на това, че духовният свят, така да се каже, затвори вратите си пред човечеството, то беше принудено да развие силата на логическото си мислене и разсъждение. По този начин хората станаха способни да овладяват силата на материята, да строят машини, автомобили, самолети, пътища и компютри. Всичко това беше невъзможно в древността, защото тези умения не произтичат от божествените светове. Но това, което все пак остана и беше дадено на хората за всеобщо ползване, е астрологията.

Когато се изучават движенията на планетите, то е все едно да се изучават духовните светове и делата на боговете. Физическите планети са външният облик на определени духовни същества. По същия начин физическото тяло на човека е носител на духовните му компоненти. Ако ние поставим съответната апаратура около физическото тяло на един човек и с години регистрираме всяка една негова постъпка, то след време, опирайки се на тази информация, ще сме в състояние да правим анализи, които се простират далеч над очертанията само на физическия му свят. Например, ако записваме и следим абсолютно всичко, което един човек прави в продължение на години, можем да си изградим доста стройна система относно неговите политически убеждения, духовни ценности, религиозна нагласа и т.н. Така че, дори не е нужно да имаме уреди, които измерват здравословното му състояние, емоционалното му състояние, мислите му, идеалите му и въжделенията му. Достатъчно е само да следим и да регистрираме всички прояви на физическото му тяло и след време можем да си изградим почти пълна картина и за всичко останало.

Така стоят нещата и с планетите. Не е нужно да имаме апаратура, която да регистрира етерните, астрални и прочие енергийни полета около планетите. Достатъчно е само да имаме точна информация за това в коя точка на еклиптиката се е намирала дадената планета във всеки един момент от време през последните столетия и да съпоставим тези данни с историческите събития, които са се случвали тогава. На базата на тези данни можем съвсем спокойно да строим напълно достоверни хипотези, относно това, какво „си е наумила“ въпросната планета и какви събития следва да очакваме да се случат в близкото и далечно бъдеще.

Това е и една от причините, поради които астрологията трябва да бъде колкото се може повече популяризирана всред широките народни маси. В древността с астрология са се занимавали само единици специално обучени жреци. Цялото управление на държавата е било поставено в техни ръце. Но това е било по времето, когато хората още не са имали изградено силно „Азово“ съзнание. За онези древни условия това е било правилното състояние на нещата. В наши дни този модел на управление е вече безнадеждно остарял. В наши дни управлението на държавата трябва да бъде поето от целокупния народ. Вече има достатъчно компютърни технологии, които да осигуряват гласуване в реално време и допитвания до целия народ в реално време. Усилено се говори в последно време за електронно правителство и т.н. Отделен е въпросът, че някои политици правят всичко възможно да запазят съществуващата в момента „представителна демокрация“, тъй като много добре знаят, че този модел им позволява напълно безнаказано да си правят каквото си поискат.

Но независимо от всичко, положението на звездите е такова, че със или без съгласието на тези политици, държавният модел на управление в България ще трябва да се промени и да отрази настъпилите съществени изменения в съзнанието на хората. Когато „представителната демокрация“ е била въведена в България за първи път след Освобождението през 1878 г.  е била един от най-демократичните модели на държавно управление за времето си. Но за изминалия век и половина този модел е вече морално остарял и му е крайно време да бъде заменен с нов. И когато това стане, България отново ще бъде първата страна в света с най-прогресивен и най-демократичен модел за управление. По всичко личи, че на нашата нация ѝ е било писано да стане първопроводник на тези нови модели на държавно управление.

Една от причините, поради които българите са се намирали толкова много години първо под византийско владичество, а после под турско робство, е именно тази: през годините на робство у българина постепенно се е появила, а впоследствие затвърдила, генетичната му нетърпимост към всякаква форма на централизирано държавно управление. Защо е така? Защо българинът непрекъснато се стреми да заобикаля законите и правилата? Защото в продължение на столетия е бил принуден да живее притиснат в условията на една от най-съвършените държавни машини – турската. Ако си спомняте от това, което изложихме за петата Сатурнова стационарност, за тази изключително добре смазана държавна машина с нескрито възхищение пише бъдещият английски законодател сър Хенри Блаунт. Това, което е било добро за турската държава, не е било добро за отделния българин. И ето как поколение след поколение българинът се е научил да заобикаля правилата, да отхвърля господството на държавния апарат, за да може, в крайна сметка, да оцелява. Така че това качество му е вече в известен смисъл „вродено“.

Западните етноси междувременно са се развивали по съвсем различен еволюционен път. При тях е ставало точно обратното – силата на държавата е символизирала добруването и съхранението на нацията. Затова сега те по най-трудния начин ще трябва да се учат, че условията са променени, и че корумпираността на отделния политик може да означава заробване на цялата нация. Защото нека да не се лъжем – капиталистическата система просто принуждава политиците към корупция. Това, което е известно на българите от много време (т.е. че това, което е добро за държавата, не е добро за отделния човек), тепърва ще става ясно лека-полека и на западния човек. Те тепърва ще има да страдат твърде много от корупцията и алчността на собствените си правителства. След това неизбежно ще се обърнат към нашия опит. В същото време след многовековна история, белязана с многомилионни трагедии, свързани с лошо държавно управление, българинът общо взето не очаква нищо добро от нито един отделен политик.

И точно така трябва да бъде, понеже в бъдещата „чиста и свята република“, която задължително ще бъде най-накрая осъществена в България, централизираният модел на управление ще бъде напълно разрушен. Той, заедно с представителната парламентарна демокрация ще бъде обявен за отживелица на миналото и ще бъде заменен от истинско демократично народовластие. И тук новите технологии за комуникация между хората ще изиграят решаваща роля. Но тогава на преден план ще излезе един друг въпрос. Защото истинският проблем не се изразява само в техническата имплементация на нови онлайн технологии, които да позволяват безопасно и защитено електронно народовластие. Това е сравнително по-малкият проблем. Той е от техническо естество и ще бъде решен сравнително бързо и лесно. В България вече се подготвят голям брой много добри компютърни специалисти, за които съм сигурен че ще свършат отлична работа. Самата астрологична карта на България подсказва изключително силни способности на нацията да работи с компютърните технологии. Така че за това не се притеснявам толкова много.

По-трудното е друго – как многомилионният български народ да постигне съгласие помежду си при взимането на важни политически решения? Ето в това отношение българите може да се натъкнат на големи трудности, понеже в народопсихологията им е заложено винаги да се правят на по-знаещи и по-можещи от съседа си, а в случай на нужда са свикнали да се спасяват поединично, вместо да бъдат задружни и единни. Другите народи, израснали в условията на силно държавничество, са били възпитани в сплотеност, докато ние по времето на многовековното робство сме се научили да оцеляваме поединично. Има ли все пак шанс да изградим силна българска държава при това положение?

В древността, когато българският народ е бил все още ясновиждащ, сплотеността на отделните му членове е била даденост и нещо разбиращо се от само себе си. На първо място оцеляването поединично в онези времена е било доста трудна задача. Оцелявали са само онези народи, които са били изключително добре организирани в силни и могъщи държави. Битките са се печелили не само благодарение на стратегическите способности на водачите, но и до голяма степен от броя на участващите войни. Значи оцеляването на етносите се е базирало на две неща – добра организация и многобройна войска. При това положение практически не е можело да става въпрос за индивидуализъм.

Не един и два народа в онези векове са били изтрити от лицето на земята. В това отношение българите с право могат да се гордеят, че са основали една от първите държави в Европа и че въпреки всички исторически трудности продължават да съществуват и до днес. Следователно надежда има. Но при оценката на историческите събития, които са отдалечени от нас с повече от 13 века историците обикновено изпускат от анализите си едно много важно обстоятелство – коренно различната душевно-духовна организация на хората в онези времена. Това няма да го видите записано в нито една историческа хроника. Тези данни са доведени до нас благодарение на духовната наука.

В онези времена всеки един българин в своето будно съзнание е можел с духовните си очи да вижда в духовния свят. Това е било нормалното състояние на прабългарите и славяните. Те все още не са били развили напълно способностите си за логическо мислене и разсъждение, но са живеели съвсем нормално потопени в етерния и астралния свят на духовните същества, които са ръководели целия етнос. Затова древните българи не са изисквали „доказателства“ от своите лидери защо е било нужно да се постъпи по един или друг начин в държавното управление, както ние обикновено правим днес. В онези времена това е било напълно ненужно, понеже всички представители на етноса със своето духовно зрение виждали един и същ дух, който бил духовният водач на народа. Той говорел едно и също на всички.

Например, целият български народ като един се е вдигнал и се е преселил от средата на Азия чак до съвременните български земи. Вие представяте ли си как тези хора с примитивните си „технологии“ (каруци, коне, лъкове и стрели) са извървели толкова хиляди километри разстояние, като през цялото време са постигали съгласие по всички основни национални въпроси? Кога друг път българите са постигали такова национално единство? И как е било възможно да се осъществи това, без наличието на комуникационни технологии и всички останали инструменти за управление, от които се ползват съвременните държави? Хората днес рядко се замислят по тези въпроси. Виждате ли, българите решили да се преселят, станали и тръгнали на път. Вървели, вървели и стигнали до териториите на днешна България…

Това е едно изключително наивно тълкуване на историческите реалности и показва пълно неразбиране по въпроса. Подобно нещо е можело да стане само при условие, че всички тези хора са имали примитивно, атавистично духовно виждане. Всеки един от тях е бил в пряк контакт с ръководещия българския народ архангел. Въздействието е било едновременно на всички и затова те са действали все едно като един човек. Най-лесно е да визуализирате това, като си представите миграциите на прелетните птици или придвижването на рибните пасажи. Тези примери са доста удачни, понеже на метафизично ниво ясно се вижда как всички тези отделни животни се управляват от един-единствен дух. Затова и всички те се движат с таква синхронност. Нещо подобно е ставало в онези времена и с целокупния български народ.

Вече по-късно, особено по времето на Втората българска държава, това духовно виждане е започнало значително да отслабва. Започват да се водят и граждански войни, за да се определи кой да седне на царския престол. Когато народът като един е имал връзка с управляващия го архангел, такива боричкания за престола са били невъзможни, понеже всеки е „виждал“, кой е легитимният избранник. Когато това духовно виждане започнало да угасва, се появили споровете, и то не само по този, а по най-различни други много важни въпроси.

И така стигаме до нашето съвремие, когато връзката с духовните светове е почти изцяло загубена. „Азовото“ съзнание на хората се е развило неимоверно силно, което е добре от една страна. Това е така, защото смисълът на цялата съвременна епоха трябва да търсим фактически в това – в развитието и укрепването на човешкия „Аз“. Но от друга страна това безкрайно раздробяване на отделни силни „Азови“ личности води до съществени проблеми в държавното управление. Вече много трудно се постига национално единство и съгласие по който и да било въпрос. И това не е типично български проблем. Този проблем стои пред всички държави по света.

Но у нас той е особено изострен, поради спецификата на българската национална астрологична карта. В картата на България планетата Уран се намира в изключително близък съвпад (по-малко от един градус) със Слънцето. Поради тази причина много българи взети поотделно са едва ли не гениални, но като нация трудно постигат разбирателство за каквото и да било. Уран дава изключително силно обособена лична индивидуалност на всеки един отделен „Аз“. Затова личните „Азове“ изпъкват изключително силно, но общото, колективното страда. Затова и българите трябваше да преминат през толкова много изпитания и да страдат от толкова лошо държавно управление, за да се научат да бъдат единни. И тук стигаме до разковничето на това, какво ще направи българите отново единни. Аз вярвам, че решението се крие в комбинирането на астрологията със съвременните интернет технологии.

Когато всеки един българин овладее основите и най-елементарните правила на астрологичната наука и започне да съпоставя циклите на планетите с историческото си минало, няма начин как да не започне да вижда смисъла на всичко, което исторически се е случвало в нашата държава. После на базата пак на тези изчисления не може да не се види смисълът на всичко, което е предначертано да се развие занапред. И тогава, когато българите почувстват със сърцето и с ума си истината за това, което астрологията им разкрива, няма начин как да не започнат да постигат единство. Този процес ще тече паралелно с обсъждането на всички важни за нацията въпроси в социалните мрежи и изградените дотогава системи за електронно правителство. Архангелът, управляващ българския народ, и в момента се намира във връзка с една голяма част от своите представители. В наши дни тя е до голяма степен подсъзнателна и не напълно осмислена. Но благодарение на астрологията и на социалните мрежи тя ще се осъзнае и осмисли. И тогава целокупният български народ ще стане пак един вид ясновиждащ, както и преди, само че по нов, съвременен начин.

Няма значение, че българите не могат вече да се взират в небесата и да виждат там етерни и астрални същества, както това е ставало в древността. Сега те ще се взират в графиките, които компютрите чертаят на мониторите. Принципът е абсолютно един и същ. Това, което направихме в тази книга, т.е. тази „разходка“ из вековете, базирана на циклите на само две от най-важните планети – Юпитер и Сатурн, е един вид модерно, съвременно ясновидство. За в бъдеще то неимоверно много ще се разшири и задълбочи и ще се издигне не само на същата, но и на още по-голяма висота, на която се е намирало древното ясновидство. С помощта на бъдещите машини, роботи и компютри, които хората ще изобретят, бъдещото човечество ще разговарят с духовния свят така да се каже на „равни начала“. Ще има една доста голяма равнопоставеност между хората и боговете. Сега само се полагат основите на този процес. В тази книга изследвахме само зоните на статичност на две от най-важните за нас планети. Зоните на статичност, както вече знаем, определят само повратните точки в историята на един народ. Те са нещо подобно на тези картинки, на които са дадени различни номерирани точки и задачата ви е да ги съедините, следвайки номерацията им. Накрая пред вас се разкрива една скрита картина.

Така че това, което направихме в тази книга, е че съединихме основните повратни точки в историята на българския народ с прави линии. Сега вече съвсем ясно започва да се очертава замисълът и предназначението за българския народ. За в бъдеще ще можем да нанасяме все повече допълнителни щрихи към така първоначално очертаната картина. Освен зоните на статичност на тези две планети може да се разгледат още и техните аспекти. Немаловажни са също така и другите планети и техните цикли, аспекти, знаци, домове и зони на статичност. Не са за подценяване и неподвижните звезди в картите на етносите, както и още много други астрологични фактори. Но все пак,  „скелетът“ на българската история се задава от повратните точки на Юпитер и Сатурн. Затова на тях посветихме тази книга. Не може да е случаен фактът, че и двата цикъла (и на Юпитер, и на Сатурн) ще започнат в най-скоро време да се повтарят.

Всичко, което българите са градили през последните 100 години, няма да бъде безвъзвратно изгубено, понеже сега имаме на разположение технологиите, които ще ни укажат кога точно коя планета на кой именно градус ще се намира и какво точно следва да очакваме от това астрологично положение. А когато целокупният български народ  разполага с тази информация и подлага всичко това на обсъждане чрез инструментите на електронните мрежи, вероятността за грешка в държавното управление ще бъде практически сведена до нула. Затова историческата реалност изисква от българите да наложат в страната си истинско народовластие, базирано до голяма степен на астрологичните изчисления, а не на едноличните решения на този или онзи отделен политик или партия.

В древния Египет е имало няколко жреци-астролози, които са били посветени и са минавали през специална подготовка. Те са правили изчисленията за цялата нация и са съветвали фараона, как да постъпи в една или друга ситуация. Но това е било в епохата на Телеца. А сега в епохата на Водолея ще имаме действително демократична система. По нея всеки един, който поне малко разбира от астрология, ще може сам да наблюдава траекториите на планетите по картата на България. Компютърните технологии значително улесняват тези процеси. Вече не е нужно да се минава специална подготовка. Всеки един човек ще може при добро желание да научи астрологичните символи и да получи елементарна астрологична грамотност. Както в наши дни е абсолютно задължително за всеки един човек да притежава елементарна езикова и писмена грамотност, така вече става абсолютно необходимо всеки един българин да получи елементарна астрологическа грамотност.

В миналото не всеки е знаел как се чете и как се пише. Това е било привилегия на богатите и образованите. В наши дни това вече не е привилегия, а задължение на всички. Именно българският език и българските букви спояват българския народ вече толкова векове. Точно така стоят нещата и с астрологията. Изучаването на базисните астрологични понятия вече не е нещо, което да остане в сферата на пожеланията. То е абсолютна необходимост. Новият език, на който ще разговарят новите българи и ще постигат съгласие помежду си, е астрологичният. Благодарение на него ще се постигне национално единство! И тогава всеки един човек ще разполага с едни и същи резултати. А на базата на едни и същи изчисления ще се правят едни и същи изводи. Ето как българската нация постепенно отново ще започне да се обединява около националната си идея и ще постигне единство –с помощта на астрологията!

Това положение на нещата съвсем правилно ще отразява реалността на историческото време, в което живеем. В миналото е било напълно нормално обединението на нацията да се постига благодарение на останалото атавистично духовно виждане. След това, следвайки естествения ход на историческите събития, е било напълно нормално то постепенно да угасне. И пак така, следвайки естествения ход на нещата, нормалното и естествено разбирателство между хората за в бъдеще ще настъпи само тогава, когато общият език между тях е този на математиката, на цифрите и на уравненията. Цифрите са едни и същи за всички. Резултатите от правилно проведените математически изчисления са винаги едни и същи за всички. Двама нормални души не могат да спорят относно това дали две плюс две прави четири, или не. А езикът на астрологията е всъщност език на математиката. Движението на планетите се описва от математически уравнения. Те могат да бъдат направени разбираеми за всички. Ето как с примера на най-разединената нация (българската) ще се демонстрира нагледно, че може да се постигне национално съгласие на езика на математиката, тоест на езика на астрологията!

Забележете само: народът се вдигна на масови протести и демонстрации точно в средата на статичния Сатурнов период. Нима това е случайно? При това хората, които излязоха на първите демонстрации не знаеха, че България по това време се намира в Сатурнова зона на статичност. Те просто следваха своите инстинкти. Така че промените ще бъдат осъществени, независимо дали те са предприети съзнателно или несъзнателно. Но естествено винаги е по-добре да се действа съзнателно. Дали предначертаните промени за България се харесват на едни или други политически партии, няма абсолютно никакво значение. Статичната зона подсказва, че държавното устройство на България трябва да се преустрои и това ще се извърши независимо дали това се харесва на този или на онзи политик. Нещата в една държава винаги се подреждат накрая така, както желаят планетите (в миналото са ги наричали богове), а не както желаят владетелите (в наши дни разбирайте политиците).

В науката личните пристрастия нямат място. Така е и в астрологията. Планетите се движат по строго определен начин и независимо дали това ни харесва или не, ние, хората не можем да изменяме техния ход. Това, което можем да направим, е да изследваме колкото се може по-безпристрастно тяхното движение и да се опитаме с максимална научна обоснованост да реагираме на ставащото по възможно най-благоприятния за нас като нация начин.

Какво да очакваме от последната (седма) зона на Сатурнова статичност?

Седмият стационарен период на Сатурн е започнал на 28 март 2005 г. Досега видяхме, че всеки път, когато Сатурн застава в зона на статичност, се извършва криза в държавното управление. В първата зона се сдобиваме с патриаршия, но в същото време неизбежно попадаме под попечителството на Константинополската църква. Това означава известна загуба на национален суверенитет. Ако трябва да сравняваме, то преди първия стационарен период на Сатурн България като държава е имала много по-голяма свобода на действията, понеже всички религиозни въпроси са били решавани от българските езически шамани.

С това изобщо не искам да кажа, че е трябвало да си останем езичници, а просто констатирам факта, че все пак след покръстването по силата на това, че България се присъединява към световната християнска общност, държавата все пак е загубила една част от суверенитета си: т.е. след покръстването на българите държавата не е имала вече пълна свобода на действие, по отношение на религиозните въпроси. Все пак българите е трябвало да се придържат към установените от Константинопол канони. Трябва да признаем, че ако се бяхме присъединили към католицизма, щяхме да загубим още повече от националния си суверенитет. Но ние сравняваме с това, какво е било преди и след покръстването. Избирането между двете църкви – източноправославната и католическата е представлявал един вид избор не дали ще загубим част от свободата си (това се е подразбирало от само себе си), а колко от свободата си ще загубим.

Тези, които се интересуват, могат да разгледат тази тема в още по-големи подробности и да видят колко трудно им е било на европейските крале да управляват независимо в условията на силна католическа църква. Поради тази причина Англия се отделя в независима англиканска църква и т.н. Но да спрем дотук. Важното е само да подчертаем, че по време на първата стационарна зона на Сатурн България все пак губи една част от националния си суверенитет. Това са фактите, и всеки един човек със здраво мислене ще стигне до тях, независимо че във всички учебници по история е написано, че по това време България извоюва независима патриаршия. Независима патриаршия – това естествено е добре. Но това е добре в сравнение с присъединяването на България към силно централизираната католическа църква. Така или иначе новообразуваната независима българска патриаршия е била все пак под попечителството на Византия. Всички последвали войни на България с Византия са се водели именно поради „отстъпничеството“ ни от нея. И националната си независимост по време на втората Сатурнова статичност сме загубили пак по същата причина. Така че по време на първата Сатурнова статичност България не придобива по-голяма независимост, отколкото е имала преди. Всъщност, става точно обратното.

След това във втората зона на статичност България изобщо изгубва националния си суверенитет, тъй като след победата на Василий II българските управници „се отказват“ от България и тя бива присъединена към Византийската империя. По време на третия статичен период, става нещо подобно.  Поради бушуващата гражданска война не остават живи наследници на Асеневци, които да седнат на българския престол. Вследствие на това, на престола се възкачва Константин Тих, чийто произход не е легитимен. Подписват се споразумения с Византийската империя, които са в ущърб на държавата ни. Тоест, за да се закрепи на престола, той принася в жертва част от независимостта и териториите ни на Византия. През четвъртия период България отново пада под робство, този път за доста продължителен отрязък от време. Тогава пък изгубва суверенитета си даже още повече, защото ако преди е била покорена от християнска държава (Византия), то сега е покорена от мюсюлманска държава (Османската империя). Различията в религиите водят до много по-тежки условия за българите, отколкото сме имали при Византийското владичество. По време на петия статичен период дори и последният пилон на българщината бива подкопан – т.е. засилва се натиска върху българското население да бъде помюсюлманчено, особено в определени райони на България.

Всичко това показва, че по време на стационарни зони на Сатурн силно биват разклащани устоите на държавността или на съществуващите обществени порядки. В резултат на това държавата губи част от суверенитета си. Единствено щастливо изключение прави шестата стационарна зона, когато пак биват сериозно разклатени устоите на съществуващия обществен ред. Но в дадения случай става въпрос за турския държавен режим. Именно тогава се поставя началото на Българското възраждане. Това става по времето на Паисиевата история и на Руско-турската война от 1768-1774 г. По това време българският народ започва да се отърсва от многовековната си летаргия, а политическото влияние на Русия нараства неимоверно, вследствие на успешно водената ѝ война с Турция.

На базата на всичко това и при поредното „замръзване“ на Сатурн на едно място би следвало да очакваме по някакъв начин да бъдат отново  подкопани устоите на българската държавност. Следва да очакваме нова загуба на държавния си суверенитет. Но преди всичко трябва да направим уточнението, че последният (седми) стационарен период все още тече и не е приключил напълно. Началото му започва на 28 март 2005 г., пиковата точка е на 17 август 2012 г, а целият период ще приключи на 19 януари 2020 г. Следователно е все още рано да се прави пълен анализ на положението. Но все пак от началото на периода досега са изминали 8 години, което е повече от половината време. Следователно, можем спокойно да направим някои общи изводи.

На първо място знаем, че България става пълноправен член на НАТО на 18 март 2004 г., а на 1 януари 2007 г. влиза и в Европейския съюз. Следователно, няма съмнение, че последният седми стационарен период на Сатурн преминава под егидата на интеграцията на страната ни в Европейската общност. Хубаво ли е това или лошо? По този въпрос има изписано много мастило и аз не желая да се включвам в политически дебати относно ползата или вредата от членството на България в тези институции. Аз съм астролог, а не политик. Но погледнато напълно безпристрастно, не може да не отчетем, че държавата ни трябваше да направи определени съществени компромиси, за да може успешно да извърши замислената интеграция. И именно когато се договаряха тези компромиси, планетата Сатурн (която, както знаем, е изключително важна за българския етнос) спря своето движение.  Точно по това време се извършиха две от най-важните събития по пътя на нашата Европейска интеграция – а именно приемането ни в НАТО и приемането ни в Европейския съюз.

Несъмнено с това планетата Сатурн ни подсказва, че от гледна точка на българския етнос (понеже ние през цялото време изследваме именно астрологическата карта на българския етнос, а не на Европа) това събитие се изживява като доста стресиращо. Несъмнено, от гледна точка на българската астрологична карта събитията покрай евроинтеграцията се изживяват като криза в държавното управление и като загуба на националния суверенитет.

Тук пак искам да подчертая, че потопени в нашето ежедневие ние рядко се замисляме върху тези въпроси. Казано ни е, че е нужно да се интегрираме и толкоз. Всички държави в Европа го правят, значи и ние трябва да го направим. И действително, ние всъщност нямаме алтернатива. В епохата на Водолея задължително трябва да се извърши едно смесване на различните народи в един общ котел. Но от гледна точка на българския етнос и на ръководещия го архангел този период е доста стресиращ. И с пълно основание. Защото не е все едно и също кой народ ръководи смесването на всички останали народи. Мисля, че вече е ясно на болшинството от българското население, че който разполага с основните парични ресурси в Еврозоната диктува как точно ще протича „интеграцията“. И нещата са ръководени по такъв начин, че тя да е изгодна на етносите-ръководители на този процес, а не на онези, които се оказват в дадения случай „претопяемите“.

Да тръгнем от това, че след като започнахме процедурата по присъединяването беше нужно да изпълним редица условия за членство. Какво означава това? Това означаваше да изменим законодателството си, за да го уеднаквим с европейското. Откъдето и да го погледнем, това си е загуба на национален суверенитет. Ние трябваше да се откажем от нашите родни, български закони за да можем да прокараме други, „европейски“ закони, които не са нищо друго освен германски, френски и английски закони, т.е. закони, изработени основно на базата на законодателството в тези три западноевропейски държави. Но какво ни дава основание да смятаме, че законите, изработени за едни етноси, ще прилягат съвсем безпроблемно на други? Защо трябва да се залъгваме, че западноевропейските ценности и източноевропейските ценности могат да бъдат приравнени едно към едно? И защо трябва да мислим, че западните ценности са „правилните“, докато всички наши закони, които така лесно отхвърлихме, бяха „лоши“?

Отново желая да подчертая, че не желая да се замесвам в политически дебати относно правилността или неправилността на българската политика през последните години. Но дори и всички ние да се съгласим, че България продължава да бъде напълно суверенна и независима република, която прокарва националната си политика напълно неограничено и без да ѝ бъде оказван какъвто и да било външен или вътрешен натиск, то самата планета Сатурн няма да се съгласи с нас. Тя е застанала в момента напълно неподвижно в астрологичната карта на България. И си стои така вече 8 години, т.е. откакто България започна официално да се присъединява към Еврозоната. И ще продължава да си стои така още 7 години, чак до началото на 2020 г.

Така че дори всички ние да започнем да се убеждаваме взаимно, че криза няма и че загуба на национален суверенитет няма и дори напълно да се убедим един друг, че това е самата истина, и нищо друго освен самата истина, все пак въпреки всичко не мисля, че с това ще убедим планетата Сатурн. Защото ако ние бяхме прави, а тя не, то тогава тя щеше да тръгне да се движи. Но тя не тръгва и няма да тръгне. И както се е заковала на позицията си от 2005 г. досега, така ще си стои там до 2020 г. Тя е един мълчалив свидетел за това, че българската държавност е в криза и че постепенно губим националния си суверенитет, точно така, както това е ставало през другите шест зони на статичност.

При това няма значение дали България продължава официално да съществува като държава, или не. Времената са се променили. Вече не е необходимо вражеска конница да дойде и да превземе някаква българска крепост. Крепостта може да бъде превзета отвътре с множество модерни способи – един от най-разпространените е като се купят българските политици! Тогава те сами ще изменят всички закони така, както най-добре това приляга на Западна Европа. Или пък ще поднесат на тепсия всички секретни планове на българското контраразузнаване на чужди централи. Или пък ще затрият един от основните стълбове на българската икономика – атомната енергетика. Списъкът е всъщност доста дълъг, а нашите политици са особено изобретателни как най-ефективно да затрият нацията.

По отношение на законодателството трябва да кажем че това, което най-добре приляга на Западна Европа, не приляга обезателно най-добре и на българския етнос. От влизането ни в Европейския съюз бедните хора в България едва ли спечелиха нещо съществено. От тази интеграция най-много печели крупният бизнес. Вярно е, че има европейски фондове и че те се усвояват, но е доста погрешно да се мисли, че това са подарени пари. Западният човек не подарява нито една стотинка просто така. Зад всяко едно отпуснато евро се крият определени интереси. Това важи и за магистралите, и за метрото, и за всички останали пари, дадени по еврофондовете. Зад всеки един от тези проекти прозира ясно далечната стратегия за развитието не на България, а на Европа (разбирайте главно Германия, Франция и Англия). Западна Европа има определена визия за бъдещето си и всяко едно евро, което отпуска на нашата страна е хладнокръвно пресметнато не с оглед на националните български интереси, а с оглед на най-бързото внедряване на тяхната европейска визия.  И ето така по този елегантен начин западните етноси налагат своите закони и своите ценности върху нас, докато ние единодушно гласуваме за „европейските“ ценности, т.е. за немските, френските и английските ценности, като в същото време затриваме собствените си български национални ценности и идеали. Май е време отново да напомним какво Паисий Хилендарски е написал в предговора на своята история.

Много хора не разбират политическите и историческите реалности, в които живеем. Те си мислят, че след като България все още официално я има на политическата карта на света, всичко е наред. Това съвсем не е така. Няма абсолютно никакво значение дали България я има, или няма на картата, след като всеки един български закон всъщност не е български, а е преписан от „европейското“ законодателство. Няма никакво значение дали в страната се върти някаква национална валута, след като сме задлъжнели до шия на западните банкери. Няма никакво значение дали все още говорим на родния си език, след като в него вече има повече английски думи, отколкото български. Няма никакво значение дали ще се наричаме българи, след като понеже сме вече „европейци“ сме забравили собствената си история, култура и традиции. Няма никакво значение дали имаме българска патриаршия, ако народът не носи православието в сърцата си и се прекланя пред чужди идеали. Няма никакво значение дали имаме национална телевизия, ако тя показва само западни сериали. За частните комерсиални канали няма нужда да говорим.

Горният списък може да се продължи безкрайно дълго. Всъщност, става очевидно, че постепенно сме станали заложници на един троянски кон, който веднъж вкаран в страната е довел до съществена държавна криза на управлението. В добавка на това не само прогресният Сатурн, но и прогресният Юпитер също е застанал статично. Началото на неговата статичност започна през октомври 2012. Скоро след това се стигна до масови  протести, но това е само началото. Кулминацията на неговата статичност ще настъпи през февруари 2018 г. , а краят на статичността ще свърши чак през юли 2023 г. През следващите 137 години Сатурн ще се движи ретроградно, а Юпитер ще тръгне напред. Тоест, двете планети практически едновременно ще променят посоките си на движение. В предишния период от 1900 г. до 2012 г. Юпитер се движеше назад, а Сатурн вървеше напред. Сега ще стане обратното. Затова ако от 1900 г. до 2012 г, може да се каже, че имахме силна държавност, но неправилни идеали, по всичко личи, че през следващото столетие ще имаме слаба държавност и силни идеали.

Това не бива да ни плаши твърде много, понеже ние вече сме имали такъв период. Това е станало между първата и втората статичност на Сатурн. Става въпрос за времето, което наричаме „златен век на Симеон“. Тогава прогресният Сатурн се е движил назад, а прогресният Юпитер се е движил напред. Златният век е настъпил чак към края на фазата. До края на съвременна фаза има да изтече още доста вода. Затова нека засега да не притаяваме дъх в очакване на подобно повторно щастливо стечение на обстоятелствата. Вместо това е за препоръчване да насочим вниманието си към непосредствените проблеми, пред които ни изправя едновременната статичност и на двете планети – Юпитер и Сатурн.

Всъщност откакто Сатурн е застанал статично в картата на България до сега се вижда, че разрухата на държавността в нашата страна тече преимуществено на следните три фронта:

• Външен натиск. Той се осъществява главно по линията на присъединяването на България към европейските структури, уеднаквяване на формите на държавно управление, законодателство и прочие.
• Вътрешен натиск. Той е дело на вътрешни политически организации и сдружения, които преследват свои собствени цели. На първо място тук можем да поставим Движението за права и свободи, което заслужава особено внимание.
• Продажността на българските политици. Някои от тях не се интересуват изобщо от това каква политика ще се провежда. Важното е да напълнят собствените си джобове. Тези политически фигури са най-опасните, главно защото са абсолютно безпринципни. С останалите горе-долу е възможна някаква борба, понеже те имат някаква политическа платформа, към която се придържат и за тях може да се прогнозира към какъв тип действия ще се насочат. Решенията на продажния тип политици са абсолютно непредсказуеми. Те могат да изпълняват поръчки на всяко едно движение или индивид, който им плаща, без изобщо да се интересуват от последиците на своите действия. Има една българска поговорка, която гласи: „Интересът клати феса“. В случая тя е напълно уместна. Единственото средство за борба с този тип политици е безкомпромисното им изключване за вечни времена от политическата сцена.

По-подробно за всичко това четете в книгата ми “България – астрологична прогноза за 21 век”.

 

---