Ректификация на астрологичната карта на Васил Левски

Част 3. Морално-ценностна система

Юпитер в картата на Левски се намира в Лъв, което говори за огромен заряд от физическа енергия. Планетата обаче прави само един аспект към Плутон. Други аспекти към останалите планети няма. Тъй като Плутон все още не е бил открит по времето на Левски не е редно да го взимаме предвид и да го интерпретираме по същия начин, както правим това с картите на личности, родени в нашето съвремие. Всъщност именно това е причината, поради която Плутон не е отбелязан в рождената карта на Левски, която е дадена в началото на тази статия.  По-редното е да кажем, че Юпитер в картата на Левски е неаспектирана планета (няма нито един аспект към открита дотогава планета, асцендент или МС). Какво означава това? Тук си позволявам да цитирам един откъс от второто (засега непубликувано) издание на моята книга „Въведение в западната астрология“:

Когато една планета е неаспектирана, тя практически не взаимодейства с околната среда в онези области на живота, които се намират под нейното управление. По този начин човекът не може да види връзката между действията си и съответните последствия от тях… Така обстоят и нещата при Юпитер, само че относно сферите, за които тази планета е отговорна. А тя управлява най-общо казано стремежа на човека към висше философско познание за света. Обикновено то се постига чрез религията, морала, правото, висшето образование, юриспруденцията, пътешествията в чужди страни, общуването с представители на чужди култури и т.н. Хората, при които Юпитер е аспектиран, проектират определена енергия навън, след което получават някаква обратна връзка от света. Тя може да бъде положителна или отрицателна, в зависимост от аспектите на Юпитер…

При всички случаи аспектите към Юпитер са полезни или защото ни учат какво правим добре (положителни аспекти), или понеже ни дават сигнал какво е нужно да подобрим (отрицателни аспекти). При хората, родени с неаспектиран Юпитер не е дадена възможност за обратна връзка. Това означава, че на тези хора е дадена възможността да вярват в каквото си поискат и да формират каквито ценности си пожелаят, като при това вероятността да бъдат наказани или поощрени за техния избор е практически нищожна.

Така че това астрологично разположение може да се тълкува двояко. От една страна може да се приеме, че е действително добре, че тези хора имат свободата да се придържат към каквито възгледи намерят за добре, без да се опасяват че ще настъпят някакви сериозни последици. От друга, тези хора никога не могат да бъдат напълно сигурни, че избраната от тях ценностна, философска или религиозна система е „правилна“, защото те са до голяма степен капсулирани вътре в нея и тяхната философска система практически не влиза в контакт с обкръжаващия ги свят.

Често целият живот на такъв човек преминава в търсене на големите житейски истини, в преоткриването за себе си и на такива философски категории като например какво е това добро и зло, или в намирането на отговор на въпроса какъв е смисълът на човешкият живот? Понякога съдбата на човека се стича така че той внезапно отпътува от страната си и отива да живее за определени периоди от време в някаква далечна страна. Това обогатява философските му възгледи. Ако Юпитер се намира във фиксиран знак (Телец, Лъв, Скорпион, Водолей) обикновено тези хора формулират своите морални и философски възгледи за живота доста рано и след това цял живот се придържат към тях, без да ги променят особено. …

Ако в картата се наблюдава голям динамизъм, подчертано честолюбие или силни лидерски способности (например има силен акцент върху Лъв, Скорпион или Козирог), то тогава е възможно тези хора да си изработят желязна морално-ценностна система, към която да се придържат безусловно. В случая оставяме настрана преценката дали тя е „добра“ или „лоша“. Важно е, че тя работи за тези хора и че те под никаква форма няма да се съобразяват как тя се вписва (или обратното: как тя не се вписва) в нормите на обществото. Тогава те могат да напредват напред без изобщо да се съобразяват с останалите хора и без ни най-малко да държат сметка за утвърдените условности, установените етикети, наложилите се предразсъдъци или общоприетите обществени мнения. Действайки по този начин е възможно или тези хора да се превърнат в катализатор за промяна на съществуващите дотогава морално-етични норми, или те просто да бъдат изхвърлени от обществото като аутсайдери. И в двата случая е малко вероятно реакцията на обществото към тях самите да бъде забелязана от тези хора, които както и преди ще продължават да живеят затворени в света на своите собствени виждания.   (Любомир Червенков, „Въведение в западната астрология“, откъс от второто електронно издание, което е налично само на сайта https://lubomir.info)

Правим уговорката, че този текст не е писан с оглед само на Васил Левски, а се отнася за всички хора, които имат в картата си неаспектиран Юпитер. Всъщност такива хора се раждат сравнително рядко. Вероятността човек да се роди с неаспектиран Юпитер е само няколко стотни от процента. Това са катализаторите на обществото – индивидуалисти, които сочат на обществото нов път на идейно-нравствено  развитие. И които, както отбелязахме обществото може спокойно да изхвърли зад борда, като аутсайдери. Едва след като Левски дал живота си за да защити своя неподкупен идеал, няколко години след това народът се сепнал и решил да му строи паметници. Едва тогава се сетил, че поведението на Левски било всъщност символ на един нов морал, на една нова нравственост.

За намирането на точния градус на асцендента трябва да разгледаме планетата Марс. Това е така, защото тя се намира високо горе в картата и несъмнено трябва да прави съвпад с МС. Левски без всякакво съмнение е човек на действието, той ще остане в историята като революционер, човек смел и безстрашен, и изобщо като човек, чиято професия (МС) е свързана с Марс. Следователно в рождената му карта със сигурност е бил налице съвпад между МС и Марс. Това е възможно единствено само при часове на раждане в отрязъка от 15.32 до 16.31 ч. Това са първите 13 градуса на Стрелец. От тях единствено възможни са само шестият градус на Стрелец или тринадесетият градус на Стрелец, защото само те се намират под управлението на Марс. Шестият градус на Стрелец не е възможен, тъй като Меркурий и Юпитер променят разположението си по домове и картата придобива нереален вид. Освен това получените по този начин транзити по дати не се вписват в редица събития на живота на Левски. Обаче ако приемем, че Левски се е родил, докато е изгрявал тринадесетият градус на Стрелец, тогава всички планети застават на правилните си места и транзитите  се вписват идеално по дати. И така крайният резултат с вярна рождена карта, прогресии и транзити получаваме единствено само при час на раждане 16.29 ч. Това дава точен градус на асцендента 12°31´в Стрелец.

Част 4. Пари и финанси

Левски, особено в началото на революционната си кариера не е разполагал със свои собствени средства. Затова първоначално е изцяло финансиран, инструктиран и екипиран единствено само от „младите“. Това масонско движение вярвало, че България ще получи помощта на западните държави – Сърбия, Италия, Франция и телело на Запад. „Старите“ пък се въздържали от революционни крайности и теглели на Изток – към Русия. Докато Левски (особено по време на третата си, последна обиколка) е имал вече добре оформена идеята за независима България. И най-важното: по това време той вече разполагал с достатъчно събрани средства, с които тази революция да бъде осъществена! Той разбирал, че ако революционното движение се финансира от Запад, бъдещата българска федерация или държава ще е подконтролна за западните масонски общества. Ако ли пък се финансирала от Изток, то бъдещата българска държава щяла да гравитира около Русия и нейните общества. Така, че особената заслуга на Левски се състои в прозрението му, че от това кой финансира проекта „Освобождаване на България“ зависи бъдещето на нашата нация.

Ето това изключително важно откритие няма да го намерите в нито един учебник по история и в нито една книга за Левски, а такива има изписани хиляди! Потвърждение за това можете да намерите единствено само, ако изучавате астрологичната му карта – там ще откриете връзката му с тайните общества, отношението му към парите, и по-специално важното обстоятелство, че той е гледал на парите не като на цел, а като на средство за постигане на НАЦИОНАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ, нещо което България и до ден днешен не притежава!

Ако днешните български правителства биха взели пример от личния подвиг на Левски те биха правили всичко възможно да се опират на националния български капитал (както е правил и той), за да може България да бъде колкото се може по-независима от външни сили. Вместо това те правят точно обратното – вземат многомилиардни външни дългове, като по този начин нарочно подкопават националния ни суверенитет колкото се може повече. А в същото време остават новоизпечените български олигарси, (наследници на бившите чорбаджии – изедници, кръвопийци и предатели, както ги е наричал Левски) да забогатяват неимоверно на гърба на отрудения български народ. Интересно каква би била реакцията на Левски, ако можеше да види той с очите си днес крайния резултат от това, за което е жертвал той своя млад живот? България отново заробена за трети път. Този път формално уж не от турци или от византийци, но от „европейци“. Чорбаджиите и „европейците“ колят и бесят в страната както си пожелаят, а народът робува и търпи точно по същия начин, както и преди.

Но затова както се казва, заслуга има и самият народ, тъй като свободата не е някакво суверенно право, което се дава свише и е завинаги гарантирано на народите. За свободата трябва се воюва и то трябва да се воюва ежедневно и ежечасно, а не само веднъж на няколко века. По думите на Стефан Стамболов: „Не трябва да се освобождава никой народ, народите трябва да се освободят сами, или да загинат“. Това може да звучи жестоко, но е истина. Аз съм писал подробно на тази тема в статията си „Заслужават ли българите суверенитет?“ Може би грешката на Левски се е състояла в това, че той прекалено силно е обичал своя народ? И в стремежа си да го види свободен е дал всичко от себе си, включително и най-ценното с което е разполагал – живота си. Но не е ли отишла напразно неговата жертва?

Може би не е нужно да се освобождава един народ, който не е готов за това? Историята показва, че ако народът има робска психология, то дори и да му подарим свободата на тепсия, то той пак не знае какво да я прави и гледа да се отърве от нея. Свободата предполага освен наличието на мъжество за вземането на трудни решения, също така и твърдото поемане на отговорност за вече взетите решения. А ако народът няма нито желанието, нито самочувствието, че може да се самоуправлява, то рано или късно той ще започне да се оглежда наоколо за някой друг по-силен от него, който да го прави, вместо него. Защото после, когато бъде заробен отново, същият този народ ще има „моралното право“ да се оплаква, че е жертва, че е експлоатиран, че е ограбван и т.н. Но най-важното е, че в тази ситуация той сваля от плещите си ОТГОВОРНОСТТА за своята собствена съдба и прехвърля тази тежест върху поробителя, върху обстоятелствата, върху самия Господ Бог, ако щете, но не и върху себе си! Затова сме били поробени досега 3 пъти. Затова ще бъдем поробени и за в бъдеще и още 133 пъти, ако трябва, докато не се научим да поемаме отговорността за нашата собствена съдба върху самите себе си!

Но прозирал ли е всичкото това Левски преди век и половина? Вероятно не. Защото ако го беше прозирал, вероятно нямаше да си рискува живота и щеше да постъпи по друг начин. С неаспектиран Юпитер, той е бил до голяма степен идеалист, затворен в своята собствена морално-ценностна система. Тя несъмнено е била изключително здрава, непокварена и неподкупна, но не можем да кажем същото и за онези, които са били около него. Левски е дал живота си за един идеал, за който можем да се надяваме, че ще се осъществи някога в някакво много далечно бъдеще. Но ние българите сме много далеч от този идеал дори и сега, когато вече са минали почти 150 години от смъртта на Левски. А тогава, когато е живял той, той е мислел единствено само за Освобождението на България. Мислел си е, че ако премахнем външните експлоататори (турците), то всичко след това ще се нареди от само себе си. Днес обаче ние знаем, че робството не е свойство на външните обстоятелства, а е следствие на вътрешните качества на човека.

Един човек с робска психика дори и формално да е уж свободен, той винаги ще се държи като роб. И обратното – един човек със свободен дух никога не може да бъде поробен истински, независимо от външните обстоятелства. Свободолюбивият човек ще предпочете в крайна сметка да умре, отколкото да живее в робство. Така е и при народите. За съжаление обаче практиката показва, че българския народ прави точно обратното. Той по-скоро предпочита да умре, отколкото да бъде свободен.

Тактиката на Левски, особено по времето на неговата трета обиколка из България се е състояла в това да намери достатъчно финансиране за революцията със собствени усилия. Както казахме, той не е искал да постави делото във финансова зависимост нито от Западните, нито от Източните тайни общества. Затова първоначално лавирал между интересите на „младите“ и „старите“, докато най-накрая решил да прибегне към усилен революционен терор. Това бил единственият източник на доходи за революцията, който не идвал, нито от Изток, нито от Запад. Само такова (вътрешно) финансиране можело да обезпечи сравнителна независимост на нашата нация. За съжаление обаче прекаленият му оптимизъм го подвел. Не преценил правилно манталитета на българите. Той вярвал в нашия народ, но явно му се е предоверил. Чорбаджиите го намразили, а сиромасите се страхували да участват (не искали да поемат отговорност, предпочитали да си останат роби). Така той останал сам.  Накрая Левски обръща срещу себе си първо масонското общество, което първоначално го е финансирало, а после на второ място настройва против себе си и богатите българи. А пък широка подкрепа от народа така и не получил приживе (отрицателно аспектиран Сатурн в 11-ти дом). Това води в крайна сметка до неговото серийно предателство и смърт.

Стелиум в 8-ми дом, особено все от планети свързани с пари говори, че Левски е разполагал с колосални за времето си суми. Ние вероятно никога няма да узнаем за какви точно суми е ставало въпрос. Но това са пари, които макар че не са му принадлежали лично, той е оперирал и е разполагал с тях. Ако открием стелиум от същите тези планети в наши дни в някоя астрологична карта на някой наш съвременник, можем да го тълкуваме така, че това е човек, който работи за някаква голяма, (обикновено мултинационална) компания и оперира със стотици хиляди или дори с милиони. Парите не му принадлежат лично, но той в качеството си на мениджър или на главен счетоводител оперира с тях и разполага с тях. За което получава определена, немалка заплата. Точно така е стояло положението и с Левски.

Средствата, които той е натрупвал и с които е разполагал не са му принадлежали на него лично, но само той и може би още един-двама души в най-близкото му обкръжение са знаели къде точно са заровени. А за своята дейност той е получавал един вид „заплата“ – пари, с които той е покривал своите разходи за храна, дрехи, транспорт и т.н. Знаем, че за всеки личен разход се е отчитал до стотинка в тефтерчето си. Когато гледаме неговата астрологична карта от този ракурс (с две планети във 2-ри дом и три планети в 8-ми дом, правейки три опозиции помежду си) виждаме, че темата за парите в живота на този човек излиза много ярко на преден план. Не случайно на много места в неговите писма се говори за събиране на пари, за необходимостта от дарения за делото и за смъртни наказания към онези богаташи – предатели, които не дават пари. В писмото си до сливенци той категорично заявява: „Недобри, т.е. чорбаджии – изедници и не народни, които не искат да вземат участие в народното дело, а предават – трябва да се убиват с време.“  (Васил Левски, Документално наследство, подред на К. Възвъзвова и Я.Генчев, 1973г. стр. 120).

Ние може би никога няма да разберем докрай колко точно пари е събрал Васил Левски по време на 9 годишната си работа. Но можем да се досещаме, че с такава астрологична карта сумите са били много големи, да не кажем дори колосални. Като пак наблягаме на много важното обстоятелство, че той тези пари не ги е събирал за себе си лично, а ги е трупал в името на това те един ден те да бъдат използвани за благородната цел с тях да бъде купувано оръжие. Тоест, с тези пари той е възнамерявал да освобождава роби, в чието число влизат всички наши предци – пра-прабаби и пра-прадядовци. За себе си е взимал само толкова, колкото му било необходимо, за да покрива най-необходимите си разходи. Останалото е криел (вероятно на различни места) и е пазел пълна конспирация. Някои неща обаче постепенно изплуват на повърхността и стават известни на широката общественост.

Къщата построена върху парцела с намереното имане.

Например на 10.11.1973 г. един беден работник в кожарска фабрика от Ловеч тръгва да копае двора си за основи на нова къща. Получил е право за строеж на ул. „Марин Поплуканов“ 17, точно срещу музея „Васил Левски“ във възрожденския квартал Вароша. Той се хваща за главата, когато лопатата му попада на полуизгнили кожени дисаги, в които имало 1364 монети с общо тегло около 4 килограма! За себе си не взима нищо. Всичко предава на държавата. Там имало турски махмудии, както и ценни римски монети от времето на императорите Теодосий и Хонорий от IV век, както и венциански, фламандски и австрийски монети. Невъзможно е да се изчисли точната цена на това богатство в наши пари, поради ценността, която има като историческо наследство. Но дори и да вземем цената само на златото като метал, пак става въпрос за колосална сума. Последната емисия на монетите била от 1867 г. А именно това е времето, по което Левски обикаля България и освен че създава революционни комитети събира и не малко средства от заможните българи.

Това дава право на Иван Лалев, директор на музея в Ловеч да разгърне своя теория, според която това е „секретният фонд“ на Левски. Аз бих допълнил, че това е може би САМО ЕДИН от секретните фондове на Левски. Нептун във 2-ри дом е малко вероятно да скрие само едно съкровище на едно място. Тази теория оневинява поп Кръстьо като човек, задигнал общото имане. По-скоро той е бил разочарован от Левски след убийството на ратая от с. Видраре. Така че ако действително е намерено част от имането на Левски (а е много вероятно това да е именно така), то значи парите не са били задигнати от поп Кръстю. Той не е знаел къде са скрити те и следователно не е извършил предателството с цел забогатяване, а го е направил от други подбуди (например страх, лична неприязън към Левски и т.н.). След намирането им монетите били отнесени за съхранение в трезора на БНБ и би трябвало и днес да са там. Повече подробности тук.

Ректифицираната по този начин астрологична карта доста точно описва характера на Дякона, такъв какъвто е останал до нас през вековете – весел и оптимистичен, смел до безумие, с високи идеали, самоотвержен, държащ всичко в тайна и в пълна конспирация, изобщо с две думи – професионален революционер. Разположението на двете планети във Водолей във 2-ри дом говори, че той най-вероятно действително се е отчитал до стотинка за парите, които харчел. Но самото наличие на планети в този дом, плюс опозициите от тях към Венера (планетата управляваща паричните постъпления) говори, че за този човек парите съвсем не са били без значение, както се опитват да ни убедят някои историци. Точно обратното – той изключително много се е безпокоял за това дали е имал достатъчно пари. Също така много се е безпокоял дали са събрани достатъчно пари за делото (Луната предполага безпокойства, а Водолей – работа с големи групи хора). С негативно аспектиран, ретрограден Нептун във 2-ри дом не е докрай ясно откъде е получавал пари, къде ги е крил и за какво точно ги е използвал. Не бива да забравяме, че всеки професионален революционер си има своите тайни. Много от тях ние най-вероятно никога няма да научим докрай.

Всъщност кончината на Левски идва до голяма степен пак поради нерешени финансови въпроси. Понеже доброволно не е могъл да събира сумите, необходими както за собствената му издръжка така и за революционната дейност, той е бил принуден да се обърне за помощ към комитета. Тогава БРЦК изпраща през 1871 г. двама души, които да му помагат – Ангел Кънчев и Димитър Общи. Ангел Кънчев работи самоотвержено, но само след година вследствие на предателство е бил обграден от турската полиция на пристанището в Русе и се самоубива. Димитър Общи пък не се съобразява с разпорежданията на Левски, проявява своеволие, ограбва турската поща при Арабаконак и това впоследствие води до залавянето и обесването на Левски.

Ако от българския народ бяха събрани доброволно достатъчно средства, колкото са били необходими за воденето на борбата, то тогава вероятно животът на Левски щеше да протече по друг начин. Обаче и тогава всеки пак (както и сега) си е гледал единствено само собствения интерес. Много малко хора са се интересували и подкрепяли С ДЕЛАТА СИ революционно-освободителното движение. Почти никой не искал да се бърка в собствения си джоб заради подобна обща кауза. Иначе, ако манталитетът на народа ни е бил друг е нямало да има смисъл да се пращат авантюристи като Димитър Общи да грабят турската хазна в името на българската национално-освободителна кауза. И тогава Левски може би щеше да доживее Свободата. Това е още една срамна страница от нашата история, за която българите предпочитат да не говорят и се извръщат на другата страна. Много по-удобно е да говорим какви славни национални герои сме имали, отколкото да виждаме истинските причини, поради които животите на повечето от тях са били безвъзвратно погубени. Пак стигаме до потребността от себепознание … която болшинството от нас, както се е видяло, избягват на всяка цена.

Част 5. Имало ли е до Левски жена?

Венера в картата на Левски също се намира в Лъв, което дава повишено ниво на сексуална енергия, но планетата е неблагоприятно поставена по отношение на брак и семейство. Тя прави отрицателен аспект към Сатурн, което говори за задръжки, пречки и трудности в любовната сфера. Също така е налице и отрицателен аспект от Венера към Луната, което говори за трудности с жените по принцип. Дори и този човек да беше оженен по някакъв начин (макар че това с тази карта би било много малко вероятно), Венера опозиция Луна не вещае нищо добро по отношение на брачния му живот. Гледайки на астрологичната му карта можем да заключим, че въпреки безупречния му външен вид, на Левски не му е вървяло много с жените. Той не се е разбирал добре с тях. Правим уточнението, че говорим за млади жени, а не за баба Тонка или за други възрастни жени, участвали в делото, защото там текат съвсем други енергии. До нас е останал следния случай, описан от Захари Стоянов:

Кѫщата на Бай Ивана се състои само отъ една стаичка, така щото онова, което той говорѣлъ и вършелъ съ Левски, бивало чуто и разбрано и отъ стопаницата на Бай Ивана. Тя знаяла вече Левски, кой е той и по каква работа ходи. Като майка на нѣколко дребни дечица, тя не можела да гледа хладнокръвно, какъ мѫжътъ ѝ остава своята работа и кѫщата си безъ ока брашно, та ходи подиръ страшния човѣкъ.

 — Ти си намѣри другарь като тебе, безъ жена и безъ деца, — говорѣла тя на Левски и започнала да го ненавижда.

— Да я очистимъ, — казалъ единъ день нашиятъ херой на Бай Ивана.

— Съгласенъ съмъ! — отговорилъ той, безъ да изпитва на дълго причинитѣ.

(Захари Стоянов, „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му“, 1883 г.)

Накрая жената останала жива и здрава и работата се разминала, но важното е, че между нея и Левски възникнала люта вражда, както и следва да се очаква, когато Венера е разположена в 8-ми дом и при това е доста негативно аспектирана. Изобщо при това разположение много проблеми с жените възникват от видимо необясними причини. 90% от конфликтите се зараждат в подсъзнанието и често имат сексуален оттенък. Трудно е истинските причини за тези конфликти да бъдат описани с думи. 8-ми дом по принцип трудно подлежи на такива описания, още повече пък, когато там се намира планетата на любовта Венера. Кой знае какви мисли са се въртели в главата на жената на бай Иван, но можем да предположим, че тя силно е ревнувала мъжа си защо той прекарва толкова много време с някакъв чужд и опасен мъж, а не с нея самата. Чудела се е и какво намира той толкова в него, че е все с него заедно, а не посвещава времето си на жената и децата си и т.н. А пък Левски, от своя страна с неаспектиран Юпитер и силен Марс в картата е бил просто склонен да премахне пречката (в случая жената), която го е възпрепятствала да си гледа делото.

Опозицията Венера – Нептун в картата на Левски пък говори за това, че този човек е изграждал в своята глава някакъв нереално красив образ за това каква би следвало да бъде жената по принцип. Този идеален образ не е бил могъл да бъде постигнат на земен план от нито една жена, родена с плът и кръв. Разочаровайки се от това, той отивал в другата крайност – вярвал, че всички жени са пълни с недостатъци и че нито една от тях не е достойна. Впрочем, трябва да вметна, че една немалка част от моите клиенти, които идват при мен с любовни проблеми имат в картите си някакъв негативен аспект между Венера и Нептун. Налага се преди да разгледаме частния случай, да си изясним основните положения. А те се състоят в склонността на тези хора или да идеализират партньорите си (като в представите си ги поставят на първо на някакъв висок пиедестал), а след това пък ги сриват в калта като напълно недостойни. Средно положение при негативните аспекти между Венера и Нептун като че ли няма и именно в това се състои основния проблем на тези хора. Те просто не могат да видят партньора до тях обективно – с всичките му положителни черти и с всичките му недостатъци. Те или го идеализират, или го презират. Средно положение няма.

Един възможен изход с толкова негативно аспектирана Венера в 8-ми дом е замонашаването. Левски опитал този път в младините си, но в последствие захвърлил расото. Друг възможен път е посвещаването на тайни общества (тоест човекът „се жени“ един вид за тайното общество). Това се е случило. Трета възможност е събиране на пари в полза на тайното общество. И това също се е случило. Четвъртата възможност са секретни, тайни любовни връзки, за които никой не знае нищо. По този въпрос нямаме достоверна информация. И петата възможност е пълен отказ от сексуален живот, доброволно безбрачие и упражняване на пълен контрол върху сексуалния нагон.

За отношението на Левски къмъ жената сѫществуватъ различни легенди … Въ тази развихрена борба той нѣма свои страсти, свои лични удоволствия. Въ играта между живота и смъртьта, между робството и свободата, той забравя себе си, слива се въ общата участь на народното дѣло. И затова въпроси отъ смисъль дали Левски ималъ любима жена, иматъ характеръ само на жадно съвременно любопитство, което иска да проникне въ интимния животъ на голѣмата личность. Да не забравяме, че съ това винаги се прави сензация и дразни читателя за смѣтка на издателския капиталь и редакторско самочувствие. За радость нашитѣ читатели не могатъ да проникнатъ въ интимния животъ на Левски, защото той е нѣмалъ такъвъ, макаръ че нѣкои автори се стремятъ да откриятъ такива следи съ нѣкакви ромънки [„Вестникъ на Жената”, г. XXI, бр. 883 (1942); сѫщо и въ в. „Слово” отъ 23 февруарий 1942 г.]. Погледътъ на Левски, както пише Захари Стояновъ, не е блуждаелъ по нѣкоя бѣлозабрадена карловчанка, а гърдитѣ му не въздишали по незабравима изгора. . .(бележки към книгата на Захари Стоянов, Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му, издание 1943, София)

Иначе Венера в това си разположение и особено правейки тригон към Асцендента е в състояние да формира изключително добри бизнес взаимоотношения. Неслучайно Левски е съумявал да събере огромни средства за делото. Венера в 8-ми дом сформира взаимоотношения не само на чисто повърхностно, физическо ниво. Обменът на енергия тук се извършва до голяма степен по несъзнаван, (нещо като магически) начин. Ние сме магнетично привлечени към такъв човек и често не можем да си обясним защо. Има нещо, което ни тегли към него, а какво точно ни тегли – не знаем. С рационални думи не можем да си обясним защо сме привлечени към този човек, но просто с цялото си същество чувстваме, че това привличане е налице. И че е изключително силно. С две думи Левски е бил изключително магнетична личност. Пък и до ден днешен си остава такава!